Jump to content

1941_01_01 Съработници


valiamaria

Recommended Posts

СЪРАБОТНИЦИ (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.

Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Съработници

Добрата молитва.

Махаръ Бену Аба.

Ще прочета 10 глава отъ Евангелието на Матея.

/Направихме упражнението за дишането. Учительтъ показа отъ темитѣ/. Този човѣкъ съ тази рѫка какво показва? Доста хубаво сѫ нарисувани.

Единственото благо е въ самия човѣкъ. Знаешъ въ какво седи неговото благо. Ние имаме освѣтление тукъ – въ тъмнината освѣтяваме салона. Човѣшкиятъ умъ носи свѣтлина вѫтре. Когато човѣшкиятъ умъ работи, той носи свѣтлина. Човѣкъ е буденъ – тогава е будно съзнанието. Сега по нѣкой пѫть ние искаме да си служимъ съ една външна свѣтлина. Онази свѣтлина, която Богъ (е) вложилъ въ насъ, я пренебрегваме, но разчитаме на ума си. Ти дотолкозъ може да познаешъ хората, доколкото познавашъ ума, доколкото довѣрие имашъ въ ума си, доколкото довѣрие имашъ въ себе си. Та казвамъ: Въ една тъмна нощь, когато се събератъ две свѣщи, четири–петь – освѣтяватъ повече пространство. Когато се групиратъ умоветѣ на хората – тѣ може да постигнатъ много работи. Сега по нѣкой пѫть правите една погрѣшка въ разбиранията. Работата, която умътъ свършва – тури я въ сърдцето си. Работата, която сърдцето свършва – тури я въ ума си. Разбъркватъ се работитѣ. Запримѣръ: По нѣкой пѫть ние казваме: „Да обичаме нѣкого“. Да обичашъ нѣкого, трѣбва да туришъ сърдцето си на работа. Тази любовь не е пълна. Това не е любовь. Когато употрѣбяваме думата „любовь“, подразбираме тамъ, дето работи човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, човѣшката душа – всичко онова, което е Божествено, което работи. Умътъ, който работи, разумното сърдце, което работи, разумната душа, която работи, хубавото, мощното, което работи – това азъ наричамъ „любовь“. Пъкъ само нѣкое малко чувствувание – не, не е любовь. Казва: „Азъ го обичамъ, ама той не ме обича“. Не те обича човѣкътъ, понеже твоятъ умъ (е) загасналъ. Казва: „Запали си умътъ“. Не те обича, понеже сърдцето ти не гори, огъньтъ не е запаленъ. Не те обича, понеже тѣлото ти е хилаво. Сега вие мислите, че единъ човѣкъ може да бѫде обичанъ, когато тѣлото му е хилаво. Не се лъжете въ това. Човѣкъ, за да бѫде обичанъ въ пълния смисълъ на думата, трѣбва да бѫде здравъ, здравъ по умъ, свѣтлина трѣбва да има по умъ, топлина трѣбва да има по сърдце – здраво. Здраво сърдце да има и сила трѣбва да има по тѣло. Това сѫ нѣща, съединени въ единъ разуменъ животъ. Сила въ тѣлото, топлина въ сърдцето, свѣтлина въ ума – това сѫ разумни сили. Има една свѣтлина, (въ) която съзнанието не е пробудено. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ свѣтлината въ свѣта“, какво разбира? – Свѣтлина и виделина значатъ две различни нѣща. Свѣтлината е външната страна, виделината е вѫтрешната страна. Виделината значи този, който носи знание въ себе си. Сега умътъ се занимава съ реалностьта, съ образи. Напримѣръ: Това рѫка ли е? – Не е рѫка. /Показва темата/. Една истинска рѫка се познава. Още като се погледне рѫката, по рѫката се познава човѣкъ. Отъ първата фаланга, щомъ е добре развита, излиза свѣтлина. Отъ втората фаланга, щомъ е добре развита, излиза топлина и отъ третата фаланга излиза сила. Туй е бѫдещиятъ човѣкъ. Туй сѫ факти, които за бѫдеще ще се изяснятъ.

Може нѣкои работи да ви са тъмни, да ви не смущаватъ. Тази свѣтлина, която е въ нашия салонъ, тя не може да освѣтли цѣлия свѣтъ. Но има свѣтлина, която може да освѣти салона и да направи онова, което хиляди свѣщи не може да направятъ. Представете си денемъ слънцето, като изгрѣе, трѣбва ли да носите отдѣлна свѣщь и да мислите, че вие помагате на слънцето? Умниятъ човѣкъ се кооперира съ разумното слънце, той не държи своята свѣщь. Слънцето представя всичкитѣ свѣщи. Ако ти въ себе си не може да кооперирашъ всичката свѣтлина, всичката топлина и всичката сила, ако твоятъ духъ не може да се кооперира – тогава свѣтътъ ще бѫде неразбранъ.

Казва: „Той не ме обича“. Вие, по вашему, какъ карате хората да ви обичатъ? Майката, за да стане майка, трѣбва да носи деветь месеца въ утробата си. И природата, за да покаже своята любовь, и тя носи въ утробата човѣка съ милиони години, докато го роди. Човѣкъ не е роденъ така, както го мислите. Природата милиони години го носи, докато го роди. Сега, като го роди, вие мислите, че не се грижи. Грижила се е съ милиони години. Той е ценность. Тя ни най-малко не иска да умре, да изчезне. Вие, като не разбирате закона, казвате: „За мене никой не мисли“. Вие какъ схващате, какъ трѣбва да мислятъ заради васъ? Именно, когато мислите, че никой не мисли заради васъ, тогава мислятъ хората. То е една илюзия. Ако вашитѣ очи се повредятъ, че не може да виждате, казвате: „Никой на мене не ми донася свѣтлина, азъ съмъ въ тъмно“. Причината не е външна, тя е вѫтре въ васъ. Може да има хиляда свѣщи и пакъ вие да бѫдете въ тъмно. Пъкъ ако вашиятъ умъ е запаленъ, може да нѣмате никаква свѣтлина и пакъ вѫтре да имате свѣтлина.

Сега какви сѫ старитѣ възгледи? Старитѣ възгледи азъ ги наричамъ, когато детето се качи на коня (и го) мушка. Казва: „Азъ може да карамъ“. Но този конь е вашиятъ умъ. Какъ ще възбудишъ ума си? Единъ день коньтъ, който възседнешъ физически, ще вземе ролята да възпроизвежда свѣтлина, какъ ще го възседнешъ? Коньтъ до едно време ще го възсядашъ.Като стане вече на мѣстото на ума, какъ ще го възсядашъ? Да кажемъ: Вие възсядате единъ конь, туряме единъ кракъ отлѣво, другия – отдѣсно. Коньтъ тръгва. Ако се качите на единъ аеропланъ, какъ ще го възседнете? Ще бѫде ли единиятъ кракъ отдѣсно, другиятъ – отлѣво? Вие, като влѣзете въ аероплана, ще се скриете – никой да ви не види. Питамъ сега: Когато вие яздите единъ конь, коньтъ нѣма тъй възпитани чувства. Представете си, че вие вървите съ вашия конь въ единъ уреденъ свѣтъ, дето не се позволява никой да плюе на земята, да оставя своитѣ визитни картички. Представете си, че влѣзете въ този свѣтъ и вашиятъ конь новсѣкѫде си оставя визитни картички. Дойдатъ пазителитѣ на реда, че те снематъ и те питатъ защо не си възипиталъ този конь. Господарьтъ трѣбва да слѣзе отъ гърба на коня и ще го изведе. По цѣлия пѫть ще се качвашъ, ще слизашъ. Сега, колкото е уменъ коньтъ, колкото той върви и вие трѣбва да вървите. Не може да яздите. Следъ като си оставилъ визитнитѣ картички, казвате: „Той е здравъ конь“. Азъ не оспорвамъ здравето на коня, но онова, което коньтъ прави и вие правите, не е разумно. Сега азъ правя едно сравнение. Представете си, че вие говорите, но една дума вие не я изкажете навреме, защото думитѣ навреме трѣбва да се изказватъ. Азъ, ако искамъ да проявя любовьта си къмъ нѣкого, три (нѣща) нося съ себе си: ще нося една красива ябълка за очитѣ, ще нося единъ красивъ инструментъ за ушитѣ, който издава звукъ, ще нося и едно хубаво цвѣте за носа, ще нося и храница за устата. Защото вие разбирате само тази любовь на яденето и пиенето. Щомъ нѣма ядене и пиене, работата не върви. Право е. Оттамъ трѣбва да се започне. После любовьта трѣбва да се пипне. Туй, което обичате, вие всѣкога искате да го опитате. Пипането е благословение отъ Бога. Понеже чрезъ пипането ние предаваме нѣщо отъ себе си. Ние се рѫкуваме съ рѫцете. Щомъ обмѣната на рѫкуването е правилна – обмѣна има на вѫтрешнитѣ сили, които вие не ги виждате. Съ рѫкуването познавашъ единъ човѣкъ мисли ли, не мисли ли, чувствува ли, не чувствува ли, има ли сила или нѣма. Нѣкой пѫть ти е приятно като се рѫкувашъ, нѣкой пѫть ти е неприятно. Сега вие искате да бѫдете богати, да имате пари. То е слабовата страна. Истинското богатство седи въ ума на човѣка, въ сърдцето на човѣка, въ тѣлото на човѣка. Ако умътъ ти не е богатъ, ако сърдцето ти не е богато и ако тѣлото ти не е богато, отвънъ, каквото имашъ – не е твое. Щомъ имашъ богатъ умъ, всичката свѣтлина въ свѣта, всичко, което Богъ е създалъ, ти ще можешъ да го използувашъ. Щомъ сърдцето ти е добре развито, всичката топлина, която Богъ е вложилъ въ свѣта, ти ще може да я ползувашъ. Чрезъ топлината нѣщата се отварятъ, изявяватъ се чрезъ топлината. Вие искате нѣкой да ви обича, но той трѣбва да се изяви. Единъ цвѣтъ кога ще ви обича? Щомъ изникне, напѫпи и цъвне, отъ себе си веднага изпраща едно ухание. То е първото запознанство. Отъ туй ухание направи единъ плодъ, после чрезъ плода пакъ ви приканва да се запознаете съ него. Следователно: дърветата се запознаватъ съ хората чрезъ плодоветѣ, цвѣтята се запознаватъ съ хората чрезъ уханието си, пчелитѣ се запознаватъ съ хората чрезъ меда си. Хората се запознаватъ чрезъ ума си. Двама умни хора се запознаватъ съ ума си, двама добри хора се запознаватъ съ сърдцето си, двама силни хора се запознаватъ съ тѣлото си. Сега вие може да кажете, че тая работа вие не я разбирате. Азъ се радвамъ, че не я разбирате, защото, ако разбирате – нѣма за какво да ви говоря. Защото не разбирате – е интересно. Вие може да сте много способни, (но) се изисква време да се учите. Хората се раждатъ музиканти, но трѣбва да се учатъ. Детето е музикантъ. Като се роди, първиятъ признакъ, съ който дава, че е живо – изказва първата нота. Тя е до. То казва: „Вуа“. Знаешъ (ли), какво значи „вуа“? „Вуаа“ значи, че вече съмъ на границата на Божествения свѣтъ, въ проявения свѣтъ. Щомъ пристигне, като стѫпи на земята, казва: „Вуа“. То се предава. Онѣзи, които сѫ го пратили, по цѣлото небе съобщаватъ, че е пристигналъ този герой. То поздравява онѣзи, които го изпратиха. Казва: „Благополучно пристигнахъ на границата, посрещнаха ме добре“. Тѣ не го знаеха досега. Освенъ, че не го знаете, казвате: „Дали е така или тъй ни заблуждава?“ Какво лошо има, като отидете на кино – съ какво ви забавляватъ? Реално ли е киното? Дойдатъ нѣкои (и) разправятъ, че филмътъ е такъвъ. Всички тия работи сѫ 25% вѣрни, другитѣ сѫ скроени работи. Всичкото въ единъ филмъ не е реално. Като кажемъ, че не е реално – не подразбирайте, че е сѣнка на нѣщата. Ето какво разбираме, че е реалность въ свѣта: ако турятъ хиляда празни шишета на ваше разположение, какво ще ползувате отъ тѣхъ? Трѣбва да бѫдете много умни, (за) да ги напълните. Ако ви дамъ хиляда празни шишета и очаквамъ отъ васъ дали ще може да ги напълните – то е едното положение. Ако ви дамъ пълни шишета, тогава очаквамъ отъ васъ да ги изпразните. Та казвамъ: Нереални работи сѫ тия, които сѫ празни. Реални работи сѫ тия, които сѫ пълни. За мене реално е това. Дойде нѣкой, че казва: „Ще стана великъ човѣкъ“. 20 години все чакамъ да стане великъ, великъ човѣкъ не става. Казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа“. Че вѣрвашъ въ Христа е едно, но ти трѣбва да учишъ. Ти учишъ онзи Христосъ преди две хиляди години. Христосъ сега посещава твоя умъ, преподава и лекции. Той сега ти преподава, говори ти. Ти казвашъ: „Знаешъ (ли), преди две хиляди години какво е говорилъ Христосъ?“ Той казва: „Какво е говорилъ?“ – „Тъй и тъй“. Пита те: „Туй нѣщо разбра ли го?“ Казва: „Той трѣбва да дойде сега, да ни разправи. Колко години Го чакамъ, не е дошълъ“. Христосъ е духътъ вѫтре. Вие ще мислите. Разправяте какво виждатъ ясновидцитѣ. Азъ ще ви разправя какво виждатъ ясновидцитѣ, защото ясновидцитѣ виждатъ едно нѣщо, но тѣ не довиждатъ. Има работи, които недовиждатъ.

