Jump to content
Ани

Добро И зло

Recommended Posts

Добро и зло

по Беинса Дуно

Абсолютно всичко,

което се случва,

когато и да е,

е за добро.

Зло няма!

Две Същества живеят в човека:

- Човекът животно.

- Човекът Душа.

Нисшето се възпитава чрез Висшето, т.е. пробуждай себе си чрез себе си! Повярвайте, че можете, стремете се да го разберете и го правете. Който е Разбрал е повярвал.

Добро и зло са едно нещо в Бога. В материалният свят, където те работят са разделени на две - за улеснение. Добро и зло са степени на едно и също нещо. Добро и зло са Степени на Съзнанието!

Злото на земята се подкрепя от лошото и затова изглежда, че надделява... Две към едно са в полза на негативното. Горе е обратното - Любовта и Доброто са и срещу тях нищо няма, а ако се мерне, то е само едно. Злото е непроявено добро. Злото е малко по-малко от доброто добро. Злото е просто едно по-малко добро. Злото е по-нисша степен на Доброто.

Злото е добро от по-ниска проба.

Истинското Добро е пасивно, докато злото и лошото са активното Добро. Когато е само и лошото е пасивно. Всяка по-ниска степен на доброто хората наричат лошо, за да се разбират, когато спорят. Две добри винаги влизат в Контакт и започват да работят. Две еднакви добри няма, но две подобни, колкото щеш. Всички добри се различават с по нещо малко. И колкото по към периферията едно добро отива то толкова повече започва да се размива и едва тогава можем да оприличим на лошо, защото нищо почти не е останало от първоначалния му вид. Две еднакви лоши също няма, това се подразбира. И двете са степенувани и отделно са степени на нещо друго.

Духовното различие между нещата създава привидната илюзия, че съществува борба, докато смисълът наистина е обратен. Горе подобните се привличат с любов, а долу - противоположностите и противоположните се привличат с любов. Никъде нищо не работи с омраза, но така изглежда.

Във физическият свят Добро и лошо работят по закона на Противоположностите, а в Духовния - по закона на Подобието. Добро и зло в Духовния свят няма, там са едно. Тайната е голяма: Добро и зло няма. Добро и зло са творения на човека за разграничаване на нещата, за да му е по-лесно да ги нарича. Човекът е свикнал да разделя и това именно разделение е оприличило нещата да приличат на нищо. Истината е по-проста: дали ще кажем на доброто зло или на злото - добро няма значение, едно и също нещо казваме. Горе имената нямат това значение, което имат на земята. Кое как се казва няма значение, има само различно звучене на гласни и на съгласни. Лошото и доброто са относителни понятия.

Слабо е знанието на материалния човек, защото чете, учи и помни повърхностно или не както трябва, т.е. всеки според възможностите и според степента си на Съзнание!

Доброто е между Истината и Любовта. Между тях то е преливащо и искрящо. Доброто е в Божественият ИДЕАЛ! Горе добро и зло са едно, а долу те са както ги чувате. Точното място на доброто и злото в човека е НАВСЯКЪДЕ!

Не е важно дали си добър или лош, единствено важно е човек да е СЪЗНАТЕЛЕН И СЪВЕСТЕН, БУДЕН ПРОВОДНИК, СЛУЖИТЕЛ И СИН НА БОГА, който всичко в живота си върши с любов! Останалото е фон, за илюстрация, нетипично. Когато хората скучаят започват да украсяват и в този си стремеж винаги едно нещо е по-от друго независимо на къде. Ако е нагоре е по-добро, ако е надолу е по-малко добро. т.е. лошо, за леснина.

Дайте Път на Първата Причина в себе си, която е Божият Дух! Дайте й път, за да се прояви за вас! Път на Първата Причина Духовният човек дава, когато е в Мълчание, за да чуе Божия Глас или Го познае. Тогава всяко лошо може да се използва за добро като се респектира или пропуска, за да се знае. Всяко нисше (лошо) отстъпва пред Бога и се снишава. Така Разумният контролира, коригира, респектира и ръководи нещата в себе си като поставя лошото на мястото му, подсказвайки ясно да разбере, че в момента или винаги има работа с Бога... и всичко в един миг се оправя. Нищо не може да смущава онзи, който с Бога работи, когато и да е, тогава никой не може да досажда или пречи по какъвто и да е начин, защото от Горе гледат и вмешателя се санкционира Кармично.

За да се разбирате и не изпадате в противоречия приемайте всичко човешко за дребно и маловажно и тогава споровете ще отпаднат от само себе си. Най -успешно работи Правилото: Човекът с когото контактуваш СЛУШАЙ с безкрайно внимание и уважение, почти с любов, за да го разбереш и вие рано или късно ще се заобича-те, каквито и да сте били досега.

В характера на всички хора има нещо свойствено на човешкото същество, което го спъва. Естеството на това огромно разминаване е егоцентризма или индивидуалното добро, което Горе наричат доброто Лошо или лошото Добро, все едно. Тази индивидуалност в личен план е спомогнала някога Синовете Божи да паднат в материята, защото изведнъж решили са, че всичко могат сами и са пренебрегнали Бащата; слезли са на земята и започнали да правят нещата като Него. Но станало лошо, поради бързане и непослушание. Това лошо тогава, днес мори всички и лошите затова са по-добре поставени на земята от добрите, поне по три причини:

- Лошото е на своето място на земята, в материята.

- Земята е Ада за Доброто и Рай за лошото.

- И накрая доброто е само срещу лошото и злото.

Силно е лошото в ада на земята, активно и разрушително. Горе го наричат „Божествена обхода на блудният Син Сатанаил“. Дори се предполага, че Господ е във възторг от буйните си и палави синове (паднали), защото вечно работели, винаги били на ход, винаги били в движение, независимо колко са. Бог знаел, че са добри тези „лоши“ момчета и момичета, а и периодът бил такъв -в процес на буен растеж и развитие били, затова не могли да насмогнат да осъзнават делата си. Твърди се дори, че Бог се радвал на всеки пропаднал, защото страданията тепърва го очаквали и един такъв много по-лесно се събуждал от бавно и плахо опитващите се други...

Всички сили в материята са нисходящи, а в Духовния свят - възходящи. Или както сочат I и II принципи - първите са активни, а вторите пасивни. От горе нещата слизали в материята и от пасивни ставали активни и започвали работа. Незабавно се пораждало движението и служенето започвало. Всеки свързани две пораждали трето. Когато Съзнанието идвало тези сили ставали възходящи, но полюси. И тези полюси били на една и съща Същност, независимо - нисхо- или възходящи. Тази Същност всички наричали единодушно Божествената!

В материалният свят без тези две, без полюсите без доброто и лошото, без пасивното и активното, без любовта и мъдростта, без Божия План Движение нямало!!!

Тъжна гледка е днес човека за гледане, когато го гледаш как безотговорно тълкува нещата и колко елементарно ги обяснява. В деветдесет процента от случаите той не бил наясно кога едно добро е добро и кога не е. Не бил наясно едно добро добро ли е или зло и обратно! Всичко, което той казвал не подлежало на оборване, а който се опитал ставал враг. Такива понятия като изслушване, отношения, вслушване, уважение, разбирателство и вяра будели присмех и не се предпочитали, кой знае защо! Злото е сянка на Доброто.

