Изгаряния (с огън, пара, горещо масло, вряла вода и др.)

[Ани]

ИЗГАРЯНИЯ (С ОГЪН, ПАРА, ГОРЕЩО МАСЛО,

ВРЯЛА ВОДА И ДР.)

Причини. Изгарянията се причиняват от пламък, горещ въздух, пара, разтопен или нагрят метал, вряла вода и др.

Според дълбочината изгарянията се делят на 4 степени: I степен

- засегнати са само повърхностните слоеве на кожата; II степен

- засегнати са и по-дълбоките слоеве на кожата; III степен се дели на III -А и III -Б степен: при първата е налице некроза на кожата със запазени острови, което позволява самостоятелно епителизиране, докато при втората има пълна некроза на кожата; IV степен - засегнати са и са увредени в различна степен всички тъкани на крайника, включително и костите.

Освен местните повреди, когато разрушението е голямо, се явява и общо засягане - шок. Това най-често се среща при обширни изгаряния на главата, шията, гърдите и корема.

Най-често такива усложнения дават изгарянията с пара, защото тя прониква много дълбоко и бързо разрушава тъканите. Затова всяко такова изгаряне да се лекува като тежко изгаряне.

Усложнения: червен вятър (еризипел), опасни кръвотечения и общо нагнояване.

Предсказание. Зависи преди всичко от разпространеността на изгарянето, а не толкова от степента. Когато изгарянето е засегнало повече от една трета част от повърхността на тялото, има опасност за живота на пострадалия.

Предпазване. Много изгаряния се дължат на небрежност, но понякога се случват и в най-грижливите семейства. Безусловно трябва да се избягва работа с бензин или други лесно запалими течности при огъня. Попарване на малки деца най-често става, когато майките или бабите по невнимание оставят близо до децата съд с горещо мляко, супа и др., които децата изливат върху себе си. Често се случват изгаряния и при деца, които играят с кибрит. Всеки трябва да смята за свой дълг да пази децата от тези нещастия. Освен това майката трябва да знае винаги какво трябва да се направи в такъв случай и да действува веднага. Необходимо е също да знае и какво не трябва да се прави, защото много често малки случки дават тежки последици поради незнание и слушане съветите на околните. Много пъти върху изгорялата част се слагат крайно вредни неща, като мастило, урина, варена тиква, лук и пр., с които се докарват неизмерими повреди.

Първа помощ. 1. При подпалване на дрехите от огън (става по невнимание) не бива да се грабва пострадалият и да се изнася навън или да се тича за вода, а трябва веднага да се повали на пода така, че горящата част да бъде обърната нагоре и да се покрие с одеяло или черга, килим или каквото се намира под ръка, за да се загаси.

2. Веднага след изгасяването на дрехите да се потопи пострадалата част (ръка, крак) в студена вода или пък цялото тяло до шията (ако изгарянето е някъде на тялото) в хладка (26-30°С) вода, в която може да се сложи и една чаша готварска сол или сода бикарбонат, и във водата да се съблекат дрехите или ако това е невъзможно, да се разрежат, като всички части от тях, които са залепнали за тялото, не се теглят, за да не се разкъсат образувалите се мехури. Платът сам ще падне, като се напои добре с вода.

Лечение. За изгаряния от II до IV степен то се извършва от хирурзи - специалисти в създадените специални болнични отделения и клиники за изгаряния.

Народната медицина препоръчва бързо и внимателно да се съблече изгорелият, да се почисти със студена вода засегнатото място и веднага пострадалата ръка (крак) да се потопи в студена вода (от чешмата), която непрекъснато да се долива с нова, за да не се стопля от температурата на болния крайник, и се държи в нея дотогава, докато не минат болките и кожата на извадения крайник не е придобила нормалния си цвят.

При силно изгаряне минават часове (от 1 до 8), докато човек може да извади ръката си от водата за по-дълго време, без да получи пак силни болки. Ако веднага при изгарянето (попарването) се употреби студена вода, мехури не се дигат, болките минават, често без да има нужда от по-нататъшно лечение.

След като преминат болките, на изгорялото място може да се правят студени компреси, натопени в студена вода или в една от препоръчаните отварки, или още по-добре да се наложи с кърпичка, намазана с един от дадените по-долу мехлеми.

Ако няма съд, в който да се потопи засегнатата част, тогава пострадалото място веднага се полива със студена вода и ако има под ръка сода бикарбонат, гъсто се посипва с нея, за да се избегнат усложненията. При липса на сода може да се използува или готварска сол, или пък сапун, като добре се насапуниса една чиста мокра кърпичка и се залепва върху изгорялото място (действието на последните две средства не е така силно, както на содата) и отгоре веднага се поставят студени компреси, сгънати на 10-20 пласта, натопени в чиста студена вода (може и в чист оцет или спирт), без да се изстискват. Компресът да не се сваля, защото боли, а само да се сипва отгоре му студена вода (оцет или спирт 50-70°) в началото всеки 1-3 минути, докато премине болката от изгореното, а после на все по-големи интервали.

