Замръзване, измръзване

[Ани]

ЗАМРЪЗВАНЕ, ИЗМРЪЗВАНЕ

Нормалната температура на човешкото тяло е 36-37°С. Човек обаче може да понася твърде ниски температури в зависимост от неговата нагоденост. С подходящо облекло и при движение има хора, които могат дълго време да живеят при минус 40-5 0°С.

Причини. Измръзването на някои части от тялото или на целия организъм е последица от продължителното въздействие на силен студ, сняг и студен вятър. При частично измръзване обикновено се засягат отделни части - нос, уши, пръсти, крак и др. То може да стане и при малки студове. Умирането на тези телесни части се обяснява със спазми (свивания) на кръвоносните съдове, които затрудняват храненето на тъканите. Особено лесно измръзват хората, които употребяват алкохол за „сгряване“.

Признаци. Болният усеща по измръзналите части като че пълзят мравки. По тях се появяват болезнени мехурчета, както при изгаряне. Измръзналата част побелява, а тялото при по-големи студове вкочанясва. Замръзването е свързано с вкочанясване на мускулната система и силно отслабване на сърдечната дейност.

Предсказанието при леките степени на измръзване е добро, а при по-тежките - сериозно, като може да настъпи и смърт.

Предпазване: а) Колкото повече тялото е калено, толкова по-малко можем да се страхуваме от измръзване, и колкото повече тялото е изнежено, толкова по-лесно се поддава на действието на студа.

б) В студено време предразположените към измръзване, излизайки навън, да намазват леко с вазелин носа, ушите и бузите си. Да носят топли и не впити в ръцете ръкавици. Краката им да бъдат сухи, обути в свободни вълнени чорапи и обвити с хартия. При обвиването да се следи обувките да не станат тесни и да не стискат краката. Ако не се постави хартия, краката да се намазват също с вазелин или лой.

в) На малокръвни натури се препоръчва още през есента да пият рибено масло и всяка вечер да си правят на ръцете и краката меняващи бани.

Първа помощ. Тя се състои в постепенното размразяване на цялото тяло, за да се възстановят чувствителността и движението на кръвта в кръвоносните съдове и да се предотврати умъртвяването на измръзналите части. За тази цел трябва:

а) Да се постави тялото в хладно помещение.

б) Много полека и внимателно да се разтрият измръзналите (побелели) части със сняг или студена вода.

в) Помещението постепенно да се стопля.

г) Замръзналите части да се държат малко по-високо, за да се намали болката и за да се ограничи силният наплив на кръв.

д) При замръзване на отделни части на тялото - нос, уши, пръсти на ръцете и краката - да се постъпва или по същия начин, като се използуват накрая и топли (36°С), но не и горещи местни бани, или още по-добре да се увиват с листа от кисело зеле, леко посолени със сол, и измръзването лесно минава.

е) Когато настъпи реакцията, на пострадалия да се дават бавно и в малки количества хладки питиета, а замръзналите части да се увиват с памук.

ж) При по-тежки случаи на измръзване с изгубване на съзнание болният да се съблече и разтрие със сняг или да му се слагат студени измокрени кърпи по измръзналото тяло, докато изчезне вкочанясва-нето; след това да продължава разтриването на тялото, като кърпите се потапят постепенно в по-топла вода.

з) Да се прави на измръзналия изкуствено дишане (вж. „Изкуствено дишане“) и измръзналите части да се разтриват с дървено масло и оцет или пък 5-10 минути да се налагат с листа от кисело зеле, посолени със сол. Щом листата се затоплят, да се сменят с други, пресни. Те дават много добър резултат.

Лечение. По-тежките измръзвания се лекуват от лекар. Народната медицина препоръчва, ако с казаните вече средства измръзването не се ликвидира, тогава да се продължи лечението общо. За целта:

а) Всекидневно сутрин измръзналите части да се масират или със стопена гъша мас, която в случая е много лековита, или пък с домашния мехлем за измръзнали части по тялото (200 г прясна несолена свинска мас се разбърква добре с 20 г камфор на прах) и след това същите части да се измият с топла ракия. При невъзможност да се правят топлите приложения същото може да се повтори и вечер преди лягане.

Вечер преди лягане: при запек топла клизма с 500 г топла вода, последвана от топла баня (36°С за 10-15 минути) с отварка от външните люспи на кромид лук (една двойна шепа люспи в 10 л вода врят 20 минути), а след изтриването или от продължително търкане (5-10 минути) на пострадалите части с лимонов сок, докато попиват (след 7-10 такива бани измръзналите части се олющват и минават), или пък да им се прави кратка студена баня (20°С за 2-4 минути), като във водата се прибавя и малко оцет (1/3 - 1/4 част), което е много полезно. Лечението трябва да продължи дотогава, докато измръзналото място омекне и изчезнат болките.

Ако се развият гнойни рани, те се лекуват, както е казано за обикновени гнойни рани.

б) Добре е гореизложеното лечение да се засилва всяка вечер и с коремен компрес, натопен в топла отварка от трина; държи се цяла нощ.

в) Ако от измръзването е пострадало лицето, тогава на него да се прави парна баня с чай от лайка, последвана от измиване с хладка отварка от трици.

г) При суха кожа (на лицето, ръцете и пр.) добре е тя да се маже сутрин и вечер с крем за освежаване на кожата) (вж. „Козметика“).

Вътрешно - диета и самовнушение (вж. „Стари, дълбоки и неизлечими рани“).

При лечението трябва да се имат предвид и общите упътвания за лечение на рани.

Ограничени увреди от студ

Причини. Парализа на кръвоносните съдове поради измръзване.

Признаци. Синьо-червено оцветяване на ръцете и краката, които се чувствуват влажно студени. Кожата лесно се пука, по нея се явяват плоски, нерязко ограничени меки инфилтрации. През лятото няма почти никакви смущения. В късна есен и пролет се явяват по-силни смущения, сърбеж, оток и др. Това се случва особено често у малокръвните хора.

Лечение. Общо по първия начин, изложен за замръзване и измръзване с добавка: в острия и хроничния стадий са полезни през нощта и спиртните компреси, които се правят със 70° спирт, в който се натопява марля от 8 парчета. Върху компреса се слагат вълнена материя и превръзка.

Полезни са също и меняващите бани, като горещата вода се прави или с отварка от дъбови кори (2 супени лъжици кори в 2 л вода врят да остане 1 л), или пък с 1 супена лъжица стилна или 3-10 г танин. След банята се правят енергични фрикционни масажи на пръстите - от върховете към основата, за всеки пръст по 1 минута - с гъша мас.