Jump to content

Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прави добро!

Най-възвишеното нещо, което човек може да прояви, е де направи добро. Това го отличава като човек с пробудено висше съзнание, като човек, в който се е пробудил Бог. Правенето на добро определя човека като свободно същество, отличава го от животните. Правенето на добро поставя човека в една по-възвишена, по-хармонична среда. Тук той вече действа с други средства, употребява други методи, коренно различни от тия на животинското царство, в което владее закона на силния и където стимул в живота е още алчността и егоизма.

Мнозина казват, че човек трябва да се въздържа де прави добро. Ами какво да прави тогава, зло ли? От незапомнени времена до днес хората са правили зло, развили са паразитизма до такава степен, че едни живеят за сметка на други. А Учителя казва. че правенето на добро е от най-скорошен произход. Правенето на добро се е явило с издигането на човечеството. То се явило, като една върховна нужда в човек, истинския човек, с проявена разумност. Неразумния човек не може да направи добро. Затова първом е необходима разумност в човека, а правенето на добро ще се яви като плод, като резултат.

Днес вопиюща нужда е правенето на добро. Човечеството днес се нуждае най-много от добри дела, от разумност. Нека всички, които имат що годе проявена разумност, почнат да правят добро, почвайки от малките, микроскопическите опити. От малки те ще израснат, ще станат големи.

Прави добро и от нищо не се бой! То е като семе, хвърлено в добра, плодородна почва. То ще възрасне под благодатните лъчи на Божествения Дух и ще ти въздаде стократно.

N.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Възможно ли е?

Светът по човешки не може да се оправи.

Учителя

Възможно ли е да се оправи света?

Възможно ли е от хаоса да произлезе хармония? —Борбата да се превърне във взаимопомощ, омразата да се превърне в любов, порокът да се превърне в добродетел, скръбта да се превърне в радост, страданието да се превърне в щастие?

Възможно ли е да се примирят противоречивите интереси на хората? Възможно ли е да се примирят вътрешните противоречия в отделния индивид? Възможно ли е днешния човек да се преобрази, да стане друг човек, свободен, силен и щастлив?

Възможно ли е да зацарува щастие и благоденствие, навсякъде и за всички?

Може ли въгленът да се превърне в диамант?—Може.

Може ли падналият в калта бисер да се изчисти? — Може.

Може ли падналият човек да се подигне? — Може.

Щом това е възможно и всичко друго е възможно: хаоса може да се превърне в хармония, борбата може да се превърне във взаимопомощ, омразата — в любов, порокът — в добродетел, робството — в свобода, скръбта — в радост, страданието—в щастие.

За този, който отхвърли от себе си старите дрехи на греха и отвори душата си за Божествената светлина, всичко е възможно.

За този, който се очисти, който се издигне и свърже със силите на Духа, всичко е възможно.

За този, който върви в пътя на Бога, в пътя на живата разум-На Природа, всичко е възможно.

За този, който прави добро, всичко е възможно!

Светът не може да се оправи преди да се оправят хората.

Щастието и благоденствието не могат да дойдат от вън.

Свободата не може да дойде преди да се заслужи.

Защото началото на нещата е вътре в човека, а не вън от него.

Защото вътрешният живот определя външния живот.

Защото духът създава и пременя външните условия.

Духът определя битието, а не обратно.

Светът но човешки не може да бъде оправен!

Това значи, че всичките планове. всичките усилия, всичките средства за оправяне на света на днешните учени, държавници и финансисти, на революционери и на реакционери, на комунисти и фашисти, на демократи и авторитаристи, на безверници и религиозни, ще се окажат безсилни и безплодни, ще се разбият в прах, докато не се вземе под внимание вътрешната, духовната, съществената, Божествената страна на въпроса.

Светът по човешки не може да се оправи!

И наистина, с това знание, което днешните държавници и учени имат, с тия средства, с които те разполагат, с тия методи, които те употребяват, светът не може да бъде оправен. И не само света, но и своя си народ те не ще могат да оправят с тия си разбирания, с тия си средства и методи.

Всичко това ще се разбие в прах. Ще изчезне като сапунен мехур. Ще се стопи като мъгла и ще донесе само разочарования и излъгани надежди.

Защото същественото липсва. Няма в тия методи и средства, които днес употребяват по света, оня ключ, онази сила, онази Божествена светлина, които единствени могат да разрешават всички противоречия на живота и де правят възможно, да реализират това. което по никакъв друг път не е постижимо.

Светът по човешки не може да се оправи, но по Божественому той ще се оправи!

