Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 166 - год. VIII.

Севлиево, 19 юли, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Истински приятел – N.

Откровение, Отдих (стих.) – В. С. Недев

Другата пролет – Б.

Словото на Учителя. Ако се родите изново – 29. III. 1936 г., (продължение от брой 165, край)

Шестото чувство – из книгата на проф. Шарл Рише

Лети младежо, Възлюби (стих.) – П. Г. П.

Славеят и скръбта (басня) – Дядо Благо

Яжте пиперки – Д-р Феодоров

Приказка – Benitta

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Истински приятел

Силен човек с онзи, който може да

обръща своите неприятели в приятели.

Учителя

Често слушаме Ньой да казва: „Ех, да съм силен, аз зная какво до направя или: „да имам властта в ръцете си т. е. силата, аз ще покажа на света какво трябва да прави.“ Какво ще на прави такъв човек, когато в него вземат връх тщеславието, гордостта и егоизма? Та не виждаме ли днес в живота мнозина подобни личности, които по позволени и непозволени пътища се домогват до властта, какво правят и какви са резултатите от дейността им? Едни те спъват, други осакатяват, на трети изсмукват жизнените сили и пр. — С неразумно употребената сила, която ще попадне в ръцете му, било като физическа юначност, било като власт. капитал и пр., такъв човек ще направи сума пакости, ще зароби душата си и ще си създаде тежки кармически връзки. Освен това, когато той употребява своята физическа сила, като насилие, за да се наложи над другите, кого власт, за да ограничи проявите на другите, които са в разрез с неговите схващания или като капитал да подкупи този и онзи, да затъмни тази и онази съвест, за да действат като негови агенти, да служат на неговата воля, то той с това няма да спечели нито един истински приятел. През целия си живот той ще бъде свързан с отрицателното, ще гони и ще го гонят. И в края на краищата резултата, който ще даде неговия живот, като плод, ще бъде крайно печален. Той ще свърши като величие, изоставен от всички. Ще свърши като Наполеон на остров Св. Елена.

И защо всичко това? — Затуй защото той се е отклонил от правия път, който води нагоре и защото е изоставил оная задача, която му е било дадена първоначално. Той напуща оная нива, която Бог му е определил да разработи, а се впуска във вихъра на алчния живот да се издигне като величие и да подчини другите на своя воля. Външната светлина и блясък можем да ги наречем тъмни, които не носят в себе си никакъв живот, никакъв подтик за развитие. Външния блясък и светска слава подпушват истинската животворна вътрешна светлина и по тоя начин се забавя еволюцията на човека. А днес се знае, че най-важното нещо за всичко живо на земята е неговия правилен развой и растеж. Пътя към световната слава и блясък е погубен и кратковременен. Историята ни говори за това. Та коя от историческите личности успя по пътя на егоистично употребената сила? Александър Велики ли, Цезар ли, Наполеон ли? Знаете ли тяхната кончина? Колко приятели те спечелиха? С своите действия не създадоха ли по късно робство на своите народи? Где е царството Александър Велики? Где е великата Римска империя?

Обаче ние виждаме, че силата която човек употребява в служба не Бога и на ближния си, пресъздава човешкия живот, носи блага и освобождение от кармическото робство. Такива примери има много. Най-очевиден е тоя с Христос и с всички негови предшественици, които са подготвяли почва за неговото проявление.

Силата, знанието и способностите, които имаме, да употребим така, че с тях да си създадем приятели.

Човешката слава, сила и богатство са преходни, Те са мигове, прашинки във вечността. Те са нищо. Затова нека търсим Божията Слава, вечното богатство, което молци не пояждат и ръжда не разяжда. Где ще го намерим? — Само във великата Божия Любов. И най-малката проява на Божията Любов е велика. Най-малката нейна проява отваря нова страница в живота на човека. Коя е тя — тя е във великодушието, в жертвата, в самоотречението, в чистотата.

Докато човек не положи за основа на своя живот Божията Любов, то той не може да добие спасение. Докато тая любов не легне като основа в отношенията между хората и народите, ние ще имаме винаги антагонизъм, стълкновения и катастрофи.

Да извикаме Христос, великия лекар на човешката душа, да се допре до нас за да падне всяка проказа, всеки недъг, всяко тъмно нещо и да вложим в ума си правата мисъл, в сърцето си великата любов, чистото чувство, и във волята си благородната и добра постъпка.

Една е слънчевата светлина, която създава форми и дава живот, една е Любовта, която дава душа и влага съдържание. Да потърсим  и двете.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Откровение

Природо, майко вихрокрила,

Ти всеки миг ни учиш с мъдър зов,

Изпълваш ни със жизненост и сила

И вливаш във сърцата ни любов.

*

Кога поискам с трепет да узная

Ключът на твойто творчество безспир.

Ти шепнеш ми: Във тебе скрит е рая,

Търси в душа си щастие и мир.