Сега са ме питали: „Кѫде е оня свѣтъ?“ Казвамъ: Оня свѣтъ и тоя свѣтъ сѫ тукъ. Казватъ: „Какъ?“ Казвамъ: Пространството е голѣмо, ние не виждаме пространството. Представете си, че азъ виждамъ хора на физическия свѣтъ. Но тия хора, като ги срѣщамъ, виждамъ материално – рѫце иматъ, крака иматъ, виждамъ други хора, които сѫ по-красиви отъ тия на този свѣтъ. Тамъ има ливади, планини, но река ли да ги пипна – нѣма нищо. Виждамъ ги – хора, но не може да ги хвана. Пѫть има, реаленъ пѫть, хората ходятъ, мърдатъ си устата, но не чувамъ. Вие сте въ единъ свѣтъ на отраженията. Духовниятъ свѣтъ още не е реаленъ свѣтъ. Вие имате тази опитность, когато спите вечерно време. Ядете, пиете, слънцето виждате, събудите се сутриньта – пакъ сте гладенъ. Яденето насънь ни най-малко не задоволява човѣка.

Та казвамъ: Реалностьта на нѣщата седи въ онзи моментъ – като обичашъ едно нѣщо, ти влизашъ въ реалния свѣтъ. Защото земниятъ животъ е подобенъ на Божествения. Земята трѣбва да ви свърже съ Божествения свѣтъ. Нѣщата ставатъ реални само по три начина. Ако въ ума ви нѣма свѣтлина, ако въ сърдцето ти нѣма топлина и въ тѣлото ти нѣма сила – ти си въ единъ свѣтъ на илюзии. Онзи свѣтъ е реаленъ, който носи свѣтлина. Свѣтлината е само една трета. Онѣзи чувства, които носятъ топлина, тѣ сѫ две трети. И онѣзи постѫпки, които носятъ сила вѫтре (така), че всѣко нѣщо, което ти мислишъ, чувствувашъ и може да го направишъ – тогава се намирашъ въ единъ реаленъ свѣтъ.

Та казвамъ: Може васъ да ви обичатъ хората заради вашето сърдце, заради вашия умъ и заради вашата добра воля. Писанието казва: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Тази истина, която е вѫтре, наричатъ човѣкъ. Азъ казвамъ: Може васъ да ви обичатъ хората заради вашиятъ умъ. Сега нѣщата сѫ неразбрани, понеже на земята ви занимаватъ много работи. Може да ви разправятъ за оня свѣтъ, но отвънъ има 25 градуса студъ, вие обуща нѣмате, дрехи нѣмате, гладенъ сте – ще може ли да ме слушате? Нѣкои отъ васъ кашлятъ. Кашлицата е много тщеславна – да се покаже. Тѣзи сѫ сѫщества, отъ оня свѣтъ сѫ дошли, дразнятъ гърлото. Тѣ сѫ като младитѣ моми. Като минаватъ момцитѣ, тя се изкашли малко, тѣ я погледнатъ. Кашлицата ѝ е много хубава. Азъ искамъ сега любовно да кашлите, както трѣбва. Нѣкои сестри идатъ, кашлятъ при мене. Казвамъ имъ: „Не сте се научили още какъ да кашлите. Не е нотирана пѣсеньта – нито е цигулковъ ключъ, нито е басовъ ключъ. Сега или алтъ ще пѣете, или сопранъ, или теноръ, или басъ ще пѣете, но на свѣтъ ще пѣете“.

Сега говоримъ и вие искате да бѫдете свободни. Вие не може да бѫдете свободни, ако не се разбирате съ вашия умъ. Въ умствения свѣтъ само умътъ може да ви направи свободни. Въ духовния свѣтъ само сърдцето може да ви направи свободни. Въ физическия свѣтъ само тѣлото може да ви направи свободни. Сега ние мислимъ, че сме господари на ума си – заповѣдваме му. Ти на ума си не може да заповѣдвашъ. Въ съвременната наука, въ съвременния материалистиченъ вѣкъ на единъ човѣкъ може да му заповѣдвашъ до известна степень, когато туришъ само човѣка въ магнетиченъ свѣтъ – хипнотизирашъ го. Каквото каже хипнотизаторътъ, той ще го направи. Първа степень, втора и трета степень – той се подчинява. Щомъ мине въ четвърта степень – субектътъ не се подчинява. Тогава трѣбва да кажешъ: „Моля“. Този, прекараниятъ въ четвърта степень, вижда нѣщата. Невежиятъ, тури го въ магнетиченъ сънь – това става, онова става, философъ става, разрешава, на болнитѣ дава диагноза, цѣрове дава. Събудишъ го – пакъ е невежа. Туришъ го въ магнетиченъ сънь – пакъ знае. Много лѣкари има, които сѫ лѣкари, пъкъ има такива невежи лѣкари, които не разбиратъ. Казвамъ: По сѫщия начинъ и вие трѣбва да разчитате на вашия умъ. Този вашъ умъ е, който ще ви даде познания за всичко въ Божествения свѣтъ. Вашето сърдце ще ви покаже реалностьта на любовьта, каква е топлината. Когато познавашъ нѣщата, познава ги и сърдцето вѫтре, което претегля дали те обичатъ или не. После тѣлото е, което ви показва дали силата на други хора ще бѫде въ ваша полза или не, или пъкъ вашата сила ще бѫде въ ваша полза.

Представете си, че единъ човѣкъ се рѫкува съ васъ. Той може да бѫде дисхармониченъ. Единъ човѣкъ може да се рѫкува съ васъ и следъ нѣколко деня вие се разболявате. Нѣкой човѣкъ се рѫкува съ васъ, вие сте боленъ и следъ нѣколко дни оздравявате. Има нѣкои хора, като се рѫкуватъ съ васъ и умътъ ви потѫмнѣе, станете шашавъ. Има човѣкъ, като се рѫкува съ васъ и умътъ (ви) просвѣтне, дойде ви нѣкоя идея, сърдцето ви се запали, като се рѫкува съ васъ, веднага сърдцето ви се запали. Като се рѫкува другъ съ васъ – сърдцето ви изстине. Не е така, както мислимъ. Едно рѫкуване не е проста работа.

Този човѣкъ /картина показва/ ми прави впечатление – той слиза на физическото поле. Обича да се удоволствува. Обича реда и порядъка, хубаво изчиства говедата. Като дойде – хубаво си поспи, похапне си хубаво. Ако го събудишъ преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано“. Ако не знаешъ какъ да се обхождашъ съ него, той е готовъ да те удари. Ако го побутнешъ – готовъ е да удря. Много обещава, има всичкото добро желание да направи, обещава сто работи и едва 25% може да направи. Вие казвате, че не устоява на думата си. Не че не устоява, но не му мисли много. Вие услужвали ли ли сте на сто души хора? Щомъ слѣземъ на физическия свѣтъ, съприкосновението ни съ хората трѣбва да бѫде разумно. Понеже на физическия свѣтъ става една пълна обмѣна. Всѣки човѣкъ и възвишенитѣ сѫщества нѣматъ материалъ, трѣбва да слѣзатъ тукъ на земята, да събератъ материалъ. Нѣма съ какво да работятъ. Вие сега си представяте оня свѣтъ на ангелитѣ. Ангелитѣ има съ какво да се занимаватъ. На тѣхно разположение сѫ всичкитѣ слънчеви системи, колкото има – може да ги управляватъ, да се занимаватъ. Вие като идете въ оня свѣтъ, ангелитѣ иматъ толкозъ работа. Казвате: „Чакай, чакай“. Ангелитѣ нѣматъ време да се разправятъ съ тебе, че си дошълъ отъ земята. Той ще каже: „Ела съ мене“. Като тръгнешъ къмъ неговата държава, ти нѣмашъ крила, не може да ходишъ. Казвашъ: „Тази работа не е за мене“. Работата на ангелитѣ е за тебе. Искашъ ти той да се спре, да ти отдѣли нѣколко минути, да се разговаря съ тебе. Много голѣми претенции имашъ. Затуй казвамъ: Единствениятъ законъ въ свѣта, по който единъ ангелъ може да ти услужи – то е любовьта. Ти имашъ любовь къмъ него – той ще се спре. Безъ любовь той нѣма да се спре, даже нѣма да ти обърне внимание. Ти ще му кажешъ нѣщо – той ходи, не те чува. Щомъ го обичашъ – той ще те чува. Щомъ не го обичашъ – той минава край тебе, ти не сѫществувашъ за него. Единъ човѣкъ въ Божествения свѣтъ безъ любовь е като едно камъче. Ти вземешъ камъчето. Този ангелъ по пѫтя като едно камъче ще те вземе, ти му говоришъ, той не те чува и ще те тури настрана. Всичкитѣ камъни сѫ заспали ангели. Какво ще кажете? – Коскоджа ангелъ, има високо мнение за себе си, ти го ритнешъ съ крака, туришъ го нѣкѫде.

Очаквате, като идете въ другия свѣтъ, да иматъ високо мнение за васъ. Първото нѣщо – вашиятъ умъ трѣбва да бѫде носитель на Божествената Мѫдрость, сърдцето ви трѣбва да бѫде носитель на Любовьта и тѣлото ви – на Истината. Казвамъ: Ако Истината не може да пребѫдва въ тѣлото, ако Любовьта не може да пребѫдва въ сърдцето и, ако Мѫдростьта не може да пребѫдва въ ума ви – тогава вие сте самъ въ свѣта. Вие ще бѫдете неразбранъ човѣкъ. Каквото и да говорите – нѣма да ви обичатъ. Сега говоримъ за любовьта. Вие казвате за нѣкой човѣкъ, че го обичате. Да обичашъ човѣка – значи да му дадешъ нѣщо отъ своята свѣтлина. Да обичашъ човѣка – значи да му дадешъ нѣщо отъ своята топлина. Да обичашъ човѣка – значи да му дадешъ отъ своята сила. Тѣ сѫ размѣнна монета на духовния свѣтъ. Отъ своята мисъль ще му дадешъ нѣщо. Размѣна става на мислитѣ. Размѣна става на чувствата. Размѣна става на постѫпкитѣ.OOK_20_13_1.GIF

1 9 4 1– тази година хората се намиратъ заклещени. Господь е отпредъ и отзадъ. 9 е човѣкътъ, който мисли. 4-тѣ въ дадения случай е човѣкътъ, който прилага. То е седалището, скамейката, на която може да седне и да раздава справедливость. 4-тѣ е законъ на справедливостьта. 9 е законъ на мисъльта, главата е. Считайте, че този кръгъ на 9-тѣ – това е главата – вече умътъ се е проявилъ, пусналъ е своето действие. 4-тѣ е законъ на справедливостьта. 1 – това е на Божественото. Хоризонталната линия въ 4-тѣ – това е човѣшкото. Божественото е, което слиза, а човѣшкото е онова, което възприема. После имате втора една линия. Божественото се проявява отдолу нагоре, пакъ то се проявява. Линията АВ е човѣшкото. Другитѣ сѫ две Божествени проявления – Божественото, което влияе на човѣшкия умъ и Божественото, което потиква човѣшкото сърдце. Съединени съ човѣшкото – то е неговото тѣло. Свѣтлината се проявява, топлината и силата. АВ е силата на човѣка, която се проявява. Имате два резултата – единиятъ е отгоре – Божествениятъ свѣтъ, който слиза и другиятъ, който възлиза нагоре. Имате и друго движение – хоризонтално, което влиза въ тѣлото на човѣка. Туй го наричатъ триизмѣренъ свѣтъ. Първото измѣрение е за ума. Второто измѣрение е за сърдцето. И третото измѣрение е за човѣшкото тѣло. То е тамъ, дето тѣлото живѣе. Тази идея е много нова. Вие идвате и се намирате въ нѣкое противоречие, понеже не съответствува на вашитѣ възгледи. Както и да ви разправятъ – вие трѣбва да го видите. Христа не може да го познаете. Христосъ има единъ отличенъ умъ – дето минава, освѣтява всичко, всички се изваждатъ отъ тъмнината. Христосъ носи топлина навсѣкѫде, дето е студено. Като влѣзе въ единъ домъ – всичко стопля. Хората не се нуждаятъ отъ вѫглища. Христосъ носи сила, че се нуждаятъ хората отъ храна. Кѫдето влѣзе – всичко дава. Като дойде Христосъ – избата ще бѫде пълна съ вѫглища. Като дойде Христосъ – кѫщата ви навсѣкѫде ще бѫде освѣтена. Щомъ има свѣтлина – дошълъ е Христосъ. То е външната страна. Вие казвате: „Искаме да го видимъ“. Че какво ви препятствува да го видите?