Студените компреси, съчетани със содата, солта или сапуна, или пък и без тях, се държат непрекъснато, докато престанат съвършено болките и след това върху изгорялото място, ако има рани или мехури, се поставят марлички или още по-добре измити листа от подбел, невен или репей, намазани с един от мехлемите, посочени по-нататък.

Студените компреси могат със същия успех да се заменят или с млечни компреси - с прясна извара, с прясно несолено сирене, с кисело мляко (държат се, докато почнат да засъхват, след което се сменят с нови), или се налага засегнатото място с тънки листа от кисело зеле, предварително измити със студена вода (сменят се веднага щом се затоплят), или пък с дебели компреси, натопени в сок от сурови картофи (сменят се, както студените компреси). Всички тези заместители се поставят направо, без да се съчетават със сода, сол или сапун, а след като отнемат огъня, ако има рани и мехури, трябва да бъдат последвани от превръзки с някой от мехлемите, дадени по-долу.

Ако поставянето на компреса е закъсняло и са се образували мехури, то малките се запазват цели, а големите се пробождат в основата им с игла (на която върхът да се прекара през пламък), за да не остане мястото голо (кожата „пада“ върху раната и служи като превръзка), тогава или ги посолваме добре с кафе от печена бакла, или пък се налага с парче памук или плат, натопено в чист зехтин (не олио) или ленено масло и белтък от яйце, разбити на каймак. При болки отгоре пак поставяме студени компреси. Лекувано по този начин, изгореното почти никога не оставя белег.

При изгаряне на гръдния кош вместо цели хладни бани, които в случая могат да дадат пневмония, е по-добре да се прибегне към студените компреси или техните „заместители“ (вж. по-горе).

При всички по-тежки случаи на изгаряне изложеното лечение непременно да се съчетае, и то сутрин, обед и вечер преди ядене, или с коремни компреси, натопени в хладка вода (20°С), като първите два се държат по 2-3 часа, а вечерният - цяла нощ, или пък с коремни бани (30-22°С, 10-20 минути), за да се избегнат усложненията от високата температура. Освен това болният непременно да държи в покой пострадалия си орган (ръка, крак и др.), иначе няма да настъпи оздравяване.

Пострадалите трябва да лежат в топла стая. Изпразването на червата е най-добре да става вечер с топла клизма (37°С).

При овъгляване на някоя част от тялото трябва да се търси само медицинска помощ в специализирано болнично заведение.

Най-добре е дотогава болният да се лекува с млечни компреси с прясна извара (те дават отлични резултати) и ако липсва за тях необходимото мляко, да се прибегне до студените компреси или други средства, изложени по-горе.

Ако лечението не е започнало със студени бани или студени компреси и раните са вече загноили, те трябва да се налагат непрекъснато със студени компреси, натопени в отварка от смрадлика или от жълт кантарион (4 супени лъжици от билката в 1 л вода, врят 10 минути), или с отварка от дъбови кори (1 шепа на 2 л вода ври, докато стане 1 л), или с разтвор от 5 г танин на 100 г преварена вода, или пък с много силен руски чай (всички съдържат танин, който втвърдява кожата и образува кора) и след преминаването на болките лечението да продължи с превързване на раната или с варовия, или със сладкия мехлем, или пък с някой друг по избор.

Ако е изгоряла 1/3 от цялата кожа, и то тежко, и лечението не е започнало веднага, тогава надежда за оздравяване почти няма.

При гнойни рани:

а) Варов мехлем за изгорени рани (предварително добре разбъркан)

Приготовление. Взема се една бучка негасена вар (колкото яйце) и се изгасява в 1 чаша (250 г) вода. След като тази варна вода съвършено се избистри, вземат се 2 супени лъжици от нея и 4 супени лъжици чист маслинен зехтин, който се капва във водата капка по капка и се бърка постоянно с чист гвоздей, докато не се сгъсти и не стане като подквасено мляко и накрая се прибавя още 1/4 до 1/2 съвършено пресен жълтък и пак се бърка, за да се разбие добре с останалия мехлем. Този мехлем е много ефикасен. Той трябва да се намазва или на марличка, или още по-добре на измит лист от подбел, бял крем, живовляк, невен или репей.

б) Сладък мехлем с бъз за изгорени и гнойни рани

Приготовление. Вземат се 4 супени лъжици настъргана кора от клонките на миналогодишни филизи на бъза (свирчовина), 1 кафена чашка чист маслинен зехтин, 2 чаени лъжички счукана бяла дъвка (сакъз) и 1 бучка пчелен восък (колкото малък орех) и се варят по същия начин, изложен за сладък мехлем (вж. „Слепок“).

в) Мехлем от репей

Приготовление. 500 г дъждовна (дестилирана) вода и 3-4 корена от репей се сваряват, докато остане 250 г отварка. Прибавя й се 125 г прясна свинска несолена мас и се оставя да изстине в продължение на 24 часа, но добре покрита. След това се прибавя 60 г говежди мозък и мехлемът се разбърква добре.