*

Обичай! В обичта е скрита

Светата тайна на неземни дарове,

Любов е силата велика,

Що движи вечно всички светове.

*

Природо, Учителю на всички мъдреци,

Ний твои сме от сън пробудени деца.

Бог бди над нас с незрими си очи,

А Неговата творческа ръка,

*

О, тази мощна, Божия десница,

Създателка на тайнствени съдби,

Тя води ни с крилата колесница

Към нов живот, где в светли висини

*

Душите във ефирна шир летят,

Где друго вечно слънце грей,

И сферите небесни в хор трептят,

Там, где животът дивни химни пей,

В. С. Недев

Отдих

Слънцето в позлата пак изплува

Над скалисти били върхове.

Цялата природа тържествува,

Дивен химн животът пак запя.

*

Ясний ден, цветята и тревите,

Птичий хор и слънчевия лик,

Борове, израсли сред скалите

— Туй е храм неземен и велик.

*

Стръмната пътека се извива

Над планински езерни води.

Там за отдих пътникът отива,

Със копнеж нагоре да върви.

*

Спряхме се. Обливат ни лъчите.

Тих зефир чела ни разведри.

Влива се дълбоко във душите

Шепотът на сините, вълни.

В. С. Недев

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Другата пролет

Как идва пролетта у нас и кой я изпраща? Нейната астрономическа и суха история ние я знаем. Но, ние знаем още, че рано, много рано след нова година, по заснежените още полета се вестява едно нежно и миловидно цвете, чийто цвят хармонично се слива с белината на снежната покривка, която още обвива земята. То буди познат и сладък трепет; по него ние сещаме, че скоро ще повеят южни ветрове, които ще погалят снега по долините и ледените чела но планинските върхове. Буйни потоци ще потекат, шумно ще гонят равнините и спокойно ще търсят път към морето. След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави деца ще викнат: „Минзухари“! После следват други, много събратя на едно вълшебно царство, които се надпреварват да покажат своя неземен чар. Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите дъбрави. Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват. Тревици, пеперуди, птици, всичко, дори и малките камъчета, които пролетните води носят от място на място. Кой на земята не познава пролетта? Няма живо същество, което не е сещало животворния й дъх през ранен ден на пролетта. Тогава всички и малки и големи, и млади и стари навеждат глава, разтварят сърцата си, като цветни чаши и смирено казват: „Ти си мощна и вечна, ние сме под твоята власт, прави, каквото знаеш!“ И пролетта, тоя велик майстор, пред когото всички са равни, шумно и безпрепятствено влиза навсякъде. За нея всичко е отворено, всичко е готово да я посрещне и приеме. Всичко пее: „Ела о, дивна пролет, вечна майко, жрица на живота!“ И тя идва, за да влее озонирана кръв в нашите жили, да повдигне нашия отпаднал дух. Тя не може да не дойде, защото тя е миров закон; защото, зад нея стои вечния и неизменен извор на живота.

Тази е пролетта, която ние добре познаваме, пролетта, която през март, или април идва с победен марш и с щурм превзима стари крепости! . . .

Има ли, обаче, не земята друга пролет, която е така неизменна и вечна? Пролет, която обновява и оживотворява другата страна не нашия живот? Нима хората, човечеството по своя житейски път не изживяват пролет, лято, зима, въобще тия годишни сезони? Нима само земята трябва вечно да се подмладява, благодарение на тоя чисто астрономически закон? Нима човечеството, света няма своя душа, мирове, голяма, която витае над нашата земна обвивка и я оживотворява? Душите на милионите, централизирани в един общ живот, който има същите права, същите условия и същите закони? Безспорно! Пролет на земята е едно обикновено явление, делнично, тривиално. За това, защото никоя година, не е липсвало на земята! . . .

Но! . . Другата пролет!? Пролетта на душата, на духа, на човечеството, в своя път на прогрес и творчество?! Пролет в духовния живот, така реален, така действителен, както живота на нашата физика, с тая разлика, че на земята тя настъпва след една обиколка около слънцето, която трае една година, когато другата трябва да се върти около друго светило за чийто размери ние нямаме представа, за да имаме такава пролет чийто интервали броях хилядолетия.

В бъдеще може би точно ще определят тоя дълъг път около едно непознато но велико слънце, от което земята черпи друг род енергия, вследствие на което идва пролет за човешкия дух. Как и защо идва, в дадения момент не е важно. Но кое годишно време изживява човечеството, кое годишно време идва сега, ето въпроса, който вълнува всекиго. Излишно е да се мисли много. Задачата е лесна за едно дете, дори големите от тях могат да научат това. Преди 2000 год. когато на земята се роди най-гениалното дете, 13 годишно, то учуди най-големите книжници на времето, които мислеха че владеят всичката мъдрост на света. Днес не знаем, дали имаме, или ще имаме такова дете, но нека да вземам едно от улицата и то ще съумее да ни каже истината. Нека бъде от средно ниво! То ще ви разкаже чудни неща. За хората, за големите, за тяхната грубост, за тяхното безсърдечие. То ще ви накара да погледнете през неговите очи и вие ще видите това, което на земята се нарича култура. Те ще ви разкажат чудновати истории, ако са например, малки престъпници, лоши ученици, сирачета, дори и добре поставено дете, те ще ви кажат просто и ясно хората не са добри и живеят лошо.

