Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184

Навред в живота виждаме безчислено множество хора, които пъшкат под ярема на едно извънредно тежко съществуване. Живота на тези хора,, както във физическо. така и в духовно отношение, е същинско робство, безразлично дали те съзнавате или не съзнавате това. Всекидневната грижа за насъщния, както и много други грижи изпълвате цялото им съществуване, което за тях е нещо като наказание, наложено независимо и въпреки волята им.

Защо това е така? — Защото тая. хора не мислят.

А що е мисъл?

Мнозина считате. че всичко, което минава през ума им, това е все мисъл, при това тяхна, собствена, оригинална мисъл. Тия хора много се лъжат. Защото това, което обикновено изпълва умовете на Хората и минава през тях, е или отражение на техните чувства. или възприемане на чужди мисли и внушения.

Човешкият ум е един приемник, подобен на радиоапарата, и той непрестанно възприема, върху него непрестанно въздействат, подсъзнателно, безчислените вибрации на всевъзможни чужди мисли и преживявания, които изпълвате атмосферата.

И, естествено, отражението на нашите чувства и това на чуждите мисли и внушения, в нашето съзнание и подсъзнание, не е мисъл, не е наш оригинален творчески акт.

Истинската мисъл е това, което ний сами сме родили в нашия ум. Истинската мисъл е тази съзнателна проява на нашия ум, до която той идва само след като направи нужните усилия да се освободи от външните въздействия — от чуждите мисли и внушения.

Истинската мисъл идва отвътре — от глъбините на Божия дух в човека, а това, което хората обикновено „мислят“, то идва от вън, това са чужди мисли, чужди преживявания, които, несъзнателно биват възприети от нас и ни се налагат.

Да мислиш — това значи да се освободиш, макар за кратко време, от всичко посредствено, от всичко дребнаво, от всичко чуждо, както и от своите чувствания, и да се вглъбиш дълбоко в себе си, като свържеш съзнанието си с източниците на Духа.

Да мислиш — това значи да прекъснеш антената на твоето радио — ума, — което те свързва с всичко случайно и дребнаво — безразлично дали то е вън или вътре в тебе — и да се свържеш с вълната, която идва от висшите на Духа.

Това е истинската мисъл. Това е мисълта, за която Учителя казва, че освобождава.

Тази мисъл е като огън с милиони градуси, който топи веригите на човека. Тази мисъл е сила, за която непреодолими прегради не съществуват. Тази мисъл е светлина, която разрешава всички противоречия и надмогва всички затруднения.

След нея идва Любовта, която издига живота и го изпълва с красота и смисъл.

Но докато не почнем да мислим, Любовта няма да дойде, и живота ни няма да се оправи, няма да се осмисли.

Причините за робството на човека не са във външните условия на живота, а в това, че той не се е научил още да мисли.

Който иска да бъде свободен, той трябва да освободи преди всичко ума си, мисълта си, от робството на своите чувства и на чуждите внушения и влияния.

Да мислим, да се научим да мислим, защото чувствата заробват, а мисълта освобождава.

С. К.

Ани · 4 Април, 2020

СТИХОВЕ

I.

Несгоди пълнят ли душата,

светът изглежда ли ти чер,

ти слей се, брате, с тишината!..,

II.

Зари ще лумнат и разпръснат

убийствената мъка — звяр —

и, нови брегове ще лъснат.

III.

Тогаз позна щеш, че незрима

десница, светла пази теб —

и всяка твар ще ти й любима

и всичко ще ти грей кат’ Феб.

IV.

Че има Мъдрост, що разстила

незрим и благ над вас покров

за всякоя душа унила —

тя пази всякога любов!...

Пенчо П. Русенов

Пролет

Тук волна пеперудка весело хвърчи,

Там птичка пей, разпуква се цветеца

И струят се обилно слънчеви лъчи —

Плетат във чар на пролетта венеца.

*

Природата със дивна хубост се гордей.

Живота лей се в извор благодатен

И дарове прекрасни щедро той пилей

По своя път безбрежен, необятен.

*

С крилата на духа понасям се, летя,

Безкрая с поглед възхитен обгръщам,

Приветствам с усмивка детска пролетта

И пълен с мир и радост се завръщам

В. Недев

Ани · 4 Април, 2020

Детето и майката

(продължение от бр. 183)

Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката. Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде. Грижата на майката остава да му приготви здрава, питателна храна.

Дайте възможност на вашето дете да играе. Създайте му условия за по-разнообразие игра. Детето играе винаги щом е будно И в играта то се учи да задоволява своите нужди. Чрез нея то се подготвя за живота, проявява се такова, каквото е, разкрива всичките си възможности, установява най-добрите, най-човечни отношения. Чрез нея учи да бъде добро отзивчиво, откровено, честно, да обича другите, да се жертва и работи за тях. Тя а първата най- пълна дейност на детето, първият му стаж в подготовката му да стане човек. Не го спирайте — давайте му само правилна насока. разширете хоризонта на възможностите му — било чрез приказки, песнички или подсетете го с въпроси. Чрез играта вие ще наторите семенцата на всичко добро. ще подпомогнете искрите на любовта, вярата, красотата да се разгорят в буен огън. Но първом пак повтарям: слейте се с него, приравнете се, за да ви чувства като другар — възрастния стеснява детето.

