Jump to content

Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 4, Брой 2-3

(април-май 1925 г.)

I. ОБЩ ОТДЕЛ

1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X

(Илюстрация: Рабиндранат Тагор).

2. Poesia mystica. Карма, сонет от Ив. Толев, с превод на английски

3. Виделината. Статия от Bart Kennedy, прев. Ст. Ив. Белев

4. Д-р Рудолф Щайнер. (с портрета му). От редакцията.

5. Д-р Рудолф Щайнер. Статия от Б. Боев.

6. Опожареният храм в Дорнах и значението му. От Едуард Шюре (с илюстрация).

7. Щайнер от астрологическо гледище. (с хороскопа му).

8. Фотография на невидимото. (илюстрация).

9. О duchovni sebeléčení. Статия от Premysl Pitter. (на чешки език – може да се прочете от приложения PDF)

10. За духовното самолекуване. Статия от Premysl Pitter (прев).

11. Апостол Павел като мистик и окултист. (прод. от кн. 1)

12. Великата катастрофа през периода. 1926—1932 г.

II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ

13. Въпросите по възпитанието. — Ново свободно училище. Статия от Б. Боев (с 6 илюстрации).

14. Окултна биология. Новата органическа сила. (с 7 микро-фотографски снимки).

15. Астрология. (продължение от кн. 1).

16. Кабала. Ключът на книгата „Зоар“ (силюстр.) ...... 53.

17. Окултна хигиена и медицина. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от проф. О. Рьомер (с 8 илюстрации).

III. РАЗНИ

18. Духовна опитност.

19. Вести.

Приложение:

20. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“. от Д-р Р. Щайнер

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ

Нужда от висок идеал- Целта на живота

Съзнателният живот се изразява в стремежа към една висша цел. Само онзи, който се стреми с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила към тази цел, само той живее. А ония, които не съзнават тая цел или не считат за нужно да я достигнат, те са мъртви. Животът предполага един висок идеал, а смъртта - отсъствие на тоя идеал. Възкресението е процес на достижението на тоя идеал, а падението е процес на изгубването му.

Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга. А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто.

Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек. Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество. Той е най-благият, най-добрият. В Него нищо не се изменя и не се променя. Той е източникът на всички блага. Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не.

Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие.

Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение?"

Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света.

Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките!

Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот.

Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина!

Това е целта и смисъла на човешкия живот.

Х.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рабиндранат Тагор

Wsem.Letopis_god.4_014.jpg?fbclid=IwAR1k

Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАРМА

"Хлябът мой насъщен..."

Из Господнята молитва.

О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя -

тез златни рудници с съкровища безброй -

та в тях да ровя с пот и горест и страданйя

и да изкупя с тях и радост и покой!...

*

О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята

и в милост по-вече и в по-вече Любов,

та в тях да черпи мощ, изпитана, душата,

под тихия напев на бащиния зов!...

*

О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна -

необозрим простор за свобода върховна,

и по-вече крила за най-висок възход!...

*

И аз ще полетя в най-светлите обятйя -

в ясписовия град на белите ми братя,

с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!...

Иван ТОЛЕВ

* * *

KARMA

(Translated in white verses)

"My daily bread..."

The Lord's Prayer.

O, give me this bread of daily trials -

the gold-diggings, with abundant treasures -

to dig in, with sweat and affliction and suffering

and to redempt with them joy and repose!...

*

O, give me the daily bread of holy sacrifice

and more piety and more Love,

the tried soul to draw up abundant power

under the sweet burden of Father's calling!...

*

O, give me the living bread of charming light -

that bondless space for sublime freedom,

and more wings - for the highest flight!...

*

Then I shall fly up to the brightest bosom,

to the jasper's town of my white brethren,

with my daily bread - toward the Power-Life!...

Sofia. 1925

Ivan TOLEFF

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Bart Kennedy

ВИДЕЛИНАТА

Тя е лъчезарната душа на световете. Тя никога не престава да върви все напред и напред, като прониква във всяко место. Тя се намира пред всичко и зад всичко, като озарява, обхваща от тук, оттам, от всички страни; тя е сияние, едновременно меко и блестящо, — нещо с глас, кой то говори на делата вселена, в разстояния тъй далечни, че до ри никакво въображение не може да си ги представи.

Тя сияе и тръби надолу към бездънните пропасти на световете. Надолу в далечния, далечния мрак. Тя дава образ на всяко нещо. Тя очертава и рисува всички светове и всички същества на световете.

Тя е елемент на елементите.

Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем. Вие виждате, как виделината сияе от безкрайните далечини. Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко.

Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите.

Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред.

Виделината е централния принцип, душата на живота. Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът.

Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог.

Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам!

Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта.

Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината.

Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл.

Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете.

Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове. Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива.

Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини!

Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци,

Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало.

Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко

Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот. Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние. Влизаме в нея и отминаваме.

Откъде идем — никой не знае.

От английски

Оm. Ив. Белев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя.

Wsem.Letopis_god.4_015.jpg?fbclid=IwAR1k

Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук...

Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество!

Редакцията на

ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Рудолф Щайнер1)

Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2)

Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител. Това му помогнало да си уясни практически много педагогически принципи. Това, заедно с по-послешните му окултно-педагогически изследвания върху детската природа, му е дало възможност да хвърли светлина върху педагогическите проблеми.

Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си. Минаваше в Германия като един от най-добрите познавачи на Гьоте, върху когото е писал много3).

След това отива в Берлин, дето редактира списанието „Magazine fur Litteratur“. Става и учител в едно работническо училище.

Още от младини пише ред трудове по гносеология, естетика, естествознание и ред литературно критични статии.

1901 година е важен момент в живота му: от тогаз почва да работи в полето на окултизма. Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици: Учител Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр. Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът  в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода. Този, който разглежда нещата повърхностно, ще види разликата между Щайнера, в първия и втория периоди. Но който проучи добре идеите му в двата периода, ща види, че между тях няма противоречие. Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и интуиция.

Гьотеанум

В 1913 година дейността на Д-р Щайнер влиза в нова фаза: в периода на практическото приложение на идеите му. Като пръв опит в това направление е туряне основите на окултния университет „Гьотеанум“ в Дорнах, недалеч от Базел (Швейцария) през 1913 година. Макар и не напълно довършен, стана възможно през септември 1920 г. да се държи в него първия университетски курс при голям наплив на гости от много страни. От тогаз до днес „Гьотеанум“ играе важна роля в окултното движение в западна Европа. Той стана център на антропософското (окултното) движение. Д-р Щайнер премества вече седалището си от Берлин в „Гьотеанум“, дето развива трескава дейност. Често прави и обиколки както в Германия, така и в околните страни: Англия, Швеция, Норвегия. Дания, Холандия, Чехия, Австрия и други страни, дето държи своите сказки и курсове.

Каква е мисията на „Гьотеанум“? Тя е — да даде тласък за подготвяне на новата култура, културата на пробудената човешка душа. Той ще влее духовни импулси във всички области на живота: наука, религия, изкуство,, педагогика, обществен живот и пр. Самият му стил е говорил за новото, на което той ще бъде носител. Стилът на едно здание не трябва да бъде нещо случайно. Той трябва да бъде кристализирала идея. Д-р Щайнер казва: „стилът на Гьотеанум изказва в художествена форма това, което в неговия салон се излагаше в научна форма“. Стилът му е вече една епоха в историята на изкуството. Окултизмът не е само теория. Той ще внесе ново във всички области на живота, между които и в изкуството4).

Методи на изследване

Окултното движение, което ръководеше Д-р Щайнер, се нарича антропософско. Как превежда Д-р Щайнер думата „антропософия“? Непосветения би я превел криво. Тя трябва да се преведе, казва Д-р Щайнер, така: „мъдрост, нужна на човечеството за неговото повдигане“, а не „човешка мъдрост“, както някои твърдят. Окултните методи на изследване са опита и наблюдението.

Ще кажа няколко думи за основните идеи на Д-р Щайнер.

Свободата

Свободата е главен елемент не окултизма. Д-р Щайнер още в първия период на своята дейност обосновал принципа на свободата в труда си: „Философия на свободата“. По-после той постоянно наблягаше на този принцип. Еволюцията на човечеството, казва той, е отиване към свободата. Човешкото развитие е процес на освобождение. Никакво насилие нямаш право да упражняваш върху когото и да е! Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е! Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия.

Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера.

Свобода и любов

Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов. Ако някой не е проводник на тази Любов, и си мисли, че е свободен, той се мами.

Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота

за изграждането на новата култура

Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа. А разумният живот е в съгласие с тях. Д-р Щайнер казва, че за идването на новата култура е нужно вливане на духовни импулси във всички области на живота.

Д-р Щайнер и естествознанието

Той още по-рано, преди да встъпи в окултното движение, в голямата си книга в два тома: „Развой на идеите в 19. век“, разгледа обективно всички важни философски и научни идеи от края на 18 век до края на 19. (от Гьоте и Кант до Дарвин и Хекел). Той владееше онази висота на философията и науката, до която бяха достигнали най-великите учени в съвременната епоха.

Но естествознанието изследва само външната страна на явленията. За да се вникне в основите на живота, има нужда от по-дълбоко изследване, — изследване на духовната страна на явленията. Коренът на всички материални явления се крие в духовното, казва Д-р Щайнер, Духовното, казва той, не трябва да се изучва само но себе си, а в свръзка с живота. Това е необходимо, за да бъдем в допиране с живота, да не се отчуждим от него. От друга страна, казва той, само ако изучим връзката между физичните и материалните явления, ще имаме познание, практически приложимо в живота. Има съответствие между материалното и духовното. Само този е истински спиритуалист, казва той, който знае духовната страна на материалните явления, който чувства духовното, което стои зад материалното. Зад всяко материално явление се крият духовни сили и закони. Ако някой по теория е спиритуалист, казва той, обаче разглежда материалните явления само като материални, той в същност е материалист. Д-р Щайнер в многобройните си книги и курсове конкретно разглежда това съответствие между физичните и духовните явления, как го по отношение на човека, така и по отношение на разните области на природата. Д-р Щайнер изучва еволюцията на човечеството и другите царства, минерално, растително и животинско, не откъснато, но в свръзка с еволюцията на делата слънчева система. Окултизмът има възможност да изследва с по-голяма дълбочина еволюционния процес, и при това да изучи и онези страни, които за онзи, който изследва само формата, са недостъпни за изследване. Чрез своите изследвания, окултизмът хвърля светлина върху всички проблеми на модерното естествознание.

За да се изучат научните проблеми от по-дълбоко, окултно гледище, основа се в Шутгарт „Институт за научни изследвания“.

Христос

Д-р Щайнер туря мисията на Христа в центъра на своите изследвания. Христос не е от човешката еволюция. Той е космично същество. В какво състояние се намираше човечеството при идването на Христа? В лемурско и в началото на атлантско време човек се е чувствал като част от племето. Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото. Все повече се е чувствал като същество, отделно от другите. Това доведе до егоизъм, понеже по-високите духовни сили не бяха още развити. В гръцко-римската епоха, когато дойде Христос, те бяха вече развити до известна степен. Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура. Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото. Човешката душа все повече и повече се заплиташе в материята. Това потъване можеше да стане толкоз голямо, че да бъде трудно освобождението на човешкото съзнание от егоизма. Земната аура представляваше все по-неблагоприятни условия за човешкото развитие. Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре. При идването си той одухотвори делата земя. Цялата земна аура се проникна от духовната му, сила. Христовоте идване на земята е едничкото събитие, на което няма равно, казва Д-р Щайнер, в цялата минала и бъдеща история на човечеството със своето идване той даде възможност на човечеството да развие висшите духовни сили, да прояви Любовта. Импулсът, даден от Христа преди 2000 години, не е още проявен в пълната си сила. Великите неща бавно се проявяват. Толстой с право сравнява в това отношение дъба с някое по-малко растение, напр. царевицата. Царевицата достига до върха на своето развитие за няколко месеци, а за дъба трябват векове. Импулсът, даден от Христа, ще се проявява постепенно в бъдеще. Християнството, преди всичко, не е разбрано. Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление. Затова, казва Д-р Щайнер, сегашното човечество се намира още в началото на своето християнско развитие. Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено. Днешната култура е противоречие с този импулс.Новата култура ще бъде култура на Любовта — приложение на истинското Христово учение.

Всички велики Учители преди или след Христа са били и са във връзка с Него. Всички окултни школи на миналото са подготвяли човечеството за идването на Христа, така например, окултните центрове на германските племена още преди Христа са ги подготвяли за Христа чрез мита за Зигфрид: Зигфрид, чрез окъпване в кръвта на змея, станал неуязвим. Обаче, един лист, отбрулен от дървото, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея. И само там бил той уязвим. Там било слабото место на Зигфрид. А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста. Това е мястото на сърцето, символ на любовта. Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта.

Окултните школи с легенди и митове са разяснявали окултните истини на народа. Това съответствало на тогавашната степен на развитие на народа. А пък има закон: ако един човек или народ преживее по-рано известни окултни истини във вид на алегория или легенда, с това той е подготвен да ги разбера после в тяхната същност.

Мисията на днешната култура е любовта. Човешкото съзнание в своето развитие, казва ДЩайнер, се превръща в любов.

Практическо приложение

Новата култура ще бъде култура на хармония с великите божествени закони. Главната задача на окултизма е практическото приложение на великите закони в живота. Това е и главна характеристика на дейността на Д-р Щайнер Обновата ще дойде когато тези закони се приложат както в индивидуалния, така и в обществения живот. Д-р Щайнер работеше в това направление — в областта на медицината, педагогиката, изкуството, социалния въпрос и пр.

Д-р Щайнер и медицината

Той държа неколко курса пред лекари и студенти-медици в окултния университет „Гьотеанум“ по окултна медицина. Те видеха, какви широки перспективи разкрива окултизмът в медицината и въз основа на резолюцията, която взеха на края на един от курсовете, отвориха Терапевтическата клиника в Шутгарт, дето окултната медицина се прилага с успех при лекуване на разни болести.

Д-р Щайнер и педагогиката

Той още в 19... година напечати малкия си, но важен труд: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в който разви основните принципи на окултната педагогика.

През 1919 година напечата втория си педагогически труд: Три Лекции върху народното образование“ (държани в Щутгарт на 11. и 18. май и 1 юни 1919 г.) Още същата година пристъпи към практическото реализирано на идеите си за новото училища, като отвори Свободното Валдорфско училище в Щутгарт (септември 1919 година). Специална на Валдорфските учители държа в течение на неколко години много педагогическите курсове. Вън от тях, той държа педагогически курс в „Гьотеанум“ през декември и януари 1921-1922 година, й друг такъв пак там, специално за швейцарски учители от 15. до 22. април 1923 година5). Други два педагогически курсове а държал в Англия; в Оксфорд през август 1922 година й в Илклей през 1923 година. Освен това е печатал и множество статии по педагогически въпроси в разните немски окултни списания й вестници и в бюлетините, издавани от Съюза на „Свободно Валдорфско училище“,

Трябва да се изучи детската природа, казва Д-р Щайнер, и самото й изучване вече само по себе си се превръща в педагогика; окултизмът, чрез своето по-дълбоко изследване, е в състояние да хвърли светлина върху детската природа и законите на нейното развитие. Това, на което набляга Д-р Щайнер, е знанието на детските периоди и на техните подразделения — епохите. Когато сме в пълна светлина относно детската природа и периодите, ние вече притежаваме основите на цялата педагогика: тогаз ще знаем, какви са нуждите на детето в този или онзи период, ще знаем и кои възпитателни средства са в пълна хармония с детската природа в даден период6).

Окултизмът е, преди всичко, дело на опита. Окултните истини трябва да се опитат. Нека вземем за пример принципите на окултната педагогика. Яко един учител ги приложи, по резултатите ще може да сади. Резултатите ще надминат неговите очаквания: живот, творчество, радост ще блика от там, дето по-рано е било апатия и мъртвило.