Идете малко по далеч. Попитайте човешките събратя, тия неми и нещастни приятели и помощници на човека, които вярно и неуморно работят от рани зори и гарантират прехраната на стопаните си, тия и други животни и птици, за които има дружество, за които пишат истории и разкази, а след това устата им преспокойно могат да изядат техния крак или крило. Те ще ви кажат същото, което децата са ви казали в известен мащаб. Техните страдания са нескончаеми, техния живот е въплътен ужас. Те ще ви рисуват картини, пред които бледнеят тия от ада. Те ще ви кажат много сериозно: Адът е тук! Те ще ви кажат: По-страшно и по-жестоко същество от човека не познаваме! Те ни убиват безмилостно и без право, те проливат невинна кръв и нарушават един велик закон. Те си служат с най-срамното и грубо средство: насилието. Хората са лоши и лошо живеят! Попитайте птиците, те ще ви разкажат същото. Растенията, дърветата, земята — свидетелката на всички човешки престъпления. И тя ще ви разкаже потресающи работи. Това е факт. Всички те казват: На земята е студено от престъпленията и неправдите, на земята е зима. Ранна или късна?!.

Ние казваме: късна! . . .

Хората на земята добре познават признаците на зимата, която си отива и на пролетта, която идва. Но кои сещат идването на другата пролет, която ще разтопи снеговете, ледът, който обвива човешките сърца? Малцина, които сещат нейния победен марш. Малцина, които са готови да приемат това, което тя носи. Пролетта на човечеството, на човешкия дух. Такава пролет е настъпвала не веднъж на земята. Не веднъж на земята, нейните ранни предвестници са възвестявали нейното идване.

Ранни пролетни цветя благоухаят по заснежени още поляни. Тяхната дивна пелена се слива с белината на снега. На земята се раждат хора, които сочат върховете! . . . Шумни потоци се спущат с трясък от планините и поят долините, те влачат камъни и пясък, чистят равнината. На земята много хора възвестяват нови идеи и истини, които рушат старото и поят човешката мисъл. Ранни чучулиги огласяват простора. Днес за новото се пее! . . .

Пойна птичка носи велика вест от юг. Тя прелита, високо над нас, нейните снежнобели крила без почивка летят, нейната песен се носи над изнурената земя. Ние я виждаме и ние знаем, че тя идва от неземни царства и носи една велика вест. Вест, че пролет иде на земята. А заедно с нея идва и победата на човешкия дух.

Не е ли мечтан блян, по който копнеят всички по лицето на земята? Не е ли бленуван сън? Пролет, та тя е синоним на Любовта която идва на земята и се ражда в човешките сърца. Това е Слънцето, новото слънце, което блести на нашия хоризонт. Ние чуваме дивната песен, която предшества великото заморяване на една нова пролет, която идва за човечеството.

Редом с всичко, ние чуваме мощния възглас на Тоя, който възвестява нейното идване и казва; „Бъдете готови, каквото и да става, носете бронята на търпението и вярвайте, че това е великата пролет, която никога не идва тихо и спокойно.“

Ранна птичка се носи по студеното още небе . . . Първата, която е поела трудния път. Първата, която проправя пътища!! . . .

Хвала ней!

Ние заставаме пред нея с отворени сърца и казваме;

„Да бъде пролет за човешкия дух!!! . . .

Б.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя.

Ако се родите изново

(Неделна беседа29. III. 1936 г.,продължение от брой 165, край)

Родените изново, имат нови разбирания за живота, имат нов начин за живеене. Христос е дошъл на земята, с единствената цел да отвори нов път, да даде едно ново разбиране на живота, и да покаже методите за приложение на новата философия на изновородените. Роденият от Бога разрешава всички мъчни въпроси. които се изпречват на пътя му. Но за да се родите изново, трябва да има някой да ви помага. Вие не може да се родите, ако Божия Дух, ако Бог не вземе участие в твоето раждане. Ако не се родите изново, нищо не можете да постигнете. За да видите Царството Божие трябва да се родите изново. Това е новото положение, че само роденият от Бога може да види царството Божие, може да види красотата на това Царство. Едното положение е дето Христос казва: Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова, а всичко друго ще ви се приложи. Другото положение е: ако не се родите изново не можете да видите Царството Божие. Следователно първо трябва да се родите изново, и после да търсите Царството Божие и Неговата Правда, за да ви се приложи всичко. Царството Божие е място дето живеят великите души. Като търсите Царството Божие и неговата правда, както и всички онези закони, с които там се оперира, всичко друго ще ви се приложи.

