Jump to content

ДОМАШНА АПТЕКА


Recommended Posts

ДОМАШНА АПТЕКА

Домашната аптека е необходима за всяко семейство, тъй като са много случаите, когато се налага оказване на първа помощ.

За домашна аптечка се използува дървено шкафче с преградки, високо 45-50 см, широко 35-40 см и дълбоко 15-20 см, или подходящо малко шкафче или чекмедже, които могат да се заключват. На вътрешната страна на вратичката на шкафчето трябва да се залепи точен списък на съдържанието. Чайове и други потребни билки се запазват в малки стъкла със завинтваеми капачета. Мехлеми и други не бива да се купуват в големи количества.

В шкафчето не трябва да се слагат иригатори, подлоги и др. Те трябва да се съхраняват добре опаковани и отделно.

В домашната аптека трябва да има преди всичко превързочни материали и лекарства против болки, давилови капки против стомашни болки, валерианови капки, лайка, очистителни (майчин лист или рициново масло) и др., необходими за първа помощ при заболяване и злополука. Най-добре е аптеката да се раздели на четири главни части (кутии) и на няколко по-малки.

В големите кутии да се поставят: в първата - настойки (тинктури), във втората - билки за изваряване, в третата - мушами, и в четвъртата - масла и мехлеми.

В по-малките кутии да се помести всичко останало. Платнените ивици за компреси и платната за увиване (всякога чисти и нови), марля, памук и други подобни да бъдат в една малка кутия. Настойките, маслата и мехлемите трябва да се пазят в шишета; различните билки за отварки и мушамите - в здрави хартиени пакети или в мукавени кутийки, но с различна големина. Всичко това трябва да стои на студено и сухо място, за да не плесенясва.

На всяко шише, кутийка и хартиен пакет трябва да стои ясен надпис с означение на съдържанието. Най-добре е да се нареждат всички тези лечебни средства по азбучен ред. Най-много трябва да се грижим домашната ни аптека да бъде в пълен ред, така че веднага да може да се намери това шише или билка, което е потребно. Тя трябва да бъде винаги чиста.

За домашната аптека са предостатъчни следните средства:

Превързочни материали

1. Аптекарски памук на пакетчета (100 г). Той ще служи при изчистване и превързване на рани.

2. Марля. Продава се в аптеките на пакетчета и стерилизирана. Да се доставят 2 пакетчета по 1/2 метър едното. Употребява се за превързване на рани.

3. Бинтове. Купуват се от аптеката с различни ширини - 3-5-10 см. Служат за закрепване на марлята и памука, които се слагат върху раните.

4. Триъгълна връзка. Тя се получава, като се пререже по диагонала една достатъчно голяма квадратна кърпа. Тази връзка може да служи при всякакъв вид рани, за връзване на главата, шията, рамото и коляното, за подвесване ръката на шията и пр.

Компресии материали

1. За всички видове компреси (коремен, гръден и пр.) ленени или памучни подложки и вълнени обвивки (вж. „Компреси“).

2. Мушама. Плат, който не пропуска вода, необходим за правене на парни и съгряващи компреси. Да се държи в домашната аптека около 1/2 метър.

Слабителни (очистителни) средства

1. Майчин лист. Употребява се за очистително. Състои се от шушулките, които действуват по-приятно от самите листа (които се казват още селемекия). Попарват се като чай. За възрастни 12 шушулки се попарват с една чаша вряла вода, а за деца - 6 листа в кафена чашка.

2. Рициново масло. Гъста жълтеникава течност, която служи като добро и безвредно очистително средство, стига да не се злоупотребява с него. На възрастни се дават 2-3 супени лъжици, а на деца от 2 до 4 чаени лъжички наведнъж, леко стоплено, чисто или размесено с кафе.

