Jump to content

Духовно пробуждане


Recommended Posts

ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

Още към края на първата учебна година в семинарията започнаха да се явяват съмнения в моята детинска, искрена, православна вяра. Аз свързвах, естествено, православната вяра с Евангелието и не виждах никакво противоречие. Обаче в Цариград, аз още ученик от първия курс, предан, ревностен християнин, забелязах, че учениците от горните курсове, когато целуваха иконите, не правеха това с подобаващо чувство, а някои даже никак не ги целуваха или само допираха с носа си иконата. Те, които повече знаят, повече са учили, защо така постъпват? Това не може да не окаже влияние. Когато запитах някои от тях, те се усмихваха подигравателно и казваха: малки сте още, ще разберете. Или направо си изказваха своето неверие и атеизъм. Под влиянието на науката и на социализма много от семинаристите бяха изгубили вярата си в православието, ако не и в Евангелието. По-късно аз се научих, че имаше голям идеен кипеж и търсене - особено в по-горните класове, когато критичното мислене се развива, събужда се умът и младежът започва да се отърсва от старите вярвания, отживели своето време. Идеите на социализма, материализма, анархизма бяха проникнали вече и в семинарията, макар и в единици. Бунтовен дух се носеше, който намираше храна и от лошите примери на някои учители - възпитатели, както и от някои неправди. Децата и младежите много бързо възприемат и чувствуват неправдите. Имах един възпитател, който живееше в пансиона и често ходеше в града, когато беше свободен от дежурство. Късно през нощта той се връщаше пиян. Това не можеше да не се отрази отрицателно. Какъв пример може да бъде този възпитател и какво влияние може да има над учениците освен отрицателно? След години същият възпитател стана монах, завърши Духовната академия, стана владика и даже екзарх и този външен успех той достигна само благодарение на дипломатическите си прийоми. Той беше роден за дипломат, а не за духовен водач. Впрочем и сега има епископи, владици и папи, които слугуват не на Христа, а на Кесаря и на своите амбиции.

На втората година в семинарията избухна добре организиран бунт против управата на семинарията и против някои положения от правилника за изпитите. Почти всички курсисти от всички курсове, с изключение на тия от I курс, обявиха стачка и не посещаваха уроците. Нас, I курс, ни преместиха временно в града - кв. Пера, в българското училище. Там се занимавахме, а другите бяха изпратени по домовете си и изгубиха една година. Държаха се достойно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...