Ще ви кажа отъ какво произтичатъ противоречията. Не се спъвайте отъ примѣра, който давамъ. Представете си една млада мома, която е дошла да се запознае съ нѣкого. Всѣка млада мома е дошла да се запознае съ нѣкого. Като се запознае съ него – счита, че всичко може да постигне. Всѣки момъкъ, който (е) дошълъ, трѣбва да се запознае съ една мома. И туй е смисълътъ на живота – запознаването. Следъ като се запознаятъ, най-първо се вижда, че е доста красива. Но дойде изкушението. Ето – яви се другъ и той е облѣченъ хубаво. Тя се раздвои, сърдцето ѝ се раздвои. Тя не знае – първиятъ или вториятъ. И първиятъ и вториятъ е любовна работа. Единиятъ ѝ казва: „Ти си богиня, ти си царица“. И двамата говорятъ хубави работи. Пъкъ на нея само единъ ѝ трѣбва, двама не може. Какъ тя ще го познае кой е отъ двамата, кажете? Много лесна работа. Нѣма по-лесна работа да познаешъ. Най-първо една реалность ще се яви физически, но щомъ я разбирашъ – тази реалность влиза въ тебе и става невидима отвънъ, а вѫтре става видима. Тогава вие не сте запознати съ законитѣ на битието, ще се намѣрите въ едно противоречие.

Като започнаха да изучаватъ рѫцетѣ на човѣка, хората (започнаха да) носятъ рѫкавици. Когато започнаха да изучаватъ лицето, женитѣ си туриха воалъ. Когато започнаха да изучаватъ тѣлото, хората се облѣкоха. То е само защита. Да се не познава рѫката е рѫкавицата, булото е да се не познава лицето, дрехитѣ сѫ да се не познава тѣлото. Хубаво е да се види човѣшкото тѣло. Красотата на тѣлото е въ неговитѣ линии, които има. Туй, което сегашнитѣ хора иматъ, то не е всичкото. Има известна красота вѫтре въ тѣлото. Ако вие видите едно тѣло, както е билъ Адамъ въ рая, той е билъ облѣченъ въ свѣтлина. Царска дреха на свѣтлината и съ една хубава топлина. Следъ като съгрѣшилъ, свѣтлината изчезва и топлината изчезва – той остава голъ. Като поглежда, казва: „Голъ съмъ“.

Та казвамъ: Трѣбва да се пазите. Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата. Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа – и той престава. Ако ударите единъ ударъ на устата – и тя престава. Де е човѣкътъ тогава? Затова казвамъ: За да имате едно Божествено отношение, пропорция трѣбва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили отъ слънцето. То е нормално състояние за жителитѣ на земята. Всѣки човѣкъ въ умствено отношение, ако ти искашъ да се запознаешъ съ човѣкъ – ти трѣбва да бѫдешъ на 92 милиона мили далечъ отъ него, за да го разберешъ. Ако си по-близо – работата не върви. Ако искашъ да разберешъ сърдцето на човѣка, колко(то) е далечъ месечината отъ земята – такова трѣбва да бѫде разстоянието. Онзи, когото обичашъ, ти трѣбва да бѫдешъ далече отъ него – колкото е далече месечината, мисля 400 хиляди километра. Ако искашъ другото положение, колко е диаметърътъ на земята? – 12 милиона километра. Значи физически, за да бѫдатъ хората въ хармония, ти трѣбва да бѫдешъ на 12 милиона километра далече, за да разберешъ хората физически. Да нѣма никакво стълкновение. За васъ да ви бѫде естествено въ Америка да виждате и той да ви вижда. Да си говорите ще бѫде много по-добре, отколкото, ако е близо – на едно мѣсто. При такива случаи казвате: „Толкозъ надалечъ“. Че ни най-малко не е далече. Една крачка е въ Америка – като направя една крачка, азъ съмъ въ Америка. Като направя две крачки – на месечината. Като направя три крачки – на слънцето. Казвате: „Много далече“. За мене слънцето е на три крачки, месечината е (на) две крачки, на земята – една крачка. Сега може да има много възражения на това. Онзи, който знае като мене да крачи, е съгласенъ съ мене. Който не може да крачи, казва: „На мене ли ще го разправяшъ туй?“ Три крачки до слънцето. Че вие сте дошли да влѣзете. 92 милиона мили за колко свѣтлината ги взема? Една слънчева вълна за колко иде? – За 8 минути. Значи една вълна тръгва и идва за 8 минути отъ слънцето. Ако тръгнемъ оттукъ до („Опълченска“) 66, ще ни вземе половинъ часъ. Свѣтлината тръгва отъ слънцето и за 8 минути ще дойде, ще ѝ остане време да се разходи. Азъ още на половината пѫть съмъ до 66. Колко пространство съмъ изразходвалъ? – Много малко пространство. Ние, съвременнитѣ хора, мязаме на микроби. Нѣкоя микроба казва: „Колко милиона мили е отъ Изгрѣва до „Опълченска“66?“

Мнозина сега искатъ да се запознаятъ. За да се запознаятъ съ Христа, трѣбва любовь. За да се запознаете съ ангелитѣ, трѣбва мѫдрость, знание трѣбва. Има други сѫщества. За да се запознаете съ тѣхъ, трѣбва здраво тѣло. Ако нѣмаме здрави тѣла, ние нѣма да може да се запознаемъ съ силнитѣ хора. Ако нѣмаме здрави сърдца, не може да се запознаемъ съ умоветѣ на хората. Силнитѣ умове сѫ свързани съ знанието. Мене ме интересува знанието на единъ човѣкъ, което може да ми даде и моето, което да му дамъ. Мене ме интересува любовьта, която може да ми даде и любовьта, която може азъ да му дамъ. Всѣки единъ отъ васъ е проводникъ на Божественото. Три нѣща се предаватъ. Чрезъ ума ви се предава Божествената свѣтлина, чрезъ сърдцето се предава Божествената топлина, а чрезъ тѣлото – Божествената сила. Азъ разглеждамъ човѣка като проводникъ. Човѣшкиятъ умъ като проводникъ на свѣтлината, човѣшкото сърдце като проводникъ на човѣшката топлина. И на тази, обикновената топлина на живота, и тѣлото като проводникъ на силата – на разумната сила. За да знаешъ какъ да работишъ, да ти е приятно да работишъ, като ходишъ, като дигашъ рѫцетѣ, като свиришъ – всѣки може да си туря рѫцетѣ на пианото, но по какво се различава единъ разуменъ пианистъ? – Трѣбва да знае какъ да свири. И да може да блъска клавишитѣ – нищо не излиза.

Сега нѣкой отъ васъ може да каже: „Кажи ми, азъ мисля ли право?“ Представете си, че азъ съмъ художникъ. Искате да ви нарисувамъ. Казвамъ: „Платно носишъ ли?“ Азъ може да ви нарисувамъ на стената. Колко години може да остане на стената? – За една година, като дойде да мажете, ще замажете и картината ще изчезне. Ако имате едно платно – ще ви нарисувамъ и ще имате за споменъ. Ако вашиятъ умъ е развитъ – може да се запознаете съ знанието, съ сѫществата на мѫдростьта. Ако вашето сърдце е развито – може да се запознаете съ сѫществата на любовьта, съ онѣзи сѫщества, които слизатъ да помагатъ на хората. Възвишенитѣ сѫщества идватъ да помагатъ. Моли се нѣкой на Господа. Господь има много работи, Господь има много работа. Нѣма сѫщество да замѣсти Господа. Като се помоли човѣкъ, Той приема молитвата. (Нѣкой) казва: „Господи, ще свърша работата“. Понеже къмъ Господа се отправятъ всички молитви, туй сѫщество най-напредъ ще иде да каже: „Да свърша тази работа“.

Сега вие да не направите такава погрѣшка, каквато направи единъ българинъ. Въ България има едно повѣрие, че между Новата година и Коледа има единъ щастливъ день, че като туришъ главата презъ малкия прозорецъ – каквото поискашъ, ще ти го дадатъ. Единъ, като си турилъ главата презъ малката дупка, казва: „Господи, да ми направишъ голѣма главата – като варелъ“. Главата станала като варелъ, не могла да излѣзе, заклещила се, не може да я извади назадъ. Не ви трѣбва голѣма глава като варелъ. Той намѣсто да каже: „Господи, искамъ да ми дадешъ всичкото благословение, че умътъ ми да мисли добре, сърдцето ми да чувствува добре и тѣлото ми да бѫде силно“, той казва: „Господи, дай ми голѣма глава, че да уплаша всички хора“. Като варелъ станала главата му. И въ всичкитѣ работи ние носимъ този варелъ. Нѣкои искатъ голѣма любовь – варелъ. Че ти щомъ носишъ голѣма любовь – нѣма да може да си изтеглишъ сърдцето.

Азъ горе имамъ две радиа. Имамъ едно радио „Джилетъ“, имамъ и едно голѣмо радио. Занимавамъ се съ дълги вълни, срѣдни и кѫси. Онова малкото „Джилетъ“ го конкурира. Нѣкой пѫть го харесвамъ, пусна и дветѣ – състезаватъ се, надпреварватъ се. Каквото говори едното, говори и другото. Шашардисватъ. Седя при малкото – не чувамъ голѣмото. Ида при голѣмото – не чувамъ малкото. Тѣ си помагатъ. Голѣмото казва: „Малъкъ е, много говори. Много дяволитъ е той“. Онзи ми казва: „Голѣмъ дяволъ е онзи, голѣмиятъ“. Казвамъ: Туй радио не (е) изникнало отъ само себе си. Отъ невидимия свѣтъ позволиха. Отъ разумния свѣтъ позволиха да се открие тайната на радиото, да се открие, че да може да говори. За бѫдеще ще се откриятъ още повече нѣща.

Сега мнозина сѫ ми казвали: „Чувамъ нѣщо вѫтре“. По радиото предаватъ. Трѣбва да намѣришъ станцията, да знаешъ на каква дължина да оперирашъ. Тукъ идешъ, тамъ идешъ. Казва: „Нѣщо ми говори вѫтре“. Неразбрана работа и разбрана работа. Отъ оня свѣтъ говорятъ. Много разбрани сѫ работитѣ по радиото. Първата станция е умътъ, втората станция е сърдцето, третата станция е тѣлото. Тѣлото има 300 милиарда станции. За бѫдеще ще се запознаемъ. За сега много отъ тия станции не опериратъ. Даже нѣкой пѫть може да оперираме чрезъ нѣкое дете. Нѣкой пѫть, когато искамъ да позная хората, ще намѣря нѣкое дете на 2–3 години и отъ неговата станция, понеже зная законитѣ, ще приема. Нѣмамъ време да се занимавамъ съ моята станция. Далече е още. Минава туй дете и казвамъ:„Този боленъ ще оздравѣе или нѣма да оздравѣе?“ Казвамъ: „Ще оздравѣе“. И оздравява човѣкътъ. Щомъ туй дете ще намѣри нѣкой старъ човѣкъ, нищо не казвамъ. Не работи станцията. На децата работятъ. (На) старитѣ станциитѣ имъ не работятъ.

