Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167

Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще.

И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования.

Но кой е този силен човек, когото очакват народите? Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица?

По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и благоденствие. към величие и разцвет на истинската култура?

Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже:

„Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“

Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач:

Истинският водач не злоупотребява със силата си.

Истинският водач не си служи с насилие.

Истинският водач се жертва за народа си.

И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач.

И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и благоденствие.

Народите търсят силен човек.

Но кой е истинския силен човек?

Не е силен този, който си служи с насилие!

Не е силен този, който убива, затваря и владее със заплахата на оръжието.

Не е силен този, който не търпи чуждо мнение, който отнема свободата на мисълта и се налага на всички, въпреки волята им.

Истински силният води само със светлината на своята велика жертва, със своята безгранична преданост на делото си, със своята неизменна любов, която не прави разлика между „каши“ и „чужди“, между бедни и богати, учени и прости; той се отличава със своя светел ум, който вижда ясно кое е истинското добро за народа му.

Истински силният е този. който има не само силна воля и силен ум, но и велико, любещо сърце и широка, отворена за всички душа.

Защото този, който има само воля и ум, а не и сърце, — без-душният водач-насилник, ще поведе неизбежно народа си по пътя на националния егоизъм , който, по рано или по късно, ще го заведе към катастрофа, към самоунищожение.

От това гледище, не е силен Мусолини, който не търпи чуждо мнение и със силата на оръжието, вдъхновяван от националния егоизъм, отнема чуждото, за да го направи свое.

Не е силен Хитлер, който върви по пътя на кайзер Вилхелма. Защото историята ни говори ясно до къде този път извежда.

Не е силен Сталин. който, за да се освободи от враговете си, прибягва до тяхното екзекутиране.

Не са силни тези, които водят народите си към касапница, защото от това, което те изграждат, не ще остане нито помен. Не са силни те защото подготвят бури и разрушения, всред които ще изчезне, ще се стопи всичката им сила.

Не със силни затуй, защото техният път води към смърт, а не към живот.

Нашият народ, който преживя две национални катастрофи, няма нужда от такива „силни“ водачи, които до го заведат към трета.

Защото правото на силния, на истински силния човек е само едно: да води народа си към живот, а не към смърт.

А само Любовта води към живот!

Егоизмът, личен или национален, води винаги към смърт!

Силен е този, който води народа си по пътя на доброто.

Силен е този, който е изпълнен с любов към всички.

Истински силен е този, който не употребява никакво насилие!

С. Калименов

Ани · 19 Март, 2020

Нова епоха иде!

„Когото настава нова епоха, тя винаги е предшествана от много неблагоприятни условия“.

Учителя

Когато се говори за една нова епоха, хората си я представят едва ли не като днешната, даже досущ като сегашната, с известни подобрения или пък като нещо вълшебно, гдето работите се нареждат по магически начин без никакви вътрешни усилия и работа.

Обаче новата епоха, която вече настава в света и хлопа на сърцата на хората, коренно ще се различава от днешното разбиране на нещата. Тя няма нищо общо с изкуствено скроените планове на днешните философски спекулации, които стоят далеч от законите на живата природа. Новата епоха ще съдържа нов елемент, ще има един плюс. Ще се прибави нещо, което на сегашната липсва. Да си я представим като сегашната с известни само подобрения на социалните условия, смяна на управляващите, смяна на реда, без да се влее в тая форма ново съдържание, тя ще си остане пак старата, под нова фирма само.

Безспорно, с раждането на новата епоха ще се роди и нов ред, нов строй, но тя ще роди и нови хора, които да турят здрава основе, за да закрепят новото, което ще пребъде.

Кое е това ново, което ще дойде? Кой е този нов елемент, който ще се вложи а живота? Това е духовния елемент, който днес за днес е изоставен. Това е хармония с духа, с природата, с Бога. Това е дълбоката вяра в живота, която ще се базира на едно ново знание, на една жива опитност. Нека признаем, че днес хората нямат вяра в ближния си, подозират брата си, едва ли не го считат и за неприятел. А това се дължи на липса на жива вяра, на реален опит.