Напразно си въобразяват днешните водачи на народите, че с насилие, със закони, с хитрост, с демагогия, с егоизъм и всички други техни средства, ще постигнат нещо съществено.

Не ще помогнат нито комунизъм, нито фашизъм. Нито демокрация, нито автокрация. Нито насилие, нито съвети. Не ще помогнат дори и слепете, фанатична вяра и искрената преданост, която мнозина от последователите на тия борещи се политически течения имат.

Дори ако предположим, че техните водачи са напълно искрени, че те са всецяло предани на своите идеи. че те работят не за себе си, а за народа си, за човечеството, и че са способни да се жертват за тях, въпреки всичко това. те пак няма да постигнат нещо съществено. защото са стъпили на погрешна основа, взели са крива посока, не са взели под внимание това, което е най-важно.

Затова плановете им ще се срутят като въздушни кули, силата им да се превърне в нищожество, богатствата им ще се стопят като дим във взаимната борба и самоизяждане, към които всички техни пътища водят.

Светът по човешки не може да се оправи, а само по Божественому той може да бъде оправен.

Има само един единствен път за издигане на народите и за оправяне на света.

Това е духовното издигане, духовното възраждане на човека и човечеството, в резултат на което ще бликнат нечувани и неподозирани сили в живота, ще се разкрият възможности и ще се създадат условия, каквито и през ум не са минавали на днешните политици и водачи народни и ще се достигне до разцвет и величие, за каквито никой не е смеел дори да мисли.

Ще се постигне не само желаното, но ще дойде и нещо много повече от него.

Ще дойде нещо ново, съвършено ново, нещо радостно и светло, нещо възвишено, което ще изпълни със смисъл, величие и красота човешкия живот, ще ни даде възможност да познаем един друг живот, много по възвишен от настоящия, много по реален от настоящия, много по-щастлив от настоящия.

Защото истинското щастие, истинската радост. истинското вели чие, истинския живот, не са в задоволяване на нашите материални. физически потребности, не са във външното богатство и лукс, а се състоят в изобилието на любовта, мъдростта и истината, в единението, светлината и свободата, които ще постигнат само тия, които са надвили злото в себе си и в чийто живот е взел окончателно надмощие Духа.

Нещо ново, нечувано и неподозирано, идва и ще дойде за тези, които победят в своята вътрешна борба със злото, които успеят да се издигнат духовно, които обновят и подмладят живота си не по човешки, а по божествено.

Защото светът, живота, човечеството и човека ще се оправят не по човешки, а по божествено.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Есен

Ти идеш, идеш с бавни стъпки

При нас, красива, златна есен,

След отлетяла волна песен,

След прецъфтели цветни пъпки.

*

Ръцете ти с блага са пълни,

Сърцето с топла благодат,

Разливаш изобилно радост —

Ухание за всички скръбни.

*

Ти идваш и раздаваш щедро

Тъкани в слънце дарове —

Узрели, сладки плодове

През лято златно, ведро.

S.

Орел

Защо раниха мощния орел?

Защо строшиха силното крило

и волний му летеж възпряха смел?

— Витае мрак по-гордото чело . . .

*

Във своето гнездо леш самин,

И кръв тече от раните безброй . . .

На светли върхове крилати син,

Лежи ранен под валящия зной.

*

И ето, бури идат, гръм ечи.

Издъно блъска мощните скали;

Светкавицата бляска му в очи

И раната му зла боли, боли . . .

*

Ще станеш ли, герою мили, пак?

Ще литнеш ли отново в сини свод.?

Като преди да литнеш силен, як,

Ти, цар велик на цел хвъркати род?

*

О, вярвам аз, че ти ще победиш!

И сила двойна в тебе ще се влей,

На воля пак в простора ще летиш

И още век Теб слънцето ще грей.

Асинета

23. VII. Рила

Зарята утринна...

Посветено на

Пловдиският лекар

Мих. Стоицев

Зарята утринна ме гали . . .

И аз съм чист и тих и благ,

И чужд съм, ах! на гнев, печали,

И няма вече в мене мрак . . .

Че светъл дух ме ръководи

И път ми сочи към прогрес! ...

II

О, няма прежните зиг-заги —

Животът виждам е лъчист! —

За мен са всички люде драги,

Злодеят също тъй е чист . . .

Кога душата ни заброди

Разбива всеки тъмен лес . ..

III.

Напразно търсят свободите

Чрез меч и кърви н пожар —

О, те, блестят на вси в гърдите

Кат вечно верен свят другар . . .

Централни Родопи 31. VI. 1936 е.

Пенчо П. Русенов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вътрешният опит

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Заведоха Исуса“, 12.04.1936 г.)

Вие говорите за душа, но никога не сте опитвали какво можете да направите с вашата душа. Вие говорите за вашия дух, но никога не сте опитвали какво можете да направите с него. Едва сега хората говорят за своя ум и за възможностите, които могат да постигнат с него. Обаче никой още не е опитвал своя дух, или своята душа.

Съвременните хора, които нямат онова дълбоко знание и разбиране за живота, и които не са опитвали какво нещо представя духът и душата за човека, говорят, че вярват в Бога и току разправят за страданията на Христа. Няма какво да разправяте за страданията на Христа. Христос и днес страда, но вътре в човека. Важно е какво правите сега. Не е въпрос за този Христос, който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е, какво трябва да направите с този Христос. който е у вас. Това е личен въпрос. който можете да разрешите както Пилата, да си измиете ръцете, и да отхвърлите от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да се каже: такива са условията, това ми е по наследство — повече не мога да направя.

Христос, когато беше пред Пилат, каза: Аз дойдох да свидетелствам Истината . . . и . . . Моето Царство не е от този свят. И когато Християните говорят за страданията на Христа и Го съжаляван, ние питаме: Какво е по-хубаво, да го съжаляваме ли, или да следваме неговия път?

Ако само половината от християните биха решили да изпълнят Христовото учение, светът би имал съвсем друг образ.

Но това нещо с насилие не става. То става с дълбоко убеждение. Светът по човешки Не може да се оправи; но по Божественому ще се оправи. Но за да станат нещата по Божествено, изисква се за това знание. Нещата могат да станат бързо, но затова се изисква голямо знание.

За да се доберете до това знание, което може да подобри живота ви, вие трябва да опитате душата и духа си. Има един начин, по който можете да ги опитате, но затова е необходимо едно вътрешно самовъзпитание. Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух. Той е напълно свободен.

Какво нещо представлява пълнете свобода? По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата. Според нас. свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив.

Ние още нямаме понятие за силата, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност. с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек може всичко да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек всичко може да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив. И обратното е вярно. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум. Той пренася енергиите на силите в своя ум. Когато стане умен, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после, той пренася енергията на добротата а своята справедливост. Не че става по-лош, но той пренася енергията си, силата си, от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай. Когато всичките тези качества се развият и проявят хармонично, в резултат се явява красотата. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек. забелязвате, че от него излиза нещо. А тези сили и качества, които обуславят красотата, се крият в душата и духът. Душата се нуждае от добротата — тя е храна за нея, а духът иска справедливост. И според този закон. за да бъдат хората щастливи на земята, за това се предполагат противоположни типове. Според този закон, жената, която е емблема на душата трябва да бъде добра, а мъжът, който е емблема на духа, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта. В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога. Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и в бащите.

Като познаеш Бога, ти ще познаеш и своя дух и своята душа. Като познаеш своята душа, в душата си ти ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, в него ти ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят.

Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи отношенията си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си. А сега хората чакат Христос да им прости греховете. Няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправя своите погрешки.

В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще. Това е проповядвал Христос.

Силни трябва да бъдат хората. за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри.

За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи. Като съгрешите нещо, вие казвате: „Вижда се, че аз съм наследил тези лоши работи от майка си и от баща си; Господ не ме е надарил като другите хора, не съм способен“. Щом почне да разсъждава тека, човек дава условия на греха в себе си да се развива. Може човек да има наследствени слабости — но той може да се справи с тях. Като казва, че така е роден с недостатъци и без дарби и способности, човек си внушава, че това е тека и си създава ред нещастия. До като човек допуска и държи в ума си отрицателните мисли и недъзите на хората, по закона на внушението, той ги насажда в себе си с това сам спъва живота си. Това са примки, това са спънки във вашия живот.

Като четете Евангелието, вие казвате: Блажени са тези времена, в които апостолите са живели. Обаче, в първите времена апостолите не бяха блажени, както вие си представяте. Те мислеха, че Христос ще стане цар и навсякъде ще настане братство и равенство. Но като хванаха Христа, те се разпръснаха и си помислиха, че всичко се свърши. Но когато възкръсна Той им се яви и им каза да не се страхуват. „Всичко, каквото съм казал, ще стане“, им каза Христос. Той им каза още: „Трябва да знаете, че преди всичко и вие трябва да минете по същия път, през който и аз минах — ще минете по пътя на страданията и тогава ще дойдете до възкресението“. След това те вече станаха смели и решителни.

