Jump to content
Ани

Опит за летене №7

Recommended Posts

Опит за летене №7

Потъвам от срам

колко много не знам.

Побиват ме тръпки

от което узнавам сам.

Опиянението е

в Разбирането.

Блаженството

е в Познаването!

- Като гледам колко много още не знам мисля, че май отново съм се надценил. Не се надскачайте!

- Всеки желаещ да оправи Света трябва да се свърже със Словото, защото всяка Мисъл и Сила от него идат. Словото прониква на всякъде. При неспасяеми ситуации, потърсете в себе си Първата Причина, облегнете се на нея, доверете й се и повярвайте в нейната Всемогъщност; оставете се на нейно разположение и ще ОПИТАТЕ силата на Словото. Единственото, което може да освободи Света е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход, да се прояви чрез тях.

- Човекът е символ на кавала или кавалът е символ на човека - кое е вярно? Чувството е реалност или реалността е чувство - кое е вярно? Кога една мисъл е човешка и как е човешка тя, т.е. по какво да я различаваме от Божествената, която през човека преминава? Мислете, за да я различаваме от Божествената, която през човека преминава? Мислете през Сърцето!

- Обикновено хората нямат нищо общо с представата ни за тях: всеки изглежда такъв какъвто ти искаш да го видиш, но това не отговаря на действителността!

- От Тревогата се ражда Обичта. Не хиперболизирай и не мисли за страшни неща! Смисълът е освобождаване от страха за материалното, защото НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБЕ, щом не си в пътя, но ОТ ТЕБ ЗАВИСИ ДА СИ В ПЪТЯ. Спрете да въртите мислите си около всяко своя собственост и бавещи ви страхове!

- ЖИВЕЕТЕ МЕЖДУ ПРИЯТЕЛИ! Слепец е човекът за собственото си изобилие.

- Понеже не знае и не познава Истинското Хубаво, човек се радва на това, което той мисли за истинско или хубаво.

- Милостта е Първа стъпка към Смирението. Милостта е Първата стъпка и към Любовта. Мълчанието е Първата стъпка към Търпението...

- Странен въпрос и още по-странен отговор: Какво е породило раздвояването на човешкото Съзнание на добро и лошо, на любов и мъдрост? - Самото съществуване на Цялото и на Духа е породило Двойствеността! Светът е започнал с ТРЕПЕТА на Любовта...

- От Днес почнете да живеете - По съгласие и избор - с Три Малки и Три Големи Добродетели.

- СТРАДАНИЕТО Е СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЖИВОТА!

- СУЕТА Е СВЕТА.

- Възкресението е метод и ключ за връзване на Сатаната. Ил в Сатанаил му е отнето. Отнет му е Божествения произход - Ел.

- Силата на Словото е плод на Чистотата. Чистото Слово е огнен принцип. Човек трябва да стане пламък в Пламъка...

- Буден е само, който вижда отвътре.

- Една постъпка е завършена, когато съзнателно е извършена и има собствен край. Само тогава тя те извежда на ново място, на нов прав ъгъл, според съответното влияние...

- Когато „за“ прилагате всичко отнасяйте към материалния свят. Когато „на“ прилагате всичко отнасяйте към Духовния свят. Когато „в“ прилагате става въпрос за Божествения свят, т.е. за всичко във Вечността.

- Молете се и очаквайте всички Божии „Б“ - Блага, Благодат, Блаженства, Благочестие, Благовестие, Благоволение, Благословение, Благост, Благовещение и Благодарност, свише Благородни.

- Човек е като грамофон, говори с езика си, но трябва да знае как да се настрои.

- В Пам-ти-века ПАМ е равно на 120 000 години, а това време е равно на Падането на Аз-а в Материята и е съставено от първите букви на тези думи П, А и М. Следва изкачването на Аза в Духовното, без което никое същество не би продължило пътя си до Горе. Така Памтивека подсказва ,че именно ТИ в рамките на един ВЕК можеш от паднал в материята да се завърнеш при Отца си в Божествения свят.

- От Горе на долу Законите вървят: Единение в Разнообразието, Подобие в Единението, Единение в Противоположностите и Привличането на последните в материята.

- Всяко събитие долу, първо става Горе, а долу е сянката му. От Горе човек слиза с проекта за долу заложен в него самия, който ще трябва да реализира, защото това е обещал на Бащата. Горният зависи от долният дотолкова, доколкото долния може да се претвори и повтори!

- Етерният двойник към Материалния двойник в човека се отнасят както Бог към Астрала (Духа на човека).Това изразява формулата V:M=И:E, където „и“ е Синусоидата и означава: два пъти качване и слизане на човека, независимо дали ще почнеш със слизането или с качването (има хора и за двете, балансирано по всяко време). Синусоидата в „и“ е обърната - ТОВА Е ДВИЖЕНИЕТО! Не се мъчете всичко да проумеете и схванете изведнъж или отведнъж. Знанието има следното свойство: колкото повече навлизаме в Бога, толкова по-неясен става Той и това е така за всеки. Това е движението на Духа. Не е възможно да се изучава в детайли нещо, което всяка секуна се развива, променя и расте!

