Jump to content
Ани

Последен опит за летене №1

Recommended Posts

Последен опит за летене №1

Материалното

и Духовното

нищо не разделя!

Кое Бог и кое Ние?

- Бог човека,

а ние - Божествените...

СЪВЪРШЕНСТВО + СЪЗНАНИЕ - СЪЗНАНИЕ

СВОБОДА + СВЕТЛИНА = ОСЪЗНАВАНЕ

СВОБОДА + ЖИВОТ = ЖИВОТ В СЪЗНАНИЕ

БУДНОСТ + МИСЪЛ = СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ

МИСЪЛ + БУДНОСТ = ОСЪЗНАВАНЕ

МЪДРОСТ + СЪЗНАНИЕ = СВРЪХСЪЗНАНИЕ

ДВИЖЕНИЕ + БУДНОСТ = ОСЪЗНАВАНЕ

Хайде да Мислим!

В Мисленето и Прилагането е притегателната сила на голямото Осъзнаване. Става чрез Любовта, която дава Будността.

Хайде да учим!

В Учението и Приложението му седи Вечното Осъзнаване.

Хайде да Любим. В Любовта и Приложението й седи..., вече си Съзнателен.

В Приложението на любовта, Знанието и Мисълта седи ВСИЧКО, което Бог иска от човека. Такава е Божията Воля.

формулата е: Чрез Осмисляне към Осъзнаване (и индивидуално и като множество).

Съзнанието определя битието. Горе това не се нуждае от доказване. Материалното и Духовното са едно. Горе това знаят, но буди съмнение нашата трезвеност.

Близки на мен Същества от Невидимия свят ми помагаха през цялото време, за да не срамувам от Бога и Беинса Дуно.

Всички Теории са верни, защото са Божествени. Неверните са сенки на реалните, но и те са Божествени. Тао или Тео, Дао или Део означава Бог или живот - едно и също е.

Веригата зад човека работи непрекъснато. Висшите йерархии приемат учението от Бог и го трансформират до себе си. По-нисшето го приема от тях и го трансформира до себе си. Всеки според Съзнанието си приема и така стига-до човека, но и до камъните отива. Смисълът е да стане колкото се може по-разбираемо. Ние нагаждаме знанията си за по-нисшите от нас. А още по-точно, за да няма високомерие. Нисше няма, ВСИЧКО Е СТЕПЕНИ.

ВСИЧКО СЛУЖИ И САМО БОГ ДАВА.

ВСИЧКО УЧИ И САМО БОГ ДАВА

ВСИЧКО РАБОТИ И САМО БОГ ДАВА.

ПОВЯРВАЙТЕ ! Бог единствен дава, а човек е канал, проводник, приемник и транслатор, участник, служещ и добър, като радиоапарат в компютър, който трансформира ползва и прехвърля.

Бог като чисто Съзнание е разпратил Съзнанието си навсякъде, а то до всяка форма стига и се стреми да се утвърди в нея. В материята се понижава стойността му, но така е откъм човека, а отгоре то си е чисто, каквото е слязло. Всичко е според ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА на човека. Колко ще възприеме си е негова работа, а не че Съзнанието е слабо или некачествено. Човек като остави своето в Съзнанието, го понижава като чистота, но и това е заблуждение. Нищо не омърсява Божието Съзнание...

Съществува нещо като пречупване на Светлината и в Съзнанието, но става не това, което човек мисли. Има отражение, но няма намаление. Колкото му трябва на човек, толкова и ползва. Има среща единствено на Твоето Съзнание и Божието Съзнание - така човек отделя от висшето за себе си, според честотата си и според чистотата си, т.е. привличат се противоположностите, но се обслужват подобно с подобно.

