Jump to content

ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ


Recommended Posts

ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ

„Назад към природата!“ Това ще рече да се приучи човек да бъде често и продължително в контакт с природата, да зачита и се съгласува с нейните неизменни закони, да заживее опростен живот.

Нашето физическо и психическо здраве зависи от това, доколко познаваме и провеждаме на практика законите на природата, на природосъобразния живот, на въздържанието, на трезвеността; доброто разположение или неразположение на всеки човек произтича най-вече от самия него; силите на волята са така съществени и творчески, както и на тялото.

За да подпомогнем желаещите да живеят природосъобразно, тук накратко ще изложим основните правила за един такъв живот в съгласие със законите на природата. Този, който ще ги следва, ще си гарантира здраве и дълголетие.

В тези две думи - природосъобразен живот - се съдържа пълният идеал за отделния човешки индивид и за обществото, за народите и човечеството в духовно и телесно отношение. В основата на всички усилия за създаване на един природосъобразен живот в биологичен и телесен смисъл стои хармонизирането с природните закони: човек трябва да познава себе си, да познава и ония закони, по силата на които е станал същество отделно, обособено, за да види мястото си в живия свят по пътя на своите творчески усилия.

Природосъобразен живот значи живот опростен и нареден според природните закони. А те изискват от нас разумни усилия, които трябва да бъдат насочени за култивиране на добри и благородни мисли и за приобщаване към здрав, разумен хранителен режим (освободен от алкохолизъм, преяждане и други отрови) с широкото използуване на водата, въздуха и слънцето при съответен физически и умствен труд, хигиенично жилище. Такъв живот ще създаде силни и калени организми, които рядко или никак няма да боледуват.

Освен това да се приближим до природата и да я обикнем - изворът на здравето, благодатното влияние на слънчевите лъчи и чистия въздух, чистотата (морална и физическа) и духовната бодрост, които трябва да станат навик на всекидневния ни живот, за да станем хора калени и здрави.

Да живеем по повеленията на природните закони ще рече, на първо място, да не страним от природата, от нейните благотворни и живителни сили, каквито са откритият въздух, слънцето и водата. След всекидневен труд да излизаме в планината, на полето, като обикнем игрите на открито, като се радваме на простора и даваме достъп на въздуха и слънцето в жилището, работилницата, училищата и канцелариите. Да престанем да се тровим с тютюн и спиртни питиета. Да се къпем лете в реките и морето. Всеки ден да използуваме за къпане и миене водата вкъщи. При това трябва да имаме предвид следните качества и навици:

1. Редът. Трябва да имаме ред във всичко: ред за лягане и ставане, за ядене, за работа, за физически упражнения; всичко да се върши навреме и да отнема толкова време, колкото е потребно, за да бъде направено добре и без пресилване, съгласно правилото, което трябва да се запечата в ума ни: „Всяко нещо навреме и време за всяко нещо.“

Бъдете редовни в разпределяне на времето, поставяйте в ред и употребявайте предметите, които ви заобикалят, също като че ли сте сляп, за да намерите всяко нещо на неговото място.

Фразата „да бъдеш редовен“ има широко значение. Да бъдеш редовен ще рече да се справяш с всичко, което може да бъде причина за смущение. Бъдете редовен в забавите, развлеченията и удоволствията, хвърлете всичко, което може да бъде предмет на болезнена възбуда и на телесно и психично угнетение.

2. Самовладението. Научете се да се владеете. Изкуството да се владее човек изобщо има голямо значение в живота и трябва да се притежава от всекиго. Всеки трябва да се научи как да избягва гнева, страха, грижите, завистта, ревността, скръбта и всичко, което угнетява духа. Това изкуство не иде от само себе си, нито се добива чрез четене, а чрез дълго упражнение, точно така, както например човек се научава да кара велосипед. Но веднъж добил това изкуство, човек е господар на нещо неоценимо, защото доброто настроение и самовладението са броня срещу много трудности в живота.