Та казвамъ: Вие се спъвате въ свѣта. Казвате: „Какво нѣщо е Господь?“ Ние си представяме Господа, (че) наблюдава. Срѣщнешъ една млада мома, Господь вижда какъ я наблюдавашъ. Като срѣщнешъ една млада мома, най-първо трѣбва да поздравишъ нейния умъ, да поздравишъ нейното сърдце и да поздравишъ нейното тѣло. Следъ туй – да ѝ дадешъ единъ подаръкъ, който носишъ съ себе си. Следъ туй – втори подаръкъ, съ сърдцето и съ тѣлото. Следъ туй – да се запознаешъ. Тогава Господь гледа какво е запознанството. Ще даде ли той или нѣма да даде? Ти може да ѝ дадешъ единъ подаръкъ, който е позлатенъ, не е златенъ.

Та сега, тази година, вие сте заклещени. Господь е отпредъ и отзадъ. Който не върви, тогава кашлицата ще дойде, това, онова. Мнозина казватъ: „Този човѣкъ не може да го обичамъ“. Чудни сѫ хората. Азъ съмъ човѣкъ – майсторъ. Може да накарамъ да обикнете всѣкиго. Една каса, която не обичате, може да ви накарамъ да я обичате. Казвате: „Тази празна каса – не обичамъ“. Като туря сто хиляди златни монети – ще я обикнете. Веднага ще я обикнете. Казвамъ: Всичкитѣ нѣща, които обичаме, иматъ съдържание. Когато скулпторътъ тури ония красивитѣ линии на тѣлото, направи отъ камъка единъ красивъ човѣкъ – всичкитѣ хора искатъ да го видятъ. Казвамъ: Невидимиятъ свѣтъ работи въ васъ вѫтре, въ вашитѣ умове, въ вашитѣ сърдца, въ душитѣ ви. Единъ день ще имате тѣла, не като сегашнитѣ, нѣма да боледувате. Хрема нѣма да има, кашлица нѣма да има, туберкулоза нѣма да има, гладъ нѣма да има. Знаете (ли) какво ще е? – Ще имате голѣмитѣ благословения. Трѣбва да се учите сега.

Сега нѣкои ми казватъ: „Азъ видѣхъ Христа“. Онзи казва: „Азъ не съмъ видѣлъ Христа, че той го видѣлъ“. Онзи е горе, на върха на планината, (и) не видѣлъ Христа. Онзи (е) долу, въ долината, и го видѣлъ. Сега възможно е. Христосъ, който слиза отгоре, най-първо на планината ще го видятъ, после въ долината. Това сѫ теории. Когато онзи на планината не го вижда, а онѣзи въ долината го виждатъ – не зная какво виждане е това. Свѣтлината като иде, има проекция на свѣтлината. Имате червенъ цвѣтъ. Всѣки цвѣтъ си има мѣсто, особено мѣсто взематъ трептенията въ тази гама на цвѣтоветѣ. Значи червениятъ е този цвѣтъ, който дава потикъ. Ако ти си въ яйцето, червениятъ цвѣтъ ще те извади изъ ограниченията. Когато се измѫти едно пиле, червениятъ цвѣтъ го е освободилъ. Като тръгне по пѫтя, портокалениятъ цвѣтъ е, който дава движение. Зелениятъ цвѣтъ образува крива линия. Ти ще имашъ въ музиката фа, (то) е вече да знаешъ жълтия цвѣтъ, който използува само жълтия цвѣтъ. Нѣкои искатъ да станатъ богати. Всѣки богатъ може да бѫде, който е уменъ. Въ който умътъ не е развитъ, той богатъ никога не може да бѫде. Та казвамъ: Всичкитѣ тия цвѣтове показватъ пѫтищата, по които трѣбва да работите. Вие не може да проявите деятелность, ако не се храните съ жълтия цвѣтъ. Вие по тѣло не може да бѫдете здрави, ако не обичате зеления цвѣтъ. Трѣбва да акумулирате нѣщо въ себе си. Ти не може да имашъ вѣрата, вѣрата ти не може да бѫде силна, ако не възприемешъ синия цвѣтъ. Не може да имашъ сила, ако не знаешъ какъ да схващашъ виолетовия цвѣтъ. После човѣкъ не може да прояви чувствата си, ако не разбира правилата на розовия цвѣтъ, на червения цвѣтъ. Мислите ли, (че) на единъ човѣкъ, на когото лицето е пожълтѣло, че той може да обича? Хората на любовьта се отличаватъ съ единъ особенъ цвѣтъ. Хората на мѫдростьта се отличаватъ съ единъ жълтъ цвѣтъ. Въ сегашната свѣтлина то е само сѣнка. Проекция има. Кои основни цвѣтове имате? – Жълтъ, червенъ и синъ. Синиятъ цвѣтъ е на волята. Трѣбва да се учишъ да акумулирашъ тази свѣтлина въ себе си. Сега религиознитѣ хора се занимаватъ много едностранчиво, занимаватъ се само съ сърдцето на човѣка. Всѣко едно чувство не може да се роди, ако не му дадешъ широчина, просторъ. Туй чувство не може да се роди, ако не му дадешъ свѣтлина. Свѣтлина е необходима за чувствата. И сила е необходима. Сега ние се спираме и казваме: „Какъ да добиемъ тѣзи работи?“ Когато дойдатъ тѣзи свѣтли сѫщества въ ума – слушайте ги, каквото ви приказватъ. Когато дойдатъ свѣтлитѣ сѫщества въ сърдцето – слушайте ги, каквото ви говорятъ. Когато дойдатъ тѣзи свѣтли сѫщества въ тѣлото – слушайте ги. Те ви просвѣщаватъ. Ако искате да познаете силата на човѣка – ще слушате сѫществата, които ви говорятъ на тѣлото. Ще усѣщате една приятность. Вѫ рѫцетѣ, въ краката, навсѣкѫде тѣлото усѣща приятность. Като пипате коситѣ – навсѣкѫде ви е приятно. Щомъ те боли кракътъ – нѣма ги тия сѫщества. Тѣ не сѫ дошли. Сѫщиятъ законъ е за сърдцето. Когато тѣ дойдатъ, потикватъ те да се разбирашъ съ хората. Не дойдатъ ли тѣ, тогава човѣкъ казва, че не си струва да се живѣе за Бога.

Казвамъ: Тази година запознайте се съ свѣтлитѣ сѫщества. Не че не се познавате, но вие, като гледате главата, търсите нѣкоя друга глава. Нѣкой пѫть не ви харесва главата. При сегашнитѣ условия може да бѫдете въ единъ палатъ, пъкъ да нѣмате радио. Пъкъ може да бѫде(те) въ една колиба и да си носите радиото. Питамъ: Кѫде ще имате повече новини – въ палата или въ колибата? – Зависи. Единъ палатъ не е по-уменъ, отколкото една колиба. Важно е какъ е организирана една глава – може да има голѣми размѣри, но да не е организирана добре. Може да е малка, пъкъ да е добре организирана. Рѫката може да е малка, пъкъ да е добре организирана. Зависи какъ сѫ организирани очитѣ. Погледнешъ нѣкои очи – приятни ти сѫ, понеже сѫ добре организирани. Погледнешъ една рѫка, не е добре организирана, много груба работа е /показва чертежа/. Съ този човѣкъ искайте да бѫдете на 92 милиона далече, отъ този искайте да бѫдете на 400 километра, отъ този човѣкъ искайте да бѫдете на 12 хиляди километра далече физически, за да се разбирате съ него. За мене е тъй, пъкъ ако вие сте по-умни. Азъ, който съмъ толкозъ уменъ, намирамъ, че не бива да съмъ близо, на дистанция може да се разбирамъ. Ако намаля тази дистанция – ще стане стълкновение. Имайте идея. Ако слънцето би дошло въ своята голѣмина наблизо, какво ще бѫде? То е приятно, че е малко – малко се показва. Ако туй голѣмото слънце дойде на земята, кѫде ще го турите? Голѣмитѣ работи не сѫ толкозъ приятни. Азъ разсѫждавамъ за себе си по следния начинъ: турите единъ килограмъ на гърба си – приятно ви е, турите два, три, четири килограма – пакъ ви е приятно, но като турите десеть килограма, 20, 40 килограма – не ви е приятно. Та казвамъ: Не е въ многото. Въ дадения случай много малко ви трѣбва. Вижте – тукъ има хубава черта. Малкиятъ пръстъ показва, че обича да казва истината. Има една хубава черта. Пръстътъ му показва, че обича да си похапва. Може да е погрѣшно, но казва: „Трѣбва да се храни тѣлото“. Отъ музика не разбира много. Казва: „Майка ми пѣеше, азъ хичъ не се учихъ. Може би за бѫдеще. Обичамъ да слушамъ, но не обичамъ да пѣя“. Като хване мотиката – може да работи. Тѫпанъ може да бие. Отъ този хубавъ тѫпанарь става и добъръ капелмайсторъ. Може да бие тѫпана.

Вие всички се безпокоите за нищо и никакво. Земята е дадена на ваше разположение, свободенъ билетъ имате да се разхождате изъ пространството. Недоволенъ сте. Месечината свѣти. Слънцето грѣе денемъ, пъкъ сте недоволни. Даватъ ви работа, плодове ви даватъ дърветата – пакъ сте недоволни. Овцитѣ ви даватъ вълна, млѣко – пакъ сте недоволни. Какво ли не ви е далъ Господь, отъ кѫде намѣрихте това недоволство? Се търсите нѣщо. Търсите онова, което го нѣма. Цвѣтето трѣбва да има ухание, за да дойде пчелата. Тогава пчелата идва за него. Ако нѣма нищо цвѣтето, пчелата нѣма да дойде при него. Въ странство единъ художникъ направилъ много хубави цвѣтя, карамфилчета. Не могли да познаятъ кое е естествено и кое е изкуствено. Казва единъ: „Пратете една пчела, тя веднага намира цвѣтето“. Често азъ съмъ проучвалъ какво отношение иматъ пчелитѣ къмъ естественитѣ цвѣтя. Всѣко цвѣте, което дава медъ, е естествено. Всѣко цвѣте, което не дава медъ, не е естествено. Всѣки умъ, който дава свѣтлина, е естественъ. Който има такава, изкуствена свѣтлина, не е естественъ. Кибритени(тѣ) клечки иматъ ли свѣтлина? – Свѣтне и загасне. Туй, което така загасва, не е реално. Първото нѣщо – турете въ себе си да се не плашите, но Господь гледа. Ти никога не туряй въ ума си да излъжешъ нѣкого. Да кажемъ – продавашъ ябълки. Дойде нѣкой богатъ – веднага избирашъ по-хубавитѣ, като дойде сиромахъ – избирашъ дребнитѣ. На бедния и на богатия ще туряшъ еднакво. Дрехарь си. Като дойде нѣкой беденъ – ще дадешъ хубава дреха, както и на богатия. Ще ги оставишъ тѣ да си избиратъ свободно. Каквато дреха избератъ – нѣма да вземешъ повече, отколкото дрехата струва. Въ Божествения свѣтъ всички дрехи иматъ еднаква цена. Каквато дреха избератъ – цената е една и сѫща. Вие нѣкой пѫть подценявате хората. Не сте вѣрни въ преценката. Казвате: „Този братъ е невежа“. Така не се говори. Този братъ е малко ученъ, нищо повече. Способенъ е, но малко е работилъ. Казвате: „Не е добъръ“. Не че нѣма добрина, но той не се (е) научилъ на доброто още. Кого ще викате на изкуство – художника или онзи, който е роденъ, но не е работилъ?

Първо има да работите. Вие казвате: „Остарѣхме вече“. Мислете – като идете въ другия свѣтъ, пакъ ще се преродите. Не ви трѣбва никакво прераждане. Злоупотрѣбили сѫ хората съ закона на прераждането. Ти всѣки день ще употрѣбишъ единъ–два часа да учишъ нѣщо. Ще изучавашъ камънитѣ, но по минералогия – какъ сѫ направени, качествата имъ. Или единъ–два часа ще учишъ ботаника, ще се занимавашъ съ растенията, ще изучавашъ лечебнитѣ имъ свойства. Следъ туй ще се занимавашъ малко съ животнитѣ, да видишъ, че не сѫ толкозъ глупави животнитѣ. Тия всичкитѣ животни сѫ много учени сѫщества, но сѫ малко лениви. Тѣ сѫ ходили на такива журфиксове, ядене и пиене имало и сѫ останали назадъ, не сѫ учили. Всичкитѣ животни журфиксове сѫ правили. Като се освободи България, младитѣ момци взеха бастуни да носятъ, върти го. Бастунътъ го вземашъ да пипашъ съ него. Въртенето на бастуна не е култура още. Бастунътъ е да знаешъ да пипашъ съ него. Ти искашъ да докажешъ, че когато маймуната минала отъ положението на животно и се изправила, взела бастунъ да се подпира. Всичкитѣ хора носятъ бастуни, да се подпиратъ. Азъ нося бастунъ, но не се подпирамъ. Азъ му отдавамъ почитание. Казвамъ: Отдавамъ почитание и едно време помогна за подигането на свѣта. Третиятъ край е той. Бастунътъ – то е човѣшката воля. Този бастунъ е палката на капелмайстора. Ако волята е слаба – все ще имашъ единъ малъкъ бастунъ, ще го носишъ подъ рѫкава. Които иматъ слаба воля, ще носятъ подъ рѫкава една малка палка. Ще извадишъ, ще пипашъ съ двата края.

