Jump to content

Кармата на другите и кармата на човечеството


Recommended Posts

8. КАРМАТА НА ДРУГИТЕ. КАРМАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

 

Като вижда погрешките на хората, човек иска да ги изправи, но не вижда своите погрешки от миналото. Първата задача на човека е да изправи своята карма, т.е. да изплати дълговете на своето минало. Като изправя своята карма, той неизбежно се натъква на някои чужди погрешки. Щом се натъква на чуждите погрешки, той не трябва да ги избягва, но да потърси начин за тяхното изправяне. Тъй щото човек трябва да се заеме с изправяне на всички неща, които са преплетени с неговата карма. Христос дойде на Земята да разплете и оправи чужда карма – кармата на цялото човечество. За да се справи с тази задача, Той трябваше да обърне течението на природните сили. Не беше лесна работата на Христа. Той изпълни задачата, която невидимият свят Му беше възложил, но кръв излезе от порите Му. На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнението на задачата си човек не е сам – Бог присъства в него и всеки момент го изпитва. Като греши, Той го поучава, съветва го втори път да не прави същата погрешка. Като греши и като върши добри дела, човек трябва да се самонаблюдава – да разбере под чие влияние се намира. (182, с. 148)

 

По някой път изпитанията в живота идат да опитаме силата на човешкия живот. Невидимият свят, да ви изпита колко сте силни, ще ви накара да направите ред погрешки, че да ги изправите в едно кратко време. Или ще ви натовари с една чужда карма, с погрешките на хората – да ги поправите, да покажете колко сте умни. Майката може да поправи своето дете преди да го е родила. Тя може да го направи гений, може да го направи светия. След като го роди, то е невъзможно да го поправи. Докато една ваша мисъл не се е родила, вие можете да я направите гениална. Щом веднъж я родите, вече е свършено. Едно ваше чувство може да го направите гениално, докато не сте го родили. (143, с. 225)

 

Не отвръщай лицето си от сиромаха! – „Той има карма.“ – Знаеш ли каква е неговата карма? Има случаи, когато някой човек носи на другиго кармата, която вече е назряла. Той не е на Земята, но трябва да я плати. Неговият приятел, който живее на Земята, поема кармата му и казва: „Такава е Божията воля! Добър е Господ. Аз ще понеса кармата на своя приятел с радост и Любов.“ Казвам: тоя човек е външно беден, вътрешно богат. (112, с. 306)

 

Съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанията на другите същества. При това всяко съзнание, което прониква през другите съзнания, трябва да се пази да не спъва тяхното развитие. Ако съзнанието, което прониква другите, внесе най-малката дисхармония в тях, то се обвързва кармически с дадените съзнания. Всеки крив образ, всяка крива мисъл, всяко криво заключение в човека опетнява неговото съзнание. (37, с. 41)

 

Сегашните хора, един като направи погрешка, другите казват: „Ти не направи добре.“ Новата философия гласи така: ти виждаш един, който откраднал – ти ще идеш и ще туриш на място откраднатото. Ти, който си видял кражбата, ще го избавиш от злото, та той да не пострада ни най-малко. А пък сега ние постоянно делим кармата. Казва: „Каква е била моята карма?“ Кармата, туй са все отрицателни величини, които човек е извършил в миналия живот. (18, с. 314)

 

Днес повече хора са натоварени със своята карма, поради което правят това, което не искат, а не това, което искат. После става нужда да изправят погрешките си... „Не съдете, за да не бъдете съдени“ – казва Христос. Няма по-лошо нещо от това, да търсиш погрешките на хората. Друг е въпросът, ако си готов да платиш за тях. Вие още не сте готови да плащате за погрешките. (68, с. 163)

 

Трябва да бъдете герои в малките работи. Някой път казвате за някого: „Той си има карма, нека си я носи!“ Не, този цирей трябва да излезе от него, той има нечиста кръв. Аз мога да му туря един лек и да улесня неговите страдания. Този човек има една рана, но не я лекува. Ти казваш: „Карма е това!“ Не, аз като човек трябва да му помогна, да улесня неговата карма, да мине малко по-лесно. И вие ще спазвате този закон. Щом не се стремите нагоре, иде повръщането назад. (151, с. 160)

 

Щедростта не се изразява само в материално даване. Човек трябва да бъде щедър и в думи, и чувства, и в добри мисли и постъпки. Виждате, че някой сгрешил – не го съдете! Кажете му: „Ще се оправи работата, не се смущавай!“ Някой объркал работите си. Кажи му няколко добри, ободрителни думи. Виждаш, че някой страда. Не казвай, че това е карма, която сам трябва да носи, но спри се пред него и му кажи: „Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи!“ (182, с. 151)

 

Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява и вие ще скачате, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от този огън. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите Великото на вашите по-малки братя. Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас – има такива и за по-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е, добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие, малките ученици ли няма да имате! Божията Правда е абсолютна. И вашите противоречия са на степени... И вашите отношения към другите трябва да се изяснят. Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: „Кармата му е такава.“ Да, може кармата му да е такава, но вие трябва да му помогнете, за да се освободи от тази карма. (174, с. 49)

 

Вие казвате: „...Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да Ă помагаме.“ Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи на помощ, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо – то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека – това е една положителна страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. (174, с. 62)

 

Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдем засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея. (112, с. 250)

 

Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?“ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. (112,с. 143)

 

Сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението на кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. (94, с. 12)

 

Толстой се опита да примири личния си живот с Бога. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и досега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ, трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада – такъв е законът! (35, с. 112)

 

Когато негър влезе в гостилница между бели, непременно трябва да седне далеч накъде. Това се дължи на известна омраза към тях. Причината за омразата е кармическа. Предполага се, че според закона на кармата черните са онеправдани от белите, понеже белите дълго време са робували на черните. Днес те им се отплащат по такъв начин. Всичко в света е определено. (158, с. 116)

 

Кармата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане. Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света. И тъй, от нас зависи изправянето на света! Добрите хора ще спасят света. От всички краища на Земята добрите хора трябва да си подадат ръка, да се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята! (35, с. 118)

 

Сложете в ума си да свършите училището, да не отлагате. Много пъти сте започвали, както сега, но сте отлагали, без да свършите работата си. Животът ви е пълен с неразрешени задачи. В стремежа си да решите задачите си вие ще се натъкнете както на много от вашите недъзи, така и на някои от общите недъзи на цялото човечество. За да се освободите от тях трябва да знаете причината за произхода им. Ще кажете, че те се дължат на кармата. Това е общо казано. Важно е да знаете причините на вашите недъзи и да ги изправяте... Задачата на сегашния човек се заключава в изправяне на неговите недъзи... Какво представят недъзите? Те са болезнени състояния на ума и на сърцето. За да се справите с тях, природната хигиена препоръчва приложение на разумната воля. (177, с. 175)

 

Какво представя кармата на човека? – Кармата е бомба, заровена в земята, която те разравят и започват да изследват. Бутнат ли я не на място или изпуснат ли я на земята, тя веднага експлодира. Дойдете ли до някоя бомба, вие трябва да бъдете внимателни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човек в себе си, които не трябва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грешният, и праведният имат бомби в себе си. Разликата между тях се заключава в това, че грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля. Сега, за да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. (47, с. 189)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...