Подобно нещо е бил и Юда за Христос, но с една малка разлика. Последният знаеше всичко, което до края щеше да се случи и дори предупреждаваше, че в Божия План е предвидено да бъде предаден именно от Юда, за да свърши всичко както трябва. Предначертаното трябваше да се изпълни. Днес на земята, когото и да попитате „добър ли е Юда или лош“? в един глас ще ви отвърнат: „Лош е, предател!“.

Горе твърдят, че Юда бил на мястото си и резултатът днес го доказвал. Щом Сам Бог ролята му е отредил, какво има ние да умуваме. Полезното и доброто било във всички посоки. Юда се сдобил с такава Карма, че се завъртяло колелото му и той започнал изпитите си един по един да взима. Кой освен Бог може да каже каква е нуждата някому и от какво, за да израсте и се повдигне?

Ако Юда не беше предал Христос точно в този момент, и Христос не бе разпнат, а например обесен, саможертвата му съвсем друг образ щеше да внесе в историята и ситуацията съвсем друг характер щеше да придобие, а и светът днес определено щеше да е друг. Юда изправи неговия път и по този начин Христос даде най-точната жертва, заради, която бе слязъл!!!

Не всичко, което ние мислим, че е зло е зло в действителност... Човек не знае Божията Промисъл за големите неща, за нещата с по-далечна перспектива, за идеите с многопланова и постепенна изпълнимост, каквито нормално бяха по-далечните Божии идеи за Света и човечеството в него. Лесно е да махнеш с ръка и отсечеш безапелационно, безотговорно и безпаметно, че това или онова е така или иначе, без да се интересуваш от последствията, а още по-малко какво изобщо си искал да кажеш или постигнеш с животинското си участие. Запомни: ако ти така мислиш, това не е единственият начин да не мислиш, има и по-талантливи... Човекът за всичко е компетентен, информиран, знаещ и много, много не мисли за щетите, които може да нанесе на себе си, околните и Цялото.

Не съществува човек на земята, който със сигурност да може да определи кое е добро и кое зло, защото ние никога не знаем - във вида, в който са нещата, дали не вършат обратна работа на нашето харесване или нехаресване, предпочитане или непредпочитане. Дали определеното за добро ще стане наистина добро решаваме ние и най-често го наричаме зло, ако в замисъла му има далечна перспектива и така естествено вредим на Еволюцията... Ако Бог е определил за едно нещо добро, да мине през нещо друго, което само на нас ни изглежда зло, не е ли по-разумно да се оттеглим достойно и не взимаме страна, отколкото да рушим, пречим и вредим.

Стига сме разваляли! Злото е за Добро.

Горе постъпката на Юда се отчита навременна и на място щом Христос бе разпнат и човечеството получи Божията Любов. Но ние питаме кой нормален днес, като знае, че ще бъде разпнат и от кого ще бъде предаден, ще допусне това да стане независимо от мотивите и няма да вземе мерки това да не се случи и да се спаси, още повече невинен!!! Христос е знаел какво го очаква от началото до края, но нищо не е предприел, за да оцелее. Въпросът е: Какво знаеше той, което ние не знаехме? Защо нему не беше мил животът? Как тъй просто и лесно стана, че той се предаде и отстъпи? И последен въпрос, този път към нас: защо ние 2000 години не предприехме нищо за своето спасение въпреки волята на Отца ни, а сякаш му пречехме дори?

Защо Христос не се противопостави? Защото е знаел Божия План за себе си и е вярвал на Отца си. Знаел е, че за да бъде спасено това човечество е трябвало да бъде принесен в жертва. Знаело се е също така хиляди години преди тази дата, че такова събитие предстои и разпнатото лице ще се казва Христос и той Божи Син ще бъде, на земята ще слезе, за да помогне на останалите. Причини и последици: Знаели са преди да се случи, случи се точно както се знаеше, но колко смешни резултати само произведе това уникално събитие „Разпъването на Кръст“. Разплащането не е като вземането. От тази и подобни други грешки човекът страда вече 8000 години, от слепота.

Като Божи Син Христос дойде с особена мисия и не само за едно нещо се всели в Иисус, когато слезе... Бог очакваше всичко бързо да се трансформира, промени и въздигне, за да е еволюцията правилна, но беше изненадан, че човекът не искаше.

Накрая ще кажем само, че не всичко, което за нас е лошо е лошо по принцип. Най-често човешките отсъждания са безпочвени, безотговорни и безпринципни, мнения на хора неграмотни, невежи и незнаещи. Добре, че носейки нисши вибрации, та не можеха да посегнат на Висшето, за да бъдем    свидетели    на собственият си Апокалипсис. Човекът за 8000 години не се беше научил още да развързва и разпознава причинно-следствените връзки, за да му служат... От първостепенно значение е да познаваме тези връзки, за да се научим пра-вилно да даваме оценките си и се ползваме. Особено важно беше това за нашето здравеопазване.

Да бъде Юда предател е съществувало в Божия План не като нещо лошо, а като нещо добро и върху това не се мисли.

До тук с прогнозите, мненията и желанията! Който мисли друго яче е прав и нищо няма да му кажем, защото и след този случай какво наистина се промени или се е променило? Той няма да бъде прав и ще обясним защо. Всичко, което от тогава насетне се случи е било Път, който човечеството е трябвало да извърви за своето добро, защото в Бога лошо няма в смисъла на това, което ние влагахме в лошото. Злото е Добро.

Мислете за тези неща от Божията Гледна точка, за да не изпадате в конфузни ситуации, решили бързо да определите и категорично всичко, което вие не харесвате. Щом е за лошо мълчете, ще кажете някоя глупост. Всичко лошо, което от устата ви излиза първо не е вярно, второ е лъжа и трето е за добро, когато и това да се случи и вие дори да не видите. Опитвайте се да научавате повече за нещата, които ви вълнуват, за да си съставяте и изграждате правилно мнение, а не да се излагате на критики от страна на по-разумните от вас. В момента, в който мисъл лоша през главата ви мине, си спомнете, че ще кажете глупост. Лошо няма и нищо лошо - лошо не е, само защото на вас не харесва. Питайте останалите, на които им харесва да видите, че сте сгрешили, поради неграмотност. Всичко лошо е човешко и по това се ориентирайте. Само Доброто е от Бога и така си и изглежда. Щом имаш сърце за едно нещо, което и да е то, да кажеш нещо недобро, ти си на крив път! Да те пита човек, толкова ли са ти висши вибрациите, та си позволяваш да ги снижаваш с глупости, които най-често не те касаят, нито бъркат! Защо се принизяваш и заемаш позицията на животното, готово винаги да скача върху жертви. То е гладно, а ти?

Не е ли безбожност и свръхатеизъм късогледо да твърдим, че:

- Бог няма.

- Христос е легенда.

- И Юда е лош човек?

Парадокс е да признаваме само това, което ние мислим за нещата. Парадокс е да признаваме само това, което на нас ни харесва. И не е ли парадокс, отрекъл всичко, да съобщиш, че на всичкото отгоре Юда е човек лош. Та нали всичко до тук не съществуваше и го нямаше! Откъде се появи лошия човек, на фона на какво? Слаб е човека - само, което му е удобно е вярно, а всичко останало не е и дори не съществува, не го е имало. Във всичко, в което човек се спъва, той обявява, че не струва и горко на отречените и на него самия, но какво да се прави, уроци...