Добре се маскира вкусът му, ако се приготви така: рициново масло, яйчен жълтък, захар на прах и сок от лимон; или в една чаша за вода се поставя бучка захар и една лъжица вода, за да се разтвори захарта;

в тази захарна вода се изстисква един лимон. Получената лимонада се смесва с рицинового масло, което е приготвено в отделна чашка. Получава се смес, която не се провлача, няма лошия дъх и гъстотата на рицинового масло. Ако веднага след това болният вземе и малко кафе със стрита в него захар, той не ще почувствува никак дъха на рицинового масло.

Аптекарски и народни лекарства

1. Бадемово масло. Сладкото бадемово масло (със зеленикав цвят) трябва да се намира във всяка домашна аптека. То спомага при различни болки, външно и вътрешно, като успокоява и опреснява. Дава се на децата против кашлица и малокръвие преди обед по една чаена лъжичка и след вечеря по 2 лъжички, смесено с прясно мляко или с варен мед. То пречиства дихателното гърло от храчките и лигите, лекува стомашните болести и възстановява апетита. При опасни възпаления на белите дробове, а също и при всички други възпаления, бадемовото масло действува разхладително. На такива болни трябва да се дава 3-4 пъти на ден по една чаена лъжичка бадемово масло. При различните ушни болести, шум и др. то оказва добър ефект при външна употреба. Трябва да се налеят 6-8 капки бадемово масло в болното ухо и да се запуши с парче памук.

Различни рани, които произлизат от седящия живот, от много яздене или лежане, могат лесно да се излекуват с бадемово масло. Когато падат космите, лесно е да се маже главата всяка вечер с него.

2. Бяла пръст (Bolus alba). Набавя се от аптеката за разхлабване при запек и при стомашни разстройства.

3. Боров балкански катран. Продава се в аптеката. Употребява се при различни заболявания. За пиене вътрешно и за мазане външно:

а) против лоша кашлица (трябва да се измие с 12 води, да пожълтее и тогава да се употребява за пиене по 1 чаена лъжичка с прясно мляко преди обед и след вечеря);

б) против вътрешен маясъл с кръв или сух - за пиене;

в) за разни лишеи по кожата.

4. Вазелин. Бяла или жълтеникава мас, която смекчава кожата на лицето и ръцете и я прави гладка. Употребява се против напукване на кожата. Трябва да се държи в порцеланово бурканче, защото се разтапя от топлината.

5. Валерианова настойка (Tinctura Valerianae). Миризлива течност, която се продава готова в аптеките. Дава се за успокояване при нервно разстройство, при болки в сърдечната област, при припадане и др. Дават се от 10 до 30 капки върху бучка захар или с малко вода 3-4 пъти дневно.

6. Глицерин. Гъста сладникава течност без миризма, продава се в аптеките. Употребява се за клизми, за намазване на напукана кожа на ръцете идр.

7. Давилови капки1). Набавят се готови от аптеката. Много са полезни при диария и болки в стомаха и при пътуване. Вземат се на бучка захар по 10-12 капки 2-3 пъти на ден. Не бива да се дават на малки деца.

8. Йод (йодова тинктура). Разтвор на йод в алкохол. Червено-кафява течност с миризма на йод. Употребява се външно като дезинфекционно средство при рани.

9. Камфор. Ароматично зърнесто кристално вещество. Употребява се като възбудително средство за кръвообращението и централната нервна система, особено центъра на дишането. Трябва да се пази в стъклен буркан със стъклена запушалка.

10. Камфоров спирт. Приготовлява се, като в 100 г 75° спирт се разтварят 8-10 г камфор. Употребява се за разтривка при простуда идр.

11. Камфорово масло. Продава се готово в аптеките. Употребява се за разтривки при мускулни болки и др.

12. Карамфилово масло. Червеникава течност с мирис на карамфил. Употребява се при зъбобол, като се потапя малка топчица памук в него и се поставя в дупката на болния зъб. Служи и за мазане на кожата след ухапване от насекоми, особено в 30% разтвор със спирт.

13. Лимонена киселина. Представлява безцветни кристали със силно кисел вкус. Употребява се при заболяване с висока температура, като се дава във вода, подсладена с малко захар, като разхладително. С разтвор 1:10 (1 част киселина, разтворена в 10 части вода) може да се маже и гърлото при заболяването му. Освен това се дава като противоотрова при отравяне с алкални разтвори (амоняк, варова вода, сода за сапун, лишеи и др.).