Когато настъпи новата епоха, тия противоречия няма да намерят условия за съществувание. Но докато дойде, за да изгори тоя вметнат елемент, за да се стопят недъзите и пречките, всичко ще мине през огън. През огън и земетресения ще премине земята, през огън и страшни раздрусвания ще премине и душата на човека — психиката на цялото човечество.

Затова, ако в твоя живот стават катастрофи и има спънки, ако в душата ти стават борби, колебания, съмнения и психични земетръси, радвай се! Ти си на прага на новата епоха.

А как да си представим, че ще дойде новата епоха? Така кротко и мирно ли, щадяща недъзите и гнилото ли? — Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми. С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите.

Христос казва: „Младенецът иде!“ Кой е този младенец? — Това е новата епоха.

„Младенецът иде!“ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес. Приготовляват се условията за неговото пристигане.

Всеки, който е удостоен с тая чест, трябва да се радва от дълбочината на душата си, защото е избран за обект, чрез който Великият ще работи. Да не се разколебава и връща в света на илюзиите, а да усили вярата си, да се помоли за повече мъдрост и светлина, за да устои на изпитанията.

Повече устойчивост,вяра и любов, защото „Младенеца иде!“

Новата епоха иде!

Да бъдем всички будни и на поста си, за да я посрещнем достойно!

N.

Ани · 19 Март, 2020

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Пътят към великата победа

(Из неделната беседа „Ако се родите изново“, 29. 03. 1936 г.)

Когато говоря, аз не искам да ви налагам това, което казвам, нито да ви заставя да се съобразявате с него. Аз изнасям една истина, която е обща за всички, без изключение. Дали съзнавате тази истина или не, вие вървите по нейния път, но криво я разбирате. Във всички ви тече един живот, но във всички този живот не е еднакво чист. У някои от вас този живот е примесен с много други елементи, вследствие на което вие страдате.

И тъй, животът е един във всички хора, но у всички не е еднакво чист. Мисълта съставя атмосферата на този живот. Следователно, за да пречисти своя живот, човек трябва да мисли. Мисълта е дишане в живота. Ако не мислиш, ти не дишаш. Следователно, мисълта в живота е същото нещо, каквото представлява дишането за кръвта. Дишането пречиства кръвта, а мисълта пречиства живота. Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста. И животните имат същия живот, но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста, и следствие на това техния живот е такъв — там правото е на силния. Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества.

Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Следователно, когато забелязваме, че в природата има известни отклонения и аномалии, те се дължат на онези същества, които населяват световете. В тези светове обаче прониква Божественото, което регулира всички неща. Божественият свят регулира отношенията между силните и слабите, между умните и глупавите и между добрите и лошите хора в света. От гледището на Природата, лош човек е онзи, който не се подчинява на Божествените закони. Който не изпълнява законите на природата, това е за негова сметка.

Който не изпълнява Божия закон, той не може да бъде силен, добър и умен.

Тази мисъл трябва да залегне дълбоко у вас.

За да изпълняваме тези закони трябва да ги познаваме, — а затова трябва да учим. И целият свят не е нищо друго, освен едно велико Божествено училище.

За да може човек да учи и да проникне в дълбоките закони на живота, преди всичко трябва да имаме здраве. До известна сте-лен здравето почива на храната, на въздуха, на водата и на светлината. Това се отнася до живота във физическия свят. А в духовния живот здравето на човека зависи от естеството на неговите мисли и чувства. И това. което отличава човека от животните, то е, че той вече може да мисли. А мисълта е, както казах, атмосферата на живота. Мисълта е, която очиства живота от чуждите примеси. Но любовта още не е развита у човека, — тя тепърва трябва да се развива. А тя е, която носи безсмъртния, чистия живот. Следователно, там, дето съществува смъртта, няма никаква любов. Любовта изключва всякаква смърт. Дето има смърт, там любов не съществува.

Днес всички хора умират от безлюбие. А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека.

Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина. А любовта се проявява само чрез светлината. Там, където има светлина, има и Любов. Дето няма светлина, няма никаква любов. Следователно, огънят на любовта носи светлина. А само светлината на Любовта носи живот. И безсмъртието се отнася само до онзи, който може да живее в пламъка. в огъня на любовта.

За да ме разберете право, трябва не само да ме слушате, но и да правите ред опити в това направление. Некои искат да им докажа тези работи.

Нашето доказателство е опита. Всичко, което ви се говори, опитайте го.

Но в опитите си, които са неразделна част от живота ви, вие трябва да бъдете честни и справедливи, както към себе си. така и към другите. И Адам и Ева направиха един опит вървя, който скъпо им коства.

В рая имаше много желания, хиляди желания, но само едно от тия желания беше забранено. В живота само едно нещо е забранено. Следователно, желайте само онова, което не е забранено.

Ние не поддържане, както твърди индуската философия — убий всека желание. Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща. Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания. И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог.

Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове.

За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път. Всеки човек е изложен на опасност за едно отклонение от правия път. Сега вие се чудите, как Господ е могъл да създаде такъв свят. Помнете, че светът не е създаден само заради вас. Вие гледате много тясно на нещата. Преди настоящия Космос са съществували други, в които са живели и са се развивали разумни същества, които отдавна са завършили своето човешко развитие, и са преминали сега в по-висок стадий на развитие. Човек е десети по ред в творческия процес на Великия Живот. Всички разумни същества, завършили своето развитие преди него, днес са съзнателни проводници и служители на Великата Воля. И те всичките — девет йерархии от милиони и милиарди все по-съвършени и по-съвършени същества, проникнати от Единния живот, образуват Великото Всемирно Братство, което направлява и ръководи целия Космос в неговото развитие, което ръководи и настоящето Човечество по пътя към съвършенството.

Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл.

И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен.

(следва)

Ани · 19 Март, 2020

Девета годишнина на в. „Братство“

С този брой започваме деветата годишнина на в. „Братство“. Нека по тоя повод кажем няколко думи за неговия досегашен живот и развитие.

Започнал, преди осем години, в Севлиево, като малък периодичен лист, който се поддържаше от доброволните вноски на читателите си, в. „Братство“ постоянно се е развивал, за да стане, първо двуседмичник и после седмичник, излизащ отначало в две страници, а сега вече, от две години насам, редовно в четири страници.

И днес вече ние можем да кажем. че в. „Братство“ е здраво закрепен и широко разпространен вестник, който си има своите редовни, постоянни абонати, и който се чете не само в цяла България, но има много абонати и в странство: Америка, Югославия, Полша, Латвия и другаде.

Това широко разпространение и този голям интерес към вестник „Братство“, далеч надхвърлящи границите на нашата държава и възможностите на един обикновен провинциален вестник, естествено, се дължат на начина на неговото списване и на материята, която той третира.

Най-ценното, бихме казали е нищо несравнимото и недостижимото, което дава огромната стойност на нашия вестник, това е безспорно, беседата на Учителя, (съкратено изложение) каквато се дава във всеки един брой, под заглавие „Словото на Учителя“.

Човек може да чете всички вестници, списания и книги, той може да прерови всички библиотеки на света, но никъде, никъде не ще намери това, което днес Божественият извор ни дава чрез словото на Учителя.

Като капки животворна роса, като благодатен дъжд върху изжаднялата, изсъхнала, напукана земна кора, пада словото на Учителя в душата, в съзнанието на този. който търси истината и се стреми към доброто.

Нема мъдрост по-дълбока, няма знание по-обширно, няма светлина по-голяма, тук, на нашия свят, от тези, които Учителят ни дава чрез своето слово.

И затова вестник „Братство“, като носител и разпространител на това свещено, Божествено, живо Слово, ще бъде и ще пребъде. ще живее и ще крепне, ще расте и ще се развива безкрай.