Не може глупака да казва кое е глупост и кое не. Не може глупака да казва кое е проява на разум и кое не; с какво го каза? Когато нередовен се появи и на глас заяви нещо за нещата, се пазете и се отстранете, това са все иззети чужди правомощия, не се спазват традициите, липсва знание, измества се истината!

Позициите на доброто и лошото не са нещо странно, неразбрано и загадъчно. Всичко е ъгъл на влияние, ъгъл на виждане, ъгъл на разбиране и най-вече ъгъл на мислене. Едно „лошо“ щом върши работа, какво лошо е то? В този смисъл лошо няма, а всичко е добро и за добро, но на степени, пет на брой например - две отгоре, две отдолу и една по средата. Злото е Начало на Доброто.

Какво нещо е Доброто? Всяко добро, което е добро за абсолютно всяко същество е истинско добро. Такова каквото е Божественото.

Десетки са критериите и параметрите, по които едно добро може да се класифицира, квалифицира и докаже. Не бързайте с изводите си, за да не си навредите. Нещата, които не познавате, не осветявайте с безсмислените си, прибързани и некомпетентни изводи, а ги оставете и мълчете! Повече ще научите като мълчите, отколкото като участвувате за фон. Не е унизително да се смятате за незнаещ, ако това е вярно. На прав път сте да се поправите и измъкнете от това тресавище. Повечето и това не знаят. Повече неща ще научите, ако седите и слушате, отколкото да си въобразявате, че сте безценния похлупак!

Има неща, които не могат да се разберат за доброто, когато се отнасят за даден човек или случай. Тогава се намесва Страданието и осъзнаването заработва, т.е. човек започва да се пробужда. Много години Бог е търсил това пробуждащо средство, за да отвори очите на дълговечно заспалият човек, който му беше Син...

Днес Страданието е Велик Урок, който всички до един взимаме и не съществува такъв, който да е пропуснат. Страданието е най-универсалното добро, което Бог е изнамерил за децата си. То не вреди, а само помага. Днешният човек не приема страданието или поне не го нарича добро и затова и страда, за да го осъзнае. Трудно е наистина, когато се движиш в периферията на прекрасния Космос и информацията до теб да идва последна и осакатена, а ти да имаш отношение. За наша всеобща радост вече е започнало голямото предвижване навътре към центъра, където е Бог и доброто започва все повече и повече да става. Будните отдавна усещат благотворно-то му влияние.

Какво нещо е страданието и лошия лош ли е и ако е, колко - върху това още много ще разговаряме...

Като не разбират доброто и злото хората в стремежа си да намерят по-доброто попадат на злото, приемат го буквално и така заблудата им се затвърждава, продължава и остава, защото предпочитат нещата външно. Смисълът не седи в това да предпочиташ, а да се мъчиш да разбираш нещата, да ги различаваш и разграничаваш, вместо само да оприличаваш и да разделяш!!! Докато си в тяло на земята, много още ще грешиш и много още ще са неизбежните неща. Затова доброто и злото трябва да се изучават, човек трябва да ги познава, за да може и да ги употребява по предназначение. Работете върху двете, за да почнете да откривате степените им, а това е вече половин свършена работа - ти си започнал да се самовъзпитаваш. В това е смисълът, за да нямаш изненади по пътя - доброто и лошото да те държат буден.

Самовъзпитание означава личното ти самонаучаване, а себевъзпитание означава това, което можеш да научиш, за да се противопоставяш.

Страданието е веднъж страдание, а Състраданието е да приемеш чуждото страдание, т.е. двойно е усилено твоето страдание от превземането на чуждото. Състрадателният страда два пъти повече - веднъж за себе си и втори път за другия!

Защо кръв и култура са правопропорционални? - Защото всяка Цивилизация постигнала „връх“ е ПАДЕНИЕ това, а не връх и пада с кръв. Цивилизацията е падение, а не решение. Комунистите не паднаха с кръв, защото не направиха цивилизация, те просто нищо не направиха, само ограбиха народа, в който се кръстеха и го докараха до ръба, но това не е култура, а анти и не цивилизация, а анти. Комунизма си беше чиста проба антикомунизъм, както и всички неща в него...

Закона за примиряване противоположните сили и елементи в природата е закона на Подобието. Той примирява противоположностите. Под всяка противоположност винаги има ПОДОБИЕ!

Старото трябва тотално да се разруши и върху него да се построи новото - това е то пречистването, тоталното очистване. Такова нещо е въздържанието и отказването: всичко старо изхвърляш и забравяш, за да има къде да сложиш новото, Божественото - което в себе си ще внасяш или ще откриваш. Май ще откриваш, но преди това ще извадиш боклука и прахта отвътре, за да зърнеш Светлината. Сега ти си лош за егото си и всичките му там слабости, недъзи и пороци, но какво да се прави: добър беше когато ги приемаше, сега лош ще бъдеш да си вървят, щом доброволно не желаят. Рядко можеш да угодиш едновременно на всичко и във всички посоки да бъдеш добър. Получава се така, че там където си добър отвън, за нещо отвътре ще си лош и обратно. За тук е Будност-та и Бдителността, за външното и за вътрешното, за себе си и за другото. Угода няма. Все един ще е недоволен. Все за някого доброто ще изглежда лошо и все за някого едно фантастично лошо ще бъде радостно.

Разликата между спящия и будния е покъртителна.

Ошо: Йогина е човек, който е буден докато спи ,а при елементарния човек е обратното - той спи докато е буден. Изглежда буден, но не е. И това е само една идея -Състоянието на будност. Зависи от това КОЛКО си съзнателен и според това КОЛКО си и свободен, но за да видиш това трябва да освободиш Съзнанието си. В тебе е добър будния и лош слепия, но запомни - важно е кой чете библията. Помни, че ти четеш библията, а не животното или евреина в тебе. Допуснеш ли чужденеца в теб да вземе надмощие или пристрастения и привързан човек, ти си до тук, нищо няма да приемеш и разбереш. Единственият начин да постигнеш някаква промяна в живота си е да промениш Съзнанието си. Не можеш да помогнеш на слепеца да разбере цветовете с никакви обяснения и теории. Начинът е да му се отворят очите, да го излекуваш. От тук нататък започва вечната Работа. Работа означава съзнателно усилие за нещо, докато го разбереш, преживееш, опиташ и направиш твоя ценност. След молитвата е мотиката.

Всъщност мотиката е преди и след моленето и осъзнаването. Работата не е цел, а Пътят. И става само с волята. Може да се отдаде само волевия.

Ошо: Това е парадокса на волята и себеотдаването - правопропорционални са в едно усилие. Себеотдаване значи възприемчивост в присъствието на огромна воля желаеща съзнателно да участвува. Първо е отдаването и после разбирането. Първо се отдай на Божията воля, за да разбереш какво е това добро, което сам си си избрал. Тогава може и да се уплашиш. Може и да не ти се види добро... Единственият начин да познаеш Божията воля е да отдадеш своята воля, самоизличаваш се един вид и това отвън изглежда лошо. В твоето изчезване се появява Бог - твоята липса се превръща в Негово присъствие. И тогава се случва Великата Трансформация - Великото Ликуване от Славното. Това е, което винаги се случва на един съзнателен волеви, буден и добър проводник и инструмент на Бога.

