Jump to content

Две години в Софийската духовна семинария


Recommended Posts

ДВЕ ГОДИНИ В СОФИЙСКАТА

ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ.

1914/1915 г. и 1915/16 г.

Запознаване с индийската философия и теософията.

Усилена вътрешна работа. Дружба с последователи на Толстой.

Две години бяха минали, откак аз бях напуснал Цариградската семинария. Години бурни, години на война и големи промени. Аз вече бях опитал живота вън от училището. Бях опитал да постъпя в класическа гимназия, но без успех. Съдбата или Провидението пак ми помогна. Макар че бяха ми отнели стипендията в Цариград, учителите пак ме приеха, предполагайки, че животът сигурно ми е подействувал и ме е научил да бъда по-благоразумен. Аз действително бях вече по-разумен, научих се да мълча за своите вътрешни, интимни убеждения и последните години да използвам за работа над себе си.

Една малка група ученици съвсем естествено, съчувствайки на идеите на Толстоя, беше средата, в която споделях своите разбирания. Уроците за мен не представляваха трудност. Имах свободно време и можех да чета.

Важно събитие беше запознаването ми с индийската философия. Попадна ми книгата: “Потайната религиозна философия на Индия” от браман Чатерджи - лекции, четени в Европа. След като познавах вече учението на Толстоя или по-точно на Христа, на Евангелието в неговата чистота, очистено от църковни тълкувания, тази книга беше ново откровение, което разширяваше моя умствен кръгозор. Много добре бяха изложени и обосновани законите на еволюцията на човешката душа, чрез прераждането и кармата (закони за причини и последствия). Пътят към съвършенството е дълъг. В един човешки живот не може да се измине. Един човешки живот е само един ден в безкрайния път към съвършенството на Отца. Хиляди години човек се преражда на земята, докато се освободи от егоизма и заблудата и стане ученик на Любовта и Мъдростта.

След тази книга аз почнах да чета теософска литература, която още повече разшири и задълбочи моите познания. “Теософия” е гръцка дума и означава Божествена Мъдрост или Богомъдрие. (Теос - Бог; София - Мъдрост).

Единството на всички религии, това е основната истина, която прогласява теософията. Всички религии са основани от Божии посланици - напреднали духовно учители, каквито са били Конфуций и Лао Тсе в Китай, Браманизма и Буда в Индия, Зороастър в Персия, Мойсей и Христос в Палестина, Мохамед в Арабия. Съществува Всемирно Братство на светлината и любовта, което ръководи човечеството и глава на което е Христос. Религиите преди Христа бяха подготовка за неговото идване и затова те са били съобразени с тогавашната степен на развитие на народите. Безсмъртието на душата, прераждането, кармата или законът за правдата и възмездието, любовта към Бога и хората - това са основни истини, общи за всички религии. На народните маси тези учения са били предавани в символи, притчи, обреди. Основателите на религиите са били посветени в духовни, окултни школи и се отличавали с висок морал. Но техните ученици и последователи постепенно са внесли своите тълкувания и разбирания и така се е получило това, което виждаме днес. Христовото учение, например, най-високото в морално и идейно отношение, както е предадено в Евангелието, което изключва насилието, убийството, войната, егоизма, е сведено от Християнската църква - православна, католическа и евангелска - до обреди и морализиране. Двете Световни войни показаха какви са християнските народи.

“Водата в извора е чиста, но в реката има примеси.” Пий от извора! Идеите на Христа са приложени от единици и малки общества. Като ученик в Цариградската и после в Софийската семинария, след като четох съчиненията на Толстоя и на теософията, аз разбрах колко лъжливи тълкувания се дават на учението на Христа. Християнските църкви - православна, католическа и евангелска - вместо да отрекат всяко насилие и убийство и да възпитават хората в любов и братство - благославяха войните. Всъщност - двете Световни войни бяха изпит за християнските църкви и те пропаднаха на изпита. Затова след войните дойдоха социализмът и комунизмът, които чрез революция искат да приложат идеите на Христа за правда, мир и братство. Комунизмът е камшикът на Христа, който изгонва търговците от храма, папи, патриарси, владици, свещеници, които служат за пари и фактически служеха не на Бога, а на държавата. Всички църкви вместо да учат хората и народите, че те са братя и трябва да изключат насилието и убийството, правеха молебени за победа над враговете.

Толстой от една страна и теософията от друга възстановиха първоначалните и висши истини на религиите, както те са дадени от основателите. Толстой е рационалист и относно прераждането не заема определено становище. Той говори най-много за Любовта като най-велик закон на живота.

