Jump to content

Пътят към светлината - биографичен очерк за Петър Пампоров. Зоя Начева


Recommended Posts

ПЪТЯТ КЪМ СВЕТЛИНАТА

БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ПАМПОРОВ

Зоя НАЧЕВА

Сто и десет години изминаха от рождението на Петър Пампоров - учител, есперантист и последовател на Петър Дънов. През 2003 г. се навършиха и 20 години от началото на незримото му присъствие сред нас, неговите съграждани и всички, които са се докосвали пряко или косвено до неговата богата душевност, слушали са неговите пламенни и въодушевени слова за този рай, наречен България, и са се възхищавали на любвеобилния му поглед към света.

По повод на годишнината в Държавен архив-Смолян приключи научно-техническата обработка на богатия му личен документален архив - една истинска съкровищница от идеи, мисли и философски възгледи за вярата, любовта, доброто, за вечното и непреходното у човека.

В общо 242 архивни единици са систематизирани изключително ценни, оригинални документи, характеризиращи богатата му лекторска дейност не само в България, но и в страните от Европа и Азия, кореспонденция с есперантисти и последователи на Дънов от цял свят (на руски, сръбски, полски, немски, английски, есперанто и др. езици), снимки и документи от световни есперантски и вегетариански конгреси, обемна кореспонденция между членовете на Бялото братство, оригинални записки на беседите на Петър Дънов (1921 - 1947 г.), дневници със записки от екскурзии на братството до Рилските езера и Витоша, текстове на песни, молитви, паневритмия и др.

Безспорна ценност във фонда са теософските разработки на един от най-верните и всеотдайни последователи на Учителя Петър Дънов по основни проблеми от Учението за Любовта, философските му възгледи за живота, разработките му по темата “Христос и съвременното християнство”, ръкопис на неиздадената книга-ръководство за бъдещите последователи на Бялото братство, бележките от пътувания в чужбина, материали за есперантското движение у нас и по света, преведени на есперанто трудове на Петър Дънов, богат снимков материал , непубликувани стихове на Пампоров и незавършеният автобиографичен очерк “Моят жизнен път към светлината и любовта”.

Целият живот на този известен смолянчанин е подчинен на последователно усвояване идеите на Христос и прилагането им в ежедневния живот. Още от ученическите си години той търси своя идеал извън рамките на “опороченото и доведено до формалност” в църквата Христово учение. Обиколил всички европейски държави, стигнал дори до Япония, натрупал впечатления и преживявания, Петър Пампоров стига до извода за необходимостта от морално възраждане “...за всеки отделен човек, за всяко семейство, за всеки народ, за цялото човечество - за да престанат хората и народите да лъжат себе си и другите, да вършат неправди и кражби; за да се откажат от егоизма, насилието, убийствата и порочния живот и да почнат нов живот на чистота и безкористие, на истина и справедливост, на любов, братство и мир.” Пампоров характеризира идеала си за новия човек, който според него трябва да има светъл ум, чисто сърце, широка душа, мощен дух и да служи на Цялото, на Бога, който е жив във всичко. Той трябва да бъде сбор от добродетели, а не от престъпления.

В основата на новия морал той поставя единството на живота с Бога. ”Бог е във всичко: и в атома, и в Слънцето, и в минерала, и в растението, и в животното, и в човека... Целият Космос е тяло на Бога, а ние сме клетки на Цялото.”

Необходимостта от морално възраждане преминава като основен мотив във всички негови теософски разработки. Любовта към Бога и всичко живо, както и служенето на Бога, е новият морал, който ще донесе братството, мира, хармонията и чистия живот. Смисълът на живота Пампоров вижда в духовното раждане, т.е. да признаем в себе си, че ние не сме тялото - преходно и смъртно, а душата - вечна и безсмъртна, любяща и светеща, в която са вложени в зародиш всички добродетели и човекът е Син Божи - носител на любов, мъдрост и истина. Апелът му е да се възстанови чистотата във всяко общество като се образува сдружение за чист живот, да мислим добро за всички хора, да виждаме Божественото в тях и така да бъдем чисти и светли, да бъдем разумни и любящи. “Изчистете ума си от всички нечистотии и неправилни мисли; изчистете сърцето си от всички отрицателни и користолюбиви чувства и желания, ако искате да потече във вас Божия живот, Божиите блага и благословения. Изисква се абсолютна чистота и безкористие.”