Тогава започва егото да претендира, то не е доволно, всичко това за него е лошо, а ти все добро уж правеше. Все някой ще е недоволен. И за да е мир нещо трябва да го няма. Нещата се самоподреждат и ти се подсказва, кое вече не ти трябва, то трябва да си отиде със старото, за да съградиш храма си. Но запомни най-важното: Винаги Бог е Този, Който работи чрез теб, а когато ти претендираш, това е груба несправедливост.

Ошо: Помни, всеки път, когато се случи нещо добро, то се случва чрез Бога. А лошото е това, което се случва чрез теб. Тук ще прозрете и неучастието си в една любов, където ти си просто един инструмент и ти нищо не извършваш, а любовта просто се случва и нещо се осъществява, т.е. мистерията за обикновения човек вечно ще е мистерия, а за ученика съзнателно участие без претенции за творение, създаване, и градеж. Затова никога не претендирайте за живота на своите деца! Всички деца принадлежат на Бога, идват от Бога, а твоя е грижата само за тях, т.е. цялото Добро не е твое, а Божие дело е.

Твое всяко нещо ще е и ще бъде само ако работиш съзнателно за собствената си трансформация, защото си избрал едновременно, с едно единствено решение да се промениш, обърнеш и завъртиш, старото да освободиш и новото на неговото място да съградиш, а не върху него. Какъвто си бил не можеш да останеш. Ще копаеш до успех, който винаги идва със сигурност - това е рождено право на всекиго. Такава е цената - здраво плащане чрез здрава работа, за да се превърнеш от инструмент и проводник в изчезване и изличаване, но да ти остане истинската утеха, че Бог вместо тебе го може по-добре и ти от това ще се ползваш. Само чрез правенето ще постигнеш това ДА БЪДЕШ, а не чрез говорене или чрез мислене. ПРАВЕНЕ означава да се посветиш на това, което чувстваш, че е правилно чрез огромна дейност до успех.

Докато не вършиш това, което смяташ за правилно ти на практика си още в мисленето, и резултати и постижения не можеш да имаш. Мисленето не може да те трансформира - завършва Христос. Мисленето е безсилно, а само действията имат сила, само делата водят до придобивки, затова животът е предизвикателство и те са според израстването - големи и повече.

Ошо: Само ако правиш това, което чувстваш, което мислиш, че е правилно, ще има някаква промяна, трансформация - иначе не. Направи нещо в извънвремието, направи нещо от твоето Съзнание, което смъртта да не може да разруши и ти за лошото няма да се сетиш повече. Постигналият безсмъртието чрез работа, лошото и страданието не познава и в себе си Храмът е съградил!

Ти частта направи едно добро на себе си, на Цялото и заслужи Син да бъдеш и да пребъдеш. Това е добро - да повдигнеш Всичкото и нищо повдигнато да не остане, всичко от твоето добре да се ползва, тогава дори и неразумния и слабия и слепия ще признаят, че е добро и това е напълно достатъчно.

Смята се, че лошото на мъжа седи в дясната ръка, а доброто в лявата докато при жените е обратно. Добрите ръце дават, а лошите в случая взимат. Но добри и лоши ръце възможно ли е изобщо да има. И двете ръце на човека са нещо прекрасно и полезно. Окултният ученик знае, че всички ръце лекуват и познава енергиите, които през тях минават. Само опиталият, и доброто, и злото ги разбира и може да говори за реалност, за лъжа и за истина. Злото е формата на Доброто.

Сега се опитайте да възприемете пет окултни тайни със съзнанието си като мислите, въпреки отговорите. И върху тях мислете.

- Свобода има само онзи, който може да прави, и добро, и зло, защото осъзнава, че Изборът е негов, знае мотивите и е запознат с резултатите.

- Праведният съществува благодарение на грешника, защото го има, затова му благодарете, че ви е отменил. Няма добро и зло - всичко е едното или другото, според моментната необходимост за растежа на даден човек.

- Ако ти не беше добър нямаше да го има и лошия. Добър или лош човек това е необходимата действителност, за да се породи потенциалното, т.е. за да се събуди нещо от пасивността и мине в активност, а след това и в движение. Без полярността движение няма.

- Доброто в Божествения свят е обърнато зло на земята, а злото на земята е обърнато добро на Небето, т.е. доброто не е обърнато зло, а неговия огледален образ в пасивност. Обърнатият полюс на доброто е в решителната посока, а обърнатият полюс на злото е в градивната.

- Какво нещо е Духовното? - Което е отвътре да бъде и отвън. На земята в материята Двете винаги ще има, за да се срещат, работят и раждат.

Какво е мястото на Контрола в човека? - Всяко нещо е добро, но идва момент след който става излишно, непотребно и вредно, т.е. лошо. Когато човек се развива контролът не е на място!!! Когато човек говори, за да каже каквото трябва, контрола е на място. Какво означава да контролираш? Да контролираш означава да определяш кое е добро за теб и кое не е, а това пък не се отдава лесно на всеки, а е толкова важно; по-важно бихме казали, нищо не е от това човек да може в ранната си възраст правилно да определя кое е добро за него и кое не. Трудно е за човека да определя вярно кое удостоверено е и кое няма да е, когато се отнася до неговото развитие и израстване. Съвета е да приемете доброто и злото като едно и при развитието си да търсите единствено по-добрата степен, която вас удовлетворява, но затова се иска да мислите по-често. Контролът е вреден, защото е субективен и най-често грешен в оценките си. Който не умее, по-мъдро е да остави нещата да текат, да стават, да бъдат такива каквито са и само да наблюдава, отчита и внимава, т.е- външно бдителен да бъде и вътрешно буден. Това успеете ли да приложите на дело в своя живот, можете да правите всичко, което пожелаете. Съзнателният, духовният и будният не грешат в оценките си, защото дълбоко в подсъзнанието си имат доброжелателни мотиви. Само в мълчание човекът започва да разбира всичко, което се отнася до него самия!!! Когато има контрол човек пътува от крайност до крайност и в това неравновесие губи Реалността. На практика се получава, че сам контролира собствената си свобода, а това не е много здравословно, защото го правиш все още неосъзнато, когато си млад и при незнаене резултатите ще бъдат фатални, критични и плачевни, т.е. нетипични, неочаквани, а не очакваните.

За да оценява човек вярно, точно, ясно, чисто, право и правилно, трябва добре да познава Златната среда и мярката на нещата, както и самите тях, а това не е лесно и не се отдава всекиму.

МЯСТОТО НА ЗЛАТНАТА СРЕДА Е МЕЖДУ КОНТРОЛА И СВОБОДАТА!!! Мислете върху това и спрете да се изненадвате, като и през ум да не ви минава, че можете да се съмнявате? Мислете за всяко нещо, за да го предразполагате към себе си и Бога и то към вас да се обърне. С лошо никой нищо до сега не е постигнал. Една от задачите на ученика е колкото се може повече хора да обърне към себе си, към Учението и от там към Бога и Божественото, но това ще бъде възможно само, ако мислим добре и доброто на абсолютно всичко едновременно. Как ще помогнем на човека се подразбира:

- Ще се трансформира

- Ще се пречисти

- Ще се завърти към Отца си.

