Здравни (хигиенни) наставления при прилагане на лечебния план

[Ани]

ЗДРАВНИ (ХИГИЕННИ) НАСТАВЛЕНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ЛЕЧЕБНИЯ ПЛАН

1. Дихателни упражнения за дълбоко дишане сутрин в леглото. Дихателните упражнения засилват гръдния кош и дихателните органи. Те улесняват отделянето на въглената киселина и приемането на кислорода, подобряват кръвообращението, а с това и всички жизнени процеси. Правят се по следния начин: болният лежи по гръб, без възглавница, гръден кош и корем свободни, отворен прозорец. Ръцете лежат свободно до тялото.

Вдишването става през носа, за да се пречисти, стопли и овлажни въздухът. Въздухът да не се вдишва наведнъж, а бавно и спокойно, най-добре със затворени очи. През време на вдишването коремът трябва леко да се повдига, което се получава от движението на диафрагмата надолу. Тези движения на диафрагмата са един вид масаж на коремните органи и подобряват кръвообращението в цялата долна част на тялото. Диафрагмата най-свободно се движи при легнало положение.

Издишването за разлика от вдишването трябва да става съзнателно и изчерпателно. Силното издишване дава от само себе си нужното дразнене за дълбоко вдишване.

Издишването трябва да става или през полузатворени устни (като че ли свирим с устата) със силна струя, или със затворени устни, като въздухът шумно се издишва през носа. Издишването трябва да трае около 20 секунди, като постепенно се увеличава до 25 секунди. Към края на упражнението от време на време да се издишва въздухът изведнъж, колкото може по-изчерпателно. Да се направят всичко 12-15 дълбоки вдишвания и издишвания.

След свършването на упражнението, особено ако се яви малко замайване, да се полежи още няколко минути, като се диша спокойно.

Най-добре е дихателните упражнения да се правят сутрин преди ставане от леглото. През деня да се правят 1-2 пъти, както и вечер преди лягане. Извършени вечер преди лягане, те улесняват заспиването.

Дихателните упражнения в течение на деня, ако няма възможност за лягане, могат да се правят и в право положение, но при това трябва да се изпълнят следните условия: правилна стойка (войнишки стоеж), свободна подвижност на корема и чист въздух.

Забележка. Дихателните упражнения са полезни за всеки здрав и леко болен човек. При по-тежко болни се препоръчва индивидуално приспособена дихателна гимнастика.

2. Сух четков масаж. Цялото тяло - по възможност при отворен прозорец - да се изчетква в продължение на 5 минути със суха мека четка до ясно зачервяване на кожата. Най-добре е да се започва от ръцете и краката, на които се правят надлъжни четкания, и постепенно да се отива към гръдния кош, специално сърдечната област, корема и гърба, където четканията се правят в кръг (вж. „Сух четков масаж“).

3. Обтривания (фрикции). Изборът на различните видове обтривания (фрикции) става с оглед на външните възможности и според нуждата.

Цяло обтриване (фрикция) най-добре става със студена вода (20°С). Добре е обтриванията да започват с температурата на тялото и тя постепенно да се понижи до 20°С. В студените сезони е по-добре да се правят последователни студени обтривания (фрикции), за да не настъпи изстиване на някои телесни части. Бърже да се измие една телесна част, да се избърше, след това по същия начин да се направи това и с другите телесни части. Започва се с ръцете, после с гърдите, десен крак, ляв крак, гръб, корем. Изсушаването трябва да става винаги чрез енергично разтриване със суха дебела кърпа.

Забележка. Да се внуши на болния, че е много важно точно да се придържа към описаната техника на студените обтривания (фрикции). Трябва да се избягва особено продължителното обтриване или намокряне, което може да предизвика студени тръпки и болният да се откаже от други студени приложения. Предшествуващият сух четков масаж прави студените обтривания (фрикции) приятни и за несвикналите. Тези две приложения, извършвани едно след друго, са отлично средство за закаляване.

Когато студената вода по никакъв начин не може да се понася (малокръвие и др.), частичните обтривания може да се правят с топла вода. Обтриването трябва винаги да завършва с краткотрайно обтриване с хладка (25°С) вода.

Как да си съставим план за лечение

Преди болният да пристъпи към лечението, трябва:

1. Добре да познава болестта си, за да се отнесе с нужната сериозност към него. Някои близки на болния смятат за свой дълг да крият истинската болест, като често пъти го лъжат - например, че вместо туберкулоза има кашлица и др.