Колкото и скромен до е той сега. колкото и незначителен да изглежда, колкото и малко опитни сътрудници да има, колкото и критики и пречки да е принуден да посреща и да преодолява — все пак — той се е посветил на едно велико и свято дело, той е чист в своите намерения и стремежи, и затова ще живее и ще успива.

Започвайки деветата годишнина на в. „Братство“, — нека се заловим здраво на работа за неговото широко разпространение.

Редакцията

Ани · 19 Март, 2020

Писмо от Белгия

До всички братя и сестри в България

Братя и сестри,

Току що получих в. „Братство“. Много ми е приятно да чувам от време на време глас от обична България, затова аз с благодарност и удоволствие го получавам.

О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам! Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София, онзи общ живот, който братята и сестрите се стараят да уредят според законите на природата.

„Изгрева“, колко много обичам аз това селище до София, където цари мир и гдето говори Учителя.

Никога няма да забравя ранните утрини, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, където естествената любезност на славянската раса се изявяваха. Аз също не съм забравил и лицата с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече от както бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти. И аз благодаря на Учителя, към когото чувствам най-голямо уважение и благодарност. Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя наново духовните песни, които говорят неправо на душата със своята прекрасна простота. Да видя изгрева на слънцето, там. да намеря духа на братството, и духовната атмосфера, която никак не се чувства в другите страни, в тях цари грубия интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда, да намеря местото на Изгрева на всякъде, и в цял свят да зацарува мира и да има за всички достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огъня на чистенето в гнилото общество.

Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството.

Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир.

Ваш

Jozef Dobbelaer

Белгия

Ани · 19 Март, 2020

Влад Пашов

Знание и невежество

По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи,

Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота. Вън от Умът света не съществува. Или другояче казано — светът е външна, обективна страна на ума. Под ум разбирам абсолютната космична разумност. Проявлението на този космичен ум ние наричаме творчество и прогрес. В процеси на това творчество, той създава всички форми и същества, които се явяват като форми на неговата проява. Така че дълбоката вътрешна същина на всяка форма, на всяко същество, това е умът — разумността. И развитието не е нищо друго, освен постепенно разкриване и изявяване на вътрешната същина на този ум. кой го носи в себе си .всички закони, върху които е съградено Битието. Вън от ума няма никакви закони. А закона в този смисъл това е правилното хармонично и постоянно отношение между елементите на проявения свят.

От това гледище, всяко същество носи в себе си в потенциално (зародишно) състояние знанието, защото то е само външна проява на ума. По-горе казах, че външния свят е обективната проява, обективната страна на ума. А знанието, както днес се схваща, е резултат от проучване на света и живота, с всичките им качества, свойства и съотношения и законите на течната проява. И колкото по-пълно се проявява умът, толкова е по-голямо и знанието, с което разполага дадено същество, толкова по-голяма е светлината, с която разполага за да схване света и живота, толкова по пълно е неговото разбиране на законите, които са основа на света и живота.

Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и съзнанието се разширява и обогатява с опитност. Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума. Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко. А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно.

В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата. В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма. Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно. Т. е. съществото живее, без да има съзнание за това. А при това знанието, с което растенията разполагат, е дълбоко и непознато за нас. За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят. Да не отиваме далеч. Нека видим само цветята и ще се убедим, че тук е работил един ум. Като дойдем до животните, те вече имат известно съзнание, бихме го нарекли просто съзнание, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят. Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното съзнание.

Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание. Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света. Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни отношения а света. И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят.

Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира. Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично.

Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина.

Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието.

(следва)

Ани · 19 Март, 2020

Окултизъм

Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата.

Човек живее всред един свят. много по обширен, много по-дълбок, много по-сложен. отколкото го виждаме ние с обикновените си очи.

Целият живот на човека е обгърнат в тайна, защото той вижда нещата,— предметите и съществата, събитията и природните явления, — но не вижда това, което е зад тях. което е скрито в тях.

Днешната наука не се е домогнала още да разтвори дверите на този скрит, вътрешен свят, който ни заобикаля, в когото живеем и който е едновременно в нас и вън от нас.