Съзнанието в камъните, растенията, животните, хората, ангелите и най-висшите е различно по Плътност, Чистота, Яркост, Тежест, Цвят, Тон, Мирис, Честота, т.е. Вибрациите са безкрай. ДОСТЪПНО е за всеки Божието Съзнание, щом от Съзнание имаш нужда. Според нуждите си човек се и ползва, но не може да вземе по-висше без сам да е допринесъл за това. Първо си помагаш сам и после се прикачваш към подобното, но по-висше, за да се и ползваш. Разрешава ти се. Без да си направил нищо, нищо и ползваш. Горе познават, кога човек е работил и е заслужил да вземе. Значи от долу до горе всичко осъзнава, приема и знае да се ползва, щом е работило. Естествено в най-нисшето недоразвити остават Съзнанието и други Духовни Дадености с подобни на тях характеристики, като инертност, латентност, плътност, гъстота и прочие.

Човекът е връзката между Видимото и Невидимото.

Човекът е Връзката между животните и Ангелите.

Човекът е Връзката между Материалния свят и Духовния.

Човекът е на границата между нисшето и висшето, но е позабравил своята отговорност и има потребност да му се напомни.

На ръба между Осъзнаването и Неосъзнаването стои Връзката - човек занемарена, но се очаква всеки момент да се събуди, прогледне и зарасте.

Дотогава. Съзнанието ще да определя битието като нещо недобро чрез познавателната част в себе си, наречена Сензорика. При човека тази Сензорика е сведена до шест или седем полуразвити сетивни органа, а иначе като октопод го е осеяла със сетивност по цялото тяло до най-отда-лечените кътчета и повърхности като дълбочина. Смисълът на всичко това е човекът да реагира, за да се движи и като се движи да работи, а работейки той вече ще не ще и служи, после дава и накрая Бог го превръща в Божий Син като награда за невиждания му мързел. Чрез сетивата си човек обира от Космоса прииждащата информация и отделя за себе си само това, което би го ползвало. Тази информация в Космоса вибрира като ИНИЦИАЦИЯ.

Божественото Съзнание достига до всяка точка на битието, но битието взима от него само толкова колкото може, колкото трябва, според степента си. Съзнанието достига всяка форма и складира в паметта й знанието за всяко нещо и така по стълбата на Степените всички характеристики се нареждат точно.

Решението да се обърнем и завъртим към Бога като се променим често пъти е съдбоносно, но от това не става нежелано, а по-примамливо. Става по Принципа на ОГЛЕДАЛОТО. Съдбоносно е, защото не е никак лесно да приемеш изведнъж в себе си всичко онова, което до сега си отричал. След опитването и обикалянето на всички крайности човек изведнъж застава в Златната среда и от там не иска да излиза, т.е. започнал е да осъзнава. Всеки трябва да застане в центъра на средата на своя кръг и от там да заработи за Бога и Волята Му. Не е лесно и просто, изведнъж и леко да се промени човек, но не е и невъзможно. От разделянето до обединението пътя е много стръмен, а това не е на всеки по вкуса. От омразата, лошото и злото да тръгнеш към Любовта, покоя и щастието не е толкова често явление. От животът към смъртта вървим, но от смъртта към живота всички сме насочени - такова нещо е пробуждането, обръщането, завъртането и промяната към Бога. Красиво е, но не е лесно.

Приемете на доверие, че бързия, краткия, лесния, късия, лекия и добър път към Промяната е бавния, дългия .трудния, правия, мекия, правилния, тежкия, мълчаливия и добрия.

Подобно е положението с краткостта и дължината на Божиите Истини (като изречения). Бог Истината казва максимум с три думи и в тях казва всичко за всичко. Бог Истината сее благодарение на безкрайната си Любов и Мъдрост. Бог Истината Си сее като Светлина и светът поради това СВЕТИ. Светът свети, защото мисли. Мисълта е светлината, тя свети. Човек свети когато мисли, работи и служи. Човек свети, когато осъзнава, учи и работи. Учейки, работейки и служейки, Светещият човек изглеждаше, че се движи. Всяка дейност, която човек извършваше за Бога го караше да СВЕТИ още повече.

