Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 164


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 164 - год. VIII.

Севлиево, 28 юни, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Новото – Любомир Лулчев

Актуални въпроси

Раждането на новия човек – Влад Пашов

Словото на Учителя. Ще наследят земята (15. III. 1936 г.)

Сбъднато ясновидско предсказание – Г. Тахчиев

През вековете (продължение от брой 163, край - Любомир)

Из науката и живота (предсказване времето от животните)

Гърне и безценен камък (басня) – Дядо Благо

Мисли - Г. Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВОТО

Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ?

Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново.

Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена.

Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота.

Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.

Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм, са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо.

Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили — както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други.

Работата в един народ трябва да се насочи, както в една градина: сеене на семето, култивиране на израсналото, употребление разумно на плода.

Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея.

Законите имат престиж, когато регулират съществуващи сили и положения. Те могат да под-готвят условия за появяване на потребното, но те не могат да създадат онова, което го няма. Това много често се забравя и се опитват да творят морални ценности със закони. Те се насаждат с всекидневен личен живот, пример, образец крепящ се с грижи на лица, които познават законите на природата, а се регулират понякога със закони.

Създаването на нови форми винаги трябва да бъде резултат на съществуващо вече съдържание във вид на убеждение, дейност, идейно течение. Обратното е празна работа. Това, което внася нови ограничения, под каквато и да е форма, не е ново — това винаги да се има предвид. Предлога, че се прави за общо добро е напразен. Умния човек постига това общо добро тъкмо без да ограничава. Вредното винаги се схваща щом се даде на народа светлина на съзнанието да видят това. Морал със закони не се насажда, (както и Америка не стана суха от запретителния режим) — а с живи образци на нов живот.

Л.Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Актуални въпроси

Накъде отиваме ?

Накъде отиваме ний. като индивиди? Накъде отиваме като народ? Къде отива цялото човечество ?

Бездна зее пред краката ни, а ние като че ли не виждаме нищо. Тичаме след измамните видения, без да помислим дори, че всеки ден, всеки час, можем де по-летим надолу в пропастта. Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание.

Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота?

Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните девици“, поради нашето престъпно безгрижие?

Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота.

А нашият враг — истинския враг на хората въобще — не е от този свят и никой не може да знае в кой момент и откъде ще бъде нападнат.

На земята ние нямаме врагове! Не хората са нашите врагове. Престъпно е да мислим противното. Престъпно е да считаме братята си за свои врагове!

Нашият враг е невидим, скрит, потулен в тъмнината на нощта. Той действа потайно, невидимо, незнайно за нас, разполагайки с всички най страшни оръжия на ада. Нашият враг е силен, коварен, извънредно хитър и съвършено подготвен.

Нашият враг е този, който скришом ни шепне, без сами ние да можем да схванем отгде иде този глас (защото го чуваме вътре а самите нас) — че нашите братя са наши врагове, че не трябва да имаме вяра никому, че трябва винаги да дебнем, да се готвим, и в удобния момент, да се разправим с този наш „враг“ — с нашия роден брат.

А сетне той отива при втори, при трети, четвърти — и там шепне същото — против нас, против други, против всички, опълчва всички против всички.

Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.

„Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост !

Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро.

Но злото ще дойде. То е неизбежно, защото сме го пожелали. Той го допуска „заради жестокосърдието наше“, защото не иска да ограничава веднъж дадената ни свобода и защото иначе ние няма да вземем поука. И затова той казва: „Щом толкова желаете да вървите по тия пътища, вкусете тогава от плодовете на делата си, за да опитате сами, непосредствено, техния вкус.“

И хората ще опитат най-горчивите плодове на делата си, ще пострадат тъй, както никога до сега не са страдали, — ще видят резултата на мислите си, желанията си, намеренията си и едва тогава, може би, ще поумнеят . . .