Като се натъкват на известни мъчнотии, мнозина казват: — какво ни интересува нас вярата? Важно е ще отидем ли на небето или няма да отидем? Че сега къде сте? И сега сте на небето, само че вашето небе не е толкова съвършено, както другите небеса. Много небеса има в света. В окултната наука се говори за първо, за второ, за трето, за четвърто, пето, шесто до 12-то небе. То са все идеи. Тези идеи трябва до се разбират като определени величини. Вие трябва да имате ясно представа за това. Окултистите, казват че откак земята съществува, са се изминали 250 милиарда години. Това не е само едно понятие, но и движение на едно съзнание, което прониква и обхваща човешкото съзнание. И тези същества, които са работили от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления. Като са създавали кръга но слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчислени, и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние. Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство. После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се наляга отвън и отвътре като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала свой център. Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина и оттам насетне е престанала да слиза. Сега цялата земя като аероплан постепенно се вдига в пространството. След хиляди и хиляди години ние ще бъдем в едно цветущо море. повърхността но което е гладка, а не така бурна, както е сега. И тогава ще се установят постоянни и съзнателни съобщения с невидимите за сега светове. А сега хората като напуснат земята и отидат за другия свят, казват че са умрели. Според великите закони на живота сега хората умират от безлюбие. И когато двама души се обичат истински те заминават заедно за другия свят. Ако не се обичат, единият заминава по-рано, другият по късно и когато детето в едно семейство умира, това показва, че родителите му не са го обичали и то не ги е обичало. Всички хора в света умират от безлюбие. Помнете това нещо. Любовта трябва да се тури като основа на живота. Казано е в Писанието: Да възлюбиш Господа Бога твоето това е живот вечен. Като възлюбиш Господа, като възлюбим ближния си, тогава Божията любов ще проникне а нас и ние ще станем безсмъртни. Така седи Истината. Ще кажете: Ние вярваме в Бога. Вярата е само едно условие за безсмъртието. Любовта носи безсмъртието, а вярата е само условие за безсмъртието. Надеждата е условие за знанието. И когато казваме, че някой е роден изново, разбираме че любовта му е подействала и му е създала една нова дреха, една нова форма. Любовта трябва да създаде една нова форма, чрез която ти ще можеш до видиш Царството Божие. Щом видим царството Божие всичките дребнавости, които днес ни занимават, ще изчезнат. И тогава не само че няма да се спъваме на физическия свят, но и духовният свят ще се осмисли. Безлюбието в света произтича от материалните несгоди в живота. За до се създаде един духовен или семеен живот, затова се изисква широк простор, изискват се място, условия, храна и т. н. Изискват се още въздух, светлина, книги и т. н. Човек има хиляди хубави мисли, желания, и постъпки, които трябва да задоволи, другояче не може. Всеки ден човек трябва да чете, да напише нещо, да нарисува нещо, да яде нещо. Като започнеш да ядеш, трябва така да ядеш, че да си във връзка с всички хора, които ядат. Знаете ли колко хубаво се яде, когато всички хора са здрави. Яж със здрави хора, за да станеш и ти здрав. Никога не яж с болни хора. Ако искате да излекувате един болен човек, турете го да яде между десет души здрави хора, които никога не са боледували и като прекара между тях три месеца най-много, той съвсем ще оздравее. В тяхното ядене ще се почувства една музика, като симфонията не Бетховена.

Първото условие за да възстанови и запази човек здравето си е да може да се концентрира, да мисли.

Но човек трябва да знае как да мисли, защото не е лесна работа човек да мисли. Как ще мислите за Бога? Сега хората ги е страх да се приближат към Бога; защото като почнат да се приближават, те виждат че не са такива, каквито трябва да бъдат. Но закона е следния — ако се приближавате при Него и се представяте за такива, каквито не сте, ще Го видите страшен. Ако отивате за знания при Господа, ще кажете: Господи, аз съм невежа. Ще си признаеш невежеството и ши бъдеш готов да учиш. Вие трябва да имате вярата на разумните деца, та като се приближавате при Господа, да сте готови да учите. Ако аз съм на вашето място, ето какво ще направя. Ще му кажа; Господи, дойдох при Тебе. Досега съм научил много малко неща, но съм готов, колкото малка задача да ми дадеш, да я направя както трябва. Няма да казвам дели мога или не мога но ще кажа: Опитай ме Господи. И когато Господ ми даде задачата, ще почна да я решавам. След това ще я занесе да я прегледа. Като намери, че съм я решил добре, ще ми даде втора задача. После ще ми даде трета. След това ще ми каже: Слез сега долу на земята, да предадеш тези три задачи на ония, които не ги знаят. Минават се няколко години и като предам тези задачи, ще се върне отново при Господа да ви даде четвърта задача. Човек трябва да има в себе си онези вътрешна готовност да учи. В това именно седи красивият живот, в това седи любовта. Сега някой се обезсърчил, не му се живее, защото никой не го обичал. Че как да те обича? Да обичаш човека е лесна работа, но да изявиш Любовта си, това е много голямо изкуство. По мъчно изкуство от това аз не съм намерил до сега. Това е най-мъчното нещо — да изявиш любовта си. Както и да изявиш любовта си, все ще се натъкнеш на ред трудности. Все ще те обвинят в нещо. Или че не си казал някоя дума на място, или че не си си държал ръцете както трябва, или че устата ти била много голяма, че плюнките ти изскачат от устата като говориш и т. н. После ще ти кажат че мисълта и чувствата ти не били чисти, че не мислиш както трябва и т. н. Или ще кажат: Аз го мислех че бил по-друг, а то не излезе така.