Защо Бог е единствен, уникален и неповторим, не знаем, но можем да предположим, щом мислим... Според нас, тайната на гигантския Му успех е в Тройността на всичко, и като брой, и като задачи, и като цели, и като смисъл и като предназначение, а това е всичко от „Деца на Съзнанието“ плюс светове, форми, мисии, съдържание и прочие. А ние продължаваме да треперим от страх, че сме сами и няма кой да ни обърне внимание.

ПОМОГНЕТЕ СИ САМИ, ЗА ДА ВИ ПОМОГНЕ И БОГ! Тази Истина често повтаряме, но тя единствена дава всичко за нашата същност като живот и пребиваване на майката Земя.

Който кимва с глава, махва с ръка, знае всичко, всичко му е ясно и небрежно отминава? Върху тази Максима цял месец да мислите все по нещо ще научавате, но трябва някой да започне, някой да рискува, някой да го направи, за да се увери, убеди и докаже.

Подобна тайна е тази за Веригата от учители зад всеки, за която често ни питат: кога се осъществява видимия, слуховия или визуален контакт. Гласи: Готовият да ги види бива погледнат. Когато ти ги видиш, ще ти обърнат внимание. До теб стоят и те виждат, но и от теб очакват същото. До тогава стоят, чакат и посръгват по-малко. Но... Да стигнеш ти да ги видиш, не е като да пресечеш улицата. Ще се бутате в тях, ще ги търсите и викате но няма да чуете, докато не се пробудите и станете готови. Това е самата Истина. Човек стотици животи усмъртява, без да постигне прекия контакт и да му бъде даден знак, че вече е всичко това, което от него се искаше: да се е учил, работил и служил; да е буден, готов и съзнателен; да обича, прилага и мисли.

Разберете: Никой не е изоставен, забравен или отхвърлен! Но нас чакат да кажем какво искаме, какво ни трябва. Не се обричайте предварително на смърт. Не мислете за смъртта, ако ви потиска. Не се мислете предварително за мъртъвци. Не мислете, че сте създадени, за да умрете. Никой такава мисъл не е имал. Някой вярва ли, че Бог нещата прави, за да ги разваля и убива. Съдете по себе си . Нещата , които вие правите, след това разрушавали ли сте. Ако някой така мисли, доста назад е по пътя и встрани. За да не го огорчаваме, ще му кажем само: най-дългият път ти се е паднал друже!

Смъртта е човешко изобретение, което сами сме измислили и след това постигнали (придобили). Човекът я е измислил, за да забрави всички глупости, които през живота си е извършил. Човекът понякога сам желае да умре, за да не се срамува и така е посегнал на живота. От непоправени погрешки човек е докарал смъртта и поради голямата кармичност, която просто го е задушавала. Затова и след рождението си, той нищо не помни от миналите си животи. Ако можеше да види всичко, щеше съвсем да се отчае. Толкова много е уморен човек и прегърбен от товара на Кармата си.

Какво Бог ни е дал е ясно, но не е ясно КАК Го е сторил! Казано е: ВСИЧКО ИМА. Кратко, ясно, категорично и твърдо. Имаше време, когато с месеци се занимавах с тази мисъл и бях на ръба на признанието да приема, че в тези две думи е цялото знание, после поомекнах и открих, че трябва да се пишат с многоточие. ВСИЧКО ИМА... Във това „всичко“ Три важни неща открих: - Няма какво да няма

- Имането е във всичко

- Всичко има всичко за (от) всичко.

В този смисъл красива е и притчата на Христос за семето, посаждането, зреенето и плодовете: БОГ - семе, кълн, клон, цвят, плод, хляб, слад, свят. Имаше и девето, но за девет години не можах да открия. Посятото сме ние... В това не се съмнявайте... ще бъдете и ще пребъдете.