*

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

Раждането на новия човек

Навсякъде днес се говори за новото и за новия човек. но малцина имат ясна представа, както за новото в света, така и за новия човек. Новият човек се отличава със специфични качества, които за пръв път се явяват в процеса на развитието. Новият човек носи със себе си нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек. Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични.

За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността.

Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“

Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.

Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание;

„Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е.

Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците. Тя няма да обитава в храмове и няма да бъде свързана с никакви форми. Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“

Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване.

От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма.

Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение.

Ето как той описва тези състояния:

„Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото. И видях и узнах как ражда вечността. И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“

(следва)

___________________________

*) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Ще наследят земята

(Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Те ще наследят земята“, 15 март 1936 г.)

Съвременното човечество трябва да благодари, че се намира в сегашната епоха и култура и има много по-големи възможности и по-добри условия, от миналите епохи. Никога в света не е имало толкова училища и университети, музикални академии и библиотеки, толкова места за забави, и толкова църкви и религии, както сега. Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ. Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото.

За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света.

Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре няма да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра. И всичко туй е отишло долу в земята и образувало сегашните каменни въглища. Вие ще кажете, че това са животни, растения и камъни. Да, но това са фази, през които е минал самия човек, и върху които са работили разумни същества.

Вие ще кажете — остави тези работи, кажи нещо ново. Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти.

Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне.

Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи. И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как. Има наследствени черти у човека, които го спъват. Например, като се храни човек и не дъвчи добре храната си, това е наследствена привичка,с която трябва да се справи. И ние страдаме в живота от такива неестествени черти. Понякога ние търпим известни мисли и желания, с които нашия ум и нашето сърце не могат да се справят, не могат да ги смелят, следствие на което се раждат известни противоречия в живота ни. Не мислете, че желанията са нещо празно. Не, желанията са една тънка, взривна материя, която като влезе у вас и не знаете как да я асимилирате, ще ви направи пакост. Мисълта е още по-тънка материя, и ако не знаете как да се справите с нея, ще ви създаде големи пакости. Вие ще кажете: „Бог така е наредил работите.“ Бог е наредил всички работи, но от нас се иска, като влезем в света, който Бог е създал. да изучаваме законите, които функционират в този свят, защото само по този начин ще можем да прогресираме. А прогреса е необходимо условие да развием и разработим онези дарби, сили и блага, които ни са дадени. Затова вие не можете да се хвалите с това, което имате, защото то не е ваше, а ви е дадено да се ползвате от него. за да придобиете нещо ваше, с което да разполагате.

Вие не можете да се похвалите и с вашия ум, или с вашия дух, защото и те не са ваши. Вие не може да се хвалите с ума си, понеже не можете да го считате като своя собственост. Каквото сте постигнали с ума си, радвайте се, но не се хвалете със своя ум. Той сам ще ви хвали. Остави умът ти сам да те похвали. Когато напишете една книга, трябва ли да се хвалите, че сте написали книга? Не, оставете онзи, който я чете, да говори върху нея. Всеки един човек е написана книга, която трябва да четете, и хората трябва да те четат. И ако знаеш как да се четеш, и има написани, наследени, хубави работи, вие ще се ползвате. Сега вие сте затворени книги и за себе си и за другите но един ден ще ви отворят и ще ви четат. Авторитети са писали вашите книги.