Д-р Щайнер и изкуството

Окултизмът хвърля голяма светлина върху същността на изкуството и извора на творчеството. Когато се схване това, тогаз по-добре ще може да се разбере и ролята на изкуството за растежа на човешката душа. Д-р Щайнер казва: „с изкуството човек се доближава до онова състояние, което е имал преди раждането и което ще има след смъртта. В изкуството се проявява това, което ни свързва с духа. Това дава на изкуството небесен отблясък, В художника има отблясък от живота преди раждането.

Затова поетът действително е знаещият на подсъзнателното, т. е. на онова, което другите са забравили от живота преди раждането. Още в невидимия свят музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган. Обаче, преди раждането ние минаваме през забравата“.

На друго място той казва: „Във всяко истинско изкуство живее религиозно настроение. Последното издига художника до духовни висоти, дето той твори“.

Както науката ни разрива истината по един начин, така и изкуството ни я разкрива по друг начин. Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“.

Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне.

Д-р Щайнер изтъква голямото значение на изкуствено, като изходна точка при възпитанието. В сказката си „Педагогика и изкуство“, държана в художествената и педагогическа сбирка в Щутгарт през март 1923 год.7), е казал: изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека. Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания. Трябва да се съжалява, че тези негови писма са имали такова малко влияние върху педагогиката“.

Д-р Щайнер не само е писал много върху изкуството, но и сам е бил творец в разните области на изкуството. В изящната литература са важни мистичните му драми, в които описва пътя на окултния ученик. В архитектурата се проявява със стила на „Гьотеанум“. В скулптурата — с групата „Христос“ (висока 9 метра) в салона на „Гьотеанум“. Той прояви творчество и в живописта: част от картините по стените и прозорците на „Гьотеанум“ са негови. Създаде и новото изкуство евритмия,

Заключение

Д-р Щайнер е творец в разните области на живота. Той е добър пример, как дълбокия вътрешен живот събужда творческите сили на душата.

Друго нещо, което го отличава, е голямата му енергия. Животът му беше живот на най-голяма интензивност. Големи пречки срещаше по пътя си, но той ги преодоляваше с кураж. Главна пречка беше опожаряването на „Гьотеанум“ и клеветите против него от разни лагери, главно от представители на църквата и някои материалисти. Тези клевети бяха тъй плитки и абсурдни!

Но затова пък той се радваше на любовта на своите ученици. Те ще продължат делото му. Той имаше много ученици между учителите, лекарите, студентите и пр. На всякъде в Германия и околните държави има студентски окултно-просветителни групи, които развиват голяма дейност.

Можем да кажем, че духовното движение в Германия получи своя най-голям тласък чрез Д-р Щайнер и неговите ученици.

Това окултно движение е най-важния момент в духовния живот на съвременна Германия.

_________________________________

1) Д-р Шайнер се пресели отвъд на 30 март т. г. в Арлесхайм (до Гьотеанум) в Швейцария. По този повод даваме настоящата статия.

2) Виж статията „Д-р Рудолф Щайнер“ във „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 2

3) Интересен е, между другото, труда му: „Фауст от окултно гледище“.

4) Подробности за дейността на „Гьотеанум“ виж в „Всемирна Летопис“, год. II, книга IV и год. III, книга 1-2.

5) Виж Педагогически курс за швейцарски учители от Д-р Щайнер (в „Anthroposophie, броеве 44 — 50, май — юни 1923 г.)

6) Основните педагогически възгледи на Д-р Щайнер четецът ще намери в статията му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма, („Всемирна Летопис“, год. 1, кн. 4 и 5) и в педагогическия курс, който се печата в настоящата книга на списанието.

7) Вестник „Anthroposophie“, брой 40 от 5 април 1923 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едуард Шюре

Опожареният храм в Дорнах и значението му1)

Преди две години, едно сензационно събитие привлече вниманието на европейската публика върху личността на Доктор Рудолф Щайнер и върху антропософското общество, основано от него преди около петнадесет години. Прочутият окултист, гениалният теософ, току-що бе съградил върху бърдото на Дорнах, не далеч от Баал, в Сольорския кантон, едно странно и величествено здание, предназначено да бъде израз на мисълта му и средище на пропагандата му. Това заведение за новата духовна наука, двата куполи-близнаци на което навеждаха на мисълта за един храм от незнаен род, биде разрушено из основи от един буен пожар, през нощта на Св. Силвестър в 1922 год. срещу 1923 год. Огънят избухнал на полунощ, и в 8 часа сутринта пламъците излизали още от димящите развалини. Храмът изчезнал. Игра ма случайността ли или злоумишлен акт на тайни врагове (последното не е уяснено) бе тоя пожар, но делото на десет-годишни трудове, изникнало едва ли не чудесно от земята след огромни усилия и дивен ентусиазъм, величествената сграда, която се издигаше посред тихия пейзаж на ония вълнообразни планини като че ли царствено над цялата долина, всичко това се сгромоляса само за няколко часа под дивото близване на пламъка. Но заедно с тоя паметник пропадна ли и идеята? Някои повяpваха това, но то не стана. Настойчивата идея на основателя, който брои много привърженици в повечето страни на Европа и даже в Америка, успя да събере само в течение на една година необходимите парични средства, за да пресъгради своето заведение върху мястото на нещастието, под друга форма, наистина, и много по-скромно, но което ще продължи да бъде огнище на делото му и лаборатория на неговата мисъл. Тоя нов проект е получил вече начало на изпълнение. Но още от сега и около него, както и за първото здание, се повдигат вече недоразумeния и възражения, завист и полемика. Някои  швейцарски и френски вестници са станали отзив на тях.

Аз се отзовавам сега на молбата на La Voile d’Isis да обясня на четците му, какъв бе характера и целта на стария Гьотеанум, който посетих през месец септември 1922 г. Това обективно обяснение ще дам с абсолютно безпристрастие.

За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество.

В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци.

Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност.

Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас.

Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон.

Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция. Понеже притежаваше първостепенна ораторска дарба и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия. Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия. При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество.

Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога. Но това различие трябваше да се изрази в неговата книга върху Окултната науки (Тайното учение), както и в архитектурата на духовното му заведение.

Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея. Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас.

Духовното заведение при Дорнах биде построено през време на световната война от 1914 г. до 1918 г.

Артисти, архитекти, живописци и стъклари от всички народности работеха там под директивата на учителя. Това дело можа да се довърши благодарение само на извънредната ревност и пълния със себеотрицание ентусиазъм на тия доброволни работници, които, всички без изключение, се задоволяваха, вместо заплата, с честта да работят за великото дело. Пожарът на 31 декември 1922 г. срещу 1 януари 1923 г., който унищожи в една нощ издигнатото като чрез магия здание, доби характер наистина трагичен. Който и да е бил авторът му или ако някоя сляпа причина го е извършила, не можем да се въздържим да не кажем, че ако невидимите сили, които бдят над човешките съдбини, биха желали, те биха могли да попречат на това разрушение; но ако те са го позволили, това значи, че или са счели тоя посветителен храм не достигнал желаната висота, или пък голямото мнозинство от хората не са още узрели, за да го разберат. Неприятелите тържествуваха, а приятелите на д-р Щайнер можеха да се убоят да не би делото му да се намира в опасност. Но неукротимия кураж на учителя и работливостта на неговата школа само се удвоиха. Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката. Веднага след свършването на войната, той промени името на своето духовно заведение. Вместо да го нарича „Йоанов дом“, той го назова Гьотеанум (Гьотев дом), от признателност към гения на Гьоте, тоя предтеча на съвременната окултна наука, който мощно го е подкрепил в развитието му, но също, предполагам аз, от желание да отбележи мирския характер на своето дело. Сега се говори за една нова сграда, много по-скромна, по нямане достатъчно парични средства, която трябва да се издигне вместо опожарената. Тя няма да бъде вече на половина от камък и от дърво както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (? — Б. Р.) и от човешката злоумишленост. Нейният ъгловат изглед няма вече нищо артистично или символично. Вътрешността се състои от ред салони за сказки и лаборатории, и от един салон, предназначен за представленията на лирическата евритмия.

Разумява се, трябва да се съжалява за разбирането и разпространението на щайнеровата идея, че не може да се възобнови опожарения храм, тъй като учителят би се защищавал най-добре чрез един храм. Без съмнение, д-р Щайнер никога не е възнамерявал собствено да установи един култ в своето духовно заведение, нито да напада некоя от съществуващите религии. Съвсем напротив, неговото учение има за цел да открие дълбокия смисъл, вечната същина на всичките религии, всека от които представлява една страна на истината,и така да благоприятства сближението им, като ги доведе до висшия източник на общото им вдъхновение. В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии.

Wsem.Letopis_god.4_016.jpg?fbclid=IwAR1k

Проектът за новата сграда на „Гьотеанум“.

В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала. Фасадата на гръцкия храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света. Божествеността се покои в същност във вътрешността на храмовия олтар, който има форма на една колосална статуя. Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог. Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце. Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота.

Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии.

Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище.

Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената.

_____________________________________

1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis,

2) Брамански учени. Б. Р.

3) Вж. фотографски снимки на някои вътрешни части на Гьотеанум в кн. II, год. III, на Всем. Летопис.

4) Вж. снимката на опожарения Гьотеанум в кн. IV, год. I на Всем. Летопис.

5) Триъгълното украшение над главната порта. Пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Щайнер от астрологическо гледище

В хороскопа на Д-р Щайнер зенитът (М. С.) е зает от знака Лъв (Wsem.Letopis_god.4_018.jpg?fbclid=IwAR1k). Значи, при изследването си той изхожда от вътрешната същност на нещата и със светлината си осветява околната среда и живота на другите. Лъвът в зенита обикновено изразява силно чувство на собствено достойнство и гордост. Скорпионът е като асцендентен знак и Юпитер с Лъв в зенит говорят същото. Юпитер на върха на зенита е твърде благоприятно положение, което във висока степен смекчава опасното влияние на Сатурн (Wsem.Letopis_god.4_019.jpg?fbclid=IwAR1k) в зенит, който е в квадратура с Уран (Wsem.Letopis_god.4_019.jpg?fbclid=IwAR1k Wsem.Letopis_god.4_020.jpg?fbclid=IwAR1k) и в опозиция със слънцето (Wsem.Letopis_god.4_019.jpg?fbclid=IwAR1k Wsem.Letopis_god.4_021.jpg?fbclid=IwAR1k Wsem.Letopis_god.4_022.jpg?fbclid=IwAR1k).

Юпитер в Лъв получава силна опозиция от Венера (Wsem.Letopis_god.4_021.jpg?fbclid=IwAR1k Wsem.Letopis_god.4_023.jpg?fbclid=IwAR1k) Тая комбинация показва наклонност към позиране. Планетите Сатурн и Юпитер (планети на интуицията и въображението) стоят и двете в зенит. Това е мощно положение. Особено Сатурн силно се е отразил върху външния вид на Д-р Щайнер; обаче в това отношение личи добре и влиянието на асцедента Скорпион. Извънредната работоспособност и необикновеното самообладание на Д-р Щайнер могат да се обяснят, без съмнение, с твърдите знаци на четирите ъгъла (лъв, овен, водолей и скорпион)

и с оставените при тези знаци планети: Юпитер, Сатурн, Марс и Венера.

Wsem.Letopis_god.4_017.jpg?fbclid=IwAR1k

Сатурн в зенит показва, че мълчанието е сила, но не всеки има способността да приложи това в живота като Д-р Щайнер.

В този хороскоп виждаме пример за гениалното влияние, което Нептун има върху съзнанието, когато индивидуалността е достатъчно напреднала, за да бъде в съответствие с високите му трептения (Меркурий в съвпад с Нептун в Риби). Нептун, без съмнение, има тук твърде голямо влияние. Съвпадът на Меркурий с Нептун говори за строг контрол на вдъхновението чрез логичната, разсъдъчна сила (Меркурий). Това, освен туй, обяснява и големия му талант като вдъхновен оратор.

Щайнеровата задача е да отвори на науката мистичната област и да проникне в мистичните душевни преживявания с научните методи (Сатурн в Дева е в квадратура с Уран, който е в Близнаци; от друга страна, Сатурн е в опозиция със слънцето в Риби).

Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах.

К. A. Либра.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО

Wsem.Letopis_god.4_030.jpg?fbclid=IwAR1k

Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пржемисл Питтер

За духовното самолекуване

Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека.

Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия.

Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.

От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека.

Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва.

Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).

Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество.

Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда.

Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания.

Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване.

Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини.

Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина.

Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1)

С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия.

Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . .,

Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път.

Прев. Ив. Р-в.

_______________________________

1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения.

Преводачът.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Апостол Павел

Като мистик и окултист

(Продължение от кн. I)

2. Мистично прозрение

Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи?“ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи?“

Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“.

Тъй е станало обръщането на Савла. По-после той още много пъти е виждал „във време на изстъпление“ образа на Христовия дух, възхитен бил на „третото небе“, т. е. в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога.

Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск. В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава.

Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него. И ние виждаме, че във всички времена и народи, това фарисейско учение на обредна църковност и тесногръда държавност се е прилагало със същите методи и е претърпявало, в края н краищата, същия крах. Но трябвало да се яви пред Павла светлият образ на Христа във всичката си сила и слава, за да му внуши, че тия ограничени патриотически разбирания и тия крути мерки против истинските божи служители и работници съставляват престъпление против Бога и че Павел в същност е гонил самия Христа. Но „не ти е лесно да риташ против остен“, добавил гласът на Господа. „Умий се от греховете си и иди да извършиш това, което съм ти отредил“. И Павел, преобразен от тоя момент, е почнал да живее в Христа и. е тръгнал, всред много лишения, мъчения и страдания, да проповядва Словото Божие във всички места, дето Духът Господен го е изпровождал. Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа.

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Великата катастрофа

или голямото запустение през периода 1926—1932 г.

„И когато видите Йерусалим

заобиколен от войски,

тогава ще знаете, че е близо

неговото разрушение“.

(Лука — 21;20).

Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.

Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци.

Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат.

Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени. Прозее, тези пророчески знаци, схванати върху камъка, са били намерени удивително точни.

Предходният период на християнската ера (4 год. преди Христа), ерата на протестантизма и на французката революция, на неотдавнашната война в 1914 год. — която е още недовършена! — всичко това съвпада с известния „годишен знак на палеца“ в голямата Пирамида, и поради това ние можем да бъдем уверени, че знаковете, които остава да се открият, ще послужат да определят други събития в течение на идещите години; ние трябва да привлечем вниманието на света върху един факт от изключителна важност, какъвто е „великата катастрофа“ — „голямото запустение“, или, както казва Писанието, „времето на такива бедствия, каквито не е имало откак съществуват народите“. Това време е определено на 28 юли 1926 год.

Проходът или коридорът, който в „Голямата Пирамида“ води в „Стаята на Царя“ или „Millenium (хилядогодишнината) в горния етаж, започва през лятото на 1909 г., в „големия ход“ и води под първия „вътрешен проход“, между 1914 и 1918 г., епоха, в която се разрази голямата война. После се представя едно късо свободно пространство, означаващо примирието, пространство, последвано от „листа на висящия гранит“, и друго едно; „снишения проход“, която свършва на 5 януари 1922 г. Този пък е последван на реда си от един друг свободен коридор, който води до м. юли 1926 г., по което време напредването на света се представя като принуждение да слезе в последния „вътрешен проход“, достигащ най-сетне до „Стаята на Царя“, в която ще се стигне през септември 1932 год.

Това би изглеждало, че означава, какво, след 5 януари 1922 г., светът ще се радва на едно кратко умиротворение, до момента, в който „великото запустение“ ще почне с всичките си ужаси, на 28 юли 1926 год. Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества.

Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език.

„Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г. преди Христа), този възходящ проход става по-издигнат, за да означи християнската епоха, докато стигне „Големия ход“. На това място най-издигнатият проход се отваря на еднаква височина с „Стаята на Царя“.

