Jump to content
Ани

Трите отравяния

Recommended Posts

Трите Отравяния

(Спокойствие, Удовлетворение и Вдъхновение)

Разликата между Доброто

и злото е в Състоянието

като вид Настроение.

Как се различават Мисли от Чувства? - Много трудно. Изключително трудно! Невероятно трудно? Но запомнете основното: МИСЪЛТА ВОДИ ЧУВСТВОТО!!! Мисълта води Чувството с доброто и по добрия начин, по замисъла на Висшето, т.е. горе това е така.

Долу на земята Мисълта идва в главите ни ОТВЪН. Отзад от Духа идва всяка Мисъл, минава през розетката (контакт) на Входа и отива в ума. От там тя започва да слиза в сърцето и усещането е замайване, приятност и топлина; става ти хубаво. В СЪРЦЕТО МИСЪЛТА СТАВА ЧУВСТВО!!! И в сърцето започва тази мисъл да се претворява, трансформира и усвоява и това прави сърцето. То твори, то е Творчеството. Всяка мисъл отвън нещо носи и оставя. Две мисли едновременно не могат да влязат. Място за две мисли в главите ни едновременно няма. После всичко се качва в ума, за да се затвори Кръга. Тук мисълта - чувство става отново мисъл и през Изхода излиза навън... Запомнете: НА ЧОВЕКА ЛЮБОВТА МУ Е МИС-ЛОВНА, А МИСЪЛТА - ЛЮБОВНА и в това е ЗАРОДИШЪТ! На входа, където е Любовта, влиза мисъл, в сърцето става чувство, връща се в ума отново като мисъл и през изхода на Мъдростта излиза, ТОЧНО ПО МЕТОДА НА СИФОНА!!! Натискаш бутона, клапата се повдига. Новата мисъл излиза навън, а през това време отзад става засмукване на новата, която чака сигнала ,след което постепенно ни изпълва, преработва се и започва да се издига, създава налягане отново върху капачето, което се повдига и успоредно с това по метода на засмукването отваря другото клапанче отзад. Имаме едновременно действие на засмукване и после на едновременно затваряне, но два различни процеса се задвижват едновременно - на влизане и на излизане.

Никъде по пътя няма опетняване, замърсяване и не добро, а само Любов - Мисъл - Мъдрост царуват в Проводника, който Си. Механизмът е: СТАРАТА МИСЪЛ ВЪЗБУЖДА ПРИЕМАНЕТО НА СЛЕДВАЩАТА МИСЪЛ.

И окончателната тайна: ОТ СЪРЦЕТО СЕ ДАВА ЧАСТТА ОТ СЪТВОРЕНОТО. Сърцето е II принцип, а Умът - I-ви. Мисълта е безпринципна, но Божествената. Тя блести от непокваряща се чистота, светлина и блясък и само носи и дава като Любовта. Каква сила са двете, само можем да гадаем!!!

Човекът не трябва да излиза навън от себе си...

Ошо: Слънцето е винаги там където е, но ако седиш със затворени очи, какво значение има дали е там. Не съществува в този смисъл Ден на Страшният съд. Всеки момент е момент от съда. Във всеки момент ние се изправяме пред нашия Бог, защото всеки момент ние живеем живота си (ако го правим, както будните правят). Нека всеки момент да е решителен и да бъде ЖИВЯН с осъзнаване и с умение. Така Просветленият никъде не отива, но е станал част от нескончаемостта, от вечността, от Бога. Къде би могъл да отиде? Осъзнаването е невидимо... И затова помага - да стане видимо - Подсъзнанието. Те са противоположности: Ако обичаш един човек със Съзнанието си, с Подсъзнанието си ще го мразиш; така човек, когото обича и мрази. Запада бърза, Изтока - не... Запада един живот живее, Изтока безброй... Човекът само себе си трябва да гледа - той какво може, а не другите какво правят, как го правят и да съди, защото е в бездействие. Който работи, време за глупости няма. Запомнете: Другите ги няма. Отвън нищо няма.