Ако вие не можете да разберете сегашния си живот, ако не можете да използвате малкото благоприятни условия, които сега ви се дават, как ще разберете онова, което не е от този свят? Как ще разберете по-сложните отношения в живота? Че ако вие не можете да предадете на другите малките задачи, които сте научили, как ще учите по-нататък? За да разберете тази идея, за да схванете реалните отношения, които съществуват в света, преди всичко трябва да имате ясна представа за човека. Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той. И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно събрание, за да се гласува.

Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането. За да влезе в новия път на самовъзпитанието, човек трябва да се роди изново, и тогаз ще види царството Божие. ще види какъв е новият ред и порядък на нещата, и ши влезе във връзка със съвършените същества, които ще го учат — ще му покажат великите закони на вечния живот. За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка. Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка. Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път. Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената банка и да поправят своите прегрешения. Ако на една година обръщате по един човек само, това е достатъчно. Ако този когото сте обърнали, обърне по един, всяка година, така ши се обърне делото човечество към Бога. Въпрос не става да накарате хората да вярват в Бога, защото те и днес вярват, но въпрос е да научите хората да потърсят и намерят Бога в себе си. И когато отивате в онзи свят, Господ гледа сам ли сте, или водите някого със себе си. Ако ви види, че сте двама, Господ ще се зарадва, но ако ви види че отивате сам, ще каже: Този е много закъсал. Ако е въпрос за блудния син, аз никога не бих желал да бъда на неговото място. Христос не е предал цялата му история. След като баща му го посрещнал, нагостил и му дал пръстен, той пак се върнал в света, да учи. Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки. Затова има малки и големи погрешки. които зависят от степента на любовта, която функционира в човешката душа. И сега, като сте дошли на земята, не съжалявайте, радвайте се, че сте дошли на земята. И като страдате, пак се радвайте, макар че страданията не са приятни.

Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите.

По степента но страданието, ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувствате това отклонение, толкова и страданието ви ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнете в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека,толкова по мъчно може да се върне. Който много страда, той лесно се връща, лесно изправя своето отклонение.

Ако се родите изново, можете да видите Царството Божие. Те казвам сега на всинца ви, че ако се родите изново, ще видите Царството Божие и ще разберете Божиите пътища. И тогава знанията на вашия учител, на вашата майка, на вашия баща, и на всички около вас ще имат смисъл. Тогава вие ще разберете защо сте дошли на земята, и защо трябва де отидете на онзи свят.

29. III. 1936 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ШЕСТОТО ЧУВСТВО

Исторически преглед

(Из книгата със същото заглавие на проф. Шарл Рише)

Във всички времена и във всички страни. хората са вярвали. че известни лица притежават дарбата на ясновидството. т. е. да узнават, в известни случаи, това, което техните обикновени чувства не биха могли да доловят. Цицерон напр. е написал едно съчинение върху ясновидството.

От началото на деветнадесетия век, след откритията на Месмер и на Пюйсегюр върху животинския магнетизъм и сомнамбулизма, известни сомнамбули, във Франция, Германия, Англия, дадоха множество примери на ясновидство. Но в наши дни, поради множеството разнообразни факти, ний сме повече затруднени, отколкото бяха Пететен, Кернер, Дельоз, Тест, Лафонтен.

Като резултат от явленията, съобщени от сестрите Фокс. когато спиритизмът нахлу в света (1847 г) когато А. де Гаспарен и Акан Кардек го кодицифираха, всичко бе обяснявано чрез духовете. Тук имаше място за множество наивни вярвания, които послужиха за начало на една особена религия — религия на мъртвите.

Благодарение на усилията на спиритистите, много нови истини бяха разкрити — истини, които обикновен много трудно се отделят от заобикалящите ги религиозни суеверия. Очевидно е., че спиритизмът, увеличавайки изследванията, ни е подтикнал много напред.

Към 1883 година се направи крачка напред, когато английски изследователи, основавайки се на неоспорими доказателства, откриха телепатията (Майерс, Гърней, Сидуйк и Сър Уйлям Барет)

Те доказаха че човешките мисли. т. е. вибрациите на един човешки мозък се предават на друг човешки мозък, както вибрациите на диапазона карат да вибрира друг диапазон.