Седите и казвате: „Не може да мисля“. Ще започнешъ на рѫката си да попоглеждашъ и вече си действувалъ на ума. Искашъ духовенъ да станешъ – ще започнешъ да свиришъ.

Да дойдемъ до основното. Тая година има такива блага, за които трѣбва да работите. Имате условия, за които не сте сънували. Вие казвате, че сте стари хора. Едва въ Небето има 24 старци и сега се приготовлява още единъ. Тукъ на земята милиони има – все стари хора. Не мязате на стари. Стари съ знание, млади съ сила, възрастни съ любовь. Младиятъ силенъ трѣбва да бѫде. Децата сѫ, които воюватъ. Туй дете падне, поплаче и пакъ стане. После казва: „Ще ви победя“. Пакъ си удари главата, поплаче и пакъ стане. Казва: „Ще видите“. Туй дете се бори. Възрастниятъ вече въ любовьта трѣбва да търсите, любовни работи. Да се запознаете тогава съ любовьта. Щомъ се запознаете съ любовьта – не рисувайте картини по гърба ѝ. Никога не рисувайте картини на гърба на любовьта. Знаете ли какво значи то? Пазете едно свещено правило: Човѣкъ, ако е проявилъ любовьта си – никога не критикувайте единъ човѣкъ въ любовьта му, защото за да го критикувашъ – трѣбва да познавашъ любовьта му. Казвашъ: „Неговата любовь не е такава“. Че твоята каква ще бѫде? Въ любовьта не носете никаква критика. После въ любовьта не се налагайте. Казвате: „Азъ ви обичамъ“. Не говорете „Азъ те обичамъ“. Ти проявявай твоята любовь, както разбирашъ. Но не искамъ въ името на любовьта да насилвашъ хората. Щомъ обичашъ хората – ще те оценятъ. Щомъ обичашъ хората – и тѣ те обичатъ. Не може да обичашъ и да не бѫдешъ обичанъ. Следъ хиляди години и пакъ ще бѫдешъ обичанъ. Христосъ въ Неговото време не бѣше разбранъ. Сега 500 милиона хора разбиратъ Неговата любовь. Тя се дължи на тази любовь, която Той показа на земята. Ако Той не бѣше показалъ тази любовь, нѣмаше сега толкова хора да го обичатъ.

Та казвамъ: По сѫщия законъ, ако вие покажете любовьта – дайте свобода на всичкитѣ, въ себе си дайте свобода. Има нѣщо, отъ което вие сте недоволни. То е другъ въпросъ. Сега не ви казвамъ да обичате грѣха, не ви казвамъ да обичате злото. Ето азъ какво разбирамъ: Христосъ казва: „Не подобава на мене да вземамъ хлѣба отъ децата и да го давамъ на псетата. Първо ще нахранимъ децата, после псетата“. Любовьта е само за децата на Божествения свѣтъ. Да обичаме всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ Божествени деца. Може да е едно животно, едно карамфилче – може да обичамъ. Този карамфилъ ще стане добъръ човѣкъ. Може да е лоза, ябълка – нищо не значи. Азъ не може да не обичамъ. Като дойдемъ до единъ магарешки трънъ, (той) казва: „Да се обичаме“. Има една любовь разбрана въ свѣта. Въ тази любовь умътъ печели сърдцето. Печели, печели и тѣлото. То е любовь. Любовь е това, въ което умътъ печели. Любовь е това, въ което сърдцето печели. Любовь е туй, въ което всички хора печелятъ. Не е любовь това, въ което всички хора губятъ. То е безлюбие. Казвамъ: Да имате една ясна представа за любовьта. Любовь е това въ васъ, въ което умътъ печели, сърдцето печели и тѣлото печели. Може да живѣешъ сто години, може да живѣешъ 120 или 150 години, колкото и да е, но онова богатство, което умътъ печели, сърдцето и тѣлото печелятъ – то ще бѫде съ васъ. Съ туй богатство вие ще идете въ другия свѣтъ, ще знаете какъ да живѣете.

Та любовьта къмъ Бога, разбирамъ всичко онова, което Богъ ни далъ – да го оценимъ и пазимъ свещено. Ако пазишъ свещено твоя умъ, ако пазишъ свещено твоето сърдце и, ако пазишъ свещено твоето тѣло – ти обичашъ Бога. Тъй седи работата. Казва: „Какъ да Го обичамъ?“ Да обичашъ Бога за ума, който ти е далъ, ще го обичашъ заради сърдцето, което ти е далъ. Ще обичашъ Бога заради тѣлото, което ти е далъ. Да възлюбишъ Господа съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката си сила.

OOK_20_13_2.GIF

Въ тази година искамъ да ви кажа, за да знаете. Въ тази година хората ще се разбиратъ по-добре, отколкото миналата година. Какво искате да знаете сега? 365 дни всѣка сутринь наблюдавайте какво ще ви кажатъ тѣзи сѫщества, които слизатъ отгоре. Идната година ще ми разправите по-добре каква е била годината. Запишете си. Единицата сѫ тѣзи сѫщества, които слизатъ. Какво е единицата? Като напишете 9 – туй показва главата. Нѣкои трѣбва да направите да потече – туй е изворъ. Господь е, Който слиза. Противоречията сѫ съ човѣка, и тукъ Господь ги срѣща. Всѣка сутринь Господь казва: „Трѣбва да мислишъ, трѣбва да работишъ, трѣбва да бѫдешъ справедливъ“. Като погледнешъ главата, да кажешъ: „Има единъ Господь и този Господь е създалъ свѣта, за да мисля. Той иска да бѫда справедливъ, да не онеправдавамъ слугитѣ, братята, сестритѣ, да се отнасямъ тъй, както Той иска“. Като погледнешъ – да видишъ една усмивка на лицето, да видишъ. Ти носишъ една кошница съ плодове. Ако момата е по-красива – по-хубавъ плодъ ще дадешъ, ако е по-грозна – по-малъкъ плодъ ще дадешъ. Ти правишъ различие. Тѣ еднакво сѫ красиви. Много се лъжете. Грознитѣ моми сѫ тъй красиви, както красивитѣ. Тѣ сѫ и по-красиви отъ красивитѣ. Казвамъ: Тѣ сѫ по-умни. Като дошли, скрили се подъ маска – да не ги безпокоятъ младитѣ момци. Онѣзи, красивитѣ, сѫ малко по-сантиментални, облѣкли се хубаво, момцитѣ ги закачатъ, тѣ ходятъ да се оплакватъ.

Тази година да приемете благословението, което Богъ е далъ. Господь слиза въ райската градина – да почуствувате Господа. Идната година друго ще бѫде. Чрезъ ума, сърдцето и волята, каквото Господь иска – да го направите. Каквото поиска Господь – да го направите. 1941 – понеже обяснявамъ закона, имате четири елемента, отъ които два сѫ Божествени принципа, единъ е човѣшки. Божественото е, което освобождава човѣка. То е човѣшката воля – единицата. Миналата година имахме нула. Тази година имаме едно (1) – мощната Божествена сила, която ще накара синца ви нѣкои работи да ги разрешите. Тази година трѣбва да разрешите ще служите ли на Господа или не. Тази година ще разрешите дали ще учите или нѣма да учите. Тази година ще разрешите дали ще бѫдете здрави или нѣма да бѫдете. Ако сте здрави – ще имате шансъ да живѣете. Ако не сте здрави – ще ви уволнятъ. Щомъ си здравъ – не те уволняватъ. Щомъ си боленъ – уволняватъ те по болезнени причини.

Тази година само по едно нѣщо искайте. Всѣки да си тури въ ума си само едно нѣщо да постигне, не много работи. Другитѣ нѣща да сѫ като спомагателни. Искашъ да учишъ музика – тури го на пръвъ планъ. Или поезия, или изкуство, каквото и да е – едно нѣщо да имашъ въ ума си, не четири–петь работи. Другитѣ да бѫдатъ като спомагателни. Идната година друго ще туришъ. Ще живѣешъ 50–60 години, имате възможность да проучвате. Вие искате въ една година отгоре всичко да постигнете. Турете въ ума си само едно нѣщо. Да кажемъ, нѣкои отъ васъ сте бързореки, много говорите. Бързорекитѣ – тѣ сѫ силни извори, дето минаватъ – търкалятъ камъни. Тази вода трѣбва да я прекарашъ и на мѣста да намалишъ бързорекия, да може да поливашъ градини. Тя е силна вода, като върви – изкоренява. Ще туришъ малко да се укроти. Нѣкои отъ васъ си давате мнението. Какво мнение ще си давате за тази рѫка? Научно какво мнение ще дадете? Разбира се има гънки, които се образуватъ. Трѣбва седемь принципа да ви представя, та сами да правите сравнение. Тази рѫка спада къмъ чувственитѣ, активнитѣ рѫце. Този човѣкъ, ако го оставишъ да си свърши работата – ще я свърши. Хранишъ го добре – добре плаща. Ако речешъ да го ограничишъ, ако речешъ да злоупотрѣбишъ – и той знае. Доста дипломатъ е. Ако се отнесешъ добре съ него – ще свърши хубаво работата. Каквото каже – ще го направи. Ако злоупотрѣбишъ – и той ще злоупотрѣби. Като копае лозето – ще го изкопае. Ако обрѣзва нѣкѫде – той отъ три прѫчки ще остави само една. Ще бѫде като онзи Стоянъ. Единъ свещеникъ пратилъ своя слуга да обрѣзва лозето. „Знаешъ ли, казва, да обрѣзвашъ лозе?“ – „Зная, дѣдо попе“. Като отива, той го обрѣзва тъй хубаво, че пита го попътъ: „Плаче ли лозето?“ – „Да го видишъ, дѣдо попе, и ти ще плачешъ“.

Първото нѣщо е да се зароди едно самоуважение. Вие още не се познавате. Трѣбва да се зароди въ вашия умъ, като срещнете единъ човѣкъ – да му дадете съответствуващо почитание и той да ви даде съответствуваща любовь. Туй е красивото въ живота, то е запознаването, взаимното уважение и почитание, не принудително. То е. Като видя единъ човѣкъ, какво ме интересува главата му. Мене ме интересува дихателната му система, понеже единъ човѣкъ съ хубави дробове – то е една благо за цѣлото общество и за цѣлия народъ. Хора съ хубави тѣла сѫ едно благословение, хора съ хубави сърдца сѫ благословение, хора съ хубави умове сѫ благословение. Казвамъ: То е бѫдещата сила, отъ която ще се ползувате. Ако умътъ е на мѣсто, ако сърдцето е на мѣсто, азъ да ви подскажа – може да се подмладишъ. Ако кажа:„Нѣма да се подмладишъ“, ще констатирамъ – умътъ ви не е на мѣсто. Щомъ ние не се подмладяваме – умътъ не е на мѣсто. Щомъ не се подмладяваме – сърдцето не е на мѣсто. Щомъ не се подмладяваме – тѣлото не е на мѣсто. Ако умътъ ви е на мѣсто – тогава имате всичкитѣ условия. Мене ми казватъ: „Подиръ десеть години младъ ще станешъ“. Ако идете при единъ дрехарь и имате пари въ джоба си, мѫчно ли е да си купите дреха? Ако имате стотина лева – това гледате, онова гледате, търсите евтина работа. На васъ Господь ви е далъ, вашитѣ джуздани сѫ пълни. Ще си направите хубава дреха, нѣма да икономисвате отъ тѣлото. Защото две погрѣшки хората правятъ. Едни ядатъ повече, отколкото трѣбва, други не ядатъ, колкото трѣбва. Онѣзи трѣбва да съкратятъ – не трѣбва да ядатъ толкозъ, колкото ядатъ. Другитѣ трѣбва да се откажатъ да не постятъ. Нѣкои искатъ да постятъ повече. Ще дадешъ на тѣлото нужната храна. Да се помѫчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте.