Бъдете умерен дори в държанието си и походката. Дръжте се прав, с повдигната нагоре глава и поглед, устремен пред себе си. Грижете се за тоалета си, косата, лицето, ръцете, като че ли с това искате всякога да се харесате. Грижете се за облеклото си, за държанието си, за линията си.

Дръжте се така, като че ли искате всякога да изглеждате млад и здрав.

3. Спокойствието. Бъдете спокоен. Спокойствието и редът са най-добрите приятели на труда. Без спокойствие и ред душата напразно се вълнува и трови. Спокойствието, трудът и редовният живот дават възможност на човек да получи най-големи облаги от своята дейност. Спокойствието и редът не са неприятели на труда; напротив, без тях се стига до душевни вълнения, не се върши истинска работа. Всички усилия, направени при вълнение, са изтощителни.

4. Безделието (леността, мързелът) е майка на всички пороци, а пороците водят към преждевременно побеляване и остаряване. От разумна гледна точка то трови, защото дава простор на отрицателните чувства. В движението е животът; спре ли то, настъпва смърт; забавянето е остаряване. Човек, който бездействува, надебелява, натежава, остарява.

Бездействието уморява повече, отколкото работата и упражненията. Безделието поражда скука или нещо лошо, докарва отпуснатост и отсъствие на желание за работа, хиляди лоши, вредни и скрити мисли, много отрицателни чувства, които мъкнат след себе си старост.

5. Сънят. След работата и упражненията трябва да дойде истинската почивка - сънят.

6. Желанието. Научете се да желаете, да мечтаете за хубавото, за красив живот.

7. Истината. Обичайте истината.

8. Благороден характер. Постоянствувайте съзнателно в достигане на по-добри наклонности: твърда воля и благороден характер. Като човек бъдете нравствен, честен, порядъчен, добър и жизнерадостен.

9. Разсъждение. Научете се мъдро да разсъждавате, обмисляйте всяка фраза и овреме се въздържайте от лоши мисли и постъпки. Постъпките са роби на нашите мисли. Научете се бързо и без подготовка да отговаряте на думите, постъпките и делата на другите, защото най-убедителните доказателства са тези, които се дават без подготовка.

10. Нравствено развитие. Развивайте се нравствено и физически. Колкото по-скоро се усъвършенствувате, толкова по-добре ще извършвате всички работи.

11. Размишлението. Никога не обхващайте с един поглед целия си живот, а го изживявайте ден след ден - без подлост и преструвки, с доброжелателство, спокойствие и жизнерадост.

На обяд и вечеря сядайте на масата винаги с весело лице, защото най-добрата добавка към храната е смехът. През време на яденето не приказвайте с пълна уста.

Здраве и неговата същност

Що е наистина здраве? Здраве се нарича онова физиологично и психическо състояние на индивида, при което и тялото, и психиката се намират в пълно равновесие, т. е. когато всички физиологични и психически процеси са нормални.

Това душевно и физическо равновесие не е случайно. То е подчинено и е резултат на ред природни и психически закони, които съставят законите на здравето.

От тази гледна точка на съвършено здраве се радва само онзи човек, който полага за здравето си грижи физически, интелектуални и морални, т. е. има здрав дух в здраво тяло. И действително тялото и психиката са така свързани помежду си, че ако едното страда, неминуемо страда и другото.

Накратко, здрав индивид значи здраво семейство, здраво общество, здрав народ.

Болестите се дължат на различни причини. Някои от тях са:

1. Грешки в хранителния режим.

2. Нехигиенични, задушни, непроветрени жилища.

3. Недостатъчно светлина и чист въздух.

4. Неустойчива, с повишена чувствителност нервна система.

5. Умствена и физическа преумора или недостатъчно физически упражнения, недостатъчно движения, заседнал живот.

6. Неподдържане в чисто състояние на тялото.

