Jump to content
Ани

Още за Пътят...

Recommended Posts

Още за Пътят..

Красив е! И Добър!

Другото е пътеки...

около него и

на зиг-заг.

От Значение са: Учението, Приложението и Реализацията... И Трите са с по два подварианта лесно различими и разпознаваеми, защото са свързани със Сърцето, Ума и Волята съответно във физическия, Духовния и Божествени светове.

Ти си Важният, но Пътищата са безброй. Подобно на магазина, в който всеки влиза и там намира:

- Различни видове храни

- Опаковани по различен начин

- За различни видове хора.

Т.е. всеки подход ще удовлетвори притежателят си, защото различни са потребностите, но всички те водят до Бога.

Кармата движи потребностите към Целта, а тя на всеки е различна.

Кармашатакасутра: Разнообразието в Кармите води до Многообразието на Съществата.

Будизма цитира Три вида Карма: Позитивна, Негативна и Неутрална.

Какво е важно тук? Не каква Карма имаш да отработваш като последици от всички наши минали животи, а КАКВО ТЕ МОТИВИРА в сегашния живот. На първо място е:

- МОТИВАЦИЯТА.

- ДУХОВНОТО СЪСТОЯНИЕ.

- И НА КРАЯ САМОТО ДЕЙСТВИЕ за реализиране на Намерението ти като - Дейност, Акт, Деяние и нови Последствия.

Човечеството е уморено от добри постъпки, дела и намерения в поход, но най-често Мотивацията му е комерсиална, егоистична, финансова, пресметлива, дълбоко закодирана и законспирирана сюжетно и т.н. Не е важен финала, а поради що се той налага такъв да бъде, защото познаваме и смесени състояния:

- Зад добър финал стоят лоши намерения

- Зад лош финал стоят добри намерения

Разните там поводи, подбуди, пориви, импулси, желания, превъплъщения и намерения трябва добре да познаваме, за да не допускаме Кармата ни да се товари негативно. Или запомнете: В основата на всяка Карма лежи Мотивацията и тази Мотивация е добре да е добра и добре обмислена, за да няма изненада по Пътя. Смисълът на сегашният ви живот е да образувате, формирате и заработите Позитивна Карма, чрез която ще изчистите старата, а новата, която ще образувате ще е най-добрата. Така в настоящето ще отработвате миналото и успоредно със това ще подготвяте и своето бъдеще, така нареченото „Утре“ или след малко, както и някога...

По-висшите окултни тайни разкриват и най-вътрешното було, че лошо може да прави всеки, който съзнава мъдро и безкористно, че то в перспектива ще бъде за ДОБРО. Такова лошо е на място, дори да не се налага да обяснявате Мотивите си.

И когато за МИСЛЕНЕ говорим точно това имаме предвид: МИСЛЕНЕ ВЪВ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ.

Защото никаква Тайна не е, че обмислените, съзнателни, любящи и добри постъпки градят Твоето Щастие, а останалото е неутралност и нещастие. Със забележката, че ако не знаеш какво да правиш, за да не навредиш никому, в това число и на себе си е най-мъдрото да стоиш настрана, т.е. да си неутрален, разумно е.

Върховни пътища за достигане Бога са:

- Алтруизъм (покъртителен)

- Състрадание (към Цялото)

- Воля и Вяра (завинаги)

- Покаяние ( непрестанна молитва)

- Саможертва (себеотрицание)

- Човечност(безпримерна)

- И на Първо Място ЛЮБОВТА (такава каквато я имате, но нищо не пропускате).

Слагайте във всяка своя мисъл Божественото, за да станете Щастливи.

Само чрез Божественото са възможни Добрините, които от днес нататък до края на живота си ще правите... - е ЧАСТ ОТ ПЪТЯ. Друга съществена част е: Пазете ЧИСТОТАТА на мислите си, чувствата си, словата си, делата си и храната, която в живота си ползувате като хляб, плодове и... май, май друго не се сещаме... Нека всичко у вас да бъде с Насоченост към Великото Добро. Бог е Доброта. Бог е И това. В него са всички носещи Радостта:

- Помагане

- Даване

- Служене

- Полезност

- Добруване

- Жертвата

- Въздържанието

- Помощта

- Будността

Докато тези седем плюс девет правите, изведнъж ще откриете, че сте тъпкани с Добродетели, които бяха и Целта, но не мотивацията. Ще внасяте Добродетели, а ще изнасяте Любов, но с Любовта се започва. Една тайна има. Добродетелите си ще откриете и развиете, не е необходимо да внасяте, те са у вас, те са в теб, те са във всеки.

Бог за Мотивацията (на място) е освободил Три Висши Еманации:

- Доброто

- Любовта

- Състраданието

Горе ги наричат „Източникът на Добродетелта“.

Четвърто Усилие за отиване към Бога е неусилието, а доброволното желание и намерение да бъдеш истински полезен на страдащите.

Остана да споменем и Великото ЗАПОЧВАНЕ, за да е пълна Картината - Знанието и Знаенето = Мъдростта. На крачка сме да скочим в Истината...

Когато Даваш, ПЕТ неща не допускай:

- Да смяташ

- Себе си да смяташ

- Да чакаш отплата

- Да търсиш възмездие

- Да търсиш Справедливост.

Ти НЕ Даваш: Бог в тебе дава. Ти нямаш - Бог в тебе има. Всичко е Негово и ти самия. Вече няма Дарител, няма Дар, няма и Получател. Има само един ШАНС равностоен на Изпитание, което е за теб и е за проверка. Преживей го. Бог на тебе се спрял и това е привилегия, свръхкъсмет. Ти си избраният в този миг да ощастливиш Адреса. Ти си и Подателя и Получателя и Писмото и Съдържанието - целия Адрес в двете посоки. Всички сте едно.

Търпението е да устояваме на Всички страдания с любов. Проследи какво умът ти прави и ще откриеш къде не търпиш, къде непоносимост имаш вместо поносимост да имаш. Умът е благодарен, когато общуваш с него и бесен, когато не му обръщаш Внимание. Привиден е хаоса в главите ни, за да се сетим, че Ум имаме, който не използуваме по предназначение. Предназначението му е да мисли Божествено чрез нас и за нас. Поради липса на внимание той скача от тема на тема и търси къде ще се закачим, кога ще се сетим за него.

Защо забравили сме, че умът ни е в най-високата част на човешкото тяло и в най-високата част на човешката глава? Учителите задават този въпрос непрекъснато, но елементарният отговор все беше „къде другаде“. От всичко, което човек имаше, умът му остана в най-непривилигировано отношение, а трябваше да е обратното.

Нашето мнение е: за да бъде по-близо до Бога отколкото до земята. Не е удобно просто, най-висшето да седи в г..., с който много от нас показват завидна способност да го правят, т.е. няма да е изненада за никой, ако се окаже, че мястото му за някои е там.

Тайната дори не е, че умът желаел да бъде по-близо до Бога.

НЕ ДОПУСКАЙТЕ УМЪТ ВИ ДА СЕ ВЪЛНУВА КАТО БЕСЕН И ДА СКАЧА КАТО ПОЛУДЯЛ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА СЕБЕ СИ. Когато е такъв, вие сте негов пленник и такъв оставате завинаги, щом не се познавате и стоите едва ли не като непознати. Той те я яхнал, защото си го пренебрегнал и те е докарал до това положение, но благодарение на тебе, а не на себе си. Опитайте приятелски, с добро и с ВНИМАНИЕТО най-вече!!

Като едно от средствата за разкриване Природата на Ума Будизма сочи Медитацията, Християнството-Молитвата и Исляма-Мантрата. ЕДИНСТВЕНО РАЗКРИВАНЕТО ПРИРОДАТА НА УМА ДАВА ИСТИНСКАТА СВОБОДА. След Свободата очаквайте Радостта и Щастието, ако вработил си, т.е. доразвил разкритите в себе си Добродетели. Прилагай ги и практикувай - в тях се крие човешкото Щастие, като част от Пътя към Отца ни.

Всичко, което отвън идва и до нас се спира е проекция на ума - излязло отвътре навън, т.е. всичко отсъствува, включително и ти!!! До там ни е докарал собственият ни ум, да ни няма по отношение на Бога и Него да Го няма, когато нас ни има. Който ВНИМАНИЕ на УМА си обърне ще установи бързо Три неща:

- Че Бог Има

- Теб те Има

- Но сме един във друг като ЕДНО.

Затова не допускайте, ума си да не познавате и да не се интересувате от него. Не го пренебрегвайте и подценявайте. По-важно от него нищо не е. Той е нашият Бог, докато Бог открием. Сърцето е етап, без който не може, но не важният, щом Кръгът е Мисъл-Сърце-Мисъл. Не го забравяйте, т.е. нищо не забравяйте. Чия мислите е заслугата да ви докара до там да мислите, че вие самите нищо не струвате и че Бог няма? На пренебрегнатият Ум разбира се. Какво излиза, ако се вслушаш:

- Отвън нищо няма.

- Теб те няма.

- Бог няма (от към тебе). И от към мене е същото.

Спасението е в ЛЮБОВТА - ПО РАВНО ВСИЧКО

ДА ОБИЧАШ И ДА НЕ ДЕЛИШ, И ДА НЕ ПРЕДПОЧИТАШ!

Попитай или сам опитай, как се развива едно СЪСТРАДАНИЕ? И го направи, доразвий и дай, за да усетиш ВЕЛИКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ. Само съчувственото състрадание насочено към страдащите и отнемащо част от мъките може и прераства в тъй дълго желаната и жадувана Любов (каквото сега нямаме и не познаваме, но за нея мислим).