Ако някой, например, иска да изучава любовта, ще отиде при някоя майка и няма да я запитва, но ще чете от нея като по книга. Не ме интересува да гледам как си гледа детето, аз ще погледна лицето й. Ако има любов тя е написана там; ако няма изписана там любовта, тя може да ми разправя колкото си иска. Онази музика, която е отпечатана на една плоча, не е в плочата. Съвременната музика на грамофоните е за деца отлична. но за музиканта дразни и разваля слуха. Като слушам някой път плоча, виждам че е за деца, но не и за мен. На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход. Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка. Но по отношение на човека, това е гениална работа. Ще ви приведа един хумористичен разказ от французкия философ Волтер. Голям хуморист е бил той. С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората. В разказа. той представя едно същество, което е дошло от Сириус, в нашата слънчева система, да разгледа слънцето, и дошло и до земята, и като стъпило в дълбоките океани, водата му дошла до глезените Грамадно същество е било. И като дошло в Европа — срещнало една френска експедиция която заминавала да изследва северния полюс. Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило. Това показва че същественото не е в големината на формата, но в туй разумното, което е скрито в тази форма. Човекът е малко същество, но разумното е скрито в него. И човекът има възможности за в бъдеще да се развие. Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек, ще станат капитани на тази земя — параход. Като доведат земята до нейното местоназначение, ще влязат в новия свят където отива земята. Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята. Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство. Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото. Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено, и да го отпечата в себе си. А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество. Човек който се е обезсърчил, показва, че много се е натоварил; човек, който се е обезсърчил — много се е натоварил; при безлюбието човек също се е много натоварил. Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда. Щом си се обезнадеждил, това е от голяма надежда; и обезверяването е от голяма вяра; и щом сте дошли до положението на безлюбие, това е от голяма любов. Любовта сама по себе си е една от мощните сили в света, която е неделима в себе си. и която разрешава всички противоречия в света. И за де разрешите противоречията в живота си, вие трябва да оперирате със силата на любовта. Любовта е, която разтопява всички твърди вещества и с нея може да направите всичко каквото искате. И всички противоречия. които съществуват в света, може да ги оправите със закона на Любовта, и ако не може да ги оправите, това показва, че вие не разбирате закона на Любовта. Не че нямате желание, но нямате знание. На всеки едного сърцето му тупа за любов — кой не иска да има любовта — брата иска да има любовта на сестрата, приятеля — на приятеля си — всички изискват. Най-първо те желаят любовта и за да я придобият, дават се разни методи. Едни за да придобият любовта искат да бъдат умни; други—искат да бъдат силни; трети — богати и пр. Какво ли не искат хората, за да добият любовта? — И всякога остават разочаровани. Нито с наука, нито с пари, нито със сила — с нищо не може да я придобият. Тогаз какво де се прави? Аз се абстрахирам от сегашния ваш живот, аз се абстрахирам от сегашния човешки живот, за да взема новото — Божественото. Аз не ви говоря за неща за в бъдеще, но ви говоря за неща, с които още сега можете да направите опит. Най-нещастния още сега, в един час можем да го направим щастлив.

Няма по красиво нещо от това човек да работи, да се храни, и да съзнава, че онова което влиза в него, идва от една разумна среда. Аз мога да ви дам много правила — но до сега съм се намерил в едно противоречие — че на колкото хора съм разправял, като излязат, питат — туй, което разправяш, вярно ли е? Няма какво да питате вярно ли е; опитайте и ще видите. Щом дойде Божественото благо, ще направите един хубав обед, ще ядете и ще благодарите. Кой е този обед? — Първия Божествен обед, това е обеда на любовта — да ядеш любовно, и в този обед на любовта, ти ще усетиш връзка с цялата вселена, с всички напреднали братя и ще видиш, че всичко в света е любов. И в любовта няма противоречие. В любовта има само любов. В любовта добро и зло няма — доброто и злото са извън любовта. А любовта е единственият хубав плод на Духа. В нея е безсмъртието.

Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича.

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща.

Любовта се изявява по два начина. Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос?

Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива. На религиозен език казано — безсмъртието се добива в небето. Но когато се говори за небе, ние разбираме един уреден, организиран свят, един свят, в който живеят възвишени, разумни същества. Следователно, където има разумни същества — там е небето; а където има глупави хора — там е земята. Значи, небето е за умните, а земята за глупавите. Следователно, най-първо вие ще бъдете наследници на земята, на глупавите хора. за да ги учите. А после ще станете наследници на небето, за да ви учат. За мен небето е място, където аз се уча; а земята е място. където аз трябва да уча другите. Тъй мисля аз. Тъй че, като отида на небето, аз се уча; а като дойда на земята — уча другите; защото тук но земята всеки иска, и туй, което ти си научил горе, част от това трябва да предадеш.