Епохата на „Големия ход“ се открива да е през лятото на 1909 г., когато се организираше всемирната църква на Водолея, а сега християнската ера (или времето на езичниците) е свършена и почва ерата на Водолея.

Начиная от този „Големия ход“ до „първия проход“ или низката галерия, стига се до датата юли 1914 год., която фатално известява голямата война със своите каменни мерки, начертани преди хиляди години; този „низък проход“ се простира от ноември 1918 г. и ефектите от „военното затъмнение“ ще траят също дълго време. Епохата на „Големия ход“ е втория „Avent“ (дълъг пост) или всемирната църква на Водолея, защото слънчевата система е влязла сега в съзвездието на Водолея, знакът на „Сина Човешки“ и че Христос отново се е явил, но не като личност, а като божествен принцип.

Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се! Изтърпете църковното наказание! Царството небесно е дошло!“ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен свят! Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите!

Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма.

От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна. От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство.

Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото. . . От там ще дойде мълниеносното стълкновение.

Капитализмът и свещенството заедно опитват последния си шанс. Две от най-важните фанатични религии, нетолерантни гонителки, са обречени полека-лека на твърде близка гибел; да! „в един час“, според мярката на времето в Писанието. Колкото за другите църковни организации с различни имена и тесногръди хора, те ще паднат сами по себе си, лишени от последователи.

Всемирната религия на Истината,ще. обедини всичките раси и божествената наука на астрологията, тази първоначална вечна книга, написана на небесата, ще бъде отсега нататък непогрешимия език на Твореца. Годината 1922 е определена да посочи с най-голяма очевидност това,, което има да последва като близка разплата. Обществените блага ще бъдат изтръгнати от ръцете на частното владение и естествените източници, неограничени от колективитета, ще бъдат открити и разработени; нещо повече, ония фракции или, по-добре да кажем, ония партийни клики (фракции), които не престават още да препоръчват средствата на гонението и насилието — ще положат големи усилия, за да не бъдат разпръснати.

Паники, борби, глад, падения, фалити, банкрути, епидемии, големи наводнения, ужасни внезапни морски приливи и земетръси ще станат в изобилие преди годината 1922 да е влязла в областта на историята, според пророчествата на Писанието.

Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“. „Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“.

Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната.

Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа партия, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание. Крайният изход е очевиден. Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят. Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия. Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения. А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене.

Веруюто на насилието ще бъде заместено от науката и разума и духовните основи, изградени върху службата и добитото производство, ще заместят чисто материалната основа на златото, като основа на богатството. Бог или творческата сила, съществуваща в себе си, станала научна, разбираема и понятна, ще заеме място на ограничената личност, родена в суеверие.

Под влиянието на англо-саксонците и техните съюзници, евреите ще се върнат в Ерусалим и след „запустението“ мирът ще зацарува за хиляди години. Мислите ли, че тези пророчества в Писанието не трябва да се сбъднат никога?

Вярвате ли, приспани от една фалшив сигурност, че ние ще трябва да останем за винаги в наблюдателно положение, без да се докоснем до нещо осъществено?

Този Водолей, „Синът Човешки“ в небесата, който стои над всяко човешко действие, е едновременно дълго очакваното възвръщане на Брама между брамините, на Буда между будистите, на Месия у евреите и на Христа у християните, туряйки така край на всичките различия и разсеяния на миналото, за да обедини всичките нации всичките народи в едно единствено Братство!

Превела: С. И.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА

Б. Боев

НОВОТО СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ

I. Вътрешната страна на училищния живот

Има един закон, на който окултизмът набляга и го обяснява. Този закон има значение за много области на живота. Той има голямо значение и в областта на възпитанието.

Ако вие вдигнете капаха на пианото, наведете се навътре и изпеете тона до, то образуваните въздушни вълни ще ударят върху всички струни на пианото, но не всички ще затрептят, а само и струните до от разните октави. Ако изсвирите на цигулка на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре. Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла. Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр.

От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера! Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония! И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и учителя. Става взаимно преливане на живот, и учителят получава подем и вдъхновение. Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят. Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа.

При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи.

Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно!

Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно?“ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш!

Не сте ли правили такива наблюдения: когато учителят влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то учителят няма подем, няма вдъхновение. Запитали ли сте, защо това е така? Той се чувства като смазан, с отрязани крила! А у дома си какво е мечтаел за този час! Как е мечтаел да събуди интерес у учениците, да ги събуди към творческа дейност! Защо сега не излиза мечтаното? От де това разочарование? Защо неговите сили му отказват? Една от важните причини е липсата на хармония между душата на ученика и учи теля!

Сега обръща ли се внимание на всичко това? Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души. Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир! Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите.

По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение. И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година!“ Създадена е тази вътрешна атмосфера!

Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения.

Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр. Но всичко това разрушава хармонията, акордирането на душите. Душите на учениците и учителя — това са струни на един голям инструмент. И за да може той да работи, струните трябва да бъдат акордирани.

Защо само външните условия не са достатъчни за акордиране на душите? Защото, преди всичко, хармонията сама по себе си е нещо вътрешно! Тъй че, за да се създаде тази хармония не е достатъчна само външната учтивост, външната любезност, външната коректност! Това е една важна точка. Хармонията е вътрешен процес между душите. За да се осъществи тя, нужни са, преди всичко, вътрешни условия. Когато последните са на лице, непременно ще има и външните. Важно е това, което става в душите! Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на учителя, всичко е хубаво и гладко! Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени. Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и учителя! Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила.

Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе. Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство. А когато не говори искрено, тогаз вътрешният говор на душата противоречи на думите, които говори. И тогаз думите му остават без резултат.

Напразно е да проявяваш любовта само външно. Това би било без отзвук в детската душа, ако ти наистина вътрешно не чувстваш тази любов към тях от глъбините на душата си! Духовният мироглед е в състояние да събуди тази Любов, защото чрез него ти почваш да разбираш, че в детето живее божественото. На това божествено в него ти говориш, нему ти искаш да помогнеш да се събуди!

Учителят трябва да бъде духовно силен. Учениците трябва да чувстват вътрешно това. Когато някой учител иска да бъде пълен с любов към учениците, тогаз се намират ученици, които злоупотребяват с нея, с неговата добрина. Те казват: „Намерихме глупав учител, да си играем с него. Нищо не ни прави!“ И ако, когато чашата прелее, ти кипнеш, тогаз те вече разбират, че ти си плитка душа. Някой казва: „Искам да работя с любов, но има някои немирници,които не искат да знаят. От любов не разбират“. Не, те разбират от любов, само че ти продължавай да работиш в това направление. Недей се отчайва от първия опит. Ако устоиш до край, те непременно в края на краищата ще капитулират пред силата на любовта! Тя е непобедима. Никой не може да устои на нейния език.

Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка. Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите.

Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор. Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си. Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот.

II. Свързване със силите на живата природа

„При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори. Така у него ще се събудят висши импулси. Но ако тая работа бъде механична, ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс!“

Един Учител.1)

Как трябва да се изучава природата?

1) Преди всичко, природата трябва да се изучава всред самата нея. През всеки сезон кипи живот. Всеки сезон дава материал за наблюдение. Детето трябва да се научи да наблюдава природата всред кипежа на нейния живот. От окултно гледище, Д-р Щайнер въстава против изучаването на растенията в класната стая с донесени екземпляри: „те трябва са се изучват на самото място, във връзка с цялата природа, като неразделни членове от цялото“. Някой ще каже: „ами че нали ние прилагаме в училището биологичната метода?“ Да, ти преподаваш по биологичната метода. Но къде преподаваш? В клас! В нашите училища колко се преподава естествена история всред природата! Там трябва да се правят наблюденията. От изучаването на естествознанието по биологичната метода в клас няма голяма полза. Михаил Бауер, немски народен учител. казва: „Аз си представлявам един клас, в който учителят преподава по Шмайловата метода за игликата. Всеки ученик има по един екземпляр от това растение пред себе си, и при все това лицата им изразяват скука! Кой е виновния за туй? Обстоятелството, че този начин на обучение не е в хармония с детската душа на тази степен на развитие!“

2) От къде трябва да дойде импулсът за изучаване на природата? Най-добрата изходна точка за това е земеделската работа, работа на полето, на ливадата, в градината. Така, детето се сближава със силите на природата, със силите, които работят в скалите, дърветата, цветята, насекомите, птиците, бозайниците и пр. Разбира се, няма да караме детето да работи по-тежка земеделска работа, която е за възрастния. Полската и градинска работа ще улесни множество наблюдения. А колко въпроси ще повдигнат у него последните! И множеството въпроси, повдигнати във връзка с работата, могат да станат изходната точка за по-нататъшни изучавания във време на излетите.

3) И най-после, при това изучаване не трябва да участва само ума, но цялата душа. Ученикът трябва да почувства единния, безкраен живот, разлят в природата! Някой ще каже: „Вие искате детето да изучава нагледно, и затова го обучавате всред природата , както истинската педагогика изисква“. Не, това не е само, за да изучи детето външно растенията и животните, но чрез наблюдение живота на растенията, пчелите, мравките,, паяците, слънцето и пр., да влезе в общение със силите, които работят в тях. Знанията за природата не трябва да бъдат мъртви истини; те трябва да оживеят у него.

Сега ще дам предварително няколко примери за наблюдение и след това ще говоря по-подробно изобщо за духа, който трябва да прониква тези наблюдения и за начина, по който чрез тях можем да дойдем до събуждане на висшите сили у детето чрез природознанието. Ето тези примери:

Wsem.Letopis_god.4_031.jpg?fbclid=IwAR1k

Връзката между корените и листната корона.2) Вие сте заедно с децата в гората. Срещнете някое растение, чиито листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра (виж фиг. 1). От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу.

Какво учудване, каква радостна изненада би било това за детето, да намери това съгласие между корените и листната корона!

Какво ни говори подбела? Когато минавате край някоя рекичка с децата напролет, ще видите често брегът й гъсто покрит с подбел. Това растение неволно ще привлече детското внимание: листата му са отгоре зелени, а отдолу бели. От там и носи името си. Защо отдолу листата му са бели? Поради многото космици. Има растения като подбела, които растат край вода и често там има много мъгла и роса. Тогаз листата могат да се покрият отдолу с много космици. Те пречат на водата да премине в листата през листните пори.

Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението. Децата във време на екскурзия, чрез наблюдения и сравнения скоро ще намерят, че растения във влажни и сенчести места имат по-големи петури (широка част от лист на растение) и по-нежна кожица и обратно. Това може да се констатира и върху един и същи вид. Често ще срещнете в гората момковата сълза (Polygonatum officinalis). Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце. От това растението има големи предимства: в сенчесто място изпарението и асимилацията са затруднени, и ето, чрез уголемяването на листата, се увеличава повърхнината за изпарение и асимилация.

Какво ни говори еделвайсът? Когато сте на планинска екскурзия с децата, те ще обърнат внимание на едно красиво скално растение, прилично на звезда. То е тлъстигата или „дивата зелка“ (Sempervivum). Там ще намерите и сродното му растение дебелец или въсца (Sedum acre). Листата им са корави и месести, пълни с вода. Какво предимство има растението от това? Много важно предимство. Те могат да изтеглят малко вода от земята, понеже растат на сухи, скалисти, припечни места. А понеже мястото е припечно, то има опасност да изпарява много вода. И ето: листата се обвиват с дебела кожица, която не позволява силното изпарение и 2) натрупва в листата си много вода, която да стигне до следващия дъжд.

По-нагоре в планината можете да срещнете разни космати растения, цели бели,поради мъха или космиците, с които са покрити. Такава е напр. балканската звезда или еделвайса (Gnaphalium leontopodium) или неговия заместник по много наши планински върхове: белия смин (Gnaphalium dioicum) който покрива Юмрукчал, Братия, Буная, Манзул, много родопски и рилски върхове и пр. После има много други бели (космати) алпийски растения: мъхнатия очиболец. (Potentilla nitida), алпийска гладница (Draba tomentosa) и пр. Какво предимство има еделвайсът със своята мъхнатост? То е една друга мярка против силното изпарение. Но може да има и на по-низко място мъхнатост на растенията пак като средство против силното изпарение. Напр. рунолист (Filago).

Систематични наблюдения над фасула и хмела. Децата с учудване ще забележат, че стъблените им върхове правят спираловидни движения във въздуха, додето намерят подпора. И това не може да се обясни чрез външни влияния, които нямат пръст в тези завивания: светлината, топлината, влагата и пр. нямат влияние.

Детето ще се научи да гледа с благоговение на великия живот в природата.

Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че и кореновия връх, кога расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидна движения. Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а на страни близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се развие настрани към влагата и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки.

Превръщане на светлината в топлина в студена местност. Когато се разхождате в гъста сенчеста гора, можете да срещнете красивите пъстри листа на бутурчето или цикламена (Cyklamen neapolitanum), гълъбовото око (Hepatica triloba), каменоломката (Saxifraga) и пр. Учениците ще обърнат внимание, че листата са червено-морави по долната си повърхнина. Да обърнем внимание къде има такива растения — в гъсто, сенчесто място. Там слънчевата светлина прониква по-малко. Долната листна повърхнина става червена (антоциян). Червеният цвет абсорбира светлината, преминала през листа, и я превръща в топлина, нужна при растежа и при други функции на растението. Така светлината се използва напълно, нищо не се изгубва от нейната енергия.

Но това, което следва по-нататък, е още по-поучително: ако растението, което наблюдавате с децата, има горни и приземни листа, те с учудване ще забележат, че горните листа са обикновени, а само приземните, отдолу, червени. Горните листа ако изгубят светлината, тя пак може да се използва от долните, значи не е изгубена. Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше.

Децата ще забележат в екскурзиите, че много растения в студени планински места рано на пролет са цели червени. Напр., каменоломката (Saxifraga), гергьовденчето (Veronica praecox), дебелец (Sedum atratum), заушницата (Pedicularis incarnata) и пр. Тук пак се превръща светлина в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва или богородично мляко (Lamium album)? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен с червеникави места. Ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата (Bellis реrennis) има бели цветове, а близо до върха червени. (Почервеняването на листата у разни растения трябва да има различно значение. Според някой, почервеняването на листата в някой случаи има за последствие намалението на силата на осветлението, а силното осветление действа разрушително върху някой вещества в растението).

Използване земната топлина в студени области. Децата при изкачване по високи планини (2000 метра и по-вече) ще забележат, че много дървенисти растения са прилепени с клоните си по земята. По някой път растенията са толкоз прилегнали, че образуват цели килими върху скалите. във високопланинските места, земята е по-топла от въздуха с неколко градуса. Така растенията използват земната топлина. Това не е поради вятъра, понеже има места, дето вятърът е силен, и не са прилегнали.

Наблюдение над току що поникнал слънчоглед или тиква. Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина, а при изгрев пак се отварят. С каква радост ще констатират това децата!

Ралицата при нещастни случаи. Наблюдения се правят върху ралицата. (Delphinium orientale), самокитката (Aconitum variegatum), върболиката (Eoilobium angustifolium) и пр. Ако поради некоя извънредна случка стъблото се смачка и полегне на земята и не е вече в състояние да се издигне цяло, то под цветната дръжка се образува колено, едно извиване и тя се изправя. Така тя има положение най-благоприятно за посещение от насекомите. Това не е растежен процес, понеже тази част от стъблото, която образува извиването, е вече завършила растежа си. Това не може да се вземе и ката причинено от особено дразнене на местото, понеже извитото място не е получило особено дразнене, различно от дразненето на другите части на стъблото: контактът с почвата и осветлението на извитото място е такова, каквото е и на другите час и на стъблото. Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно.

Какво ни говорят белите капки по листата. Рано на пролет, нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница (Puimonaria officinalis). Тя има красиви зелени листа с бели капки и цветове червени, при прецъфтяване — сини. Де е смисълът на белите капки? Ето цяла загадка за децата! Дали само за радване на окото? Вътре в листата има гъбеста тъкан, между клетките на която има много въздух. Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са „по-големи, листът на това място изглежда белезникав. Оттам и балите петна по листата. Когато местото е влажно и сенчесто, изпарението е слабо. Тогаз междуклетъчните пространства са особено големи там, дето има най-много дихателни устица. Това е мярка за засилване на изпарението.