- Всичко, което получаваме като Знание и Разбиране, ще ни ползва с Мъдростта си, само ако веднага започнем да прилагаме всичко онова, което сме научили и разбрали, а то е онова, в което сме повярвали, и не забравяйте всичко да правите с Любов! Всичко, което разбирате, посадете в Ума си чрез свои мисли. Обогатете знанието си, за да се фиксира в собствената ви памет и се ползвате при нужда. И забравете! Приемете колкото можете, без да се пресилвате. Не след дълго всичко ще разбирате, ако работите усърдно.

- Бог в И е обърната Синусоида и символизира Движението на БОжествения Дух, който е материалния Бог във физическия свят!

- За да научиш някого на нещо, не трябва да му говориш за него. А!

- Вървейки човек се движи с краката си, но не е без значение с кой крак ще тръгне, когато реши да ходи. Левият крак символизира Сърцето и Любовта, а дясната ръка -Умът и Мъдростта. Десният крак символизира черния дроб и Истината, а лявата ръка - далака и Правдата. МИСЛЕТЕ какво ви липсва или с какво първо ще пожелаете да тръгнете. Добродетелите са в щитовидната жлеза, в т.н. комуникативната чакра на човека.

- С раждането си човек не може да придобие нищо ново и носи в себе си само онова, с което се е родил, и него трябва да развива. Свободен е всеки да се развива както иска, но това е относително, ако не разбирате за какво става въпрос. Съдбата си можеш сам да определяш, само ако си станал Духовен. Като казваме, че човек не може да придобие нищо ново, не разбирайте, че човекът такъв какъвто е е беден! Човек има всичко, но не го използва, особено що се отнася до материалистите.

- В човекът специфичното и уникалното, което Бог е вложил в същността му това е качеството ДА РАБОТИ. ИМА го и в останалите, но в тях друго е събудено за тази дейност. Нещо малко и едно ни различава. Внимателно вникнете в това: как едновременно сме еднакви отвътре и различни от вън!

- Основата на живота са Мъдростта, Любовта, и Истината. Първите букви от всяка дума образуват думата МИЛ. Не е ли това Божията МИЛОСТ. Или мил-ос-ърд-ие, каквото е.

- В създаването на Света се крие една тайна от миналото и тя се отнася до квадрата, неговата основа и ъгъла, който в пирамидата сключва една от стените му към основата и е равен на тридесет градуса. Ако се спазва съотношението на страните и ъглите - пирамидата е правилна. Тези 30 градуса разделят триизмерната и четириизмерната Реалност на 12 отрязъка, 12 е числото на материята! числото 3 е числото на Материята. Първа е единицата и след нея двойката, т.е. след едно е две. Три е числото на вселените от материя, т. на материалните вселени. Така всяко от четирите измерения има по една идеална четвъртинка или четвърт част. В четвъртото измерение е ДЪЛБОЧИНАТА, плюс дължината, широчината и височината от Триизмерното. Всяко едно изменение в природата става ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО, на 90 градуса. За да можем да променим нещо, ние трябва да завършим цикъла, т.е. постъпката до 9, където 4x9=360 е Кръга! Вътрешната връзка между един прав ъгъл и една стъпка е: НЕЩАТА ДА СЕ ПРАВЯТ, довършват и стават. Всяко постъпка е Прав ъгъл. Всяка постъпка трябва да има положителен резултат! Всичко е кратно на девет, а девет е завършен цикъл. Девет е Бог: всяко девет прибавено към каквото и да е, не променя каквото и да е с нищо. Всяко девет прибавено към което и да е число, не променя числото, то остава същото, но с нещо в себе си: 1+9=10=1; 2+9=11=2; 3+9=12=3 и т.н. ВСИЧКО ПЛЮС ДЕВЕТ Е РАНО НА ВСИЧКО. ВСИЧКО ПЛЮС БОГ Е РАВНО НА СЪЩОТО! Една постъпка е завършена, когато съзнателно е извършена и има собствен край. Само тогава тя те извежда на ново място, на нов прав ъгъл, според съответното ВЛИЯНИЕ! Ти си готов за нов прав ъгъл, ти си готов за нова задача, за нов изпит, за нов жалон по пътя си и всичко това сам ще решаваш. Ти си готов за нов резултат и добър и красив край. Всяка постъпка трябва да изразява една ЗАВЪРШЕНОСТ и да мислим трябва за тази завършеност, докато нещата правим. Който е на 90 градуса ще завърши една трета от постъпката, т.е. всяко дете почти завършва нещата ПРАВИЛНО, но не съвсем. Двете страни на правия ъгъл са: перпендикулярната е положителна, а хоризонталната - отрицателна. ТЕ символизират ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО на двете Части на Цялото - плюс и минус, т.е. помагайки на жената и децата (противопоставяйки им се) мъжът става минус, а те плюс. Подреждането е:

МИСЛИШ - УЧИШ,

ЧУВСТВУВАШ - РАБОТИШ,

ДЕЙСТВУВАШ - СЛУЖИШ.

Мъжът е плюс, а жената минус. Мъжът, когато слиза от Бога, жената се качва.

НИЕ ЩЕ ОСТАНЕМ В ТАЗИ и с ТАЗИ РЕАЛНОСТ, в КОЯТО И С КОЯТО СЕГА ЖИВЕЕМ, защото въпреки промяната и поради нея всичко се променя успоредно. Хората остават като ЕДИНИЦИ и като единици се блъскат контактуват, общуват и образуват тази Реалност. Всичко, което тук имаме е ФОРМИ, които горе в гърнетата ще ИЗГРАЖДАМЕ! Има само едно велико число, а всички други са негови части: Това е НУЛАТА- О, Сферата, Кръг, и то е равно на Завършеност - от 1 до 9.

