Jump to content

Разкъсани и смазани рани


Recommended Posts

РАЗКЪСАНИ И СМАЗАНИ РАНИ

Причини и признаци. Вж. „Общи насоки за лечение на рани“.

Предсказание. Сериозно, защото често дават усложнения.

Лечението трябва да се извърши в болнично заведение от специалист-хирург.

В по-леки случаи народната медицина препоръчва при разкъсана рана да се спре кръвоизливът. Да се изчисти раната наоколо от нечистотиите, да се предпази нараненото място от заразяване, т. е. да не се позволи да падат върху раната прах, нечистотии и др., като се превърже с чист материал и се постави наранената част в пълна неподвижност.

При разкъсани рани може да се приложи и следното народно лечение. За да оздравее раната без белег, необходимо е първите три дни сутрин и вечер да се измива или с тинктура от арника (набавя се от аптеката и се разрежда - 1/2 до 1 чаена лъжичка на 250 г преварена вода), или пък с едно от средствата, дадени в общите насоки за лечение на рани. След това раната се превързва или с млечен компрес (с прясна извара) - много добре чисти раната, или с народния мехлем, приготвен от прясна свинска мас, разтопена с чист восък (наполовина), или пък с домашен мехлем за смазване на разкъсана рана, приготвен от жълтък от прясно кокоше яйце и чист маслинен зехтин, но не олио. Първо се разбива жълтъкът и след това му се капва капка по капка зехтинът и непрекъснато се бърка, докато стане като майонеза.

Сутрин и вечер преди ядене на раната да се прави гореща баня (39-40°С, 10 минути), най-добре с отвара от трина и смрадлика (наполовина, ври 10 минути), последвана след изсушаване на раната от превръзка или с един от дадените по-горе мехлеми, или пък със сладкия мехлем, след нея и от коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или вода. Сутрешният компрес се държи 2-3 часа, а вечерният - цяла нощ.

При запек - топла клизма (37°С), най-добре с чай от лайка.

Вътрешно и диета - както при порезни рани.

При смазана рана се прилага лечение, както при четвъртата степен натъртване (набиване - контузия).

Обикновени гнойни рани

Причини. Инфектиране на обикновени рани с гнойни бактерии.

Признаци. При натискане раната гнои, ако е нова - с жълтеникава гной, а ако е стара - със зеленикава, при това има и тежка миризма.

Предсказание. Повечето пъти е сериозно, особено при дълбоките рани.

Лечението се извършва от лекар-хирург.

От народната медицина се препоръчва следното лечение:

За рана, която бере или гноясва. За да се ускори пробиването на мястото, което бере, то трябва да се превързва: 1) или с топла лапа от ленено семе с мляко (вж. „Лапи“); или 2) с топла каша, направена от една филия бял хляб без кората, сварен с 20 г доброкачествен сапун; или 3) с лист от дебела мара - обелва се тънката й горна кожица от лицевата й страна и се поставя на мястото с превръзка; или 4) с лист от живовляк (широколистен) - измива се, затопля се малко на огъня, колкото само да омекне, и след това се връзва на болното място; или

5) с лист от прясно зеле - измива се, стопля се и се превързва, както с живовляка; или 6) лист от кисело зеле - превързва се на болното място; или 7) с парче пресен червен домат с месото му, може и сушен, но без сол и предварително накиснат в малко вода, за да омекне.

Всички изброени средства се държат, докато пробие раната, като се сменят 2-3 пъти дневно. След като раната пробие, да се лекува по начина, указан по-долу за обикновени гнойни рани. За целта използуваме следните лапи и мехлеми: топла лапа от бели тиквички, сварени с малко мляко до гъстотата на лапа от ленено семе, и преди поставянето поръсена с половин чаена лъжичка пудра захар и увита в чиста марличка - тегли чудесно; или пък с един от долуизброените мехлеми, намазани или на пресен зелен лист от дебела мара, предварително обелен от външната му ципа, или на зелен лист от широколистен живовляк, или пък на марличка от 4 ката, намазана, или: 1) с домашен мехлем, приготвен от пепелта на изгоряла дръжка от тиква, забъркан на тих огън с малко чист маслинен зехтин до гъстотата на мехлема, без обаче да завира; или 2) с домашен мехлем, приготвен от 1 пресен жълтък, разбит с половин чашка сок от листата и стеблата на обикновена коприва, 7 зърна счукана бяла дъвка, половин чаена лъжичка чист пчелен мед и половин чаена лъжичка бяло брашно; всичко това се бърка на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира; или 3) със следния домашен мехлем: 1 пресен жълтък, 1 супена лъжица чист пчелен мед, 1 супена лъжица бяло брашно и 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин - бърка се на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира; или 4) със сладкия мехлем; или