Думата телепатия, създадена струва ми се от Майерс, има твърде щастлива съдба. Благодарение на нея, благодарение на множеството отлични наблюдения, на известно число интересни експерименти, телепатията веднага има известен успех. Прие се, че мисълта на А. може да се предаде направо на Б. Тогава Обществото за психични изследвания дойде до убеждението, че в телепатията е намерило ключа на мистерията.

Но ще трябва да се напусне това ограничено гледище. Макар че телепатията съвсем не е едно просто явление, нещата фактически са още по-сложни.

Без съмнение, телепатичните явления са неоспорими. Такива силни доказателства са дадени, че те не могат да бъдат подложени на съмнение; но обяснението им чрез едновременни мозъчни вибрации, понякога достатъчно, в много случаи е съвършено недостатъчно. И наистина, в много случаи, индивида Б. узнаваше (чрез своето шесто чувство) неща, които индивида А. съвсем не знае, и дори неща, които никое човешко същество, не можеше да узнае по обикновените познавателни пътища.

А. възпроизвежда една рисунка, която Б. му дава. Ако Б. знаеше тази рисунка, това може би щеше да се дължи не телепатията. Но това обяснение не може винаги да се даде; защото често А. възпроизвежда рисунката, която Б. му е дал, скрита, запечатана, без Б. да е знаел какво се намира в пакета, който предава в ръцете на А.

Следователно, голяма грешка е да се мисли, че Б. знае само това, което знае и А. Наистина, той може да знае това, което А. знае, но той знае още и други неща — неща, които обикновените пет чувства не могат да открият нито на Б. нито на А., нито на когото и да било.

От това следва, че телепатитията е един частен случай.

Шестото чувство на Б. обгръща не само нещата, които знае А., но то му открива и неща, които никой не може да узнае чрез нормалните си чувства.

От 1883 г. до 1920 год. бяха установени множество факти, (наблюдения и опити). Тогава, за да резюмирам достигнатите знания, аз публикувах моя Трактат върху Метапсихиката, основан върху множество лично мои наблюдения, трактат, който веднага бе преведен на английски, немски и испански. В тази книга аз допусках, без да кажа това тъй категорично, както правя това тук, че съществува едно шесто чувство, т. е. едно познание на действителността по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия.

Всеки ден обаче доказателствата се увеличаваха. Те образуваха един толкова внушителен сбор от наблюдения и експерименти, че на Международния Конгрес на физиолозите в Единбург аз можах да представя фактите пред стеклите се хора на науката като една нова и твърде важна глава във физиологията.

Лична опитност на автора на книгата

Измежду многобройните и разнообразни случаи на проява на шестото чувство, които Шарл Рише дава в своята книга, има и няколко такива лично преживени от него, от които ние тук даваме три случая:

А. Преди години аз посетих една дама, която никога не беше влизала в моята лаборатория и не бе запозната с физиологията. Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки. Тогава, естествено, без да й кажа защо, аз я замолих да ми разкаже своя сън.

Ето текстуално нейните думи:

„Това бяха по скоро две змиорки, отколкото две змии. защото аз видях техния бял корем и тяхната лепкава кожа и си казах: не обичам много тези животни, обаче неприятно ми е когато виждам да ги измъчват.“

И тоя сън беше чудно подобен на това, което аз бях правил вечерта на 1 декември. Аз имах този ден за пръв път от двадесет години в моята лаборатория на булевард Брюн, експеримент със змиорки(две змиорки) за да им взема кръв. Бях ги поставил в неподвижно състояние на една маса. Белият им седефен корем ми бе направил впечатление. Естествено, аз не бях говорил никому за този експеримент.

Б. Бях у дома, в библиотеката си, една вечер през зимата на 1899 год. Жена ми бе отишла тази вечер на опера с дъщеря ми Луиза. Внезапно към 22 и половина часа, аз си представих за пръв път в живото си и без да има и най-малката следа от дим в стаята, че в операта има пожар. Убеждението ми бе тъй силно, че аз написах на едно парче хартия: огън! огън! След няколко минути, смятайки, че това не е достатъчно, аз написах „Att!“ (т. е. attention — внимание), След това аз се заех отново, без никакво друго безпокойство, с моята работа. Към полунощ, когато жена ми и дъщеря ми се върнаха веднага аз ги запитах дали е имало пожар. Те бяха извънредно зачудени. „Не, отговори жена ми, пожар нямаше, но имаше опасност от пожар. И ний се много изплашихме. По едно време през един антракт се дочу голям шум; излязох бързо от ложата за да видя какво става, като казах на дъщерята: „Тръгвай веднага, ако се допра до рамото ти, без да вземаш мантото си и без да чакаш ни най-малко.“ В кулоарите ме успокоиха и представлението продължи безпрепятствено.“