В обикновена продажба вместо нея се дава винена киселина, която се получава от дестилацията на гроздовите джибри. Тя не действува като лимонената, която може да се замени само с лимонов сок.

14. Ментови капки. Получават се готови от аптеката. Употребяват се при тежест в стомаха или повръщане по 10-15 капки на бучка захар или в малко вода. Употребяват се във воден разтвор 1%.

15. Риванол. Жълта течност, която притежава силно антисептично действие.

16. Сода готварска (сода бикарбонат). Тя е бял прах, който в домакинството се употребява при приготвяне на тестени изделия. Много е полезна при изгаряне, като изгорялата част се намокри с вода и веднага се посипе със сода. Употребява се още при киселини (парене) - по една кафена лъжичка, разтворена в чаша топла вода.

17. Синап. Употребява се при простудни болки. Хартията се потопява в топла вода, залепва се на болното място и там престоява 15-20 минути. След снемането й кожата се обтрива с влажна кърпа.

18. Спирт (алкохол). Употребява се за почистване на дребни наранявания, като се натопи парче памук и с него се избърше нараненото място; като компрес при различни възпаления на кожата и главата и при червен вятър.

19. Стипца. Безцветни кристали или бял прах, стипчиви на вкус. Разтопена във вода - една кафена лъжичка на чаша вода - може да служи за промивка на рани, за спиране на кръв от носа, устата и пр., за очистване на вода от органични примеси, за влагалищни промивки и пр.

20. Талк. Той е най-мекият от всички минерали. На пипане е мазен. Употребява се като пудра за посипване на напукани слабини и протрити части на малки депа, под мишниците, пъпа, а на възрастни против потене на краката - посипват се чорапите.

21. Терпентиново масло. Силно миризлива, безцветна течност, която може да служи за мазане при ревматични болки, при обикновена настинка, паразити по главата, за инхалации и пр.

_____________________________

1) Давилови капки няма вече в аптеките, поради съдържание на опиати. Могат да се заменят с кармолис, иберогаст и др.

Лековити билки

1. Анасон. Тревисто растение, на което семената са лековити, особено при образуване на повече газове в червата. Анасоново масло може да се получи от аптеките. Достатъчно е да се вземат за целта от 4 до 7 капки на бучка захар. Употребява се и като подправка в храната - възбужда дейността на стомаха и червата, пречиства слезката, черния дроб и червата.

2. Бъз чер (свирчовина). Използува се при много болести:

а) За пречистване на кръвта - вземат се 6 до 8 листа, нарязват се на дребно и в 300 г вода врят 10 минути. Пие се всяка сутрин преди ядене по 1 чаша.

б) За очистително - приготовлява се по горния начин.

в) Против воднянка в корема - корените му, счукани и сварени, се пият като чай - изкарват водата (ако не е от тумор) без операция. Пие се дълго време, до 40-50-60 дни или повече. Сварява се по 30 г на 1 л вода, ври, докато остане 1/2 л, и се пие по 1 кафена чашка преди ядене.

г) За прочистване на бъбреците - взема се по 1 чаена лъжичка мармалад, приготвен от плодовете на бъза (по желание преди или след ядене).

д) Против задух и кашлица - чай от цветовете му.

е) Против настинка - чай от листата му.

3. Бъз (полски бъзак). Употребява се, както и черният бъз, с добавка:

а) добър е за домашни бани - листата се сваряват отделно и с от-варката се прави баня;

б) против колики в червата - чай от листата (за приготовлението му вж. Зерен бъз“, буква „а“); пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша.

4. Градински чай (Salvia officinalis). Използува се:

а) За гнойни рани - бързо зарастват, ако се мият с отварката на този чай или ако се налагат с компреси, натопени в същата отварка.

б) За пречистване на гърлото от лиги и храчки - отварка от същия чай (вземат се 2 супени лъжици листа и в 1/2 л вода врят 10 минути; прецежда се и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша.