- Детето се ражда като Творение само, когато мъжкия и женски принцип се съединят в едно, както са били първо-начално, както и сега са Горе. Детето е противоположния принцип на бащата и майката, ОТРАЖЕНИЕ на това което се крие в Душите им. То е техният огледален ОБРАЗ, особено що се отнася до Божия замисъл: Възрастните, по-големите да си припомнят всичко, което не са направили или направили грешно, за да поправят както трябва и когато трябва. Всичко, което в децата си не харесвате, сте вие самите, когато сте били по-млади, но сега ще научите като Урок и ще вземате като Изпит. Без изключение е Правилото: КАКВОТО В ДЕТЕТО СИ ВИДИШ, СИ ТИ САМИЯТ. Всичко, което вие, по-големите през живота си сте вършили, ще срещнете в детето си и то чрез това, вечно ще ви напомня, че сте грешили, но не сте поправяли и време е дошло да го свършите, като се върнете назад и лошото коригирате, за да вървите напред! Това не уврежда децата с абсолютно нищо, а напротив: всяко дете е един учител, пример и винаги по-развит член от семейството. Съединението на мъжа и жената образува Цялото, а като резултат Творението, където Цялото и Творението са едно и също нещо.

Беинса Дуно: Само децата ще повдигнат жената. Само децата ще повдигнат мъжа. ТИ СЕ РАЗВИВАШ КАТО РАЗВИВАШ ДРУГИТЕ!!! ТИ СЕ УЧИШ КАТО УЧИШ ДРУГИТЕ!

Например Божието ТЪРП-ение. Мислете какво е ОС, така ще развиете Интуицията си, която всеки има, но не знае.

- НИКОЙ НЕ Е ПО-УМЕН ОТ ДРУГИТЕ!

- Защо във всички писания за жената се казва малко, а за Душата й нищо?

- Не следва..

СЪЗНАНИЕ + ВОЛЯ = БУДНОСТ

П.П. Последните две глави са за събуждане, пробуждане и започване, като предизвикателство. И е дадено от всички Учители - ученици на Бога.

СЪЗНАНИЕ = ЖИВОТ + МИСЪЛ

СЪЗНАНИЕ = ЗНАНИЕ + ЖЕРТВА

СЪЗНАНИЕ = ЖЕРТВА + ДОБРО

СЪЗНАНИЕ = ЛЮБОВ + ЗНАНИЕ

СЪЗНАНИЕ = ЗНАНИЕ + ПРОМЯНА

СЪЗНАНИЕ = ХАРМОНИЯ + ЗНАНИЕ

СЪЗНАНИЕ = МЪДРОСТ + БУДНОСТ

СЪЗНАНИЕ = СМИРЕНИЕ + СЛОВО

ОСЪЗНАВАНЕ = ЗНАЕНЕ + МИСЪЛ

Струва си да се МИСЛИ!

От днес да започнем...

Утрешният ден не е твой.

Някой бил ли е буден поне един ден в живота си от сутринта до вечерта, но без компромиси, отстъпки и нехайство? На кого ръцете са чисти, Мисълта светла, чувствата топли, Душата уширена и постъпките разумни?

Никой не е съзнателен в смисъла на това, което изброяваме и затова предлагаме да наведем смирено глави и покорно да признаем, че не сме скромни. Който мисли себе си за Съзнателен, лъже себе си или нещо не е разбрал. Нека знае: ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪЗНАТЕЛНОСТТА СЕ РАБОТИ. Истински Буден , съзнателен и Духовен можеш да бъдеш от ДНЕС, а не до сега или от утре.

Кажи: било каквото било, назад няма да се връщам и ЗАРАБОТИ!

Нюанс: Който така това реши трябва да знае - ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА. За решилите да проверят, за да се убедят, ще обясним и защо. Последиците са двойни и двойно по-тежки. Не препоръчваме на никой да се отказва, щом веднъж поел е. Всъщност такъв няма, такъв не е имало. На материален план връщане означава падане от върха, а както знаем е болезнено. Срив на всички нива плюс плащане е почти равно на катастрофа.

Затова нека не се заблуждаваме! Не съществува Съзнателност само за определен срок от време или за конкретен случай, както и за малко, или в началото. Това е лицемерие и самоосакатяване. ТИ СИ или не си. ТИ ще бъдеш или изобщо не си бил ти. Всяка грешка те връща назад при неосъзнатите. Веднъж съзнателен, а веднъж не, не може.

Такава е удобната, фалшива и измамна съзнателност, която обикновено не води до никъде.

Само човекът с будно Съзнание ще познае Духът Му.

Какво нещо е Съзнанието? Вижте от заглавието. Винаги Дуалност от нещо плюс още нещо. Както всяко нещо е съставено от две неща плюс плюса.

ЗНАНИЕ + СЪЗНАНИЕ = СМИРЕНИЕ е, следователно видно е, че Знанието (мъдрост) е навсякъде, т.е. Знанието върху нещо или нещо върху знанието е все Съзнание. Съзнанието без Знанието не може и затова в себе си го съдържа. Знанието е почти определящо, но да не бързаме. Бог е Съзнание...

