Jump to content

Живот за Цялото


Recommended Posts

Живот за Цялото

Живот за Цялото е

саможертва за едното,

в което Бог е

и е равно на

РАЗВИТИЕ В РАСТЕЖА!!!

Натоварени сте със заряд за тонове Любов от всички гостувания - вие при нас и ние при вас. Приемете, че е дошло време за Проява.

Любовта и Обучението да обичаш е процес ВЕЧЕН, но той включва много изпити по време на нужда, нужда любовта да бъде проявена, за да стане тя любов в действие.

Още дълго ще бъркате и ще се изкушавате, но това не значи, че не можете да проявите най-доброто - достигнато до сега от вас; и затова са тези и идни дни: да видите сами колко красива е вашата Душа! Да видите колко е извисена тя, когато проявява творческия импулс на Любовта! А това означава РАБОТА ЗА ЦЯЛОСТТА чрез работа един за друг.

Как биха се отпуснали напрегнатите ви от неизвестното мускули и нерви, ако можехте да предвкусите сладкия плод на задружен труд!

Целта обединява. Любовта е целта. Съзиданието е Любов. Бог работи най-вече в Съзиданието. Или с две думи: Събрахме Любов и Мъдрост, а и търпението ви вече е достатъчно, за да прехвърлите МОСТ в материята. Бог е Моста. Какво е страшното... Водени сте! И сте благословени с грижа и защита. Дерзайте! Амин!

Успешно е всичко, което правите, дори и неуспехът, защото ви учи и тласка към нови предизвикателства.

Три важни неща свършихме до тук:

- Повдигнахме общия вибраторен фон на България, Земята и Цялото.

- С покаянието си по време на молитва показахме, че сме податливи на развитие и промяна.

- Донасяхме и Витошките и рилските и пиринските енергии върху замъглената от тревоги градска маса.

Разберете: Молитва за любов означава готовност за любов.

Трябва да превъзмогнете шума от низшите егоистични страсти.

Осъзнавайте, че сте прозрачни едни за други, дори това да ви изглежда като непоносимост.

У всеки има порив, но между него и истинската ви промяна, за някои и у някои лежи бездна (в групата) -думите в дела превръщайте! Едно се иска от всички вас и от всеки един поотделно: С всеки изминат ден все повече да се обичате! Не забравяйте, че Духовно развитие за вас означава - ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА ОБИЧАТЕ И НИЩО ДРУГО!!! Друга добродетел за никого не ще съществува и няма да бъде постигната без усещането на топла обич към ближния! И не само в този живот, но и в следните . Благославяме ви и чакаме ПРОМЯНА в сърцата ви, деца на Светлината. Търсете Промяна чрез Любовта в Любовта!!!

Свещената задача на нас към вас и на вас към децата ви като Родители е:

- Да се научим да имаме състрадание.

- Да се научим да обичаме без ограничения.

- Да събуждаме творческата си нагласа към труд.

- Да не забравяме никога, че сме част от Цялото и затова Цяло е целият смисъл на нашия живот.

Останалото е разхищение на сили, средства и енергии по „морал и предрасъдъци“.

Каквото и да решавате, питайте се: „Какво е при-лично и какво не е, как е в природата и добре ли е за Цялото“.

Бъдете повече уверени в себе си дори и да грешите, щом в основата ви мотивите ви са благородни, поривите добри и импулсите творчески. Във всеки от вас работи Дух Светий - дайте му възможност за изява чрез самостоятелни инициативи... Гласът Божи най-силно се чува в постъпките на Любов. Дали бъркате в даден момент, най-истински ще разберете чрез търпеливо изчакване.

За тук е Закона за Правдата: Означава Правилата, по които живеейки, не нарушаваш Божествената Хармония. Например: ако не съблюдаваш човешките закони можеш да пострадаш, но чрез това страдание можеш да се хармонизираш още по-успешно в живота си. Ако не съблюдаваш Закона на Правдата ще изпаднеш в ситуации, когато всяка дисхармония ще се задълбочава и ще води до нова. Правда-правилно-единствено правилното може да бъде дадено само от Бога, което вие ще трябва в живота си да проведете и да провеждате. Само Божественото е хармонично сглобяване на реалности.