Играта е най-добрия образова-телен метод за децата. Чрез нея детето най-добре и най-бързо учи това, което искаме да го научим. И, минавайки чрез играта всички фази през развитието на човечеството, то усвоява опита на миналото и културното богатство на народа си.

Чрез играта възпитателят ще се научи да дава необходимата свобода на детето и ще научи по правилния метод на въздействие. Чрез нея детето ще се развие физически и душевно.

Играта е една необходимост за детето, тя е неговата работа. Една майка, един път, викаше детето си да й услужи нещо— „Не мога“, — каза то. — „Защо не можеш“? — пита го майката — „Имам работа“. — „Че каква работа пък имаш“ — ядосва се майката — „Играя бе“ — отговаря спокойно и сериозно детето.

За да играе детето, необходима е една стая или поне едно свое ъгълче да си има детето. И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества. Детето ще знае, че тук всичко зависи от него.

Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“...

И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи. Винаги са в ред и винаги се надпреварват децата да ги редят.

Децата обичат работата. Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го. Този е по-мъчния път, но по резултатен. Детето ще се научи да разчита на своята дейност, а не да чака помощ и благоприятни условия.

Детето не е глупаво — то мисли. Дайте работа на мисълта му по пътя на аналогията и ще го научите да уповава преди всичко на своята мисъл, не да търси да заимства, да бъде автомат, движен от чужди мисли, воли и желания.

Наистина майко, твоята задача е повече от трудна. Не с:ига само великото и трудно бреме да се създаде условие за идването на земята на ново същество. Остава ти една по-тежка и по велика задача: да растеш заедно с развиващото се същество.

Не вини само наследствеността, вроденото у детето, педагогиката. Твоята собствена душевна нищета е повече от половината виновница. Това не казвам за обезсърчение. Напротив, ние трябва да съзнаем, че трябва да растем, да надминем себе си, такива, каквито сме сега. Да се научим да бъдем истински майки — най-доброто условие, най добрата среда за развитието на своето дете. Да го подпомогнем да разгъне душата си и да използва всички възможности за своето усъвършенстване.

Да го подпомогнем в неговата голяма и трудна задача да стане човек — едно мислещо същество.

Майката не трябва да забравя, че е първият най-ценен учител на детето. Нека се подготви да бъде такава.

Нека бъде и първият му приятел, който ще го подтикне да търси разрешението на задачите си само. Да не бяга от нищо, да бъде готово да подпомогне с радост своите братя, да разбира истината и да й служи. И един ден да се върне горе при баща си като син, който е готов да слугува, да даде пример на другите.

И, майко, по-късно, когато предадеш детето си в ръцете на неговите учители, върви рамо до рамо с тях, подпомагай ги.

Звено с тях търси най-леките и резултатни пътища за въздействие и Бог ще ти помогне!

От теб зависи много. На теб се възлага много, защото ти си ней близо до детето.

М.

Ани · 4 Април, 2020

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Плачът като копнеж към Великото в света

(из неделната беседа „Защо плачеш и кого търсиш?“ – 21.02.1937 г.)

Жено, защо плачеш? Кого търсиш?

Йоанна, 20 — 12.

Плачът е едно състояние, общо за цялото човечество. Всички хора днес плачат. Всеки се оплаква, всеки плаче, — в тесен и широк смисъл. Плачът показва, че на човека му липсва нещо. Плачът е една подбудителна причина. Детето плаче, защото му липсва нещо. Недоволството у човека се отнася към същата категория. Човек е недоволен от нещо, — има за какво да е недоволен. Противоположната страна на плача е доволството и радостта. Често хората пренебрегват най-важните работи в живота и считат, че плачът е нещо детинско, че човек не трябва да плаче. В старите окултни школи се казваше, че, за да стане човек ученик. сълзите му трябва да пресъхнат. И християните са казвали, че християнинът трябва да престане да плаче. Обаче, да плаче човек, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек може да не плаче, но той трябва да измени условията на своя живот. Много от съвременните окултисти са дали криво обяснение на думите — „сълзите на човека трябва до пресъхнат“. Да пресъхнат сълзите на човека, това е криво учение. Нещата не трябва да се разбират по буква, защото буквата умъртвява, тя убива всяка мисъл. Следователно, сълзите на човека не трябва да пресъхнат, а да се канализират. Ако водата не се канализира, тя ще образува мочурляци. Каквото и да се говори за сълзите, те имат благотворно влияние върху човека. Като излизат от очите, те ги пречистват. Първоначално природата е създала жлезите на очите, за да могат очите да се чистят. Човек всякога трябва да чисти очите си. Затова именно е създаден плачът, за да пречиства очите на човека, да вижда ясно. Но после, след като е мислила дълго време, природата е решила да тури на устата и друга служба. Същата уста е приспособена да поема въздух. В устата е също турен езикът, да вкусва и да опитва храната. Езикът пък е създаден не само да разказва, но и разумно да говори. Значи, човешкият език има три функции: да се научи правилно да яде, правилно и разумно да говорни правилно да пее. Всичката тази работа се върши все от устата. Ще попитате: каква е тогава службата на човека? — Да мисли. Какво нещо представя човешката мисъл? Какво нещо е устата? — Като приеме нещо в себе си, тя го чувства като приятно и не приятно. Чувстванията на човека представят един обширен сват. Чрез тях той разпознава положителните и отрицателните сили в природата, приятните и неприятните състояния. Чрез тях той разпознава двете същи ни на нещата, които съществуват в свята, и това му дава условия да проучва света, да мисли.