Наблюдение над конопката (Linaria cymbalaria). То расте по скалите, закрепено по скалните пукнатини. В голямо количество го има по търновските стени (вж. фиг. 2). Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването те се извива  в противната посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата.

Wsem.Letopis_god.4_032.jpg?fbclid=IwAR1k

Закон за трайността на цветовете. Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче, кокичето, вранското око (Петров кръст, Paris quadrifolia) и пр. дават всека година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността.

Какво ни говори зъбарката (Dentaria bulbifera)? Тя расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви тъмни зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са тъй наречените размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето (Ficaria verna) на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак, а във втория — голям брой.

Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения!

Подобни изучавания могат да правят децата и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство!

За да изясня мисълта си, нека кажа неколко думи за Фабр, прочутия френски ентомолог. Той бил учител в един френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучвал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем“. То е било цел рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и разни диви цветя. Тук живеели строители от глина, тъкачи на книжна тъкан, листорезачи, строители от картон, каменари, дърводелци, земекопачи и пр. За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него. Веднъж още от ранна сутрин седнал на камък в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо: лангедокски сфекс (Sphex осcidentalis). Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава. Фабр стоял все на същия камък с поглед устремен в една точка. Неподвижността му, продължителното му пребивание на това пусто място, трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „бедният идиот! У него не е всичко на мястото си!“

Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен мир! Той с възторг описва чудните им инстинкти! За илюстрация ще дам само неколко примера от неговите опити и наблюдения.

Wsem.Letopis_god.4_033.jpg?fbclid=IwAR1k

Наблюдения над торния бръмбар (Ateuchus или Scarabaeus). Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор (виж фигура 3). Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка в земята. На местоназначението той разтрошва топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или останали Е вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Топката така добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка.

Wsem.Letopis_god.4_034.jpg?fbclid=IwAR1k

Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4). Той носи пашкула с яйцата си със себе си към края на лятото той съгрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задачите си крака пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкула добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3 — 4 седмици.

Wsem.Letopis_god.4_035.jpg?fbclid=IwAR1k

На фигура 5 виждаме насекоми от разреда на ципокрили, заловени с челюстите си (мандибулите) за някое клонче. Така те спят!

Изучавания върху бръмбара-гробар. Да го намерим, не е лесна работа. Обаче, нека поставим некъде по полето някое умряло врабче или друго животно. На другия ден с голяма вероятност ще видим там много гробари събрани. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата. От начало те се изненадали, но после отишли и прегризли ликото и къртицата паднала.

Wsem.Letopis_god.4_036.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 6 показва, как Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свет! Като че ли са унесени при слушане приказки от хиляда и една нощ!

Това е настроението, което трябва да събудим у детето! То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си!

Препоръчвам изучването на „Ентомологически възпоминания“ от Фабр. Когато почне учителят да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им. прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват.

Могат да се правят опити с дъждовния червей в градината след дъжд как те, макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват.

* * *

Заведи детето до едно смазано цветенце и му кажи: „Ако ти си това цветенце ще ти бъде ли приятно? Заведи го при друго цветенце, весело, здраво, и кажи му: „Ако ти си като това цвете, ще ти бъде ли добре?“ Детето разбира тези аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето интуитивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето. При възпитанието на децата не възпитавайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото. Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са. отзивчиви на любовта ни към тях“.

„Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“.

„Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“.

Един Учител.1)

Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата. Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас. При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя.

Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на който бие, вътрешния живот на природата, който е оттатък формите. Ако е само за изучване материалните форми и процеси, тогаз по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, и с учебника. Чрез изучване живота всред самата природа, ние искаме да се сближим с вътрешния й живот. Ще дам един пример. Детето може да излиза често на пролет вън от града преди изгрев-слънце и тогаз ще наблюдава следното: става особено съживяване в птичия мир на близката гора. Току-що преди изгрева птиците изведнъж се раздвижват, почват да пеят или грачат. Каква интересна връзка между първите слънчеви енергии и съживяването на птиците! Какви дълбоки следи ще остави това преживяване в детската душа!

Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разни опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр., искат да получат по физико-химичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка и в живия организъм. Обаче, това е напразно. Има нещо по-висше в организма от механическите процеси3).

Детето ще схваща цветята като живи същества със свой особен вътрешен живот, със съзнание. С какво чувство тогаз ще бъде изпълнено детето, когато разкопава около растението, когато го полива, то ще чувства, че това е добро за тях, а когато види някое увехнало растение то ще почувства, че растението страда. Значи, детето не се свързва с формата, но и с вътрешния живот на растението. Когато детето сади или полива дръвчета и цветя, това ще бъде израз на любовта му към тия живи същества със свой вътрешен живот. Това не трябва да бъде механична работа!

Отношението към растенията при земеделската работа не се изчерпва само с току-що казаното. То си има и друга страна, която ще разгледаме в следната книжка.

Защо цветята събуждат радост и светлина в душата ни? Общението с цветята, вникването в техния вътрешен живот има голямо възпитателно значение!

Ще се изучва онази степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът или птицата проявяват в своите дела. Врабчето няма да се изучава само по отношение на жизнените функции, само по отношение на външния начин на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумност, на съзнание, която то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдания, че и то чувства нашата любов и е отзивчиво към нея!

Тогаз и растенията и животните ще станат близки до детето, тогаз то ща ги разбере и ще ги обикне. Значи, от формата ще се издигнем до жизнените функции, а от последните до вътрешния живот.

Детето ще отиде при цветята, тревите, дърветата, мушичките, птичките, и ще чуе, какво му говорят те. И като се научим, какво ни говорят, ще заобичаме. На това наблягам: именно, ще ги обичаме. Така, детето ще се научи да обича всяка тревица, всяко цвете, всяко дърво, мушичка, бубулечка, птичка. Така, то ще дойде до там, да се радва на всека тревица. И когато дойде до такива преживявания, то вече няма с удоволствие да къса цветето, но ще го остави да се радва на живота. То вече няма да сяда върху цветята. Когато сяда, ще гледа да сяда край тях, за да не ги стъпче. Но ти няма да му казваш да не ги къса. То по свой импулс трябва да дойде до това. И когато учителят забележи това, трябва да знае, че е постигнал голям резултат. Това ще го изпълни с радост. Това ще му покаже, че е на прав път.

Детето постепенно ще почне да чувства, че същото начало, което живее и работи в цветята, птиците и пр., живее и работи и в него като съзнание, проявява се с все по-голяма пълнота. То ще се почувства сродно със силите, които работят в птиците, цветята, дърветата и пр.

* * *

„Целият космос изявява смисъла

на вътрешния живот“.

Един Учител.1)

Материалното е само символ на духовното, което стои зад него. Всички материални явления са само израз на духовни сили, които са зад тях. Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ“. Това може да ни поясни, как можем от външните явления да дойдем до известни духовни истини. Има особен закон за съответствията. На известни материални явления съответстват духовни. Можем да разгледаме материалните явления като алегории. Така може да се събуди духовното у детето. Обучението по природознание по този начин ще се одухотвори, ще ни доведе до духовен живот.

Учителят трябва да намери приказки за съответствия между външните и вътрешните явления, трябва да намери съответни символи. И те не трябва да бъдат измислени. Те строго трябва да отговарят на съответствията, които има в самата природа. Ние трябва да използваме известни факти на природата като символи на по-висши истини. Когато символите са правдиви, т. е. имат своя raison d'etre в природата, и отговарят на истински съответствия в природата, тогаз те имат дълбоко действие върху човешката душа.

Чрез съответни приказки ще се загатва за вътрешния живот на природата. Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на учителя, но от тях той ще има малка полза. По-важно е всеки учител сам да твори такива. Какъв грамаден материал за творчество може да намери учителят в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата!

Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам учителят е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата. В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят. И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал. с който той да борави“. Че по този начин той ще убие най-ценното в душата си! Приказката трябва да излезе от дъното на душата му като негова рожба, трябва да е преживяна от самия него. Той трябва да вложи чувство в нея, а това става, само когато тя е плод на неговото творчество.

Аз тук ще дам неколко примери, но не като „материал“, а само като илюстрация на мисълта си:

1. Снежинките. Децата зиме ще наблюдават снежинките, ще се учудват на чудно красивите им форми. Защо природата не си скъпи труда със снежинките? Нима не можеше да образува какви да е снежинки? Но в тях тя въплътява най висша красота! Тези красиви звездички са истински образец на художествено произведение! Те ни казват: „И в най-незначителната работа, която вършиш, трябва да вложиш идеята за висшия идеал. Потърси в себе си най-висшето и го въплъти в тази си работа“.

2. Слънчевият лъч. Ще излезете при изгрев-слънце, и ще наблюдавате цветята. Венчетата им са затворени, но когато ги огреят слънчевите лъчи, ще забележите, че те се отварят. Слънчевият лъч ни говори: „Само онова действие, което е извършено от любовта, отключва сърцата, може да раздвижи най-нежните струни на душата. Само то излиза от душата и говори на душата“!

3. Птиците при изгрев-слънце. Колко са отзивчиви те, чувствителни към тези тънки енергии, които идат от слънцето! Те ни казват: „Така и ти бъди внимателен, вслушвай се дълбоко вътре в душата си и долавяй шепота на този нежен глас, който ти говори отвътре. Това, което ти говори той,е най високото, най-красивото в тебе. Ако слушаш този глас, ако му останеш верен, ще осмислиш живота си!“

4. Диамантът. Той е образуван в земните дълбочини. Грамадни тежки маси са го притискали. С какви страдания той е бил роден в тъмните земни недра! През каква температура е минал той! Но ако не беше минал през тези страдания, той не щеше да бъде такъв, какъвто е сега! На тези страдания има той да благодари затова, което представлява сега. Той ни говори следното: „Изучи смисъла на страданието! Страданието не е смисъла на живота, но то е велик учител, който чисти душата и събужда у нея дремещите заложби!“

5. Планинският връх. Изкачвате се с децата на висок планински връх и се чувствате очаровани от преживяното! Чувствате яснота на мисълта, разширение на душата. Какъв простор се открива пред вас, какви широки хоризонти! Планинският връх ни казва: „Търси висините на Духа!. Там ще изпиташ онази радост, онзи подем, който носи живот. А що е пребивание във висините на Духа? Това е висшия идеен живот, това е законът на служенето!“

6. Цветето върху скалата. При разходка с децата можете да срещнете висока скала. На нея можете да забележите шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, напр. лай-кучка, глухарче или друго някое. Това цвете ни говори: „Ако си поставен и в най-неблагоприятните условия, вярвай твърдо в Божия Промисъл. Използвай тия условия. Не чакай по-благоприятни от тях, не чакай „път, постлан с рози“, за да почнеш. Бъди бодър и в най-големите нещастия. Не падай духом. Вземи пример от мен. Ще излезеш на светлина. Повикай като мен на помощ слънцето. В най-трудната минута на твоя живот слънцето те чака да вдигнеш глава, за да те огрее“.

7. Слезът. Децата могат да изберат некоя група слез (Malva silvestris), която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи, и да я наблюдават. Ще видят, че при изгрев-слънце листата му са обърнати към изток, към обед те са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез-слънце — на запад. Това ще направи дълбоко впечатление на децата. Слезът ни казва: „За какво копнее най-ценното в твоята душа? Тя търси божественото слънце. Само то ще ти даде радост, светлина и опора. Търси го с всички сили на душата си!“

8. Увехналите цветя. Срещате ги стъпкани по пътя. Всички се спират нажалени пред тях. За изходна точка ще служи състраданието към тях. На лице е потребното разположение на душата. със съответен разговор се намира езика на тези увехнали цветя: „Някой младеж е живял за високото, идеалното, но животът със своите грижи, разочарования, го е смазал, примирил го е с противоречията в живота. И върви той с пустота в душата, мъчейки се да я забрави. Но не може да измами душата си! Той крие в нея тези увехнали цветя! Както водата е необходима за нашите цветя, така и тези вътрешни цветя живеят само от една жива вода. И те копнеят за нея! И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека!

9. Изворът. В дъното на всяка душа има един извор. Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта!

Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи. Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа. Даже и камъкът, който срещаме на пътя си, може да послужи като символ на велики истини“. За всички явления и закони на вътрешния живот могат да се намерят подходящи символи“.

Най-дребното явление в природата, най-малката тревица, най-малкото цвете могат да станат изходна точка, за да се разберат някои висши духовни истини и да се събудят мощни духовни сили и стремежи в детската душа.

Така, детето ще изучи материалното но ще го надрастне. През материалното ще отиде до духовното. Ако остане само в материалното, ще заглъхнат висши те му сили! Когато чрез символи преминава от материалното към духовното, то вече одухотворява материалното. Това е вече надрастване на материалистичната психика. Така постепенно ще почне да предчувства зад материалното великите духовни сили и закони, великите духовни тайни. Сега само ще ги предчувства. (А в по-горните класове ученикът вече ще ги и схване и обоснове в научна форма и така ще се тури начало на онзи висш идеен живот, който трябва да кипи в тия класове на гимназиите!)

И всички тези символи нека да се кажат кога да е, но във връзка с преживяванията, т. е със самия живот около детето. Напр., за извора няма да се разправя в къщи, но когато се срещне такъв при екскурзия или след очистването му от децата.

Какво е значението на тези символи? Преживяването на духовните истини от детето дали има само това значение, че обогатява паметта и ума? За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем по-дълбоките закони на духовия живот, които окултизмът разкрива. Преди всичко, усвояването на висшите духовни истини чрез символи и алегории през втория период развива онези душевни сили, с които душата по-късно ще стане способна да усвои тези истини направо. От друга страна, всека преживяна мисъл, висше чувство, и стремеж е вътрешен работник в душата! те разкриват нейния вътрешен извор.

Нищо външно не може да събуди духовен живот у човека, ако последния вече не е съществувал като заложба в самия човек. А той съществува така у него, понеже истинската човешка природа е духовна. Развитието на по-дълбокия духовен живот у детето е в съгласие с неговата природа. То е една негова нужда! Ето защо неразвиването му у детето е в противоречие с неговата природа. Пропусне ли се периода от раждането на детето до 14 година за развитието на по-дълбокия духовен живот, много е изгубено, Защото трябва да се има пред вид, коя област на неговото естество в кое състояние се намира в разните периоди.

Как ще дойдем до този по-дълбок живот чрез природата? Един Учител казва: „Животът, който сега имаме, е дар от Бога. И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло.

(Следва)

______________________________________

1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.

2) По-големи подробности за този и следните примери могат да се намерят в „Das Pflanzenleben“ от Kerner von Marilaun и в други екологии на растенията.

3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ

Новата органическа сила

От Г-ца М. К. Фулилъв Хамел

Покойният сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените. Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов свят, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“.

Своеобразните ефекти, изпитвани сега в различни практични насоки, имат своята причина в тъй наречената „дейна частица“ случайно открита преди няколко години от госпожа Мод Дикинсън.

Да започнем от начало, или поне тъй близо до началото, колкото е възможно, за да проследим тая мистерия. Ние намираме, че откривателката още от ранната си младост дълбоко се интересувала от всичко, което е дочувала за свещените масла с които си служили древните евреи при обредните помазания на свещениците и царете. По едно време у нея се събудило желанието да събере всички важни случки в свръзка с предмета. В „Изход“ — 30; 22-25 се намира рецептата за маслото, което е било в „светилището“. Нейната младежка будна мисъл често също се въртяла около разказа за известната алабастрова кутия, която съдържала едно много ценно помазание . . .

За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе.

След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на Израил, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане.

След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях.

Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило. А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица. Обаче, при по-старателно изследване той не показвал, че има естество на насекомо и всичко сега потвърдило, че той е по естество от растителен произход. Лъчите, които излизали от него, не минавали през дърво. От друга страна, те минават през олово и оставят отпечатък върху фотографическата плака. В това се вижда поразителната разлика между активността на тая частица и онази на радиума. По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото Дърво на Живота, онова дърво чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света.

Творческото движение на живодатния Дух често е било символизирано като колело, пръстен или спирал. От тоя затворен кръг е произлязло това вещество, което удивлява нашата мисъл и че от тази, подобна на бръмбар, частица по мистериозен и същевременно систематичен ред се е почнало цялото развитие. Науката може да се надява, след неуморна работа и наблюдение, подкрепена от несъкрушима вяра, постепенно да попълни тия места в чудесния разказ на развитието, които изглеждат сега празнини и да проследи по тоя начин развитието на организма от самото начало до човешката стадия.

Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано. Тапата не се махна за повече от 10 години. През това време действието на радия бе непрекъснато. Невидими лъчи са проникнали в стъкълцето и са се кристализирали вън от него в камъни от различни форми, величини и цветове. Някои от тях са чудни екземпляри обаче подробности за тях не може да се дадат в такава къса статия. Не може обаче да не се спомене за два извънредно красиви кристали. Те са извънредно крехки и прозрачни като крилото на водното конче и блестят с всичките оттенъци на дъгата. Всеки от тях е около един инч дълъг и около четвърт инч широк в най-широката си част, нежно оформяйки се в квадрат в единия край, а в кръг — в другия, като крайчеца на листа на сложно-цветно растение. Те са на жили набраздени извънредно тънко, с очевидно устройство на цветни ефекти, с краска на гърдите на колибра и блясък на опала, но не са пигментирани като розата или смарагда. Тия особени камъни са били поетично наречени „кристализиран слънчев лъч“. Единият от тях е прав, а другият малко завит. Повечето от останалите камъни са бистри, кръгли и гладки; а като се отвори мястото, където бръмбарчето е затворено, твърде често вътре ще се намерят новообразували се такива скъпоценни късчета, които блестят и искреят.

Wsem.Letopis_god.4_037.jpg?fbclid=IwAR1k

Проявление, наумяващо зародиша на насекомото, което бърже расте и изчезва.

Видяно сгъстено между запечатани стъклени плочки.

Избрани, няколко от тия кристали и поставени в една тръбичка, потопени в съд, съдържащ обикновена вода, в няколко часа ще разтворя г всяко чуждо вещество, а същевременно ще прочистят водата. Лъчите, затворени в кристала, проявяват пълната си сила чрез водата. Никакво рождение в по-низшите или по-висшите светове не може да стане освен чрез „вода“. Това е физически и метафизически факт, в който може да се съмнява само невежата или човекът с предразсъдъци. От това место на рождение започва една безпътица сложна и трудна, един та щ на елементи, едно преплитане на духовете на водата, земята, огъня, въздуха и мощният етер, който ги одухотворява.

Тук ще бъде добре накратко да се спомене за поразителното разнообразие на доказаното практическо приложение на културите и комбина дните на тая сила. Чрез съчетание на изпарението от различни елементарни кристали, възможно е да се прибавят мощни съдейци към всяка форма и развитие на естествения живот. Една лъчиста вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле.

Приложението на тази сила, добре известна вече на обществото, става чрез действащия цилиндър. Търговски фирми са я вече изпитали за изчистване на казани и водни тръби. Бързото действие на тия цилиндри не само запазва машината значително по-дълго време, но прави и водата антисептична. Това действие било изпитано и при един грамаден хотел,в който три цилиндри са отлично действали, за да не се образуват във водорасли в тръбите и щерните. От както тия цилиндри са били поставени, притежателят на хотела твърди, че значително е намаляла болестта по ръцете у перачите. Нездравословната работа на тия работници ги предразполага към зараза и общо отслабване.

Wsem.Letopis_god.4_038.jpg?fbclid=IwAR1k

Микроскопична фотография,на кристали,

образувани от газ

Интересно е да се забележи, че при обикновен анализ, водата не показва химическа промяна, обаче на вкус забелязва се, че е по приятна, а също и цветът й е слабо кремав, като спомня добре рафинирано масло. Водата може да се употреби за съвършено рафиниране на всички видове масла. През време на процеса, маслото и водата се смесват, но когато настане пълното им пречистване, те пак се разделят. Една сериозна проблема чрез това се разрешава и за авиацията, понеже може да се добие масло, което се сгъстява при много по-низка температура от тази, при която се сгъстяват най-фините, познати досега, масла. При една серия от микро-фотографии на моруново масло в процеса на пречистването, интересно е да се види, че при първите снимки всяка глобюла изглежда заобиколена с тъмен кръг, а при последните те се виждат заобиколени с пръстени от светлина.

Wsem.Letopis_god.4_039.jpg?fbclid=IwAR1k

Мегал (злато), образувано от газ чрез новата сила.

Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия,

Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода. Блясъкът на скъпоценните камъни може значително да се засили, руди да се разлагат и техните скъпоценни вещества да се освобождават пак под действието на тая вода.

Твърди скали могат да бъдат превърнати в прах и материалите им да се използват целесъобразно. Прах и пясък могат да се превърнат в силна, неразрушима маса — тайна без ценна при фабрикуването на цимент и асфалт. Има се надежда, че тия материали като действат върху природата, ще спомогнат да се строят по-добри пътища за нашия търпелив другар коня, чиито страдания, поради нашите сегашни пътища, отчайват всички, които не са съвсем невежи или небрежни, за да не осъзнаят това.

Друг полезен клон на индустрията, който ще се развие, е изчистването на вълнените руна, които под действието на органическата сила се явяват пречистени, според както казва Уйлям Блейк за:

„ . . . облекло чаровно меко, вълнено и светло“.

Индустрия, подобна на тази, ще бъде отсмоляване на фибрите и лена. Самите материали, върху които се действа, никак не ще се развалят, когато, при химическите бани, вълните и памуците твърде много се похабяват. Изглежда да се потвърждава факта, че е открита тайната на чудната древна египетска ленена индустрия. Един член от нашия търговски комитет, като видя една мостра от мек копринен лен, пречистен под въздействието на тази сила, бе възхитен и желаеше по-скоро да узнае как е тя добита. Той беше учуден като разбра, че тя е добита след един съвършено физически процес и че никакви химически или механически средства не са употребени, за да се добият тия съвършени резултати. Единствените образци, които могат да се равнят на мострата, се намират в останките на древния град Хем — земя на чудеса отдавна забравена. Какви дивни картини възкръсват пред очите при звука на това име! От него е произлязла думата „алхимия“, а оттам пък и нейната модерна равносилна — химията.

Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем. Външният неин символ с право може да бъде бръмбарът т. е. тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара.

Wsem.Letopis_god.4_040.jpg?fbclid=IwAR1k

Газови подобия на бръмбари

Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно.

Wsem.Letopis_god.4_041.jpg?fbclid=IwAR1k

„Строителите“

След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта. Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила.

Wsem.Letopis_god.4_042.jpg?fbclid=IwAR1k

Плоча VI

Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути.

Едно малко количество от силна металическа газ бе затворено между две стъклени плочки, леко разделени и съединени чрез една рамка от плътна мазилка. В № 1 част от тая газ се концентрира в нещо, подобно на топчица от вещество, по цвят подобно на живак, което плуваше всред линии и точки от светли пари. Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде.

Едно дребничко яйцеобразно същество се виждаше да се плъзга по повърхността на топката. В № 3 към това се присъединиха десетки нему подобни и всички се движеха бързо, като минаваха в разни посоки, но никога не се сблъскваха. Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея. № 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит. В № 5 се вижда бързото развитие на гроздовата чепка от ляво на сферата в дълъг змиеобразен израстък. На горния му край има едно тъмно петно, от което излиза крива линия. В № 6 тая линия се очертава до края си във фигура подобна на оная, из която е излязла. Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения. След това „светът“ като че ли бързо се забули в парите, от които бе изплувал и формата му като че съвсем се изгуби.

Прекрасни са формите, които се очертават при лъчите на тия мъгляви газови и парови прояви. Някои са като снежни кристали, други като върхове на пръти, а трети като мъхове; други са подобни на царевица, други като ръжени зърна, в житни класове и свободни. Едни от най красивите, които видях, приличаха на верижка от дребни маргаритки, и мене ми се струваха, като любовен дар на духа от полско цвете за тоя, който желае да му се наслаждава и който изпитва детска радост при вида на тая невинна красота. В това допиране до силата на цветния свят има истинска поезия. Като че това са лъчи, от които ще се образуват истинските цветя. Може би оттук да вземат цветните феи краските за цветята.

Wsem.Letopis_god.4_043.jpg?fbclid=IwAR1k

Ферментиране – зародиш образуван от бръмбар

Проекцията на кристалите, влакънцата и на другите дребни предмети е феномен почти невероятен, докато човек не свикне да ги наблюдава както с микроскоп, така и с просто око. Даже и преди да се появи бръмбарът, тия прояви ясно се забелязват. Ако съществуват образци от силно наситена материя, изглежда като че ли лъчите, които изхождат из нея, материал за сгъстяване. Аз съм видяла една малка гола маса, да стои при пълна дневна светлина, на повърхността й да няма ни най-малко прах, а в кратко време по нея да заискреят малки твърди кристали и сребърни влакънца. Кристалите при тоя случай са различни по форма от микроскопични точици до просени зърна, и се виждат поради светлината, която отражават. Аз също съм видяла подобни камъни много по-големи, които, не се съмнявам,са от подобен произход. Един чифт от тях силно наподобява ония, които се виждат на крилата на бръмбара по египетските рисунки. Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна. Много от чудесата, които спонтанно се явяват, са били описани като реализирани мечти на средновековния алхимик. Тях не може да създаде и най-опитният работник в добре снабдената химическа лаборатория.

Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара.

Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АСТРОЛОГИЯ

(Продължение от кн. I)

Останалите планети и възлите на луната

и планетите в различните домове

Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове).

Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта. В 4-ия— върху семейния живот и положението на индивида на старини, В 5-ия — върху децата (челядта), удоволствията и спекулациите, В 6-ия — влияят благотворно върху здравето и носят разбирателство с подчинените. В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове.

Сатурн, Марс, Уран и Нептун или силно ранените от зли аспекти „благотворни планети“ (Венера, Юпитер) в 12-те дома, показват тъкмо противното. Но една тъй наречена „зла планета“, ако е добре аспектирана, не е неблагоприятна.

Главата на драки на в м. с. (т. е. на меридиана) или в съвпад със слънцето или луната изглежда в повечето случаи, че упражнява твърде, благотворно влияние в оня дом, в който тази конфигурация се случи, когато пък опашката на дракона, в сьвпад с поменатите светила изглежда понякога да упражнява злокобно влияние върху съдбата на човека — тия съчетания прокобяват често зли премеждие и несрети в живота. Но в тази посока има още сума неща за уясняване и затова желателно е всеки, който проучва астрология да допринесе нещо за тяхното изясняване.

Древните астролози, а и днес още индусите, приписват голямо значение на лунните възли. Възходящият и низходящ възел на луната се местят в зодиака па 19о 20‘ в годината в обратна посока (ретроградно) и извършват пълната си обиколка през 12-т знака за 18 год. и 225 деня. Разбира се, и планетите си имат своите възли; но в модерната астрология те са изгубили съвсем своето значение. Тъй като предвижването на тия възли става твърде бавно (средно около 1о в столетие), то влиянието им (ако съществува) може да се счита за величина постоянна, така че всеки може да проследи, доколко тия влияния са реални в неговия собствен живот — именно като се помни, че главата на дракона въздейства „благотворно“, а опашката (низх. възел) — „зле“.—Ето защо, аз давам тук положението на всеки възел, в настоящето столетие (в ефемеридите то не е указано).

Wsem.Letopis_god.4_045.jpg?fbclid=IwAR1k

Wsem.Letopis_god.4_044.jpg?fbclid=IwAR1k

Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр. измислица на Птоломея, те са прави. Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме.

Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“:

„Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“.

Слънцето в дванадесетте знака

Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета. А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието. Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр. със слънцето в неподвижен знак. Други пък, който трябва да развие емоционалната страна на своето естество, ще се роди във воден знак, и според това коя страна на емоционалното трябва да развие, той ще избере или Рак, или Скорпион, или Риби.

Но не е необходимо това да бъде винаги така. Може да се допусне също, че една високо издигната индивидуалност има да извърши известно дело в своето превъплъщение и затова се нуждае от най-силно развитата страна на своя характер. В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача.

Но и в първия случай изглежда, че положението на слънцето в този или оня знак показва развитата вече страна на характера, ала това е така, защото този знак, тъй да се рече, го принуждава да прояви ония а качества, които са свързани с него. Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила.

Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежие твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него.

И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне.

От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед.

Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг. Това е от съществено значение, когато възлизат първите или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането.

При прехода от Водолей в Риби става едно рязко отклонение от обикновеното правило, именно влиянието на Риби се чувства вече в последните 5 на Водолея. Тъй че, тия 5: проявяват смесените качества и на двата знак? Същото се констатира и при прехода от Риби в Овена, именно последните 4° — 5° от Риби показват смесените качества на тия два знака. Между Овен и Телец това смесване на качествата се простира само на около 1°, а след това вече знаковете не проявяват постепенен преход до Дева — Везни, където този преход е близо 2°. Преходът между Везни и Скорпион е незначителен,— този между Стрелец и Козирог рязък, но преходът между Козирог и Водолей се чувства вече при последните 4° на Козирога, където започват да се проявяват качествата на Водолея.

При другите знаци преходът е внезапен, — следователно, при тях не става химична поларизация — както Butler нарича това.

(Следва).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАБАЛА

Ключът на книгата „Зо-ар“

Науката за Бога, вселената и човека, т. е. за целокупното битие, известна под еврейското название Кабала, разкрива всичките тайни на живота. Но истински кабалисти са само най-просветените умове, мъдреците, които са развили у себе си висшите умствени и духовни сили и могат да проникнат до Центъра на Творението и да се доближат до всезнанието. За четците на Всемирна Летопис се дават постепенно само основните кабалистически познания, с помощта на които, паралелно със сведенията от другите окултни науки, да разширят н вдълбочат своя мироглед1). Cледователно, Кабалата, най-специалната и всеобемната окултна наука, не е за всекиго. Както справедливо забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око. Изисква се един извънредно остър ум, за да бъдат те разбрани.

Божествените тайни са се знаели преди Христа само от някой пророци и от някой посветени. След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика.

Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница).

Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят. Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици. То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и гръцките мистерии. За имената и трудовете на предшествениците на Моиз Леви има обширни сведения в книгата на S. Karrpe. „Etude sur les origines et la nature du Zohar“. А пък Ад. Франк изтъква в съчинението си La Kabbale, че Зо-ар, още преди откритието на астронома Коперник,е открила на хора та, че земята се движи около слънцето. Религиозната и философска възвишеност на Зо-ар е безспорна, макар, както повечето ориенталски книги върху посвещението, да изглежда като един хаос. Но ако в нея няма, според съвременните понятия, строг логически ред, то тя се отличава с голяма дълбочина и обширност на умствения засяг. В това отношение, трябва да се забележи, че целта е била да се прикрие, като с було, вътрешния й смисъл за профаните, за да се запази той само за посветените. Обаче, това не значи, че тайната трябва да остане вечно скрита. Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия свят. Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света. Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“.

Сифра Дзениута

I.

1.Предание: Книгата на Тайната описва колебанията на Везните.

2.Предание: Преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето.

3. — И първите царе умряха; и припасите им се свършиха; и земята стана пуста.

4. — До тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание, биде приготвена и облечена в почетна мантия.

Тълкувание

Горните стихове, извлечени от най-стария и най-верния отломък на Зо-ар — Книгата на Тайната, ако останат без разяснение, биха били несвързани редушки и груби символи. Но нека ги изтълкуваме:

Какво значат: „Колебанията на Везните“?