в) Същата отварка очиства и действува добре на черния дроб и бъбреците. Действието на този чай още повече се усилва, ако се прибави към него и 1/2 - 1 чаена лъжичка пелин. Стрито на прах, това лековито растение може да се употребява с храната, както пиперът. Действието на този прах е същото, както и действието на отварката.

5. Дренови кори. Употребяват се против венцебол - сваряват се корите с вино или винен оцет 1:10, ври 1/2 час, прецеждат се, слага се малко стипца и лимонена киселина и венците се жабуркат с по 1 кафена лъжичка преди обяд. Така продължава, докато оздравеят.

6. Дъбова кора. Употребява се сурова, току-що обелена от дървото и изсушена. Суровата дъбова кора, когато се извари (1 част в 10 части кипяща вода около половин час), дава отварка за усилване.

Компреси, натопени в тази топла отварка, действуват добре при болки в лимфните жлези на шията.

При спадане на задното черво се препоръчват седящи бани с тази отварка, като се прави и клизма от нея, но по-разредена (1:20). Така могат да бъдат лекувани и твърдите подутости и отоци, ако нямат възпаление.

Отварката от дъбова кора действува укрепително и на вътрешните органи.

7. Лайкучка. Употребява се като чай; чисти кръвта, възбужда нервите, успокоява колики, действува хубаво при смущения в храносмилането, газове в червата, диария, гнойници в устата и гърлото, болки в черния дроб, пикочните пътища, простуда и кашлица.

8. Ленено семе. Ако се скълца и свари с мляко или с вода, получава се тестовидна маса, която се употребява за размекчителни и болко-уталожващи цели. Може да се замени с конопено семе или трици.

9. Маточина. Употребява се при гръдни храчки, астма, меланхолия, коремни болки, стомашна тежест, лош дъх от устата, нервно главоболие, пищене в ушите, завиване на свят след умствена преумора, менструационни колики и еластични повдигания за повръщане. Пие се като чай. Една супена лъжица се попарва с 250 г вряща вода, кисне 20 минути и се пие по 1 кафена чашка сутрин, обед и вечер преди ядене. Външно се прилага като лапа от пресни листа при отоци, циреи, млечни възли в гърдите на кърмачката, контузии и изкълчване, коремни колики, спазми и др.

10. Пелин. Употребява се при жълтеница, стомашна слабост, зъбобол, глистогонно, при рани, треска, безсъние, киселини, чернодробни смущения, скорбут и др. Външно - лапи за разнасяне на лимфатични отоци, ревматични болки и червен вятър. Приготовлява се и се употребява както маточината.

Забележка. Според някои, приет в големи дози, пелинът предизвиква увеличение на урината и потта, стомашни болки, гадене и повръщане. След това наплив на кръв в главата, главоболие, замайване, объркване на мислите, треперене и пр.

11. Синапено семе. С него може да се приготви синапова материя, като се скълца ситно и насоли върху парче намокрена хартия или плат. Още по-добре е, ако се приготви във вид на лапа. За разтривка се употребява синапов спирт, който може да се приготви чрез разбиване на 1 кафена лъжичка синапово брашно с чаша спирт в стъкло. Синаповото брашно се употребява и за бани.

12. Черни боровинки. Употребяват се при диария - от време на време се изяждат по няколко сушени или сурови боровинки, като се сдъвкват хубаво, преди да се глътнат. При дизентерия да се вземе лъжичка ракия от боровинки с малко топла вода (след 8-10 часа може да се повтори и даже да се потрети същата порция), съчетано с топли компреси на корема с вода и оцет. Ракия от боровинки се приготовлява така: 8 супени лъжици боровинки се слагат в шише от 1/2 литър, напълнено с чиста ракия; колкото по-дълго се държат (даже година), толкова по-добра става настойката и толкова по-силно действува. Същата ракия е много полезна при стомашни болки - вземат се по 10-12-20 капки на бучка захар или в лъжичка топла вода или вино. При хроничен ревматизъм се прилага отварка от 40 г плодове и 200 г вода, врят 20 минути - пие се по 5-6 супени лъжици дневно дълго време. Против ставен ревматизъм се препоръчва сок или мармалад от плодовете по 5-6 лъжици дневно в продължение на 2-3 месеца. При кашлица, бъбречни и мехурни болести и повратна треска - листата на чай. Против стомашна и коремна тежест - сок от пресни плодове.