7. Непрестанни безпокойства, тревоги, ядове, гняв и др.

8. Желание „да си поживеем“, като използуваме до дъно „насладите“ на живота.

9. Различни видове инфекции.

Болестта е едно предупреждение за отклонение от нормите на разумния и природосъобразен живот. Безспорно има и различни вродени болести.

При лечението на болестите трябва да се помни, че природосъобразният живот е важно средство, което лекува: суровата прясна растителна храна (плодове, зеленчуци и семена), прясната вода и чистият въздух, слънчевата светлина, телесните упражнения, спокойният сън и веселото настроение.

Самовнушение

Самовнушението е оръжие, което притежава неимоверно могъщество. За да бъде обаче то целесъобразно използувано, както в X-XII в. са го използували нашите богомили, необходимо е:

1. Самовнушенията да бъдат добре обмислени и концентрирани (съсредоточени).

2. Самовнушенията да се правят редовно без всякакво усилие от наша страна.

3. Всяко самовнушение трябва да се повтаря много пъти наред.

Хигиена на умствения труд

Тя е особено важна за учащите се (ученици, студенти, различни курсисти). За хигиената на умствения труд имат голямо значение планът на работата и определената последователност. Безпорядъчната работа, когато без да бъде свършена една, се минава към друга, извънредно уморява нервната система. Затова е необходимо да се научим да работим по предварително съставен план.

Голямо значение има и последователността в работата (например, ако сте свикнали след математика да се занимавате с литература, постъпвайте така всякога), защото привичната работа изисква по-малко нервна енергия, отколкото непривичната.

Да се избягва еднообразието в умствената работа - от него се изморява нервната система. Работата трябва да се разнообразява всеки час след кратка почивка - например след математика да учим география, естествена история и пр. От друга страна трябва да помним, че преувеличено разнообразие с много занимания едновременно е също вредно.

Обърнете внимание и на логическата последователност в умствената работа. Никога не захващайте следващото, без да сте усвоили предидущото, защото заизустяването е десет пъти по-мъчно от логичното запомняне.

От голямо значение са както интересът и ентусиазмът към извършваната работа, така и самият темп на работата: спокойната работа е десет пъти по-продуктивна от прибързаната, защото не уморява нервната система.

През време на работата да не се правят чести прекъсвания, които не се налагат от умората, защото всеки път става нужда да се губят няколко минути за повторно съсредоточаване, а това е ненужно претоварване на нервната система.

Щом се почувствува сънливост или умора, най-добре е да се поразтъпче човек из стаята или още по-добре е да направи няколко гимнастически упражнения (вж. „Домашна гимнастика“) и умората ще премине.

Необходимо е да се работи системно: всеки ден определен брой часове, а не наведнъж с пресилване. Да се отбягва физическата умора както преди, така и веднага след умствената работа. Това също изморява нервната система.

Не трябва да се позволява, особено на младите, умствен труд нощем. Такива занимания уморяват очите, двойно уморяват мозъка, пречат на спокойния сън и не са така производителни, както заниманията през ранните сутрешни часове.

Празниците и ваканцията да се използуват широко за туризъм, спорт, физическа работа, полска работа, разходки, слънчеви бани.

Също трябва да се внимава да не се получи преумора от много игри, четене на много романи, кина и пр.

Организация на работната маса. На нея не трябва да стои нито един излишен и ненужен предмет за работа. Всеки предмет да стои винаги на своето място. Тъй като погледът на работещия е насочен най-вече на лявата страна, затова там да се слагат материалите, които подлежат на обработка, а пък на дясната страна се оставят използваните вече. Осветлението (прозорец или лампа) трябва да се намира от лявата страна на седящия на масата. Така се отстранява сянката от главата и тялото на пишещия с дясната ръка. Височината на масата да отговаря на височината на лактите в седящо положение, а височината на стола да отговаря на височината на коленете от пода, да има и облегалка.