Първата стъпка към придобиване на знанието е до се освободите от вашите унаследени вирвания, които са складирани с хиляди години у вас. Вие вярвате в много работи, които са били меродавни на времето си, но това, което е било меродавно в миналото, сега не е меродавно. Едно време са били меродавни силата, богатството, но сега вече те не са меродавни — не че те не са нужни, но има сега нещо ново в света, което е по-съществено. Меродавното за новото време е Любовта. Ще кажат някои, че са разбрали любовта. Да, тази любов, от която хората умират и страдат, вие я разбирате. Любов, в която ту се радвате, ту плачете, това не е любов. Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване.

Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.

От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата. Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни. Това са неща невъзможни. Ако съм жаден и гладен, това показва че съм далеч от хляба и водата. Разсъждавайте хубаво. Някои мислят, че като поплачат, ще се уредят работите. Плачът е хубав, защото промива очите, които са прозорците на човека, и като ги очисти ще вижда по-ясно нещата в живота; ще настане едно просветление.

Сега необходимо ви е да имате едно правилно схващане за нещата, защото в природата съществуват много строги закони, които ще ви държат отговорни за всичко.

И този страх, които сега имат хората, се дължи на строгостта на законите, през които са минали. И новото учение, което иде в света, е една велика наука, която ще запознае хората със законите, силите и енергиите в природата, за да могат да живеят разумно и да придобият онова щастие, което търсят.

15. III. 1936 год.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сбъднато ясновидецо предсказание

В вестник Дневник от 16. V. т. г. четем следното:

Едно предсказание, което плаши гърците.

Във връзка със смъртта на бившите министри председатели на Гърция — Кондилис, Венизелос и Демерджис, вестниците съобщават, какво атинския медиум Елефтерия Скартотис още в началото на 1936 год. предсказала че през течение на годината ще умрат 4 бивши президенти на правителството.

За тримата предсказанието се сбъднало. Вестниците недоумяват — кой ли ще е четвъртия президент, който, според предсказанието на медиума, ще има съдбата на тримата.

Във вестник „Последен час“ от 18. V. четем:

И Цалдарис умрял от задуха.

Атина 17 май — бившият министър председател г. Цалдарис е починал тази, нощ, вследствие на задух. Снощи той е присъствал на едно заседание на парламентарната комисия. Той се е прибрал в къщи към полунощ напълно здрав и е получил към 1 ч. силна атака на кашлица, а само половин час след това е починал. Повиканите лекари са можели само да констатират смъртта.

*

Голямото наводнение на ясновидски факти в последно време все по-категорично доказва ясновидството като неоспорим факт.

Не е далеч деня, когато от катедрите на университетите ще се говори за света на ясновидството от ясновидци — професори и тогава много наблюдателни и изследователни апарати и методи ще бъдат заменени с тънкото наблюдателно око на ясновидеца учен.

Особено ще има приложение ясновидството, както в регулиране на социалния живот, така най-вече във възпитанието. Професора и учителя ясновидец ще познават детската душа. нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят.

След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно. Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение.

Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в себе си центъра на ясновидството. Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват.

Г. Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

През вековете

(продължение)

— Не го викайте, не се безпокойте, той ще дойде и без това. но вече не му пишете да дойде — нека сак си реши и дойде.

— Защо ?

— Така, нека той сам определи своята съдба! Време с вие да престанете да тегнете на неговите везни.

— Не мога да разбера

— Нищо от това, достатъчно е ако за сега само изпълните точно това, което ви казвам. После пак ще поговорим. Когато дойде, посрещнете го внимателно и добре, но помнете, не му казвайте нито едно ваше желание, не искайте нищо от него. Запомнете това!