13. Чубрица - градинска. Употребява се за апетит, при леки диарии, чревни колики, диспепсия, повръщане, глисти, против голямата жажда при диабет, сърцебиене, виене на свят, спазми, главоболие, помага на храносмилането и придава на лицето здрав и бодър вид. Също отстранява лошия дъх от устата. Приготовление - 10:100, ври 5 минути.

Домашни лекарства - настойки и прахове

1. Маслена настойка от жълт кантарион. Приготовлява се по следния начин: вземат се 6 супени лъжици цветове от жълт кантарион, накълцват се до появата на червения сок и се заливат в едно шише с 1/2 кг чист маслинен зехтин; излага се на слънце 10 дни, докато зехтинът стане червен. След това се вземат същото количество пресни цветове, накълцват се, поставят се в същия зехтин и се излагат отново 10 дни на слънце. Така продължава 3-4 пъти, докато зехтинът стане тъмночервен. Това масло успокоява различни вътрешни и външни болестни възпаления у човека и животните, изцерява опасни рани (язви), успокоява болките при изгаряне, попарване, лекува бърже ужилване, порязване, ревматизъм, даже премахва и колики.

2. Настойка от сурови яйца с лимонов сок, небетшекер и коняк. Приготовление, както при водноглавие у деца.

3. Въгленов прах. Най-добър прах дава липового дърво. Колкото е по-пресен въгленът, толкова по-добро е неговото действие. Най-пресният въглен е този, който току-що е изваден от огъня и е полят с вода. Като се счука ситно, получава се въгленов прах. Той значително облекчава работата на стомаха подир всяка болест, която е увредила храносмилателните органи. Това се вижда чудно, но е вярно. Най-добре е да се взема този прах с мляко, смесено с мед. Трябва всекидневно да се взема по една чаена лъжичка наведнъж или на два пъти.

За болните от туберкулоза е полезно да изпиват на ден по 2 чаени чаши мляко, като във всяка чаша прибавят по една лъжичка въгленов прах. Особено добро действие оказва той при болки в черния дроб - трябва да се приема с мляко.

4. Селски хлебен квас (български народен пеницилин). Употребява се при всички видове натъртвания, гнойници и др.

5. Костен или кокален прах (естествен калций). Употребява се много в народната медицина. В домашната аптека трябва да има три вида костен прах:

а) Черен прах. Взема се дебела кост от здраво и току-що заклано животно и се държи на много силен огън, докато не се обърне на въглен. Този черен костен въглен трябва да се счука и пресее. Много е полезен за болни, които са на оздравяване - засилва организма им, особено полезен е за слаби деца (към тях трябва да се причислят най-вече децата, които боледуват от рахит). Такива болни и деца трябва да поемат всекидневно черен прах по 1/4 чаена лъжичка във вода или в храната.

б) Бял прах. Взема се също дебела кост, както по-горе, и на силен огън се изгаря, докато не заприлича на бяла изпечена вар. Изгорена по този начин, костта се счуква и пресява на прах, приличен на тебешир и отлично заместващ калция. Много е полезен за болни, у които храносмилането и кръвообращението са в лошо състояние. Дава им се както черният прах.

в) Сив прах. Взема се по 1 супена лъжица от черния и белия прах и 1 супена лъжица прах от скълцан и пресят бял тамян и се разбъркват да стане сив прах. Много е полезен за хора, които са прекарали някоя тежка болест.

