Jump to content

Recommended Posts

11. СМЪРТТА

 

Личността е нещо, което се свършва. Един ден, като станеш само енергия, ще се слееш с Бога, според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си едно с Бога. Ще вършиш Неговата воля и ще съжаляваш, че не си знаял това нещо по-рано. (88, с. 32)

 

Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща подигане температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е подигнала на около десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Всички щяхме да се смразим и никаква култура не би съществувала на Земята. (134, с. 18)

 

В света съществува един закон на съотношение. Ако дойде някакво нещастие, то се дължи на безверието на хората. Всяко безверие е в състояние да прекъсне връзката между разумния и неразумния свят, между видимия и невидимия. Следователно ние сами създаваме нещастията за себе си. И смъртта в света произтича пак по същата причина. Много хора умират по същия закон – прекъсват пътищата и съобщенията си с невидимия свят. В света има едно племе, някъде в островите живее, което може да си създава смъртта, когато иска. Легнат си и умрат, когато искат. Засега някои хора са научили изкуството да умират, когато искат, но още не са научили изкуството да се съживяват, когато искат. Едва сега индусите правят опити, като умре някой, да му правят разни масажи, да го върнат в първото положение на живот. (64, с. 59)

 

Здравето почива на един велик закон. То почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката на човека. Следователно, ако ти свържеш тази жлеза със слънчевите енергии – да знаеш кога изтичат тези енергии, ще имаш резултат. Защото всеки ден има прилив и отлив. Трябва да знаеш кога е приливът и кога – отливът. Всякога и навсякъде стават тези приливи и отливи на слънчевата енергия в малки и големи периоди, но трябва да ги знаеш, за да ги използваш. Съвременните учени едва сега започват да изучават приливите на слънчевата енергия, от която ще добием жизнен еликсир. Индусите имат цяла наука за праната, създадоха цяла теория, но малцина са, които я разбират, повечето се заблудиха. Индусите също умират рано – дълго живеят само техните адепти. Те живеят в планините, някои достигат до хиляда години, но тях никой не ги е видял. Твърди се само. Всеки човек, който може да постави тази своя жлеза в контакт със слънчевата енергия, той може да живее на Земята толкова, колкото иска. (130, с. 169)

 

Казвате: „Като идем в оня свят, какви ще бъдем?“ Българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал – пак в тия.“ Има такъв пример с ученик на един от великите Учители в Индия, който го учил на науката за Доброто. Като дошъл до Доброто, Учителят го напътил какво да прави. Ученикът казва: „Учителю, спри се там. Този въпрос е труден, искам да го проуча малко.“ После отишъл да прилага Доброто. След десет години се връща, а Учителят му казва: „Започни оттам, дето преди десет години спря за Доброто.“ Че целият физически свят е изграден върху Доброто! За да бъдеш добър, ти трябва да разбираш всичките закони на Доброто на физическия свят. Ти трябва да разбираш как е устроен човекът и защо е устроен. Ти трябва да разбираш защо Слънцето изгрява и защо залязва. Трябва да знаеш какво има вътре в Слънцето. Трябва да знаеш произхода и материалната страна на светлината. (19, с. 41)

 

На помощ трябва да ни дойде нашият ум – да ни изясни всичките ония противоречия, които се зараждат в човешкия ум; противоречията, които се зараждат в човешкото сърце и ония неща, които се зараждат в човешката душа. Трябва да дойде някой да те извади от тия противоречия, които съществуват в света. Мислите ли, че един светия, който изяде една кокошка, ще бъде голямо щастие за кокошката? Как мислите вие? Ако я изяде една лисица – едно нещастие е за кокошката, един вълк ако я изяде – едно нещастие, но един светия ако я изяде, е най-голямото щастие за кокошката, понеже тя е станала жертва, да я изяде. Не зная дали той ще си позволи! В историята имаме един пример даден. Буда, когото индусите обожават като божество, той веднъж се отнесъл към един беден човек много добре. Към всички се отнасял хладно, а към него с любов се отнесъл. Питат го учениците, защо се отнесъл така? Буда казал: „Едно време бях брамин, молех се, в десетдневен пост бях, отслабнал и този човек, който сега дойде, тогава беше един заек – хвърли се в огъня и се опече, аз го изядох и можах да си довърша молитвата. Затова сега му се отплащам.“ Този заек е прогресирал, той бил с Буда заедно. Сега нас ни е страх. Питам: ако светията не изяде кокошката, мислиш ли, че тази кокошка никой няма да я изяде? Все ще бъдете ухапани. Няма да остане нито един неухапан! Може вълци да не ви изядат, може мечки да не ви изядат, но все таки земята – гробът, той ще ви изяде. Ще бъдете изядени – нищо повече. Сега ще ви дам едно тълкувание. Гробът е тенджерата, дето се варят хората. Който е живял по Бога, тогава, като се свари яденето, светията ще дойде, ще те вземе от тенджерата, ще те изяде. Ако светията не дойде, някой вълк, някоя лисица ще те изяде, а туй е нещастието. (146, с. 541)

 

Знаете ли какво е смъртта?... Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата Вселена се руши. След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега съм живял.“ Тази мисъл е дадена в една индуска повест за един от индуските богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в свинска форма. Народили му се прасенца, а неговите другари го чакали да се върне на Небето. Пратили му съобщение – да му напомнят, че той за малко време е слязъл на Земята. Той отговорил: „Не искам да се върна на Небето, на мене много ми е добре тука с моите деца и моята жена. Ходим си по земята, ровим си.“ Взели да мислят как да му помогнат. Поразяват прасенцата – той не се свестява, поразяват другарката му – той не се свестява, най-после и самия него продупчват. Той казва: „Чудно нещо, как съм се увлякъл в този кошмар на живота!“ (59, с. 61)

 

Вие не сте взети от тази Земя, на която сега живеете. За да ви направи, Бог е взел материя от онзи свят и там пак ще ви изпрати. Като отидете на онзи свят, веднага ще ви разглобят на дребни частици и ще ви пречистят, да видят къде се крие злото във вас. След 45 години, според индуската философия, вие отново ще се създадете.Така пречистени, частиците ще се сглобят в една нова машина и вие ще се родите като дете със своите специфични дарби и способности. (146, с. 301)

 

Когато човек умре, душата се ражда. Тя трябва да излезе от физическата си обвивка и около нея да остане една етерна обвивка. След няколко дни тя ще съблече и втората етерна обвивка и ще влезе в своето астрално тяло, т.е. в чистилището, докато се пречисти. Когато се пречисти, ще напусне астралното си тяло и ще се качи в своето ментално тяло – една много по-фина обвивка и дреха, която не се къса тъй лесно. И когато пристигне в рая, душата идва в т.нар. будическо състояние – човек, който напълно се е събудил и разбира Божествената Мъдрост и Любов. В това будно състояние няма ни спомен от всички земни страдания, които човек е преминал, а остават само едни приятни възпоменания за нещата, които са се случили. И от тази висота човек ще вижда защо всичко е станало така. (22, с. 128)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...