Jump to content

Опит да приложа Христовото учение


Recommended Posts

ОПИТ ДА ПРИЛОЖА ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ

Аз реших да приложа идеята за Божията Любов - Любов към всичко живо - тъй както беше изложена в “Християнско учение” на Л. Толстой. Раздадох всичко, което имах в повече -книги, дрехи. Почнах да работя физически труд с градинарите на училището, за да си изкарам прехраната; престанах да посещавам занятията в класа като заявих на учителите, че не ми трябва диплома, за да учителствам за заплата. Вечер отивах да спя в малката стая, където учениците свиреха и спях на дъските, завит само с горна дреха както Марк Аврелий - римски император, спал с плащта си. Реших да опростя живота си. Хранех се скромно, с работниците.

Почнаха да идват моите другари - съученици и учители, да ме питат и да ме разубеждават да не правя това. Това ми даваше повод да развивам идеите на Толстоя за живот според Евангелието; заявих на учителите, че не искам повече да уча за дипломи - църковното учение, с което се оправдават войните, смъртното наказание, съвременния строй - това е учение, противоположно на Христовото. Искам да живея и да прилагам идеите на Христа - да проповядвам с делата си, а не само с думи.

Разговорите с учениците - в междучасията те идваха в градината - бяха интересни. Учителите идваха да ме “вразумяват”, но аз държах на новите идеи.

Бях решил в себе си да напусна училището и да тръгна от село в село, да работя, колкото да заслужа хляба си и да проповядвам чистото Христово учение. В себе си чувствувах голяма радост, мир, любов към всички души. Вечер се разхождах, наблюдавайки звездите до късно през нощта. Изпитвах хармония, вдъхновение, желание да споделя с всички това, което преживявах, че наистина любовта към всички живи същества дава щастие за човешката душа.

Една нощ, загледан в звездното небе, аз изпитах неземно блаженство, като че всички звезди ми се усмихваха, като че съм едно с цялата Вселена, състояние на неземно щастие -сливане на душата с безкрайния живот или пробуждане на Божественото, космичното съзнание - описано в дневника ми.

Това беше през пролетта на 1910 г., в началото на месец март. Аз бях на 16 години и 1 месец. Няколко дни аз живеех в такава светлина, радост, мир, които не мога да опиша.

Моите съученици, на които бях раздал книги, дрехи и пр., ми съчувстваха вътрешно, макар че спореха. Аз чувствах тяхната симпатия. Но учителският съвет, след като много от учителите не успяха да ме накарат да посещавам класа, решили да ме изпратят у дома на почивка. Чел съм много, преуморил съм се. И заедно с един човек ме изпращат до Ксанти да ме придружава, а телеграфират на баща ми да дойде и ме посрещне. Нали съм 16-годишен още малолетен.


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...