Анализът на последните 8000 години показва категорично, че развитието на човечеството и човека в частност е вървяло точно по Божия План, от инволюция към еволюция, а препятствията по пътя като противоречия, подобия и противоложности са чисто човешки изобретения, чрез които сами сме намирали верния път, по който да вървим до своя Бог, без да се срамуваме или страхуваме, че някой несъзнателен, видите ли може да се промъкне до горе незабелязан и ни злепостави. По пътя постове имаше и те бдяха. С вътрешното си ръководство и усет човекът разбрал е, че може да греши, но трябва и да поправя. Сам чрез Съзнанието си е схванал Първата Истина, че всяка непоправена грешка става грях, но грях няма. Имало само погрешка и непоправена такава.

Така отпаднало старото обвинение на Църквата, че човекът освен всичко останало е и грешник и наистина виновен, с което бе държан хилядолетия в подчинение и страх и това тогава е имало своя смисъл, но сега вече нямаше.

Когато нещата своевременно се поправяли оставала само едно Поука и Прозрението, че по-доброто от грешка и поправена грешка е НЕПРАВЕНЕТО НА ГРЕШКИ.

Всичко, което човек прави се Хроникира в собствената му Карма на лента, която при нужда веднага можем да видим. Това респектирало хората и ги поставяло на местата им, защото много приличало на Възмездието или т.н. Божия Справедливост, което е грешно. Бог не съди, Бог не наказва, Бог не възмездява. Бог справедливостта не раздава. Всичко човекът прави и това добре се вижда от делата му, което пък Бог е наредил така да бъде! Всеки сам ще цапа и

ще бърше. Всеки сам себе си ще цапа и сам себе си ще бърше. Всеки сам ще греши и ще поправя. Всеки сам ще носи последствията от своите добри и странни страни. Щом ти си причината, ти ще бъдеш и машата, с която ще удряш себе си по главата...

Бог не критикува. Бог не обвинява. Бог забележки не прави. Бог единственото, което прави е да ни обича. БОГ ГРЕШКИТЕ НЕ ВИЖДА.Бог не се интересува от нашите грешки и така не ги нарича. За него те са „тор“, с която ние ще садим в себе си Добродетелите. Запомни: Ти сам си и дупката и дупчещия и надупчения. Всеки според заслугите си. И в подобаваща степен всеки се явява и сам отмъстител на себе си за себе си. Всеки според заслугите си оформя и страданията си, защото всичко, което човек прави рефлектира върху собствената му Аура, независимо къде е стигнал като Вибрация.

Всичко рано или късно винаги се връща при ИЗЛЪЧВАТЕЛЯ СИ! Т.е. никой като теб, твоята простотия не може да повтори. Тя е толкова характерна, типична и отличителна, че си представи за миг, тази толкова „хармонична вибрация“ колко път извървява и все за теб мисли, как като се върне да ти „строши главата“. Вие сте си лика прилика, независимо по пътя си колко хора тя ще срещне и ще удари, удари и удари. Всичко по пътя си се ОБОГАТЯВА, но при теб се завръща с всичките си дарове, придобивки и постижения!

Всяка твоя постъпка отива на визитация и проверка, да бъде обсъдена, оценена и преценена, в търсене на новото, което от всеки се очаква да внесе в нещата, които прави, за да се ползват и другите. Всичко е дар, но ние не го разбираме. Какво става обаче, когато сеем боклук, а искаме да жънем жито? Боклука приятелю целият е за тебе - така са определили Горе. Щом си го направил, значи ти е харесало. Защото никой нормален не е луд да прави нещата кофти, като знае, че са вечно негови! И всеки път един и същ въпрос задавате. Какъв е Божият План за човека.

Ясно става ли сега, защо Божието е на Бога, кесаревото – кесарю и човешкото на човека. А твоето на кого очакваш да бъде? Свое, то е ясно, т.е. твоето си е за тебе, а не за мене или за някой друг. Малко или много всички се влияят от всичко на всички, но основното, майката, маята, „брилянта“ в делата ти си е твой. Всеки сам се награждава, когато е забравил, че трябва да поправя. Диаманта вечно се шлайфа, за да блести и свети...