В нашия век хората са достигнали до положението да се учат. В миналите времена, преди нас, хората още не са имали тези условия, защото от невидимия свят идваха големи войнства, със своите оръжия, с цел да завладеят земята. Първата война, първото слизане на съществата на земята се нарича инволюция, а сега когато имаме вече възможност да учим, се нарича еволюция. Инволюцията представя слизане от голямото към малкото. А еволюцията е процес на възлизане от малкото към голямото. За да се разбере този път от голямото към малкото и от малкото към голямо, човек трябва да направи цел един кръг. В процеса на инволюцията природата е създала човешкия организъм, а в процеса на еволюцията човек трябва да поучава своя организъм и да завладее всички сили и енергии. които функционират в него. В процеса на това поучаването и завладяване, човек се натъква на редица противоречия, които го подтикват да мисли. Редом със себе си, човек почва да проучва и окръжаващите го условия, окръжаващата го природа. И тогава се създават ред теории. Едни подържат, че условията са. които определят развитието на човека; други пък казват, че условията са не втори план, но главен фактор е човекът. Да, важен, главен фактор, е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви.

Човекът е онзи, който обмисля нещата, какво може да постигне, ако има благоприятни условия. Запример, каква е била целта на природата, когато създала жената, и когато я направила красива? Още не се знае смисъла на красотата, но чрез нея природата имала предвид да постави човека при условия да може от едно грубо състояние, да мине в по-благородно, възвишено състояние. Красотата е един потик, който природата е вложила, с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви, съдържат в себе си тъмнина, а всички красиви неща съдържат знание и мъдрост в себе си. Красотата е сбор на всички велики добродетели, които съществуват в Битието. Това е общо и за външна-та, и за душевната красота. И духът е красив, и душата е красива. Значи, красота има навсякъде. Тъй щото, външната. красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух. Случва се, че и духът, и душете, и умът и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостите. Дето съществува грубост, там има грозота. Грубостта, грозотата показва надмощие на първия принцип, който е силен, мощен и груб, и показва, че животът още не е напълно диференциран, т. е. не е излязло на лице вътрешното скрито богатство в него. Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото. Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край.

Сам по себе си, животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. Тъй че животът не е произлязъл от една малка клетка, но клетката е само проводник на живота, както чучурът на чешмата е проводник на водата. Клетките сами по себе си не са толкова прости както мнозина си ги представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм. Едни от тях устройват мозъка, други — стомаха, трети — белите дробове, четвърти — нервната система и т. н. Клетките са разпределили помежду си работата. Те са отлични химици, знаят как да работят, как да съединяват елементите. Ако разгледате работата на клетките, които са в човешкия мозък, ще се учудите на това. което те вършат, и ще видите, че по отношение на знанията си, те са по учени и от самия човек, в когото се намират. Човек се мисли за господар на тялото си, но в същност някой от слугите му знаят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да знам поне толкова, колкото знаят моите клетки а главата ми. Мозъчните клетки са много учени. Смирение се иска от човека. Той трябва да съзнае, че не знае много. Който не признава това, той мисли, че много нещо знае, а в същото време се чуди, защо животът му не върви добре. Животът му не върви добре, защото малко кръв има. Ще кажете: Аз много ям. Много ядеш, но яденето не образува живота. Кръвта е водата на живота. Който няма достатъчно кръв в организма си, и при това чиста кръв, работите му не вървят добре. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, ако ядете плътта ми, и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си.

Ако не разберете дълбокия смисъл на тези думи, вие ще изпаднете в крайност и заблуждение и ще изгубите духа на учението. За да разберем дълбокия смисъл на това учение, трябва да знаем отношението на Христа към нашия живот. Затова ние се застъпваме за съществените неща, а които трябва да се вярва, и на които трябва да се уповава и разчита. Като вярваш в човека, и като го обичаш, ще обичаш и неговото тяло, ще обичаш и неговата дреха. Но око в човека не обичате онова, което мисли, всички останали работи не са съществени, не са важни. Това, което кара хората де се обичат, е душата. Ги можеш да обичаш само едно същество, което мисли и живее. Човек може да обича само живите същества, които се проявяват и които мислят. Само тия неща са достъпни за нас. Вие не можете да обичате мъртвите неща. В природата няма мъртви неща. Всичко е живо. И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка.

Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света. И вследствие на това, че не може да оправи своя вътрешен свят — живота на своите клетки — човек плаче. В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си. Тогава ще престане плачът у него.

Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Взели Господа моего. Думата Господ на еврейски език е в женски род. Това значи — майка ми са взели, т. е. майка ми е умряла. Който не знае какво нещо е майката и не я разбира, той нищо не знае.

Когато говорите за заблужденията в света, трябва да знаете, че те се дължат на неразбиране на реалността. Тази е единствената причина за заблужденията в света.

Заблужденията съществуват само в ума на човека, но не и вън от него. В природата няма заблуждения.

От Духа, който е първичното начало, излиза Любовта. Първият плод на Духа е Любовта. Тогава, според новите разбирания, Духът представя майката. Като намериш майка си, ти си намерил онази топлина в живота си, която може да те съживи, да те стопли. Духът, това е. майката. това е топлината на живота. Такава идея трябва да имате за майката. Майката може да бъде и една обикновена жена. но нямаш ли свещено понятие за майна си. тя нищо не може да ти помогне. Имаш ли свещено понятие за майката, каквато и да е тя, ще може да ти помогне.

Майката, това е онова разумно начало, което организира нашия живот, и ние трябва да бъдем готови на всички жертви за това начало. Христос казва: „представете телата си в жертва жива и благоугодна на Бог“. И не мислете, че рог ще злоупотреби с вас. Ако служите на Бога, Той ще ви бъде господар, а вие негов слуга. По-добър господар от Бога не може да намерите. Ако се посветите да служите на Духа, ще знаете, че по-добра майка от Духа, не може да намерите. Само когато се отдадем да служим на Духа, Любовта, която е първия плод на Дух, ще потече в нас, и ще внесе топлина в сърцето и светлина в ума. животът ще-се прояви своята пълнота.

Наруши ли се равновесието между силите на сърцето и силите на ума, тогава идва упадъка, идва смъртта.

А това равновесие се нарушава, когато човек се откаже да служи на Великото начало й търси своето лично щастие. Отдава се на своите чувствания, търси удоволствия, ядене, пиене. И в това състояние, той се стреми към по-голямо размножаване, защото не мисли за последствията. И сега има много голямо увеличение на хората по земята. Но хората трябва да се увеличават пропорционално на тяхната разумност. А днес като се увеличават хората, не се увеличава тяхната разумност, а се увеличава тяхната вътрешна борба. Всеки иска да живее. Но при днешните условия, човек може да живее средно 50-60 години, при това туй са години пълни с тревоги. Навсякъде в живота си човек все има условия за безпокойствия. Днес някой те обича, но се боиш утре да не те разлюби. Ако те обича, ще те срещне, ще ти се усмихне, но ако не те обича, ще те срещне и нищо няма да ти даде, безлюбието произтича от едно крайно вътрешно обезверяване между хората. Следствие на това вътрешно обезверяване на хората са се създали и тези анормални отношения между тях и това неравномерно разпределение на благата, които, природата ни дава. Но природата държи точна сметка за всичко, което ни дава.

И като ви неправи богове, природата първо ще иска от вас да изплатите дълговете си. По този начин, тя ще види кой колко е умен. Ако платите дълговете си, тя ще ни даде нова служба; ако не платите дълговете си, тя ще ви види колко сте умен и ще ви направи сиромах. И когато човек не желае да плаща дълговете си като богат и не желае да работи; като сиромах,, природата му казва, че му остава още една длъжност — да умре. Това е последната инстанция, чрез която можеш да се освободиш от всички мъчнотии. И тогаз никой няма да те търси — нито богати, нито сиромаси. Ти ще останеш сам. Ще те остави Господ сам. в пространството, в един остров. И след като седиш стотина години сам, без да похлопа на вратата ти нито една мушичка даже, тогава само ще разбереш, какво нещо е самотията в живота.

Красотата в живота седи в онова братско общение между хората.

Красотата на живота седи в това, когато онзи. който те обича, идва при тебе. Красотата на живота седи и в това и ти да отидеш при онзи, които обичаш. В това седи смисъла на живота. Хората се страхуват от Бога. Страх ги е да отидат при Него, защото са изгубили любовта си към Него.