Възкресението не се отнася само до Христа. Христос показа пътя н метода, по който трябва да минат всички хора.

Възкресението е проява на Божията Любов, на живота, проява на Любовта изобщо. Значи, когато Любовта дойде в човека, той оживява. В Божията Любов е силата. Силата на Христа дойде при възкресението. Следователно, сегашните условия, при които се намирате, ще се променят, вашата немощ ще се превърне в сила, когато възкръснете. Всички сте изпратени на земята с мисия. Мисията ви може да бъде малка, но колкото и малка да е, тя е важна. Днес светът се нуждае от подготвени хора, които до имат не официална вяра, но жива вяра, която да произтича от Любовта. Често ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Не, аз не вярвам — аз зная нещата. Ами в Бога вярваш ли?

— И в Бога не вярвам.

— Ами какво тогава?

— Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Ами в онзи свят вярваш ли?— Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят.

Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице — в физическия, в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата в духовния свят, а умът е но физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво. В това отношение, човек на земята представя едно растение. Един ден вие ще проверите тези работи.

Правете опити във вашата душа, и всякога я слушайте, защото душата е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте го. Всичко онова възвишено и благородно, което Духът ви диктува, слушайте го, защото духът е вашия баща. И това, което умът ви диктува, слушайте го, защото умът е вашия учител и ръководител. Кой е човекът тогаз? — Човекът е Азът, който е роден от духът и душата и се ръководи и учи от умът. Човекът, Азът, не може сам да се възпитава без своя ум, без своя дух и без своята душа. Само когато човекът, Азът, се ръководи от своята майка — душата и от своя баща — духът, и от умът, който представя вече неговият учител, който го учи в света, той се възпитава и се развива. И вън от умът, душата и духът, човешкият живот нищо не представлява. Че сте имали някакви богатства, някакви блага — всички те имат смисъл само при човешкия ум, при човешката душа и при човешкия дух. Вън от тия неща, никакви земни блага не са на местото си. Само при духа, при душата и при ума, земните блага се осмислят. С това аз не ви препоръчвам сиромашия, защото според мен, сиромаси хора са ония, които са лишени от влиянието на своята душа, на своя дух и на своя ум. Според мен, те са най големите безделници, най големите бездарници. А всички ония, които са под влиянието на своя ум, на своята душа и на своя дух, те са богатите хора в света. При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела. Навсякъде, с каквото можете, служете на онези, които имат нужда.

От всички ви сега се изисква да разберете любовта и да я приложите.

А в любовта е живота на всеединството, където всички се ползват от Божиите блага според нуждите. Онзи, който живее в любовта, разделя всички блага със своите братя. Щом приложите любовта, нищо повече не се изисква от вас.

Сега новото учение иде в света да запали съвременните хора с огъня на любовта. И всичко излишно в тях ще изгори. Ще остане само Божественото.

Казвам: време е вече да не чакаме Христа да дойде при нас, но ние да отидем при Него. Сега ние трябва да отидем при нашия Баща и да му изкажем великата благодарност за всичко онова, което ни е дал. Това се изисква сега от нас — да опитаме душата и духът си и да познаем Бога. Това е великият вътрешен опит, който трябва да бъде направен от всички онези, които искат да прогресират и да имат постижения в живота. Защото само когато опитате реалността, вие ще добиете сила и светлина, които са необходими за вашия прогрес.

Само по пътя на този вътрешен опит вие ще можете да се доберете до положителното знание. което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога.

Из беседата, държана от Учителя в София, на 12 април 1936 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРОЗДЕ И ВИНО

Би трябвало да живее човек някъде на север, гдето не се ражда нашия благодатен плод, гроздето, за да може напълно да оцени неговото значение и необикновената щедрост на природата към нас.

За окото на чужденеца, идващ от север, България, със своите плодове, и преди всичко със своето грозде, е райска градина, за която той може само да мечтае. Такава благодат, такава великолепна картина, каквато представляват нашите обкичени с грозде лозя, той нито е виждал, нито може да види в своята страна. Ето защо, ако случайно попадне в нашата страна през време на зреене на гроздето, влизайки в едно обкичено с грозде лозе, чужденецът изпада в удивление, възхищение, благоговение, в него се явяват чувства, като че ли се намира пред една вълшебна картина. За него, в неговата страна, това е недостижимо благо.