Не знам със сигурност, но казват, че на желаещите било разрешено да се връщат назад, в миналото си и да търсят причината за появилите се несъответствия, за да осъзнаят, че погрешка непоправена са оставили и да коригират. Т.е мястото, на което всеки се намира е най-доброто и най-полагащото му се. Изключения не се допускат, защото се знаело че Бог хората не дели и за него китайци, индийци, американци и християни няма. Непознавал Бог ни добри, ни знатни, ни бедни, ни евреи: ВСИЧКИ ДО ЕДИН ПРИЕМАЛ и ОБИЧАЛ ЕДНАКВО И ЕДИНСТВЕНО КАТО ДУШИ. Според светлината Си, те сами се разпределяли по Кармичната стълба в Неговите Епархии.

Според Светлината, която всеки излъчвал, човек и подобаващо светел!

Грешките били изключени.

Една и съща Истина лежи във всички форми. Една и съща истина лежи в същността на всички външни форми. Избери, която искаш форма, същността е една, не се променя (като същност), но формата се усъвършенстува непрекъснато. Божията Субстанция във всички форми - СЪРЦЕВИНАТА - оставала една и съща, защото ИЗТОЧНИКЪТ Е ЕДИН. Източникът БИЛ ЕДИН (Духа, Душата - Духовното.)

Повеля има в Духовния свят: Духовните дела с любов ще правите, а през останалото време ще мислите за Бога. Всяко зло отнема Духовните сили на човека. Любовта си отивала и твоето равновесие се нарушавало (по твоя причина естествено). Затова побеждавай всяко зло в себе си чрез любовта, чрез доброто и с привидно подчинение. Всички тайни са вътре в тебе, в твоя живот, в твоето ежедневно съществуване. Трябва да обърнеш посоката на волята си навътре, към Духовността си и там да търсиш да се слееш с висша воля на Бога. ЛОШОТО ИЗКУПУВА, А ДОБРОТО ИЗПИТВА. Без будността и бдителността в Духовността ще се докараш до лудницата.

Не можете да искате да видите Духовното - невидимото и незримото, защото силата му ви е непозната, никой не я е видял, а който я е видял, не е издържал. Силата в невидимото и Духовното е невидима, но се опитва и чувства:

НЕ СЕ МОЛИ, ЗА ДА НЕ ТЕ МОЛЯТ! НЕ ИСКАЙ, ЗА ДА НЕ ТИ ВЗИМАТ!

НЕ ТЪРСИ, ЗАЩОТО ЩЕ ТЕ НАМЕРЯТ!

НЕ ВИКАЙ, ЗАЩОТО ЩЕ ДОЙДАТ!!!

Желанието навън е грешка. Желанието навътре е сила.

Всяко поведение навън е спрямо всички (когато искаш). Само Духовни неща искай, защото количеството им е много. Понеже никой не го разбира и съответно не иска, то е преизобилно. Духовното плува като неизползвано изобилие. ТУК можещите взимат с шепи.

Какво е Отговорност и каква отговорност носиш, знаеш ли?

Парите са духовна категория. СТОЙНОСТТА им се заключава в това да ги харчиш, щом с даването им можеш да решиш всеки свой проблем!

Беинса Дуно: Чуй Истината! Парите, за да възникнат някога, е била пожертвана равностойна Духовна ценност, погубена е Духовна ценност, заплатено е с Духовна ценност, за да съществуват Парите. Затова стойността сега на парите е висока, но няма дълго да е така.

Далият ВСИЧКО от себе си може ВСИЧКО, а когато даде и това „всичко“, той е дал и заради другите. Тази жертва е грандиозно неоценима и мащабите й са неуловими. Вътрешното Спокойствие на Душата имаш ли, не ти трябва щастие,-

ДА ПОБЕДИШ СЕБЕ СИ ОЗНАЧАВА Д А СИ ПОСТИГНАЛ ДУХОВНОСТТА!

Когато се почувстваш САМОТЕН следи за появата на огромна вътрешна Сила и ще я зърнеш, усетиш или познаеш. Погледни какво те заобикаля и ще познаеш качеството и количеството на Силата си! ВСЕКИ Е ТОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА.