Каква е разликата между Доброто и злото? - Огромна, а кой какво ще предпочете и къде ще застане е негов проблем и личен избор. Разликата е очебийна:

Лао Дзъ: Когато хората разбраха Добротата на Доброто, разбраха 2 (двойката) - злото. Когато хората разбраха красотата на красивото, разбраха грозното - 1 (едното).

По един начин умира грешника и по друг праведника.

Иначе и не би и могло да бъде. Първият го водят горе мъртъв, а втория - умрял. Разликата е във времето. Първият - завинаги, а вторият с идеята за вечното. Само Духовният чака смъртта с любов и подготвен със знанието и разбирането, а лошият вечно е изненадан и през цялото време трепери, т.е. той умира както умират мухите еднодневки, с много болки. Малко преди смъртта им се казва ,че стават камъни за милиони години и през цялото това време само ще осъзнават, докато заслужат отново да бъдат растения и поемат нормалната си еволюция. Живей така, че да не се срамуваш.

Ошо: Моето виждане е: Да живееш във вечността (нито един живот, нито много). А единственият начин да живееш във Вечността е да живееш СЕГА, защото Настоящето е част от Вечността. Недей да живееш в бъдещето. Не живей и като християнин и като будист, т.е. не живей нито бързо, нито бавно, просто ЖИВЕЙ ТУК и СЕГА. Живей в този момент и преживявай пълноценно всяко нещо, което те докосва, то е за теб. Никъде не отиваме, само материята се променя, нищо не се унищожава, всичко остава, само формите по-добри стават. Но за да живееш начинът е само един - живей в този момент тук и сега релаксирано, медитативно и молитвено, в разнообразие. Няма за къде да се бърза, но всичко зависи къде си. Времето никога няма да свърши.

Беинса Дуно: Не можеш да кажеш, че от утре ще започнеш да живееш праведно. Може да си закъснял. От първия ден до смъртта се живее с Бога. Всяко решение утре или някога и смъртта вече е тръгнала към теб.

Търсете Разликата между полюсите и ще откриете, че разлика горе няма, а в материята е значителна, но преливаща. Между мислите и чувствата, между мъжа и жената, между доброто и злото, между живота и смъртта между Душа и материя, между горе и долу, вън и вътре на земята, разликата е очебийна. В тебе е всичко. В теб са всичките. Анализирай, не се предавай. Избери си Едно от две и осъзнавай. Човешкото съзнание обикновено осъзнава само при опасност и всичките му претенции, че е изобщо съзнание са само плетеници. Значението и разликите за нещата ще дойдат от твоето Съзнание от неговата дълбочина. И запомнете: сега само отчасти сте съзнателни, но не истински. Истински съзнателни ще станете, когато се научите в думите, които произнасяте да влагате съдържание и смисъл, а в нещата с които контактувате или общувате да ги откривате!!! Животът започва едва тогава, когато ти станеш съзнателен - До тогава ти си заспал. Събуждането идва с Участието в нещата, които правим, когато започнат да те вълнуват и трепет Душата ти да обзема. Това е екстаза, за който говори Ошо:

Ошо: Безчувствеността винаги е право пропорционална на твоята безсъзнателност. Чувствителността се появява едва със Съзнанието... Наши са само учудването, удивлението, одобрението, удовлетворението, възхищението, вдъхновението и спокойствието!!! Равнодушието е прегазило Съзнанието. Където липсват страст духовна и интензивност огнена, Съзнанието ни ще е в пасивност. Иначе Съзнанието е Огън. Всички усилия на Пробудените са били да ни пробудят, осъзнаят и доведат до нова степен на Съзнание. С внимание и чувствителност, с участие и осмисляне, всичко започва да се променя и ти си в ново измерение. Очите на хората днес са толкова натежали от скука поради пазарски ум и обикновен живот, т.е. без всякаква стойност. Без Съзнание няма Благословение.

Не търсете навън. Погледне в себе си. Всичко имате, отровете го, открийте го, отрийте го и го ползвайте. Разликата между Доброто и злото е във Трите Разграничаващи: Спокойствие, Удовлетворение и Въодушевление. Когато ги разберем ще открием, че разликата съществува и каква е.