Нека това сравнение ни помогне, за да можем да оценим напълно това, което ний имаме. Наистина, нашето грозде е една несравнима благодат. Едва ли има друг плод, който може да се мери с него по своето благодатно въздействие върху човешкия организъм, по своята хранителност, по своя вкус и по своята красота.

Ний, българите, все още не ценим както трябва гроздето. Не го ценим достатъчно като храна, не го ценим достатъчно като фактор за урегулиране и хармониране функциите на нашия организъм. Че това е така, показва факта, че ние превръщаме огромната част от нашето грозде във вино. Ние ценим гроздето повече като материал за производство на вино и отскоро започнахме да го ценим като износен артикул, но ние все още не го ценим като храна.

Защото досега не са положени в България сериозни грижи, на са правени нужните усилия, широко организирани, да се запазва една по-голяма част от гроздето в прясно състояние, за да може да се консумира и след гроздобера. Мине ли се един месец след гроздобера, грозде на пазаря вече почти никъде не се вижда, грозде в масово количество вече не съществува, само отделните семейства производители са си запазили малки количества за своите нужди, във всичко останало е превърнато в спирт — в отрова за човешкия организъм.

Това е една грамадна грешка. Трябва да се намерят способи, трябва да се направят усилия, трябва да се направи всичко възможно, щото грамадното количество от произвежданото грозде да не се превръща във вино, а да се запазва в прясно състояние, за ядене. Така то не само че ще бъде полезно, вместо .вредно, за неродното здраве, но ще бъде и много по-доходно за производителя, защото гроздето за ядене може да се продаде 2-3 пъти по скъпо, отколкото това за вино.

Не ще съмнение, запазването на гроздето в прясно състояние и приготовляването от него на безалкохолни продукти, е много по-трудно и изисква много повече условия от превръщането му във вино, но тия трудности не трябва да спъват този, който вижда грамадната разлика в резултатите на едното и другото, и необходимите условия трябва да се създадат, за да се спре вече престъпното превръщане на тази голяма благодат за нашата страна в отрова, която сее разрушения и смърт.

Не пийте вино, не търсете вино, а търсете и яжте грозде Ако отделният индивид започне да търси повече и де предпочита гроздето и безалкохолните продукти, то начини и средства за неговото запазване и за превръщането му в такива продукти ще се намерят.

Честната инициатива трябва да се прояви преди всичко, на нея трябва най-много да се разчита, но и държавата и общините, с разумни грижи и мерки в това направление, могат да допринесат много.

Трябва да се намалят до крайност таксите за превоза на гроздето до непроизводителните центрове. Трябва да се уредят във всички градове постоянни гроздови пазари, поне за 3-4 месеца през есента. Трябва вече да се строят общи кооперативни, общински или държавни гроздохранилища. близко до лозята, или в самите лозя, гдето да има всички условия за запазване на гроздето на много производители в прясно състояние. Вместо изби за вино, нека се строят вече такива гроздохранилища. Нека се правят в по широк мащаб опити и проучвания за превръщане на гроздето в ценни безалкохолни продукти по лесни начини, с по малко средства. Нека през гроздовия сезон се дава редовно грозде на войници, в обществени трапезарии и др., нека се достави в голямо количество евтино грозде и в най-отдалечените от производителните центрове места. Нека се направят всички усилия да се консумира от народа колкото се може повече грозде, за да не казва производителят. че е принуден да го превръща във вино. Нека се удвоят усилията за намиране на пазари и за организиране на износа на десертното грозде вън от страната ни. Нека се заемем с едно трескаво, покровителствано и подпомагано от държавата, превръщане на лозята с винени сортове в десертни, които са много по годни за запазване и износ, за консумация на местния и външния пазари и, същевременно, много по доходни.

И преди всичко, нека всички да се проникнем от съзнанието, че трябва да произвеждаме грозде за ядене и за безалкохолни продукти, а не за вино, че трябва да ядем и търсим грозде и безалкохолни продукти, а не вино.

Да не превръщаме благодатта в проклятие! Да не превръщаме храната в отрова! Да не превръщаме захарта в спирт!

Защото, от гледището на добре разбраните национални интереси, превръщането на гроздето във вино е истинско престъпление.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Движението на Всемирното Братство

Навсякъде по света се явяват хора, които оценяват, може би много по-добре от българите, учението на Учителя, четат беседите, в превод, а някои и в оригинал, учат български език, за да могат направо да се ползват от словото на Учителя, учат паневритмичните упражнения, бленуват да дойдат в България, а някои от тях вече и идваха, специално с целта да се опознаят и приобщят по-отблизо с Всемирното Братство, да видят и чуят Учителя, да почерпят и да отнесат в своята страна нещо от духовната атмосфера, която имаме тук, нещо от духовните съкровища, тъй щедро раздавани тук, в България.

