Jump to content
Ани

Умрялото не се предаваше

Recommended Posts

Умрялото не се предаваше

Живото живот си живееше,

а Духовното се молеше

за Себе Си: Дай Боже от

Съвършенството Си, за

ДА ТИ СЛУЖИМ С ЛЮБОВ...

Неуловим, непредсказуем, непроницаем, непредвидим и незрим, Бог загадките Си беше осеял по ПЪТЯ със Завещанието (наследено): Да спорим, да се съмняваме, но да работим, а ние дори не настръхваме от грандиозното Му Разнообразие, имащо точно това за цел - ДА БЪДЕМ УБЕДЕНИ.

Два въпроса висяха във въздуха:

- Какво било е в Началото?

- Какъв е Божият План за човека?

Отговаряме подред. Какво било е в началото е ясно: Каквото е било - било е. Било е КАКВО-то. Каквото и в края и в началото е било Бог, защото начало и край няма, т.е. в двата края на всяко нещо стоят двете начала -най-малкото и най-голямото (тази е единствената разлика). В началото на Началото е имало две неща: МРАК и ТИШИНА и една любов невиждана помежду им (Бог не е нещо). Тези две имали спор помежду си (водят го и сега) -кой - кого е създал и смятали себе си Създатели. Всяко мислело, че е създало другото поради Тъгата, Самотата и Любовта. От Мрака-а и Тишината ТРЪГНАЛО, ЗАПОЧНАЛО всичко: появила се ТЪМНИНАТА и след нея СВЕТЛО СИНЬО СИЯНИЕ я обгърнало... И БИДЕ СВЕТЛИНА, която се настани трайно във ВСЕМИРА... ЧОВЕКЪТ НЕ Е КРАЯТ НА НЕЩАТА (или началото), А СРЕДАТА!

Божият План за човека е непредсказуемо лесно размираем:

- ВСИЧКО СИ БИЛ ИЛИ ЩЕ БЪДЕШ

- ЩЕ БЪДЕШ И ЕДНОТО И ДРУГОТО (всички крайности ще бъдеш)

- Каквото са ти направили ще върнеш; каквото си направил ще ти се върне.

- От камъка до Бога всичко ще бъдеш. Ако левите нещо са ти сторили на теб десния ,после като ляв ти ще бъдеш на тяхното място. От безкрая до безкрая всичко ще бъдеш. И минуса и плюса ще бъдеш, за да ОПИТАШ всичко. СМИСЪЛЪТ на тази ОПИТНОСТ е да станеш и бъдеш УМЕН, както е умен Баща ти.

Такъв е Плана на Отца за сина - ВСИЧКО ДА БЪДЕ, за да МОЖЕ ВСИЧКО. И това, което не знаеш ще бъдеш - важно е за Опита, опитността и РАЗВИТИЕТО ти. Пред всеки човек три неща са положени: РАЗВИТИЕ - Готовност, разбиране и будност , т.е. ЕВОЛЮЦИЯ е в началото на всеки Духовен път. Не си ли в този път ще страдаш.

Спомням си случаят с Беинса Дуно - Учителя. Целият свят се прекланяше пред извънземната му Духовност, а собственият му народ не го познаваше и не знаеше дори за съществуването му, защото криеха това от него. Скъпо ми е страданието, което преживях от тази изкуствено поддържана неизвестност. Сякаш някой имаше за цел да размине нацията ни с Божието Учение - с един Лао Дзъ, който беше дал на света (човешки) абсолютно всички значими учения, но собственият му народ не беше го и чувал.

Някои трябваше да се срамуват и да плащат. Имаше известно неудобство да признаеш, но че си Нищо, а не нещо...

Човекът не е краят на нещата, а СРЕДАТА (затвърждаваме). Какво тогава следва да правим! Как трябва да живеем? А какво правехме!