2. Основно да се запознае с предговора на книгата и с главата „Природосъобразен живот“. Единствената цел на предговора е да предпази от грешки и да улесни при природолечението последователите на народното лечение.

3. Да запомни, че би било заблуда дадените правила да се вземат като общоприложими. Те трябва да се нагодят съобразно личните му особености и естеството на болестта му. Само такова разумно отнасяне към лечението може да доведе до трайни резултати.

4. Да има предвид, че моралната слабост е често пъти причина на известна болест, както и спънка за нейното общо излекуване. Макар неудовлетвореността, несполуката и безпокойството и да не причиняват болести, те все пак разстройват човека и улесняват тяхното развитие, защото здравето означава хармония, а болестта - дисхармония.

Ето защо се налага болният да направи прелом главно в навика на своето мислене, тъй като от мислите, били те съзнателни или несъзнателни, произлизат всичките ни действия и много от нашите чувства. Лошите мисли отслабват силите, с които болният трябва да се противопостави на болестта, докато чистите и възвишени мисли, обратно, засилват тялото и то става по-способно да се противопостави на болестта. Това предупреждение се отнася главно за тези болни, които не са разбрали още, че има едно истинско зло - именно слабостта, и е най-добре да не се залавят с това лечение, защото то иска не само вяра, но също и съзнание, търпение и постоянство. Ако пък болният е съзнал, че най-висшето благо в живота е здравето, и е решил съзнателно да изпълни всичко, на което го учи нашата книга, за да си го възвърне, тогава нека пристъпи към изработването на лечебен план под ръководството на лекар, защото не болният трябва да се нагажда към лечението, а лечението трябва да се нагажда към него.

За съставяне на плана се взема една тетрадка, на която се написва следното:

1. На лявата страница на тетрадката болният, за да си даде вярна сметка за здравословното си състояние, си записва накратко историята на болестта или болестите, от които страда (смята се, че диагнозата му е поставена от опитен лекар):

а) Откога е заболял.

б) Как се е развивала или усложнила болестта (болестите) му.

в) Как, с какво и колко време се е лекувал досега и какви страдания е преживял.

г) Какво е сега физическото и душевното му състояние - отчаян ли е от болестта си или просто му е дотегнала.

д) С вяра ли пристъпва към лечението или само от любопитство - в последния случай успехът, който ще постигне, ако почне да се лекува, ще бъде 95% по-малък, отколкото ако има вяра в лечението.

е) Какви надежди възлага на лечението - ще постигне пълно излекуване или само голямо подобрение, равносилно на днешното обикновено здраве.

След това описание е добре лекуващият се в края на всеки две (четири) седмици от започването на лечението да вписва в същата тетрадка накратко получените резултати.

2. На дясната страница на тетрадката се попълва или съставя планът на самото лечение на болестта, от която страда. Пример: ако страда от язва в стомаха, прочита още веднъж казаното и на отделен лист си взема бележка какво да пие и какви и колко приложения през денонощието да си прави и какви храни да предпочита и кои да отбягва.

3. Ако има едновременно няколко заболявания, тогава на отделни листове да направи кратки извлечения за всичко, което се препоръчва за лечението на всяка болест поотделно. След това сравнява извадките за всяка болест и пристъпва към съставяне на общ план за лечение.

При съставянето на този сложен план се спазват задължително следните правила:

а) Ако за едната болест, от която страда, е необходима парна баня, а за другата не, тогава парните бани не се вписват в плана.

б) Ако за едната болест трябва по-топла вода, а за другата по-хладка - взема се температурата на по-топлата вода.

в) Ако за едната болест се пие някаква отварка, а за другите болести - други отварки, тогава през деня може да се пият от две до четири различни отварки с промеждутък от 10 до 20 минути между тях, и то по следния начин: сутрин да се пие една или две от казаните отварки, преди обед - третата и преди вечеря - четвъртата отварка. Изобщо изборът и начинът на пиенето на отварките зависи от болния - както желае или намира за удобно, тъй да си ги подреди.

След това бележките се систематизират в духа на сложните планове.

Забележка. Който не може да си състави сложен план, трябва да лекува болестите си една по една, като започне от тази, която най-много го безпокои (например страда от ревматизъм, мигрена и пясък в бъбреците). В случая ще лекува първо бъбреците. След като излекува тях, тогава (ако не се почувствува здрав, което често пъти става) да пристъпи към лечението и на тази болест, която още го безпокои - ревматизма или главоболието.