В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ често се получават писма от тия жадни души, които търсят светлината не Новото и никак не се озадачават от факта, че я намират именно тук, в нашата малка България. Те не казват, „какво добро може да излезе от Назарет“, и приемат с благодарност великото благо на новото Учение.

А в това време българите . . . спят!

В това велико и съдбоносно за нас, българите, време, когато сме облагодетелствани от Провидението, като сме посетени от един велик Дух, в това време, когато на нас са дадени всички възможности да се подигнем, да застанем начело на духовното развитие на човечеството, в това време, когато именно в България извира и от тук се разлива към другите страни Божественият извор, духовното течение, което идва да обнови, да спаси и издигне човечеството, в това време ний, българите, спим: — нищо не виждаме, нищо не чуваме, нищо не разбираме.

И, нещо по-лошо: ние се опълчваме срещу Божието благословение, преследваме това, което идва да ни спаси, считаме за нещастие това, което е нашето най-голямо благо.

Докато мнозина чужденци виждат ясно и оценяват правилно величието и могъществото на Учението, което, излизайки от България, почва да озарява света, то ние го преследваме и се надсмиваме над него.

Ужасна е, обаче, съдбата но народите, които отхвърлят Божественото, когато то похлопа на вратите им.

Писмо от Полша. В редакцията ни се получи писмо от брат Карл Шоботович, от Полша, в което между другото, той казва: Брат П. ни показа паневритмичните упражнения и ни научи на тях. Много ни се харесват Вашите хубави песни. Ние разбираме значението на сутрешните часове и, когато можем, посрещаме изгрева на слънцето. Ние знаем, че наближава новата епоха, че трябва да бъдем пионери и да сочим на хората истинския път а живота.

Друга важна задача е тази за обединението на славяните. Ние трябва да ратуваме за осъществяването на тази идея. Нашият меч трябва да е Любовта, наши-ят дълг трябва да е Истината и нашата броня трябва да е Правдата.

Аз имам намерение да науча български език, но за сега съм много зает като студент в университета. Моето постоянно желание е да Ви посетя през лятото на планината

Моля Ви, мислете понякога за нас.

Верен ученик

Карл Шоботович

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Паневритмия във Варшава

Един от най-хубавите паркове на Варшава е парк Пвдеревски. Живописни алеи, езерца с лебеди, мостове, полянки, басейни за плаване и пр. Има и специални игрища за тенис, футбол и пр.

Прекрасен слънчев ден. Един от тези дни, когато цялото небе говори и излива благословението Божие изобилно. Рано сутринта ние сме вече в парка при красивата статуя „Танцьорка“ знаменита скулптурна работа, изобразяваща млада и стройна танцьорка пълна с радост и живот. Около статуята — рози, само рози. Едно от най привлекателните кътчета на парка. На определения час, всички събрани, тръгваме за „нашия салон“—хубава слънчева полянка на източния край на парка, която служи за игрище на футбол, сега обаче съвсем свободна — на наше разположение.

Денят е божествен, слънчев, топъл. Ние почваме нашите упражнения. Чува се бълг. слово, бълг. песни, свещените песни за Любовта, за новия ден, за слънцето, за радостта и братството, за правата мисъл и чистото сърце. Танците —това е стихията но полската мистична, музи-кална и игрива природа. Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри — славяни и, бълг. език — както и преди 1000 год. отново става свещен носител на Христовите възвишени, свети и чисти идеи за божествен живот. Една сестра е във възторг и казва: това аз търсех отдавна! Ние чувстваме прилив на сили, радост и щастие. Завършваме с обща братска закуска и благодарност за великата любов Божия. която се излива всеки миг върху нас.

И сега, спомняйки си всичко това, аз виждам как, подобно в езическия Рим, днес в залязваща Европа, над която черни облаци на страшна буря вече вещият гибел, се зараждат малките оазиси на светото и велико бъдеще, което носи новата култура. Славянството се пробужда и вижда вече своя път, пътят на Христа, пътят на любовта, светлината и свободата, едничкият път, който води към мир, братство и хармония.

П. Г. П.