Когато учих в Софийската семинария, аз имах възможност да се запозная с последователи на Толстоя - Ст. Андрейчин, Сава Ничев, Илия Стефанов, Георги Шопов и др. Ст. Андрейчин с още други студенти - Дим. Жеков, Хр. Дочев, основават първата християнска комуна в с. Ясна Поляна и започват да издават сп. “Възраждане”, както и всички съчинения на Толстой от втория период на живота му. В Прослав (с.Мечкюр) близо до Пловдив се образува първото вегетарианско кооперативно стопанство. В София се образува Вегетариански съюз, който имаше за цел да разпространява идеите за безубийно хранене; отвориха се вегетариански ресторанти в София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Стара Загора. Започна да излиза “Вегетариански преглед”.

Като ученик в Софийската семинария аз се движех между последователите на Толстоя и тях чувствувах като съмишленици, съидейници. Неделен ден отивах често на гости в семейството на Илия Стефанов, председател на Всестранното кооперативно дружество, живущ в Красно село. Сприятелих се с неговия син Митко, художник.

Неусетно, съвсем естествено, последователите на Толстоя чрез вегетарианството, като първо стъпало за духовен, братски живот, се стремяха да прилагат идеите на Христа за чист, природосъобразен живот, който да изключва алкохолизма, тютюнопушенето, месоядието и да развива любов към земеделския труд и земеделските братски задруги и комуни. Такива опити се правиха на няколко места.

По това време, като ученик в Софийската семинария, аз се запознах и с книгоиздателство на Ст. Атанасов. Силно впечатление ми направиха книгите на библиотека “Самообразование” - “Самопознание” от Елик Морн, “Идеали на живота” от Дж. Лебок, “Етика” от Карлайн и др. Тези книги хармонираха с идеите на Толстоя.

Често посещавах книжарницата на Дим. Голев на ул. “Алабинска”. Оттам се снабдих със съчинението на Луи Куне по природолекуване “Нова наука за лекуване”, “Принципи на френологията” и др.

Един ден той ме покани да посетя неделната беседа на г-н Петър Дънов, на ул. “Опълченска” 66. Точната дата не си спомням. Аз обещах да посещавам и Евангелски събрания на ул.” Солунска”, защото духовните евангелски песни ми харесваха. Бях слушал и за г-н Дънов в семейството на Илия Стефанов. За неделните беседи на ул.” Опълченска” не се даваха обяви или съобщения във вестниците (каквито се даваха за евангелските проповеди). Тези беседи ставаха в малката едноетажна къщичка на брат Гумнеров, където живееше и г-н Дънов. Една част от слушателите бяха в стаята, а другата част -на двора. Г-н Дънов говореше при отворен прозорец, така че

да могат да го слушат и тези, които бяха на двора, прави.

Преди да почне самата беседа, пееха се песни духовни. След това г-н Дънов четеше една глава от Новия завет - Евангелието, още една песен, молитва и започваше беседата. Когато аз отидох, всички пееха песента: “Събуди се, братко мили”. Нямаше орган, обаче всички пееха така, че песента завладяваше човека и всичките думи като че се запечатваха в мене, защото се преживяваха. Пееха всички с чувство. Тази песен така ми допадна, че всичките думи аз ги чувствувах като че ли са избрани и насочени към мене, към моята душа.

I. Събуди се, братко мили,

от дълбок сън ти стани

и веригите вековни

от нозете си снеми.

Любовта е твоя майка,

твоя сила, твой пилот,

тя ще те изправи крепко,

тя ще ти дари живот.

II. Напусни затвори тъмни,

вън е вредом светлина,

мир и радост те очаква

и блаженна светлина.

Любовта е твой учител,

живо слово да ще ти,

на добро ще те научи,

в мъдрост ще те посвети.

III. И на брата си продумай

сладка дума с подтик нов,

ти сърцето му да стоплиш

с твоята искрена любов.

Любовта е твой спасител,

нея в помощ призови,

тя душата ти от гнета

скоро ще освободи.

Това беше песен за любовта като майка, като учител, като спасител, която ще освободи душата от затвора на егоизма. И беседата беше в тоя дух - за любовта. Бях слушал много оратори, проповедници, пастори. Но тук имаше нещо съвсем ново: беседа с душите на слушателите - естествена, без никакви изкуствени маниери. Беседа, която носи светлина с идеите си, топлота и вдъхновение. “Той говори с власт” - това почувствувах дълбоко със сърцето си, като си спомних тези думи от Евангелието. Много проповедници декламират. Тука говореше истината на душата. Моята съдба беше решена. Аз почувствувах, че тука намерих Учителя, “който говори е власт, а не като книжниците и фарисеите”, които говорят от интерес или защото им плащат. И аз реших редовно да посещавам беседите, когато имам възможност.

В края на юни 1916 г. завърших Софийската семинария с отличие. Имах възможност да получа стипендия и да следвам в странство в Духовна академия, ако се посветя на служба като духовно лице - дякон и последователно да стигна до владика. Обаче, аз не пожелах да се възползувам от тази възможност.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...