— Но как е възможно, аз не съм го виждала толкова време, влезте в положението ми . . .

— Разберете ме добре, оставете той да бъде свободен, но вие се лазете да пожелаете каквото и да е. За да бъде той свободен.

— Не кога да разбера.

— И няма нужда за сега. Достатъчно е ако изпълните, ще разберете после. Но бъдете внимателна и любезна . . . Колкото можете, без ни едно свое желание. Слушайте го и не му давайте свое мнение за нищо. Но изпълнявайте неговите само.

— Странно! А необходимо ли е това?

— Да, за ваше и негово добро. Да. Запомнете това, имайте малко търпение и ще разберете . . .

Тя в недоразумение вдигна рамене, но каза примирително.

— Ще го направя. Аз и миналата година бяx при вас веднъж и както ми казахте тогава — на 6-я ден получих писмото, което очаквах — и сега ще ви послушам I

Не мръднах от стола, когато си тръгна. Нито можех нещо повече да й говоря. Само мисълта. че в Бога всичко е справедливо и си има мястото, ме въздържаше да не питам безумно небето: — Защо ? Защо всичко това. когато и тя е тъй хубава и той я тъй много обича . . . ?

След четири месеца една вечер преглаждам сутрешния вестник — едва тогава бях останал свободен — веднага усетих едно потръпваме. Беше некролог — в една от малките каменовъглен мини на Стара Планина беше убит по непредпазливост електротехника от тока но динамото. Знаех, че беше той. След два дни дойде и тя. Много плака и много ми говори за последната си среща, която била само от три часа.

— В осем часа стъпи в България и точно след един месец пак в осем часа сутринта е бил убог от електрическия ток. И половината му тяло е станало черно виолетово, а другата половина е останала бяла.

— Да. казвам й, задачата е вече разрешена. Срещате, която се е прибавила е наклонила везните — на едната страна 51, на другата 49. Тая единица я прибавихте вие с вашето държане.

Тя не разбра добре какво й казах или по право разбра го в лошата смисъл и започна да плаче още по-силно.

— Ами нали вие ми казахте така? Аз нищо му не казах — никакво мое желание . . . Той ми даде пръстен, пожела да обявим годежа, а след един месец да се оженим. И отпуск му е бил разрешен — три дни — да дойде да се венчаем . . .

И тя пак заплака още по-силно. Започнах да й говоря.

— Сега изпитваш страх, нали?

— О ужасен, ужасен, и всички мебели пукат в къщи. Струва ми се че полудявам понякога. И из улиците все чувствам, че някой се движи до мене и изпитван ужасен страх.

— Това е неговият страх. Той иска да намери подкрепа във вас, защото е отишъл съвсем неприготвен. Той ще иска да се ползва от вашето тяло, понеже няма други човек, който да го обича повече, а след пет години той ще се въплъти като ваше първо дете...

— Нима е възможно това?

— Ще го проверите, й казвам.

А тя ме гледа с очи, от които сълзите капят неволно и лицето й се озари от вътрешна светлина.

— О колко бих била щастлива тогава!

— И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години.

— Това не разбирам.

— Ще дойде ден и него ще разберете!

Любомир

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Предсказване на времето от животните

Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата. Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със свинята, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска.

Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове. Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината.

Ибисът, тази свещена за египтяните птица, е била почитана най-вече от тях, защото всяка година им предсказвала разливането на Нил — единственото богатство на страната. Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на дървото, а лошо — когато стои по най-долните клони. Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време. Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое дърво или в някоя пещера, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата. Човек може да бъде тогава сигурен, че няма никаква опасност от дъжд или вятър.

Ако щъркелите отиват в топлик страни по-рано и дивите патици хвърчат в стегнати редици — това е белег на преждевременно зима. Лебедите, хвърчащи на големи групи, са предвестници на сурова зима.

