Писма до семейство Иларионови - 1908

[Magdalene]

 

 

Още в началото на 1908 г. Учителя отново е в Търново и на 25.01. изпраща оттам писмо до брат Ватев в Русе. Не се знае дали по-късно през тази година той отново е посетил града, но има запазени няколко негови писма - пет до сем. Иларионови и три до Мария Казакова, както и една картичка до сем. Иларионови.

 

Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Преди това посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов.

 

 

ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

 

Бургас, 10.IV. 1908 г.

 

В Божествената Любов е животът и възкресението.

 

П.К.Дънов

 

 

* * *

 

София, 22.IV. 1908 г.

 

Люб. К. Иларионов,

 

Писмото ви получих. Ще запълните тази празнота с 3-та глава от Ев. на Йоана. Колко е важно всякога в живота подобни празнини да се запълват с ценните добродетели на небето. Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие за Господа и да се ползувате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всичко да се извлича мъдрост и знание.

 

Елена можа ли да запълни празнината на своята реч? Надявам че мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно. Религията, това е вътрешната связ* на живота с неговия източник ― Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина.

 

Ваш: П. К. Дънов

 

* Связ (рус) - връзка (Бел.ред.)

 

* * *

 

София, 12.ІХ.1908г.

 

Л. К. Иларионов,

 

Получих отвореното Ви писмо. Приберете всичките миналогодишни пликове. От Иван Дойнов, госпожата му и Стефанка. От г-жа Лещова, от сестрите Досеви, от голямата Стефанка, от г-жа Ватева и майка й , от г-жа Бойнова или майка й и Б. Венета. В замяна на това, нека си препишат тазгодишните четива и да следват същия ред, както и Вий. Пликовете ми ги препратете в София препоръчано.

 

Мой поздрав на всички и съдействие.

 

Ваш верен: П.К.Дънов

 

 

* * *

 

София, 25.ІХ.1908г.

 

Люб. Иларионов,

 

Вашето писмо получих. Пишете и на г-н Ватев от моя страна и го задължете и той да изпрати своя плик. Дайте и нему наставленията, ако не ги е получил. Словото може да го продиктувате на всички ония, които искат да си го имат ― нека си го препишат.

 

Вярвам да сте бодри и всички ― па няма причина защо и да не сте. Царството ви се дава. Сега това Царство изисква добри граждани и служители. И, надявам се, вий да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевлявате малко другояче от обикновено. Потребно е въодушевлението на Духа. Да се живее с великата мисъл, да се движи человек от закона на Любовта, да се следят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство. И каква по-благородна работа би вършил человек на земята? Той трябва да се ползува от всичко, с което небето го е заобиколило. Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония.

 

Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение. Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде.

 

Ваш верен: П.К.Дънов

* * *

 

София, 7.Х.1908г.

 

Люб. Г-жа Е. Иларионова,

 

Писмото Ви получих. Поменатата книга „Животът на Исуса“ Имам предвид да я дам да се подвърже и като й турят премяната, ще ви я изпратя да ви гостува. Надявам се да останете доволни. Тя не е някоя бъбрица. Скромна е по характер. С нея ще се разберете. Тя носи мисли на велико минало.

 

За събитията, които стават, няма защо да се безпокоите. Работите ще се уредят по най-добрия начин. Отгоре засега имат предвид мира и напредъка на Царството Божие. Благоприятното време за полезна работа трябва да се използува. Ако прегрешенията а хората станат навсякъде нетърпими, тогава мирът може да се наруши. Засега има голяма надежда от един общ обрат на работите. В това направление работят — да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человечески сърца и да сломи много души, които едва се повдигат.

 

Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа. Но има и души напреднали, които разбират за благото на человеческия род. Моят поздрав на Костадина и брат Ви, и Вам.

 

П. К.Дънов

 

 

* * *

 

София, 17.ХІ.1908г.

 

Л.И. К. Иларионова,

 

Наверно вий все още очаквате „Животът на Христа“. И в очакванието времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой.

 

Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете са върхове по причина, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове. Всичко е добро на този, който разбира.

 

Поздрав на К. и Б.

 

Ваш верен: П.К.Дънов