Но това не единствения елемент на тази криптестезия. В момента, когато аз пишех върху една хартия: Огън! Огън! Внимание! Моята сестра, г-жа Л. Шарл Вюло, чийто апартамент на същия етаж бе отделен само с една врата, помислила, че при мене има пожар. Тя дошла до вратата, която съединява двата апартамента и в момента, когато щяла да я отваря, разбирайки, че страха й е неоснователен тя се спряла, казвайки си: „Не! няма да отида сега да смущавам брата си заради една такава глупост.“

Така, в един и същ момент моята сестра и аз сме имали впечатлението за пожар. Това е най точния израз, който аз мога да намеря за да определя твърде неясното чувство, което моята сестра и ез сме имали едновременно тогава, когато на 1 километър от нас, в операта, гдето се намираха жена ми и дъщеря ми, действително е имало опасност от пожар.

В. Към 8 часа сутринта в 1907 година, аз бях дълбоко заспал. Сънувах че бях с г-жа Шарко (защо именно г-жа Шарко, която аз съвсем не познавах, с която не бях говорил и която не бях дори виждал?) Ний бяхме наедно в един автомобил движещ се по един булевард. Г-жа Шарко караше автомобила но той вървеше с такава скорост, че аз се страхувах от нещастие. И нещастието се случи и ме събуди. В същност, това бе само раздавача, който ми носеше препоръчано писмо. И веднага вземайки в ръка писмото, аз не знам наистина на какво да отдам това впечатление — аз помислих, че има някаква връзка между съня ми и препоръчаното писмо, което получавах. (И това е извънредно важно.) Аз бях толкова уверен в това, че за до го отбележа с никакъв знак аз сложих един малък кръст, (свидетелство, което и сега може да се намери) върху пощенския регистър за подписите. Това е единствения път, когато съм правил знак върху пощенския регистър.

Когато отворих писмото, видях, че то идва от Азорските острови. То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лети младежо!

Лети младежо във висините,

под ведри, сини небеса!

Лети младежо, с мечтите

ти ще извършиш чудеса!

Просторът твой е, ти си цар

на дивна, светла бъднина;

Бъди творец и господар

па себе си и в живота.

Орел бъди на мисълта,

незнаещ предел, низина,

могъщ бъди в Любовта

която възражда света!

П. Г. П.

Възлюби!

Възлюби Слънцето, лъчите,

Възлюби синьото небе;

Възлюби звездите, душите.

Възлюби чистото сърце.

Възлюби въздуха, водата,

Възлюби златни класове.

Възлюби мисълта крилата,

Възлюби зрели плодове.

Възлюби птичките, цветята

Възлюби дивната зора,

Възлюби песните, децата,

Възлюби всичко в света!

П. Г. П.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Славеят и скръбта

(басня)

Отишла Скръбта при Славея.

— Добро утро! поздравила го. Но той ни чул, ни отговорил.

Продължавал да пее на китнатия осен пред гнездото си. — Ще почакам да свърши песента си, рекло тя и се спряла малко настрана.

Но той не свършвал, не спрял. Тогава тя се приближила, побутнала го и извикала:

— Добър ден, Славейко!

Той я погледнал набързо и й смахнал да почака, защото е най-важното място от песента си. Тя пак зачакала.

А Славеят пял, пял, пял . . .

И занесено мижал.

— Но няма ли да млъкнеш, най после? развикала се Скръбта сърдито и отчаяно. — Не мислиш ли, че не непразно съм дошла при тебе! Имам да ти говоря важно и сериозно.

Той само й дал знак да потрае.

— Аз имам работа! продължавала тя да се сърди. — Мед ли тече от песента ти, та се страхуваш да се не разлее?

Славеят не обърнал внимание не думите й. Само от време навреме усмихнат смахал й да даде ухо на онова, което следва. Като залязло слънцето, той млъкнал и се огледал наоколо, но Скръбта вече отдавна не била там.

____________________________

Където има песен —

Живота бива лесен,

Скръб го не обладава,

Денят му нощ не става.

Дядо Благо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Яжте пиперки!

Новите възгледи върху храната и храненето подчертават, какво стойността на храната за човешкото здраве зависи не само от белтъчините, а в голяма степен и от витамините и минералните соли, които се намират о хранителните материали в суров вид, а най-много в зеленчуците и овощията.

Най новите изследвания, направени в последно време в опитната станция в Ню-Йорк, хвърлят нова светлина по въпроса за нахождението на много ценния за здравето на хората витамин С в зеленчуците, и се оборва господстващото до сега мнение, че най-богати с тоя витамин са портокалите и доматите.