Наложително е да няма излишен шум в работната стая, защото разсейва вниманието и с това уморява нервната система.

Основни форми на умствения труд. Запомнете, хората запомнят различно в зависимост коя памет преобладава у тях: зрителната, слуховата или пък двигателната.

Тези, които имат зрителна памет, най-добре запомнят прочетеното и при нужда си спомнят някой цитат или си представят дори отделна страница от книгата, която ги интересува. Тези пък, при които преобладава слуховата памет, най-лесно запомнят лекциите, докладите и музикалните мелодии още при слушането им. Най-после, притежаващите двигателно-моторния тип памет най-добре запомнят онова, което е записано или подчертано лично от тях.

Тези, които имат предимно зрителна памет, при четене да се ползват от илюстрации, схеми, нагледни пособия и т. н. Тези пък, при които преобладава слуховата памет, най-добре е да четат на глас, да слушат четенето на други, да посещават лекции и доклади. А имащите двигателна памет да работят с молив, да преписват и да работят в лаборатория.

Работа с книга. Преди да прочетем една книга, трябва да се запознаем със заглавието й, да прочетем предговора й. Да се чете с такъв темп, който най-добре подпомага усвояването на прочетеното. През време на четенето да се отбелязват тези места от книгата, които правят впечатление. Извлечения от книгата се правят след прочитането й, и то на отделни листчета. Добре е при четенето да си служим с речници и справочници за обяснението на непонятни думи и изрази.

Почивка. За хората на умствения труд почивката в никакъв случай не трябва да се разбира като пълно бездействие - лежане в кревата или безцелно ходене по улиците. Времето за почивка трябва да бъде пак тъй строго организирано, както и умствената работа, иначе почивката не ще окаже своето най-добро действие. По-добре е да се почива един път седмично, отколкото четири-пет дена месечно. Посред работния ден се препоръчва да се определи час за пълна почивка (мъртъв час следобед). Клубовете, театрите, кината, музеите, градините, парковете и пр. са в услуга на почиващите. Особено трябва да се подчертае значението на физическите упражнения и спорта за заздравяване на нервната система. Вредно е прекарването на часовете за почивка в затворени, запушени заведения. Недостатъчното прекарване на чист въздух е вредно за нервната система.

Умственият работник може да прекара отпуска си в пътешествия (туризъм), в почивни станции, а при случай в здравни домове, в санаториуми и т. н. Отпускът трябва тъй да бъде организиран, както и работата, и запълнен с интересно съдържание.

Храна. Умствените работници трябва да приемат разнообразна храна, богата на витамини, и по-малко мазнини. Особено се нуждаят от пресни плодове и зеленчуци.

Хигиена на психиката (психично равновесие)

Тя е не по-малко важна от хигиената на тялото.

За да запазим жизнените си сили, много е важно спокойното и радостно настроение, защото известно е, че съществува единство между психичното и телесното. Нека прочее да се стремим да създаваме чрез здрава и радостна мисъл приятно настроение, защото мисълта създава настроението, а веселото настроение дава здраве. Ако сме натъжени, да излезем всред природата, защото общуването с нея е неизменно укрепващо средство за психиката и тялото.

Оптимизмът е наклонност у човека да вижда във всичко добрите страни и да очаква от всяка работа добри последствия. Затова и мъчнотиите изчезват или много намаляват пред оптимиста, който има весел дух. Оптимистът е много полезен, той влияе и на околните със своята бодрост и увереност, възбужда положителни, светли и радостни мисли, насърчава.

Затова човек трябва чрез оптимистични мисли да се стреми да гледа светло на нещата, да е весел, спокоен, доброжелателен, да обича реда и дисциплината - неща, които лесно могат да се постигнат с воля.

Песимизмът, обратно, е наклонност у човека да гледа на нещата винаги откъм лошата им страна.

Безпричинното самоупрекване, ако е постоянно, също е недостатък, който влияе отрицателно на психичното равновесие.