Заобичай онзи, който мислиш, че те мрази и ще прозреш, че те е мразил, защото те е било страх от него или първо ти си го мразил. Кажи: Мир да бъде за този човек. - И всичко ще се поправи. Той не е виновен за собственото ти състояние, а е дошъл да ти подскаже накъде да се промениш!

Невежият, престъпникът и комуниста се намират в първите векове на своята Духовна реализация, но интелектуално функционират на пълна пара. До вчера те са били животни, които с начина си на живот (почти Духовен) са заслужили за първи път да се преродят в хора и... повече не питай защо това е така, а онова друго яче. Да си умен, интелигентен и интелектуалец не е достатъчно, когато говорим за Духовното. Все още са първобитни и първични тези видности, но им е дадена АКТИВНОСТТА на разрушителния полюс, за да прочистват пътя за НОВОТО. Всеки си има място в световната еволюция и в Плана на Бога за Цялото.

ТРЯБВА ДА МИСЛИШ, ОСЪЗНАВАШ И ЛЮБИШ, ЗА ДА СИ ДУХОВЕН. И то истински, както Бог мисли за нас и ни обича.

За глупавият и простият няма път, защото е много дълъг, заобиколен и почти обратен (но и това е път, все до едно място отива).

За Съединилият се, един път има само. За слелият се, пътищата са Три, а за Духовният всичко е път, т.е. пътищата са хиляди. На кьоравите врабчета Бог сочи пътя, на прогледналите е дадено да виждат три, а на пробудените са всички останали пътища.

Само САМ се случва състоянието „сбъднат сън“ - в Светлина да блеснеш и останеш СВЕТЕЩ. Този е пътя към Съвършенството и означава:

НЯМА ДАТИ ПОЗВОЛЯ ДА МЕ ЗАБРАВИШ, НО ДОКАТО МЕ ЗАПОМНИШ, ЩЕ СТРАДАШ!

ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВА, ЗАЩОТО ДУХОВНИЯТ СВЯТ СЪЩЕСТВУВА. Духът е, който нещата движи, възраства и развива. Подаденото от Духа се прави от човешката Душа.

Духовното и материалното трябва да бъдат едно цяло и да служат за основа на бъдещият ни живот.

МАТЕРИАЛНОТО БЕЗ ДУХОВНОТО НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА. Всичко без Духовното е мъртво.

МАТЕРИАЛНОТО И ДУХОВИТО НИЩО НЕ РАЗДЕЛЯ! Само на нас така ни изглежда, защото не го разбираме и поради това ни страхува.

Брауновото движение на частиците наподобява стройния модел на СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

Преди да дойде VI Раса, наша е ГРИЖАТА да съединим това, което сами разделихме или мислехме, че сме разделили. Да съединим Духа и материята в мислите и чувствата си, защото никъде другаде те не са разделени. В словото и делата, няма как, но това не виждахме. Важното е друго: ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ ОТ ИДНИТЕ И БЪДНИ ПОКОЛЕНИЯ.

ХОЙЗЕНГЕР, един от Божиите Синове и учени успя чрез теорията си за Несигурността да докаже, че тя е Продукт на нисшето - Съзнание в човека, т.е. на животното, което само допуснало Душа и тяло две да бъдат, разделени да бъдат и само трябваше да изправи това си криво мислене. Човекът единствен вярваше, че може да съществува без Първото, докато Божията Промисъл за него беше, да не може да живее без него, а горните две бе определило вечно едно да бъдат.

ДУШАТА И ТЯЛОТО НЕ МОГАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ РАЗДЕЛЕНИ НИКЪДЕ ОСВЕН В МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И СЪЗНАНИЕТО НА ПОЛУЖИВОТНОТО - ЧОВЕК.

НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА ЗА СМЕТКА НА ДРУГО НЕЩО!