Кое е лошото?!? - Лошото е, че добрия сам нищо не може!!!!!! Защото е пасивен, независимо че може да твори, но кой да импулсира. Той може да съгражда, но сам не може да ражда. За раждането трябват две неща, двама, а лошото го няма. Затова е лошото. Сега не мислете, че сложно е наредено и не слагайте в себе си съмнението, че е най-доброто. По-просто не може, пък и човек често не знае какво иска. Когато нещо не му изнася е сложно, а друг път се гневи, когато обявиш колко просто може да бъде друго. Той и в двата случая не вярва и това просто е уморително.

Ще обясним отново. На доброто лошото му е жизнено необходимо! И това си има причини:

- Да се задействува творческият процес и да протече Развитието.

- Пасивното да стане активно и да срещне подобното или противоположното си, т.е. да се събуди движението, като потенциалната енергия се трансформира в кинетична.

- За да е обосновано и мотивирано собственото му съществуване.

В материята и двата полюса са необходимост, за да се руши старото и се твори новото. Без лошото доброто нищо не може и на практика нищо не е; стои си като идеал - статичен, пасивен и Божествен, но не работи.

Бог не харесва, когато нещата лентяйстват и не творят. Той знае, че само в акция те творят и са полезни. Които и две неща да се срещнат, винаги нещо добро става и то ще е добро за всички, независимо дали човека го разбира или е критичен! Злото е неосъзнато Добро.

Окултна тайна е, че лошото на земята е самата материя, но това не означава да я мразите, пренебрегвате или отхвърляте. Нищо подобно. Благодарение на материята нещата работят и стават, защото тя в основата си е отрицателна и винаги предизвиква доброто на бойното поле на Творчеството, за да сътворяват, съграждат, съзиждат най-доброто за Бога. Доброто и злото са като двете олигофренчета на Бога, когато са поотделно, но продуктивни стават и разумни, когато се свържат и заработят по любов. По отделно и едното без другото и което и да е без второто не струват! Лошото как ще е лошо и по какво така лошо ще изглежда, ако го нямаше доброто до него за сравнение. Само когато е, то изобщо на лошо не прилича, а напротив - като едно кротко добро си стои и така изглежда.

В чисто философски аспект това разделение съществува, за да можем да си контактуваме, по-лесно обясняваме и да се разбираме поне малко от малко, когато допускаме за нещата да спорим, без нито една от страните да знае за какво всъщност става въпрос. Във Великият Божествен Принцип те са сътворени единствено, за да предизвикват нещата на работа! Лошото само няма кому и какво да направи, за да му натрапим греха или вината, т.е. и лошото без доброто и доброто без лошото не могат да съществуват на земята, а горе са възможни, но не е мисленето за тях толкова вулгарно.

Всъщност тайната е още по-нежна: Зло няма. Съществува само добро, което като се умори да е пасивно, вземе, че се събуди и според чувствата си (добри или по-слаби) току заработи. Целят ефир е изпълнен със слаби мисли, но когато Божественото премине през тях „ги събужда“, за да се осъзнаят и да се оправят... Друго няма. Мислете! Но съзнателно.

По-малкото добро като срещне Универсалното добро заработва или от страх или от любов, но никога с двете заедно. Сътворено е да бъде с любов, но има и отклонения, т.е. без едното нямаше да има и другото. В този смисъл, ако наречете Божия Идеал „Лошото“, а доброто сложите отстрани, само сме разменили местата - работата продължава, резултатите ще са едни и същи.

Когато страдаме за доброто трябва да си задаваме въпроса, виновно ли е по-малкото Добро от Доброто по принцип, че го е срещнало и тези срещи са вечни и неизбежни. Всяко със всяко трябва да се срещнат, когато и да е, за да се види и техния резултат, независимо горе или долу? Какво виновно е по-малкото добро, че друго по-добро от него идва и го приближава и по този начин го превръща в по-лошо от самото себе си и го кара да работи? Никой никого в нищо не превръща: просто сянката, която хвърля Божието добро в материята кара другите неща да изглеждат слабо. Тази сянка е толкова голяма, че наистина под него всичко на нищо не прилича И се поражда стремежа, влечението и желанието да го наподобяват. Само човекът мисли, че са две неща и то едва ли не така насъскани, както че ли на живот и смърт борбата е...

Възприемете: Събирането на двете е неизбежност и необходимост - това е ДАДЕНОСТ, това е ПРИНЦИП, това е ЗАКОН; Причината е заработила, а ние не я знаем, нито познаваме. Бог е определил тя да работи само напред и е вложил в нея и нагоре да бъде. Напред и нагоре всичко поема, щом Божието ОБЛЪХНЕ каквото и да е и премине през него. Става Пробуждане, от там Прогрес и Еволюцията за Облъхнатия се ускорява, усилва и продължава. Без контакта на Божественото с още нещо, нищо Трето не може да се роди. Срещата поражда раждането. В началото на Началото някога всичко това така е почнало, за да е така и днес. Любовта е бленувала, Мъдростта е умувала, а Истината просто е Съществувала, но Дух Божи ги е облъхнал, а това са те помежду си, които извадени от потенциалната си пасивност са се устремили бързо едно към друго и чудото се случило - тогава наистина била е първата Случка.

Горе знаят, че тези две долу, както и да ги наричат хората, са точно каквито трябва и точното тяхната провокирана недейност е започнала да си върши работата.

Във всеки човек живее, и доброто и злото, но е въпрос на личен Избор и Свободна воля кое човек ще избере, за да му служат те. Какво от туй, че сега избрал е по-слабото, ще минат хилядолетия и стотици прераждания, ще дойде време и на истинското да влезе в избора му, защото един друг Закон казва, че минало няма, назад нищо няма, но спомена от всичко е фиксиран в паметта и връщане назад няма - Всичко проверено, опитано, прието, познато и доказано остава на вечно съхранение, за да не се губи време повече по него. Верният път е винаги пред тебе и той е следата, към която и по която всеки върви като куче. Там някъде отпред е „кокала“ и той ни привлича, да го открием. Когато стане. Бог не бърза...

Само човек се тревожи, притеснява и страда, а не трябва. Такъв, какъвто си, ти си просто прекрасен и какво от туй че си заспал, малък, още сляп и слаб. Така е, но не си грешен, не си виновен, не си страхлив, никъде в тебе такива неща няма. Тези идват отвън, но вътре в себе си всеки сам вкарва или отхвърля. Познаваме, и безумно смели, и светци, и невинни та чак девствени и непокварени на степен „Божественост“.

Всичко е измислено и спасение от НЕГО няма. Срокове също няма, има само желаещи на степени и именно тази малка разлика помежду ни ни кара да работим и за да си обясняваме нещата.

Ние искаме всички да се пробудят утре и като прогледнат да си кажат: - Отче наш... или поне да открият, че Го има, но не става и не е възможно. Да стане с всички вкупом върху този въпрос се работи; ние сами това не можем, липсва обединяващото звено..., дори когато ни го пращат. Ще има невиждащи, ще има неразбиращи, ще има неприемащи, ще има и отричащи, всичко ще има... Затова като ги видите, не им се присмивайте, не ги обвинявайте, не ги критикувайте и не ги съдете, а обичайте и посрещнете като свои по-малки братчета и им помогнете, дайте им, услужете им, грижете се за тях, както прави Отец наш Небесен! Изобщо МЪЛЧЕТЕ! Който друго яче постъпи ще си навреди. На заспалия какво му е, ти му се завираш, ти не разбираш. Колко трябва да си напреднал, за да си въобразиш, че имаш дадености и достижимости и от там да си повярвате, че имате и таланта да пробуждате. Не е доказано...