5) с домашен мехлем, приготвен от по 1 чаена лъжичка стопена овча лой (по-добре вътрешна), 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин, чист бял пчелен восък и чиста бяла дъвка, предварително счукана на прах - бърка се на тих огън, докато се махне пяната, без да завира, или 6) с домашен мехлем, приготвен от 50 г чиста морска сол, счукана на ситно, 100 г чист пчелен восък - слагат се в глинено гърне или алуминиев съд и се бъркат, докато се сгъсти като мехлем, без да завира; или 7) с мушамичка за изтегляне на гнойни рани - за нея се вземат: 20 г чист пчелен восък, 10 г зайча мас (може и от домашен заек), 5 г козя лой, 3 г чиста бяла дъвка (бял сакъз), 1 г чист бял измирски тамян (последните счукани на прах) и 10 капки чист маслинен зехтин.

Приготовление. Всички продукти се поставят в чист алуминиев съд на жар, а не на пламък, докато се махне пяната, без да завира, и след това в разтвора се натопява изпрано хасе или американ 20 на 20 см и с дървена лъжица непрекъснато се мачка и обръща, докато хубаво се напои. След това се изважда от съда и докато е горещо, се изопва и посолява със скълцана ляна захар (небетшекер) или пък с карамелизирана захар; след това отново се сгъва и се потопява в съда да се намокри и равномерно навсякъде да попие захарта, изважда се и се изопва да изсъхне.

Употреба. От така приготвената мушама се отрязва с ножица необходимото парче, затопля се на огън да омекне и се превързва върху раната.

Пример. Ако бере пета на крак, всяка вечер на стъпалото се прави гореща баня (40-50°С за 10-20 минути), последвана от налагане с топла лапа от бели тиквички или от ленено семе, или с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, изстискай и засилен с 1/2 чаена лъжичка пудра захар; държат се цяла нощ и на сутринта, ако болното място не се е пробило, взема се една обгорена на пламък игла, пробива се раната, измива се с отварка от жълт кантарион или от подбел (2 супени лъжици листа и цвят от кантариона или пък само листа от подбела се запарват с 5 00 г кипяща вода и врят 10 минути), подсушава се раната и се превързва с един от дадените вече мехлеми.

Гнойни рани по лицето, ръцете, краката и тялото. Сутрин и вечер гнойните рани да се измиват с отварка от жълт кантарион или от подбел, да се подсушават и да се превързват с един от дадените мехлеми.

Забележка. В по-тежките случаи е добре, преди да се измие раната, да се направи местна парна баня с чай от лайка.

Вътрешно: 1) отварка от червен кантарион (2 супени лъжици на 1/2 литър вода, ври 5 минути) - пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чаша; или 2) отварка от заешки уши (приготовление и употреба както при т. 1); или 3) отварка от заешка стъпка (приготовление и употреба, както при т. 1).

Диета - лека, природосъобразна храна (безмесна) с повече сурови зеленчуци и плодове. Алкохолът и тютюнът да се изоставят.

Гнойни рани на цялото тяло. Лекуват се по същия начин с добавка: вместо местни бани в случая всяка вечер да се прави цяла топла баня (38°С за 10-20 минути) със солена вода (на 1 л вода 1 супена лъжица морска сол).

Стари, дълбоки и трудно зарастващи гнойни рани

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 супена лъжица смес от 500 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на ка-шица, 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени в машина за месо с корите, но без семките, и по 10 г валерианова (чиста) и глогова тинктура.

II. Десет минути след тази смес да се изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк (широколистен) - листа, мента, невен, пача трева и цариче по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода и захлупено ври 15 минути; като изстине, се прецежда. Пие се подсладено с мед и лимон по вкус.

Диета - вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове, добре измити, или обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн - не!

Преди обед да се изяждат по 1-2 глави печен кромид лук без хляб. На обяд заедно с другата храна, винаги придружена от любима салата с малко чист маслинен зехтин и винен оцет, може да се изяжда и по 100 г прясно месо от агне, теле, птица или прясна риба - речна или океанска.

На вечеря - безмесна храна: кисело мляко с 1-2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти с хляб.

След ядене да се изпива по 1 чашка от 50 г сок от червено цвекло.

Вместо вода (ако дадените отварки са недостатъчни) да се пие запарка от шипки (25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода и като клокне три пъти, се снема от огъня; като изстине, се прецежда през тънка кърпа).