Чуйте Истината: В непрекъснатата ПРОМЯНА е нашето РАЗВИТИЕ, нашето ПРОБУЖДАНЕ и нашето ВЪЗКРЕСЕНИЕ като СВРЪХСЪЗНАНЕНИЕ!

Скъпо е да прозреш, че имаш тази възможност, наред с всички останали.

Не питайте Духовният трябва ли да се промени. Влезлият в Духовния път - (няма върнал се), не се е върнал, колкото и невероятно да ви изглежда. Затова непрекъснато провокирай развитието си и не умувай по човешки, а по Божествено. Човешкият Ум е слаб, но ще дойде време да разберете и осъзнаете, че не случайно е поставен на върха на главата.... т.е. най-горе... Слаба е и човешката мисъл.

Човек е единствен, неповторим, уникален и индивидуален. Тогава защо ти е да повтаряш или да бъдеш някого. Бъде себе си. Бог в тебе е твоята възможност, твоето различие. Той непроменен в тебе остава, с всичко в Себе Си и работи, и се променя, като „поканен съм на едно място на гости, но не мога да откажа, защото е в нас“.

Понякога питате трудни неща, на които отговор и ние нямаме, но МИСЛИМ по тях. Такъв е въпроса за движението и не движението - неуточнен, но понятен и разбираем. Схващаме го със сърцето си и разума си, но думите не стигат да бъдем обстоятелствени и подробни в обясненията си.

На дъното на всяка материя (в дълбочина) една малка частица, наречена Пион стоеше, в която Бог беше, а ние искахме да докажем, и едновременно с това свидетели да бъдем, но все нещо пречеше или не достигаше... Ровейки се в материалното ние искахме да достигнем границата, от която нататък нямаше Да има нищо за доказване, освен че пред очите ни Бог седеше.

Нежеланието на някои да признаят Бог е разбираемо: те се страхуваха. Човек в желанието си да разкрива тайните на материята винаги ще достига до една Граница, от която нататък ще се сблъсква с Духовното, което така или иначе трябва да признае, но няма да иска, защото не това е търсел. Той, материалиста, ровеше, за да докаже обратното, че на дъното нищо няма, никакво живо и духовно, нищо Божествено и прочие. Изненадан беше, че нищо по-твърдо от материята не среща и това го разтреперваше. И това е нищо, ако не беше Нещото, което се навираше в ума и в очите му непрекъснато. В края на всяка материя стои Духът на Бога и ни се смееше, но някои не го искаха. Колко ли грешни бяха! В краят на всяка материя, на границата между нея и началото на Духовното стоеше ЧОВЕКЪТ, той беше тази граница, тази среда, тази връзка, т.е. скачването.

Какво е същото? Ако толкова години бяхме търсили материята да докажем вместо Духовното, вярвайки и знаейки, че в основата на всичко е една енергия, тогава място за „материята“ нямаше да има, защото тя преди всичко е духовна субстанция и после тази измишльотина (една дума просто и проста) „материя“ като израз на нещо твърдо, плътно и дървено т.е. несъществено. Тогава, доказвайки Материята и стигнали до сегашната граница трябваше все материя да очакваме и срещаме при търсенето си и никакво духовно нямаше да има в главите ни, защото до края все щеше да е духовното. Повече от срамно е да бъде възвеличавана материята, ако знаехме функциите и предназначението й - да бъде Ада на грешниците, за да се осъзнаят падналите, и който може да се завърне при Отца ни, а който не може, да си стои камък... Когато само за Духовното мислиш и го търсиш зад Духовното, защото все Духовно очакваш да видиш, е много трудна срещата с някаква си там материя, която да ти развали настроението или твърдостта на собственото ти знание. Как да харесаш една материя, която там някъде изведнъж се появява неканена и неочаквана, толкова кална, гъста, лепкава, мъртва и проста. Единствено щяхме да твърдим, че пътя на Духовното минава през материята, защото без материята Духовното не можеш да бъде това, което беше т.е. както и да ни въртяха, нямаше да признаем слабостта си, че трудно виждахме нещата и трудно прозирахме Истината за тях.