Варшава, 16. XI. 1936

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Придобивки на знанието

Всички придобивки на знанието, всичко, което човек е достигнал и приложил, е резултат на неговия дух. Всичко е резултат на известни потици. В природата съществуват два вида потици: единият вътрешен, абсолютен потик, който се изявява във всички органически същества без изключение. Той е съществения. На него се дължи положителното в живота, абсолютното, неизменното, което си остава едно и също през всичките векове. На него се дължи положителното в знанието, което гради, създава, според разумните закони на природата. Този е истинския потик. Природата е вложила основна мярка в нас, с която можем да го познаем по неговите проявления, а именно: ако една придобивка носи благо за всички същества без изключение, ако тя носи свобода и помощ за всички, тя е резултат на вътрешния, абсолютния потик. Вторият вид потик е относителен. Той е различен а различните същества. Съвременната култура и наука са резултат на относителни потици. Значи, тя е относителна, а не абсолютна

И действително, ние днес виждаме, че съвременното знание носи за едни свобода, за други робство; за едни благо, за други мизерия и лишения; за едни разкош, за други ограничения и подтисничество, смърт. Това не са съществени придобивки на знанието, те не са продиктувани от вътре, не са резултат на човешкия дух. Те са резултат на временни интереси, на груби егоистични похвати. В тях няма вечна идея, няма висок идеал. Вечна идея и висок идеал имаме само в абсолютното знание. Те са постоянните двигатели на живота.

Ние трябва да умеем да правим разлика между сянката на нещата и същественото, между временното и вечното, между преходното и трайното.

Има нещо вечно, нещо съществено, нещо трайно, което винаги пребивава и гради. Да го потърсим, намерим и се свържем с него. за да станем творци а живота.

N.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Братски живот

писмо от Бургас

Измина лятото. Измине времето, когато зреят житата и плодовете и настъпи есента. Слънцето навлезе в южното полушарие и не грее така както преди 2 месеца. Късно зреещите плодове се прибират и пожълтеят в листа напускат клоните на дърветата. Забелязва са, кок всичко се приготвя за зимния живот. Земеделеца чака дъжд, за да разоре земята докато дойде пролетния слънчев лъч и издигне от него стълбче. Същото това е и с другите семена, които вятърът разнася навсякъде. Животните и те ще се скрият в скривалищата си, някои от които ще заспят, за да се събудят на пролет, а други ще се свиват на зимния студ. особено тези които нямат зимнина. И ний, хората, също се приготвяме за това време, набавяме си храна, гориво, облекло и т. н. Природата е щедра, тя всяко лято ни дава в изобилие всичко, от което се нуждаем. за да имаме и за през зимата. Защото през зимата не може да се живее и работи така, както през лятото. Лятото е време за физическа работа, а зимата е повече време за работа над ума и сърцето.

Учениците на Братството знаят това и те често си устройват духовни братски срещи през есента и зимата. Като начало на тези братски срещи в Бургаската околност е срещата, която стана на 26 т. м. в гр. Бургас. Тази среща се съвпадна и с тридесет годишнината от основаване то на кръжока в Бургас. Присъстваха гости от почти всички околни села и някои близки градове. Имаше обща вечеря от зеленчукова храна и плодове предимно грозде. След вечерята имаше литературна части, на която се изпълниха в дуети и сола песни от Учителя. Декламираха се стихотворения и т. н.

Някои от братята казаха хубави слова и упътвания за духовния растеж на ученика. Чувстваше се хармонията, каквато обикновено има при такива среши. По лицето на всеки се четеше радост и доволство. Много хора: млади, възрастни, деца, много сърца, които тупаха в един такт. Колко е хубаво да живеят хората братски! . . .

Накрая, след като се изпяха общо няколко духовни песни, трябваше да си разотидем и починем, за да се видим на другия ден пак. Нощта, под впечатлението на преживените хубави часове, измина сякаш много скоро и ний на сутринта се срещнахме весели и засмени, като че ли не сме се разделили. Беше неделя. Имахме духовно събрание, на което се четеше нещо ново от словото на Учителя. Ето нещо, което съм запомнил от това живо слово: „И при най-големите блага, човек пак може да бъде нещастен.“ Като се спрях и размислих върху тази мисъл. разбрах. че действително е така. И най-вкусната храна, като я дадеш на трескавия, тя е горчива за него, защото той има горчивина в устата си. Следователно и човек, когато е неразумен, той не знае къде да употреби благата и вместо щастие той си докарва нещастия. За разумния, обаче, не е така, той знае къде какво да употреби, знае къде как да постъпи и във всичко вижда дълбокия смисъл. Да, неразумния, и при най-големите блага и при най-добрите условия, пак може да бъде нещастен...