Едно куче в дома означава влизане в действие на Закона на Любовта, защото освен членовете на семейството ти ставаш чувствителен към нужди и страдания на едно животно - това те извежда на по-широкия път на тесния спектър на семейна любов към космическия спектър на състарадателност и обич към ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО край теб! Едно такова събитие задвижва огромни механизми, водещи до вашето очистване - чрез Закона на Любовта към животно, както и придобиване на способност да обичате, отваряне на Съзнанието. Какво мислите, че е отварянето на Съзнанието? - УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СИ ЧАСТ ОТ ЦЯЛОТО. И като такава част да си съпричастен с всички други части на това Цяло - това са животни, птици, насекоми, растения и камъни, всичко, което представлява вашата Реалност във физически смисъл. С всяко домашно животно можете да се упражнявате да влизате в истински духовния начин на живот, но с кучето е най-бързо, защото това е неговото предназначение - Душа с вяра, преданост, вярност, защита и любов, незлобливост и лоялност. С кучето само, вие давате взаимност и на него да изпълни смисъла и въплътяването си. Един гълъб в дома означава влизане на Духа в тебе.

ДУХОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ = ДА ОБИЧАШ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ВСИЧКО.

След всяка планина още по вихрено тече във вас времето на всичко, това е дар от Цялото. Мислете за себе си, както при само - и себеоценяване, като пробудени и избрани Души, подложени на отговорност, която се пада на малцина.

Бабаджи: Божието Учение е за Хармония и Единство на Творението. Всичко, което на нас се случва се случва и на Творението. Всичко, което на Творението се случва се случва и на нас. Всичко е свободно и едновременно с това зависимо и свързано, отговорно и работещо.

За да функционира едно нещо трябва всички негови части да работят в синхрон, съвместно и поотделно, но както трябва, т.е не можеш да мислиш нито само за себе си, нито само за външното, т.е. ще мислиш, и за себе си, и за ближния и за Цялото едновременно.

Душата и Духа са индивидуални и универсални, където всяка индивидуална е отговорна, Универсалната да върви напред според Божия План, т.е. да не бъде спъвана. Природата е идентична на цялата Душа и Дух. Друг е въпросът, че малкото не може да вижда в перспектива и в далечното бъдеще замисъла на голямото. Ето защо трябва по-осторожно да подхождаме към всичко, което правим, за да не вредим и не пречим.

Бабаджи: Нисшето не може това, което може висшето въпреки, че го носи в себе си, но за целта трябва да се стреми да го достигне или достига.

Сърдечната Доброта и Хармония са присъщи и изгодни на всички. Така необразованият ще се старае да стане образован, болният - здрав, глупавият - умен и простият - учен.

Не можеш да се отнасяш към частите навън с любов, ако не се отнасяш към себе си с любов и своите части!!! Ето защо е важно да се учим да служим, а за целта трябва да знаем и да прилагаме наученото. Само егоизмът е разделил и разделя човека от човека.

Бабаджи: Всичко, което мозъкът измисля, гласът трябва да изказва, а частите на тялото да изпълняват - това е определението за Истина и тя продължава -той е най-висшата точка на почитание, защото в нея се съдържа Идеалната Хармония.

Бабаджи е държал човекът да върви по пътя на истината, простотата и любовта; нищо по-различно от Божието Учение за Любовта, Мъдростта и Истината!

Цялата Сензорика на човека, участвува ли съзнателно в нещата, които се правят, няма да има противоречия, несъгласие и неодобрение, а ще се развият у него простотата, вярата и любовта, а не половин мъдрост.

Бабаджи: Простота - висше осъзнаване и отречение от материалния свят, но не и неговото отрицание. Забрави всичко, което те кара да разделяш - това е лошото! Не разединявай!

Човек толкова много не знае, че ако действително на всичко започне да Вярва ще стане по-бързо Духовен от много други. ЗАТОВА Е НУЖНА ВЯРАТА, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ. Когато се изучиш, вярата си ще заместиш с любовта и така ще стигнеш и до мъдростта.