Може само Духовният, защото е ГОТОВ, и отвън и отвътре, но само с личния си пример и като образец, модела по който като гледат да вървят, нищо повече, останалото е насилие, агресия, неразбиране и бездуховност...

Трябва да си съвършен или наблизо и дълго работил за Бога, за да се убедиш колко вредно е това. Че кой познава перфектното добро, за да опита, а не става с какво да е, защото ние самите още слаби сме в сравнение със Съществата от Невидимия свят.

Защо това е така ли? Чуй: Лошото лошо започва и лошо свършва. Може да започне и добре, но в края винаги е зле и затова е лошо. Доброто добре започва и добре свършва, даже по-добре. Понякога започва и зле, но в края винаги е още по-добро. Т.е. лошото винаги към по-добро отива, а доброто към още по-добро, т.е. нищо не отива към лошо никога! В това не се съмнявайте. Разликата е само във времето и в скоростта, в Избора и усвоеното преживяно, т.е. от Опита. Повтаряме: Доброто както и да започне, винаги добре свършва, а слабото става все по-добро и по-добро.

Всякакъв коментар е излишен, за ползата от едното и вредата от другото. Вреда няма, има само неразбране. Идва към тебе нещо и ти бягаш; няма да бягаш, а ще го посрещнеш и ще се сетиш, че то винаги носи.

ТО ВИНАГИ НЕЩО НА ТЕБЕ ТИ НОСИ ЩОМ КЪМ ТЕБЕ СЕ Е УСТРЕМИЛО. ТОВА Е ТО ТВОЕТО ВТОРО, С КОЕТО ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ СРЕЩНЕТЕ И ДА РОДИТЕ НЕЩО ОЩЕ ПО-ДОБРО И ОТ ВАС ДВАМАТА. ТО ВИНАГИ НОСИ и донесеното ти трябва да приемеш - независимо като урок, изпит, задача, мисия, опит, практика, преживяване или каквото и да е. То от своя страна ще получи същото. Всеки ще отдаде на другия това, което той няма, но ние имаме и това е взаимообразно...

Уникални са тези срещи, но ние не сме се научили да вадим от тях БЛАГОТО, което ни носят, защото сме страхливи, затворени и смутени. Как да стане?

Важно е всеки сам за себе си да го провери и се убеди. Не е трудно. Срещите през деня са десетки, опитай! Нека и за вас кажат утре: Умря сиромахът за Свободата си, но я провери и се убеди, и ще възкръсне из мертвих. Тази свобода е нова отговорност, но вече не ти нещата ще правиш, а ще си се оставил във волята Божия и тя вместо теб, както и до сега, но сега вече с разбиране, защото си осъзнал и т.н. Такова нещо е Свободата, и горе и долу - ОТГОВОРНОСТ!!!

Важно е всеки в себе си да потърси и намери кое в момента е по-силното и да осмисли, после да осмисли и по-слабото. Откриеш ли злото, не се страхувай, а веднага му противопостави доброто или просто го замени. Равновесие не търси. В действие и двете не можеш да сложиш. Винаги ще работи само едното, според случая, но ти ще ИЗБИРАШ КОЕ!

Всичко прекалено е Крайност, пази се от тях!

И крайно лош да бъдеш, и крайно добър, едно запомни - ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕШ, но сега ти остава само това, което не си бил... Всичко ще изпиташ и то тебе, всичко ще провериш и то тебе; без тази ОПИТНОСТ никой нагоре не може да върви! Съвършенството на лошото и съвършенството до край ще провериш, докато се убедиш от ползата, и тях и ДОНЕСЕНОТО вземеш от всеки КОНТАКТ!

Така СЛУЖЕНЕТО Е В ДВЕТЕ ПОСОКИ, но едното по-добре го може, а другото по-бавно... Висшето като качество е повече от нисшето, но за сметка на това нисшето като количество в брой ще остане непобедимо. Компенсирано е и това повече и всичко по-малко. Висшето води, служи и ръководи, за да научи нисшето ДА РАБОТИ, за да почива Отец Ни и да твори. Той единствен може да създава и сътворява докато почива...

Никой не отрича, че на земята е трудно и ето защо се налага да си помагаме, а не да се караме. Смисълът на Трудното е никога да не забравяме, че у всеки Стремеж е вложен и този Стремеж е вечно да вървим нагоре към Бога!!!

Да направите някого богат или учен, това още не е добро - казва Беинса Дуно, Доброто започва от микроскопичните неща. Да направиш добро това означава да си готов всеки момент да изпълняваш Божията воля в най-малките й прояви! Доброто е жива сила, която работи в цялото битие.

Един морал и едно добро съществуват в света - това е Света на Великата Любов и Доброто сътворени от Бога, които Той на нас е завещал, защото и сам от тях е тръгнал. Няма сила в света, която може да попречи на човека да прави това Добро, и не е въпрос на време или място или кой. ВСЕКИ. Ако беше въпрос на време, то има известно съотношение между времето и човешкия живот, но Будният се издига над всичко и ПРОЯВЯВА БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ!

Човек е Три неща: Будно Съзнание, Осъзнато Знание и Приложено Знаене като преживяване. И трите Разумният прави в името на Бога, защото знае, че той самият нищо не може, ако Бог с любов в него не реши нещата му да прави. Ние нищо не правим, ние само участвуваме и най-често сме като свидетели. В превод тази наша ПРОВОДИМОСТ горе наричат: ОТГОВОРНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДЪЛГ НА ДЕЛО, С ЛЮБОВ И СЪЗНАНИЕ!!!

Често питат, може ли винаги да се прави добро? - Закъснели сте, вече го направиха (докато питахте).

Често питат, може ли по всяко време да правим добро? - Трябва.

Друг един отговор казва: Само, ако приемете, че живота се заражда от смъртта. Тогава доброто и в лошите условия е възможно.

Беинса Дуно: Красива е тайната на времето и неговите закони. Времето носи със себе си всички неща и отнася същевременно всичко със себе си. Времето пише, но времето и заличава. Всичко е възможно само за онзи, който Разбира Законите на Времето!!! Когато материята започне да се разкапва, тогава именно Зародишът на Живота пуща своите динамически сили в действие, поляризира ги и започва да ги организира...

Само при вида на смъртта Животът се активизира и започва да прави нещата, защото отново са се срещнали два полюса.

Здрав може да бъде само онзи, който непрекъснато прави Доброто, но вън от себе си. Това е условието за нашето здраве. Видите ли здрав човек на възраст да знаете, че той е близо до Духовността, добродетелите и доброто. Особено последното е повече в него от другите...

Правете Доброто винаги и никога няма да умрете болен и в болки, а ще се изпълни у вас заветната мечта на ученика ДА УМРЕ ПРАВ!!! Доброто е Великата тайна, чрез която човек сам може да превръща и трансформира силите в себе си една във друга според обстоятелствата. А какво по-хубаво от това, сам да можеш да се хармонизираш, когато си разбалансиран.