Витаминът С осигурява за човека хармонично кръвообразуване и, по такъв начин. чрез възприемането му се предпазваме от малокръвие; при здравата кръв този витамин предпазва от хронически артрити, с други думи от болести, които се дължат на вредни утайки в човешкия организъм, особено при изобилна месна храна или по-скоро с много богата на белтъчини храна. По същата причина здравата кръв дава голяма жизнена сила на капилярните артериални съдове и тяхната съпротива на вредните влияния, неизбежни в живота на човека и като носи здраве и сила, удължава живота ни и отдалечава развитието на артериосклерозата.

Особено важен е витамин С за нормалното развитие на децата, а при възрастните той предпазва от нервни разстройства.

От следната таблица, изработена в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, се вижда процентът на чистия витамин С в следните пресни продукти:

1. Портокали 0.04 до 0.06.

2. Доматен сок 0.018 — 0.024.

3. Червени пиперки 0.20 — 0.23.

4. Зелени пиперки 0.18 — 0.20.

5. Пащърнак листа 0.21 — 0.216.

6. Хрян 0.16.

7. Керевиз листа 014 — 018

8. Пащърнак корени 0.036— 004.

9. Ряпа 0.032 — 0.038.

10. Спанак 0.06 — 0.10.

11. Зеле 0 02 — 040.

12- Грах 0 016 — 0031.

13. Картофи 0.015 – 0.022.

14. Пресен зелен фасул 0.012 — 0.015.

Явно става от горната таблица, че от изброените зеленчуци най богати с витамин С са червените пиперки; подир тях идат Пащърнак на листа, зелените пиперки, хрян, керевиз и пр., като дори спанакът и зелето са по-богати с тоя витамин от портокалите.

Обикновената и обична храна на нашия народ са пресните и кисели пиперки. На това. може би, се дължи жилавостта, издръжливостта и здравето на тоя народ. От друга страна за учудване е дълбоката наблюдателност на нашия народ, който по инстинктивен начин е избрал за храна най-ценните зеленчуци, и можем да се гордеем, че сладкия пипер се нарича „български сладък пипер“. От горното трябва да добием поука и да не забравяме никога, че много ценности за здравето ни са изнамерени от народа ни и ние трябва широко да ги култивираме и рекламираме, за да бъдем здрави, силни, издръжливи, а и млади.

Яжте повече пиперки — през зимата консервирани.

Д-р Г. Феодоров

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Приказка

Защо: Учителю, попитал ученика с всичката болка на душата си, хората не вярват в Доброто, Истинвта и Красотата, когото им говорим и ни гледат с насмешка? Защо ни наричат безумни и ограничени и че сме им говорели за нереалности?

Усмихнал се благо Учителя, погледнал ученика и казал: Слушай, ще ти разкажа една приказка. „Било страшна зима. Снажни виелици се гонели из полето, танцували по градините и свличали преспи от планините. Дърветата протягали оголени клони към небето и молили за милост. Всички треви и цветенца се скрили под земята и зъзнели от студ. Над тях профучавал мразовития вятър, шибал безмилостно всяка вейчица, всяко клонче и с ледения си дъх сковавал всичко.

— Свърши се с нас, шепнели си премръзналите дървета, свърши се отговаряли като ехо изплашените тревички и цветя. Лоши условия настанаха. Зимата върлува, няма спасение за нас. Тежко ни, тежко ни, стенели те под жестокия бич на безмилостния студ. Чул човекът стенанията и охканията им, отишъл при тях и им казал:

— Не бойте се. Сега е зима, но тя ще мине и ще дойде пролет. Ще грейне слънчицето. ще се стопят ледовете, ще духне топлия южен вятър.

Притаили дъх оголените храсти и дървета, ослушали се из под земята треви и цветя и в почуда запитали:

— Как е възможно това? Нима не виждаме жестоката действителности?

— Да, казал човекът, вие виждате действителността, но тя няма да бъде вечна. Ще лъхне топлият вятър на пролетта, ще протегне слънцето златни пръсти до вас, ще погали малките ви главици и ще ви повика да видите красотата на синьото небе, трепета не звездите и милувката на лекият зефир. Нови живи сили ще потекат по клоните на вас, дърветата, и вие ще се усмихвате, обкичени с цветове.

— Защо ни говориш утопии, изпискали сгъващите се от виелицата дървета, защо ни говориш за невъзможното? — простенали треви и храсти. Нима ние не виждаме какво е?

— Виждате, отвърнал човекът, но вие виждате това, което е, а аз виждам и зная това, което ще бъде и ви казвам — иде време, когато вашите корони ще бъдат отрупани със златни плодове а вие сгушените под земята треви и цветя ще цъфтите с най-красиви цветове.

С учуден поглед се взирали зъзнещите дървета в човека с недоумение се вслушвали из под снега тревички и цветя и се питали: — Трябва ли да вярваме в думите на тоя, който ни говори за неща тъй прекрасни, но тъй невъзможни?“

Учителя замълчал. Ученикът се замислил: — Нима не сме и ние, хората, като тях, в приказката и се съмняваме в думите на тия, които ни говорят за Доброто, Истината и Любовта?

Вenitta

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×