III. Два часа след ядене да се изпива пак 1 чашка отварка (вж. точка II).

IV. Вечер преди лягане. При запек - топла клизма с 500 г топла вода, последвана от коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода, отгоре хартия и вълнен пояс, едновременно съчетани и със следните приложения върху раната (раните): 1) местна гореща баня (39-40°С за 20-25 минути) с отварка от слез, люляк и лайка - в кофа с вряла вода се слагат 1 двойна шепа слез (листа и цвят) и 1 шепа листа от люляк да врят 10 минути; преди снемането от огъня се слага и 1 шепа лайка и след 5 минути се снема от огъня; през време на банята раната трябва да бъде изцяло във водата; или 2) вместо банята се прави парен компрес от 4-6 хасени парчета, натопени в търпимо гореща отварка от смрадлика (4 супени лъжици листа се запарват с 1 л вряща вода и врят захлупени 10 минути), с продължителност около 10-15 минути, след което раната се превързва с един от следните мехлеми:

1. Домашен мехлем за дълбоки рани: 50 г зайча мас (може и от домашен заек), 5 г пчелен восък и 5 зърна чиста бяла дъвка. Тази смес се бърка в чист съд на тих огън, докато се разтопи, без да завира, маха се пяната и мехлемът е готов.

2. Домашен мехлем за стари гнойни рани: 1 супена лъжица чист боров катран от аптеката се измива с 9 води (да пожълтее, като след всяко забъркване на катрана се чака да се утаи) и след това се размесва с 1 супена лъжица чист маслинен зехтин и се бърка на тих огън, докато се сгъсти като мехлем, без да завира.

Употреба. Най-добре е да се намазва или върху чист зелен лист от лоза, или пък лозов лист, стоял в саламура (предварително измит в няколко води, за да се обезсоли).

 

3. Мехлем за стари неизлечими гнойни рани - вземат се: чист маслинен зехтин 100 г

чист жълт пчелен восък    8 г

чист бял пчелен восък    5 г

терпентин - от аптеката    15 г

бяла борова смола    8 г

чист бял тамян    1 г

бяла дъвка (бял сакъз)    1,5 г

прясно краве масло    1 супена лъжица.

Приготовление. Всички продукти с изключение на терпентина се слагат в чист алуминиев съд и на тих огън се бъркат, докато се стопят и заприличат на мехлем, без да завира. След това се обира пяната и се снема от огъня и бавно се налива терпентинът, като постепенно се бърка, за да се сгъсти като истински мехлем. Пази се в подходящ съд с капак.

4. Мушама за стари гнойни рани - взема се:

бяла борова смола 50 г

овча стопена лой    50 г

чист маслинен зехтин    50 г

чист пчелен жълт восък    50 г

домашен сапун    25 г

прясна свинска несолена мас 50 г.

Приготовление. Всичко се разтопява и бърка на тих огън, без да завира, маха се пяната и става на мехлем. Снема се от огъня и докато е топло, в него се топят и мачкат кърпички, за да се напоят добре. След това се изопват и се поръсват с малко пудра захар и се оставят да изстинат.

Употреба. След измиване раната се покрива със затоплена мушама, която стои 12 часа

5. Мехлем за миришещи гнойни рани. Вземат се 70 г чист маслинен зехтин, 40 г чист пчелен восък, 25 г бяла дъвка (сакъз) и 25 г колофон (чамсакъз). След това в чист алуминиев съд и на тих огън се стопява восъкът; към него се прибавят зехтинът, дъвката и колофонът, предварително счукани на ситно, като се бъркат непрекъснато, докато се махне пяната и стане мехлем, но без да завира, защото си губи силата.

Забележка. При този вид рани най-ефикасно е те да се промиват с отварка от трицветна теменуга (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и като изстине, се прецежда). Много е полезно от същата отварка сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене да се изпива по 1 кафена чашка. При липса на трицветна теменуга раната може да се промива и с отварка от полски хвощ (вари се по същия начин), но тя има по-слабо въздействие.

V. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в скоро време раните ми ще оздравеят“ (вж. „Внушение и самовнушение“). След това се прави фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и 10 дълбоки вдишвания с бавни издишвания (вж. „Домашна гимнастика“-дихателно упражнение 1).

VI. Лятно време преди обед от 10 до 12 часа е добре раната да се изложи на слънчевите лъчи, като се внимава въздухът да е чист, незапрашен. За тази цел се прави една форма от тел, която се слага върху раната, така че да достига ръбовете й. Върху формата се поставя тънка марля или воал или пък зелен лист (от тиква, репей и др.) и така се излага раната на слънце по 1 час дневно, последвана от поливане, а след него и превързване (вж. по-горе).

Забележка. Щом мехлемът започне да изсмуква чиста кръв, превързването с него престава, а раната продължава да се налага с компресчета от 4-6 ката, натопени в чай от лайка, като отгоре се слага вълнена превръзка, за да не се простуди крайникът.

Гнойни рани при разширени вени

Лекуват се от лекар-хирург. Народната медицина препоръчва:

I. Рани, които се пукат. Лечението е общо и по начина, изложен за „Стари, дълбоки и трудно зарастващи гнойни рани“, с добавката, че тези рани мъчно се лекуват, защото разширените вени пречат на правилното кръвооросяване на раните. За целта дават добри резултати:

1. Превързване на раните с филийки от прясно несолено сирене с дебелина около 0,5 см (сиренето да се подсирва през деня).