Венец на изобилието от житейски и теософски мъдрости в многобройните му записки и размисли е, че “Ключът за отварянето на всяка врата е знанието, а целта на знанието е да освободи човека от страданието: Мъдростта ще провери ума ти, ще даде своята светлина, която ще освети твоя път и знанието ще даде своята помощ... Благодаря ти, Господи, че си ни удостоил с твоята велика благодат днес да посетя великия Божи храм на Мъдростта. Да се измия в кристалните води на езерото на чистотата - чудната къпалня на Любовта, която чрез живите води носи изцеление на всички недъзи, здраве, живот и безсмъртие.” Целият жизнен път на Пампоров е безспорно доказателство за това, че животът не иска само молитви, а дела.

Житейската му биография започва в гр. Смолян (тогава Пашмакли, б.а.) на 30 януари 1894 г., когато в семейството на Георги и Шина Пампорови се ражда син - Петър. Дядо му е Райчо Хаджибелев, по прякор Пампора, чието име носи курортът Пампорово. Когато градят черквата “Св. Георги” и турската полиция затваря дюлгерите в Беевия конак, защото строили без разрешение, той за една нощ стига до каймакамина в Ксанти, за да вземе тескере за строежа. “Аферим, чоджум, ти си като пампор!” (на турски - влак) - изумени от пъргавината му възкликват турските полицаи. Неговият син - Георги Пампоров, е първият кмет на Пашмакли (дн. Смолян) след Освобождението от турско на Родопите през 1912 година.

Pamporov_005.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Внукът на Райчо и син на Георги - Петър Пампоров, получава основно образование в родния Смолян, а прогимназиално в с. Райково. Като отличник на випуска настоятелството и родителите го насочват към Цариградската духовна семинария, която подготвя по онова време учители и свещеници и за Одринско и Македония.

Pamporov_006.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

В Цариград учи от 1908 до 1912 г. с прекъсване за няколко месеца (през април-юни 1911 г.), поради увлечение по идеите на Толстой и желанието му да ги следва като се посвети на апостолство. Това е първият му опит да приложи Христовото учение в живота си, а не само да го изучава. Раздава на съучениците всичко, което има в повече - книги, дрехи, пособия. Започва да работи физически труд в градината на семинарията. Спи на дъските, завит само с горна дреха. Максимално опростява начина си на живот, храни се скромно с вегетарианска храна. Заявява на учителите, че не желае повече да изучава църковните учения, които оправдават войните, смъртното наказание и иска да прилага идеите на Толстой. В спомените си за това време, по-късно пише: “Една нощ, загледан в звездното небе, аз изпитах неземно блаженство, като че всички звезди ми се усмихваха, като че съм едно с цялата Вселена, състояние на неземно щастие - сливане на душата с безкрайния живот - или пробуждане на Божественото, космичното съзнание ”. Това става през пролетта на 1910 г., когато е на 16 години. Учителите го връщат обратно вкъщи на почивка като обясняват на родителите му, че се е преуморил от четене или по-точно, че се е побъркал от четене.

През 1912/1913 г. е учител в първоначалното училище в с. Турян, до есента на 1914 г. работи като чиновник в Околийското управление и като книжар. След Балканската война продължава обучението си в Софийската духовна семинария отново като стипендиант (1914-1916 г.). В София попада на теософска литература, постепенно се запознава с индийската философия, която му дава знания за законите на еволюционното развитие, за прераждането и кармата, за безсмъртието на човешката душа.

Pamporov_007.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

По време на следването в Софийската духовна семинария се свързва с последователи на Толстой - Ст. Андрейчин, Сава Ничев, Илия Стефанов и др., които основават първата християнска комуна в с. Ясна поляна и започват да издават сп. “Възраждане”. Свързва се и е основателите на Вегетарианския съюз, които чрез вегетарианството като първо стъпало към духовен живот се стремят да прилагат Христовите идеи за чист, природосъобразен живот, без алкохол, тютюнопушене и месоядство. Скоро се озовава и на ул. “Опълченска”, 66 на неделна беседа в дома на Петър Дънов, за която първа среща по-късно пише в спомените си: “Моята съдба беше решена. Аз почувствах, че тука намерих Учителя, който говори с власт, а не като книжниците и фарисеите, които говорят с интерес или защото им плащат. ”

Pamporov_008.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

В края на юни 1916 г. завършва с отличие Софийската духовна семинария. Има възможност да получи стипендия, да следва в странство в Духовна академия и да се издига в духовната йерархия, но отказва. Постъпва в 21 Пехотен полк за отбиване на военна повинност. В Школата за запасни офицери в Княжево против убежденията си е принуден да се учи на стрелба и как се убиват хора. Изпратен е на Южния фронт, когато започва Първата световна война. Раздвоението му се засилва. Твърдо е решен да не стреля, носи револвер със себе си, но без патрони. Попада в плен при сърбите и две години прекарва отначало в Солун, а после в Ниш. Приема го като справедливо наказание за участието си във войната. Връща се в края на юни 1920 г. за щастие на родителите, които го мислят за загинал.

Pamporov_009.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Започва нов период в неговия живот. Сбъдва се голямото му желание да стане учител и през 1921 г. записва специалност “Педагогика и философия” в Софийския университет. Посещава и сказките на Софрони Ников от теософското общество, работи като член на Вегетарианския съюз и посещава неделните беседи на Петър Дънов. Завършва за три години и през 1924 започва работа като учител в Севлиевското смесено педагогическо училище, но през 1926 г. е уволнен от Цанков “завинаги от всички училища в Царството”, заради прогресивните възгледи, несъвместими с официалната политика в страната. “Всяко зло за добро” - му казва по този повод Петър Дънов. И наистина, уволнението му дава възможност да бъде по-близко до него и да слуша редовно беседите. Живее в малка къщичка в Изгрева (селището на Бялото братство). Лишен от възможността да упражнява любимата учителска професия, Пампоров постъпва като инспектор в Кооперативното застрахователно дружество “Учителска каса”. Така има възможност да пътува из цялата страна, да посещава училищата и да изнася беседи за трезвеността, туризма, любовта към природата, есперанто и др.

През 1929 г. по предложение на Дънов заминава за Чехия, където участва с доклад на есперанто в Международния вегетариански конгрес. Оттам заминава за конгреса на спиритистите в Радованице (Словакия), а след това присъства на Световния есперантски конгрес в Будапеща (Унгария). Участва в Първия педагогически курс за учители по есперанто по метода на Андрео Че. Получава диплома и право да ръководи курсове из цяла Европа. Пред него се открива възможността за широко пропагандиране на международния език, а чрез есперанто за изнасяне на сказки за България и нейната богата култура. Запознава се с много европейски учени, завързва контакти с представители на различни страни.

Pamporov_010.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Скоро получава и първата покана през 1930 г. - да ръководи есперантски курс в Южна Франция, където, след големите наводнения край р. Гарона, е организирана бригада от квакерите (доброволна гражданска служба, б.а.) от младежи от Цяла Европа за един месец да работят безплатно. Пампоров трябва да работи заедно с тях и в свободното време да провежда курса. На път за там минава през Швейцария, където в същото време се провежда теософски конгрес. Запознава се с Ани Безант, Летбитер и др. теософи. Посещава и Женева, където се среща с биографа на Лев Толстой - Павел Бирюков, който живее в едно село до Женевското езеро.

Pamporov_011.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

След Швейцария и Франция участва в Световния есперантски конгрес в Оксфорд - Англия. Остава два месеца в Лондон, изнася сказки в Манчестер и други градове.

Продължава своето пътуване из Европа през Германия за Полша и Латвия, където има покана да ръководи курс. Престоява шест месеца в Рига като посещава още Естония, Финландия и Литва. В латвийската столица се свързва със стар аристократичен род от епохата на немското кралство. Дълго се колебае дали да приеме от херцога ръката на единствената му дъщеря, но любовта към България, към родната планина надделява и той донася със себе си само спомена за богатата латвийка. Връща се на следващата година през Полша и взема участие в Световния есперантски конгрес, който през 1931 г. се провежда в Краков.

