Арбанашката комуна 1923 - 26 г.

[Ани]

АРБАНАШКАТА КОМУНА 1923 - 26 г.

В началото на века с голяма сила слизат идеите за колективен живот сред младата българска интелигенция. Желанието на група млади хора да приложат идеалите на Братството в съвременното общество ги подтиква към създаване на комуна в с. Арбанаси - историческо селце на няколко километра от В. Търново.

През 1923 г. Петър Камбуров, изпълнен с представите за пълна хармония от общ колективен труд, общи молитви, общо хранене, убеждава баща си да продаде всички имоти в Стара Загора, въпреки предупрежденията на Учителя да не продава.

Учредителите на комуната са били хора с градски тип мислене, липсвал им е опит и познания в областта на земеделието. По професии са били: офицер, инженер, дърводелец, плетачка и др.

Единствено справящи се били: Петър и Марин Камбурови. Лично майка им е осъществявала всички битови проблеми: изхранване и пране.

Независимо от факта, че опита на Арбанашката комуна се оказва несполучлив, комунарите със своите сказки за духовните истини, със своите музикални и театрални изяви оставят впечатляващи въздействия сред хората в селото. И до днес са живи братските песни, изпълнявани от някогашните младежи. Оставили са отлични впечатления със своята честност и преданост в работата.

Според Учителя идеята за комуналния живот е слязла от Божествения свят, а истинската комуна ще се осъществи след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята. На въпроса на комунарите как ще живеят дотогава хората, Учителят отговаря: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата на групи от по няколко семейства. Ще зависи от хармонията, която имат по между си“.