2. Вечер да се налагат или с лапа от суров невен - листа и цвят, счукани на ситно, или първо да се увиват с компрес от 4 ката, натопен в топла отварка от невен (4 супени лъжици листа в 1 л вода врят 5 минути); държи се 2 часа и след това се превързват с мас от невен: сок от суров невен (листа и цвят) 6 глави и 30 г прясно краве масло се бъркат 30 минути да стане на мехлем.

3. Вечер да се измива болният крак с топла отварка от жълт кантарион и смрадлика листа (по 1 супена лъжица от двете билки в 300 г вода врят 5 минути, като изстине, се прецежда). След сухо изтриване на раната с чиста марля върху нея се залепва восъчна пластинка, приготвена по следния начин: 1 супена лъжица чист пчелен восък се разтопява в чист алуминиев съд на тих огън, и то във водна баня; след това се прибавя 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбит с 2-3 зърна бяла дъвка, счукани на ситно. Бъркат се заедно с восъка, докато стане гъста смес, без да завира, след което се излива върху стъкло, за да се направи с помощта на тъпата страна на един нож като пластинка, дебела около 1 мм, и се поръсва с пудра захар.

Употреба. От восъчната пластинка се изрязват подходящи парчета, затоплят се леко и се залепват върху раната (раните); стоят от 8 до 10 часа.

II. При рана с „гнило месо“ В този случай полезно е измиването на раната да става със стипцова вода (на 1 чаша преварена вода 1/4 чаена лъжичка печена стипца) и вместо други мехлеми да се употреби млечно-сапуненият мехлем (настъргва се малко чист зелен сапун от аптеката и се разбърква с малко прясно сварено мляко, докато стане доста гъсто).

III. При смърдяща рана с „диво месо“ (рана, през която е изскочило „чисто“ месо) е от полза пръскането с тулумбичка, и то 2-3 пъти на ден, със студена вода и след това или да се намаже с чист маслинен зехтин и държи преди обед от 9 до 11 часа (1-2 часа на ден) на слънце; ако слънцето е много силно, може и през зелен лист от репей или друго растение; или да се налага с прах от печена стипца - насилва се на памук и се слага върху дивото месо, това се прави 3 пъти на ден в продължение на 10-15 дни, докато се загуби. Раната може да се намаже и с белтък от прясно кокоше яйце и след това да се налага с прясно телешко месо (незамразено), нарязано на ситно и накълцано като кюфте, или с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, изстискай и поръсен със ситна захар, или пък със синя слива, разряза-на на две части и поръсена откъм месестата й страна със ситна захар и отгоре топла лапа от печени ябълки - прави се, докато дивото месо изчезне. Останалото лечение е, както е казано по-горе.

Рани по тялото от продължително залежават (пролежка), яздене и седене

Предпазване. Вечер лека разтривка на застрашените места с памук, натопен в камфоров спирт.

Лечение. Сутрин и вечер раните да се промиват или с отварка от жълт кантарион, или пък с отварка от полски хвощ (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън врят 10 минути; като изстине, се прецежда), подсушават се и се намазват с домашния мехлем за дълбоки гнойни рани, направен от 50 г зайча мас (от див заек, в краен случай може и от домашен), и то стопена, 5 г чист пчелен восък и 1 г бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно и във водна баня ври, докато всичко се стопи добре и стане на мехлем. Мехлемът се намазва или върху марличка, или пък върху зелен лист от широколистен живовляк, така че напълно да покрива раната.

Болният да лежи върху кръгла гумена възглавница.

Вътрешно - диета и др., както при стари, дълбоки и трудно зарастващи гнойни рани.

Инфектирана рана

Инфектираните рани се лекуват само от лекар специалист-хирург.

От народната медицина се лекуват по два начина:

1. Взема се 1-2 кг царевично брашно и се попарва с вряща вода да стане на рядка млечна течност. Ако засегнатото място ще се потопява (ако е малко) в същата течност, да се изчака температурата й да спадне до 45 °С. Ако ли засегнатото място е голямо, тогава то трябва непрекъснато в продължение на 1-2 часа да се полива с тази гореща течност (като температурата непрекъснато се поддържа до търпимата 45-50°С), и то дотогава, докато гнойникът набере и се пробие. След това се лекува като гнойник с един от мехлемите, дадени за стари гнойни рани (вж. по-горе).

2. След като се направи на засегнатия крайник гореща баня (45 °С за 20-30 минути) с отварка от слез и лайка (вж. по-горе), той се изтрива до сухо и се увива с мушама за изтегляне на гнойни рани (вж. по-горе), която стои без отвързване седем дни, и ако има нужда, се поставя втора мушама.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...