Граница няма, граница между материя и Дух няма. Това са неща едно в друго: които взаимно се покриват, преливат и преминават едно в друго. За улеснение приемаме думата „граница“, както някога са измислили думата „материя“, за да се разграничат дадени неща при обяснението им. Да, граница в този смисъл има, защото определяйки до къде е твърдото и от кой момент нататък започва изненадата (духовното, живота) т.е. появява се нещо друго и непознато (като материя), следва да съобщим на света, че изненадата е пълна - ПОЯВИ СЕ ЖИВОТО, ДУШАТА и НЕЙНИЯТ СОБСТВЕНИК ДУХА...

Що е Бог? Човек добре разбираше, но така му изнасяше, защото криво живееше и предпочиташе да отрича. Тайната стоеше в Знанието, но него пък малко хора имаха. Някои неща от пръв поглед се разбираха, но имаше и такива, които никой не беше способен да види. Човекът знаеше истинския си Баща, но му се налагаше да пита и се съмнява, за да се развива. Една част от човечеството питаше, а другата му отговаряше, после нещата се обръщат и все така. Питайки и съмнявайки се, човек се повдигаше. За да се крепи вярата човек имаше нужда от въпроси и отговори. Човечеството се беше разделило на две и винаги едната половина доказваше на другата, че Бог има и що е Той, а невярващите Уж не разбирайки кимаха недоверчиво глави и продължаваха да отричат. Потребност е това да ти говорят за Бащата, като мехлем действаше. Тази игра нямаше край, само местата на спорещите се променяха.

Кога човек е недоволен, неудовлетворен и несъгласен? Когато е ограничен, затворен и невеж. Кое е онова в него, което се възмущава и го кара да роптае и се противи? Мисленето. Слабото мислене е причината. Човекът имаше лошо мнение за себе си, защото не се обичаше, защото нищо не обичаше...

Когато мислим за ниския си или случаен произход ние се свързваме с подобаващите за това вибрации, сякаш сме ги търсели съзнателно. Всяка идея за по-висше измерение ни е чужда и ни държи в плен на материята, а това е преди всичко животинския ни произход. Това е така, но и не е така. Има нюанси. Нисшето в нас не може да мисли за висшето и не иска, защото най-често не го разбира. Нисшето не знае, че трябва да мисли за висшето предназначение на човека и там изчезва Смисълът на живота. От там резултат са и всички подтиснати възгледи и комплекси, ограничени представи и разбирания, отчуждението и разочарованието - те са обезсмислили всичко важно и жизнено в материалиста.

Неудовлетвореното в тебе е Душата, защото ТИ забравил си Божествения си произход и се отъждествяваш посредствено с някакво си там животно. Обидно е. Забрави чистото си Съзнание, най-дълбоката си и чиста (светеща) природа, първичният си първообраз, който беше и чийто модел си още. Тези три ще те пробудят за живота и за истината „кой си“. Чистете, чувствайте, живейте и правете всичко като Богове и следете резултатите още от днес - това е завъртането, обръщането и промяната: ВИЕ СТЕ СПАСЕНИ!!!

ТОВА СМЕ, КОЕТО МИСЛИМ И ТАКА ЖИВЕЕМ - проста Истината е. Спрете да търсите вън от себе си всичко, за което желание имате. Не отвън ще дойде Удовлетворението ви.

Тубтен Йеше: Всяко човешко безпокойство има в основата си чувството за НЕПЪЛНОТА, а пречка за Духовното ни развитие е арогантността.

Човешки е навикът да налага върху нещата неизменност и да се привързва към тях. По-лесно е да кажеш за едно нещо, че е едно и също, отколкото да го наблюдаваш - как все пак то се развива. Прекарвайте всичко през Ума и Сърцето си и отново се върнете в Ума, за да схващате разликите! Спрете да схващате идеите половинчато и до един извод само. Винаги търсете минимум Три. Не си обяснявайте нещата до някъде. Тук някъде загубихме връзката си с Духовното и поради това страдаме. Как стана ли?