Да не правиш на хората лошо е по-доброто от това да го правиш, но още по-добро е да правиш на хората Добро. Изводът: Дръж в едно свързани Съзнание, Любов и Ум, за да затвориш Божествения Кръг в себе си, който изглежда така: Човешки Ум - Духовно Сърце - Божествена МИСЪЛ. Духовен и Съзнателен човек се проникват, преливат и препокриват. Дадено е в един живот на всеки да стане и бъде и двете.

Своите Духовни братя по Съзнание, Любов и Мъдрост ще познаете по Светилната. Те всички до един СВЕТЯТ! И тази светлина по нещо особено се различава от обикновената. По блясъка. Виж и ще разбереш. Неуловимо е въздействието и се нарича ВДЪХНОВЕНИЕ!

ЧУЙТЕ!

ОТ УСТРЕМЕНО КЪМ ЗНАНИЕТО (в материалния свят) - ПРОНИКНАТО ОТ ЛЮБОВ - СЪЩЕСТВО, СЕ Е ПОРОДИЛО СЪЗНАНИЕТО!!!

СЪЗНАНИЕ означава: Любов облечена във Знание = Съществувание, т.е. 1+2=3. В материалния свят първо е Любовта, а в Духовния свят първо е Знанието на Творящия, а после е Любовта, за насочване на това Знание.

ЗНАНИЕ + ЛЮБОВ = УЧЕНИЕ И РАСТЕЖ В ДУХА

Лошото, чукването и страданието най-бързо водят човека до Духовно Осъзнаване. В материалният човек те са плод на НЕЗНАЕЩО ДА ЖИВЕЕ СЪЩЕСТВО. Човек сам си причинява страданията поради неправилен живот! Горе тези Три наричат пускови събития или тухли по главата върху неосъзнатия, но заплануван да СЛУЖИ в този си живот, защото му е дошло времето.

Тялото на змията следва главата - такова нещо е и подчинената материя по отношение на Духовното. Главата решава, а останалото я следва. Определено е преди нас: Работата е за нас, а плодовете за Бога.

МИСЪЛ + ДОБРО = РАБОТА

Не правете обратно нещата: друг вместо вас да твори и създава, а вие наготово да изяждате резултатите. Бог цени УСИЛИЕТО и от ПЛОДА се интересува, но знае, че първото е наше, а по плода - оценката. Краят не зависи от човека, но Работата, е която го държи буден и бдителен, т.е. полезен за всички. Смисълът е в работата, труда и упражняването - все усилия, които ни променят и животът ни става все по-духовен и по-добър.

Познаването на Бога е познаване на законите Му. Всичко друго ще се промени, но те не. Познаването им ще ни пречисти, прочисти и премени, но само толкоз. Едва приложението и опознаването им ще ни промени, повдигне и извиси. Познаването и спазването на Законите е достойното Служене.

Карма се създава най-лесно, бързо и неизбежно при неосъзнат живот. Човек най-ценното руши в себе си - Плана на Бог за него, който е заложен в Духовния му Геном и е най-правилната Програма за неговата Еволюция, т.е. ДА БЪДЕ ПРИЧИННО ДОБЪР, Е ДАДЕНО НА ВСЕКИ. Често тази Карма е замаскирана от т.н. наследственост (семейна Карма), но не пречи на никого да блесне със вложената в себе си Божественост. Изборът е наш, как да живеем, но защо все се бавим и отлагаме! Три са нещата, които определят кога един човек ще влезе пълноценно и пълнокръвно в Духовния Път:

- Зрялост.

- Готовност.

- Будност.

Важен е извървеният път, степента на Любовта и будността на Съзнанието. Всички сътресения по пътя не могат да се избегнат, но най-големите могат да се трансформират в по-плавни и меки, т.е. не са препоръчителни драстичните младежки лудории. Често от там тръгват деградацията и дегенерирането на ИСТИНСКАТА РЕАЛНОСТ у човека, неговата Божественост. Крайностите в Младостта и в която и да е възраст избягвайте по всички възможни начини. Начинът е ВЪЗПИТАНИЕ В ЛЮБОВ от ранна детска възраст, ВЪЗПИТАНИЕ В БОГА И ВЪЗПИТАНИЕ В РАЗУМ. Загубилите Възпитанието си биват оставени на неумолимата си Карма, която ще свърши останалото, но и Страданията са грапави. Тя действа безотказно и учи на всичко пропуснато.

Щастлив е Духовният и Съзнателен човек. Той единствен познава Радостта от Омаята, Вдъхновението от Бога, Здравословието от Веселието, Блаженствата от Духа, Красотата на Душата, Доволството от Живота и Покоя от Любовта. Горе такъв човек наричат Истинска душа, а човекът е Сянката, когато е в материята и към нея прилепен. Душа става, когато се откъсне от нея и даде път в себе си на Духовността. Видът на Духовният човек е коренно различен от този на атеиста песимист. Той е винаги млад, весел, бодър, жизнерадостен, добър, обаятелен, здрав и чист във всички посоки. Той е очарователен, търсен, обичан, желан, предпочитан и СВЕТЕЩ. Всички искат да го прегърнат и да контактуват с него. Чуйте неговия Съвет!