Христос казва: Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Господа моего взели. Всички търсим Господа, нашата майка, Духът Божий, разумното у човека, то отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде майката у човека, тя ще го научи. Седиш ти и въртиш ръце, като някоя млада мома и мечтаеш. Мечтае младата мома за своя възлюблен. Но майка й казва: „Остави ти твоя възлюблен. Я стани, облечи се, та иди на края на квартала. Там има една бедна вдовица с няколко малки деца, която от няколко дена не е яла нищо. Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“. А така, да мислиш само за своя възлюблен, нищо няма да спечелиш. Когато Духът дойде у нас. когато реалността се прояви. само тогава целият ни живот ще се измени. Тогава вече няма да бъдем в положение на малки невръстни деца, а ще станем възрастни мъже, ще почнем да мислим по-сериозно и да изучаваме света и живота в тяхната целокупност, като проучим и приложим онези закони, които функционират в тях. Съвременните хора се страхуват от бъдещия живот, затова казват: Нека уредим първо физическия живот, сегашния живот, че тогава да мислим за бъдещия. Как ще уредите този си живот, когато след 50-60 години ще ви повикат за онзи свят? Това не е никакво уреждане на живота. Като повикат някого за онзи свят, вие казвате, че този човек е умрял. Никаква смърт, никакво умиране не е това. Да се мисли че е умрял, това говори за вашите криви разбирания. Казано е в Писанието: Бог не благоволява в смъртта на грешника. Като греши още човек умира, а не умира когато и както вие мислите, че е умрял. Вие трябва да имате съвсем други понятия за смъртта. Когато някой брат или сестра умира, той не трябва да губи съзнание, но да повика своите близки и приятели и да им каже: Ето, аз вече заминавам за другия свят. Искам да си кажа с вас сбогом и до видя на кого ще изпратите много здраве за другия свят. След това, той се ръкува с близките си и си заминава. Христос казва: „Какво търсите вие живия между мъртвите?“ Следователно, има едно положение, което ние трябва да напуснем. Това положение именно в сегашния живот ни смущава. Мнозина казват, че това положение именно, демагнетизира човека.

Закон е: докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича.

Който мисли, че първом хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закона е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби. Инициативата трябва да бъде у всеки едного и тогаз като залюби пръв ближния си, после и ближния му ще го залюби. А днес имаме точно обратното — всеки чака другите да го обичат и после той да обича. Никога майката и бащата не могат да имат добри синове и дъщери, ако като основа на своя дом не са положили любовта. Много моми и момци са ме питали, да се женят ли, но аз съм им отговарял: Ако Бог ви е съчетал, можете да се ожените. Но ако Бог не ви е съчетал, тогава вашата женитба е на място. Ако се ожените и Бог не може да живее между вас, по-добре да не сте се женили. На основание на този закон, в никой дом не трябва да съчетавате противоречивите мисли и чувства между братята и сестрите на този дом. Щом такива мисли и чувства се съчетават между братя и сестри, непременно между тях ще има големи разправии и недоразумения.

И тъй, докога ще плачат хората? Докато намерят Майка си и Баща си. Щом ги намерят, у тях ще дойде онова истинско радостно състояние. У тях ще дойде новото верую, което сега иде в света. Новата религия ще бъде религия на любовта между майката и бащата, на любовта между братята и сестрите в дома.

Ани · 4 Април, 2020

КАК ДА ОБИЧАМЕ

Някой казва: „искам да обичам всички — цялото човечество.“ Да, това е хубаво като стремеж, но не е още за всеки. Сега, с това малко сърце, можеш ли да обичаш толкова много? Може, но с онова космичното сърце, а не с обикновеното.

Сега нека погледнем малко по-реалистично. Да обичаш, това подразбира да работиш: да отидеш на лозето и да копаеш. Добре, колко можеш да прекопаеш? 1, 2, 5, 10 — 100 лози. Повече можеш ли? Да обичаш някого, то значи да се позаинтересуваш от неговия живот, от домът му и от неговите близки и да им помагаш в нужда. Това значи любов. А тъй, само да седим и да си размишляваме, че трябва да обичаме идейно, това са неща отвлечени, които нищо няма да ни ползват. То е хубаво, но е за деца.

Как да обичаме? За да обикнеш някого, трябва да намериш някоя черта в характера му, която не се мени; нещо положително, и заради него ще можеш да го обичаш. Защото може да се обича само хубавото, красивото и доброто. Напр. честност, справедливост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме. И тъй, най-напред трябва да потърсим нещо трайно, неизменно и положително. което носи в душата си. заради него ще го обикнем. Защото Красотата очарова, Благородството примирява, а Добротата — привлича.

Във всяка душа се таят красиви къща, които ние трябва да намерим и заради тях, заради това Божественото в тях, да ги обикнем.

Има един психологически. закон, който трябва да се съблюдава. Напр., ако вашата чувствителност се увеличава, тогава се натрупва чрезмерно много енергия в задната част не мозъка и човек почва да мисли само да се удоволства. Човек става недоволен и търси да се скара с някого. Това на ръката се отбелязва с чрезмерно развита сърдечна линия. Човек може да се освободи от тази енергия, като почне да се занимава повече с някоя умствена работа, напр. с математика, геометрия или философия. Работа, която събужда повече мисълта Така този енергия ще премине към предната част на мозъка, където са мислителните способности. По тоя начин енергиите се уравновесяват и човек се развива правилно и хармонично, без ексцентричности. Тогава живота протича нормално. Затова е потребно знание. Който знае, сам може да си помогне в много нещо и при много случаи.