На някои изглежда беше удобно, произходът ни да идва от животните и това да е така... Идва, но не по тяхна-та теория, а според Божието Учение и не спира до тук. Дарвин това спести на човека - Истината, края на човешкия произход, а я знаеше. Точно Духовната част той скри, и остави в пълен мрак човека, да се блъска с откритието му за Видовете и техния произход.

Каквото и да сме измислили за каквото и да е, е нищо, ако не сме го прекарали през сърцето и завърнали в Мисълта! Отдавна човек се отказа да проверява какво е СЪРДЕЧНОТО МУ ОТНОШЕНИЕ към „нещото“. Отдавна човек спря да се допитва до сърцето си. Е-ее..

Само в желанието наречено „любов“, само в любовното си желание ние трептим, туптим и се прехласваме пред скъпия си обект, в стремежа си да го убедим колко сме истински, докато го сложим в кревата си и после откриваме, че апатията е велико преживяване. Само в измислената си любов ние се прехласвахме, самозабравяхме и естествено излизахме извън реалността, извън Духовността, извън действителността. Вечно раздвоени стояхме между „той наистина ли ни обича или е двуличен?“, защото ние сме в двоумение. Тогава Съзнанието ни е превъзбудено, напрегнато и като подивяло.

Мир и покой в Душата ни няма, защото Духовността сме прогонили, а тя стоеше отстрани милата и ни чакаше.

Ако сме приели Промяната тотално, във всичко в себе си, можем ли и старото да държим, т.е. да останем каквито бяхме? Не можем. Не можем със старото, нищо да постигнем. Не можем със „старото нищо“ да постигнем нещо. Не можем със старото нищо „нещо“ да постигнем. Такава е тъжната Истина. Неяснотата замъглява Съзнанието и прогонва Духовността в нас.

Да признаем, че сме невежи и да започнем да УЧИМ!

Влезте в себе си и се самоизяжте, изгризете се и оставете само една празнота, и ЗАПОЧНЕТЕ ОТНОВО, но на чисто. Сега нищо не знаете, всичко сте забравили, имате пълна амнезия и започнете от А и Б,1 и 2, от До, ре, ми и фаловете ще спрат изведнъж. Започнете от Първо отделение. Така някога започнах и аз. Купих си буквар и аритметика, купих си граматика, купих си нотно пеене и свирене и седнах здравата - в скръбно мълчание за външния свят и всемирно щастие вътре в себе си. Бях твърд и непреклонен и сега мога с гордост да заявя: НЕ СЪЖАЛЯВАМ, А НАПРОТИВ...

Чувството е страхотно, непреводимо. Несравнимо с нищо е това преобразяване, когато се извършва съзнателно, доброволно и с желание за Истинска Духовна ТРАНСФОРМАЦИЯ. Само тогава можеш да издигнеш себе и до това, което били сме, до Синове на Бога.

Загубата на Духовността си свързвайте с пониженото си Съзнание, както и към безразличието си към Душата, която слабо - до един - познаваме. Само Висшето (като желание) ще пробуди Съзнанието ви. Само Висшето ще ви повдигне и разшири. Стремежът към Висшето да ви бъде Цел и Смисъл на всичко, което правите. Бог в случая е винаги под ръка, не е необходимо друго да търсите.

И не забравяйте основния урок: всяко привързване, вкопчване, прилепчивост, пристрастяване, влюбване и самозабравяне за каквото и да е (освен в Бога) е отдалечаване от Чистотата, Съзнанието и Истината. Дори животното не е толкова зле, колкото човека..., когато е домашно превъзпитано и привързано.