В Зо-ар, с името на Везните се означава съпружеството, съчетаните хармонично мъж и жена. Прочее, първият стих ни учи, че Книгата почива върху закона за съпружеството. Но това име е дадено не безразлично на всяка съпружеска двойка, а само на съвършено уравновесената, на хармоничното съчетание. Затуй и вторият стих гласи: „преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето“. Тия две лица са бащата и майката, мъжкият и женският принцип в Бога, умът и сърцето. Преди ерата на съвършеното съпружество, двата принципа, мъжкият и женският, не са били в хармония. От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на Израил — духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта. Затуй и там е било невъзможно да съществуват и да създадат нещо устойчиво и органически цялостно и трайно.

Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста. Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият свят или част от света, както и едно „общество“ или „един свят“. На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ.

И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов.

II.

5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място.

6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират.

7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат.

8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде.

Тълкувание

В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите.

Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност.

Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него. Това се потвърждава и от седмия стих: „с тях са претеглени царете, които вече не се намират“. Тия царе са едомските, принципите на материалното и смесено съществуване.

След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание. За това възстановление на елементите на злото и на материята и за преобразуването им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих. На съвременния философски език би могло да се каже: елементите на низшия и груб живот, в звездния, планетния, обществения и духовния строй, не се разрушават безвъзвратно и не се обезплодяват. Злото, което не е абсолютно, се състои в дезорганизирането и разногласието на елементите, достъпни в собствената същина за подобрение и несчитани като вечно непощадими. Ще дойде един ден. когато останките от покварата и войната ще бъдат отново погълнати от вечното равновесие, т. е. труповете на едомските царе ще бъдат претеглени върху блюдата на божествените везни, неколко примери ще пояснят тази философска истина.

В звездния строй, всевъзможните сили, които движат първично мъглявостта, не се унищожават, когато тя се организира като слънчева система. Те само се видоизменят като нито един материален атом и нито едно трептение на движението не се губят, но общия ритъм се изменя и борбата се увенчава с хармонична устойчивост.

В геологическия строй, гърченията на огнената кора и водните порои от атмосферата се отместят от по-слаби и г.о-слаби катастрофи и, макар че планетата си остава в основата си съставена от същите елементи, тя е пак способна да произвежда човешкия род и да запази относителна твърдост.

В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока.

Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват.

Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална. Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата. Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон.

Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога.

„Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона.

III.

9. Тайна в тайната.

10.Тя е оформена и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса.

11.Въздушната ципа е ясна п добре затворена.

12.Бели като чиста вълна, косите висят равновесно.

13.Благоволението на благоволенията, които се появяват в молитвите на низшите.

14.Големият отворен глед, които не спи никога, наблюдава без край.

15.В него са двете ноздри, из който се изхвърля диханието, което оживява всичко.

Тълкувание

Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават.

„Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области.

Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов.

„Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед! Но значението им е разумно и философско. Най-Старият по дни представлява висшите елементи на закона на Бога, които лежат в абсолютния, в първата есенция. Мисълта на науката му, висша проява на Бога, се изразяват чрез мозъка му. Те почиват, във висшите области, в състояние на единство и синтез. Това е светът на Началата, дето нищо не се подразделя и дето знанията и законите носят още отпечатъка на Абсолютния, от който току-що са произлезли, и се съгласуват в съвършена пълнота. Това единство и съгласие се изобразява в Зо-ар с прозрачна и добре затворена ципа, която обвива божествения мозък. Напротив, в низшите области законите и знанията не се характеризират със синтетично единство, те се подразделят и могат отново да достигнат относително единство чрез съюз и преустройство. По-горе споменахме за също такъв противовес между единството на висшите сфери и подразделението на низшите, изразен чрез противостоежа между бялата светлина и съдържащите се в нея цветове, които се извличат от нея чрез постепенното й слизане.

„Бели като чиста вълна, косите висят равновесно“. Косите, от които се излъчва магнетичната сила на мозъка (от тук и историята за Самсона и дългите коси на назореите и пророците), са символ на прилива, който съединява Най-Стария по дни с низшето. Чистата белина и съвършеното равновесие на тия коси откриват, че влиянието отгоре е само доброта, всеопрощение и приятна хармония. Идра Раба казва, че в Най-Стария по дни няма никаква жестокост, а всеобемно милосърдие. Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов. Злото само разрушава себе си.

„Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни. В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“. Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили с погрешките си и което ни отделя от нейната светлост.

„Големият отворен глед, наблюдава без край“. Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност. Напротив, в низшата сфера, всичко се движи чрез редуване: будност и спане, труд и почивка, растеж и упадък. Също и окото на низшия е орган на будност и спане в противовес на неуморимия поглед на Най-Стария по дни. Изгледът на низшата светлина зависи от изгледа на висшата. А това значи, че погледът на низшия е насочен върху отвореното око на Най-Стария по дни, за да получи светлина. На философски език, низшите закони, подчинени на смяната на енергията и почивката, получават силата си от непрестанно дейния висш закон. И очевидно: голямото не може да зависи от малкото, а в обратното се съдържа истината. За вълнуващите се и неизтощими сили на вселената се изисква един неизчерпаем и постоянен източник, един резервоар от абсолютна сила, както вълните се издигат и спадат в океанските глъбини.

Wsem.Letopis_god.4_046.jpg?fbclid=IwAR1k

Магическият печат на Саломон

„В него са двете ноздри, из които се изхвърля диханието, което оживява всичко“. Както от косата на Най-Стария по дни изтича неговото мозъчно магнетично влияние, и както челото му изявява неговата воля, а погледът му — постоянно будната му мисъл, така и ноздрите му изпущат в особеност диханието на живота. Единството на човека се изтъква, чрез разнообразието на органите, и всеки от органите на главата притежава своя специална служба. Символичната глава, описана в Зо-ар, представлява така Абсолютния, за да може да се по:тави в съотношение с творенията, тя специализира неговите свойства в закони и особени сили, които Кабалата обяснява с името на човешките органи, съответни по естеството си на тия свойства и особени сили

(Следва)

_____________________________________

1) В излезлите три годишнини на списанието, а особено в първата, е изложена почти цялата първоначални Кабала, а за напред ще продължава втората и третата част от нея.

2) Вж. описание на работата на това събрание в кн. VI год. I на Всемирна Летопис.

3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните.

4) Вж. Кабала във „Всемирна летопис“, год I.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. Д-р О. Рьомер.

Зъбните болести и тяхното лекуване

от окултно гледище

(Продължение от кн. I).

Причините на зъбните болести (зъбният кариес)

Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес? Тук имаме, преди всичко, така наречените предразполагащи причини. Те са:

1) Наследено предразположение вследствие принадлежността към високоразвитото културно човечество. Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа на чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление на телесните движения вследствие удобствата и приспособленията на живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което тялото се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна. А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини? Този въпрос не е още окончателно решен. Вредно е и голямото лакомство, честото ядене, без да се усеща глад или поне обикновена охота. Също е вредно и гълтането на храната, преди да бъде добре сдъвкана. Има още много други причини.

2) Втора причина е

Зъбното развитие

Началото на зъбното развитие у човека е в първата половина на втория зародишен месец, значи в петата или шестата седмица след зачатието.

Wsem.Letopis_god.4_047.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 1. Зъбен зародиш S = глечтен зачачък D = дентинов зачатък. М = спител на устната мукозна (слизеста) ципа. V = епителиялен съединителен кост между глечния зачатък и устната мукозна ципа.

Най-напред се образува глечния орган, от който глечта се развива по един доста интересен начин. Развитата глеч се състои от отделни глечни призми или стълбчета, които на повърхнината си изглеждат като шестоъгълници или напречен разрез на шестостенни призми. Глечните стълбчета отиват от зъбната повърхност до дентиновата граница, и то или праволинейни или пък извити и често взаимно преплетени. Всяка глечна призма от единствена цилиндрична или шестостенна призматична глечна клетка наречена амелобласт, който достига дължина до 40 микрона1), а ширина 6 - 7 микрона. А развитите вече глечни стълбчета имат дължина около 2 м. м., т, е. 2000 микрона (виж фиг. 2). Тук се натъкваме на един интересен факт: глечната клетка произвежда тяло 50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото тяло. Нормално проникнатата от варовито вещество (калциеви соли) глеч е тъй силно минерализирана, че достига твърдостта на кремъка

Wsem.Letopis_god.4_048.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 2. Част от зъбна корона, намираща се в развитие. D — дентин. S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта.

Най-интересното при глечното образуване е факта, констатиран от Гизи, че глечните призми се образуват ритмично. Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии. Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли. Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми. За това в тези линии ние виждаме най деликатно и подробно регистриране на всички колебания в силата на храненето на детския организъм през времето, когато се образува зъбната коронка (виж фиг. 3).

В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби. При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6. и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби.

Wsem.Letopis_god.4_049.jpg?fbclid=IwAR1k

Фпгура 3. а = напречните линии на глечните призми.  = Рециусови успоредни линии

Веднага след раждането, отчасти даже още преди раждането, се развиват зачатъците на трайните зъби, чиито коронки при зъбната смяна, която почва от шестата година, поникват на групи, Обаче, още преди зъбната смяна лежат зъбните коронки на трайните зъби, повече или по-малко развити вече в челюстите. В трайните зъби срещаме твърде често гореспоменатите зъбни ерозии или недоразвитости, което твърде рядко се среща у млечните. Те се състоят в особени ненормалности по глечната повърхност: тя изглежда снабдена с неправилни трапчинки или напречни бразди; тогаз зъбите изглеждат огризани или проядени.

Wsem.Letopis_god.4_050.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 4. Зъбен кариес с разрушение на глечта по средата на дъвкателната страна на един кътник. PR = гъбички върху глечната покривна кожица. DK = дентмнов кариес. RP = Рециусови успоредни линии в глечта.

Но най-забележителното е, че тези ерозии не се ограничават само в отделни зъби, но обхващат цели зъбни групи, и то най-често се срещат и тези зъби, у които образуването на глечта е почнало най-рано.

Затуй, когато съществува такава недоразвитост, притежават я третите кътници (първи моларни), след това средните 4 резци, после страничните 4 резци заедно с върховете на четирите кучешки. По-после, обаче, по-нарядко първите кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането.

Wsem.Letopis_god.4_051.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 5. Напречен разрез през кариозен дентин; а = нормални дентинови каналчета (Томесови нишки, одонтопластови продължения; в нормални влагалища, принадлежащи на основното вещество; с = дентинови каналчега, пьлни с бактерии; с1 = бактериите центробежно изпълват влагалищата; с2 = бактериите изпълват дентиновите каналчета и влагалищата; с3 = бактериите изпълват детиновото основно вещество между каналчетата.

Това е твърде интересен факт. Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис. Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в първите месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост.

Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм. Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите на етерното тяло, тогаз се явява нарушение и във формите на органите. Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие.

Wsem.Letopis_god.4_052.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки.

Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове. Когато глечта е образувана, почти че престава обмяната на веществата. Аз преднамерено казвам „почти“, защото е намерено, че в най-ранната възраст, след зъбното поникване, зъбната глеч получава по нататъшно втвърдяване чрез приемане малки количества соли от плюнката и чрез прегрупиране на молекулите си.

Wsem.Letopis_god.4_053.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин

Доказано е, че глечта на непоникналите още зъби пречупва двойно положително светлината, минала през нея, и че още пропуща цветни и солни разтвори, когато глечта на отдавна поникнали зъби пречупва отрицателно, едноосно двойно светлината, а глечната покривна кожица съвсем слабо вече пропуща колоидни вещества, значи и калциевия флуорид в колоиден разтвор. Приетото количество от тези вещества може да бъде тъй малко, че да не е вече възможно химическото му установяване.

Wsem.Letopis_god.4_054.jpg?fbclid=IwAR1k

Фигура 8. Дентин. напречен разрез по средата на короната. Боядисан със златен хлорид и калиев йодид. Дентинови каналчета при напречен разрез, 365 в 1/10 от квадр. милиметър; а = основно дентиново вещество; b = дентинови каналчета; с = влагалища на дентиновите каналчета.

Според откритието, направено в моята лаборатория от един кандидат-лекар, вероятно е, че образуваната вече глеч приема още малко количество храна (т. е. способна е да приеме калциеви соли) и то чрез издатъците, които дентиенът изпраща в глечното вещество. Тези издатъци изпущат продължения, които в препарата изглеждат на задимяване. Те много хубаво се боядисват със златен хлорид или с тионин.

Други причини, които предразполагат

към зъбен кариес

След това отклонение в областта на зъбното развитие, нека се повърнем назад към причините, които предразполагат към зъбни болести (зъбен кариес);

3) Като трета причина може да се спомене сгъстеното, сбито нареждане на зъбите в челюстта. Сгъстеното им нареждане благоприятства на изоставането на хранителни остатъци и бактерии, и чистенето на страничните зъбни стени се затруднява. При такива зъби кариесът много по-често се среща, отколкото при зъби с малки междинки между тях. Кариесът на страничните стени на сгъстено наредените зъби е доста неизлечим, защото ранните му стадии лесно могат да останат незабелязани.

4) Друго предразположение към зъбен кариес е онази възраст, когато телесният растеж е най-усилен. Такава възраст е началото на половата зрелост, т. е. между 13. и 16. година. След тая възраст зъбите са по-устойчиви на кариес. Тук пак с помощта на окултизма можем да внесем светлина, като кажем: след завършването на зъбната смяна към 14 година, настъпва половата зрелост. Тогаз астралното тяло се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява. И тогаз зъбите стават кариозни. Тук човек е изкупил по-висшето си развитие в областта на духа със зъбното разваляне. Сигурно, големият процент кариозни в тази възраст е в свръзка с процеса на половото съзряване, защото половите жлези имат и функцията на вътрешна секреция. Процесът на половото съзряване е противоположен на процеса на минерализирането, който е външен. А когато последният процес се завърши, тогаз действа противоположно нему процесът на половото съзряване, който е повече вътрешен.

5) Друго и то доста интересно предразположение към кариес е бременността. Външното изследване е в недоумение; то е неспособно да даде издръжливо обяснение на това.

Едни допущат, че майчиният организъм употребява за съграждането на зародишевия скелет много калциеви соли, и затова майчините зъби се повреждат в строежа си. Други допущат, че причината лежи в увеличението на лигата (слезта) в плюнката при бременност и в известно пренебрегване на зъбното чистене. В най-ново време Кранц изследва влиянието на половите жлези върху зъбното развитие и, според него, причината на големия процент кариози у бременните лежи в промяната на вътрешната секреция на яйчниците. Пряко или косвено, това влияе и върху другите жлези с вътрешна секреция, които жлези се считат като регулатори на проникването с калциеви соли.

Духовният (окултният) изследовател4) дава по това следното важно обяснение: Човек ще разбере процеса на зъбното образуване и разрушение, ако го разгледа не отделно, но в свръзка с другите процеси в човешкия организъм, които може да са доста отдалечени от зъбите. Този процес напр. може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“.

(Следва)

_____________________________________

1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра

2) Б прев. Жлезите с вътрешна секреция се наричат ендокринни жлези.

3) Б. Прев. Пинеалната жлеза (Glandula pinealis Epiphysis cerebri) и питуитарната (Hypophysis cerebri или glandula pituitaria) са горен или долен издатък на междинния мозък, (Thalamencephalon). Тези два органа, според окултизма, играят и друга важна роля във връзка с човешкия душевен живот

4) Д-р Щайнер.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

(Факти и доказателства за силата и

еволюцията на човешката душа)

Съобщение от умрял на далечно разстояние. На 6 август 1924 год. напуснах бащин дом и трябваше да замина за с. Кнежа, като чиновник. На тръгване срещнах баща си, старец на около 84-годишен, вървеше среща ми, като се подпираше на малкото си бастунче.

— Заминаваш ли, ми каза той.