Казахме, че хигиената на психиката е не по-малко важна от хигиената на тялото. Ето защо при лечението на разните болести състоянието на психиката винаги трябва да се има предвид. Болен или опериран, който се намира в добро душевно състояние, оздравява по-сигурно и по-бързо. Радостта лекува, тя задълбочава дишането, ускорява кръвообращението и възбужда нервната система. И обратно, тъгата, мрачното настроение потискат нервната система и всички функции на организма.

От пълното съгласуване на хигиената на тялото и психичната хигиена зависи темпераментът на човека, следователно и неговата жизненост, здраве и младост. За да бъде следователно човек дълго време здрав и млад и да отбегне преждевременното остаряване, може и е длъжен да поддържа хигиената на тялото и на психиката си.

Чувства. Човек не трябва да робува много на чувствата си. Една тревожна новина или радостно съобщение може да накара дишането да спре. Вегетативната нервна система, която инервира вътрешните органи, се намира най-много под влиянието на чувствата, настроенията и психичното състояние оказва въздействието си върху нея най-ясно, което се предава върху всички органи. При тревога или страх стомахът се свива и човек не може „да си преглътне залъка“.

При грижи и тревоги човек загубва апетита си. Ако се нахрани насила в такова състояние, храносмилателните процеси не се извършват правилно, което води до дразнене на стомаха. Храната се задържа в него и може да се стигне до повръщане на поетата храна.

Затова ще разгледаме последователно кои са отрицателните чувства, които действуват неблагоприятно и водят към предивременно заболяване и остаряване, и кои са положителните чувства, които запазват здравето и младостта. Ще видим след това как човек може да се бори с първите и да развива вторите.

Отрицателните чувства са рушители на здравето, те действуват неблагоприятно на организма, както лошото хранене, лошото дишане или лошото отделяне на отпадъците от обмяната на веществата (например при болен черен дроб, болни бъбреци).

Ще подредя отрицателните чувства в две групи:

1. Едните произхождат от страха и свързаните с него безпокойство, голяма скръб, грижи, съжаления, угризения на съвестта, мрачния поглед на нещата и обезсърчителността.

2. Другите са гняв, завист, ревност, отмъстителност, кариеризъм, язвителност, зломислие, склонност към подценяване качествата на другите, злоезичие и др.

Първите изтощават нервната система, нарушават жизнените функции на важни системи в организма и могат да предизвикат различни заболявания. Не казваме ли на наш език, че „скръбта души“, че при вида на нещо страшно кръвта ни „замръзва в жилите“, че „страхът сковава“? Има случаи да се появи диабет у съвсем здрави хора след силно нервно преживяване.

Чувствата от втората група докарват същото нещо, само че по различен път. Поради гнева, избухването, омразата, завистта и ревността произлиза отпадане на силите, намаление на жизнеността. Тези чувства са също неблагоприятни за здравето.

Не трябва да мислим, че само силните отрицателни чувства спомагат за заболяването и остаряването ни. Покрай пристъпите на гняв, ревност, ужас и скръб има и много малки вълнения, по-дребни, но чести или даже постоянни. Те са същински бодвания с игла и действуват зле на тялото. Големите пристъпи на гняв са кратковременни, голямата скръб минава, но малките вълнения, които всеки ден се подновяват и стават привички, са като капка вода, която пада продължително върху някой камък, докато най-сетне изкопае дупка в него.

Необходимо е да отбягваме, да потискаме отрицателните чувства. Човек трябва да привикне да ги владее, ако не желае да страда или да старее. Да се владеем, значи да сме господари на себе си, да направляваме нашите мисли, думи, чувства, делата в правилна насока.

Да владее човек чувствата си значи да премахва силните вълнения. Една от големите причини за безполезната умора и преждевременното остаряване е прекалената (болезнената) чувствителност.