Отделени - материалното и духовното умираха за ДЕЛИТЕЛЯ, но не и за Цялото. Колко много във Всемира трябва да са били малоумниците, за да се случи непоправимото, но и за него бяха ограниченията и ОГРАДИТЕ!

Как умираха за материалиста разделените материя и Дух поотделно: Материята от излишък, а Духовното - от недоимък, т.е. когато едното растеше, другото се смаляваше. Разделени те вървяха като два обратнопропорционални процеса - ВСИЧКО, КОЕТО ЕДИНИЯТ ПРИДОБИВАШЕ ГО ВЗИМАШЕ ОТ ДРУГИЯ. И действително като помислиш: от никъде нищо не можеш да вземеш без да нарушиш Целостта на ЦЯЛОТО. Докато като едно - те се покриваха, преливаха, поощряваха, предаваха и превръщаха, но загуби нямаше. Това е ТРАНСФОРМАЦИЯ на висша Същност. Като разделени, тези две - вечно свързани - части на Духа, СЕ САМООГРАБВАХА!!!

Невероятно много са доказателствата за неразделянето на Материята и Духа, но нямаше кой да ни чуе и всеки в себе си образуваше собствената си смърт, но не се интересуваше. Всичко, което се сетиш е доказателство, но трябва да

можеш и да анализираш или да мислиш.

Невероятно как всичко беше в подкрепа на ФАКТА, че ДУХ, ДУША и ТЯЛО СА ЕДНО и никога нещо друго не са били. Принудени бяхме да освежим паметта си и приведем в изпълнение намеренията си - ВСЕ ДА ДОКАЗВАМЕ - като и за целта трябваше да търсим най-убеждаващите и просветляващите...

Всички опити за летене са все Стремеж да обединим, свържем и слеем Духовното с материята и най-после Духовното си дойде на мястото!!!

В науката стигнаха до атома, а после до ядрото и електроните му, след което още по-надълбоко откриха мезони, неутрино, бузони и кварки, които странно защо и как започнаха да се движат (в харт материята на металите), да скачат, да изчезват, да се появяват и се подиграват на учените и то най-демонстративно. Оказва се на практика, че всеки химичен елемент криеше в сърцевината си, в най-дълбоката си част живи същества, които учеха нас, а не ние тях...

Краят на царството на материята се показваше. Последното, което науката щеше да открие беше отново Опита и Страданието. Най-малкото се наричаше ПИОН (от Пи - оН), отново две неща, които разкриваха и останалото, но не до края. Със 3,14 Бог създаде някога света и додаде нещо от Себе Си. ОН означава ЖИВОТ (БОГ) или 3,14 е Живот. Велика е Тайната на Пи, но сега не ПИ - тай-те, а мълчете и Мислете!

Движението на електроните около ядрото приехме отдавна, но сега за пръв път приехме доказателството, че вътре в твърдото (материята) нещо ЖИВО се движеше, което вече не смятахме за мъртво (още от електроните трябваше да се досетим). Неживо няма. Дълбоко в същността си всичко ИМА Божият субстрат наречен Живот. После, някак странно, движението продължи, а най-малкото, изчезна, след туй отново се появиха, но имахме съмнението, дали са същите (глупаво съмнение). Отново страх и хаос се появи в душите на философите - как да признаят Духа на Бога, а беше очевидно. Накрая се осмели един да докаже, че едни и същи са и появяващите се и изчезващите, чрез маркиране и ги нарече вещества, „материални вещества“, които се движеха.

Не духовни субстанции и същества като вещества бяха и

сякаш тухли се движеха (но и това беше достатъчно).

На скоро падна и последната бариера: доказа се , че движението е духовно, а „веществата живи“, а не като. Атеизмът не издържа и отстъпи и настъпи кошмар. Някои не спяха от смущение, други от възмущение, а трети от радост. Прокраднаха се сентенции за последни и окончателни доказателства и успоредно с това се появи огромната нужда от пари, но не в цифри, а в тонове и с композиции. Коментираше се строежа на нещо свръхмегалитно, което за последно да задоволи тъпия и претенциозен материалист, който все ровеше, недоволстваше и страдаше.

