Jump to content

1935_11_24 Бъди доволен / Доволството


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Бъди доволен

24 ноември 1935 г.,

5 ч сутринта.

Наряд.

20-а глава от Лука

„В начало бе Словото“

Има някои хора, които в света са винаги недоволни. Недоволството произтича от глада. Гладът е причината за недоволството в света. Нетърпението вътре произтича от глада. Нетърпелив е гладният човек. Другите хора са крайно придирчиви. Придирчивите хора са крайно преситени. Много мъчно е един човек, който се е наял много хубаво, да го угощаваш.

Сега някои от вас често сте нетърпеливи – гладни сте, гладът е причината. Някои от вас сте придирчиви – преситени сте. Преситеният човек става придирчив. Религиозните хора, когато се преситят, започват космите да ги цепят. Навсякъде разправят кой е праведен, кой какво направил, какво станало, разправят тия неща, които не знаят. Действително мнозина считат да бъдеш набожен за подтик, а пък някой път, да бъдеш набожен, това го смятат за голяма привилегия. Казват: „Не е набожен човек.“ Ако е между религиозните хора, казват: „Не е набожен.“

Кога човек може да бъде набожен? По какво ще познаеш набожния? Ако станеш набожен, влезеш между другите хора, ти ще го научиш. Питам: Ако се намериш между такива хора, кое положение ще вземеш? Едни обичат набожността, други не я обичат. За едни е нещо възвишено, за други е посмешище. После, някои казват: „Да разберем нещата.“ Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. Ако речеш да ги разбираш, няма време да разбираш. Какво ще разбираш? Светлината ако речеш да я стигнеш, че тогава да я разбереш... Тя минава толкоз бързо, не остава време, в една 300-хилядна част от секундата минава, не можеш да забележиш кога минава – как ще я изследваш? Тя ще влезе в очите, каквото направи, направи и замине. Как ще я изследваш? Казвате: „Чакайте да я изследвам, че тогава да я разберем.“ Тя влиза, без да я изследваш, и си заминава. Питам: Какво ще правите? Казвате, че разбирате това нещо. Много работи ще учите, без да ги разбирате. Много пъти, без да разбереш нещо, то става. Всяко нещо, което ще правиш без да го разбираш, ще влезе то в тебе, не по твоята воля, ами по своя воля. Ти какво ще правиш? Ти ще отговаряш за тебе.

Запример един фотограф направил един малък опит. Едно капаче има отпред, там има своята пластинка, не може да го отваря, като влезе светлината, отиде, разваля се. Трябва капачето там да е затворено – там е всичката тайна. Изведнъж като го отвори, пак го затвори. Много не го държи. Като го извади навън, той хване нещо. Какво е хванал? То е стратегия на фотографа. Той хваща светлината. Наместо да хване светлината, хванал човека вътре. Казва: „Хванах.“ Документ. Какъв документ? Светлината си отишла, а друго на мястото има турено.

Някой казва: „Да разберем истината.“ Ти истината не може да я разбереш, не може да я хванеш. Истината е неуловима. Истината ще остави своите последствия. Ти ще разправяш за последствията, а тя си е някъде. Искам само да ви дам да мислите. Какво ще знаеш истината, кажете ми. Питат те: „Здрав ли си или болен?“ В какво седи истината? Какво доказателство ще дадеш, че си здрав? Ако ходиш, здрав си; ако не можеш да ходиш, не си здрав. Ако ядеш, здрав си; ако не можеш да ядеш, не си здрав. Ако гледаш, здрав си; ако не можеш да гледаш, не си здрав. Здравето значи: ако можеш да направиш работите, здрав си; ако не можеш да ги направиш, не си здрав.

Някои искат да бъдат религиозни хора. Тази дума е чужда. Какво значи „религиозен“? Вие ако знаете думата „религиозен“, трябва да бягате от религиозността. Да си религиозен, значи имаш вол, вързан в яслите. Да чакаш да те развържат и да те развързват – това са религиозните хора. Значи свързан трябва да бъдеш. В какво седи хубостта на връзването? Той е религиозен човек – вързали го, той седи и чака. За какво? Да го впрягат в колата, да го разпрягат от колата, да го закарат на нивата, да откарат от нивата. Той казва: „Религиозен човек е това.“ Вие вече разбирате друго под думата „религиозен“. Той е вързан. Вързаният човек може ли да иде някъде? Ако твоят приятел е впрегнат в някоя кола и ти казва: „Ние да се разхождаме“, може ли той да се разхожда? Турили му гема. Казва: „Не съм свободен, свързан съм, като стана свободен, тогава.“ Някои хора не могат да мислят, те са впрегнати вътре в някоя кола. Вие ще кажете: „Как?“ Ти не може да мислиш – впрегнат си. За да мисли човек, той трябва да бъде свободен, да няма никакъв юлар, да няма нищо, което да го влече, което да го безпокои. Това са нови положения.

Та, най-първо ще знаете свободни ли сте. Никакво връзване, никаква религия! Ще изхвърлите всички религии, които имате във вас от памтивека! Ще ги изхвърлите! Че като останете без ясли, няма да мислите кой влязъл, каква била е сламата – едра или дребна, че ечемикът, че зобта, после, оборът не бил пречистен, че било пречистено, дали дамът бил проветрен или не. Оставете тия, глупавите работи. Като излезете вън от дама, ще имате друга философия. Ще оставите философията на оборите. Ако разправяте всe за философии, аз не искам да се занимавам с тях. Дали дамът е чист или нечист, то е ваша работа, мене не ме интересува. Тия говеда там не са мои, те са чужди. Който ги вързал, той да се занимава с тях. Казвате: „Ела да ги оправиш.“ Как ще дойда да ви чистя боклуците вътре? Вие казвате: „Да бъдем религиозни.“ Религията разбира свобода. Да нямаш нужда друг да те чисти. Ако имаш нужда, свободен си. Ако ти донесе някой храна, добре; ако [не] донесе, ти сам ще търсиш храната. Ще бъдеш свободен човек и няма да държиш отговорен никого, че си вързан или не си вързан. Та, всичките причини в нашия живот стават, че има неща ограничени.

В прочетената глава тия, учените евреи питат: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме?“ „Да чистим ли оборите или да не ги чистим?“ Христос казва: „Този обор на кого е?“ – „Наш.“ – „Ще го чистите.“ – „Ами обор имате ли?“ – „Нямаме.“ – „Няма да го чистите.“ Значи: „Отдайте Кесаревото на Кесаря, Божието – на Бога.“ Има абсолютна свобода. Той иска от нас да живеем така, както Той е живял. Да живеем тъй, както Той е живял, то е образ на всичката пълнота.

Казвате: „Обясни как.“ Няма какво да ти обяснявам. Ако вляза в един обор, веднага ще кажа къде е грешката. Веднага аз ще позная как оборът е бил чистен. Ако страните на воловете са чисти, оборът е бил чистен; ако страните са нацапани, оборът не [е бил] чистен. Моето правило е: ако задниците на воловете са нацапани, оборът не е бил чистен. Ако добитъкът е измършавял, значи че не са ги хранили добре. Ако са тлъстички, добре са ги хранили. Ако не могат да излизат навън от обора, добре ли са били хранени? В обора са били свързани, навън не са излизали.

Ако един вол е хубаво свързан, обвиняват го в престъпление – той не може да направи престъпление, свързан е вътре в обора. Защото, за да направи престъпление, трябва да бъде свободен, навън. Но и вързаният човек прави престъпление, както един кон, като е свързан в яслите, ритне, може да счупи ръката или крака. Тогава го съдят, коня, че като бил свързан, със задните крака ритнал. Не може да го обвиняват, че ухапал, но ритнал с крака. Че, стават такива случки. Всичките престъпления не стават в свободата. В ограничението стават много повече престъпления, отколкото при свободата. Ако се движиш в една тълпа хора, може да направиш много повече престъпления, да ритнеш този, онзи, отколкото ако се движиш там, дето няма никакъв човек. Кога ще ритнеш? Щом правиш много погрешки в света, между много хора се движиш; щом правиш малко погрешки, значи свободен си, от хората далеч си, не можеш никого да бутнеш – няма погрешки.

В какво седят погрешките на хората? Вървиш ти по пътя, видял си една жена – ето една погрешка. Видял си една мазна кокошка – ето една погрешка. Видял си един хубав кон – ето една погрешка. Видял си хубава къща – ето една погрешка. Качил си се на някой хубав кон – ето една погрешка. Казвам сега: Не срещаш никаква жена – няма погрешка. Не срещаш мазна кокошка – няма погрешка. Не се качваш на кон – няма погрешка. Казваме: „Да се качим на коня.“ Щом се качиш на коня, има погрешка.

Сега, защо е погрешката? Виждаш младата жена – де е погрешката? Ами че като видиш яденето, в тебе е погрешката – в тебе веднага се заражда желание да го изядеш. Казват: „Ти да се не съблазняваш.“ Как да не се съблазняваш? Да те туря при хубавата баница, при печената кокошка, да си гладен, три деня да не си ял и да не се съблазниш. Туря хляб при тебе, ти три деня не си ял, казвам: „Няма да гледаш хляба.“ Ще го гледаш и оттатъка ще минеш. Тогава, ако гледаш хляба, има ли съблазън? Ако ядеш хляба, има ли престъпление? Ако гледаш хляба, има опасност да гледаш мухлясалия хляб, да ядеш мухлясалия хляб, но ако ядеш хубавия хляб, няма никаква опасност. Има една опасност – ако ядеш бързо, може да се задавиш и да умреш. Ако имаш хубав хляб, имаш една опасност – като ядеш, да не бързаш; ако бързаш, ще си създадеш беля на себе си. Ако ядеш мухлясалия хляб, има друга опасност. В хубавите работи не трябва да бързаш. Дойдеш ли при хубавото, не бързай, спри се. Ти не бързай да ядеш хляба. Яж умерено хляба.

Вземете по някой път думата „любов“ – кажете ми, какво разбирате вие? Вие знаете ли какво нещо е обичта? Когато една ябълка ми се оплаква, че не я обичат, какво разбирам? Щом ябълката е хубава, като погледне, похване я. Най-първото нещо: аз ще изям ябълката. След като я изям, ще кажа: „Много е хубава.“ Вие искате вас да ви обичат – трябва да ви изядат на общо основание. Христос казва: „Който Ме яде, ще бъде жив, който не Ме яде, няма живот в себе си.“ В Христовото учение Христос поддържа, казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Вие учите точно обратното. Казвате: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, това е престъпление.“ Христос казва, че е едно благо, вие казвате, че е едно престъпление. Кое е на правата страна? Изял кокошката – лошо е; не я изял – пак лошо. В какво седи лошавината? Ако изядеш кокошката, ще живееш по-дълго време; ако не я изядеш, ще умреш преждевременно. Ако я изядеш, ще живееш; ако не я изядеш, ще умреш. Кое е по-хубаво: Кокошката ли да живее или ти да живееш? Гладен ли да ходиш или кокошката да бъде изядена? Разсъждавайте. Вие искате някой път една права философия.

Какво ще бъде в оня свят? Вие пренасяте този свят в другия свят. Мислите, че като идете в другия свят, да срещнете сестра си, брата си, баща си – всички, с които тук, на Земята, сте правили всичките скандали, искате да ги намерите там и да имате един нов рай. Никакъв баща, никакъв брат, никаква сестра – [от] всичко туй няма да има ни помен. Ако ги има, тогава пак ще имате един свят, подобен на този. Защото идеята за брата е съвсем друга, отколкото онази идея, която вие схващате. Идеята за бащата е съвсем друга, отколкото онази, която вие схващате. Идеята за майка ви, за сестра ви са съвсем други.

Сега аз ви навождам на тия мисли, те не са за всинца ви, защото някои на тия мисли ще се спънете. Казвате: „Тази работа не е за нас.“ Коя работа е за вас? Вие искате вас да ви милват хората и да ви носят на ръце. Че как ще ви носят на ръце? По някой път и възрастните хора ги носят на ръце. Когато искат да покажат голяма обич към някого, съберат се 30, 40 души, на ръце го носят. Всяка майка, която е родила едно дете, една–две години го носи на ръце, но като стане по-тежко, тогава дават друго учение. Казва: „Не може да те нося, ще ходиш на краката си.“ – „Мамо – казва синът, – ти едно време ме носеше на ръце, имаше голяма любов.“ – „А – казва, – синко, едно време не беше така тежък. Ако станеш лекичък, както първоначално, пак ще те нося, но такъв тежък, не мога да те нося, ще ходиш.“

Направете едно сравнение. Да правите изводи – да живеете един нов живот. Животът, който сега имате, от единия до другия край е пълен с несгоди, страдания, недоразумения, мъчения и какво ли не. Някой път ще дойде малко щастие за половин секунда и после пак замине и всички ние живеем само с блянове. Ти живееш с бляновете да свършиш университет, да те назначат на някой министерски пост или на някаква професорска катедра. Въобразяваш си, фантазираш си, мислиш, като станеш професор, държиш една лекция, всичките ученици да те слушат с внимание. Тогава, ако се случи както с един американски проповедник, който проповядвал много еднообразни беседи. Много закачлив бил в проповедите си. Някои от публиката му правили бележки, той не вземал под внимание. Тогава започнали да го задяват с яйца. Тамън говори, хвърлят му едно яйце, размаже се. Започнали да се [сипят] яйца отгоре му. Ти ще кажеш: „Тия хора са били съвсем некултурни.“ Но туй показва, че и ти си некултурен. Щом предизвикаш с яйца да те [задяват] в едно събрание, показва колко си културен.

Питате ме: „Да изям ли кокошката?“ Аз ще ви запитам: Ти искаш ли да живееш, или да умреш? Казва: „Искам да живея.“ – Изяж кокошката. – „Искам да умра.“ – Не яж кокошката. Нищо повече. Ако аз изям кокошката, тя ще страда. Едно от двете: или вие трябва да страдате, или кокошката трябва да страда. Няма изходен път. Но ако не искаш кокошката да страда, ти трябва да умреш; ако искаш кокошката да страда, ти ще живееш. Това са логически изводи. Нещата имат две разрешения. Или ти ще живееш, или кокошката ще живее; или ти ще умреш, или кокошката ще умре. И тебе някой те хване, изяде те. Ти искаш да живееш. Ако той те остави ти да живееш, той ще умре. Ако иска той да живее, ти трябва да умреш. Казвам тогава, според тази логика: еди-кой си наш брат умрял, за да живее някой – изяли го най-после. Ще си съставите за смъртта едно понятие не такова, каквото имате досега.

Значи Христос казва: „Синовете на този век, които се раждат и умират, какво трябва да правят? Трябва ли да се женят?“ Ако искаш да умреш, ожени се. „Аз не искам да умирам, не искам да ме ядат.“ – Не се жени тогава. Нищо повече. „А които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват. Вече са като ангели, не може да умират.“ Нищо повече. Има един живот, в който няма да се ядем и да ни ядат, няма да умираме и няма да умират заради нас. Има един живот, в който нито ще ядеш някого, нито тебе ще ядат; нито ще умираш за някого, нито някой ще умира за тебе. Някой казва: „Аз умирам за тебе.“ Момата казва: „Умирам за момъка.“ Умира, значи става жертва за него. В реда на нещата е. Кое е достойното за човека? Казва се в Свещената Книга: „Ако не станете като малките деца.“ Само като едно преходно състояние. От сегашните състояния, млад ли да бъдеш, възрастен ли или стар да бъдеш? Едно положение има. Ако не станеш като дете, не можеш да влезеш в Царството Божие. Само, за да влезеш в Царството Божие, като дете трябва да станеш. Като влезеш в Царството Божие, какъв трябва да бъдеш? Вие не знаете какъв трябва да бъдеш. Най-първо, за да влезеш в Царството Божие, освобождаваш се от смъртта. Трябва да бъдеш безсмъртен. За да влезеш в Царството Божие, трябва да си човек на любовта, да не търсиш любовта от никого – да те обичат, а в тебе да има само една идея, без да мислиш дали друг те обича.

Онзи свят, бъдещият свят, е свят само на Любовта. Туй е любов, което дава от себе си; туй, което взема, не е любов. Туй, което взема, то не е наша любов, то е любовта на другите хора. Туй, което давам от себе си, то е любов. Очакваш някой да те обича. Туй, което вземаш, то не е любов. Няма такова нещо. Това е любовта на другите хора. Казваме: Бог ни обича. Но това [е] любовта на Бога към нас. Понеже Бог ни обича, от тази любов и ние живеем. Тогава Бог ни учи, че ние трябва да бъдем като Него. Както Той дава, любовта излиза от Него и не взема, така и ние трябва да живеем. Другия живот не трябва да го отделяме вече. Той не може да се отдели.

Може да ме питате: „Как да го разберем?“ Много лесно може да се разбере. Няма по-лесно от разбирането в света и няма по-мъчно от него. Много лесно нещо е в света да носиш една капка вода. Няма по-мъчна работа да носиш цял океан на гърба си. Ако искаш да носиш капка вода, то е най-лесната работа; но ако искаш да носиш цял океан, как ще го носиш, кажете ми. Целия океан се носи тук, на Земята, в оня свят се носи капката. Вие, слабите хора на Земята, разрешавате перпетуум-мобиле. Никой не го разрешил, и вие не можете да го разрешите. Ти не можеш да носиш целия океан. Капка вземи. За каквото и да разсъждаваш, както искаш, океанът не може да се носи. В другия свят целият океан може да се носи. Целият океан е капка вода. В другия свят цяло едно наше море, цял океан, е капка. Щом дойде на Земята, става цял океан.

Но разсъждавайте. Непостижимите работи са за този свят, постижимите са за оня свят. Казва човек: Непостижимите работи са за този, постижимите са в оня свят. Туй, което може да се постигне, то е оня свят, реалният свят. Туй, което не може да се постигне, то не е реалният свят. Аз казвам: Реалността седи в постижимите работи. Казвам: Непостижимите работи не са реални. Когато океанът стане постижим, той е реален. Сега, от гледището на земния живот непостижимото е реално, а постижимото е нереално. Туй, което не можеш да направиш, то е реално. Ти виждаш, че зад него има нещо. Ако ти кажа, че този океан може да го носиш, тази работа ти се вижда особена. Ти съзнаваш, че на Земята океана не можеш да го носиш. Казваш: „Съгласен съм, не мога да го нося.“ Ако ти кажат, че той може да стане една капка в другия свят, казваш: „Как е възможно? Това е глупава работа.“ Друго, което не можеш да го носиш, то е глупава работа.

Вземете сега, има хора, които се съблазняват от парите, а други не се съблазняват. Които се съблазняват от парите, в кой свят са? В този свят са. А които не се съблазняват от парите, са в оня свят. Пита ме някой: „Защо се съблазняват хората от парите?“ Защото в този свят не може да не се съблазняват. Щом не се съблазняват от парите, те са в онзи свят. Де седи съблазънта в парите? Къде е грехът в съблазънта на парите? Заблуждението е там, че ти мислиш, като откраднеш парите, ще живееш. Ти като вземеш парите, ще умреш, нищо повече!

Сега да ви наведа на друг един пример. Представете си сега, че става спор между чука и наковалнята. Един гвоздей се оплаквал от чука и от наковалнята. Но туй, естеството на наковалнята, е от рода на гвоздея и чукът е от рода на гвоздея. Гвоздеят на общо основание ще яде попарата на своя род – бият го, нагорещяват го. Питам: Защо мъчат този гвоздей, кой е виноват? Наковалнята или чукът, или гвоздеят? Три положения има: чукът е виноват, че бият гвоздея; наковалнята е виновата, че поддържа този бой; гвоздеят е виноват, че седи помежду им. Да бяга! Възможно ли е чукът да не бие гвоздея, възможно ли е наковалнята да не поддържа боя, възможно ли е гвоздеят да не седи по междината да гледа как става тази работа? Може. Не трябва да бъде желязо, нищо повече. Ако станеш светлина, с какъв дилаф ще те турят? Ако си гвоздей, между наковалнята и чука ще ядеш бой на общо основание. Като станеш светлина, кой ще те хване, може ли да те турят да те бият? Писанието казва: „За да станеш светия, престани да бъдеш гвоздей.“ Човек намира разрешение на въпросите, като стане светлина. Никой не може да го хване, не можеш да го туриш на наковалнята и чука. Свободен е човек.

При сегашните условия, при които живеете, с тия разбирания, неизбежни са страданията. Когато казваме: „неизбежни са страданията при туй разбиране, при туй схващане, при тази обстановка страданията са неизбежни“, разбираме, че се налага разрешаването на един въпрос и вие да можете да излезете от това положение. Човек трябва да стане на светлина. Всички вас ви е страх да станете на светлина, понеже казвате: „Какъв живот ще имаме?“ Щом станете на светлина, няма да имате страдания, няма да имате никакви противоречия. „Къде ще бъдем?“ – Навсякъде. Ти в една секунда ще бъдеш тук, а в друга секунда ще бъдеш на 900 000 километра от този, когото обичаш. Той ще бъде на една страна, ти – на друга. Има едно противоречие. Ние искаме да бъдем щастливи. Обичаш някого, искаш да бъдеш щастлив с тоз, когото обичаш. Този, който те обича, иска да те изяде. Ти когото обичаш, искаш да го изядеш. Кой кого иска да изяде? И двамата искате да бъдете щастливи. Възможно ли [е] и двамата да бъдете щастливи? Ако искаш да бъдеш щастлив, трябва да го изядеш и той ако иска да бъде щастлив, трябва да те изяде. От какво произтича дилемата? Седят двамата, ще [се] борят и като се хванат за гушата, борят се. Сега кавгата е кой кого да изяде. Слабият е изяден – какво лошо има, че го изяли? Слабият е кандидат за оня свят, силният е кандидат за този свят.

Христос, когато дойде при Него изкусителят, който беше вещ в една дълбока философия, казва: „Ако си Син Божий, направи тия камъни на хляб“, Той казва: „Не само с такъв хляб ще бъде жив човек.“ Всеки, който яде... Хората се карат, бой има. Но човек се храни с всяко слово, което излиза из устата на Бога – с него който живее, там е Бог. На него отговори: „Истинският живот не седи в този хляб.“ Казва на изкусителя, на дявола: „Истинският живот не седи в този хляб, истинският живот седи в Словото Божие.“

Според вас, докато вие ядете другите хора, лесно е на вас, но вас когато ядат, казвате: „Подядоха ме.“ Човек, който ви подяжда, е ваш приятел; човек, който не ви подяжда, е ваш неприятел. Дойде един приятел, казва: „Дай 10 лева назаем.“ Не ги връща десетте лева. Извиняваш го за десетте лева. То е външният процес на приятелството. Онзи човек, който не ви подяда, не е ваш приятел. За мене приятелството е: ако ме подяда, приятел ми е; ако не ме подяда, не ми е приятел.

Мисълта е малко тъмна. Как да го подяда? Много лесна работа е. Представете си, носиш на гърба си 100 сомуна хляб. Изпотил си се. Аз започвам да те подядам, да ям от хляба, който носиш. Представете си, че на ден ям 5 хляба, за 10 деня ще изям 50 хляба – аз ще снема 50 килограма от гърба ти. Като те подядам, тебе ти олеква, ще кажеш: „Благодаря за услугата, която ми направи.“ Подядането на приятеля винаги е освобождаване на известен товар някъде. Подядането има свой смисъл. Когато, при ощетяването, когато те ощетява човек, онзи, който те ощетява, те натоварва. И само един приятел, който разбира Божия закон, той може да те ощети. Той направи престъпление, тебе те обвинят, че ти си направил това. Ти нямаш никаква връзка, но тебе те обвиняват за известно престъпление. Или те обвинят да плащаш това, което никога не си взел. Всякога един твой неприятел може да те ощети.

Грехът в света не е нищо друго освен ощетяване. Дяволът всякога ни ощетява: той дойде у тебе, чрез твоите очи види някоя хубава жена, вземе нещо, ограби я; хванат тебе, казват: „Ти си.“ Понеже ти си хотелът, в който станало това престъпление, ти отговаряш. Кога става туй престъпление? Когато не разбираш закона, казва: „Как извърши престъплението?“ Откраднат пари. Парите не се ядат. Извадил си ги от място, турил си ги на друго място. Извадил си ги от един джоб, турил си ги в друг. Какво престъпление има в това? По този начин като се разсъждава, къде е престъплението? Престъплението седи в това, че ти вземеш парите, за да живееш. Всякога вземането на парите носи смърт. Всяка една мисъл, която туряш в ума да вземеш пари, за да живееш, ти вече създаваш условия за смъртта си. Казвам: Какво ще вземеш? Писанието казва още преди хиляди години: „Елате, купете си от Мене без пари.“ Има друга разменна монета, не само с пари може да се вземе. Вие тази разменна монета не я знаете. Ако някой стар дядо иде при някой бакалин, той казва: „Плати!“ Ако детето вземе захар за 25 лева, той трябва да плати. Отива онази красива мома, че запали юргана на бакалина от четирите страни – едно кило без пари го дава. Защо на дядото не дават без пари, а на младата мома дават? Момата е огънят, дядото е железа [?желязо].

Когато се казва, че всички трябва да приемат учението на Любовта, какво се разбира? Учението на Любовта е учение, което разрешава всички противоречия. Там, дето влезе Любовта, разрешава всичко изведнъж. Там, дето отсъствува Любовта, няма никакво разрешение. Без любов в света няма никакво разрешение. Временно може да имате разрешение, но тъй, вътрешно, без Любовта няма никакво разрешение. Любовта не е преривен процес, тя е непреривен. Тя е, която разрешава всички неща веднага. Тъй ли? Тъй. Казва: „Аз без пари как ще живея?“ Там е заблуждението. Кога можеш да живееш без пари? Парите са резултат на какво? Златото е един резултат на Слънцето. То е проводник, Божествен проводник. Ние досега не знаехме, че електричеството може да се предава и без жици, досега мислеха, че електричеството може да се предава само по жици. Казва: „Без жици не може да се пренася.“ Всичките учени хора казваха, че електричеството само по жици тече. Дойдоха други учени хора, които казват: „И без жици може.“ И през въздуха го прекараха. Може без жици, през въздуха го прекарват. Въздухът е друга жица.

Златото е потребно за тебе като един проводник на живота, който иде от Слънцето. Ти трябва да имаш злато, да можеш да възприемеш космическия живот. Ти трябва да държиш златото като един проводник. Не ти трябва повече, отколкото една жица да мине. Толкоз щом имаш, достатъчно ти е. Другото злато не ти е потребно. Ако ти имаш повече пари, отколкото ти трябват, те ще бъдат товар за тебе. Та казвам: Златото във вашия ум трябва да седи като възможност.

Знаеш ли какво трябва да схващаш под думата „злато“? Един елемент, който не се окислява; един елемент, който не гние, един елемент, който сам по себе си е чист. Един елемент, който пакост никому не прави. А за него могат да ви направят пакост. Трябва да понесете една мъчнотия.

Следователно туй [е] Истината. Що е Истината? Истината е това, което никому пакост не прави, а живот донася. Истина е туй, което никого не заробва, а всекиму дава свобода. Истина е туй, което не създава тъмнина, а дава светлина, носи знание. Това е Истина. То е външната страна на реалния живот. Истината всякога седи в това, че тя всякога носи нещо. Ние говорим за Истината.

Та казвам: Щом имате онова, правото разбиране на човека, което ви освобождава от сегашните ви ограничения, то е Истината. Аз сега говоря не за големите ограничения. Големите ограничения, те зависят от малките ограничения. Сега са останали много малки ограничения на вас. Не ви спъват вашите големи желания, но вас ви спъват малките желания, които навсякъде са скрити. Малките злини спъват човека.

Ако Христос дойде днес в света, каква декларация давате? Какво ще поискате от Него? Едно време една майка разбираше Неговата идея [така]: тя искаше единият ѝ син да седне отляво, а другият ѝ син – отдясно. Едно време разбираха всички болни – отиваха при Него да им даде здраве. Едно време идваха да ги нахрани. Четири–пет хиляди хора ходиха, слушаха Словото и огладняха. Казват: „Ако речем да отидем – далече е.“ Наспори там хляба, даде им едно угощение с 5 хляба. Някой път обясняват [как с] петте хляба Той нахранил 5000. Искат да докажат научно по кой начин. Не зная по кой начин Христос ги нахрани. Факт е, че ги нахранил. Как станало? Нахранил ги. Ако днес дойде Христос, какво ще искате от Него? Едно време Му искаха здраве, пари Му искаха, днес като дойде Христос, какво ще искате от Него? Вие си задайте въпроса. Едно време вие ходехте все със старите си идеи. Те не са лоши, хубави са. Не казвам, че са лоши. В тия идеи има голямо противоречие. Противоречия съществуват, какво трябва да се прави?

Тогава ние се намираме в положението на онзи, който разбирал езика на животните. То е един анекдот. Един знаел езика на животните. Слушал една вечер: един вол и едно магаре се разговарят. И двамата свързани в дама, разговарят се. Волът казва на магарето: „Твоят хал е по-добър. Господарят само се качва на гърба ти, поразходи се един–два часа, върнеш се. Гледат те много добре. Моят хал: като ме впрегнат – целия ден на нивата, ще ми съдерат кожата. Ако съм на твоето място, бих го заменил с моето.“ Магарето казва: „Че кой ти е крив, като си глупав?“ – „Че какво да правя? Да река да мушкам – не струва. Да река да ритам – също.“ – „Много си глупав. Голям простак си. Престори се на болен, престори се, че не ти се яде.“ Казва волът: „Хубаво, ще направя този опит.“ Престорил се на болен. Господарят слуша как се разговарят, поусмихнал се. Върнал се вкъщи при жена си. „Защо се смееш?“ – Тя никога не виждала мъжа си да се смее. – „Нищо, дойде ми смешна идея.“ Дошъл слугата и казва: „Волът е болен, не иска да яде.“ – „Остави го да си почине, впрегнете магарето на негово място.“ Магарето, което нямало такъв опит, турили го на мястото на вола. Казва си: „Погрешка е, не зная къде сбърках.“ Целият ден орало магарето и мислило, мислило, мислило. Връща се вечерта, пак се разговарят, господарят пак слуша. Волът си почивал през целия ден. „Как прекара днес?“ – „Добре, но чух една новина. Ти вярваш в мене. Ако ти си глупав, ще страдаш. Дадох ти един съвет и ти си почина. Но господарят каза, че ако утре волът е така болен, да се заколи. Затова те съветвам, като ти дадат, да ядеш, за да живееш.“ Волът ял и магарето дошло до първото положение. Магарето говорило в себе си: „Такъв съвет на хората не давам – как да бъдат свободни, защото тяхната свобода е ограничение на мене.“

Това са басни, в които е скрита цяла философия. По кой начин искате да разрешите? Той е неразрешим, този въпрос. Ако волът е болен, магарето ще оре, волът няма да оре. Ако волът е здрав, волът ще оре, магарето няма да оре, магарето ще бъде свободно. То е противоречие, в което се намираме на Земята. Ние искаме да разрешим този въпрос. Волът нека си оре, нищо повече! И магарето нека си носи господаря. Този въпрос е така. Който иска да разреши бъдещия живот, той не трябва да бъде нито вол, нито магаре. Как ще се разреши въпросът? Не трябва да бъдеш нито вол, нито магаре. Какъв трябва да бъдеш? Какво е разрешението? Не вземайте думите на говоренето. Волът си е вол, има си и свои причини. Магарето си е магаре, и то си има свои причини. А пък за да излезете из тия противоречия, ти трябва да влезеш в оня свят на Любовта, да възприемеш Любовта като вътрешен принцип на душата си и да не обръщаш внимание на ония големите противоречия, които съществуват на Земята. Значи не ходи нито гвоздея да морализираш, нито чука да морализираш, нито наковалнята. Остави ги! Нека си дрънкат колкото искат.

Един свещеник минавал и вижда: мъж бие жена си. Отива той да примири мъжа и жената. Жената се нахвърлила върху свещеника: „Защо се бием, то е наша работа. Ти защо се месиш? Да напусна мъжа си? Той ми носи за ядене – ако го напусна, кой ще ми дава? Ти що се месиш в нашите работи? Ние ще се побием и ще се примирим.“ Когато свещеникът влиза, чува писък на жената. Но то е въпрос на чука, наковалнята и гвоздея. Ти не ги примирявай. Или, сега не можете да разрешите въпроса защо трябва да се примирят. Казваш: „Да се примирят.“ Как ще примириш мъж и жена? Как ще примириш чук и наковалня? Този чук някой път ще падне на наковалнята, той не иска да я измъчва. Наковалнята ще удари, чукът ще отскочи. Тя противодействува и в това противодействие как ще ги примириш? Не може да ги примириш.

Та казвам: Моята реч е само едно превозно средство в дадения случай. Може да ви превозя с една биволска кола, може да ви превозя с една конска кола, може да ви превозя с един файтон, може да ви превозя с едно такси, може да ви превозя с железница, пък може да ви превозя и с един аероплан. Във всичките превозни средства има известни неудобства. С волската кола – много полека върви, конската много тръска, таксито може да се претури, железницата – може катастрофа да стане, аеропланът – има големи дупки във въздуха, отгоре слизат надолу. Питате сега кое е най-безопасното. Най-безопасно е да се возиш с волска кола, но там се изисква голямо търпение, трябва да търпиш. Докато дойдеш да се превозваш с ония средства на светлината. Там няма да има никакви мъчнотии. Или, другояче казано: Всеки един живот, който е свързан с във всеки момент с една подвижна мисъл, подвижната мисъл – с едно подвижно чувство. Защото аз наричам подвижна мисъл, подвижно чувство, подвижна постъпка постъпките на Божествената Любов. Тя е, която разрешава. Ако аз в себе си имам една подвижна мисъл – подразбирам един момент, когато моята мисъл е под влияние на Божествената Любов, когато чувството или постъпката е под влияние на Божествената Любов, то е свободата на човека. Един момент, когато аз съм свободен. То е най-доброто разрешение. В даден случай ти си доволен. Имаш едно вътрешно доволство в себе си.

Ние на Земята сме доволни от онова, което придобиваме. Но в живота има едно недоволство, което седи не в придобивките. Запример ти си доволен от любовта, ти не я владаш тази любов. Да кажем, ти си доволен от любовта в себе си, доволен си от себе си, получаваш нещо; а някой път може да имаш цели ниви и пак да бъдеш недоволен. Има неща, които ние, без да владаме, пак сме недоволни от тях. Някой казва: да владаш мислите си. Мислите не могат да бъдат собственост. Мисълта е проводник на онази Божествена светлина, която може да донесе красивия живот. Всяка радост, всяко веселие се дължи на оная Божествена светлина, която е загнездена в душата.

В прочетената глава Христос говори за едно кардинално разбиране. Не разрешавайте противоречията на Земята. Земните противоречия по никой начин не могат да се разрешат. Както и да ги разрешавате, ще останат неразрешени. Чукът ще бъде чук, наковалнята ще бъде наковалня, гвоздеят ще бъде гвоздей. Или дадеш правила на чука да не бие гвоздея; или наковалнята, тя никога тия наставления няма да изпълни. Чукът винаги ще изпълни онова, което знае; и гвоздеят, и той ще понесе това, което знае. Че как ще търпиш? Като изкълчиш крака, как ще те учат да търпиш? Без да те учат, ще търпиш. Ще плачеш, ще ги носиш, ще разправят: ти имаш. Ти имаш изкълчен крак. И да няма някой при тебе, пак ще учиш същия морал.

Въпросът за търпението – като дойде неволята в света, тя ще ви научи да бъдете търпеливи. Как? Гладен си, няма какво да ядеш. Яденето създава най-големите неприятности, но донася и най-големите блага. След като ядем, толкова агънца стават жертва, толкоз кокошки; и благодарение, че ние живеем. Кое е по-хубаво: те да страдат и ние да живеем или те да живеят и ние да умираме? Тогава законът е така: Всякога низшето трябва да стане жертва на висшето, за да може и двата живота да прогресират. В себе си този закон е верен. Всякога низшето трябва да стане жертва. Ако ти не го направиш, ти трябва да станеш жертва. Или висшето трябва да стане жертва, или низшето трябва да стане жертва.

Някой път низшето става жертва, но това е друг закон. Христос казва на Своите ученици, че ония, които искат да бъдат ученици, непременно трябва да се хранят с Неговото Слово. Словото след като влезе в човешката душа, отвън, става жертва отвътре, започва Словото да живее в нас, пък ние тогава ставаме жертва за новото. Ти най-първо трябва да приемеш Словото, висшето ще те освободи, тогава ти ще пожертвуваш живота си за другите. Тъй щото, жертвата подразбира любовта. Любовта подразбира пак любов. Подядането подядане ражда. Ако Божията Любов в тебе не роди любов, която има, това не е любов. Значи, щом влезе Божията Любов в тебе, тя трябва да се изяви тъй, както Бог я изявява. Както Бог е милостив, така ти трябва да бъдеш милостив. Както Бог е дълготърпелив, така и ти трябва да бъдеш дълготърпелив. Както Бог е щедър, така и ти трябва да бъдеш щедър.

Сега, аз не разрешавам вашите мъчнотии. След като говоря, казвате: „Знаеш какво е нашето положение?“ Няма какво да зная какво е вашето положение. „Огън ме гори.“ Радвам се, че огън те гори. По-хубаво нещо от огъня няма. „Изпекох се.“ Че, по-хубаво от печенето няма. Пък огън да има в къщата ти, да ти е топло. Зимно време да няма огън. Някой казва: „Огън гори в къщата ми.“ Стига да гори, някой път дим има в къщата, а не огън. Димът е, който мъчи хората – на очите той препятствува, не огънят. Хубавата мисъл имайте сега. Прилагайте. Гледам колко са слаби хората в прилагането. Някой път искате да знаете с какво се хранят хората. Мъчно ли е да знаеш с какво се храни вълкът, с какво се храни лисицата, овцата? У тревопасните животни развити са кътниците. У тези, които се хранят с месо, предните зъби и кучешките са много добре развити. Ще гледате зъбите. Те показват кои хора с какво се хранят. Според храната ще разберете и характера. Вълкът, който се храни с месна храна, има един характер; овцата, която се храни с растителна храна, има друг характер. Хората, които се хранят обикновено, имат един характер; онези, които се хранят с Божественото Слово, имат друг характер.

Най-важната мисъл, която искам да ви наведа, е следната: Ти можеш да ядеш хляба по един обикновен начин и може да го ядеш по един особен начин и да имаш два различни резултата. Ти може да имаш парче хубав хляб, така хубаво да го сдъвчеш, че Божият живот е в този хляб вътре. Може да вземеш този хляб и да кажеш: „Какво има в този хляб? Какво може да направя с него? Ако той [беше] печена кокошка или баница...“ Ако по този начин ядеш, всякога ще умреш, всякога ще имаш едни резултати. Може да вземеш най-малкото парче, трошица – като го погледнеш, да ти стане приятно. Даже малко коравичък да е, да кажеш: Божий хляб. Ако мислиш, че като погледнеш мекия, там е разрешението на въпроса, ти не разбираш. Ако ти, като дъвчеш, мислиш, че е достатъчно, ти имаш повече, [отколкото] ако си ял най-хубавата баница. Във всеки случай трябва да знаеш, че в най-малките неща се крие потенциално Божественото вътре. Имаш една идея, казваш: „Любете ближните си.“ Казва: „Не разбирам тази идея.“ Как ще ти обяснят? Или: какво е добро? Те са все неразбрани работи.

Най-първо, бъди доволен от най-малките неща, които Бог ти дава. Ти ще се научиш да поддържаш същия морал на хората. Моето правило аз ви казвам в една дума. Всичката философия е да бъдете доволни от най-малките работи. Бъдете доволни. Дойде малко страдание – бъди доволен. Дойде голямо страдание – бъди доволен. Откраднат парите ти – бъди доволен. Дадат пари – бъди доволен. Бият те – бъди доволен. Обичат те – бъди доволен. Бъдете доволни от всичко. Но как да го разберем? Затова аз чакам в света, като го разберете, да ми кажете. За мене въпросът е така разрешен: Бъди доволен. Казва: „Главата ми гори.“ Бъди доволен, че ти гори главата. „Голям огън имам.“ Бъди доволен от този огън. „Голяма сиромашия имам.“ Бъди доволен от сиромашията. „Малко съм котсуз.“ Бъди доволен от това.

Виждайте във всичките неща хубавото. Всичките неща за умния човек са една възможност. Една болест е един процес за чистене. Голямо богатство е. Това е един въпрос да се запознаеш с хората. Искаш приятели – че тебе Господ ти дал богатство. Ти нахранѝ тия бедните хора, да си намериш приятели – затова си станал богат. Ти си учен човек – това е възможност да намериш своите приятели. Иди раздай учението си на невежите хора. Ти си добър – иди раздай своята доброта навсякъде. Каквото ти имаш, сподели го със своите ближни. То е мощна наука. Твоята светлина не я дръж да се пръсне в себе си. Христос казва: „Не се туря една запалена свещ на затворено под шиник. Туря се да свети.“

Туй го казвам сега за вас. Онези, по-напредналите, които казват: „Дотегна ми животът“, не знаят какво да правят, на тях казвам: Бъдете доволни от вашето недоволство! Обезсърчил си се – бъди доволен. Да ти е приятно, че си недоволен. Ти като погледнеш окъсаните дрехи, да кажеш: „Колко са хубави, колко са хигиенични.“ Някому са окъсани гащите. Богатият казва: „Колко са окъсани гащите му!“ Много са окъсани гащите, но всякога въздухът влиза в къща, въздухът всякога е чист. Виж хубавата страна. Всичката мода излязла от скъсаните гащи. Турят някъде ема [?], стане мода; турят закръпка, стане мода. Някой път виждам големи закръпки на ръкавите. Тук турят закръпка, там. Като си изръфат ръкавите по края, турят маншети. После, дамите от високо положение турят лисици на врата. Всички укоряват лисицата с нейния непорядъчен живот, тази дама турила лисичата кожа, иска да се препоръча. Казвам: Ти си от нейния род. Аз като видя една дама с яка от лисица, аз седя по-далеч. Аз държа кокошките далеч. Аз да ви кажа кои са лисици. Казва: „Много хитър, много умен трябва да бъдеш.“ То е лисичата кожа на врата ти.

Аз да ви преведа сега, то е хубавата страна. Лисицата казва на тази дама, която не разбира езика: „Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките. Сега, като влязох в духовния свят, разбрах. Ти не следвай моя живот, понеже и ти като мене, ще те носят на врата. Едно време и аз скубах перата на кокошките, за да живея; сега, като оскубаха моя живот, разбрах.“ Че, лисиците са много користолюбиви. Лисицата казва: „Колко те обичам. Ако държиш моя ум, ще бъдеш много почтена. Само не обичай кокошките, понеже, ако ги обичаш, ще се качиш като мене на врата на някого.“

Всичките нещастия имат две разрешения. Ако имаш характера на лисицата, навсякъде ще те гонят. Ако носиш втория характер на лисицата, когато се реформира, тогава ще те носят почтените дами. Казва: „Не е ли хубава моята яка?“

Казвам: Единствената мисъл, която да остане – другите неща са изяснения – е да бъдете доволни от онова, което всеки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни, колкото и малко да е, колкото и микроскопическо да е. Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или много. Бъди доволен от онова, което Бог ти дава; не се смущавай от онова, което не ти дава. Казано е: „Утрешният ден ще помисли за себе си. За днешния ден бъдете доволни от онова, което Бог ти дава.“ Благодарете. И като благодарите в душата си, вие ще дадете една нова светлина, която ще донесе радост, веселие. То е хранене със Словото. Човек ще стане силен и мощен, за да може Божественият живот да дойде. Да стане дете, да даде условие, като дойде, за да влезе в Царството Божие да започне новият живот. В новия живот ние очакваме да се освободим от сегашното робство, в което се намираме. Защо и за какво, този въпрос за бъдеще ще се разреши.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

7 ч 15 мин

(Гимнастическите упражнения.)

10-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 24.XI.1935 г., 5 ч сутринта,

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936).

Първо издание от 1943 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Топлината на Любовта". Утринни Слова (1935–1936).

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Доволството

Размишление

Има хора, които всякога са недоволни. Недоволството се дължи на глада, в широк смисъл. И нетърпението произлиза от глада. Гладният е крайно нетърпелив. Това не значи, че ситият е търпелив. Той не е търпелив, но крайно взискателен. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволен остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено – все ще бъде недоволен от нещо. Значи недоволството се проявява и в гладния, и в сития, но по различни начини. Гладният изразява недоволството си чрез нетърпението, а ситият – чрез голямата си взискателност.

И религиозните, и светските хора са недоволни. И тяхното недоволство се изразява чрез нетърпение. Религиозният поглежда натук-натам и казва, че не може да търпи този или онзи. – Защо не може да го търпи? – Защото не се проявявал, както трябва. Този не бил истински набожен, онзи не бил справедлив и т.н. Светският човек изразява недоволството си по отношение на материални работи: за ядене, за облекло, за наредбата в къщата и т.н. Какви са качествата на набожния човек? Едно от неговите качества се изразява чрез даването. Ако влезе в едно общество, той ще даде нещо от себе си. Ще каже нещо, с което да обърне внимание на хората, и те ще започнат да мислят. Той ще им помогне в разбирането. Ако преди него не са разбрали нещо, в негово присъствие ще го разберат. Ще каже някой, че преди да разбере нещо не може да го възприеме и приложи. Обаче има неща, които първо ще направиш, ще ги приемеш в себе си, а после ще ги разбереш. В това отношение светлината дава пример. Тя първо влиза в очите ви, в къщата ви, и след това ви дава възможност да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи с такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографът мисли, че хванал светлината с апарата си. Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. Светлината му е помогнала да отпечата нещо върху стъклото, но тя веднага си е заминала.

Чувате някой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можеш да хванеш само последствията ѝ, както светлината оставя последствия върху светлочувствителното стъкло на апарата. Обаче нито светлината е уловена, нито истината. – „Искам да зная истината, да разбера здрав ли си или болен.“ – Това не се разбира. Ще наблюдаваш човека и ще изучаваш проявите му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувства и постъпва право, той е здрав. Ако лежи, не яде, не работи и не постъпва право, той е болен. Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. Светският мисли за себе си, че е свободен, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозният пък мисли, че е свързан с Бога и стои по-високо от другите хора. Наистина, той е свързан с някого, но не с Бога. И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бъдеш свързан с Бога, това значи да бъдеш свободен в мислите и в чувствата си. С каква връзка може да се похвали религиозният, щом не е свободен да ходи, където иска? Той не е свободен даже и в мисълта си. Където и да отиде, чувства, че нещо го държи, не е свободен да се прояви, както разбира. Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се определи като духовен, човек трябва първо да си отговори на въпроса, свободен ли е или не. Хвърлете всички юлари, които са ви ограничавали! Откажете се от всички стари религии, т.е. връзки, които са ви държали пред ясли, пълни със слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборите. Това е старата философия на живота, философията на юларите, яслите и оборите. Ние не се интересуваме от тях. Ще кажете, че имате говеда, трябва да се грижите и за тях. Който има говеда и ги е вързал, нека се грижи да им даде условия за живот. Ние не се интересуваме вече от говеда. – „Ела да ми помогнеш да очистим оборите.“ Това не е моя работа. Ако аз съм истински религиозен, никога няма да търся външна помощ, други да ме чистят. Ако някой ти донесе храна, добре ще бъде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, сам ще си я намериш. Ти ще бъдеш свободен, сам ще се връзваш и развързваш, без да държиш някого отговорен за това. Докато държиш хората отговорни за това и за онова, ти никога не можеш да разрешиш противоречията в живота си.

Запитаха Христа: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме?“ Това е все едно да питате: „Да се грижим ли за оборите си или да не се грижим?“ Ако имате обори, ще ги чистите; ако нямате, ще бъдете свободни. Това подразбира кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието – Богу. Само така човек може да бъде свободен. Христос посочва на хората пътя към светлината и им показва как трябва да живеят. Ще живеете така, както Той е живял. – „Как живеем ние?“ – Няма защо да се говори как живеете. Достатъчно е да влезе човек в обора ви и да знае къде са погрешките ви. Ако воловете ви са чисти, и оборът е чист; ако воловете не са чисти, и оборът е нечист. Ако воловете са мършави, това показва, че не са добре хранени; ако са угоени, храната им е била добра. Често хората се обвиняват едни други в престъпления. Вързаният вол или кон може ли да прави престъпления? – Може, но по-малко от свободния. Вързаният кон може да рита, той само с краката си върши престъпления. Същото се отнася и до човека. Вързаният човек прави по-малко престъпления от свободния. Под „свободен човек“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престъпления. Обаче, който е свободен само физически, с развързани ръце и крака, той прави големи престъпления. В такъв случай и ограниченият прави престъпления. Например, заставят едного да се движи в ограничено място, между много хора. Без да иска той ще удари някого, ще удари другиго, ще ритне трети и т.н. Ако се движи на простор, нашироко, никого няма да засегне.

Следователно, който прави много погрешки, движи се в ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрешки, движи се нашироко, далеч от хората. Той не засяга никого, не може да бутне никого. – Коя е причината за погрешките? – Чрезмерните желания в човека. Срещнеш една красива жена, искаш да се запознаеш с нея и сгрешиш. Видиш една хубава къща – сгрешиш. Отидеш на пазара, видиш тлъста кокошка, пожелаеш я – сгрешиш. Ако се движиш по полето, далеч от хората, не можеш да сгрешиш. Ще кажете, че човек не трябва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладният, като види добре опечен хляб или добре опечена кокошка? Колкото и да се въздържа, все ще се съблазни. Ако гледаш добре опечен хляб, от чисто брашно, ти се съблазняваш. Да гледаш мухлясал хляб и да желаеш да си хапнеш от него, това е престъпление. – Защо? – Защото мухлясалият хляб ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хляб има опасност. Ако ядеш бързо, можеш да се задавиш, затова когато ядеш хубав хляб, не яж бързо. Дъвчи хляба добре, бавно, да се ползваш от него. Дадат ли ти мухлясал хляб, спри се да го разгледаш. Като видиш мухъла, откажи се от този хляб. Хубавият хляб ще ядете спокойно, ще го дъвчете с любов, а мухлясалия ще разглеждате от всички страни и ще се откажете от него. Какво означава Любовта? Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Значи Любовта е свързана с яденето. Щом обичаш някого, ще го приемеш в себе си, както детето слага ябълката в устата си и я изяжда. Христос казва още: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си“. Христос казва, че яденето е благо. Религиозният казва, че яденето е изкушение и човек трябва да се въздържа от него. Разумното ядене, т.е. яденето с любов, е благо, а без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш; ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш. Кое е по-добре: да ядеш с любов, или без любов? Да бъдеш нахранен или да ходиш гладен? За предпочитане е човек да яде с любов, отколкото без любов. За предпочитане е да яде, отколкото гладен да ходи. Гладът ограничава човека, води го към смърт.

Като се говори за смъртта, мнозина я свързват с онзи свят и се запитват какво има там. На онзи свят има някакви същества, има живот, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че същите отношения съществуват и на онзи свят. Майка и дъщеря, син и баща се карат, не се разбират, но като умре някой от тях, мислят, че ще се намерят на онзи свят. Там идеята за брат и сестра, за майка и баща е съвсем различна от тази, която хората разбират. Следователно, който отиде на онзи свят със сегашните си разбирания, никого няма да намери: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свят се определят от Любовта. Когато се говори за Любовта, мнозина мислят, че тя няма отношения към тях, т.е. не могат да я прилагат. Значи да бъдат обичани, това е в реда на нещата; те да обичат, това е мъчна работа. Както искаш да те обичат, така и ти трябва да обичаш. Докато детето е малко, майката го храни, къпи, облича, носи го на ръце, проявява любовта си към него. Щом порасне, тя го пуща на земята, само̀ да ходи, само̀ да се храни и облича. Трябва ли младият момък и младата мома да изискват от майка си същите прояви на любов? Сега е ред на сина и дъщерята, те да проявят любовта си към родителите. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щом порасне и стане тежки, тя го оставя свободно, само̀ да ходи. Щастието на земята е временно. Ползвайте се от силите, които носи то, за да понасяте страданията, мъчнотиите и несгодите в живота. Само така ще имате трезво отнасяне към всичко, което ви се случва. Не е въпрос само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква от всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближните. Какво е нужно на човека, за да подържа живота си? – От една страна той се нуждае от въздух, вода, светлина и храна, а от друга – от мисъл, чувства и действия. – „Трябва ли да ядем?“ – Ако искате да живеете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живеете, все трябва някой да се пожертва за вас. Всяка жертва, направена съзнателно и с любов, се благославя. Днес и дърветата, и растенията, и животните се жертват за нас. „Какво трябва да правим тогава?“ – Да приемем жертвата им и да благодарим. Щом приемаме жертвата им с любов и благодарност, те се повдигат. Жертвата им не остава напразно.

Запитаха Христа: „Трябва ли да се жени човек?“ Христос отговори: „Синовете на този век, които се раждат и умират, ще се женят. Обаче, които придобият вечния живот, нито се женят, нито за мъж отиват“. Значи в бъдещия век хората няма да се женят по този начин, както става сега. Днес момата умира за момъка, момъкът – за момата. Те се жертват един за друг. – Защо? – Мислят, че така ще влязат в Царството Божие. Всъщност, за да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като дете. Така е казал Христос. Не е казано, че възрастният или старият може да влезе в Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Влизането в Царството Божие подразбира освобождаване от смъртта. Само онзи влиза в Царството Божие, който носи Любовта в себе си, който не очаква на любовта на другите. Бъдещият свят е на Любовта. – „На коя любов?“ – На Любовта, която дава, без да взема. Казано е, че Бог е Любов. Ние живеем и се движим в тази Любов. Като ни люби, Бог ни учи как да живеем и да любим. – „Възможно ли е човек да обича като Бога?“ – Ти не можеш да обичаш целия свят; не можеш да обичаш голямото, цялото, но можеш да обичаш малкото, т.е. частите. Ти не можеш да носиш цял океан вода на гърба си, но можеш да носиш една капка. И тъй, непостижимите неща имат отношение към този свят, а постижимите – към онзи. На онзи свят лесно можеш да носиш океана: на този свят не можеш. Обаче тук можеш да носиш само една капка. Светът, в който нещата стават постижими, е реален; светът, в който нещата са непостижими, е нереален. От гледище на земния живот е обратно: непостижимото е реално, а постижимото – нереално. Човек вижда, че зад непостижимото има нещо разумно, което при други условия постига нещата. Например, на земята човек не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанът може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другите условия са на небето. – „Къде е небето? Къде е онзи свят?“ – Където е този свят, там е и онзи. И двата свята са на земята. От съзнанието на човека зависи в кой свят живее. Има хора, които се съблазняват от парите, но има и такива, които не се съблазняват. Първите живеят в този свят, а вторите – на онзи свят. Едните имат отношение само към материалния свят, а другите – и към духовния. Как се разрешават спорните въпроси на земята? – Чрез светлината. Гвоздеят се оплаквал от чука и наковалнята, че го бият. Питали наковалнята защо постъпва така с гвоздея. Тя казала, че вината е в чука. Питали чука: „Защо биеш гвоздея?“ – „Вината е в гвоздея, който е застанал между мене и наковалнята.“ Може ли чукът да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? – Може само когато гвоздеят се превърне в светлина. Докато е от желязо, ще страда. Докато чукът и наковалнята са железни, ще бият. Стане ли човек на светлина всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я сложи между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?“ – Навсякъде. В една секунда ще се намериш на 300,000 километра разстояние от своя възлюбен. Видиш ли, че възлюбеният ти иска да те изяде, бягай далеч от него. Сложи крилата на светлината и бързо се понеси в пространството. Ако си слаб, ще те изяде.

Затова казваме, че слабият е кандидат за онзи свят, а силният – за този свят. Изкусителят дойде при Христа и му каза: „Направи тези камъни на хляб“. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Докато хората мислят, че само с хляб може да се живее, всякога ще се ядат едни други. Лесно е, когато ти ядеш хората; мъчно е, когато тебе изяждат. Чувате някой да се оплаква, че го подяли; друг се оплаква, че го ощетили. Приятелят подяжда, а неприятелят ощетява. Как става това? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хляб и пъшкате под тежестта на този товар. Среща ви вашият приятел и тръгва с вас. Понеже не носи хляб, той взема от вас. Днес взема един–два хляба, на другия ден пак един–два хляба, докато товарът ви олекне. Той ви е подял, но същевременно ви освободил от голямата тежест.

Срещне ли ви неприятел, той няма да ви подяде, но ще ви ощети, т.е. няма да ви освободи от товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите с него, той ще ви хвърли в някакво престъпление. Вместо него ще обвинят вас. Вие ще носите неговия грях. В този смисъл грехът не е нищо друго, освен ощетяване. Дяволът ощетява човека. Той влиза в него и започва да гледа чрез неговите очи. Направиш едно престъпление и веднага те хванат. Причината е дяволът, но ти си хотел, в който се настанил той. Тебе виждат, а не дявола. Когото хванат, него държат отговорен за престъплението. Дяволът те накара да откраднеш пари и ти го слушаш. Защо ти са чуждите пари? Искаш да си поживееш, да се удоволстваш. Тази мисъл води към смъртта. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Освен парата има и друга разменна монета – приятелството, добродетелта, красотата. Отива един дядо да си купи захар. Бакалинът претегля едно кило и казва: „Дай парите!“ Той взема парите и дава захар. След малко дохожда млада, красива мома да си купи захар. Бакалинът поглежда към нея, претегля едно кило захар и казва: „Днес ще ти дам захар без пари“. Защо той дава на момата захар без пари. Защо той дава на момата захар без пари, а на дядото с пари? Момата носи Любовта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърцата на всички хора. Без нея няма живот. Ще кажете, че и без Любов въпросите се разрешават. И това може, но при отсъствие на Любовта въпросите се разрешават временно. Любовта е непреривен процес. Сегашните хора мислят, че без Любов може да се живее, а без пари не може. Точно обратно: без пари може да се живее, а без Любов не може. Какво представляват парите? – Резултат на нещо. Ако под „пари“ разбирате златото, ще знаете, че те имат отношение към слънцето. Следователно човек не може да живее без слънце, но и без пари не може да живее. Доскоро учените казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новите учени доказват, че и без жици може. Днес виждаме, че електричеството се пренася по въздуха без жици. Както жиците, така и въздухът са проводници на електричеството. Значи и златото е потребно на човека само като проводник на онзи живот, който иде от слънцето. За да възприеме този живот, човек се нуждае от злато. – В какво количество? – Колкото да мине през него космичният живот. Повече злато не ти е нужно. Имаш ли повече, отколкото трябва, ще носиш неговия товар. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводник на живота, като на елемент, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости.