Закона на Любовта е разумен. Да обичаш, то значи: да стане една правилна обмяна. Затова във всяко същество, било то растение, животно или човек, ще намериш една хубава черта, която го отличава от другите и заради нея ще го обикнеш. Тогава от вас се отделя известно количество енергия и преминава в другата страна; така става обмяна.

Човек като почне да обича безкористно, помота и издига себе си. При обичта ще помагаш и ще ти помагат. Обмена става и живота тече правилно. Не стане- ли тази обмяна, става подпушване на известни чувства, което подпушване след време ще се изрази в една погрешка, в едно престъпление или в някоя болест.

Любовта бедност. болест и слабост не търпи. Изравняване става.

Кого да обичаме? Ако си болен, ще обикнеш някой здрав, ще го държиш в ума си и той ще ти предаде от тия здравословни енергии, които той има в изобилие, а ти си в нужда. Ако си слаб, ще обичаш силния и т. н. Въобще, онова качество, което желаете да придобиете, ще намерите съответен обект. в които това качество е силно подчертано и ще почнете да го изучавате. Но не само това, но ще почнете и да работят, тъй както те — даровитите, здравите, силните работят. Защото не е достатъчно само де мислиш за силния, но трябва да се упражняваш както него. Ти не можеш да станеш талантлив и гениален писател, художник или музикант, ако не работиш, ако не се упражняваш. Ето защо една немска поговорка казва: Ubung macht den Maister (упражнението прави майстора.)

Ако искаме да имаме едно правилно разбиране за живота, трябва да се стремим де бъдем добри проводници на Любовта. Само чрез Любовта ще познаете Бога; чрез нея Той се разкрива и изявява.

Как де обичаме?— Когото обичаме, да не го ограничаваме. Да оставим хората свободни, да се проявят тъй, както те разбират, без морализиране, без осъждане, без ограничаване. Дайте свобода. Защото Любовта освобождава. Който обича, той работи безвъзмездно и всеотдайно. Неговото дело само оставя трайни следи.

Да обичаме безкористно. Да обичаме тия, които няма кой да обича. И като обичаш някого, той до не знае за това. Не казвайте никому, че го обичате. Може да го обичате, да му помагате, но така, че той да не знае, иначе вие ще го ограничите и любовта ще се понижи.

Кое е истинска любов?

Когато вие изгубите всичко, що имате: сила. знание, богатство, здраве, обществено положение, и приятеля ви не ви напусне — истинска е Любовта му, защото е безкористна.

Любовта носи свобода. Тогава нека и нашата любов да освобождава, да помага и повдига. Това е Любов.

(по беседите)

Г. С.

Ани · 4 Април, 2020

За окултизма и окултната книжнина

(продължение от бр. 183)

VI. Мястото на беседите на Учителя в окултната книжнина

Когато третият клон е към края на своята дейност и е дал на света това, което трябваше до даде. Всемирното братство праща нов клон, дава но импулс на човечеството — явява се в света четвъртия клон, който има централното си седалище в България и се ръководи от Учителя П. Дънов. Всеки клон се ръководи от един велик посветен.

Този клон представя от себе си синтез на всичката минала дейност на Братството, като внася и един плюс — едно разширение и задълбочаване на знанието, в зависимост от разширението на човешкото съзнание и задачата на новата култура, която той подготвя.

Задачата и на този клон е да изнесе методите на Божественото учение в живота. И Учителя още в първата лекция на младежкия клас казва, че има като задача да изнесе практическата страна на окултната наука — това което може да се приложи в живота.

И като започнете да четете беседите на Учителя, ще видите, че те са проникнати от една велика мъдрост, от една мъдрост коя го учи, която ръководи, напътва и назидава, една мъдрост която посочва начини и методи, как да живеем в най-пълния смисъл на думата. В всяка беседа ще намерите най-малко три основни идеи, които същевременно са свързани с три метода — как човек да постъпва във физическия, в духовния и в умствения свят.

В беседите на Учителя ще намерите всички онези правила и методи, по които ще можете да се справите с всички сили и енергии, с които човек работи в трите свята. В беседите и лекциите човек ще намери всички онези методи и пътища за приложение на Божествената Любов. И затова с право можем да кажем, че учението на Учителя е учение на любовта. Беседите са изпълнени с примери и образци, за които Учителя казва: Всеки един пример, това е един метод, върху който трябва да мислите. Учителя постоянно говори, че знание без приложение е безпредметно, не само безпредметно, но и опасно. Затова той набляга, че всичко което се учи и предава в школата, трябва да се прилага.

В беседите и лекциите на Учителя, ученика ще намери всички онези методи, как да контролира и направлява своята мисъл и своите чувства, как да се свърже с висшите разумни същества, които ще го подигнат по-високо в неговото развитие.

В беседите ученика ще намери онези методи, които ще го доведат да влезе във връзка с Христа, и до посвещенията, за които се говори в окултната наука.

Като върховен път и метод, който се посочва в беседите, това е пътя на служенето. И Учителят казва в една беседа: най-високата точка, до която може да достигне човек, това е служене то на Бога. на Великия Космичен Дух.

