Jump to content

Предучилищна възраст


Recommended Posts

ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (1894-1899 г.)

Централните Родопи (Ахъ-челебийска околия тогава) до 1912 г. бяха в пределите на Турция. След Балканската война границата се премести на юг. В деня на раждането ми баща ми е бил на работа в с. Хвойна, в България, кожар. Той си спомня, че тогава в същия ден - 30 януари, се родил и престолонаследника на Фердинанд - Борис. Из цяла България биели камбаните и всички деца, които се родили в същия ден, трябвало имената им да се съобщят на Царското семейство, за да получат награда. Същият ден и той получил телеграма за моето раждане. Условията на живота в този край са били трудни. Повече от българите християни живеели и се препитавали със занаяти - били шивачи, зидари, овчари и отсъствали от къщи по 10-11 месеца. Българите мохамедани били земеделци и водили заседнал живот. Те са имали повече и по-плодородна земя.

Децата от малки са живеели близо до природата - в трудова обстановка. Почти всяко семейство имало по 1 крава, по-състоятелните по 2 и повече. Занаятчиите се връщаха през зимата, по Коледа - зидари и шивачи, а овчарите - през лятото. Децата от малки се учеха да помагат на родителите си.

Аз си спомням как през лятото по 2-3 месеца децата се събирахме и пасяхме кравите, а по обяд се къпехме в реката. Земеделският живот изисква и млади, и стари да вземат участие в труда и да помагат на родителите си. Това е благоприятно условие за възпитанието - децата от малки се учат да работят.

Разбира се, до 6-7 годишна възраст - децата всред тази красива природа имат възможност да растат и се развиват на слънце, на въздух, край реката, в гората, с другари и с близки по нивите. Близкият живот до природата, в трудова среда, помага децата да получат добра основа на възпитанието. Децата бяхме длъжни да уважаваме и почитаме старите, да помагаме според силите си вкъщи и навън на родителите.

Нямаше детски градини, но всички жени си гледаха децата, гледаха дома, предяха, тъчаха през зимата, а лете бяха по ниви и градини. Макар българите християни да бяха занаятчии и те си имаха по малко земя, колкото да хранят една крава. Примерът на възрастните е главният фактор на възпитанието. Така е било и така ще бъде. Честният, добрият човек ще даде добър пример на децата си. Спомням си винаги един урок, който моят баща ми даде, за да го помня през целия си живот. Аз бях на 5 години. Играех край брега на р.Арда, в с.Арда, където бяхме за 2 години цялото семейство. Ние играехме на копчета от дрехите, прострени край реката. Съседите се оплакват на баща ми, че съм крал копчета. Баща ми за първи и последен път ми удари 1-2 плесници, като ме предупреди друг път никога да не правя това. Той не беше чел учебници по възпитание, но постъпи правилно. Той не лъже и не краде и не искаше и неговите деца да лъжат и да крадат. Аз запомних този урок през целия си живот и съм благодарен на баща си.

Един крадец, осъден на смърт чрез обесване, е казал, че майка му е била причината да свърши така трагично своя живот, защото когато откраднал едно яйце, тя го насърчила, вместо да го накаже. Колко е важен примерът на родителите! Децата гледат какво вършат родителите и изобщо възрастните и подражават. Те не мислят още. Спомням си, как като ученици от първите години, лете ходехме да се къпем в реката и там се учехме един от друг да пушим. Тогава нямаше готови цигари, а всеки сам си свиваше цигарата. Продаваха се цигарени книжки и тютюн по отделно. Ние крадяхме тютюн от бащите си, а вместо цигарени книжки - вестници. И който можеше да изкара тютюневия дим през носа си, минаваше за герой. Помня, че и аз се мъчех да се науча да пуша, макар че това беше много неприятно. Ако възрастните знаеха каква голяма отговорност имат за лошия пример, който дават на децата си с тютюнопушенето, те не биха пушили. Това е все едно да вържеш камък на врата на детето. Разбира се, че то ще потъне в морето на живота.

Гергьовден беше голям празник, особено в нашето селище, понеже църквата е на Св. Георги и в този ден идваха гости от всички околни села. През целия ден посрещахме гости и разбира се, черпехме ги с ракия, вина, кафе. Най-напред обаче черпеха със сладко.

Един път, бях още малък, аз издебнах момент, когато моите родители изпращаха гостите, за да опитам ракията. Предполагах, че тя е сладка, щом големите я пият. Като пийнах малко, изгоря ми устата и аз си мислех, защо ли тогава толкова я обичат? Аз разбрах гибелните последствия от алкохолизма и станах въздържател за цял живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...