Лошият е агресивен, алчен и невеж. Той вечно е неудовлетворен, потиснат и неспокоен. Прави всичко със страх, превъзбуда и нервност. Страхът е негова собственост и от там нервността. Той е онзи, който вечно иска, всичко му е малко и нищо не му е достатъчно. И когато дава, той мисли и изчислява, смята и се съмнява, защото във всичко е мнителен и подозрителен. Винаги иска да участвува в раздаването на благата и ако не стане е нещастен, тъжен и понякога свиреп. За да спечели е готов на всякаква жестокост. Външно е за оплакване, съжаление и съчувствие.

Пред вас е той - лошият, който само плаща, вечно губи и не взема. Той не получава, до него нищо не стига и вечно му е малко. Когато той ограбва - на него му връщат. Когато сам взема - заслужено е. Когато граби - не обяснява и мълчи. Когато завладява - му се полага по право. Мотивите му са винаги крайно комерсиални и затова не е принуден да дава обяснения. Всяко получаване за лошия е като нямане, загуба, но всяко насилие му е за главата. Всичко, което лошият прави му е за главата и за децата. За него няма радост, няма щастие, няма смях. Удоволствието е само в печеленето и затова фасона му е вечно смачкан. Той държи да изглежда лошо, за да му се дава. Понякога, в зависимост от ситуацията, държи да изглежда непобедим, несломим и железен, но това е фасада, прикритие на истинската му същност, която е страх от началото до края. В него няма любов, няма красота, няма хармония. Има САМО: Съскане, много С-та като страсти, стресове, страхове, срамове и това го съпътствува и в сънищата му, не му дава да спи и много често на сън се стряска. Не е за гледане, а жив за оплакване...

И през ум не му минава, че трябва добър да става и че все някога ще го сполети. Какво е съзнание памет няма и му се вижда нещо странно и чуждо. Той не вярва, че и осъзнат ще стане, и добър ще стане, и ще се пробуди, и готов ще стане, и ученик ще бъде, и духовен ще поиска, и за разумен ще се моли, и на Бога ще служи, и ще пита за още има ли, и всичко ще люби и законите ще спазва, защото ТОВА ЗАЛОЖЕНО Е В ЧОВЕКА!!! И СТРЕМЕЖА КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО Е РАБОТЕЩ!!!

Докато този момент дойде, той ще трупа количествено, за да стане всичко в един миг качествено, както всяко лошо в добро прераства. Много често той е насилник, тиранин и деспот, понякога стига и до жестокост. Той е безскрупулен, безпринципен и с комплекси. Всичко му е от страха, поради липса на всякаква Духовност. Той е неверник, безбожник и Душа няма. Най-отличителният белег му е Алчността. Той тук е непробиваем, непобедим и непоклатим. С две думи: невероятно труден характер, защото е и прост.

Беинса Дуно: Смъртният човек смъртни ражда, но е длъжен да ги остави вечни защото друго, ако не, то това той може...

Будизма: По-добре е гайда да надуваш, отколкото тиква да напъваш.

Беинса Дуно: Всички знаят, когато ги попиташ, какво е за предпочитане - вечното или временното, но когато дойде време на дело да го покажат сменят предпочитанието си!

Ошо: Единствената Истинска Молитва е да се вгледаш навътре с очи затворени за външното напълно и се движиш потъваш, потапяш се в своето същество в пълно съзнание и глух за всичко отвън. Ако можеш да достигнеш буден и осъзнат до твоята най-вътрешна сърцевина, ти ще постигнеш. И тогава ще започнеш да се смееш на цялата тази абсурдност, че добър е вътре в теб, че Бог е вътре в теб. А такова е и посланието на Иисус, който непрекъснато само това повтаря: Царството Божие е вътре в теб! Търсете Истината за себе си в себе си, а после излезте навън и търсете търсещи. Кладенецът е в твоето същество, там е изворът, и Източника. Знанието ще ти помогне да търсиш по-добър начин, но не довежда до изживяната истина. Желанието отвързва целия Ад. Алчният е и амбициозен и затова вечно има проблеми. Егото лошия не оставя и лошия егото си не може да остави. Ти си това. Как можеш ТИ да оставиш себе си. Тайната на егото е, че такова нещо няма и няма нищо за оставяне, ти просто си лош, лош до абсурдност.