- Да Осмисляме, за да Осъзнаваме...

- Да Опитваме и да Прилагаме...

- Да обичаме с Умът си и да мислим със Сърцата си...

- Да любим с Душата си и сме Разумни в главата си.

- Ако тези четири не знаете как да правите, ОБИЧАЙТЕ БОГА - ТОЙ ще ви научи. Важното е Лошото да сте изхвърлили от себе си и всеки ден по една Добродетел да внасяте, а останалите да контролирате. С едно лошо в себе си, не си Духовен. Не можеш днес да си един, а утре друг. Всеки във себе си трябва да има Нещо, което да го прави Човек, с главно Ч.

ВСЕКИ КОМПРОМИС СЪС СЕБЕ СИ Е ПОГРЕШКА. ВСЯКО ОТСТЪПЛЕНИЕ И ПРИМИРЕНИЕ Е ВРЪЩАНЕ. Нагласа за компромиси, смирение и саможертва ще имаш навън от себе си. Тук е РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХИТЕ НИ..., човек е объркан, защото никога не е знаел какво отвън и какво отвътре може и не трябва да прави. Целият ХАОС е от това незнаене. Ето СЕКРЕТА: МИСЛЕТЕ! За всяко нещо мислете, като го поставяте веднъж отвън, веднъж вътре и търсете ДОБРО да е за всички. Безкомпромисен да бъдеш по отношение недостатъците на другите е СВРЪХ-ГОЛЯМА ГРЕШКА: БЕЗКОМПРОМИСЕН ЩЕ БЪДЕШ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ СЛАБОСТИ - ето го начина, и метода, и правилото. Твой е Изборът да не прощаваш навън това, което сам притежаваш и затова съдиш. Тогава вместо сам да си помогнеш, Бог ти помага, а излиза, че е упражнено насилие върху теб. Не можеш да искаш само другите недостатъци да нямат, а ти своите да държиш. Ще ти помогнат и ти своите да отстраниш, за да е спазен закона за равновесието в теб и твоето равновесие с околната среда. Не е насилие нежеланието да си променяш сам! Който отвън слабостите открива и съди, той своите не харесва, но няма сили да се пребори с тях. По собствено желание ще се отръскваш от пороците си.

За да постигне човек Истинската Съзнателност трябва да развие в себе си БУДНОСТТА, а извън себе си БДИТЕЛНОСТТА. За тук са, и внимание, и наблюдение и мълчание. За тук са и смирение, и търпение и милосърдие. Тук са Съзерцанието, Вдъхновението и Участието. Не става изведнъж, но и не трябва да се спира.

Много Послания по пътя си ТРЪГНАЛИЯТ ще срещне във вид на изкушения, съблазни, изпитания, препятствия, жалони, страдания, и въпроси без отговори, но нека знае, че на всичко ще издържи. Бог е предвидил за всеки дозата, според силите, за да е само ПОВДИГАНЕ и никога отчаяние.

Повдигането и извисяването не стават бързо, за ден, за два; не стават и по поръчка, и с пари не стават, и с връзки не стават, а стават единствено с работа.

Проумейте какво ви е дадено, какво се иска и как да го постигнете: Ученолюбив, Трудолюбие, Желание за служене, Подтик за даване, Импулс за помагане, Готовност за саможертва, Порив за Духовност, Стремеж към Осъзнаване, Жажда за любов раздаваща, Глад за знание, Сърце на Създател, Ум и Разум на Мъдрец, т.е. СТРЕМЕЖ КЪМ ПРАВЕНЕ НА ДОБРОТО, но доброволно и съзнателно, чрез Послушание на Първия Глас в себе си. Каквото ви каже, направете. За Божиите работи после се мислили. Те не са като човешките. Не е казано никъде, че всичко започнато ТИ трябва да довършиш. За крайният резултат не мисли. Има кой да поеме останалото, дори ако трябва трети и четвърти да участвуват. Има Божествени идеи, които се реализират с хилядолетия, но има и такива, които дават резултат веднага. Човек трудно може да определя кога трябва това да стане. Тези рецептори и сетива той още не е развил в себе си. Става чрез Мисълта, Мисленето и Мислене върху Мисленето. Проумей, че винаги си донякъде и недей да спориш. Бог много Синове има и за всички е създал работа. Недей да желаеш работата на другите да свършиш, а своята да зарежеш по средата! НЕ Е ДАДЕНО САМО ЕДИН ДА РЕАЛИЗИРА БОЖИИТЕ ИДЕИ.

Преди да се научите как се служи, свикнете тези Три да правите:

- Научете се Първият Глас в себе си да чувате и слушате.

- Изучавайте Законите, за да ги познавате, прилагате и спазвате.

- Обичайте и Любете Бога, не Го забравяйте и за Душата мислете!

За да стане възможно това са нужни Воля, Вяра и Съзнание. Който ги развие ИМА ЛЮБОВТА. Всеки служи, всичко служи, независимо какво прави.

Любовта към Бога е най-трудното нещо. Любовта в човека идва при Три условия:

- Ако хората са те обикнали.

- Ако Душата си с Духа си слял.

- Ако си Разумен и си се Осъзнал.

Любовта си всеки трябва да заслужи.

Законите са вечни и даващи:

- Само обичащият живота ще бъде обикнат от Бога.