Доброто настроение влияе успокоително и поощрително върху всички функции на организма и на първо място върху жлезите с вътрешна секреция и кръвоносната система по пътя на въздействие върху централната нервна система, регулира и хармонизира техните отправления и създава истинско телесно и психично равновесие в организма.

За да избегнете отрицателните чувства, следвайте следните съвети:

1. Избягвайте причините за сърдене и за преумора, като поставяте нещата си в ред и разпределяте правилно времето си. Нареждайте предметите по такъв начин, че да ги намирате лесно, без да губите време и без да се ядосвате.

2. Съставяйте си предварително (умствено) план-програма за цялата си работа така, че никога да не сте възбудени, да не трябва да бързате, нито да сте премного заети.

3. Избягвайте излишните думи. Ако трябва да следите за делата си, трябва да следите и за думите си. Никога не казвайте неприятни неща, нито безполезни думи. Без язвителни думи, без подигравки, без закачки, въздържайте се от злословия, клевета. Ако ваш другар или колега е направил някаква грешка, не го ругайте, покажете му спокойно грешката. Никога не произнасяйте обидни думи. Не се подигравайте никога с когото и да било, дори и на шега.

4. Познайте себе си, изучете се, избройте отрицателните си чувства и се старайте да ги избягвате.

5. Обикнете реда, за да избягвате възбудите - физически и психически.

Започвайте деня радостно и бодро.

Така и работата ще бъде по-спорна, и самочувствието по-добро. Избягвайте грубите разговори, споровете - те са отрова за доброто настроение. Само с труд, силен дух, воля и радостно настроение човек може да напредва в живота, да постигне целите си и да запази здравето си. Мислете често за хубавото и красивото.

Положителните чувства са животворна сила за здравето ни.

1. Доброто и радостно настроение има друго влияние върху вегетативната нервна система и върху органите, по които тя се разклонява, в сравнение с мрачното, тъжното настроение. То е животворна сила за човека, то е едно предпазно и лечебно средство. Радостното, доброто и спокойно настроение е положителна сила. От нас зависи какво значение ще дадем на трудностите, как ще ги посрещнем и как ще им отговорим - дали със свито от болка сърце, със сълзи и въздишки, или спокойно, с разум, с готовност.

2. Радостта (веселостта) е природно лекарство и всеки трябва да се къпе в нея. Доброто настроение има голямо значение за болните - то е оръжие, чрез което те ще надвият болестта. Ето защо извънредно важно е да се поддържа духът в най-добро настроение. При приятна домашна обстановка и радостно настроение вкъщи човек се чувствува най-добре - стомашни страдания, нервен стомах, язва в стомаха се влияят благоприятно от музиката, спокойствието. Силно възбуден човек може да бъде укротен от някоя любезна дума, от някоя шега, тиха песен.

3. Смехът. Естественият смях е истинско благотворно лекарство за нервните страдания, за отчаяните и отпадналите натури, за сърдечните и стомашните нервни заболявания. Затова смейте се винаги, когато можете. Насърчавайте децата да се радват и смеят с глас - добрият сърдечен смях е най-хубавата музика. Добрият сърдечен смях е много по-полезен за умственото здраве, отколкото най-добрите възвания към разсъдъка. Смейте се по-често. Смехът (не присмехът, който е порок) е кислородът на душата.

Физиологичното влияние на смеха върху човешкия организъм е много здравословно - той влияе и върху телесните органи, и върху душевното състояние. Той ни кара преди всичко да дишаме дълбоко, особено силно да издишваме, с което изчистваме застоялия и замърсен с въглероден двуокис и други газове въздух от белодробните мехурчета; с това ние освежаваме химически кръвта, а също така усилваме механически еластичността на белите дробове и силата на двигателната мускулатура по гръдния кош. Подобно въздействие оказва и пеенето, при което става също дълбоко вдишване и издишване, силно разширяване и свиване на гръдния кош. Смехът и пеенето са естествени масажи за сърцето, аортата, стомаха, червата, черния дроб и други коремни органи.

Смехът влияе благотворно върху кръвообращението и върху сърдечната дейност, снижава високото кръвно налягане, особено нервното, климактеричното. Смехът е предпазно средство срещу ранната атеросклероза, гръдната жаба (ангина пекторис) и предивременното остаряване. Смехът регулира храносмилането, засилва слабия стомах и усилва апетита.

Изобщо радостното настроение и доброто разположение създават у човека трайно телесно и психично здраве. Те запазват силите на младостта и красотата, отдалечават предивременното остаряване и даряват човека със здраво дълголетие, необходимо за постигане целите на живота. Повечето столетници не са били само въздържатели и вегетарианци, а са били и много весели хора, които волно са се смели, пели и свирили. Жени, които повече пеят и се смеят, а по-рядко плачат, по-мъчно остаряват и запазват свежестта и младостта си за дълго време.

Децата трябва така да се възпитават, че да бъдат винаги весели, засмени и спокойни, да се учат на песни и игри, да бъдат безгрижни и радостни. Тогава техният бъдещ живот ще бъде по-лек и щастлив и психичното им и телесно здраве - по-крепко и по-трайно. Работата е извор на здраве.

4. Изкуство. Какво чудно хубаво настроение създава на човека изкуството! Прелестната музика, красивите картини, хубавите литературни произведения създават разнообразни радости, повдигат духа на човека и създават благотворно весело настроение.

Най-доброто лекарство против лошото настроение е самовнушението, укрепването на волята и създаването винаги на весела и приятна атмосфера около нас с най-прости средства: с песен, цветя, разходки и шеги. Разходките сред природата, туризмът, гимнастиката са прекрасни методи за добиване на добро настроение.

5. Услугата. Най-после човек трябва да се стреми да услужва и помага на всички, да върши винаги добри дела и да се прояви в обществената работа. Услугата създава истинско удоволствие и оставя следи по изминатия житейски път. За да създадем радостно и весело настроение в живота, което е тъй важно за здравето ни, не са необходими някаква сложна система, особени специални условия или избрана работа. Всеки живот може да ни създаде щастие и радости.

Как да добием навици за природосъобразен живот

За да придобием нови и добри навици, подпомагащи природосъобразния живот, необходимо е да разберем, че:

I. Първата задача е да започнете деня разумно, т. е. весело пробуждане - весел ден.

1. Щом се пробудите, протегнете се 2-3 минути в леглото, и то колкото е възможно по-силно и по-правилно: лежейки по гръб с добре изтеглени крака и ръце, без възглавница, със сила изтегляйте краката си към стъпалата, а главата - в обратна посока, и ръцете също напред, като че ли се стремите да станете по-дълъг. Това изтегляне е полезно за здравето, подпомага изправянето на гръбначния стълб и предпазва от т. нар. дискова херния.

2. Седнете в леглото и наведете напред главата си. Завъртете я по веднъж наляво и надясно и пак напред. Това повторете 3-7 пъти. Ще почувствувате как жилите ви ще изпращят и как тези движения ще ви освежат.

3. С краката си повдигнете завивките и ги отхвърлете встрани, за да можете да изпънете краката си върху облегалото на кревата. От това положение изправете краката си направо към тавана и ги раздрусайте няколко секунди.

4. Ако сте сам в стаята, отворете прозореца и се полюбувайте за 1-3 минути на природата.

5. Изпийте чаша топла вода (37°С), по-добре с парче лимон; ако имате спаднал или нервен стомах, изпийте 1 кафена чашка студена вода (20°). Това силно ще ви подобри.

6. Смръкнете с ноздрите си малко солена вода: 1 чаена лъжичка морска сол, разтворена в 1/2 литър вода. По този начин ще можете да дишате свободно през целия ден с двете си ноздри.