Но тя, науката, в лицето на своите първи представители, е вече на прага да открехне леко завесете, която скрива от нас този тайнствен свят. Разбира се. не че тя ще разкрие всичко отведнъж. а само така, да прогледне през една тясна пролука към него, с надежда, че тя все повече и повече ще се разширява.

Велики учени, световни авторитети във всички области на науката, като Крукс, Лоджг, Фламарион, Айнщайн, Бергсон, Едисон, Дриш, Рише и мн. други, правиха безброй опити и изследвания а това направление и достигнаха до прага на невидимия свят, като проучиха много явления, свързани с него и се убедиха в неговото съществуване.

И все пак, те са още далеч много далеч от познаване основните истини на този скрит свят, и затова великата Божествена наука за целокупния живот все още ще се нарича Окултизъм, т. е. тайно знание и тези, които искат да разберат по-добре живота, които искат да узнаят неговите основни истини, които искат да отговорят на най-съществените въпроси на живота си, ще трябва да се обърнат към него.

Що е човек?

От къде той идва и къде отива?

И какъв е смисълът на неговия живот на земята?

Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот?

Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет. И днешната интелигенция, хората, които са получили образование в училища и университети, са в пълна тъмнина по отношение ни най-съществените въпроси на живота.

Те имат много знания за редица външни неща, но не позна-ват себе си, не знаят сами те какво са.

Проучили са животните и растенията, но не са проучили и не познават себе си. Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото.

Човек е дух! А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма.

Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма.

Ани · 19 Март, 2020

Изкуството

То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота.

Истинското изкуство е свещенодействие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник. То е могъща неземна сила, коя го свързва земята с небето и ни припомня и ни възвръща към изгубения рай, т. е. към онова възвишено състояние на живота, в което човек се е намирал преди да наруши Божествените, природните закони.

А днешното изкуство . . . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства.

С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати.

Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот.

„Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота.

Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство.

Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак.

То е изкуството, за което се казва, че върши чудеса.

То е изкуството, което възкресява мъртви, което отваря очи на слепи, което кара глухи да чуват, което прави смирени и кротки и най свирепите животни.

Такова изкуство сме имали някога и можем да го имаме пак.

Едничкото средство за това е да се свържем с Духа.

Ани · 19 Март, 2020

Овчар и вестникар

(басня)

Вестникарят се разхождал край големия град, да търси сензации, та срещнал Овчаря:

— Абе, Овчарко, кажи ми, ако обичаш, какво желаеш да постигнеш в своя живот на земята?

— Желая, отговорил Овчарят, да се всели в мене Божия Дух, за да ме научи да познавам Правдата и Истината. Аз не зная да пиша книги и вестници, но мога да говоря. Ще тръгна от село на село и от град на град да поучавам хората, как да живеят с Правда и Истина, за да бъдат щастливи.

— Празна ти работата, приятелю, казал вестникарят. Ако ти работиш за хората, кой ще работи за тебе? Тяхното щастие, ще бъде твое нещастие!

— Добре, казал овчарят. А ти какво желаеш да постигнеш ?

— Аз желая, отговорил Вестникарят, да постигна, да измислям в ден по триста лъжи. Всяка лъжа ще ми донася по триста лева. Това ще бъде щастие за мене.

____________________________

Вестникарят и овчарят —

Двата полюса под свода:

Първий иска лично благо,

Вторий — благо за народа.

Дядо Благо

Ани · 19 Март, 2020

Преглед

Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост.

Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две.

Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести.

А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда.

Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни.

Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме.

Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони.

У нас

У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме. В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма.

В духовно отношение сме зле. Малцина у нас се вслушват в гласа на Истината. Още по-малцина се решават да вървят и правят усилия да вървят по този път. А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти.

Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към политиката и икономиката. Защото, поне видимо, те дават повече резултати. Но ние не знаем, не сме дошли още до съзнанието, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето управление. Нещата са свързани. Но именно Духът е, който свири първа цигулка в живота — той влияе, той определя политиката и икономиката.