Когато само на себе си служите чрез придобитото знание, ще придобивате, но и ще губите, затова излезте с доброто извън себе си и го правете за всичко, което пред очите ви се изпречи. Прави всичко със будно Съзнание и Любов и ще познаеш Отца си. Никога нищо никой не губи от придобивките си, когато на Бога служи: важно е да се движим между полюсите (между доброто и злото), за да трупаме Опит, но тук ОГРОМЕН КАПАН има за невежите и бързащите. Само Свръхсъзнателният това може, защото той единствен може да прецени едно лошо кога и колко ще е за добро на някого, въпреки че този „някого“ отначало ще гледа като смахнат!!!

А такива за земята са около стотина и вие не сте от тях. Човек обикновено предпочита себе си, а ближния, Бога и Цялото забравя. Урока ще е тежък: всеки егоист в края на пътя ще установи за съжаление, че повече е загубил отколкото е придобил, защото такъв е останал и не се е развил!!!

Важно е доброто да се прилага, щом имате знание, по Три причини:

- За да сме вечно млади.

- За да сме вечно здрави.

- За да се доближим до Бога.

Не си бил буден, ако днес само едно добро изпуснеш да сториш, а то се е появило около теб като шанс! Друг го е грабнал и се е ползвал. Доброто не е като страданието, винаги да се връща, докато го осъзнаеш. Доброто от осъзнаване нужда няма... Успехът е само за правещият Доброто извън себе си в името на Отца и т.н. Тогава идва и Промяната и желанието да Започнем. Новото зове ни и е за нас. Внимавайте! Следващият път ще е някога и още по изненадващо...

Беинса Дуно: Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни, т.е. може сам да се трансформира. Тогава и страхът изчезва.

Негов е мъдрият съвет: Първо в себе си ще носиш образ скъп на своя идеален „човек“, ако Бог е разбиран или не познаваш и едва тогава с този Образ в Съзнанието си ще започнеш Доброто да правиш безспирно, и без умора, и без страх, и без смятане, че ще се изразходваш или избавиш...

Отвън нищо няма. Отвътре с любов навън ще правиш, за да го отриеш и откриеш. ОТРАВЯЙ! И не спирай да отравяш! Отвътре навън се дава, а отвън навътре се взима. Всичко е за вас и свързано е, за да се случи.

Някои го предпочитат с Бог, защото вложен е във всеки и не се налага да По търсите, просто ГО ПРОЯВЯВАЙТЕ!!! БОГ ПРОЯВЯВАЙТЕ! Без Бог трудно ще разделяте добро от добро, добро от зло и зло от лошо!

Истински Духовният човек СВЕТИ и това идеалният човек знае, защото Бог в себе си носи и се е оставил на Волята Му, само в доброто гледа и не допуска да му убегне нищо нуждаещо се от неговото добро. С Бог в себе си не можете и да сгрешите, и в човешки дефекти не гледате и не ги виждате, а само служите и помен в главата си нямате за лошото, защото знаете Приказката за дървото в Рая, на което растели едновременно и доброто и злото, плюс още нещо много важно...

Беинса Дуно: На едно дърво могат да растат само един вид плодове, а не, и добро, и лошо. Това подсказва, че те са едно и също нещо, само че видът или съдържанието на едното е по-смущаващо - по-малко е или има червеи в себе си. Но круши и череши на едно дърво не-ще видите.

Ошо: Корените на дървото са лошото и под земята, а отгоре е доброто клоните и плода. Корените са грозни и не са красиви, но красотата не е тяхната функция, функцията им е нещо напълно различно: да хранят дървото, да хранят цветовете и плодовете. Там в земята те непрестанно РАБОТЯТ и не се стремят отгоре да излизат. Ако откопаете корена на розата и го сравните със самия цвят ще се изненадате: изглеждат сякаш нямат връзка помежду си, т.е. коренът съществува за цвета и без цветът той губи своя смисъл и какво ли нещо ще е цветът без корен! Така доброто - цветът, и лошото - коренът, съжителствуват едно за друго и Бог по плода познава доколко лошото си е свършило работата.

Беинса Дуно: Долу под земята полюсите са земята и корена и от тяхното привличане и съжителство и двете по нещо си дават и оставят, т.е. ползата е взаимна - земята е отрицателното, а коренът - положителното. В самото дърво вече клоните отгоре се явяват обратния полюс, за да се сътвори останалото.

Ошо: По същият начин стои и въпросът с волята. Може да я отдаде само имащият. Само имащият воля, ще я отдаде на Божията и ще й служи по разум, съзнание и любов. Защото тайната е, че заедно с волята си ти отдаваш и егото си, но в две различни посоки. Тогава ставаш едно с Цялото. А дали Бог съществува, или не, няма никакво значение - това е Пътят.

Егото до където е трябвало, си е изпълнило мисията, но от следващият момент нататък става вредно, т.е. от добро до някъде, то се превръща в зло за никъде и тогава трябва да се остави. Ползата от него е била да развие Умът и когато това стане, трябва да напусне или да го оставите. Злото е непотенцирано Добро.

Ошо: Корените се спускат надолу, а цветовете се издигат нагоре - тези са противоположностите (измерението е различно) - едното търси вода, а другото светлина, но са едно. Три неща се опитайте да схванете:

- Че са едно корен и цвят, има нужда от огромна ЯСНОТА.

- Че са едно Мойсей и Исус, има нужда от Медитация.

- Че са едно Ведите и Буда, има нужда от Прозрение.

В три аспекта работят и трите: - във интелигентността,

в любовта, и в преживяването.

Ошо: Вие сте хиляда човека, аз казвам едно и също нещо на всички, но интерпретациите ще са хиляда, в това е Божествената Красота на Творението и частите му, в безкрайното Разнообразие. Никой не се съгласява с другия, защото ъгълът на всеки е различен.

Ошо: Човекът не е смисъл, а възможност! Смисълът е възможен, но не е даден. Смисълът може да бъде създаден, но все още не присъства. Той е задача, а не дар. Животът е Дар, но Животът е една отворена възможност. Смисълът не е дар, смисълът е търсене. Ще намерят само, които търсят, искат и тропат..., а останалите ще продължават да пропускат. Смисълът Г10Г0С трябва да бъде създаден от човека. Затова донякъде е ролята на его-то - умът да събуди. Човек трябва да трансформира в себе си този смисъл и това е нещо вътрешно. Вътрешната Същност на човека, е която трябва да постигне Просветлението! Човекът е Вселената в миниатюра. Човекът съдържа всичко във вид на семе. Човекът е кондензирана вселена.

Дави се човек... Ти си там и виждаш... и скачаш. Няма време за мислене. Тук мисленето не е на място. Вече си скочил и спасяваш. Кой е спасил давещият се? Бог естествено. Бог в тебе това е направил, но чрез тебе. Това Добро е Божието добро. Ако на теб трябваше да разчита, ти кой знае кога щеше да спасиш човека. Докато измислиш „защо и как“, щеше да се удави и да си иде. Нямало е време Ти да умуваш, и било е повече от наложително да скочиш и ти скочи. Затова никога не казвай „Аз направих това или онова“! Ти никога нищо не можеш да направиш освен лошото. Само Бог Доброто ПРАВИ.