Ошо: Любовта е целта, а не партньорът. Ти обичаш един човек не заради самия човек, а заради самата любов. Тя трябва да се случи, а с кой не е важно. Това е Критерия - Дълбочината. Останалото е привързване щом любов няма и какво като седиш при партньора... Приемствеността е важна. Изключителна трябва да е любовта, а не добра; не се задоволявай никога с малко! Останалото е запушване с квадратна тапа на собственото си шише. Верни и на любовта бъдете, а не на хората, докато се научите истински да обичате и другите не станат като вас. Само дълбоката любов ще те доближи до молитвата. Така е и с Вярата, тя не е преживяване, а бариерата и е добра до един момент, а не за векове.

В Бог се не вярва, Бог се познава, изпитва и изживява, но до Него с вяра се достига. Мярката трябва да знаете. Всяко полезно е до време, след това започва да пречи и друго по-висше го замества, а не че то става лошо. Лошо няма. Любовта и вярата се следват и първото е по-висшето, но без второто не може. Страхът може да видите до вярващия, но не можете да го видите до любовта. И сте във Мъдростта.

Бабаджи: Основното положение в Божественото учение е честото повторение името на Бога - това е най-добрата духовна практика. Възпяването на името Му е подсещането, че се намира в сърцата ви. Изричано всичко с вяра носи щастие, а който го може всеки миг, ще Го познае и види. За тук е нужна вярата и затова запомни: всичко, което ти се казва е вярно и вярвай. Не си ти този, който ще каже едно нещо вярно ли е или не, щом малко знаеш. Свързани са Знание, Вяра, Любов, Бог и човека по този начин. Непривързаността е също жизнено ниво, с което ще измервате индивидуалните си потребности. Любовта е основата на светеноста. Силата на волята подържа истината, а чрез Мъдростта, любовта и истината ще се научите да контролирате умът, сърцето и Душата си. Събудете се и забравете своите грижи: всичко, което споменавате е име на Бога.

А днешният човек толкова думи изговаря, но в никой Бог няма и не споменава. С Бог в ума, устата и сърцето, всичко лошо от вас ще изчезне - това е последната Духовна практика за вас.

Беинса Дуно: За да не тежим на хората с Кармата си, трябва да живеем по Закона на Жертвата. Който всяка минута се жертвува, не дава възможност на Кармата си да работи, да контактува и влиза в съприкосновение с други.

Като живеем по Закона на Жертвата, ние чистим собствената си Карма плюс Кармите на семейството, обществото, нацията, земята и Цялото, т.е. много са ползите с само с едно движение. Живеейки така, ние ориентираме своя Бог, че сме готови да Му служим и ако останем и будни, да заслужим да ни се даде по-висше Съзнание, т.е. Свръхсъзнанието, а това е Сливането на Душата ни с Духа, което всички истински ученици очакват.

Беинса Дуно: Страданията са съсредоточаването на

Божиите лъчи върху нас. Само Бог работи със Страданието, защото е открил, че то единствено повдига Съзнанието най-бързо!!!

Често съм се питал защо Бог толкова се интересува от човека? И ето какво научих: Бог на човека гледа като на Триединството - Паж, Син и Цар. Така също -Слуга, Син и Господар.

Беинса Дуно: Бог горе между Доброто и Злото седи в Триединството, а Синът Му Го заместваше долу!

Нищо страшно няма и нищо за страх нямаше, защото всичко имаше смисъл. Законът, който регулираше нещата бе закона за Дишането. Божественото Дишане единствено е способно да регулира нещата. Законът, който регулираше човешкото Сърце се казваше СТРАДАНИЕ - ето този Смисъл трябваше да превъзпита Сърцето. От сърцето произлизаше дълбокото човешко желание да се опознае, за да е полезно, за да служи, за да дава и да се жертвува. Звучеше така, но на практика беше обратното: За да навлезеше човек дълбоко навътре в себе си трябваше ДА ИЗЛЕЗЕ ОТВЪН и от там да се ОЦЕНЯВА всичко! Т.е. всеки сам себе си щеше да определя, сякаш е друг този, който щеше да гледа!!!