- Когото хората обичат и Бог люби, и той Бог обича.

Понякога не е необходимо да е много ясно, за да няма

злоупотреби, спекулации и комерсиализъм.

Всяка Любов се постига с Опит, но се дава. За любовта се работи, но се получава, когато е заслужена. Любовта е Дар Божи и се подарява...

Три неща прави в Деня си и ще имаш всичко:

- Ежедневно прави по едно Добро

- Ежедневно обиквай по едно същество

. Ежедневно любовта си засвидетелствай и по двата начина:

- Обичай най-малкото

- И с най-малката обич в себе си обичай, но обичай.

И не се срамувай. Срамувай се, ако си изпълнен със дефекти. Да любиш не се срамувай. Много хора са се спрели от страха, от срама да обичат.

Ежедневно поливайте всичко с любовта си, каквото и усилие да ви струва. Упражнявайте се в любов, насилвайте любовта си, показвайте я, излъчвайте я, стремете се в правенето й. От сутрин до вечер се настройвайте и нагласявайте да обичате. Нищо друго не правете и само обичайте. В началото винаги е трудно. Всяко начало е трудно. Лесно е да излъжеш и да лежиш..

Прилагайте любовта си, когато и да е, и не смятайте, а давайте. Първо става смешно, после става приятно, докато смешното изчезне и бъде заменено с радост и щастие. Вътре в себе си ще усетите невероятен подем и въодушевление. Настроението ви ще се подобри и ще искате да летите. Удовлетворение в Душата си ще усетите и ще пожелаете всичко да прегърнете. Ще полетите и ще видите, че можете. После ще ви стане страшно... Любовта ще започне да расте и да ви изпълва. Всичко във вас ще обзема и ще почувствате Шемет. Сега какво ще правите! Ти все даваше, ти даваше ли даваше, а тя не свършваше и все повече и повече ставаше и растеше.

И Глас в себе си ще чуеш: Давай! Не спирай! Имаш цялата любов. Преживяването е уникално - ВИЕ ВЕЧЕ ИМАТЕ ОПИТ, а това е всичко.

В себе си любовта трябва да възпитавате по какъвто и да е начин. Тук правила няма. Има само даване, раздаване и предаване. Опитайте! Невероятно е! Всичко, което кажем за любовта е слабо пред преживяното. То е неописуемо. Милиони страници да изпишем Състоянието на Любов не ще опишем, едва ли и половината ще кажем. Думите са слаби, думите не стигат, думите липсват, за да се предаде Величието. Тази скъпа Тайна Бог е задържал за себе Си, но казват, че както на времето Вярата, сега бил дал и Любовта си. Бог на човека всичко дава. На човека Той Любовта си даде. Каква ли е Неговата Любов!

Всичко, което Бог иска от нас е:

- Живот за Бога.

- Любов към Бога.

- Служене за Бога.

И се нарича Изпълнение на законите Му, Изпълнение на волята Му, Изпълнение: Самосъзнанието да прерасне в Свръхсъзнание.

Търсете - всеки в своя живот, а не вън - Мисията, Максимата и Смисълът, които у всеки са вложени. Не взимайте наготово формули, методики и техники и още повече от непроверени и недоказани източници. Неизпитаното собственоръчно е нищо в сравнение с ЛИЧНО опитаното, провереното и преживяното.

Живот по Божиите Закони. Живот по Божията Воля. Живот по Божието Съзнание е Служенето и Изпълнението ВОЛЯТА МУ. Такава е и безкрайната МЕЧТА на всеки окултен ученик - ТАКАВА Е ПРЕДСТАВАТА МУ ЗА ЖИВОТ ИЗПЪЛНЕН С РАЗУМ, СЪЗНАНИЕ и ЛЮБОВ, ЗА ДОБРОТО НА ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА.

Тука са и подтика, и импулса, и порива, и стремежа, и желанието. Такава АМБИЦИЯ имайте! Този е Пътя...

Безбройни са пътищата на Бога и знайте, че два еднакви пътя няма, както и два еднакви човека няма, както нищо еднакво не е, а колкото са хората, толкова са и пътищата. И дали не е обратно: колкото са пътищата толкова са и хората, а? Мислете! Път няма и всичко е път, е едно и също нещо.

Имах жив Учител, който казваше: Хиляди умират за власт, пари и слава, а аз единствено умирам за всички проекции на Бога. И прав беше. Човек не знае какво е, какво има, какво да иска и колко красиво е. Преди да постигне, той е сляп в пълния смисъл на думата - това, което вижда не е вярното, не е истинското, а илюзията, сянката, преходното.

Сигурно и ние за вас изглеждаме особено. Вече ми подхвърлиха, че съм луд, но е напредък това, че не смееха срещу мен да застанат. Чувствуваха се глупаво и ги разбирам. Тъжно е да си прост, неук и глупав. Още по-тъжно е да не го знаеш и свръхтъжното е да не искаш да разбереш. Не е това, което ме притеснява; повече ме интересува как вие изглеждате в собствените си очи? и кога в тях ще прочетем зов за помощ или за промяна? Пътят е: външното да разберете, за да влезете в себе си.

Ще ви разкажа моя случай...