Окултна тайна е, че само лошият страда по причини, които не съществуват, но които винаги водят до последствия. Егото не се изоставя: започнеш ли да изоставяш нещо, което го няма, ще си навлечеш беля - това се случва и с не-добрите. И накрая истината е съвсем друга: няма нужда да практикуваш нищо. Просто внеси светлината в себе си и няма да намериш тъмнината. Открий тъмнината и ще зърнеш светлината. Те не съществуват заедно. Не е егото, което пречи на лошия, а неяснотата, невежеството. Той е неинтелигентен, но го наричайте егоист, за да не ви убие. Егоизма той знае за добродетел, докато интелигентността смята, че му е присъща, защото я мери в пари и в имане. Зациклил е в собственото си блато на алчността и ако посегнеш да го извадиш ще те намрази завинаги. От неинтелигентността идват всички желания.

Ошо: От своята неинтелигентност ти създаваш желанията. Какъвто е случаят с доверието. Недоверие означава, че ти никога не си опитал доверието, а липсата на доверие е възможна само тогава, когато си познал доверието. Липсата на довери е означава, че ти си се уповавал, но си бил излъган, довери си се, но поради твоето доверие си бил измамен - това е страхът. И тогава се появява липсата на доверие. За да откриеш присъствието на липсата на доверие трябва да си познал Доверието, а това никога не ти се е случвало. Някакво извратено доверие те прави полуидиот с вманиачени представи за доверие и недоверие. Сам измисляш всичко и сменяш хората един по един, защото си невеж, неграмотен и слаб. Доверието не мами, а недоверието те мами - твоето въображение измисля всичко, за да си недоверчив и изгориш всички честни, Упованието също никога не лъже, но и упованието и доверието се отнасят за добрите, а не за лошите. Те са разменили местата на нещата.

Запомни: Никой не може да те измами. Твоето доверие ще те защити. То ще те превърне в твоя опит. Но дотогава всеки ще е измамник, за да не се види твоята колосална измамност. Всъщност ти зад тези думи се и криеш. Никакво доверие и недоверие не те вълнува. Единствено те вълнува колко да заграбиш и дали някой от тези „будещите недоверие“ няма да те измести, избута или изпревари. Тогава той става лош вместо тебе, защото ти пречи в някакво нереално и измислено бъдеще за някаква неясна и непозната сделка. Ужас. Това не е живот, а мъртвост на живота, умъртвяване на живота.

Ошо: Проблемът е в страха, а не в липсата на доверие. Неинтелигентен си, егов и страхлив, т.е. ПАРАЗИТ, жалък и крадлив паразит, заграбващ по пътя си всичко, което окото ти хареса. Как можеш да желаеш повече от нещо, което не ти се е случило!

Грозна гледка е алчният лош. Него никой не обича, но се въртят около него, за да го използват, а тоя си въобразява, че добро прави. Стоп: Лош добро прави. Лош на лош добро прави, изводът е: лош на лош може само лошо да направи и той в действителност точно това прави!!!

Лошият не се вълнува от доброто, вижда му се слабо и затова е измислил да се крие зад строгостта, дисциплинираността, стегнатостта и фалшивата загриженост. Така той маскира страхът и алчността си. Изтъкан от его, той смее да твърди, че е лош, но с лошите и на лошото служи, за да респектира лошите. Лошото на лошия служи за параван, а то не си е никакъв параван, а точно начин на живот. Той другояче не може. Всеки търси спасението и свободата, но лошия е избрал най-дългия път. Готов е хиляди хора да измами и да победи, за да блесне силата му и по-фалшив и нечовекоподобен от животинските видове не е познат. Липсва му само омразата, за да е картината пълна, докато на фона на досегашните гадости, тя остава някак скрита.