— Аз ще отида до едно село и пак ще се върна, му отговорих. Сбогувах се с него и си заминах,

Мен действително ми беше много домъчняло, че напущам баща си, който прекарваше последните си старчески години: още повече, че аз бях напуснал по преди бащин дом и родно отечество цели 11 години. Бях отишъл почти на противоположната част на земното кълбо. Когато тук съмваше, там мръкваше; когато тук се работеше, там се почиваше; когато тук слънцето грееше, там мрак владееше. Аз често си наумявах за бащин дом и родители мили, а баща ми ме е споменувал често . . . Когато се завърнах, аз забелязах неговата старческа радост, неговото желание да живее повечко, когато аз съм по-близо до него.

Преместването ми в с. Кнежа стана против моето желание, поради една човешка неправда. Заминах на гарата, вземах трена и на другия ден бях в с. Кнежа. До 20 септември с. г. прекарвах на новото си местожителство, при нова обстановка, окръжен с нови приятели, но пак не престанах да мисля за бащин дом и за стария си баща, изнемощял старец, комуто нямаше с какво да облекча старините и за това ми беше тъжно за него.

На 20 септември с. г., вечерта си отивам в квартирата, при запалена лампа, легнал на кревата си, чета вестници, каквито бях вземал през деня; прочетох ги целите и сън ми не дохожда. Безсъние чувствах такова, каквото друг път през живота си не съм чувствал.

Точно към 3 часа съм заспал, когато виждам физиономията на стария си баща, седнал в един ковчег, подобен на ония в каквито децата се люлеят през светлите празници, по сборове и панаири. Ковчегът се издигаше полегато нагоре заедно с баща ми, който ми каза:

— „Аз отивам“. Втори път ми се яви и повтори:

— Аз заминавам вече.

Същата минута аз се разбудих. Няколко минути прекарах, без да се унисам да мисля за съдбата на баща си, слушам равномерно чукане с бастун край стаята ми, както баща ми правеше, когато излизаше нощем по своя нужда. Чукането продължи 4 — 5 пъти и престана. Аз се ослушах да се повтори, но това не стана. Скоро заспах повторно.

Станах сутринта на 21 с. м. в 7 часа. Денят беше неделя. Излязох, за да направя утринната си неделна разходка извън селото, обаче, чувствам едно необяснимо неудоволствие, измора и неразположение. Един глас ми шепне да се върна в селото. Върнах се. Отивам право на малката бакалничка, където се продават вестниците. Взех няколко вестника с намерение да отида в къщи, където предполагах да легна на кревата си, като изнемощял, ще чета вестниците, докато ми се доспи, защото чувствах такава измора. Тъкмо що бях взел вестници и ще се отправя за къщи, срещна ме приятел, предложи ми да отидем на разходка. Казах му, че отивам право в къщи, където ще чета вестници, чувствам се неразположен за разходка.

Излязох от вестникопродавците и се отправям към квартирата си. Няколко крачки пристъпих, нещо си напомних, че трябваше да питам по телефона един приятел в Търново. Бях отминал телефонната станция, обаче имаше телефон в местната кооперация и аз неволно отивам към кооперацията, вместо в къщи.

Отварям телефона и питам, може ли да ми се даде Търново. — „Не може“, ми се отговаря, защото било забранено, поради смутните времена, да се говори по телефона през окръг. Аз затварям телефона и се отправям, още по-сломен духом, към квартирата си.

Тъкмо когато се отправям към квартирата си, забелязвам от там излизат и дохождат насреща ми приятелят, с когото се разделих при вестникопродавеца, комуто казах, че отивам в къщи, и телефониста на станцията. — „Теб търсим“, каза ми приятелят.

— Защо, запитах аз?

— Викат Ви на телефона,отговори ми телефонистът. Баща Ви се поминал и чакат отговора Ви.

При това известие, в мен изчезна всяко изнемощяване и унило положение. Имаше няколко минути докато дойде трена от Бяла-Слатина за Червен Бряг, аз добих бодрост и енергия, помолих телефониста да предаде на оня, който се яви на телефона от, страна на домашните, че аз заминавам. На другата утрин аз бях у дома. Там проверих и се оказа, че точно в 3 часа сутринта на 21 септември, баща ми се поминал, т. е. в същото време, когато сънувах баща ми, който ми каза, че си заминава. Два деня преди това той питал за мене и искал да ме види.

С. Кнежа, 25. IX 1924 г.

Съобщава: Васил Хранов.

Чудни явления в едно македонско село. В Кожани, Македония, в дома на търговеца М. Халкинас, слугинята Калиопи, на 35 год., била предмет на любопитството на всички селяни, заради необикновените явления, които ставали в нейно присъствие: мебелите се вдигали от пода и играели като на хоро (danza diabolica), предмети от 1-ия етаж по незнайни пътища потъвали в мазето, а ония от мазето се качвали в 1-ия етаж. Даже една цяла бъчва вино от 40 оки, която била в избата, минала по чуден начин през заключената врата и се качила на първия етаж, дето се настанила над една тясна мраморна плоча на огнището. През време на тия явления „медиумът“ (слугинята) страдала много.

(Из сп. „Mondo Occulto“, III — IV. 1925).

Лоши очи. Тодора Ангелова в с. Мехмед-кьой, бургаско, младоженка, бременна, рязала крилете и ноктите с част от пръстите на нозете на кокошка (1887 г.). Видяла я буля й Рада, жена със зелени очи, лошият поглед на която правел вреда по хората и добитъка. Тя й казала: „Мари, Калино, какво правиш? Детето в тебе ще стане лихо“! . .. Тодора пуснала кокошката. Тя взела ерга в сърцето си и родила момиче „гуджук“ — без по една-две стави от пръстите на ръцете и нозете, а само с два цели пръсти. Момичето е сега жена и живее в с. Равна гора, бургаско

*

Явление на заминала жена. Духът на първата ми жена ми се яви, смирен поклон ми направи и изчезна. . . Беше срещу деня на венчалния ми обред с втората ми жена. Спах самичък в стаята. През нощта тих шум, блесна светлина мигновено откъм вратата. И гледам като на яве, срещу мене, права до стената, Керанка в светла премяна. . . Сияйно хубавото й лице зарадва ме... С ръце на гърди смирен поклон ми направи и изчезна... О, колко желаех пак да я видя! Живях с нея 3 г., до 1891 г.

Предупреждение. Срещу 22.x. 1905 г. красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти. Спасявай се“! . . . Тогава имах дела с роднините на покойната.

Съобщава P. М.

Предизвестие за предстояща смърт във видното столично семейство на Ган. Г. една вечер къде 9 часа имали гости, бюфетът изпращял и вратата сама се отворила, след което една скъпа здрава кристална чаша цъкнала и наполовина се строшила, без да е била засегната от някого. Старият стопанин на къщата, голям фаталист, си казал: „Ще ни се случи нещо лошо“, и се развълнувал доста много. И действително след две недели дъщеря им заболяла от пневмония и за два деня се поминала.

*

Други съобщения за смърт. Госпожица Н. Хал. била учителка в гр. Вр. и живяла с една нейна другарка в една стая в училището и спали на един креват. Вечерта, във вторник срещу сряда, къде 11 часа, тя слуша като че някой ходи из стаята и извикал два пъти много ясно името й. Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа. Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил. Майката пък на същата, два деня преди да почине баща й, вечерта чула много ясно като казал някой към спящия баща: „Xайде, хайде, до кога ще те чакам“. Баща й бил здрав и крупен човек, 55 годишен, обаче имал порок на сърцето и скоропостижно се поминал както е бил заспал. Не е могъл да извика даже, да му дадат чаша вода. Но той като че бил предизвестен за смъртта си, защото често е плачел и си казвал, че скоро щял да ги остави. Често му се явявали видения, които го подканвали по-скоро да ги последва.

*

— Г-жа Г. Г. сънува една нощ, че носи бели хризантеми и: като стигнала тъкмо при двореца, извила се една буря и от ръцете й се изскубнали цветята и се пръснали по земята. На среща й се задала сестра й и като забелязала, че са разхвърляни цветята й, казала й: „Како, како, защо си разхвърляла цветята си — това са твоите деца, които ще изгубиш“. Действително, за един месец след това, госпожата е изгубила и двете си деца, едното момче, а другото момиче.

*

Аптекарят Ш. бил във Виена и къде 2 часа след обед играел на билярд. В това време почувствал, че някой го ударил толкова силно изотзад, че той изхокал. Обърнал се и видял, че никой няма зад него, спрял играта и седнал на един стол да си почине. Разплатил се и си отишъл в хотела. Баща му лежал в една болница (санаториум) около Виена, при когото той ходел през ден, през два, да го навестява. Легнал си вечерта и мислил какво е било това, което му се случило през деня в кафенето. Унесъл се и заспал. През нощта слуша името си три пъти като се произнесло: „Антоне“, „Антоне“, „Антоне“! Събудил се и до сутринта не заспал. Станал, облякъл се на разсъмване и с първия влак заминал да види болния си баща в санаториума. Като пристигнал, узнал, че баща му се поминал в 2 часа през нощта, точно тогава, когато той чул името си, а преди издъхването си, баща му извикал три пъти името на сина си Антон.

*

— Д-р Б. служил в Севлиево. Баща му имал гангренозно възпаление на десния крак около пръстите. Завели го в пловдивската болница, за да му правят операция. Но нищо не писали на сина му Д-р Б. Обаче, Д-р Б. забелязал, че 5 — 6 деня стъклата на лампата му в стаята вечер все се пукали с трясък на парчета и бивало е някоя вечер да се строшават по 3 — 4 шишета. Това нещо го силно нервирало. Една сутрин като станал от леглото си, къде 7 и пол. часа, без да е била запалена лампата от сутринта, като се измил и седнал да пие чай, стъклото на лампата се отчупило колкото една двулевова сребърна монета и паднало вътре в шишето. Това вече го много раздразнило и той недопил чая си, излязъл и отишъл на работа. Едва седнал на масата и му донесли телеграма с която му се съобщавало, че баща му се поминал и а о може да тръгне веднага, за да завари погребението му. Приготвил се и тръгнал като пристигнал след 8 часа, с кон в града К., дето след разговора с домашните си узнал, че баща му се поминал в 7 и пол. часа сутринта, тъкмо когато стъклото от лампата му се счупило без никаква причина.

*

Съобщение за смърт чрез видим знак. Съдията Г. Ив. Б. става сутринта от леглото си къде 6 и половина часа. Вижда на писалищната си маса портрета на баща му паднал и се захлупил с лицето къде масата. На писалищната маса е имало много други портрети, наредени, и от другите портрети нито един не е паднал, а само онзи на баща му. Понеже баща му е бил действително болен от рак в стомаха и той веднага си спомнил само за него и си казал, че трябва да е свършил. След 2 часа от ставането му, получава телеграма, че на разсъмване баща му се поминал.

Събрал Д-р Хранов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

Една петдесет-годишнина.

На 31 май т. г. са се навършили петдесет години от смъртта на знаменития французки кабалист Елифас Леви, чието светско име и презиме е било Алфонс-Луи Констан. във французките списания по окултизма се дават много биографични сведения и характеристики за личността и идеите на тоя „обновител“ на окултизма във Франция. Особено директорът и редакторът на списанието Le Voile d’ Isis, Пол Шакорнак и Пол Редонел, посвещават много статии в защита на Елифас Леви, който, не успял като журналист, е бил силно нападан приживе от съвременниците си, когато се е предал на изяснението на Кабалата и на Висшата Магия. Шакорнак го наричт „един от най-великите съвременни кабалисти“ и „могъщ маг“, а Виктор-Емил Мишле, един от живите писатели по окултизма, е написал твърде хвалебна характеристика за същия в юнската книжка на Le Voile d’ Isis, като предговор на книгата: Eliphas Levi. Le Renovateur de! Occultisme en France (1810—1875). Между съчиненията, написани от Елифас Леви, ще споменем най-капиталните: 1) Livre des splendeurs, 2) La clef des grands mystferes, 3) La science des esprits, 4) Histoire de la magie, 5) Les Mysteres de la Kabbale. 6) Le Grand Arcane ou loccultisme devoile 7) Dogme et Rituel de la Haute Magie (2 тома) и др. Много интересни са и писмата му до барон Спедалиери, вторият том от които сега се печата. Те съставляват почти пълен курс на Кабалата. Ние дадохме част от тях в превод, в 11-та годишнина на Всемирна Летопис. Безспорно е, че трудовете на Елифас Леви по теорията на Кабалата и Магията са много ценни, но относително обредната страна на последната, ние съветваме всички ученици по окултизма да не се увличат, а да се отнасят много предпазливо, за да не попаднат в опасни грешки, които може да им струват скъпо. Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие.

Пророчества. В Америка излиза едно списание под названието Prophecy, което е орган на Националното Астрологическо Дружество. Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на всички небесни тела. Достатъчно е да се вдълбочим и възприемем ясно тия знания и ние ще можем да си обясним целия ни минал, настоящ и бъдещ живот, без да има нужда за същата цел да се губим в подробностите на разни учения или догми. Чрез астрологията се обясняват с чудна яснота астрологическия произход на Бога, непорочността на Дева Мария, раждането на Христа, разпятието, възкресението и възнесението му. Звездите, тия вечно пламтящи фарове, са на небето, за да ни водят, те са преките посланици на Великия Строител на Всемира. „Нека— казват тия астролози—да изучваме всичко от самия източник, без никакви посредници; нека издигнем очите си към звездите, които се разговарят и съвещават, преди да предприемем каквато и да е работа на земята, и нека да преведем на земния език, с математическа точност, резултатът от решенията, които ни идат от небето“.

В тази книжка ние дадохме едно от пророчествата на членовете на „Астрологическата Църква“ за предстоящата катастрофа на земята през периода от 1926 — 1932 год,

Отделяне на църквата от държавата. В. „Пастирско дело“ официален орган на свещеническите братства в България, бе съобщил в бр. 15./1925 г., „че някои от министрите заявили на синодни старци, че Св. Синод вече трябва да търси свои средства за издържане на църквата“. Същият вестник, обаче, не съобщава, какво са отговорили тия „синодни старци“ . . .

Ясновидецът Людвиг Кан. През месец април т. г. в Париж са били направени опити с германеца Людвиг Кан, който е притежавал способността да чете през непрозрачни тела. Присъствали: полицейският префект на Париж, главният прокурор Шердлен, апелативният прокурор, Пруарам, членът на френската академия, Луи Барту,сенаторът Досе, депутатът и бившият м-р Лушйор, Лекуве и др. Направените опити излезли напълно сполучливи: далеч от Кан, четирима от присъстващите написали на късове хартия по едно изречение, сгънали хартишките еднакво за да не се различават, размесили и взели по една в свити ръце. Тогава Кан посочил де да застанат тия четирима души, приближил се до едного от тях, поискал да хване хартишката му, турил я бърже на челото си, върнал му я веднага, вдигнал очите си и, като взел молив и книга, написал точно това, което било написано на късчето хартия. След това, без да вземе другите, от далеч и едно след друго, изказал всичките изречения в тях. Даже е споменал и имената на лицата, които са написали тия изречения. Един от изпитвачите, професор Ленйел-Лавастин не повярвал. Също и проф. Рише, който казал: „това е много чудно и невероятно“. Тогава бил направен друг опит, без да хваща Кан късчетата хартия и без да ги допира до челото си. Това е станало в дома на професор Рише. От читирите размесени хартишки, едната била изгорена, двете свити в юмруците на двама души, а четвъртата била затисната с един предмет. Без допиране, но с малко повече усилие, Людвиг Кан прочел не само изреченията в съществуващите три хартишки, но и написаното на изгореното билетче. Това са фактите. Нека всеки си ги обясни по своему.