В началото твърдяха какво ли не и бяха угрижени. После видяха, че съм непоколебим и спряха да се занимават. Времената бяха смутни и революционни, време на Духовност и пробуждане, но се разбираше елементарно. Благодаря на всички, които в онези времена ми подхвърляха, подсказваха и предсказваха полудяване, превъртане, побъркване, както и безброй болести, неврастения и смърт. Всеки път загрижено ми опяваха, че съм имал нужда от лекарска намеса и от квалифицирана медицинска помощ... Бяха убедени, че не използвам достатъчно здравните услуги на Медицината, от която съм се нуждаел спешно и почти непрекъснато. Трябваше да мълча. Скъпи на мен хора ме съветваха да внимавам и да не прекалявам, и по възможност да се съветвам с психиатър, че било страшно да си луд, нередовен и отклонен, за което безкрайно им благодаря и държа да ги уверя, че се чувствам вълшебно, но те това сега нямаше да разберат.

Убеждаваха ме, че да се занимава човек с Духовното, с Бог и с Души било най-малкото липса на вкус. Да се занимаваш с невидимото и невероятното било липса на разум, суеверие, религиозност и заблуда; все неща без бъдеще и без живот в себе си, за да стигнат в съжаленията си до там, едва ли не да ме оплакват. Изглеждах им смешно, когато им обяснявах, че мен бъдещето не ме интересува, че живея ден за ден, че живея за днес, но не по начина, който те знаех. Обяснявах им, че без Бога нищо не правя и много Го обичам и по цял ден търсех време да Му благодаря; без това не можех да заспивам. От всичко казано прихваше смях, но това ме радваше, те участвуваха и волю - неволю мислеха, бяха се ангажирали и преживяваха с мен. Бяха весели. Студът от лицата им беше изчезнал.

Моите занимания и увлечения те отдавна смятаха за неща отхвърлени, отречени и несъществуващи или почти забравени, за да се намери един луд сега ДА СЪБУЖДА, връща и досажда, и то забележете, техен роднина да човърка стари още незаздравели рани.

Гледах ги и не можех да им се начудя. Виждах ги, че умират и не можех да им помогна. Виждах ги, че умираха от страх и се мъчеха този страх да пренесат и върху мен. Дълго ги гледах и изучавах, почти пет години, за да схвана в един миг, че бяха прави. Да гледаш в нещата е просто, но и да ги виждаш, се искаше Интелигентност, а те горките, и не гледаха и не виждаха. До един бяха заспали, слепи, неподвижни, като малки деца. Познавах по-будни и вече работещи, вече трансформиращи себе си, но не за тях ми е думата. Моите приятели не желаеха да се пробудят. Рееха се като видения из собственият си живот и мъгливото си понятие за това какво е той и има ли почва у тях! Никой не можеше да ги извади от този несвяст и това бе най-опасно-то.Унес дълговечен и болен живот ги съпътстваше, живот материален и освен „да живеем“ друго не знаеха и не се чуваше. Лошо и изглеждаха. Всички, които в моя Кръг бяха, не разбираха изобщо за какво става въпрос, но нещата скоро се промениха главоломно и стремително... Всички до един започнаха сериозно да забогатяват и да подреждат живота си, но до ТУК. Многото пари ги обърнаха към слабото, а не към силното.Този изпит предстоеше те да не вземат В ПАРИ, а без пари. Изпитът БЕЗ ПАРИ щеше да ги довърши. Словоредът беше обърнат и никой това не искаше да види. Един по един забогатяваха и нито знаеха защо им идва, от къде им идва и защо им се дава, нито смеех да им кажа за КАПАНА, който сами си слагаха и в който сами щяха да попаднат. Вината беше в мене. Духовното ги разбогатяваше.

Изпитът на богатия вървеше в охолство, пирове и удоволствия, а аз изтръпвах. Какво да се прави, пътища! Тези хора нямаха нищо общо с Духовното. Тях нищо не ги интересуваше. Толкова безпросветно живееха, че наистина беше по-вярното човек да мълчи и да не се меси, за да не става за смях. Имаха нужда да им се помогне, но те мислеха, че за мен се отнася това и бодро продължаваха да стъпват върху собственото си неравновесие.

Гледаха ме като извънземен и останал, без надежда човек, пълен анахронизъм. Мен смятаха за безнадеждния, на когото никой вече не може да помогне и това е. В разговорите помежду ни чуваха само онова, което на тях им харесваше да чуят или върху което те можеха да спорят, или просто им бях обект за развлечение.

Страх се четеше в очите им, но те наричаха това самочувствие. Как да им се сърдиш, че това бяха, че толкова можеха и за толкова им стигаше, и знанието, и разбирането! Те умираха от страх, още докато ми говореха, но бързо го замазваха с фикции: колко добре били и колко добре се чувствали, време не ми оставаше да им докажа обратното, пък и нямаше кой да ме чуе. Страх излъчваше цялото им естество, но маски налагаха и продължаваха в мрака, а аз се смеех вътрешно, когато очите им ставаха едни такива тесни, присвити и подозрителни, а вътрешно изцъклени и прозрачни, някак странно бляскави и неутешими... Но не спираха да ме гледат. Действах им окуражаващо. На фона на собственото им материално благополучие, моята Духовност будеше само страхлив смях.