Лошият ще мине и през трупове, за да се добере до илюзиите си за власт, пари, слава, богатствата и сила, но не вижда, че гроб на себе си копае и чака само някой да го бутне. Този някой е той сам. И ако е някой, това ще е помощ, а не зло. На злия злото му отива, а доброто му стои като чучело. Смисълът на целият му живот е как да не се вижда страхът му. Такива се самоубиват без да знаят защо, както и пробуждането им идва, точно когато го правят. Накрая всички разбират, но е вече късно. Най-често, за да не е късно започва раздаването на страданията, за да дойде и донякъде осъзнаването. Отново шанс им се дава, чрез страданието да познаят истината, вместо да бъдат камъни... Те единствени вярват точно в това, в което не трябва да вярват, защото прераждането им от животни е късо и пътя млад, живота във формата на човек е сравнително нов, но шанс винаги има за абсолютно всеки. Въпрос на миг... Такова нещо е материалиста - атеист. Издънка нищожна, жалка и изгубена, но горда, високомерна и погубена!!!

Ошо: Глупак си, че не послуша мъдрия и мъдър, че опита глупостта.

Объркан и объркан свят и поради това побъркан. И не закъсняха поуките.

Беинса Дуно: Лошо е когато слаб те управлява, луд командва, лош те храни, прост ти е началник, измамник да ти мисли добро, егоист да раздава брашното, суетник да ти покаже красивото, грозен да води хорото, комарджия да раздава тестето, ченчеджия да ти дава заплата, злобар да ти сервира на маса, завистлив да те храни, прост да ти говори, глупак да ти служи, простак да ти говори за власт, невеж да ти говори за страст. Каква мръсотия!

Добрият лошото не цапа, но може да го разплаче. Най-близо до доброто е злото, а най-близо до злото е по-голямото зло. Лошият има врагове, злият неприятели, а добрият - приятели. Въпрос на избор. На злото властта изчезва (макар и след време) пред доброто. В присъствие на доброто злото макар и накрая отстъпва.

Затова прави добро по всяко време, а когато си силен и по-често. За доброто са необходими двама, а за злото сам човек си е достатъчен. Лошият си, и рибаря, и мрежата, и щуката.

Извечната истина е най-точна: КАКВОТО И ЗЛО ДА ИЗМИСЛИШ ЩЕТИ ПАСНЕ ПО МЯРКА.

Да се върнем на Разликата и Отровените Три Разграничаващи: Никога в живота си лошият не намира спокойствие, удовлетворение и вдъхновение. Радостите му са химерични, прозаични и празни, илюзии... Липсва им най-великото - Блаженството, Божието благо - Вдъхновението не им е познато. По липсата на тези три ще ги разпознаете от добрите, а тях добрите притежават и с тях се отличават от останалите. Иначе нюансите са безкрайни и от там и честите заблуди. Добро в лошо прелива и лошото в добро, но мотивите никой не знае. Само мотивите след горните три могат да внесат яснота, но тях пък няма кой да ти каже. Всички сме в сферата на гадаенето и предположенията, но истината много рядко е между нас.

Намиращият се в Истинските удоволствия на Бога има несравними и неописуеми преживявания, докато всичко, което лошия прави е нетрайно, временно, сухо, сиво, мъртво, тъжно, мрачно, тежко и тъпо, защото в основата си е подло, долно, гадно и отвратително. Мотивите на лошия са все близки до смъртта, клетвата и гаврата.

Бог лошите използва, за да не си цапат ръцете добрите, когато има карма за разчистване и това е символично казано: всеки сам себе си чрез делата се самонаказва и егото му се отплаща със слепота, лентяйство и несъществуване. Жестокият жестокостта познава и т.н. Жестокост и страх са правопропорционални.

Огромно е богатството на имащият Трите Истински Удоволствия - Спокойствие, Удовлетворение и Вдъхновение. Те дават Любовта и Мъдростта, а това е всичко, от което се нуждае истинският ученик.

Как ще разпознаете добрият и лошият, ако седят един до друг? - По лицата, по външният вид и по усмивката - толкоз, т.е. по фасадата.

- Лошият е мрачен, вял, уморен, като схванат, студен, сърдит, кисел, надут, високомерен, тщеславен, суетен, нарцистичен, злобен, див, мъстив, надут, неспокоен, недоволен, критичен, осъдителен, страхлив, алчен, похотлив, нервен, избухлив, с две думи - типичен вампир.

- Обратно на Лошия е добрия.

Лошия не се смее. Той не смее да се смее. Хуморът му е студен, дървен, мрачен и черен. Те не умеят и не могат да се смеят. Те и не искат, за да не се издадат. Смятат, че са се отпуснали.