Спираме до тук, за да не хабим енергия. Три неща станаха ясни:

- Най-твърдата част от металите съдържаше духовни същества в сърцевината си, които се движеха (не от вятъра) и бяха живи.

- Те работеха и не се интересуваха, че някой си там все още не вярвал и ги гледал под око, нито знаеха, че са обект на нечие изследване.

- Двете - материя и Дух съжителстваха като едно, в едно заедно, едно в друго, граница нямаше, всяка частица съдържаше и двете и се доказа правото на съществуване на Душата, като нещо живо.

Тайната : Бог „Пион“ е най-малкото в най-голямото и в най-малкото . Или както казваше Айнщайн: Всичко е относително и поради това абсолютно.

Изненадата последва, когато Духовен човек доказа и останалото: Тези живи и движещи се същества - докато работеха - проявяваха Разум. Подчиняваха се на известни закони, сякаш нещо ги водеше и ръководеше. Така се спрели на Разума, за да не го нарекат Бог. Нататък и не припариха, започваше да става неуправляемо. Не бяха открили само най-малката частица, наречена Пион, в която БОГ СТОЕШЕ! С назоваването на Бог нещата приключваха веднъж за винаги и край на разделянето.

Всички Хартове искаха всичко друго само не и Бог. Те отново не видяха Бог и Божията намеса. Хванати на тясно бяха се уплашили. Вместо да изчезнат и никога повече да не се появяват те продължиха да ровят. Съобщиха на света, че „това“ трябвало да се докаже по друг начин, който естествено вече бяха измислили. Параноя. И мръсотия. Бяха решили най-малкото да открият с Най-голямото. Бяха решили Бог с Бог да открият. Суетата си беше чисто човешко изобретение и не трябваше никому да се сърдим.

А беше просто. Признаваш капитулацията си, заявяваш на света, че си прост, споделяш едно творческо „сбъркахме, подведоха ни, прощавайте“ и от стоте метра надолу с главата от някой билдинг, за да изчезнат, и съмняващият се и съмнението и невероятното. Не се получи. Дървеното ставаше само за горене и за лечение. С кибрита. Първото ставаше с кютуци, пънове и диреци, а второто от живи дървета (с шансове).

О, Свещено Страдание! Колко си на място и добро. Колко ценно си и даващо! На прага (границата, каквато нямаше) между материята и Духа ние се засилихме да прескачаме Чомулунгма боси и бедни... и болни. Ние ВРЪЗКАТА търсехме връзката, прага, границата; искахме оттатък моста да видим какво има отсам моста. Чрез нас самите искахме „някъде си“ да видим себе си. Това не изпитваше никаква нужда от доказване: където и да отидехме доказателството си бяхме ние, доказателството си вървеше с нас и в нас и прочие. Самото доказателство търсеше собственото си доказуемо. Кога ли ще запомним, че бяхме обекта, субекта и глагола (сказуемото; бяхме подлога, начина и стремежа: бяхме името, презимето и фамилното. Какво още)

Оказа се, че през цялото време сме търсили левия си крак чрез десния (или обратно) и точно него намерихме. Жив до десния стоеше, но не сме го виждали!

Всеки отговор лежеше в самия въпрос, но трябваше да МИСЛИМ (за кой ли път!) Бог нещата бе наредил грамотно и за най-ограничените. За всеки модел имаше и форма, за всеки модел имаше и съзнание, зад всяка форма Той Сам Стоеше и нещата ръководеше. И за можещи и за неможещи беше сътворено... за всякакви.

ЯСНО! Предстоеше Събуждането на Човешката Душа и в това никой вече не се съмняваше. Слава на Отца ни!

ИСТИНА + МИСЪЛ = ЛОГИКА

СЪЗНАНИЕ + СЛОВО = ИЗКАЗАНА

МЪДРОСТ СЪЗНАНИЕ + ДУХОВНОСТ = БУДНОСТ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×