Предговор

[Ани]

ПРЕДГОВОР

„Нашите деди не са ни оставили много паметници за лечението на недъзите си, поради това сегашното поколение има святото задължение да събере остатъците от народната ни медицина, защото ако не се стори това сега, всичко ще се разпилее и ще изчезне безследно."

Проф. д-р Стефан Ватев (1866-1946)

Историята на нашата народна медицина е толкова стара, колкото е стара историята на нашия народ. Географските и етническите условия, при които възниква и се развива славянобългарската държава, дават основание да се смята, че българската култура е възникнала и се е развивала върху основите на културното наследство, оставено по нашите земи от траките, славяните, гърците и римляните. Според легендите Орфей е основоположник не само на тракийската музика и поезия, но и на тракийската медицина. За негов последовател и ученик легендите сочат бога на медицината Ескулап (Асклепий).

Писмени паметници за българската народна медицина са останали от втората половина на IX в. По това време - в края на царуването на Борис I и при цар Симеон - е и Златният век на българската култура. Големият учен, богослов, проповедник, философ, езиковед, писател, естественик и лекар от това време Йоан Екзарх пръв е описал на славянобългарски език човешкото тяло, като е създал и първата славянобългарска анатомична терминология. След него много учени и лечители се грижели за здравето на народа ни, обаче са останали малко писмени паметници. Преданията отреждат за родоначалници на народната ни медицина Боян Мага, син на цар Симеон, и неговия последовател Василий Врач. За съжаление почти цялата българска книжнина, създадена през Златния век, е унищожена от гръцките фанариоти и нашите гръкомани.

Боян Мага е получил образованието си в столицата на Византия Константинопол. Там се е намирал таен клон на Египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. В нея като голям учен, моралист и филантроп приели и Боян Мага. Тук той придобил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси. След завръщането в родината си образувал таен кръжок начело с поп Богомил. В този кръжок се поставя началото и на богомилството, което послужи като искра в борбата за социална правда и политическа свобода. То създаде първите антифеодални схващания в света. Богомилството трасира и пътя на народната ни медицина.

С лекции Боян Мага е обучавал най-близките си съратници от богомилите - „съвършените", а те лекували и учили народа на лечебно изкуство. Самият той тайно лекувал болни в избите на някои манастири и в горите. Поради големите му лечителски успехи бил наричан всред народа Боян Магьосника, понеже не е правена разлика между „маг", т. е. мъдрец, учен, и „магьосник", т. е. човек, който прави магии, заклинания.

Голяма част от многобройните сподвижници на богомилите („съвършените"), ученици и последователи били избити по времето на цар Борил със съдействието на гръцкото и българското духовенство. Останалите живи се пръснали голи и боси из цяла тогавашна Европа, носейки на гръб по две торбички: в едната хляб, в другата билки.

Най-прочут богомил и лекар след Боян Мага е Василий Врач, който в края на XI в. и в началото на XII в., по време на византийското робство, оглавявал богомилското движение. Той бил изтъкнат философ, учен и лекар, поради което с право го наричали българския Авицена. Огромната му популярност всред населението не само в България, но и в цяла тогавашна Византия станала причина под натиска на гръцкото духовенство да бъде изгорен жив на клада на хиподрума в Константинопол през 1114 г. Делото му обаче не умряло. Неговите ученици, разпръснати из Европа, допринесли да пламне и да се разгори реформацията.

От тези исторически факти се вижда, че българската земя е родила и откърмила големи мислители и че нашият народ в някои области е вървял с векове пред останалите европейски народи.

Поднасям на българските читатели своя труд, като го посвещавам на Боян Мага, Василий Врач и плеядата знайни и незнайни лечители - рожби на българския народ, който е дал много за възхода на Европа и човечеството.

Посвещавам труда си и на светлата памет на моята любима майка Екатерина Димкова, която високо ценеше българското лечителско изкуство и грижливо издирваше и записваше народни рецепти за лечение. През 1900 г., когато бях на четиринадесетгодишна възраст, тя ми предаде своите тетрадки със съвет да продължа издирването и записването на методите и средствата, с които се е лекувал нашият народ през вековете. Това аз правя вече 75 години. Книгата ми е плод на упорита и безкористна дългогодишна дейност в областта на българската народна медицина.

ПЕТЪР ИВАНОВ ДИМКОВ