Как станах трезвеник

[Ани]

КАК СТАНАХ ТРЕЗВЕНИК

Веднъж учителят по френски Дечковски изнесе една сказка върху алкохолизма и тютюнопушенето пред всички ученици. Сказката беше добре обоснована, с примери от живота, с изчисления - какви суми човек ще изразходва например, ако 50 год. пуши и пие умерено. Това са десетки хиляди лева, за да се трови, за да изгуби здравето и да разруши семейството си.

И той ни съветваше: да решим в себе си никога да не пушим и да не пием алкохолни пития. Вместо да си даваме парите за тези гибелни привички, нека си купуваме ценни книги от най-великите писатели и така да си имаме малка, но избрана библиотека, която ще ползва и нас, и нашите близки. Впечатлението от сказката беше толкова силно, че аз реших да бъда трезвеник и въздържател, никога да не пуша и да не пия спиртни питиета. И почнах да си купувам ценни книги, за да подхранвам ума и сърцето си със светли мисли и нови знания, с благородни чувства и добри примери на великите мъже. През целия си живот аз си спомням с любов и признателност за този образцов и скромен учител, който със слово и жив пример запали в мен съзнанието за трезвен, въздържан, разумен и природосъобразен живот.

По-късно като учител и лектор аз имах възможност да изнасям в училища, читалища и на събрания стотици сказки върху трезвеността и въздържанието и всякога примерът на този мой учител светеше пред мен. Аз се убедих от опит, че началото и краят на всяко възпитание е личният пример. И затова за учители могат да бъдат само такива лица, които имат възвишен морал и чист живот, които да възпитават не с думи, а с дела. Необходим е, поне за учители, лекари, свещеници, морален минимум - да не пушат и да не пият, защото иначе те развращават народа, разлагат го морално. Ако тези, които трябва да светят, живеят в тъмнина, тогава кой ще свети на този народ? Народът е като децата: той гледа делата (на учителите, лекарите, управниците, “учените”), а не думите.