- Добрият е весел, жизнен, радостен, вечно смеещ се, спокоен, оптимист и целият излъчва желание за даване, споделяне, живеене и така влияе и на околните, благотворно. Той е балсам за наранената Душа, докато болният я доизсушава.

- Лошият е вечно съмняващ се, мнителен и подозрителен, а добрият напротив.

- Лошият е лицемерен, фалшив, нечовечен, провокатор и подмамвач.Той е краен в лошото и никъде до доброто не се допира. И доброто, което казва, че прави, прави със сметка и далечни планове, да зароби да обере да злепостави, да изложи, да обиди, да отмъсти и да отвлече повече...

Лао Дзъ: На добрия и на лошия аз добро правя и на искрения, и на неискрения аз вярвам. Небесното Дао няма роднини, но винаги е на страната на добрите.

Справедливостта, Възмездието и Разплатата достигат лошия още приживе и всичко плащат с лихвите и с децата си.

Бог във много вариантността си е предвидил добър с лош да живеят, за да менят енергиите си и се учат един от друг. Кармичното разплащане е възможно само при противоположностите. С две думи - добрият е блажен човек.

Лао Дзъ: Добрият е учител на лошия, а лошият е негов спасителен обект. Ако лошият не цени своя учител и добрия не обича своя обект, макар и да се считат за умни са глупави - това се нарича дълбока тайна!!!

Сега мислете върху това, което трябва да направите, за да се трансформирате от лош в добър и от добър в още по-добър. Или ви харесва такъв какъвто сте? Ваше е и решението, и усилието, и желанието, и избора, и свободата, и проблема и финала: според заслугите. На каквото си си постлал на това ще легнеш. Каквото си посял това ще пожънеш. Каквото си си надробил това ще сърбаш. Кой каквото прави на себе си го прави. А най-верният съвет е: Не прави на другите това, което няма да ти хареса, ако на теб направят!!!

Беинса Дуно: Възпитанието е химера. Възпитание няма. Лошото знае, че е по-силно и ти влияе, защото си е у дома, има подкрепата на злото и е нагло, нахал-но и грубо. А добрият е сам. Така е на земята. Щом си материален и Духът си изоставил или подценил, ще разбереш, че няма кой да те пази и се грижи за теб; като изоставен си. Материализмът въпреки, че е слаб по от Духовното, от човекът не е и лошо му влияе, защото е най-близо до него.

Дзен: Не се присъединявай нито към бялото, нито към черното, но това не значи Средата. Това означава, че нямаме цвят.

Така добро и лошо няма. Доброто за едни е лошо за други и обратно. Въпрос на степенуване и възприемане. Важното е работа да се върши, за да не стоим и бездействуваме, а кой какво е избрал, ще покаже Кармата му. Няма добро и зло: добрите мислят за стореното зло, а лошите тълкуват доброто така: колко глупави и наивни са добрите, добре че ги има, за да ни има и нас.

А иначе злото е велика и красива Тайна. Предвкусвате ли я? Тя единствена ще оправи хората и ще ги направи вярващи и любящи, съзнателни и добри, разумни и мъдри. Злото ще ги събуди, но не по човешки, а по Божественому. Тайната му ще се пази до твоето Посвещение...

В края сме на една дълга серия прераждалия за взимането на последните Три големи Урока и се очаква след тях да се променим, но... поживьом и увидим. Ако така не стане, ще стане както Бог го е начертал, а какво е начертал Той, никой не знае. Виждат се разни сенки, но генералното винаги е закодирано. Символите лесно не се разчитат, но по огъня ще разберем. Важното е да не пречим, това ще е най-неудачното ни решение!

Лао Дзъ: Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви. Добрият не е красноречив. Красноречивият не е добър. Откровените думи приличат на неоткровените. В света няма нищо по-меко, по-нежно от водата! Тя е непобедима. Тя няма равна на себе си. В Думите е началото, в Делата - главното. Поради липса на знания хората не могат да го разберат!

С Три изречения само ни се даде всичко за всичко човеко!

Дзен: Така излишната добрина разваля детето.

БУДНОСТ + ИСТИНА = ЗРЕНИЕ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×