Наказани безверници. Някои французки вестници съобщиха за трагичния край на трима европейци, които, увлечени в разходката си из една гора в Азия, са поискали насилствено да влязат в един будистки храм. Един стар факир, пазач на храма, ги предупредил да се откажат от намерението си, защото може да пострадат, но те не го послушали. Тогава той произнесъл едно много силно заклинание, но европейците, крайни скептици, надсмели се над него и влезли в храма. Но след кратко време, единият от тях, лорд Нордклиф, „случайно“ бил убит, вторият Морис Лонг, умрял в Коломбо пак „случайно“, а третият и последен член на славния триумвират, Андре Тюдекс, умрял от една непозната болест. Предсказанието на стария факир се изпълнило буквално.

Хороскопът на мирния договор във Версай. Още Папюс бе казал, че „ономантическата астрология е възможното най-висше схващане на астрологията, понеже довежда до численото начало всички земни и астрални случки“, а Барле, неотдавна починалият началник на кабалистическия орден на розенкройцерите, бе обяснил в своята „Астрална наука“, че „ономантическия метод на астрологията е по-дълбок и по-важен от математическия“. Върху тоя метод работят сега френският астролог Раул Лармие и английският Сефариал. Първият от тях е изчислил и доказал, че хороскопът на Версайския мирен договор показва, какво последният ще бъде ревизиран през 1927 година.

Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери. Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“. Достатъчно е било за нея да погледне някого, след което, като затворела очите си, виждала в себе си цялата картина на болния организъм, фотографиран. много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния.

Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето.

Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел. Ръководителят на французкия отдел, г. Ж. Дардан, е получил от дружеството един почетен диплом за петнадесет-годишните си многобройни изследвания върху радиациите, флуидите и магнетичните изтичания у човека. Той е успял да добие негативи и позитиви, които показват личното и психично влияние на субектите, подложени на опитите, а особено резултатите от проекцията на мисълта върху фотографските плаки и хартии.

У нас хората още спят. Нито любознателност, нито някакъв духовен интерес има към психическите издирвания. Даже и редките случаи на добити фотографии на невидимото се разглеждат с предубеждение и недоверие. Една такава снимка е и поместената в настоящата книжка. Тя представлява тържественото освещаване на един мост по централната ж. п. линия. Работа на един плевенски фотограф. На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер. Строителят на моста, който ни донесе тая снимка, обеща да ни съобщи писмено всички подробни сведения по тоя случай. Той е узнал, че на това място бил погребан един стар български цар с царицата си.

Камил Фламарион. На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион. Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем.

Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта.

Книжнина. Получиха се в редакцията разни списания и книги, между които и романът Преизподня, от Ив. Кирилов (ц. 40 л.) Поради претрупания материал, тоя отдел остана за ид. книжка.

Пражкият лекар чудотворец Koci В Хумполци. Извадка от „Hlasy od Zelivky“, cislo 11, rocnik III. V Humpolci dne 14 brezna 1925.

Както оповестихме още в миналия брой на нашия вестник, в неделя на 8 т. м. се очакваше с голяма напрегнатост сказка от книжаря Кочи. Вече от преди николко дена бяха ангажирани всички входни билети за дружествения дом, така че не бе възможно да се удовлетворят всички желаещи да чуят г. Кочи. Пожелаха да се представят около 300 болни, ако и да бе очевидно, че не ще може да дойде ред на всички. В неделя пространството пред дружествения дом беше изпълнено няколко часа преди началото на сказката от тия, които чакаха да се отвори помещението. Времето никак не беше благоприятно, ала това не пречеше на любопитните да стоят цели часове в кал и вода пред дома. На случая било угодно обаче, щото г. Кочи, който идвал в Хумполци от Моравска Острава, да изтърве влака, та е бил принуден да вземе следващия влак, с който пристига в Иглава, дето го е очаквал автомобил, намясто в 11.41 ч., в 14.46 ч.

През тая неделя телефонът в Хумполци работеше непрекъснато, а не както друга неделя, когато той престава от 12 до 14 ч. Така овреме се телефонира от Иглава, че г. Кочи е пристигнал и че е вече на път за Хумполци. Това известие се разпръсна светкавично по целия град, и веднага отново дружествения дом биде блокиран от грамадни тълпи, които искаха да нахълтат вътре. Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки. Полицейската стража, пожарникарите войници и членовете на уреднишкия комитет бяха претрупани с работа, за да запазят порядъка. В късо време дружествения дом се изпълни с такова множество хора, каквото тая сграда не е виждала никога, макар че нормално в нея се побират 700 души, може смело да се каже, че тоя път те бяха двойно повече, и че имаше мнозина, които не можаха никак да се промъкнат вътре.

Най-после в 4 ч. 20 м. нетърпеливо очаквания книгоиздатели Кочи се яви па сцената, дето биде поздравен и въведен от председателят на Костницката дружба г. Ярослав Скорковски. При дълбока тишина начена да говори с тих глас към събраните. Много негови чувствителни думи накараха да се просълзят мнозина от слушателите. Мъчно може да се предадат впечатленията, които неговата сказка, на тема: „Твоята вяра те е оздравила“, произведе в сърцата на присъстващите. Сказката се свърши в 6 ч вечерта, и г. Кочи отиде след това в дома на чешкото братство, дето вече го очакваха няколко тежки пациенти. По желание на нашите читатели ние стенографирахме тая сказка и я поднасяме тук напечатана, за да могат тия, които отсъстваха, да я прочетат, както и тия, които я чуха, да могат да си я запазят за спомен.

Господин Кочи лекува, с малко прекъсване на пладне, през целия понеделник от 7 ч. сутринта до 8 ч. вечерта. След това малко закуси и замина за Прага с автомобила на бр. Йокли. Изобщо той лекува 183 случаи повечето с добър резултат, обаче, трябва да се почака още няколко дена, за да се констатира дали в известни случаи ще настане постоянно подобрение на здравословното състояние, според както биде определено при лекуването от г. Кочи. Между болните имаше хора, които страдаха напр. от падаща болест. В такива случаи трябва, разбира се, да се почака, за да се види дали конвулсиите няма да се повторят. Излекувал е няколко нервно болни. Аз сам видях няколко души, които бяха доведени от други с голяма мъка в помещението и които след лекуването си отиваха без чужда помощ, и които вървяха без трудности надолу по стълбите. От очите на всекиго бляскаше радост и доволство. Поразени от тежък ревматизъм хора, съвсем безпомощни, си отиваха съвсем самички или поне със значително подобрение. Едно дете, което поради уплаха не бе говорило повече от година време, отведнъж начена пак да говори, а на друго глухо дете се повърна слухът. Един млад, току-речи съвсем сляп човек ми разправяше, че в неделя той още не различавал печатни букви, и в понеделник подир обед той могъл безпрепятствено да чете вестници. Един млад господин, който през време на войната пострадал от силни сътресения на нервите и от тогава не е бил кадърен за никаква работа, излязъл от лечебната стая, като говорел спокойно (преди това бил съвсем апатичен) и сам се облякъл и си отишъл. Много и много случаи би могли да се отбележат, но поради липса на място не можем всички случаи да назовем. Явно е, че и много случаи останаха безрезултатни. Никому не може да се повърне зрението, ако му са парализувани нервите, никому не може да се повърне слуха, когато липсват тъпанчетата и др. п. Също така и такива хроми не могат да оздравеят, на които липсва някоя нога. Освен това има хора, които изобщо не възприемат лечебната сила, защото са вече напълно апатични. Както по-горе изтъкнахме, трябва да почакаме още известно време, за да се види дали резултатите ще бъдат постоянни.

В Хумполце бяха дошли болни чак от Зноем, от Виена, Хомутов, Пардубиц, Поуна, Круцембурк и Немски Брод. Не е нужно да напомним, че сградата на старото евангелско училище, дето ставаше лекуването, беше през целия ден обсаждано от зрители до късно вечерта. Много болни не можаха да се вредят, което даде повод за роптания и силно изказвани неудоволствия против уредниците. Поискаха да се представят неколко стотин болни, та не бе възможно всички да бъдат приети. Повечето бяха приети тежко болни, а от останалите се даваше предимство на тия, които се бяха записали по-рано. Безкористието на г. Кочи се характеризува най-добре с това, че той лекува съвсем даром, само от любов към страдащите, и че той не взе нито един халер обезщетение заради дохождането си в Хумполце. В предшестващите дни той беше в Моравия, дето така също е държал сказки и лекувал. Това пътуване му струва неколко хиляди чешки коруни, и той от никого не прие заплата нито за лекуване, нито за пътуването си. Дори на един пациент, когото излекувал, подарил 20 ч. коруни.

* * *

Б. Р. В следващата книжка ща поместим и сказката на окултния лекар Кочи.

Поправка на клише. На стр. 45 в тази книжка погрешно е поставено клишето (фиг. IV), което представлява паякът тарантул как вдига със задните си крака яйцето си срещу слънцето за да го огрее. Вместо отвесно, това клише трябваше да се постави хоризонтално.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Рудолф Щайнер.

Педагогически курс в окултния университет

 „Гьотенаум“1)

(Продължение от кн. 1).

Човекопознанието като основа на педагогиката и дидактиката

I.

Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество

Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“. Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“.

Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер. Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси. Те проникват всички възгледи на съвременния човек. Естество-научните идеи проникват днешния човек. Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът. И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2).

Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния. От друга страна, виждаме, как интелектуалистичното възпитание атрофира човешките способности. Затова днес търсят нещо друго, което да замести интелектуализма във възпитанието. Но нищо не намират и не биха могли да намерят, защото, изхождайки от днешното схващане на света, не може да се дойде до истинско познание на човечеството.

Спенсер като представител на днешното схващане на света

За да илюстрира пред слушателите си, какво произтича от днешното схващане на света, Д-р Щайнер потърси една личност, която със своите мисли, чувства и усещания, тъй да се каже, да е типична за интелектуалистичната епоха. Такава личност той намери в Херберт Спенсер. Той в своя труд върху възпитанието и обучението засега най-важните въпроси на днешната педагогика. Той се пита: „дали възпитанието, което се практикува днес, е правилно от гледището на естествонаучната мисъл?“ Ние, казва той, наистина възпитаваме човека за много работи, обаче, не и за възпитател. Затова нашата педагогика е още незавършена. Както едно същество е завършело своето развитие, когато достигне способността за размножение, така и възпитанието трябва да се смета за завършено, когато възпитаникът стане способен да възпитава. Тази мисъл е съвсем правилна за един съвременен човек. Такъв е Спенсер.

Той казва по-нататък: „най-велики възпитателни задачи ни занимават днес. Обаче, каква е училищната ни практика?“ Спенсер съвсем не е доволен от нея. За него тя е чужда на живота. За да изясни това, той си служи със следното оригинално сравнение: „Ако след неколко века един изследовател на старини намереше описание на нашата училищна практика, никак не би могъл да си представи, че тя е била практика на нашето време; най-много, което би могъл да допусне, би било, че това описание се отнася за училищната практика на един калугерски орден от нашата епоха“. Такова е впечатлението на Спенсер от съвременната практика на възпитанието и обучението.

От външното изследване на живота следва

илюзорността на идеал, морал-и религия

Някой би запитал: „какво схващане за жизнената стойност на човека може да има днешният човек, който има съвременното интелектуалистично естествонаучно разбиране на света?“ Отговорът на този въпрос следва недвусмислено като се разгледат въпросите „от къде“ и „на къде“ относно земята и изобщо света. Към средата на развитието се явява човек със свои идеали, морални и религиозни импулси. Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега). А в края на развитието какво предстои? Смърт на земята, на слънчевата система, един пуст свет, в който нищо друго не съществува освен различия в температурните състояния. Всички живи сили ще се превърнат тогаз в топлинни сили. В подробности, по това можем да си мислим това или онова. Обаче, едно е сигурно: човек със своите идеали и импулси не е съществувал нито в началото на това развитие, нито ще съществува в края на развитието някъде в пространството. И човек съзнателно или несъзнателно трябва да се проникне от мисълта, че за външното изучване на света, всичко, което ние наричаме идеал, морал и религия се свежда към илюзия.

И такова отнасяне към живота е вляно и в тези хора, които може би не знаят подробностите на този начин на схващане нещата. Същото отнасяне към живота е вляно, преди всичко, във възпитанието.

Вярно е, че в днешното училище възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една  пропаст. Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно. И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота.

Спенсер разглежда детето като член от

външния механизъм на природата

Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват.

Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно?“4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява. Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като последица от интелектуалистично естествонаучното схващане на света. Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка. И към това трябва да се стремим, казва Спенсер. Това си мнение той изразява така: „С възпитанието трябва да станем съблюдатели на причинната зависимост между явленията“. Очевидно, това е явление с логическа последователност на външния естествонаучен начин на мислене в педагогиката. Обаче, към какво води това приложение? Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости. Тогаз човек за нас става само една част от външната природа.

Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика. От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост.

Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен. И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него.

Безсилието на съвременния духовен живот

Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия

Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там. Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр. морал и религия — тези възгледи са станали житейска практика. Те характеризират интелектуалистичния духовен живот.

По-старите епохи не биха считали духовният си живот за идеология, защото за древното човечество духовният живот беше носител на мощни импулси. Обаче, съвременното човечество преживява днес безсилието на своя духовен живот. Това, което дълбоко извира от глъбините на човешкото естество, днес е пренебрегнато. И човечеството пъшка от резултатите на това положение. Това, което става в Русия днес, и по-нататък все по-нашироко ще става в света, е резултат на онова, което са учили в нашите университети. Западно-европейските им учители са присадили това.

Безсилен е интелектуализмът6) по отношение на действителността. За това с него не можем да възпитаваме. Интелектуализмът не може толкоз да действа, колкото да говори. И говорят на всевъзможни конгреси. Това води към отчуждаване от живота. На конгресите човекът от известно гледище може да влезе в разбирателство с всекиго. Там всичко се върши в сферата на интелектуализма, и всичко е отчуждено от самата действителност. Самият живот около нас ни показва, че това е така.

Преди няколко време имахме такъв пример: беше въпрос за златната валута в разните страни. Държаха се най-смели речи и се доказваше, че когато дойде златната валута, ще дойде и свободната търговия, че едното е последица от другото. Това казваха хората чрез твърде остроумни умозаключения. Но в действителност стана обратното. И причината на това не седеше в обстоятелството, че хората бяха умствено неразвити, а в това, че действителността се изплъзва от интелектуализма. И това става винаги. Интелектуализмът е нещо чуждо на действителността. Затова той никога не може да стане основа на педагогиката и дидактиката. Интелектуализмът ни отдалечава от действителността, отдалечава ни от познанието на човека, отдалечава ни от самия човек. Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на учителя към подрастващия човек. Затова педагогиката и дидактиката трябва да се обосноват върху истинското човешко естество. Това може да стане само чрез едно действително човекопознание. А едно такова-познание може да даде само антропософията (окултизмът).

След тази отрицателна страна на въпроса, по-долу ще разгледаме положителната му страна.

(Следва)

________________________

1) По технически причини, тази статия не можа да се помести в отдела й „Окултна педагогика“.

2) Б. пр. Д-р Щайнер под „интелектуалнстччно-естествонаучен начин на мислене“ разбира този начин, който се основава изключително на изследвате външната, материалната страна на нещата. По-долу Д-р Щайнер именно в такъв смисъл говори за „интелектуалпстпчно-естествонаучно разбиране на света". Д-р Щайнер не е против естество-научното изследване на действителността, но казва, че изследването само на външната, материалната страна на не щата не ни дава пълно познание на действителността. Естество-научното изследване е ценно, но за да вникнем в действителността, необходимо е по-дълбоко изследване, — изследване на вътрешната духовната й страна.

3) Б. пр. Под запад Д-р Щайнер тук разбира Европа и Америка, а под изток — Азия.

4) Като се подразбира, че се изследва само материалната, външната страна па животното, човека и пр.

5) Бел. прев. Т. е. духовната основа на човешкото естество, а заедно с това и духовната основа на цялата природа.

6) Под „интелектуализъм“ тук и по нататък Д-р Щайнер разбира изследване с ума само на външната, материалната страна на нещата, без да се изследва и духовната им страна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...