ПРАВИЛНО Е всяко свое желание, вълнение или емоция да превръщаме, преобразуваме или трансформираме чрез ЛЮБОВТА си в СВЕТЛИНА, за да вървят ръка за ръка мислите, чувствата и постъпките ни, като едно Съзнание в името на Бога.

Будизмът твърди, че само Съзнанието дава Живот на тялото. Какво тогава пропускаме? Кое от къде идва ли? Всичко идва не от тялото и от материята в нас, а от нашето Съзнание, нашата Мисъл, нашия Разсъдък, от нашето Разбиране, от нашата Съвест, от нашия Морал и Нравственост. Както сами виждате, това няма нищо общо с тялото: то е слуга. Опомнете се! Съзнанието е, което произвежда всичко, а тялото по него ходи, за да си свърши Съзнанието работата ,за която е дошло на земята: човекът чрез движението и опита трябва да постигне отново това, което някога е бил, Син на Бога. А това без форма, без тяло не става. Става чрез служенето на Бога с Любов. Тази е единствената функция на тялото, а ние го бяхме превърнали в развлекателна „любовчийница“ за всичко.

Давайки предимство на тялото си пред Духовността, ние се отъждествявахме с него, а не с Душата си, КОЯТО БЕШЕ ВСИЧКО! Превърнахме себе си в слуги на тялото, а Съзнанието забравихме.

Тубтен Йеше: Цялата човешка култура е в служба на тялото и против всякакво развитие на Душата и човешкото Съзнание.

Не е ли време вече тялото да отстъпи първенствуващото си място и даде път на Душата и Съзнанието, те да са господарите, а то да им служи!

формулата е: Представяйте си, че сте силен, здрав, жизнен, богат, велик и мъдър и не след дълго всякакво неразположение и болест ще изчезнат и на тяхно място тези шест се настаняват. В представата за себе си, човек трябва да държи сметка за Три неща:

- Съзнанието

- Душата

- Тялото си. Но в този ред, а не обратно.

Материята, веднъж завинаги запомнете, е променлива, преходна и временна, а Душата е съставена от Светлина. Човешката Душа е Светлина като субстанция. Човешката Душа СВЕТИ. Човекът с чисто и висше Съзнание е Светец, защото е възвърнал Духовността си, т.е. вече не е роб на тялото си.

Оставете съмняващият се ум раздвоен да служи на материята. Той сега я изучава и изпити взима. Преди да е изучил материята, човек не може да посегне към Духовността. Младият материалист е на ти с животното в себе си, защото е прекалено активен и деен и само такъв той може да се бори с нея и я превъзмогва. Той, като я побеждава, се учи. Докато към Духовното не може с такива средства. Външното и фасадата никога не са определяли истинската същност на човека - това запомнете.

И накрая да се спрем на най-важното отново: НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДУХ И МАТЕРИЯ СТОИ ЧОВЕКА, МЕЖДУ + И -, МЕЖДУ ПОЗИТИВНОТО И НЕГАТИВНОТО, ЗАЩОТО ТОЙ Е ВРЪЗКАТА - В КРАЯ НА ЕДНОТО И НАЧАЛОТО НА ДРУГОТО!!! ТОЙ Е, КОЙТО РАЗДЕЛЯ И СПОРЕД РАЗДЕЛЕНИЕТО ЖИВЕЕ - СЪС ИЛИ БЕЗ ДУХОВНОТО, СПОРЕД ИЗБОРА СИ И ВИСОТА НА СЪЗНАНИЕ. МИСЛЕНЕТО Е ЧОВЕШКО И БОЖЕСТВЕНО, А УМЪТ Е УМ. ИЗБЕРЕТЕ!

ЖИВОТ + СВОБОДА = СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

МЪДРОСТ + СЪЗНАНИЕ = СВРЪХСЪЗНАНИЕ

ОТГОВОРНОСТ = СЪЗНАНИЕ + ПОЗНАВАНЕ НА БОГА В ТЕБЕ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×