Ако се вгледаме също така и в движението на нашите домашни птици, ще видим, че и те понякога предсказват времето. Ще вали дъжда, ако кокошката остане дълго време неподвижна и се занимава с редене на перата си с човката; ако гъската издава силни викове и птицата тича по двора, биейки крилата си — също така е знак на дъжд.

Всички гореизброени действия и движения на животните показват много добре, че те могат да предсказват времето и атмосферните смущения, но, въпреки многото изследвания, правени в тази насока, не е могло да се обясни задоволително причината на тези действия. Види се, че природата има още много тайни, които тя не иска до покаже на неуморимите изследователи. Птиците познават по-добре от нас въздуха. Те притежават сигурно една извънредна чувствителност, която им позволява да чувстват и най-малката атмосферна промени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гърне н Безцен камък

На малка поличка в красив долап стоял безцен камък; под поличката — гърнето, пълно с мед. Безценният камък съгледал гърнето и заговорил с него:

— Добър ден. приятелю гърненце. отдавна не съм те видял, какво правиш?

— Дал ти Бог добро, мой приятелю, отговорило гърнето. Сега съм много добре, пълно съм с хубост като тебе, затова са ме турили тука на почетно място.

— Какво имаш? — попитал безценният камък.

— Имам най-сладкото на света, пълно съм с мед. Когато господарите ми изпразнят меда, пак ще ме захвърлят в някой тъмен ъгъл на зимника без всяка почит и уважение.

— Не тъгувай гърненце! Положението ти не е безнадеждно. Направи меда неразделен от себе си, както моята хубост е неразделна от мене. Заради меда ти вечно ще бъдеш на почит и уважение. Избликни в себе си меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за себе си. Тогава щастието никога няма де те напуща.

__________________

Добрини на всекиго прави;

На приятели и на врази,

Ала Добрината запомни!

Всякога за себе си пази.

Дядо Благо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисли

Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме.

Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота.

Ако в нас се усилва все повече и повече любовта може да бъдем спокойни и сигурни, че колкото и тежки кризи да преживяваме това, към което се стремим е право и непременно ще го постигнем. Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали.

Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му.

*

Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“. А на тези силни хора, които са съзнателни проводници на божията сила, на тях никой не може причини страдания, те са неуязвими, освен ако сами те не поемат страданията на слабите.

*

Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види. За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него. Колко повече е нужно същото условие за да познаем Бога !

*

Силната и чиста любов е достатъчно силна да докаже своето присъствие. Само лошата стока има нужда от голяма препоръка.

*

Защо ни се свива сърцето пред егоиста и не искаме да му дадем? Защото той събужда в нас същите качества, същите трептения, които има. А щедрия събужда в нас щедростта да му дадем и последния си залък.

*

Когато влезем в контакт с Бога, ние сме готови да правим това, което той прави.

*

Нашето естествено даване на едно лице, даване под импулса на любовта, съответства на това, което това лице е способно да дава на другите Бог на нас дава толкова, колкото сме способни ние да даваме на другите.

*

Ето един ключ, с който можем сами да си гадаем, но от който малцина се ползват. Каквото мислиш за другите, това си ти, това ще бъдеш и в бъдеще. Ако виждаш в другите само отрицателното и го държиш в ума си, това си ти в този момент. При най-великия гадател да отидеш ще ти каже същото. С каквато храна се храниш такъв и ще станеш. Ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането.

*

Работата, която извършвате за нашето физическо почистване, е свещен акт и ако ние оценяваме външното и вътрешното значение на чистотата, ние бихме винаги намерили време и сраства за да бъдем чисти. Чистенето, извършено със съзнание, е служене на Бога. Преди да направиш добро на другите. направи добро на Бога. който е в тебе. Услужи на Бога в себе си да се почистиш.

Г.Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...