В България през периода 1931-1934 г. продължава да работи като инспектор към Учителската взаимоспомагателна каса и същевременно често пътува. Изнася сказки и организира курсове в различни градове на страната, чете лекции, разказва впечатленията си от Европа и градовете на Стария континент.

Pamporov_012.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Поканен е от Есперантската лига да изнесе сказки в Югославия през пролетта на 1934 г. В продължение на три месеца изнася 48 сказки пред есперантски дружества в средни училища и гимназии. Оттам продължава пътуването си в Италия -Триест и Венеция, минава през Австрия, Германия и Дания, за да стигне до Швеция - страната на среднощното слънце и да участва в поредния Световен есперантски конгрес в Стокхолм през август 1934 г. През септември и октомври с.г. изнася сказки за България по време на обиколките си из Швеция, запознава се с културата на скандинавските народи. На връщане за родината отново минава през Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша като изнася сказки за природата и културата на България.

През 1936-1937 г. отива за една година в Полша, където се занимава с проучване на религиозната философия на славянството. Там се запознава с видния полски философ Август Циешковски и превежда на български неговото научно-философско и поетично-религиозно творение “Отче наш”. Свързва се с теософското общество, основава кръжок на Бялото братство. В гр. Познан през декември 1936 г. участва в Първия конгрес по окултизъм, където изнася доклад на тема “България - духовно огнище в миналото и днес”.

Pamporov_013.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

През октомври 1937 г. до май 1938 г. отново посещава Югославия. В Белград, Загреб и други градове изнася сказки на есперанто. През есента на 1939 г. възстановяват учителските му права и той се връща към любимата учителска професия. Учителствува по една година в мъжките гимназии в Русе и Ямбол, а от 1943 г. до 1948 г. преподава в Учителския институт в Бургас.

Pamporov_014.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Последните десет години от своя активен творчески път посвещава на Райковската гимназия. Същевременно води есперантски курсове и съдейства за развитие на есперантското движение в Смолянския край.

Pamporov_015.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Шестото си задгранично пътуване осъществява през 1959 г. до Полша, за да участва в Световния юбилеен есперантски конгрес във Варшава (посветен на 100-годишнината от рождението на Заменхоф). Тук се запознава с представителя на Оомото (Япония), който по-късно през 1965 г. го кани на 50-ия Световен есперантски конгрес в Токио.

Pamporov_016.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Така Пампоров се оказва за три месеца в Страната на изгряващото слънце, обикаля всички по-големи градове и разпространява езика на д-р Заменхоф.

Pamporov_017.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Pamporov_018.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

През следващата 1966 г. участва в работата на 51-ия Световен есперантски конгрес, който се провежда в Унгария - Будапеща. През 1967 г. за девети път напуска границите на България и се отправя за 21 дни в Полша и Чехия (гр. Острава). Така успява да създаде множество приятелски връзки с видни общественици и учени от цял свят.

Pamporov_019.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Като ревностен последовател на Петър Дънов и разпространител на идеите на Всемирното Бяло Братство у нас и по света поддържа богата кореспонденция със съидейници и успява да събере богата лична библиотека. За жалост органите на МВР правят няколко обиска в дома му и част от ценните издания са безвъзвратно изчезнали. Иззет е от Държавен архив и личният му архив, предаден от самия него още на 13 юни 1969 г. Едва през 1993 г. всички конфискувани материали бяха върнати отново на неговите близки и чрез Георги Анастасов Белев (син на сестрата на Пампоров - Елена) постъпиха отново на съхранение в Държавен архив - Смолян, като същевременно бяха добавени и нови материали.

След 89 преживени години на душевни трепети и тревоги, на безрезервно отдаване на опит и знания, на огорчения и разочарования заради отнетата му възможност да бъде по-дълго време сред близки и роден край, Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. Неговият труд, неговата “младежка енергия отшумява из Европа”. Единствената му привилегия винаги е била “да разказва с любов и тъга за България”.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...