В беседите ще намерите методи за разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Там ще намерите методи за регулиране отношенията между отделните индивиди и общества. Там ще намерите методи за организиране на едно общество по законите на живата природа. Там ще намерите новите методи за възпитанието на детето и на възрастния. Там ще намерите методи, как да учите и да придобивате знание. Там ще намери човек методи, как да придобие любовта и мъдростта.

В беседите на Учителя, ученика ще намери разгадката на всичките онази задачи и противоречия, които има да решава. Там ще намери методите как да разреши задачите на своя живот.

В беседите и лекциите на Учителя, ще намерите изнесено в нашата епоха най-пълно Божественото учение с всичките му му основни принципи и методи за приложение.

На основание на всичко гореказано, може да се каже, че беседите и лекциите на Учителя, са последния дар на човечеството от великия божествен Дух, който постоянно ръководи и направлява човечеството. Затова казвам, че онзи който иска да добие истинско знание и мъдрост, който иска да добие истинско окултно знание, трябва преди всичко да поучава беседите и лекциите на Учителя, които, също както и Евангелията, са във връзка с космичния ритъм; и като ги чете човек, той повдига мисълта си близа във връзка с космичния ритъм, пред него се отварят вратите на широкия свят и той влиза да учи във великото училище на природата.

В беседите всека дума има смисъл. Няма нищо произволно, а всичко е живо и целесъобразно както в самата природа. И затова, когато човек чете беседите на Учителя, той добива един подем не мисълта, едно повдигане и разширение на съзнанието — — усеща прилива на един нов живот в себе си.

Тъй като четвъртият клон който Всемирното Братство е изпратило, има за център България и се ръководи от Учителя, се явява като синтез на всичката минала дейност на Братството, плюс новото, което Божествения Дух внася в свята — последен център и огнище на Божествения импулс, който се дава днес на човечеството, то и беседите на Учителя се явяват като синтез на всичко онова, което е дадено в миналото, плюс новото, което се внася днес в свята.

Импулса, който се дава чрез учението на Учителя, има за задача да положи основите на новата, на славянската култура, в която ще се приложи Божественото учение на любовта, в която ще се реализира братството между народите.

В. Пашов

Ани · 4 Април, 2020

Философия на делото на Авг. Тйежковски

Основи на неговото учение и на неговата система

(продължение от бр. 182)

1. Делото като най-съвършена идентичност, като висше между висшите.

Битието и мисленето са двата абстрактни полюси на живото. Всичко реално, конкретно, органическо лежи между тях или по право съдържа ги в себе си като висш момент. (Уч. за Духа — III ч. §6) Задачата и целта на пълния, истинския живот е да асимилира, да оплоди тези абстрактни и безплодни понятия. Това е и задача на историята.

Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуване на контрастите във всемира е пълния, реалния живот на Духа, негова естествена, вродена цел.

Доколкото изкуството е първото примирение на Духа с природата. то и съответната естетическа култура и човечност в световната история е първата задача на човечеството, първата стадия на целесъобразния процес на световната история.“ (Prologomena 80,81. Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността.

Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени.

В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol. 112)

безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот.

Те са съкровища на културата, който практиката, приложението ще оползотвори, социалният живот ще развие.

Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н. са само специални степени, страни. Социалното творчество (практика) е висшето в живота на духа, висшия израз на религията, висшия синтез на живота.

2. Не мисленето, а приложението, делото е най-висшето. Превъзходство на доброто. Тйежковски и Хегел.

Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко. Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото. Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията.

За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото.

Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината.

Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски).

Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото.

Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството. Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел.

(следва)

П. Г. Пампоров

Ани · 4 Април, 2020

ПРИКАЗКИ И БАСНИ

Правосъдие

(стара приказка)

Лисицата и котката имали да делят парче сирене.

— Слушай, рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздали Лъвът — най силният. Той разбира тия работи.

Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било в котката съгласила се.

Намерили лъвът и му изложили работата.

— Това е лесна работа, рекъл той. Добре сте сторили, че сте дошли — това тъкмо най много ми приляга — да въздавам справедливост. Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни.

Едното натегнало. Той отхапал от него. Сега другото натегнело.Той отхапал и от него. Лисица, та и котката търпеливо гледали. А парчетата на сиренето ставали все по-малки. Като разбрали на къде отива работата, котката взела жално да се моли: — Не може ли и така да ни ги дадете, де не са толкова точни?

— Не може, отсекъл лъвът. Това е правосъдие, справедливост! Имайте предвид, че недоволните подлежат на наказание — и тъй ги изгледал, че те забравили сиренето и хукнали да бягат.

Великият майстор и щуреца

Велик майстор оградил със стена огромна една градина. И като завършил знаменитото си дело, той застанел доволен на сред и започнал да я оглежда с радост.

След малко пред него се оперил един щурец и започнал да му нарежда...