Мъчно ли се съставя план за лечение? За да проумее човек сам лечението си, трябва да има в душата му заложби и влечение към това. Срещал съм хора с доста голяма обща култура, добре запознати с природното лечение, обаче дойде ли ред да приложат знанията си на практика, забъркват се и не знаят как да започнат и какво да правят.

Природното лечение изисква всичко да се индивидуализира, т. е. да се пригоди към особеностите на дадения организъм.

Как да приложим съставения план за лечение

Успешното прилагане на съставения план за лечение изисква строго спазване освен на казаното, още и на следните правила:

1. Преди да се пристъпи към лечение, трябва да се знае, че бързите и припрените не трябва да се залавят с него.

2. Планът за лечението трябва да се приложи изцяло, а не частично, като се ограничи например само с пиене на билки.

Накратко, прилагането на едни методи без други дава слаби резултати, т. е. ако се приложат половината от изброените в плана методи, и резултатите ще бъдат равни на половината от очакваните и т. н.

3. Ако болният е обкръжен от неразумни близки, които не познавайки голямото значение на вярата при лечението, вместо да поддържат, могат да убият тази вяра у болния (било в лекаря, или в самия метод на лечението), в такъв случай, ако болният е човек със слаба воля, най-добре е да се откаже от лечението, защото лечението без вяра не дава резултат.

4. Във всеки план се срещат думите „или“, „или“, „или пък“. Например сутрин или коремен компрес, или отводна баня, или пък обтриване (фрикция). Това значи, че болният трябва да си избере според наклонността и възможността само едно от тези три приложения, а не всички наведнъж.

5. Ако болният през време на лечението, вместо строго, точно и упорито да прилага плана за лечението, започне да се влияе от съветите на околните и под тяхното внушение или натиск започне да внася добавки в плана си, изразени в промяна на диета, билки, инжекции и пр., нека бъде уверен, че няма да постигне бързи положителни резултати.

6. При лечението на деца от хронични болести понякога детето може да се зарази от някое свое другарче от заразна болест - грип, шарка и др. В такъв случай прилагането на първия план за лечение се прекъсва и се започва прилагането на нов план, отговарящ на новата болест. Щом се излекува новата болест, тогава се продължава старият план до пълното излекуване на детето.

7. Жените трябва да помнят, че през време на менструация не трябва да правят никакви бани; топли коремни компреси при желание могат да си правят, но само вечер.

При болезнена менструация, продължаваща повече от 4 дни, се почива само 4 дни, след това лечението може да продължи, но само с кръстосани компреси, натопени в топла отварка (37°С), и то само вечер.

8. Служители, студенти, работници, когато не са в отпуск, е най-добре да се лекуват по съкратена процедура. Примерно: сутрин или само фрикция с вода (20°С) на корема и половите органи, която може да се направи още в кревата, или пък сух четков масаж на цялото тяло. И едното, и другото след обличането да бъдат последвани от 7 до 10 дълбоки дишания.

Вечер - коремен компрес за мъжете и кръстосан за жените, натопен или в хладка вода, или в топла отварка от трина.

9. Зимно време лечението да се прилага внимателно, в смекчен вид, и то само това, което е дадено за вечер, при условие, че в стаята температурата е 25°С. Коремните компреси да бъдат натопени в топла вода или пък в топла отварка от трина или бял равнец и да не се държат повече от 2 часа. Ако са топли лапи, може да се държат и цяла нощ. Останалите приложения - вътрешно, диета, дълбоки дишания и пр., да се прилагат изцяло.

Освен горното през време на зимното лечение след всяка топла или парна баня болният да се завива в топла хавлия и непременно да ляга в легло, предварително затоплено с горещи шишета, за да може препотяването да стане нормално, без пресичане. Ако болният заспи, да не се събужда, защото спането във влажната топлина, образувана под хавлията, действува много полезно - като „увиване“. Щом се събуди, веднага да се преоблече в сухи дрехи.

Ако се налага на болния да излиза вън от къщи, добре да се облича, особено ако е жена.

10. Който е измокрен от дъжд и пот, в никакъв случай не бива да прави студена или хладна баня или да се излага на насрещен вятър. Ако ли пък е измокрен от дъжд, длъжен е колкото се може по-скоро да се преоблече в сухи дрехи.