Ще гледаш сам себе си като друг човек, за да се оцениш реално, без задръжки, без компромиси, без принуда, без съжаление, а доброволно - такъв какъвто си, ни повече, ни по-малко. Смисълът е да се приемеш като чужд и сам да си направиш тотален разрез, дисекция, за да вземеш и съответните мерки; да откриеш Причините и се поправиш, както изискваше Божието Учение. Ето кое означаваше да осъзнаеш себе си като познал се до там, до където можеш, т.е. намираше място и Божията Будност.

Кое е по-вярно: Който по цял ден осъзнава е буден, или Който по цял ден е буден ще осъзнава? - Първо е Будността, после е Осъзнаването. Само будния по цял ден може да осъзнава, докато стремящият се към осъзнаване по цял ден, без да е буден, няма да стигне до никъде. Той е буден до някъде, но не както трябва. Т.е. или ще стане буден или няма, защото има и такава вероятност. Много са условията по пътя... Това е все едно да питаш: кое е първо - растежа или развитието. Търсете Висшето. Търсете кое от всеки две е Висшето. Когато го откриете, ще прозрете (осъзнаете), че нисшето, т.е. другото е произлязло от него. Така върви произходът - от Горе на долу, от висшето към нисшето.

Според Закона за Живота, който единствено регулира Растежа и Развитието се вижда, че на Растеж е обречено материалното, а на Развитие - Духовното. Само Духовното може да се развива, т.е. всичко може да расте, но не всичко (докато расте) може да се развива. Ако едно нещо се развива истински, то е включило в себе си Растежа, докато един Растеж (като порастване) не е задължително да включва Развитието. Ти просто си растеш, но си оставаш тъп, т.е. не се развиваш.

Имах такъв опонент на времето, който не желаеше да приеме чуждото мнение и до там спряха всичките ни контакти. Спорът беше: възможно ли е Лао Дзъ да е бил учител на Конфуций и на Буда, на което ми заяви, категорично и безапелационно, че не било възможно, защото били живели по едно и също време... Нямам коментар.

Опитах се да му изброя поне десет книги, в които това се удостоверява, но той пренебрежително махна с ръка и каза, че е до тук. Вярвах му. Искам да му помогна: В „Китайски мислители“, „Конфуций“, „Лао Дзъ“, „Енциклопедия на източната мъдрост“, „История на света“, „Книга за промените“, „И ДЗИН“, „Ци Гун“, „Китайска митология“, „Буда“ и други, това беше оповестено. Още по-накратко: Лао Дзъ е роден 604 г. пр.н.е. и е починал неизвестно къде и кога (за това данните стигат до 1300 година съзнателен живот). Почти навсякъде данните бяха различни. Има предположения дори, че е живял още през 1300 г. пр.н.е., но затова после. Никой не се съмняваше в Божественият му произход и това недвусмислено се намекваше на много места. Сам Конфуций е казвал, че не познава по-голям философ в Китай и Света. Той е роден 554, а Буда - 564 г. пр.н.е. Разликата между учениците е десет години, а между Лао Дзъ и тях съответно 40 и 50 г. Божието Учение и двамата са възприели от Лао Дзъ, като Буда го възприел в собствената си страна, в която Дзъ е отишъл по негово време е и стоял там 14 години, т.е. Конфуций е роден 551, а Буда 563 г. И двамата почиват в една и съща година - 479 г. пр.н.е.

Моят приятел не се сещаше, че учител му беше човек 10 години по-малък от него, сякаш това имаше някакво значение. Кое не е възможно.

Тези Трима бяха живели за Цялото и това се признаваше, това се знаеше и не будеше съмнение.

За да стигне всеки до някакъв връх (какъвто и да е той) поне Три неща не трябва да забравя:

- Да няма собствено мнение, защото никой нищо не знае.

- Да уважава чуждото, за да му останат шансовете и да научи.

- Прав никога не можеш да бъдеш щом имаш мнение.