г) Домашен мехлем за гнойни рани - от жълтък, мед, зехтин и брашно (вж. „Абсцес“)

Всички изброени мехлеми не оставят белези.

д) Мехлем от цвета на тръстиката (папура, камъша)

Приготовление. Вземат се няколко лъжички от семенника на тръстиката, разчепкват се на конци и се разбъркват добре с чист маслинен зехтин, докато стане гъст като мехлем. Сутрин, обед и вечер се превързва с него раната, която за няколко дни оздравява.

е) Домашен мехлем за изгаряне

Приготовление. Вземат се чист зехтин и восък на наполовина и се приготовлява мехлем.

ж) Народен мехлем № 1 за изгаряне

Приготовление. Взема се 1 супена лъжица прясно краве масло и се разтопява на тих огън, след това се прибавя 1 чаена лъжичка счукан бял тамян, който се сипва по малко и непрекъснато се бърка, докато разтворът стане гъст като мехлем.

з) Народен мехлем № 2 за изгаряне

Приготовление. Вземат се 1 супена лъжица прясно краве масло и едно прясно яйце и се разбиват сурови, докато станат на мехлем. Употребява се като другите мехлеми и се сменя, щом почне да засъхва.

и) Сиромашки мехлем за изгаряне

Приготовление. Взема се 1 супена лъжица чист зехтин или орехов шарлан (не олио) и добре се разбърква с настърган на прах тебешир (колкото поеме), за да стане гъсто като мехлем. Употребява се както другите мехлеми.

Забележка. Ако пострадалият е започнал да лекува по друг начин раните си, тогава, за да се избегнат белезите, които евентуално могат да останат по лицето и тялото, той трябва да маже изгорените места с яйчено масло сутрин и вечер.

Вътрешно се прилага следното народно лечение: в по-тежки случаи на пострадалия се дава:

а) или чисто дървено масло, или пък орехов шарлан - по 1 супена лъжица, и то сутрин, обед и вечер 1/2 час преди ядене; б) отварка за пречистване на кръвта, най-добре отварката от 12-те билки (вж. „Акне“).

Диета. Лека, природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове и зеленчуци и с избягване на всичко солено, люто, кисело, алкохол и тютюн.

Вместо вода да се пие в изобилие лимонена вода.

Самовнушение при болки с формулата „Минава, минава“, иначе с общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“

При лечение на раните от изгаряне да се имат предвид общите насоки за лечение на рани.

Изгаряне с киселини и негасена вар

Причини. Такова изгаряне може да стане с азотна, сярна, карболова и друга киселина, а също и с негасена вар.

Признаците са подобни на признаците при изгаряне с огън или попарване с вряла вода.

Лечение: а) При изгаряне с азотна, сярна или солна киселина изгорялото място трябва да се очисти добре с чиста вода и след това да се облее няколко пъти с разтвор от готварска сода или варова вода (вж. „Изгаряния“). След това да се превърже като обикновено изгаряне.

б) При изгаряне с карболова киселина изгорялото място веднага да се полее със спирт или ракия. След това да се лекува с компреси и пр. по начина, изложен за изгаряния.

в) При изгаряне с негасена вар (или с друга парлива основа) мястото трябва бързо да се измие от варта с чиста вода, към която се прибавя малко оцет или лимон, или пък изгореното място да се облее няколко пъти с разтвор от готварска сол или варна вода (вж. „Изгаряния“), за да не се разяждат тъканите. По-нататък да се поставят компреси и др. по начина, изложен в изгаряния.

Изгаряне с основи (алкали)

Причини. Невнимателно боравене с тях.

Признаците са подобни на тези при изгаряне с вряла вода.

Лечение. Изгореното място да се очисти добре с вода, след това да се облее няколко пъти със смес от оцет и вода по равно и да се превърже като обикновено изгаряне (вж. „Изгаряния“).

Изгаряне на кожата от обикновена коприва, лютиче, лапа от чесън и други подобни

Причини. Небрежно или неумело манипулиране с тях.

Признаци. Силни, понякога до нетърпимост болки, придружени от зачервяване на кожата, покрита понякога с фуски или мехури.

Лечение: а) При изгаряне с коприва пострадалото място или да се натърка с гъст солен разтвор, или пък да се наложи с прясна кал (глинен компрес).

б) При изгаряне с лапи от лютиче и чесън пострадалото място или да се наложи с разбит белтък от прясно яйце, или пък при по-големи мехури да се направи с тях същото, както при изгаряния.

Изгаряне на устата от люта чушка

Признаци. Подуване на устните, придружено от силни болки в тях и горене в устата и езика.

Лечение. Пострадалият веднага да хапне среда от хляб с малко сирене или без него, за да уталожи огъня в устата си, а върху устните си да сложи компрес, натопен в студено мляко.