6. Прах от яйчени черупки. Вземат се повечко черупки от яйца и се оставят да поврят за дезинфекция (3-5 минути). След това се изсушават, счукват се на прах и се пресяват през сито за брашно. Те са естествен калций, който лесно се приема от човешкия организъм и затова е много лековит, особено при слаби кости, изпадане на зъби, рахит, хроничен стомашен и чревен катар, киселини, запек, глисти, разстройство на функциите на черния дроб и косопад. Взема се 21 дена поред по 1/2 чаена лъжичка сутрин на гладен стомах.

Домашни лечебни мехлеми

1. Мехлем за водни пъпки.

2. Мехлем за гнойни пъпки по лицето и тялото.

3. Жълт мехлем за сухи рани.

4. Мехлем за мокра екзема.

5. Мехлем против хлъцване (прищипване) на нерв или жила.

6. Мехлем за дълбоки и гнойни рани.

7. Мехлем за екземи с гнойни рани.

8. Мехлем за гангренозни рани.

9. Мехлем за подхранване на кожата и за бръчки по лицето.

10. Мехлем за втвърдени мускули.

11. Мехлем болкоуспокоителен.

12. Мехлем за разнасяне или пробиване на бубони.

13. Сладък мехлем за обикновени гнойни рани, приготвен с бяла дъвка и др.

14. Сладък мехлем за слепоци и др., приготвен от мурова борова смола, (колофон).

15. Сладък мехлем с бъз.

16. Меден мехлем.

17. Мехлем за гнойни и изгорени рани, който не оставя белези.

18. Мехлем за лимфни гнойни рани.

Домашни лечебни мушами (якии)

1. Мушама против напикаване.

2. Мушама за забременяване.

3. Мушама против силна менструация.

4. Мушама за слаб кръст.

5. Мушама за новоизкълчена става и пукната кост.

6. Мушама за стари и тежки изкълчвания на ставите.

7. Мушама за стопяване на костен шип.

8. Мушама за изтегляне на гнойни рани.

9. Мушама от корените на хаваджива. Употребява се при бронхиална астма, безплодие, изпаднала матка, спаднал бъбрек и др. За нея се вземат 40 г хаваджива, 100 г костен мозък или стопена овча лой (вътрешна), 40 г пчелен восък, 1 г чист бял тамян, 5 зърна бяла дъвка (сакъз), 1 супена лъжица чист маслинен зехтин.

Приготовление. Първо в чист тиган се стопява лойта или костният мозък. След като се стопи, едновременно се прибавят восъкът, зехтинът, тамянът, бялата дъвка и хавадживата (последните три предварително счукани, особено хавадживата). После цялата смес се бърка с дървена лъжица, за да поври 10 минути, снема се от огъня и се прецежда през цедка за супа.

След това се взема 1/2 метър изпран американ (платно, изпрано хасе) и се натопява добре в сместа, като постепенно се притиска с дървена лъжица. Щом се напои платното, изважда се и докато е още горещо, се изопва и се поръсва цялото със скълцана ляна захар (небетшекер), след което се сгъва отново на 4 парчета и отново се потопява в сместа, за да се намокри и попие захарта навсякъде. След това се изважда и простира, за да изсъхне. Така приготвената мушама е готова за употреба.

Употреба. От така направената мушама се отрязва с ножица необходимото парче, предварително се натопля на огъня и след това се превързва болното място. Едно парче мушама може да се употребява 14 дни поред. Превързването трябва да става винаги сутрин, и то при спазване на следното правило: преди слагане на затоплената мушама болното място леко се масира с чист маслинен зехтин. Веднъж в седмицата болното място да се измива с топла вода и сапун.

Друг вид мушама от хаваджива, много полезна при бронхиална астма, силикоза и др. За нея се вземат 30 г корени хаваджива, 100 г костен мозък, 15 г чист пчелен восък, 1 чаена лъжичка чист маслинен зехтин, 1 изравнена чаена лъжичка стопена зайча мас, по 1 г чист бял тамян и чиста бяла дъвка (сакъз). Начинът на приготовление и употреба е същият както по-горе.