Първото нѣщо сега да ви кажа. Вие вече се обичате, за любовьта нѣма какво да ви говоря. Презъ годината може да се лѣкувате. Нѣкой заболѣе. Помолете се заради него – ще оздравѣе. Всички тукъ може да се лѣкувате. Казвате: „Карма има, нека си носи кармата“. Нѣкой не постѫпва добре – ще се събератъ нѣколко, ще се помолятъ заради него. Може да направите опитъ. Въ Америка, въ една църква, единъ богаташъ билъ много лошъ човѣкъ. Имало смущения отъ него. Всички въ църквата, каквото направятъ, искатъ да опрѣснятъ църквата. (Той) казва: „Отъ мене зависи. Азъ, каквото кажа – ще бѫде“. Съветватъ го – не разбира. Събиратъ се най-после цѣлата църква и въ негово присѫствие започватъ да се молятъ: „Или му дай умъ, Господи, или го вземи – да се освободимъ отъ него“. Той почва да чувствува, че ще го задигнатъ и съзнава погрѣшкитѣ си.

Азъ искамъ всички да проявите една интуиция, да проявите онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, да проявите. Синца да бѫдете свободни. Щомъ дойдете до човѣшкото – тогава провѣрявайте. Божественото въ васъ да е свободно. Трѣбва да бѫдете свободни. Нѣкои нѣматъ свобода да се проявятъ. Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, запримѣръ тукъ нѣкой пѫть ще дойдете на столоветѣ, може да имъ говорите. Когато салонътъ е пъленъ, азъ виждамъ – други се наредили и чакатъ като васъ. Вие какво ще кажете? Затова не трѣбва да се говори. Всѣки единъ столъ носи характера на хората, които сѫ сѣдали на него толкозъ години. Умни сѫ столоветѣ. Като седнешъ тамъ, явява се желание – искашъ да говоришъ. Седнешъ на нѣкой музикаленъ столъ – искашъ да пѣешъ, да свиришъ. Предметитѣ носятъ качествата на хората, които сѫ ги имали. Имашъ книги, дрехи – трѣбва човѣкъ да бѫде внимателенъ. Не мисли, че дето седишъ, дето ставашъ – навсѣкѫде оставатъ отпечатъци. Въ цѣлата природа виждамъ отпечатъци на всичкитѣ разумни сѫщества, които сѫ идвали. Рекитѣ, които текатъ, планинитѣ, плодоветѣ, ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ, скѫпоценнитѣ камъни, звездитѣ горе – всички сѫ оставили отпечатъци. Говоримъ за онова великото, което сѫществува въ природата.

Турете сега на ума си да изправите три погрѣшки. Нѣкои отъ васъ сте занемарили вашия умъ, нѣкои отъ васъ сѫ занемарили вашето сърдце и тѣлото си. Ще бѫдете справедливи спрямо ума си, ще бѫдете справедливи спрямо тѣлото си. То е моралъ. Трѣбва да бѫде човѣкъ справедливъ. Като се научишъ – тогава ще приложишъ този, сѫщия моралъ и за другитѣ хора. Да бѫдешъ справедливъ. Три нѣща: да не занемарявате умовете на хората, тѣхнитѣ сърдца и тѣхнитѣ тѣла. Така може да бѫдемъ съработници на Богъ. За да бѫдемъ съработници трѣбва отличенъ умъ – ние го имаме, трѣбва отлично сърдце – ние го имаме, трѣбва отлично тѣло – ние го имаме. Часовникътъ трѣбва да се поправи, отличенъ умъ имаме. Малкитѣ деца иматъ мѫчнотии, когато тръгнатъ въ училище, но после, колкото годинитѣ минаватъ – тия деца разбиратъ. Въ туй отношение искамъ тази година тѣзи, които се оплакватъ, че не могатъ да помнятъ – да се усили паметьта имъ. Нѣкои отъ васъ не може да помните, понеже вашитѣ умове сѫ заети съ много работи. Съ едно нѣщо ще се занимавате. Ако съмъ шофьоръ, като хвана кормилото – нѣма да гледамъ налѣво, надѣсно, но напредъ. Нѣма да слушамъ този и онзи. Кой каквото говори – да ме занимава. Ако слушамъ – ще съборя колата. Казвамъ: „Оставете ме на спокойствие. Като спре автомобилътъ, като стигна цельта – тогава ще говоря. А сега никой да не ме закача“. Това значи човѣкъ да има една мисъль. Имашъ една тема. Свърши темата си и тогава говори върху други работи. Пишешъ нѣщо – свърши писането и тогава говори. Ходишъ – свърши ходенето и тогава говори. Това е истинскиятъ животъ. Не се занимавай съ много работи. Тия работи, за които ви говоря, сѫ лесни.

Отче нашъ.

Хайде сега да посрещнемъ Новата година!

ХХ година

13. Лекция на Общия Окултенъ класъ

1 януарий 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Нова година

Изгрѣвъ, София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Всеки ден по една добра мисъл". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.

Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

СЪРАБОТНИЦИ

Добрата молитва. Махар Бену Аба.

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Матея.

(Направихме упражнението за дишането. Учителя показа от темите.) Този човек с тази ръка какво показва? Доста хубаво са нарисувани.

Единственото благо е в самия човек. Знаеш в какво седи неговото благо. Ние имаме осветление тук – в тъмнината осветяваме салона. Човешкият ум носи светлина вътре. Когато човешкият ум работи, той носи светлина. Човек е буден – тогава е будно съзнанието. Сега по някой път ние искаме да си служим с една външна светлина. Онази светлина, която Бог (е) вложил в нас, я пренебрегваме, но разчитаме на ума си. Ти дотолкоз може да познаеш хората, доколкото познаваш ума, доколкото доверие имаш в ума си, доколкото доверие имаш в себе си. Та казвам: в една тъмна нощ, когато се съберат две свещи, четири-пет – осветяват повече пространство. Когато се групират умовете на хората – те може да постигнат много работи. Сега по някой път правите една погрешка в разбиранията. Работата, която умът свършва – тури я в сърцето си. Работата, която сърцето свършва – тури я в ума си. Разбъркват се работите. За пример: по някой път ние казваме: „Да обичаме някого.“ Да обичаш някого, трябва да туриш сърцето си на работа. Тази любов не е пълна. Това не е любов. Когато употребяваме думата „любов“, подразбираме там, дето работи човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа – всичко онова, което е Божествено, което работи. Умът, който работи, разумното сърце, което работи, разумната душа, която работи, хубавото, мощното, което работи – това аз наричам „любов“. Пък само някое малко чувствание – не, не е любов. Казва: „Аз го обичам, ама той не ме обича.“. Не те обича човекът, понеже твоят ум (е) загаснал. Казва: „3апали си ума.“ Не те обича, понеже сърцето ти не гори, огънят не е запален. Не те обича, понеже тялото ти е хилаво. Сега вие мислите, че един човек може да бъде обичан, когато тялото му е хилаво. Не се лъжете в това. Човек за да бъде обичан в пълния смисъл на думата, трябва да бъде здрав, здрав по ум, светлина трябва да има по ум, топлина трябва да има по сърце – здраво. Здраво сърце да има и сила трябва да има по тяло. Това са неща, съединени в един разумен живот. Сила в тялото, топлина в сърцето, светлина в ума – това са разумни сили. Има една светлина, (в) която съзнанието не е пробудено. Когато Христос казва: „Аз съм светлината в света“, какво разбира? – Светлина и виделина значат две различни неща. Светлината е външната страна, виделината е вътрешната страна. Виделината значи този, който носи знание в себе си. Сега умът се занимава с реалността, с образи. Например: това ръка ли е? – Не е ръка. (Показва темата.) Една истинска ръка се познава. Още като се погледне ръката, по ръката се познава човек. От първата фаланга, щом е добре развита, излиза светлина. От втората фаланга, щом е добре развита, излиза топлина и от третата фаланга излиза сила. Туй е бъдещият човек. Туй са факти, които за бъдеще ще се изяснят.

Може някои работи да ви са тъмни, да ви не смущават. Тази светлина, която е в нашия салон, тя не може да осветли целия свят. Но има светлина, която може да освети салона и да направи онова, което хиляди свещи не може да направят. Представете си денем слънцето като изгрее, трябва ли да носите отделна свещ и да мислите, че вие помагате на слънцето? Умният човек се кооперира с разумното слънце, той не държи своята свещ. Слънцето представлява всичките свещи. Ако ти в себе си не може да кооперираш всичката светлина, всичката топлина и всичката сила, ако твоят дух не може да се кооперира – тогава светът ще бъде неразбран.

Казва: „Той не ме обича.“ Вие, по вашему, как карате хората да ви обичат? Майката, за да стане майка, трябва да носи девет месеца в утробата си. И природата, за да покаже своята любов, и тя носи в утробата човека с милиони години, докато го роди. Човек не е роден така, както го мислите. Природата милиони години го носи, докато го роди. Сега като го роди, вие мислите, че не се грижи. Грижила се е с милиони години. Той е ценност. Тя ни най-малко не иска да умре, да изчезне. Вие като не разбирате закона, казвате: „3а мене никой не мисли.“ Вие как схващате, как трябва да мислят заради вас? Именно когато мислите, че никой не мисли заради вас, тогава мислят хората. То е една илюзия. Ако вашите очи се повредят, че не може да виждате, казвате: „Никой на мене не ми донася светлина, аз съм в тъмно.“ Причината не е външна, тя е вътре във вас. Може да има хиляда свещи и пак вие да бъдете в тъмно. Пък ако вашият ум е запален, може да нямате никаква светлина и пак вътре да имате светлина.