Всички Велики са били Въплъщение. Всички Велики са били въплътявани, за да ни покажат истинското Добро как се прави и се е очаквало от нас да ги следваме!!! Загубата на Бог ни е забавила значително. От там и Доброто се е изместило и извратило; изменило се е и е застанало нащрек. Ти си се уплашил и си предпочел Бог да забравиш и така доброто си превърнал в лошо.

Ошо: Ти не можеш да разбереш Бог или Христос, защото си инвестирал прекалено много в това да не ги разбираш! Направил си Инвестиция в Неразбирането и си останал Невеж. Изпуснал си Четирите Пътя: Лао Дзъ на Недействието, Кришна на действието, Буда на Интелигентността и Христос на Любовта. Тези са блажените екстази на Бога, подарени на човека за неговото Развитие. - Бъди Ти, а не християнин, евреин, мохамеданин или индиец, т.е. остави Огледалото си чисто и прах ако има, избърши я!, за да е твое цялото Съществуване и живота ти да се превърне в празник.

Човек потъмнява, когато с негативното и лошото се занимава. Който ги предпочита страда, но е невеж да осъзнае, от къде му идат проблемите. От лошото вибрациите спадат, а това Горе наричат Пропадане в себе си, слизане в собствения Ад. Добродетелите и Доброто са от Духа, които Чистотата и Светлината носи, Нова Честота дава и Ново Съзнание в човека развива, т.е. ти си на ново Стъпало. Еволюцията има много качества и степени, но най-характерни от тях са Бавното и Бързото Решение, Вярното и Невярно Отработване и прочие. Едното е летене, а другото - пълзене в еволюцията. Животът на избралия Доброто е несравним с този на избралия лошото. Какво значи да предпочетеш? - Означава да не предпочетеш лошото, защото вече си избрал Доброто. Сравнението тук е като това между живия и мъртвеца.

Беинса Дуно: Недостатъци не съществуват в Природата. Те са единствено в мисълта на човека, който знае да Мисли, само за себе си, въобразявайки си, че всички слабости са у другите. Не е начинът своите да прехвърляш върху гърба на другите. Каквото е, твое е, а не чуждо. Щом сте само Ти и Бог какво търсиш навън?

Всеки за себе си трябва мрачното и мръсното да изхвърли от своите Мисли, Чувства, Слова и Дела, за да започне да СВЕТИ. Този е Смисълът. Свети, който в Доброто гледа и никъде в нищо лошото не вижда. Само Доброто чисти, а лошото опетнява. Доброто е, което отрицателното трансформира в положително и така отравя Чистотата в нас. Когато мислим за лошото ние засенчваме и скриваме Светия образ на Бога в себе си, а това е отдалечаване. Следва тъмнина и мрак.

Глупаво е да минеш встрани от Светлината и Пътя, когато следваш Бога в живота си! Глупаво е и да мислиш, че време имаш! Това е нова Карма, която първо ще се наложи да изчистиш и после напред да вървиш. На лошото ще махнеш да го няма, а на доброто ще махнеш да заповяда. Всъщност нищо не идва или си отива. Всичко в себе си имаш. Като отриеш мръсотията отдолу ще зърнеш И Светлината, И Чистотата, И Живота, И Бога. Този процес се нарича Откупуване.

Добър е онзи, който е добър Проводник на Божиите енергии. Тогава той задължително просветлява и започва да Свети, а такава е целта. Начинът за това е често да сменяш състоянията си от лошо в добро и почти непроменено нищо да не оставяш. Съвършен се става, когато като светещ оставиш Божественото през теб да минава безпрепятствено, а това е Доброто, което ще проявяваш. Доброто и Любовта може да са пасивни, но не са статични и винаги изглеждат като предизвикани. Затова са динамични и действуващи, когато са в Акция. Те не се правят по веднъж и после да спреш, защото ти си решил, че е достатъчно. Това не води до Чистотата, а е мърлявщина. Правят се докато си жив, а ти ще бъдеш жив всякога.

Щастието е повдигане на собственото Съзнание на ново стъпало. Става чрез Бог, Доброто и Проводника. И Щастието като парите следва трите пътя - печелене, опазване (съхранение) и увеличение.

Начинът, методът, правилото, законът и принципа са: Чистота и Светлина и Добро в мислите, чувствата, словата и делата по всяко време - външно и вътрешно, в тялото и в Душата и това горе наричат Благородство. Ти храниш Духовния свят, защото раждаш Блага за Невидимия свят.

Ето и част от отговорите на Петте Окултни Тайни (продължение)

- Свободата има само онзи, който може да прави, и доброто и злото, но не едновременно. Абсолютната Свобода е в Бога. Едновременно доброто и злото не може никой да прави. Това е все едно да удариш някого, предварително осъзнал защо го правиш, а той да ти благодари! Не е невъзможно... Важно е да си свободен, а не задължен!

Всеки, за да стане праведен, трябва да е минал през грешника, т.е. ще пострада, ще се качи на кръста и чак след това ще започне да осъзнава и да разбира, че СВЕТЪТ НА ЗЕМЯТА Е ЗАПОЧНАЛ ОТ ЛОШОТО, т.е. ЛОШОТО В МАТЕРИЯТА Е ПЪРВОТО. Адам и Ева още от ада го доказаха. Имаха всичко, но пожелаха и последното, непослушаха Отца си и нагазиха в греха, а не познаваха ни доброто, ни лошото. Бяха невинни, непорочни и девствени, по-добър никой от тогава не е бил, но сбъркаха, защото нямаха базата за сравнение. Как ще оцениш какво нещо е доброто, ако не познаваш неговата противоположност. Нямаш с какво да прецениш, с какво да съпоставиш едно нещо, за да го остойностиш или не приемеш.

- Благодарете на грешника, защото ако той не беше и праведния нямаше да го има. За неизбежния Кръговрат е задължително да има Падане като начин на Слизане, осъзнаване и възлизане. Човекът от горе е паднал на земята, за да помага на тогавашното човечество и ако за нас той е бил добър, за тези горе е грешник. А щом горе си грешник не е важно за какъв те мислят другите.

- Ако ти не беше добър, нямаше да го има и лошия. Ако доброто не съществуваше, нямаше да съществува и лошото.

- Всичко става по Системата на формите и тяхното прехвърляне, т.е. по Огледалния принцип, в който образа задължително се завърта на 90 градуса и се обръща!!!

Словото е част от Падането. Който говори греши. Говориш ли ще сгрешиш, защото Словото винаги определя, разделя и разваля. Само, когато е добро Словото, разделянето отсъствува. Казваш 0‘кей! на всичко..., казваш о‘кей е всичко и откриваш, че такова нещо като лошото никъде по пътя си не срещна. Ще грешиш и ще поправяш, докато си в материя, но с лошото недей се занимава! Големи са загубите, компенсацията и наваксването!!!

Следва и последният въпрос: Не се ли обезсмисля тогава всичко, което човекът прави? - Напротив. Внимание! Всеки ОТРАБОТВА ОПРЕДЕЛЕНИ УЧАСТЪЦИ ОТ ИСТИНАТА! Цялата Истина никой не може да научи отведнъж.

БУДНОСТ + МЪДРОСТ = ЖИВОТ В НАСТОЯЩЕТО

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×