Човек не трябва да чете повърхностно само и само, за да цитира и парадира или демонстрира знание, за да се изтъкне, че е чел. Добре е да уважава себе си човек, но не и пред хората и преди себе си, тях да се е научил да уважава, т.е. ближния е с предимство. Много исках да помогна на това момче, но Беинса Дуно ми забраняваше (а беше се занимавало 20 г и едва, едва...): Насилие е да искаш да помогнеш на човек, който не иска или не знае, че има нужда.

Привързването към себе си в материалния свят не е най-доброто, което те прави човек. Подобно беше и мнението му за живия и нежив учител, като твърдеше, че със жив е по-добре. Тук коментара е и смешен. Единият учител, със другия и със третия нямаха нищо общо, що се отнася до твоето желание да знаеш, да учиш и да прилагаш. Във всички случаи, учителите от невидимия свят бяха по за предпочитане, а от жив до жив учител на земята имаше разлика, а на всичко от горе и избора беше малък.

Беинса Дуно: Ако можехте да се видите както аз ви виждам, никога не бихте пожелали да се събирате. Човекът само искаше и от това се бе вмирисал.

Не беше лошо нещо Искането, но когато искахме от Бога. Лошото бе, че често искахме и по много. Хората не бяха се научили да се гледат отстрани, но в другите това правеха. Урокът беше, всички да се научат какви не трябва да бъдат. Не е срамно да нямаш и да не знаеш. Срамно е да си въобразяваш, че всичко знаеш и всичко можеш да имаш, а на практика да си спрял развитието си. Няма по-тъжно от ситуцията да се държиш с една ръка за егото си, а с другата за материалното, а Духовното да ти тропа по главата, но ти да не го усещаш. Спорът е глупаво нещо. В него се ражда истината, но не стои в мненията ни.

- Върху кой от Принципите почива Дишането?

- Върху Бога...

- Но, всичко е от Бога!

- Дишането е единствено. - отговарях и повече към този въпрос не се връщах, нито давах мнение. Питането не е лошо, когато се интересуваш, за да научиш, но не от това спор да правиш... На това ме бе научил Беинса Дуно.

Скръбта е често срещана в живота и означава абсолютно неразбиране. А страданието си беше Божествен Атрибут. Подредени изглеждаха: Скръб, Мъчение, Болка (все на земята). Разликата между мъчението и мъчнотията е много красива: няколко мъчнотии образуваха цяло мъчение. Мъчението е по-тежко.

Беинса Дуно: Сегашният човек жени тялото, а не душата си. Съединяването на две тела, те наричат женитба, както две стаи ги съединяват с една врата. Заблуда има в ума на днешния човек - кога е чист и кога не и затова се стреми към другата си половина, а смисълът е съвсем друг: ДВЕ ДУШИ ДА СЕ СЪЕДИНЯВАТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ!!! Чистотата да ви бъде атмосфера, условие, необходимост и вечност! Който се влюби независимо в кого, се е спънал. Стойте на метър един от друг и никакви вмешателства в каквото и да е от мислите, чувствата, словата, делата и живота. Бог е единственият, до Когото може всеки да се доближи, дори и да не знае, че Бог има в себе си!