Трети вид мушама от хаваджива, много полезен при костни заболявания. Вземат се 15 г корени от хаваджива, 15 г зайча мас стопена (може и от питомен заек), козя мас и чист пчелен восък по 1 чаена лъжичка от трите, по 1 чаена лъжичка чиста бяла дъвка и колофон (чам сакъз) и 1 супена лъжица ляна захар (небетшекер).

Начинът на приготовление и употреба е същият както по-горе.

10. Дневна мушама - при липса на хаваджива тази мушама във всяко отношение напълно я замества.

За нея се вземат 5 г зайча мас стопена (от див или питомен заек), 40 г прясно стопена овча лой, 50 г чиста мурово-борова смола (ако не е чиста, 88 г), 50 г чист восък, по 5 г бяла дъвка (сакъз) и чист бял измирски тамян, 1 супена лъжица чист маслинен зехтин или орехов шарлан и 5 г терпентин от аптеката.

Приготовление. Първо в тиган се стопяват зайчата мас и овчата лой. След това се добавят зехтинът, восъкът и смолата и накрая бялата дъвка с тамяна (предварително счукани на ситно) и се бъркат на тих огън да поврят, докато се махне пяната им. Получената смес се снема от огъня и в нея внимателно се сипва терпентинът, за да не избухне от огъня, като сместа се разбърква хубаво. Подир това се взема парче изпран американ с големина 60 на 40 см и се поставя в тигана, като няколко пъти поред с дървена лъжица се обръща на всички страни, за да се напои равномерно и отвсякъде, след което се изважда. Подир това натопеният американ се изопва върху масата и се поръсва с 1/2 супена лъжица ляна захар (небетшекер), а при липса на такава и с горяна (карамелизирана), стрита на пудра, и след това платното отново се потапя в тигана и се бърка на всички страни, за да попие хубаво захарта, след което се изважда и изопва, за да изсъхне добре. Тогава мушамата е вече готова за употреба.

Употреба. Според големината на болното място се отрязва едно парче, затопля се на огъня и след това се прикрепва с помощта на лейкопласт или с превръзки и се държи върху същото място от сутринта до вечерта, а в някои случаи и цяла нощ.

Забележка. При липса на чист бял тамян той може да се замени с бяла дъвка в двоен размер.

Ако мушамата е предназначена за гръбнака, тя се разделя на 3, 4 или 5 равни части, за да не се сбръчква. Носи се две седмици от едната страна и след това от другата.

11. Зимна мушама. Употребява се при радикулит, дискова херния, безплодие и др. Вземат се 60 г бяла смола, но не мурова (колофон), защото от нея мушамата става мека и не може да се залепва добре, 5 г бяла дъвка (сакъз), 5 г чист бял тамян, 20 г чист пчелен восък, 5 г стопена зайча мас (може и от домашен заек), 50 г ляна захар (небетшекер).

Приготовление. Твърдите смоли се счукват в хаван и след това заедно с восъка и зайчата мас се разтопяват в съд, като през всичкото време се бъркат с дървена лъжица, докато се изгуби пяната, без да заври сместа. Тогава съдът се снема от огъня и към сместа се добавя терпентинът, като сместа се бърка непрекъснато, докато се сгъсти добре. След това се размазва равномерно върху парче американ или хасе, дълго според дължината на гръбнака и широко 40 см, за да излязат 4 мушами (всяка по 10 см широка) с дебелина на пласта около половин милиметър най-малко. Преди да изстине глазурата, мушамата се поръсва със счукан като брашно небетшекер. Размазването трябва да става винаги от ляво на дясно и от долу на горе, за да станат мушамите готови една след друга.

Залепената мушама (ако болният я понася) се носи не повече от 14 дни. При много чувствителна кожа се носи 7 дни или само за през нощта. След свалянето й мястото, където е била залепена, се изтрива с памуче, натопено в терпентин, за да не дава пъпки. Ако са излезли много пъпки, тогава 2-3 вечери те се налагат с торбички, напълнени с прясна хладка и несолена извара. Следващата мушама се залепва, след като по гърба не остане нито една пъпка, за да не се разрани и получи инфекция.