Те и не подозираха, че ме гледаха с възхищение и това личеше в цялото им естество, а наричаха това загриженост. Започнах да се замислям дали наистина да не им кажа, но веднага се сетих, че колкото пъти посегнех, будех присмех и се отказвах. Оттеглих се и отдръпнах, но малко смутен останах. Неетично беше да ти говорят, че си луд, а ти да им обясняваш, че техният справедлив ужас е нездравословен. Неетично беше да ти се подиграват и те наричат умопобъркан хора, които не знаеха какво ги чака, а ти да им го навираш в слепите очи. Те умираха от страх от самите себе си, умираха от страх и от всичко, което ги заобикаляше, никаква сигурност в очите им не се четеше и току питаха какво ще стане, ако това...., какво ще стане, ако онова...?

Обичах ги, но пречеха на любовта ми. Обичах ги, защото знаех, че идват, но те не знаеха. Обичах и вярвах, че няма и да се забавят.

Намираха се и такива да питат близките ми, тревожно загрижени, не е ли вече късно? Или защо чичо толкова зле изглежда? Само на един или на двама казах, че сега е момента, това е момента, момента е когато заговориш, момента е, когато Първия в тях заговори и когато първия духовен въпрос на устните им цъфне. Гледаха умно и това ме притесняваше.

Както казваше Алфред Норт: Глупавият въпрос е първият намек за развитие в някаква съвършено нова посока. Абсолютно вярно.

Болният не бях аз. От всичко отчуждението ме тревожеше най-много. Дано не съм прав. После се оказа ,че те за мен се притеснявали, а не за себе си. Мислели да не са закъснели за моето спасение, а аз си бях въобразил, че те за себе си питаха. Така започнах да мълча...

Трети се молеха за мен и все додяваха: Не можеш ли да направиш нещо по въпроса или вече е късно, и ме съветваха повече да не отлагам, като тихо шепнеха в ушите ми да внимавам в контактите си, докато не ми се помогне квалифицирано.

Смеех се в себе си и мислех, колко милостив е Бог и дълготърпелив, и какъв късмет имаха всички..., че Той е Бащата, а не някой друг.

Не липсваха и съвети от рода да живея живота си, да ям и пия, да се веселя и си нося новите дрехи, да не се лишавам от нищо, веднъж се живеело и друг живот нямало, този на земята бил единствения, че веднъж се умирало и на кой каквото му е писано, това ставало и прочие, и т.н., и многоточие. О-о-о свещена пустота! Да съм взимал всичко, което живота ми предлагал и да не пропускам всяко удоволствие, което до мен е дошло. Ставаше неспасяемо, но вярно.

Опитах се спокойно, хладнокръвно и внимателно да обяснявам тихо, че аз този път отдавна съм извървял и от нищо не съм се лишавал или бил лишен, че от живота всичко съм взел, но те се чудеха, какво не ми е харесвало. Обяснявах им, че по този път съм минал, че вече друго мислене имам по въпроса, друго мнение имам за живота, друго разбиране, и най-важното: знанието ми беше коренно различно от досегашното, но кой да чуе! На непробудните никой не може да обясни каква Сила и Мощ се крият в Духовното и каква красота в себе си крие то.

Проявявах търпението да ги изслушвам, за да проявят и те своето, като същевременно попълвах знанието си за човешкия вид хомосапиенс, но категорично реших, че наистина още не беше дошло времето да им се казват нещата каквито бяха и да си въобразявам, че ще бъда разбран и приет. После махвах с ръка и продължавах.

Чуй! Да изразиш мнението си, като вид воля и да наречеш това постигане, още не означава, че си прав, че си убедителен, че ще бъдеш, че ще те бъде, че ще те има... С тази неясна и неразбрана Воля и с това ниско Съзнание, ти нищо не си и не можеш да бъдеш! С наличната си воля, ти не си ТИ, а ти, а това не е все едно и не е едно и също. Само с правата Воля, с Божията Воля можеш гръмогласно да се изкрещиш: АЗ Съм , Аз Мога, но ако преди това си Осъзнал, че нищо не си и нищо не можеш без Бог. Само с Бог отпред, само с Бог пред всичко ти ще си, но сега е още рано.

Какво е разрешено на Духовният по отношение на човека, без да иска благословията на Бога? Може единствено да насочва, да напътства, да пробужда, да подтиква, да радва, да весели, да ощастливява, да дава, да помага, да обяснява, да учи, да подготвя, да търси, но тихо, меко кротко и с любов САМО, когато поглед въпросителен срещне, страх неистов, животоспасяваща ситуация, въпрос срещу себе си, молба, зов или желание за близост. Във всички останали случаи АБСОЛЮТНО СЕ ЗАБРАНЯВА ВСЯКАКВА НАМЕСА! Горе отчитат Интервенция и загубите са дву-и и три-посочни: за тебе ,за него и за Цялото, а това е недопустимо.

СЪЗНАНИЕ + ДВИЖЕНИЕ = СЪТВОРЕНИЕ

СЪЗНАНИЕ + СВЕТЛИНА = ИНИЦИАТИВА

СЪЗНАНИЕ + СЛОВО = ИЗКАЗАНА МЪДРОСТ

СЪЗНАНИЕ + СВЕТЛИНА = ИНИЦИАТИВА

ЖЕРТВА + ЗНАНИЕ = СВРЪХЗНАНИЕ

БУДНОСТ + ЗНАЕНЕ = ЯСНО СЪЗНАНИЕ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×