Сега какви са старите възгледи? Старите възгледи аз ги наричам, когато детето се качи на коня (и го) мушка. Казва: „Аз може да карам.“ Но този кон е вашият ум. Как ще възбудиш ума си? Един ден конят, който възседнеш физически, ще вземе ролята да възпроизвежда светлина, как ще го възседнеш? Конят до едно време ще го възсядаш. Като стане вече на мястото на ума, как ще го възсядаш? Да кажем: вие възсядате един кон, туряме един крак отляво, другия – отдясно. Конят тръгва. Ако се качите на един аероплан, как ще го възседнете? Ще бъде ли единият крак отдясно, другият – отляво? Вие, като влезете в аероплана, ще се скриете – никой да ви не види. Питам сега: когато вие яздите един кон, конят няма тъй възпитани чувства. Представете си, че вие вървите с вашия кон в един уреден свят, дето не се позволява никой да плюе на земята, да оставя своите визитни картички. Представете си, че влезете в този свят и вашият кон навсякъде си оставя визитни картички. Дойдат пазителите на реда, че те снемат и те питат защо не си възпитал този кон. Господарят трябва да слезе от гърба на коня и ще го изведе. По целия път ще се качваш, ще слизаш. Сега, колкото е умен конят, колкото той върви и вие трябва да вървите. Не може да яздите. След като си оставил визитните картички, казвате: „Той е здрав кон.“ Аз не оспорвам здравето на коня, но онова, което конят прави и вие правите, не е разумно. Сега аз правя едно сравнение. Представете си, че вие говорите, но една дума вие не я изкажете навреме, защото думите навреме трябва да се изказват. Аз, ако искам да проявя любовта си към някого, три (неща) нося със себе си: ще нося една красива ябълка за очите, ще нося един красив инструмент за ушите, който издава звук, ще нося и едно хубаво цвете за носа, ще нося и храница за устата. Защото вие разбирате само тази любов на яденето и пиенето. Щом няма ядене и пиене, работата не върви. Право е. Оттам трябва да се започне. После любовта трябва да се пипне. Туй, което обичате, вие всякога искате да го опитате. Пипането е благословение от Бога. Понеже чрез пипането ние предаваме нещо от себе си. Ние се ръкуваме с ръцете. Щом обмяната на ръкуването е правилна – обмяна има на вътрешните сили, които вие не ги виждате. С ръкуването познаваш един човек мисли ли, не мисли ли, чувства ли, не чувства ли, има ли сила или няма. Някой път ти е приятно като се ръкуваш, някой път ти е неприятно. Сега вие искате да бъдете богати, да имате пари. То е слабовата страна. Истинското богатство седи в ума на човека, в сърцето на човека, в тялото на човека. Ако умът ти не е богат, ако сърцето ти не е богато и ако тялото ти не е богато отвън, каквото имаш – не е твое. Щом имаш богат ум, всичката светлина в света, всичко, което Бог е създал, ти ще можеш да го използваш. Щом сърцето ти е добре развито, всичката топлина, която Бог е вложил в света, ти ще може да я ползваш. Чрез топлината нещата се отварят, изявяват се чрез топлината. Вие искате някой да ви обича, но той трябва да се изяви. Един цвят кога ще ви обича? Щом изникне, напъпи и цъфне, от себе си веднага изпраща едно ухание. То е първото запознанство. От туй ухание направи един плод, после чрез плода пак ви приканва да се запознаете с него. Следователно: дърветата се запознават с хората чрез плодовете, цветята се запознават с хората чрез уханието си, пчелите се запознават с хората чрез меда си. Хората се запознават чрез ума си. Двама умни хора се запознават с ума си, двама добри хора се запознават със сърцето си, двама силни хора се запознават с тялото си. Сега вие може да кажете, че тая работа вие не я разбирате. Аз се радвам, че не я разбирате, защото, ако разбирате – няма за какво да ви говоря. Защото не разбирате – е интересно. Вие може да сте много способни, (но) се изисква време да се учите. Хората се раждат музиканти, но трябва да се учат. Детето е музикант. Като се роди, първият признак, с който дава, че е живо – изказва първата нота. Тя е до. То казва: „вуа“. Знаеш (ли), какво значи „вуа“? „Вуаа“ значи, че вече съм на границата на Божествения свят, в проявения свят. Щом пристигне, като стъпи на земята, казва: „вуа“. То се предава. Онези, които са го пратили, по цялото небе съобщават, че е пристигнал този герой. То поздравява онези, които го изпратиха. Казва: „Благополучно пристигнах на границата, посрещнаха ме добре.“ Те не го знаеха досега. Освен че не го знаете, казвате: „Дали е така или тъй ни заблуждава?“ Какво лошо има, като отидете на кино – с какво ви забавляват? Реално ли е киното? Дойдат някои (и) разправят, че филмът е такъв. Всички тия работи са 25 % верни, другите са скроени работи. Всичкото в един филм не е реално. Като кажем, че не е реално – не подразбирайте, че е сянка на нещата. Ето какво разбираме, че е реалност в света: ако турят хиляда празни шишета на ваше разположение, какво ще ползвате от тях? Трябва да бъдете много умни, (за) да ги напълните. Ако ви дам хиляда празни шишета и очаквам от вас дали ще може да ги напълните – то е едното положение. Ако ви дам пълни шишета, тогава очаквам от вас да ги изпразните. Та казвам: нереални работи са тия, които са празни. Реални работи са тия, които са пълни. За мене реално е това. Дойде някой, че казва: „Ще стана велик човек.“ 20 години все чакам да стане велик, велик човек не става. Казва: „Аз вярвам в Христа.“. Че вярваш в Христа е едно, но ти трябва да учиш. Ти учиш онзи Христос преди две хиляди години. Христос сега посещава твоя ум, преподава и лекции. Той сега ти преподава, говори ти. Ти казваш: „3наеш (ли), преди две хиляди години какво е говорил Христос?“ Той казва: „Какво е говорил?“ – „Тъй и тъй.“ Пита те: „Туй нещо разбра ли го?“ Казва: „Той трябва да дойде сега, да ни разправи. Колко години Го чакам, не е дошъл.“ Христос е Духът вътре. Вие ще мислите. Разправяте какво виждат ясновидците. Аз ще ви разправя какво виждат ясновидците, защото ясновидците виждат едно нещо, но те не довиждат. Има работи, които недовиждат.

Сега са ме питали: „Къде е оня свят?“ Казвам: оня свят и тоя свят са тук. Казват: „Как?“ Казвам: пространството е голямо, ние не виждаме пространството. Представете си, че аз виждам хора на физическия свят. Но тия хора, като ги срещам, виждам материално – ръце имат, крака имат, виждам други хора, които са по-красиви от тия на този свят. Там има ливади, планини, но река ли да ги пипна – няма нищо. Виждам ги – хора, но не може да ги хвана. Път има, реален път, хората ходят, мърдат си устата, но не чувам. Вие сте в един свят на отраженията. Духовният свят още не е реален свят. Вие имате тази опитност, когато спите вечерно време. Ядете, пиете, слънцето виждате, събудите се сутринта – пак сте гладен. Яденето насън ни най-малко не задоволява човека.

Та казвам: реалността на нещата седи в онзи момент – като обичаш едно нещо, ти влизаш в реалния свят. Защото земният живот е подобен на Божествения. Земята трябва да ви свърже с Божествения свят. Нещата стават реални само по три начина. Ако в ума ви няма светлина, ако в сърцето ти няма топлина и в тялото ти няма сила – ти си в един свят на илюзии. Онзи свят е реален, който носи светлина. Светлината е само една трета. Онези чувства, които носят топлина, те са две трети. И онези постъпки, които носят сила вътре (така), че всяко нещо, което ти мислиш, чувстваш и може да го направиш – тогава се намираш в един реален свят.

Та казвам: може вас да ви обичат хората заради вашето сърце, заради вашия ум и заради вашата добра воля. Писанието казва: „Възлюбил си истината в човек.“ Тази истина, която е вътре, наричат човек. Аз казвам: може вас да ви обичат хората заради вашият ум. Сега нещата са неразбрани, понеже на земята ви занимават много работи. Може да ви разправят за оня свят, но отвън има 25 градуса студ, вие обуща нямате, дрехи нямате, гладен сте – ще може ли да ме слушате? Някои от вас кашлят. Кашлицата е много тщеславна – да се покаже. Тези са същества, от оня свят са дошли, дразнят гърлото. Те са като младите моми. Като минават момците, тя се изкашля малко, те я погледнат. Кашлицата й е много хубава. Аз искам сега любовно да кашляте, както трябва. Някои сестри идат, кашлят при мене. Казвам им: „Не сте се научили още как да кашляте. Не е нотирана песента – нито е цигулков ключ*, нито е басов ключ*. Сега или алт ще пеете, или сопран, или тенор, или бас ще пеете, но на свят ще пеете.“

Сега говорим и вие искате да бъдете свободни. Вие не може да бъдете свободни, ако не се разбирате с вашия ум. В умствения свят само умът може да ви направи свободни. В духовния свят само сърцето може да ви направи свободни. Във физическия свят само тялото може да ви направи свободни. Сега ние мислим, че сме господари на ума си – заповядваме му. Ти на ума си не може да заповядваш. В съвременната наука, в съвременния материалистичен век на един човек може да му заповядваш до известна степен, когато туриш само човека в магнетичен свят – хипнотизираш го. Каквото каже хипнотизаторът той ще го направи. Първа степен, втора и трета степен – той се подчинява. Щом мине в четвърта степен – субектът не се подчинява. Тогава трябва да кажеш: „моля“. Този, прекараният в четвърта степен, вижда нещата. Невежият, тури го в магнетичен сън – това става, онова става, философ става, разрешава, на болните дава диагноза, церове дава. Събудиш го – пак е невежа. Туриш го в магнетичен сън – пак знае. Много лекари има, които са лекари, пък има такива невежи лекари, които не разбират. Казвам: по същия начин и вие трябва да разчитате на вашия ум. Този ваш ум е, който ще ви даде познания за всичко в Божествения свят. Вашето сърце ще ви покаже реалността на любовта, каква е топлината. Когато познаваш нещата, познава ги и сърцето вътре, което претегля дали те обичат или не. После тялото е, което ви показва дали силата на други хора ще бъде във ваша полза или не, или пък вашата сила ще бъде във ваша полза.

Представете си, че един човек се ръкува с вас. Той може да бъде дисхармоничен. Един човек може да се ръкува с вас и след няколко дни вие се разболявате. Някой човек се ръкува с вас, вие сте болен и след няколко дни оздравявате. Има някои хора като се ръкуват с вас и умът ви потъмнее, станете шашав*. Има човек, като се ръкува с вас и умът (ви) просветне, дойде ви някоя идея, сърцето ви се запали, като се ръкува с вас веднага сърцето ви се запали. Като се ръкува друг с вас – сърцето ви изстине. Не е така, както мислим. Едно ръкуване не е проста работа.

Този човек (картина показва) ми прави впечатление – той слиза на физическото поле. Обича да се удоволства. Обича реда и порядъка, хубаво изчиства говедата. Като дойде – хубаво си поспи, похапне си хубаво. Ако го събудиш преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано.“ Ако не знаеш как да се обхождаш с него, той е готов да те удари. Ако го побутнеш – готов е да удря. Много обещава, има всичкото добро желание да направи, обещава сто работи и едва 25 % може да направи. Вие казвате, че не устоява на думата си. Не че не устоява, но не му мисли много. Вие услужвали ли ли сте на сто души? Щом слезем на физическия свят, съприкосновението ни с хората трябва да бъде разумно. Понеже на физическия свят става една пълна обмяна. Всеки човек и възвишените същества нямат материал, трябва да слизат тук на земята, да съберат материал. Няма с какво да работят. Вие сега си представяте оня свят на ангелите. Ангелите има с какво да се занимават. На тяхно разположение са всичките слънчеви системи, колкото има – може да ги управляват, да се занимават. Вие като идете в оня свят, ангелите имат толкоз работа. Казвате: „Чакай, чакай.“ Ангелите нямат време да се разправят с тебе, че си дошъл от земята. Той ще каже: „Ела с мене.“ Като тръгнеш към неговата държава, ти нямаш крила, не може да ходиш. Казваш: „Тази работа не е за мене.“ Работата на ангелите е за тебе. Искаш ти той да се спре, да ти отдели няколко минути, да се разговаря с тебе. Много големи претенции имаш. Затуй казвам: единственият закон в света, по който един ангел може да ти услужи – то е любовта. Ти имаш любов към него -той ще се спре. Без любов той няма да се спре, даже няма да ти обърне внимание. Ти ще му кажеш нещо – той ходи, не те чува. Щом го обичаш – той ще те чува. Щом не го обичаш – той минава край тебе, ти не съществуваш за него. Един човек в Божествения свят без любов е като едно камъче. Ти вземеш камъчето. Този ангел по пътя като едно камъче ще те вземе, ти му говориш, той не те чува и ще те тури настрана. Всичките камъни са заспали ангели. Какво ще кажете? – Коскоджа ангел, има високо мнение за себе си, ти го ритнеш с крака, туриш го някъде.

Очаквате като идете в другия свят да имат високо мнение за вас. Първото нещо – вашият ум трябва да бъде носител на Божествената Мъдрост, сърцето ви трябва да бъде носител на Любовта и тялото ви – на Истината. Казвам: ако истината не може да пребъдва в тялото, ако Любовта не може да пребъдва в сърцето и, ако Мъдростта не може да пребъдва в ума ви – тогава вие сте сам в света. Вие ще бъдете неразбран човек. Каквото и да говорите – няма да ви обичат. Сега говорим за любовта. Вие казвате за някой човек, че го обичате. Да обичаш човека – значи да му дадеш нещо от своята светлина. Да обичаш човека – значи да му дадеш нещо от своята топлина. Да обичаш човека – значи да му дадеш от своята сила. Те са разменна монета на духовния свят. От своята мисъл ще му дадеш нещо. Размяна става на мислите. Размяна става на чувствата. Размяна става на постъпките.

OOK_20_13_1.GIF

1941 – тази година хората се намират заклещени. Господ е отпред и отзад. 9 е човекът, който мисли. 4-те в дадения случай е човекът, който прилага. То е седалището, скамейката, на която може да седне и да раздава справедливост. 4-те е закон на справедливостта. 9 е закон на мисълта, главата е. Считайте, че този кръг на 9-те – това е главата – вече умът се е проявил, пуснал е своето действие. 4-те е закон на справедливостта. 1 – това е на Божественото. Хоризонталната линия в 4-те – това е човешкото. Божественото е, което слиза, а човешкото е онова, което възприема. После имате втора една линия. Божественото се проявява отдолу нагоре, пак то се проявява. Линията АВ е човешкото. Другите са две Божествени проявления – Божественото, което влияе на човешкия ум, и Божественото, което подтиква човешкото сърце. Съединени с човешкото – то е неговото тяло. Светлината се проявява, топлината и силата. АВ е силата на човека, която се проявява. Имате два резултата – единият е отгоре – Божественият свят, който слиза, и другият, който възлиза нагоре. Имате и друго движение – хоризонтално, което влиза в тялото на човека. Туй го наричат триизмерен свят. Първото измерение е за ума. Второто измерение е за сърцето. И третото измерение е за човешкото тяло. То е там, дето тялото живее. Тази идея е много нова. Вие идвате и се намирате в някое противоречие, понеже не съответства на вашите възгледи. Както и да ви разправят – вие трябва да го видите. Христа не може да го познаете. Христос има един отличен ум – дето минава, осветява всичко, всички се изваждат от тъмнината. Христос носи топлина навсякъде, дето е студено. Като влезе в един дом – всичко стопля. Хората не се нуждаят от въглища. Христос носи сила, че се нуждаят хората от храна. Където влезе – всичко дава. Като дойде Христос – избата ще бъде пълна с въглища. Като дойде Христос – къщата ви навсякъде ще бъде осветена. Щом има светлина – дошъл е Христос. То е външната страна. Вие казвате: „Искаме да го видим.“ Че какво ви препятства да го видите?