Имаше още много, много ценни мисли в това живо слово и всеки вярвам взима това, което може да възприеме. След завършване на събранието, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща.

Г. Казанджиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За вътрешната свобода на жената

Стремейки се да придобие политически и други права, не пренебрегва ли жената най-великото право. което има: да възпитава онези, които природата и е предоставила — нейните рожби?

Жени, майки, нима не виждате безлюбието, жестокостта и безпътицата , в която вашите деца са изпаднали? Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал!

Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената. Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат.

Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си? Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни? Можем ли да се освободим от робството си на тялото, на външността, на суетната мода? Можем ли ние да се издигнем до съзнанието, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта?

Ето, това съзнание, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае. Ако жената вътрешно не си помогне, то мъжът никога няма да направи това за нея. Значи, първото нещо, което тя трябва да направи, е да заработи върху себе си. Както мъжът има да се справи с хищничеството в себе си, тя пък трябва да се справи с желанието си да съблазнява.

Мои скъпи сестри! Днес хората имат знание колкото искате, но никога не е имало толкова много студенина в света. Никога човечеството не е било толкова лишено от истинска женственост, от майчинство, от топлота. А топлотата е най-доброто условие, при което могат да възрастнат добродетелите, вложени в човешката душа.

Вземете историята и ще видите, че няма добър гражданин. който да не е казал: „Ако не беше майка ми,“ или „това дължа на майка си, на жена си, на приятелката си“ и пр. И наистина, добрата и разумна жена е благословение и за дом и за род и за човечество. А те днес имат такава голяма нужда от добрата, разумната, нравствено вътрешно силна жена! Защото тя е, която култивира оня мир и братолюбие. към които се стреми човечеството.

Сестри мои, предстои ни упорита и трудна работа: да изправим грешката на миналото и да създадем благоприятните условия, нужни за идването на новото в света. За тази цел, училищна възпитание, семейство, обществото и съзнателното постоянно усилие на самата тебе върху твоето нравствено усъвършенстване, трябва да съдействат за издигането на жената, за възвишаването й на онази висота, на която Христос й даде възможността да се издигне.

К. М.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СВЕТЛОСТРУЙ

месечник за просвета, култура и литература

Главен редактор: ДИМИТЪР ДОБРЕВ. Година IX, год. аб. 40 лв.

През осем годишния си живот „Светлоструй“ даде безспорни доказателства, че е най-големия и най-добре списвания български литературен месечник, затова нито едно читалище, нито една библиотека, нито един дом не трябва да остане без „Светлоструй“.

През новата си година той ще продължи да служи на девиза: „Светлина, повече светлина да лумне в душите на вси“

Годишният му абонамент остава 40 лв., срещу който ще получите десет големи броя от 8 — 10 стр. с разнообразно четиво. Предплатилите абонати до 1 декември получават по избор книги от изданията на „Светлоструй“ на стойност равна на годишния абонамент.

Освен тази богата премия от спретнатите издания на „Светлоструй“ абонатите ще получат и календар-табло.

Изпратете веднага 40 лева в марки или по чекова сметка № 2162

Искайте пробен брой! Абонирайте се! Препоръчайте го на вашите приятели.

Адрес: Светлоструй — с. Щръклево Русенско

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сътворението на човека

Окултна легенда

Когато Господ Бог Вишннй немислил де създаде човека, Той се обърнал към всички същества, създадени дотогава и казал: „Елате да направим ново същество, което да бъде по образ и подобие на всички ни.“ И взел Господ Бог Вишний от своята същност, от която създал всичките си творения и от нея направил духа, душата, ума и сърцето на човека. Но в този си вид човка само съзнавал, че съществува, а още не могъл да вижда, да чува, да говори, да работи, да ходи и да се движи, защото още нямал нито очи, нито уши, нито уста, нито ръце, нито нозе, нито другите части на тялото.

И започнали тогава да дохождат всичките създания и под мъдрото ръководство на Господа правили разните части на човешкото тяло.

А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“

Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот. Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“

След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание. И Господ им казал: „Понеже в истината е скрита светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на чавка и го научете да вижда разумността, порядъкът и красотата на миросъзданието, което съм направил, и което ще направя. И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“

После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“

Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“

И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения. Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще бъдеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене и едно с Мене; когато душата ти стене обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал.“

И ето оттогава и досега, с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите.

И. А. Изворски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...