Следователно, ако искаме да бъдем добре икономически и политически (външно и вътрешно), ние трябва да бъдем добре преди всичко духовно, а това зависи преди всичко от нас.

А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост.

И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение.

Ани · 19 Март, 2020

Вести

Испания. Жестока братоубийствена война се води понастоящем в Испания, има вече близо два месеца и края и изхода й се още не вижда. От едната страна е правителството, което за сега е господар на половината от страната, включваща двата главни града — Мадрид и Барселона. На страната на правителството са републиканци, социалисти, комунисти и анархисти, както и националистите баски и каталонци. От друга страна са монархистите, водени от генералите Франко и Моле, които владеят Мароко, останалата половина от Испания и Балеарските острови. Двете страни са почти еднакво силни и затова войната е извънредно жестока и трудна. Като че ли успеха на едната или другата страна ще зависи от помощта. което им идва отвън. Изхода от тази борба ще има голямо значение за политическия живот в цяла Европа и дори в цял свят. Защото понастоящем в Испания се борят на живот или смърт фашизмът и демокрацията.

В Германия, на последния конгрес на национал социалистите, Хитлер вече твърде ясно загатва на своите последователи, на народа си, а,разбира се и на цялото човечество, (защото речите му са веднага разпространени и коментирани навсякъде) за своето намерение до търси разширение на Германия на изток — към Съветска Украйна, под предлог да освобождава Русия от болшевизма. Германия чувства голяма нужда от колонии, и понеже, както се вижда, трудно ще ги получи от Англия и Франция, изглежда че погледът й е отправен към Русия. Ясно е, че думите за миролюбие са само залъгалки за своя и за чуждите народи.

България. В София станаха през този месец два общославянски конгреси — първият на славянските географи и етнографи и вторият на студентите-медици от славянските страни. На тия два конгреса, освен научната работа е силно подчертана идеята за сближението и единството на славянските народи.

Понастоящем Софийският митрополит Стефан, заедно с митрополит Паисий и други представители на българската православна църква, са в Югославия, като са били и в някои градове на Македония, като Охрид и други и навсякъде са подчертавали, че е време да се свърши веднъж за винаги с раздорите и братоубийствата между двата народа.

Ани · 19 Март, 2020

Хроника

На 4-6 юли т. г. се състоя конгреса на Спиритистите в Чехословакия, гр. Бърно. Присъствали са делегати и гости от цяла Чехия, представители на 300 хиляди спиритисти и окултисти. Имало е гости от няколко страни. Конгреса е бил поздравен и от представител на българските окултисти. Съюза на Спиритистите в Чехия издава много книги и свой месечен орган Spiritiska Revue (Спиритическо списание).

В окултното полско списание „Heinal“ в няколко броя под-ред вече се печатат беседи от Учителя. В Мартенския брой тая година е печатана беседата „Правда“. В юлския брой са дадени сведения за духовното движение в България и специално за Всемирното братство и Учителя. В броевете, които са излезли през август и септември са печатани беседите: „Свещения огън“ и „Тяло на Любовта“.

Както виждаме, учението прехвърля далеч границите на България. Това, което българите не можаха да разберат, поради създаденото от клеветници и заинтересовани личности, лошо обществено мнение се търси и възприема от искрено търсещите истината души.

На Изгрева братята музиканти дадоха концерти с добре подбрана програма, ново разработени музикални номера, декламации песни и пр. на 19, 21 и 23 август. Концертите бяха отлично посетени. Радостно беше изявлението на една артистка, която присъстваше на последния концерт — „Много хубаво, отлично, това нещо не съм имала възможност да чуя никъде.“ И без думи, това се четеше от сияещото й от радост лице.

От странство тая година имахме няколко гости. Един брат от Естония и пет сестри от Латвия. Гостите с група братя и сестри прекараха лятото на Рила, на Седемте рилски езера — 2300 м. над морското равнище.

Вход

Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход