Умирайте, но по друг НАЧИН!

[Ани]

Умирайте, но по друг НАЧИН!

Стремете се да умирате без болка.

Постига се чрез изучено, усвоено,

разбрано и приложено знание,

но претакано през сърцето!

Не е важно дали ще умреш. Важно е как ще умреш. Само Духовните умират без болка, а останалите не. Най-много са болките от Невежество. След Невежеството други причина няма. След Невежеството болките изчезват. Приелият Учението (Знанието) се е приготвил да живее, а не да умира. Въпросът за болките вече не съществува.

Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е  Свещено Знание. Моята е ЗНАНИЕТО. При дадена вече Свобода следваше (имайки Свободата си) да ОСЪЗНАЯ Знанието. Без Знанието Свободата и да я имаш, не можеш да я разбереш, не можеш да я използваш. Оказва се, че можеш, ако изучавайки Божественото - ПРИЛАГАШ Учението Му! Въпросът за Свободата е свързан обратно с въпроса за Смъртта.

Защо Бог допуска Грехопадението? - Това е най-правият, добър и верен път. Господ, когото обича люби и освобождава!!! Чрез Любовта си Той ОСВОБОЖДАВА човека да прави каквото иска, но поемайки отговорността си! Свободата стои в изпълнението на Божията Воля. Свободата е след силата. Силата е по-слабото. В Свободата стои част от Славата на Бога.

Жертвата е път както ученето, работата и служенето. Случаят с моята Свобода е пободен: този свят вече не ме интересува!!! Даде ми се, свободата да работя за Божията Воля. Тотално съм освободен и неангажиран с човешкото в нищо, освен че бях в тяло. Никакви закони не ме засягаха, защото ги спазвах и долните, и горните. Законите не ме интересуваха и бях навън от тях. Ангажиментът бе изцяло мой, но Шанса ми е от Бог, както доброто е в мен, а успеха е от Бога. Свободен съм от всичко в материалният свят и се грижат за мен. Изключение прави само Карма-та ми, но тя е нещо друго. И точка от нея никому не се прощава. Моя е грижата да я изчистя и нямам интерес да се оставя мръсен. От Кармата ти никой не може да те освободи, освен ти самия. Там Бог не се бърка, защото не знае какво си намислил в Подсъзнанието си или утре ще ти скимне. С Бог си свързан, за да не се загубиш, но специално за Кармата ни, отношението Му е особено...

Така допълних за себе си и знанието като име и неговия вътрешен смисъл. Името ми означаваше Единство на движението в Материята. Единство на посоките на движението в материята, а на Санскритски е Кръст и означава РАЗНОПОСОЧНОСТ. Смисълът е: разединението ДА ГО ЕДИНЯ; разединеното да обединя в Бога, като в едно място...

За да се даде на човек да учи Знанието трябва да е показал отговорност. Знанието прави човека отговорен допълнително, но още по, а не отсега нататък. Не исках да умирам глупав, прост, и невеж...

Кой беше казал: Ако в простото търсиш сложното - неспокоен си. А не си спокоен, защото си прост, а си прост, защото нищо не знаеш, т.е. НЕВЕЖ СИ! Тогава човек сам се лекува по един от двата начина: или като шофьор, когато не му се живее (самоубиват се онези, които не са си свършили работата, която сами са избрали) или като Духовният, който никога не забравя първият тласък към Учението кой му е дал и няма време от благодарности, молитви и работа за глупости.

Светът е пълен с хора, губещи Свободата си всеки миг поради чуждото влияние - все питат, а не мислят!!! Чуждото влияние е като дъжда и вятъра, но каква полза като и тях не познаваш: ако вали дъжд или вятър духа, не питай защо, а благодари, че имаш шанса да си между тях: - ГОЛЯМО Е ДАВАНЕТО!!!

Мъртвите не възкръсват, а само умрелите - били будни...

Умрях за материалното и възкръснах за Духовното!

СВОБОДА + СЛОВО = ИДЕАЛИСТ