Ако имаш нещо да кажеш, ДЪЛГО МИСЛИ. И нека всеки Правило, Образец, Пример, Еталон и Мерило да бъде за другите. Всичко със „САМО-“ отпред (като САМОусъвършенствуване) е личния ти принос към собственото ти развитие! В зависимост от това, кое, къде, какво, колко и как давате, както и мотивацията, горе определят какво е вашето развитие. Ако твоят път е идеално прав, ти не си виждал истинското право (такова няма). Такова понятие „прав път“ няма за никой. Всеки прав път е ужасно крив, но стремежа на всички е гънките да бъдат по-малко и по-малки. Често питат „кое да прилагаме?“ - Прилагат се правилата, примерите, принципите, постановките, провереното, т.е. законите върху нещото, което ще правиш. Останалото е самоограничение, не си свободен. Не изживявайте светът в себе си и ще бъдете свободен, неподкупен, устойчив и невъзмутим. Работете върху себе си тихо и мълчаливо, без да огласявате какво правите и какво сте постигнали. Някакво обявление можете да направите след крайния резултат само. Вкарайте в себе си всички добродетели, т.е. вътрешно богати бъдете, а не външно. Последните три спазвайте стриктно, за да се ползвате. И запомнете: каквото и да правите ВЛИЯЕТЕ със стореното, в него няма свобода. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят, но то да е Божествено. Може и едно лошо, но то да е изповядано, поправено и опростено. Сърцето си не залагайте, но давайте! Умът си не продавайте, но проповядвайте, преподавайте и препредавайте! Обектите отвън спъват. Не се привързвайте. Еднолична любов нямайте, а ВСЕОБЩА! Плътта и тялото не се побеждават, а се възпитават. Иначе възпитание няма. Отвън всичко си е такова каквото е. Възпитанието е само за вътре.

Беинса Дуно: Много въпроси ще останат открити, но рецепти и знание за всичко има, но не това е основното. Първото и задължително условие е ДА СЕ НАУЧИМ ДА МИСЛИМ. На други места отговорите се дават, но до там ще мислите. Важно е да се научите да мислите, за да знаете все пак за какво и как да мислите. За мисленето ще си отговорите сами със онези седем въпроса, за да стигнете до Мъдростта. Без мисленето, към Мъдростта не може да се върви.

Беинса Дуно: СМИРЕНИЕТО е БОЖИЯ БЛАГОДАТ, който пази Душата от РАЗСТЛЕНИЕ. Смирението е Вътрешна Защита против всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своя власт всички зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в Душата, докато пуснат корени в живота на Духа ни. Всеки, който носи Смирението като Добродетел в Душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията Святост и Правда. Правда и Добродетели образуват съединение и стават методи за работа.

Тук ща поясним и израза „Божественото у нас за никого и за нищо не трябва да жертвуваме!“ - Жертва в Бога няма. Жертва има само в материалния и Духовен свят. В Бога единствено е Любовта. Когато човек реши, например, да съгражда материални неща (като вили и коли), несъществени такива, той изключва Бога в себе си, но на практика ЖЕРТВУВА Божията Воля, като не я изпълнява. Жертвувайки Божията Воля в себе си, заради вещи, човек Божественото в себе си жертвува, а не трябва да го прави за никого и за нищо!!!

Любовта като Бог, е сърцевината на всичко съществуващо. Любовта е, която обединява цялото битие в едно Цяло. Любовта е, която осмисля живота и е сама Живот. Тайни няма. Скрито, покрито няма. Само учещият е свободен да живее без закон щом от сутрин до вечер е буден, съзнателен и прилага любовта

всеки миг за всичко, което в този миг прави, и гледа да е тотално - в мислите, чувствата, словата и делата.

Беинса Дуно: Ако знаехте лицемерието, любопитството, своенравието и тщеславието какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги и помирисали. Най-доброто време за медитация и пречистване от Негативизмите е рано сутрин при добро разположение на Духа и Душата. Стремете се да разбирате нещата, върху които мислите и да си ги обяснявате, като видите къде евентуално биха намерили приложение в живота ви.

Правенето на доброто всякога означава да проявиш Божественото Съзнание в себе си. Благодари за всяко изпитание и съзнателно го използвай!

Беинса Дуно: Всяко НЕ те свързва автоматично с отрицателните сили на природата и очаквай беди, страдания и проблеми като загуби. Никога не отказвайте на покана, молба, искане и каквото и да е, щом към вас е насочено. Никога не пожелавайте и голямото добро, защото след него идва и голямото зло. ВСИЧКО СЕ РЕДУВА. НЕ ПРИЕМЕТЕ ЛИ НЕЩО, ЩЕ ВИ СЕ ПРАТИ ПО-ГОЛЯМОТО!!! Ууууу-ух!

СВОБОДА + ЕВОЛЮЦИЯ = ПЪРВИЯТ ХОД НА

ЕВОЛЮЦИОННАТА СПИРАЛА

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...