— Голяма е стената ти, но знаеш ли, че тя съвсем не е съвършена — тя има дупки?

Усмихнал се великият майстор.

— Зная, рекъл той, ако нямаше тия дупки ти не би могъл да минеш през нея и се явиш пред мене.

Привидните погрешки на висшите същества са условия или възможности за да можем ние да се приближим при тях.

Л. Лулчев

Ани · 4 Април, 2020

ПРЕДСКАЗВАТЕЛНО ВИДЕНИЕ

Може би няма семейство, в което да се не споменува за някое загадъчно предвещание, което се със случило с някой от членовете на това семейство. Всяка година четем и слушаме за все нови и нови загадъчни случки, пред които стои еднакво безпомощно разумът, както не простия човек, така и на способния учен. Тия случаи не могат да се разберат, не могат да се обяснят задоволително с помощта на днешните научни познания. И тъкмо за това, не можейки да ги разберат и обяснят, множество интелигентни хора предпочитат просто да ги отричат, докато един ден истината, тъй да се каже, не им избоде очите.

Един такъв случай, главното лице в който е бил държавният прокурор Д-р В. Юберхарст, е станал в Германия, в 1925 год., като е бил описан подробно в някои вестници.

Д-р Юберхарст а бил човек с позитивни възгледи, като винаги до тогава с отричал възможността за каквито и да било окултни явления и е бил решителен враг на някакъв мистицизъм. И тъкмо с него се случило нещо, което го излекувало напълно от неговия скептицизъм.

Според както сам Д-р Юберхарст разправя, той прекарвал в 1925 год. отпуската си в Бавария, гдето често яздел но кон. Връщайки е веднъж от една такава разходка доста късно, внезапно конят му се спрял, ушите му настръхнали и започнал да трепери. По средата на пътя, срещу него, вървял някакъв човек с огромен предмет на гърба си. В момента луната се показала иззад облаците и осветила пешеходеца, който бил облечен с тъмносиня широка дреха, каквито носят работниците. На главата му имало работническа шапка и мустаците му били увиснали, като на Ницше. Очите на загадъчния пешеходец били втренчени напред, той вървял без де поглежда доктора, който видял, че товарът на гърба му представлявал един ковчег. Конят не преставал да трепери, и, когато работника се съвсем приближил, той се дигнал на задните си крака.

„Натиснах го силно с шпорите, — разказва по-нататък сам Юберхарст — и след малко конят полетя бързо към дома. Аз се озърнах назад, но не се виждаше вече никакъв пътник. Помислих, че може би, се с отбил в някоя странична пътека. Дома никому не разправих за тази случка. Сутринта запитах слугинята, дали никой от съседите не е умрял. Тя ми отговори, че никой не е умрял. Но аз не можах да се успокоя. Затова при разходката си се отбих при местния продавач на ковчези и го запитах:

„Кога продадохте последния ковчег?“

„Преди пет седмици“, беше краткия му отговор. Нищо не разбирах от всичко това. И дълго време не можах да забравя тази случка. Но новите впечатления тъй ми подействаха, че малко по-малко тя съвсем изчезна от паметта ми. Отпуската наближаваше вече към края. Приготовлявахме се вече с жена си за Берлин. Беше хладен есенен дан, когато се приближавахме до гората. Но в пътнишкия влак нямаше вече места. Блъсканицата ми се виждаше толкова по-неприятна след лятната почивка всред селската тишина. Никъде не можахме да си намерим място, докато най-после наместихме нещата си в колата зад локомотива. Излязохме пак на перона, като ходехме напред назад.

Отведнъж се спрях и хванах жена си за ръката. От стъпалата на локомотива слизаше... Да. Не се лъжех... От локомотива слезе и идваше насреща ми моят вечерен „познайник“. Същата дреха, същата шапка, увиснали мустаци и очи втренчени напред... познал го бих между сто хиляди, милиони хора. — „Какво ти е, че така пребледня,“ — запита ме жена ми. Набърже й разправих какво се е случило. Най-напред се засмя, но после дълбоко погледна в очите ми и каза: „Знаеш ли какво? Може би това не е случайно... Може би то наистина значи нещо... Е, защо да бързаме, нека тръгнем с другия влак. Не обичам колата веднага след локомотива. Пак мина покрай мене човекът с ковчега...“

„Качвайте се!“... Нещо в мене трепна. Едва намерих време да изхвърля от вагона нашите неща и да скоча. Влакът тръгна. Решихме да заминем със следващия влак. След четвърт час, забелязваме отведнъж, безпокойство на гарата, покрай нас угрижени тичат телеграфният чиновник, после началникът на станцията. Приближих се до една купчина говорещи хора от които разбрах следното: току що тръгналият влак дерайлирал. Току що пристигнала телеграма: Локомотива и предният вагон съвършено разрушени. Машинистът мъртъв... Началникът на станцията изпрати помощен влак... Погледнахме се с жената един друг. Какво означава това?

(превод от чешки)

Вход

Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184

Recommended Posts

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход

Дарение за сайта

Активност