Красив е цветът на златото. Между златото в материалния живот и истината – в духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такава е Истината за духовния човек. Какво, всъщност, е Истината? Тя дава живот и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости.

Истината дава звание на човека. Тя внася светлина в неговото съзнание. Истината всякога дава нещо на човека. Тя го освобождава и от най-малките му ограничения. Не са страшни големите ограничения, а малките. Не са страшни големите желания, а малките. Не е страшно голямото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата“. Време е вече хората да оправят живота си. Как ще стане това? Някои разчитат на Христа, други – на себе си, трети – на обществото, на държавата и т.н. Какво искат сегашните хора от Христа? В миналото едни искаха изцеление, други – спасение на душите, трети – слава и т.н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молеше да нареди единият ѝ син да седне от лявата Му страна, а другият – отдясно. Тя не знаеше какво иска. Христос не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искаш това, което не те ползва, това значи сам да си напакостиш. Да даваш съвет на хората без да разбираш законите на живота, това значи да копаеш яма сам на себе си. Вол и магаре живеели приятелски и често се разговаряли. Волът орал по цели дни на нивата и се връщал вечер уморен. Магарето ходело през деня на пазар с господаря си и след това се прибирало в обора заедно с вола. Волът се оплаквал от тежката работа и се чудел как да се освободи от господаря си. Магарето го слушало, влизало в положението му и най-после казало: „Да съм на твое място, ще се престоря на болен. Няма да ям два–три дена и господарят ни ще се принуди да ти даде почивка“. Волът харесал този съвет и го приложил. Обаче господарят разбирал езика на животните и чул разговора между вола и магарето. Слугата занесъл храна на животните в дома, но забелязал, че волът не яде. Той веднага отишъл при господаря и казал: „Господарю, волът е болен, не яде“. Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. Вместо вола вземи магарето със себе си, то да свърши неговата работа“. Магарето отишло на нивата, цял ден работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало какво го очаква, то казало на вола: „Чух господарят да казва на слугата, че ако си все още болен, да те заведе на кланицата да те заколят“. Волът се уплашил и като му донесъл слугата храна, ял. Тогава магарето му казало: „Дадох ти един съвет, от който ти си почина, но не бих дал същия съвет на хората“. То научило, че ако един човек е свободен, друг ще бъде ограничен. Ако волът е свободен, магарето ще оре; ако волът оре, магарето ще бъде свободно. Всички същества не могат да бъдат свободни в едно и също време. Искате ли всички да бъдете свободни в един и същ момент, ще се натъкнете на противоречия, които не могат да се разрешат. Волът ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си в града. Който иска да разреши правилно въпросите на живота, не трябва да бъде нито вол, нито магаре. За да бъдат волът и магарето това, което са сега, за това има ред причини.

Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина. Мъж и жена спорели върху един въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си. Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго. Както човек се пренася с различни превозни средства, така и мисълта се пренася с биволска кола, с файтон, с автомобил, с параход, с влак, с аероплан и най-после с бързината на светлината. Кое от превозните средства е най-безопасно? – Биволската кола. Обаче да се возиш с биволска кола, трябва да имаш търпение. Ето защо, светлината, като превозно средство, е за предпочитане. Там няма никакви мъчнотии и противодействия.

Мощна е мисълта, която се движи с бързината на светлината. Велико е чувството, което се движи с бързината на светлината. Мисли, чувства и постъпки, които се движат с бързината на светлината, произтичат от Божията Любов. При това положение човек се радва на свободата и на живота си. Той е доволен и от най-малките си придобивки. Изгуби ли светлината на мисълта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубиш светлината си. Още по-страшно е да изгубиш Любовта, която разрешава всички мъчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мъчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, те остават неразрешени. Чукът си остава чук, наковалнята – наковалня и гвоздеят – гвоздей. Каквито наставления да даваш на чука, той всякога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчаваш положението на гвоздея, той трябва да търпи. – Как търпи? – Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракът е счупен? Плаче, вика, говори за счупения си крак, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпиш. Ако си гладен и няма какво да ядеш, ще търпиш. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човека. За да се нахрани, човек ще заколи един ден кокошка, на другия ден – агънце и т.н. Много кокошки и агнета са станали жертва за човека; ако са изядени с Любов, и те се ползват.

Когато низшето съзнателно се жертва за висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за висшето. Понякога законът действа обратно: висшето става жертва за низшето. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Под плът и кръв на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се храни с Божието Слово. Значи Словото става жертва на човешката душа. Като влезе в човека, Словото оживява,започва да го учи как да се жертва за другите. Когато висшето се жертва, човек се освобождава. Жертвата има отношение към Любовта. Само любещият може да се жертва. Любовта предизвиква Любов. Ако Любовта не ражда Любов, тя не е истинска. Влезе ли Любовта в човека, той трябва да се изяви така, както Бог се проявява. Както Бог е милостив, дълготърпелив и щедър, такъв трябва да бъдеш и ти. Много е говорено за Любовта, но въпреки това хората се оплакват от живота си. Някой казва: „Лесно се говори, но никой не влиза в положението ми. Огън гори в къщата ми!“ – Има ли нещо лошо в огъня? Ако е зима и ти нямаш огън в печката, ще трепериш от студ. Огънят е на място, но димът е страшен. Той просълзява очите, препятства на дишането. Едно се иска от човека: права мисъл и прилагане на мисълта. Не е достатъчно само да мислиш право, но трябва и да прилагаш мисълта. Казват, че всяко същество употребява храна, съответна на устройството му. Мисълта е права, но ако накарате някого да покаже къде, именно, се вижда, че тази мисъл е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зъбите на едно същество, за да определите храната, която употребява. Например, у тревопасните са развити кътниците, с които стриват тревата, у месоядните – предните зъби и кучешките. Същевременно храната определя характера. Вълкът се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер. Хора, които се хранят с обикновеното слово, имат един характер; които се хранят с Божественото Слово, имат друг характер. Ако се храниш с обикновеното слово, това значи, че ядеш хляба по обикновен начин. Храниш ли се с Божественото Слово, ти ядеш хляба по Божествен начин: с благодарност и любов. В първия случай ще имаш един резултат, във втория случай – друг. В първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавият хляб ще дадат по-малък резултат от трошицата или парче хляб, приети с любов и благодарност. Бъди доволен и благодарен от малкото, което Бог ти дава. Ако страдаш малко, бъди доволен; ако страдаш много, пак бъди доволен. Ако изгубиш богатството си, бъди доволен и на това. Бъдете доволни и като губите, и като печелите. В каквото положение да се намирате, бъдете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте от благата си на онези, които са лишени от тях.

Богатият да дава от богатството си, ученият – от знанието си, добрият – от своето добро и т.н. Каквото благо имаш, сподели го със своя ближен. Не задържай светлината само за себе си. Христос казва: „Запалена свещ под шиник не стои“. Задачата на човека е да разреши правилно противоречията си. Това се постига с доволството. Ако си беден, бъди доволен от беднотията; богат си, бъди доволен от богатството си. Не се обезсърчавай! Всякога превръщай недоволството в доволство. Във всичко търси добрата страна. Че дрехите ти били скъсани, това да не те смущава. Намери добрата страна в скъсаните дрехи. Така ще става по-лесно проветряване, всякога ще имаш чист въздух.

Нека остане в ума ви мисълта: Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово, държано от Учителя на 24 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...