11. Болни със слаби гърди и сърца да започват дълбоки дишания, но без всякакво напрежение, по 2-3 пъти дневно и след като заякнат, тогава да увеличават броя на дишанията с едно, максимум с две на седмица.

12. Продължителност на лечението. Лечението е едно анормално състояние за организма и затова не бива да продължава повече от 3-4 месеца. Болният, и да не се е напълно излекувал, трябва да си даде 1 месец почивка и след това лечението да се поднови. През време на почивката се правят само сух четков масаж, дълбоки дишания, вътрешно лечение, диета и самовнушение.

Кои правила трябва да знае болният, за да оздравее по-бързо

Всеки болен, който иска да оздравее, трябва да помни и строго да изпълнява закона на оздравяването, който гласи: няма болест, от която да не може да оздравее или да се подобри, щом има силна вяра и е започнал своевременно и правилно лечение. Тази вяра трябва да блести в него с голяма сила.

Поддаде ли се обаче болният на съмнение и отчаяние, трудно може да му се помогне.

Ако болният има вяра в лечението, обаче няма сили сам да го приложи, то за да получи резултат, трябва да намери здрав човек, който твърдо да вярва в това лечение, за да му помага при него.

Някои болни в желанието си по-бързо да се излекуват правят много повече приложения, отколкото са дадени в плана на болестта им. Такива болни трябва да знаят, че многото не помага, а често пречи на лечението.

Болният трябва да има предвид, че обикновено първите седем дни от прилагането на плана за лечението са най-трудните. След това всичко става навик и даже удоволствие.

Прилагайки природолечение, болният трябва да бъде разумен, като за целта се пази от настинка, особено от инфлуенца, защото те могат да пробудят в него някое старо заболяване, а също така и от преумора, която е най-големият враг на здравето, а следователно и на оздравяването му.

Кога и как да се прекъсне лечението

Лечението не може и не трябва да продължава вечно, защото то е едно ненормално състояние за организма, наложено временно от болестта.

Затова, щом се излекува, болният трябва постепенно да прекъсне лечението.

А че е настъпило оздравяване, се установява по това, че болният се чувствува бодър, свеж и възроден.

Самото прекъсване на лечението, както казахме, не трябва да става изведнъж, а постепенно. Болният трябва да спазва следната постепенност: ако в деня, в който вземе решение да прекрати лечението си и постепенно в продължение на 7-10 дни спре различните манипулации, а също и пиенето на препоръчаните отварки, в негов интерес е да продължава самовнушението, плодо- или гроздолечението (ако сезонът позволява), както и природосъобразното хранене с млечно-растителна храна. Особено много трябва да се пази от инфлуенца и преумора. Със спазване на тези съвети той ще се предпази от ново заболяване в бъдеще.

Как трябва да живее оздравелият, за да не се върне болестта му

Мнозина след оздравяването си, вместо да вземат поука от болестите и страданията си, да поправят начина на живота и мисленето си, вършат точно обратното, забравяйки, че старите страдания могат отново да се върнат.

Да бъдеш излекуван, за много хора значи да можеш да ядеш, да живееш и да постъпваш както всички. Тук му е мястото да повторя великия принцип, че хроничното боледуване се нуждае от продължително лечение.

Недостатъчното функциониране на жлезите, нервите, изтощаването на силите на човека често са неизлечими, както белезите по кожата. Човек може да ги маскира, като се храни с мярка и разумно и като спазва равновесието в организма си. Трябва обаче да се приемат необходимите ограничения, винаги да се спазват предписаният режим, равновесието на организма, хигиенните грижи и да се намаляват амбициите.

Съветваме още тези болни, които с големи усилия са оздравели от тежки болести, че необходимото условие за запазване на здравето е спазването на природосъобразния режим. Не бива да се забравят думите на Сенека: „Не ни е даден кратък живот; ние сме, които го правим такъв.“ И наистина много от хората съзнателно или не са същински самоубийци. Защото са свикнали да гледат на тялото и на функциите му като на нещо, за което не трябва да се грижат, напротив, могат безнаказано да го рушат, а то като вълшебник самичко да се възстановява.

Ние малко познаваме собствения си организъм, оная чудна човешка машина, която работи безспирно, и смятаме, че тя мъчно се разваля, или ако се развали, сама от себе си се поправя.