В ДАВА четири са същностите, които извисяват човека, но никога не мислете, че сте едно от тях: или всичките или не сте състрадателен:

- Даващият

- Даването

- Даваното и

- Протягащият се е едно „лице“.

Тайна една има в природата на човешкия ум, която го ПАЗИ и тя е, че той сам се пази и може да се само-съхранява, т.е. не е беззащитен, както допускат някои. Недостъпен е за контрол, но само за неуважаващият го. С нищо не може да бъде засегнат човешкия ум като ДАДЕНОСТ. Тайната е: Човешкият Ум не може да бъде засегнат дори от проявите му!!! !!! !!! Самият той не се подава на нищо и само привидно изглежда като неуправляем, но не е така, за които го познават и общуват с него, МИСЛЕЙКИ!!!

Умът е недостъпен за усилия отвън, където Дуалността на Подобието се стреми всячески да го вкара в Раздвоение. Умът знае, че те са илюзии, негови илюзии и не се впечатлява особено. Разберете и вие това хора, за да се сближите със своя ум и не стоите като чужди. Тогава всемирният страх ще изчезне от вас и ще отстъпи мястото си на Състраданието.

Кое от кое идва, как се предизвиква и какво е подреждането?

- Липсата на Страх довежда Състраданието, а консумираното Състрадание поражда Доброто; Направеното Добро количествено прераства в качествена Любов, т.е.

- Бог или Ти (всичко е двойно, но две неща няма)

- Любовта

- Доброто

- Състраданието

- Страха.

Дефиницията за Ума е: В Невидимото е само Светлина... А без Знанието Умът не се изучава! Същественото и съвършено поведение на Ума е: са едновременно и двете, които са едно... Кое е по-важно? Невидимото и Светлината в него или Светлината и Невидимото в нея...? Хайде да мислим! Невидимото и Светлината в него, когато говорим за любовта. Светлината и Невидимото в нея, когато говорим за Мисълта. Ние светим, защото мислим. Спрем ли да мислим настава мрак. Т.е. Мисълта в акция е Светлината. Мисълта в пасивност е Любов. То е ясно, че Невидимото е повече от Светлината! От къде е ясно?

Будизма казва, че умът е Светлина в Пустота и Празнота. Те наричат Невидимото нямане и липса, нещо като отсъствие и затова понякога смятат виновен ума. Когато заговорят обаче за Истинската Природа на Ума изведнъж проблясва, че Той е Всичко. Будизма говори за илюзията отвън, но непрекъснато насочва към Хората, към Действителността, към неща конкретни и определени като същности. Великото Състрадание натам насочват, че и в човека го вкарват, като единствения виновник за страданията си, т.е. ти илюзията чрез външната илюзия трябва да стигнеш до Реалността. Не остана нищо, което да го има и за всичко това е виновен ума, а избора е твой... Кое е вярно и до къде? Повече от нечестно е да не виждаме грешките си или се правим...

Какво означава „Избягвайте мотивации противоречащи на действията ви!“ или не сблъсквайте мотивации и действия. Ролята, мястото и силата на ума никой не иска да види. Колкото повече ума игнорирате, толкова повече страдания си доставяте.

По подобен начин е разнищена и темата за Субекта, Обекта и Намерението (действие), но никъде не стигат до Любовта към Ума. Към всичко друго може, но към ума не, сякаш е табу. Липсва и любовта към сърцето, а да не говорим, че и двете любви към ума и сърцето трябва да текат едновременно, успоредно, паралелно и заедно. Някакъв особен вид разделяне съществува или явно аз нещо не разбирам...

Най-велико от всичко е прозрението почти Проникновение как срещу Добрините и Любовта си да отнемаме мъките и страданията на хората и ги приемаме като свои, за да ги облекчим. Така е, но без Ума не става.

Махнете всички була от Ума си и ще видите Бога -са казали всички учители до един, без изключение.

Добри Мотиви по Пътя към Бога са: Себеотдаването, саможертвата, служенето, добруването, състраданието, алтруизма и прочие.

Кое е първо: Преживяването или Разбирането?

Щом всичко е илюзия, състраданието си кому даваш и от чие страдание вземаш?

Будизма: Осъзнатото страдание на другите води до Състраданието е философския камък на живота.

Пътят към Бога минава и започва първо през Ума. А философският камък е „Превръщането на лошото в добро“. Друг камък няма.

Страданията не са нищо друго освен лечебни кризи, оздравителни процеси и пречиствания в трите свята и в трите тела на човека.

Закъсняха някои теми като „Волята и Вярата“, но щом е трябвало, значи тук им е мястото.

СЪЗНАНИЕ + СМИРЕНИЕ = БОЖЕСТВЕНО РАЗБИРАНЕ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×