7. Раздвижете тялото си (за 10 минути) с физически упражнения (вж. „Домашна гимнастика“), последвани от сух четков масаж, 7-10 дълбоки вдишвания с бавни издишвания и фрикции на цялото тяло със стайна вода. След това бързо се облечете и измийте.

8. Запейте с пълен глас някоя весела песен и през целия ден ще имате добро настроение.

II. Втората задача е да култивирате у себе си добри обноски. Така всички работи на човека вървят по-гладко. Добрите обноски значат зачитане на другите.

III. Третата задача е да се откажете от тютюна, ракията, виното, кафето, късната вечеря и лягане, преяждането, недоспиването, безполезните тревоги, завистта и егоизма.

IV. Четвъртата задача е съзнателно да се борите с отрицателните чувства (страх, омраза, завист и пр.) и упорито да засилвате положителните си чувства (честност, човеколюбив и пр.), като за целта най-разумно използувате силата на самовнушението.

За да бъдете пък дълго време млади, научете се да развивате положителни чувства: доброта, доброжелателство, човеколюбие, скромност, доверие, веселост, радост, оптимизъм, ентусиазъм, идеал, истина.

Тези чувства са спирачка на отрицателните чувства, на страха.

Положителните чувства, напротив, са извор на естествена, жизнена възбуда и на постоянна радост. Те поддържат - не изхабяват, не тровят, а пречистват, спомагат за правилната функция на органите.

Възторгът е хубаво нещо - действува здравословно и е необходим за поддържане на душевното равновесие. Възторгът преди всичко към труда, а след това и към хубавото, към изкуството - художество, музика, поезия.

Положителните чувства запазват свежестта, младостта и младежкия жар дори и в напреднала възраст. Както човек чисти земята от плевелите, които задушават полезните треви, така трябва да чисти и съзнанието си от отрицателните чувства.

На старите хора ще препоръчаме - подражавайте на младите. Живейте с настоящето, вместо да стоите в ъгъла край печката и да се ровите в миналото. Избягвайте всичко, което би ви дало старчески вид. Особено избягвайте дългите размишления върху миналото. След това не пренебрегвайте тоалета и държането си. Не се изоставяйте.

Жизнен тонус

Жизнен тонус на организма наричаме неговата обобщена дейност, която е равнодействуваща на сбора на всички извършвани в него жизнени процеси. Ние казваме, че един човек е в добър тонус, че той е пълен със сили, че кипи от енергия, а друг пък се отличава с отслабнал тонус, с намаляване на силите, на енергията си. Ние говорим за мускулен, нервен тонус, тонус на сърцето, на кръвоносните съдове, за силата и енергията на мускулните свивания, за дейността на сърцето, черния дроб, нервната система и т. н. В основата на всичко това лежи направлението и напрежението на обмяната на веществата в организма и отделните физиологични системи, а те се обуславят от условията на външната среда.

Когато силите на организма са запазени, той е в цветущо състояние, жизнерадостен и способен за работа и за борба с каквато и да е болест. И обратно, когато силите на организма са намалени, той е в упадък и линее. Такъв организъм е с намалени съпротивителни сили срещу различни заболявания.

Понеже на стари години болестите траят много повече и по-тежко се лекуват, човек трябва още на младини да засили своя организъм с помощта на природосъобразния живот, за да осигури здравето си за по-дълго време.

Как може да се повиши жизненият тонус

Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене по 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, предварително счукани в дървен хаван на кашица, и три месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машина за месо без семките.

Десет минути след сместа да се изпива и по 1 чашка от 75 г отварка от 2 супени лъжици корени от магданоз, 2 супени лъжици корени от репей в 1 л вода - врят 30 минути, след това се прибавят 2 цвята с дръжките от големия магарешки трън и врят още 5 минути, веднага се прецежда.

След ядене се изпива по 1 чашка „домашно вино“ от сок от моркови, червено цвекло и ябълков сок по равни части.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...