12. Мушама против воден плеврит. За нея се вземат 10 г камфор на прах, 10 г алое сарасабор, 60 г чист домашен (тоалетен) сапун, настърган на ренде, 1/4 част от цяло яйце (белтък и жълтък), 50 г чист маслинен зехтин и 50 г мастика.

Приготовление. От всички тези продукти се прави средно гъста смес с прибавка на 1 супена лъжица бяло брашно. Сместа се размазва върху жилава бакалска хартия (отговаряща на болното място), предварително добре надупчена с дебела игла.

Употреба. Мушамата се държи 24 часа, сваля се, почива се 2-3 часа, отново се изтрива болното място с камфоров спирт, залепя се втора мушама и ако и тя не изтегли водата, тогава по същия начин се залепва третата мушама, която непременно ще изтегли водата.

Сиропи лековити

1. Сироп от борови връхчета за гръдни болести и болести на лимфната система.

2. Сироп от алое (алое арборесценс) за туберкулоза, гръдни болести и др. (вж. „Акне“).

3. Сироп от бира с лимони и небетшекер за кашлица. Вземат се 500 г слаба бира, най-добре нашата софийска бира, 2 месести лимона, 400 г небетшекер (ляна захар) и 1 пълна чаена лъжичка анасон (семе) от аптеката.

Приготовление. Лимоните се смилат на машина - месото заедно с корите, но без семките - и заедно с другите продукти на водна баня ври 1/2 час. Взема се 10 минути преди ядене и 2 часа след ядене по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка).

4. Сироп от узрелите зърна на полския бъзак за пречистване на кръвта (вж. „Акне“).

5. Сироп от сурово кафе против силна и болезнена кашлица.

6. Боров мед от зелени шишарки - много полезен при бронхиална астма, емфизем (задух), също и при стомашно-чревни заболявания и при силно отслабване.

Приготовление. Набират се борови шишарки в ранна възраст, през месец май-юни, преди да са се развили значително (преди съзряването им). За да се приготви 1 кг боров мед, са необходими 70 до 80 шишарчици, които се слагат в емайлиран съд да врят продължително (1 час) в 1 л вода. Смята се, че са готови за прецеждане, когато пробождането им с вилица е възможно. Ако не са сварени добре, продължават да се варят. Трябва да се има предвид, че ако са започнали да съзряват, шишарчиците не могат да се пробождат, но това не значи, че трябва варенето да продължи. Още топла, отварката се прецежда, като шишарките се хвърлят. Съотношението 70-80 броя на 1 л вода трябва приблизително да се запази до отцеждането на водата. Цеденето става, докато водата е топла, за да не се залепят смолата и запазилите се етерични масла по стените. В отварката се слага толкова захар, колкото е дозирано числото на шишарките (1 кг захар на 70-80 шишарки). Поставената захар ври с отварката, докато се стопи, и варенето продължава така, както се приготовлява сладко. Слага се малко лимонтозу, за да не се озахари в бурканите, в които ще се налее, и е готово за консумация.

Разни принадлежности, необходими за гледане на болни

1. Промивник (иригатор). Служи за правене на промивки и клизми. Продава се в санитарните магазини и аптеките.

2. Термометър. Служи за измерване телесната топлина на болния. Крайно необходим. Продава се в аптеките.

3. Термометър за вода. Необходим е за правене на бани, особено за деца. Продава се в аптеките и санитарните магазини.

4. В аптечката трябва да има и няколко клечки, пинцетка (щипци) и ножички, с които ще се манипулира.

Заключение. Всички лекарства, капки или прахове с изключение на слабителните се вземат 1/2 час след ядене, като се наливат или разтварят във вода, която се изпива.

В изложението всички лекарства са дадени в доза за възрастни. За деца до 5 години се дава четвърт доза, от 5 до 10 години - половин доза, от 10 до 15 години - три четвърти доза, а над 15 години - цяла доза.

Съдържанието на аптечката трябва да се проверява и да се подновява. Особено важно е това за билките, чиито листа и цветове са лековити в продължение само на една година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...