Ще ви кажа от какво произтичат противоречията. Не се спъвайте от примера, който давам. Представете си една млада мома, която е дошла да се запознае с някого. Всяка млада мома е дошла да се запознае с някого. Като се запознае с него – счита, че всичко може да постигне. Всеки момък, който (е) дошъл, трябва да се запознае с една мома. И туй е смисълът на живота – запознаването. След като се запознаят най-първо се вижда, че е доста красива. Но дойде изкушението. Ето – яви се друг и той е облечен хубаво. Тя се раздвои, сърцето й се раздвои. Тя не знае – първият или вторият. И първият, и вторият, е любовна работа. Единият й казва: „Ти си богиня, ти си царица.“ И двамата говорят хубави работи. Пък на нея само един й трябва, двама не може. Как тя ще го познае кой е от двамата, кажете? Много лесна работа. Няма по-лесна работа да познаеш. Най-първо една реалност ще се яви физически, но щом я разбираш – тази реалност влиза в тебе и става невидима отвън, а вътре става видима. Тогава вие не сте запознати със законите на битието, ще се намерите в едно противоречие.

Като започнаха да изучават ръцете на човека, хората (започнаха да) носят ръкавици. Когато започнаха да изучават лицето, жените си туриха воал. Когато започнаха да изучават тялото, хората се облякоха. То е само защита. Да се не познава ръката е ръкавицата, булото е да се не познава лицето, дрехите са да се не познава тялото. Хубаво е да се види човешкото тяло. Красотата на тялото е в неговите линии, които има. Туй, което сегашните хора имат, то не е всичкото. Има известна красота вътре в тялото. Ако вие видите едно тяло, както е бил Адам в рая, той е бил облечен в светлина. Царска дреха на светлината и с една хубава топлина. След като съгрешил, светлината изчезва и топлината изчезва – той остава гол. Като поглежда, казва: „Гол съм.“ Та казвам: трябва да се пазите. Даже най-силният човек, ако го ударите на някое място, става прекъсване на силата. Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи. Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават. Ако му ударите очите – и те престават. Ако му ударите ушите – и те престават. Ако ударите носа – и той престава. Ако ударите един удар на устата – и тя престава. Де е човекът тогава? Затова казвам: за да имате едно Божествено отношение, пропорция трябва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили от слънцето. То е нормално състояние за жителите на земята. Всеки човек в умствено отношение, ако ти искаш да се запознаеш с човек – ти трябва да бъдеш на 92 милиона мили далеч от него за да го разбереш. Ако си по-близо – работата не върви. Ако искаш да разбереш сърцето на човека, колко(то) е далеч месечината от земята – такова трябва да бъде разстоянието. Онзи, когото обичаш, ти трябва да бъдеш далече от него – колкото е далече месечината, мисля 400 хиляди километра. Ако искаш другото положение, колко е диаметърът на земята? – 12 милиона километра. Значи физически, за да бъдат хората в хармония, ти трябва да бъдеш на 12 милиона километра далече, за да разбереш хората физически. Да няма никакво стълкновение. За вас да ви бъде естествено в Америка да виждате и той да ви вижда. Да си говорите ще бъде много по-добре, отколкото, ако е близо – на едно място. При такива случаи казвате: „Толкоз надалеч?“ Че ни най-малко не е далече. Една крачка е в Америка – като направя една крачка, аз съм в Америка. Като направя две крачки – на месечината. Като направя три крачки – на слънцето. Казвате: „Много далече.“ За мене слънцето е на три крачки, месечината е (на) две крачки, на земята – една крачка. Сега може да има много възражения на това. Онзи, който знае като мене да крачи, е съгласен с мене. Който не може да крачи, казва: „На мене ли ще го разправяш туй?“ Три крачки до слънцето. Че вие сте дошли да влезете. 92 милиона мили за колко светлината ги взема? Една слънчева вълна за колко иде? – За 8 минути. Значи една вълна тръгва и идва за 8 минути от слънцето. Ако тръгнем оттук до („Опълченска“) 66, ще ни вземе половин час. Светлината тръгва от слънцето и за 8 минути ще дойде, ще й остане време да се разходи. Аз още на половината път съм до 66. Колко пространство съм изразходвал? – Много малко пространство. Ние, съвременните хора, мязаме на микроби. Някоя микроба казва: „Колко милиона мили е от Изгрева до „Опълченска“ 66?“

Мнозина сега искат да се запознаят. За да се запознаят с Христа, трябва любов. За да се запознаете с ангелите, трябва мъдрост, знание трябва. Има други същества. За да се запознаете с тях, трябва здраво тяло. Ако нямаме здрави тела, ние няма да може да се запознаем със силните хора. Ако нямаме здрави сърца, не може да се запознаем с умовете на хората. Силните умове са свързани със знанието. Мене ме интересува знанието на един човек, което може да ми даде и моето, което да му дам. Мене ме интересува любовта, която може да ми даде и любовта, която може аз да му дам. Всеки един от вас е проводник на Божественото. Три неща се предават. Чрез ума ви се предава Божествената светлина, чрез сърцето се предава Божествената топлина, а чрез тялото – Божествената сила. Аз разглеждам човека като проводник. Човешкият ум като проводник на светлината, човешкото сърце като проводник на човешката топлина. И на тази, обикновената топлина на живота, и тялото като проводник на силата – на разумната сила. За да знаеш как да работиш, да ти е приятно да работиш, като ходиш, като дигаш ръцете, като свириш – всеки може да си туря ръцете на пианото, но по какво се различава един разумен пианист? – Трябва да знае как да свири. И да може да блъска клавишите – нищо не излиза.

Сега някой от вас може да каже: „Кажи ми аз мисля ли право?“ Представете си, че аз съм художник. Искате да ви нарисувам. Казвам: „Платно носиш ли?“ Аз може да ви нарисувам на стената. Колко години може да остане на стената? – За една година като дойде да мажете, ще замажете и картината ще изчезне. Ако имате едно платно – ще ви нарисувам и ще имате за спомен. Ако вашият ум е развит – може да се запознаете със знанието, със съществата на мъдростта. Ако вашето сърце е развито – може да се запознаете със съществата на любовта, с онези същества, които слизат да помагат на хората. Възвишените същества идват да помагат. Моли се някой на Господа. Господ има много работи, Господ има много работа. Няма същество да замести Господа. Като се помоли човек, Той приема молитвата. (Някой) казва: „Господи, ще свърша работата.“ Понеже към Господа се отправят всички молитви, туй същество най-напред ще иде да каже: „Да свърша тази работа.“

Сега вие да не направите такава погрешка, каквато направи един българин. В България има едно поверие, че между Новата година и Коледа има един щастлив ден, че като туриш главата през малкия прозорец – каквото поискаш, ще ти го дадат. Един като си турил главата през малката дупка, казва: „Господи, да ми направиш голяма главата – като варел.“ Главата станала като варел, не могла да излезе, заклещила се, не може да я извади назад. Не ви трябва голяма глава като варел. Той на място да каже: „Господи, искам да ми дадеш всичкото благословение, че умът ми да мисли добре, сърцето ми да чувства добре и тялото ми да бъде силно“, той казва: „Господи, дай ми голяма глава, че да уплаша всички хора.“ Като варел станала главата му. И във всичките работи ние носим този варел. Някои искат голяма любов – варел. Че ти щом носиш голяма любов – няма да може да си изтеглиш сърцето.

Аз горе имам две радиа. Имам едно радио „Джилет“, имам и едно голямо радио. Занимавам се с дълги вълни, средни и къси. Онова малкото „Джилет“ го конкурира. Някой път го харесвам, пусна и двете – състезават се, надпреварват се. Каквото говори едното, говори и другото. Шашардисват. Седя при малкото – не чувам голямото. Ида при голямото – не чувам малкото. Те си помагат. Голямото казва: „Малък е, много говори. Много дяволит е той.“ Онзи ми казва: „Голям дявол е онзи, големият.“ Казвам: туй радио не (е) изникнало от само себе си. От невидимия свят позволиха. От разумния свят позволиха да се открие тайната на радиото, да се открие, че да може да говори. За бъдеще ще се открият още повече неща.

Сега мнозина са ми казвали: „Чувам нещо вътре.“ По радиото предават. Трябва да намериш станцията, да знаеш на каква дължина да оперираш. Тук идеш, там идеш. Казва: „Нещо ми говори вътре.“ Неразбрана работа и разбрана работа. От оня свят говорят. Много разбрани са работите по радиото. Първата станция е умът, втората станция е сърцето, третата станция е тялото. Тялото има 300 милиарда станции. За бъдеще ще се запознаем. За сега много от тия станции не оперират. Даже някой път може да оперираме чрез някое дете. Някой път, когато искам да позная хората, ще намеря някое дете на 2-3 години и от неговата станция, понеже зная законите, ще приема. Нямам време да се занимавам с моята станция. Далече е още. Минава туй дете и казвам: „Този болен ще оздравее или няма да оздравее?“ Казвам: „Ще оздравее.“ И оздравява човекът. Щом туй дете ще намери някой стар човек, нищо не казвам. Не работи станцията. На децата работят. (На) старите станциите им не работят.

Та казвам: вие се спъвате в света. Казвате: „Какво нещо е Господ?“ Ние си представяме Господа, (че) наблюдава. Срещнеш една млада мома, Господ вижда как я наблюдаваш. Като срещнеш една млада мома, най-първо трябва да поздравиш нейния ум, да поздравиш нейното сърце и да поздравиш нейното тяло. След туй – да й дадеш един подарък, който носиш със себе си. След туй – втори подарък, със сърцето и с тялото. След туй – да се запознаеш. Тогава Господ гледа какво е запознанството. Ще даде ли той или няма да даде? Ти може да й дадеш един подарък, който е позлатен, не е златен.

Та сега, тази година, вие сте заклещени. Господ е отпред и отзад. Който не върви, тогава кашлицата ще дойде, това, онова. Мнозина казват: „Този човек не може да го обичам.“ Чудни са хората. Аз съм човек – майстор. Може да накарам да обикнете всекиго. Една каса, която не обичате, може да ви накарам да я обичате. Казвате: „Тази празна каса – не обичам.“ Като туря сто хиляди златни монети – ще я обикнете. Веднага ще я обикнете. Казвам: всичките неща, които обичаме, имат съдържание. Когато скулпторът тури ония красивите линии на тялото, направи от камъка един красив човек – всичките хора искат да го видят. Казвам: невидимият свят работи във вас вътре, във вашите умове, във вашите сърца, в душите ви. Един ден ще имате тела не като сегашните, няма да боледувате. Хрема няма да има, кашлица няма да има, туберкулоза няма да има, глад няма да има. Знаете (ли) какво ще е? – Ще имате големите благословения. Трябва да се учите сега.

Сега някои ми казват: „Аз видях Христа.“ Онзи казва: „Аз не съм видял Христа, че той Го видял.“ Онзи е горе, на върха на планината, (и) не видял Христа. Онзи (е) долу, в долината, и Го видял. Сега възможно е. Христос, който слиза отгоре, най-първо на планината ще Го видят, после в долината. Това са теории. Когато онзи на планината не го вижда, а онези в долината Го виждат – не зная какво виждане е това. Светлината като иде, има проекция на светлината. Имате червен цвят. Всеки цвят си има място, особено място вземат трептенията в тази гама на цветовете. Значи червеният е този цвят, който дава подтик. Ако ти си в яйцето, червеният цвят ще те извади из ограниченията. Когато се измъти едно пиле, червения цвят го е освободил. Като тръгне по пътя, портокаленият цвят е, който дава движение. Зеленият цвят образува крива линия. Ти ще имаш в музиката фа, (то) е вече да знаеш жълтия цвят, който използва само жълтия цвят. Някои искат да станат богати. Всеки богат може да бъде, който е умен. В който умът не е развит, той богат никога не може да бъде. Та казвам: всичките тия цветове показват пътищата, по които трябва да работите. Вие не може да проявите деятелност, ако не се храните с жълтия цвят. Вие по тяло не може да бъдете здрави, ако не обичате зеления цвят. Трябва да акумулирате нещо в себе си. Ти не може да имаш вярата, вярата ти не може да бъде силна, ако не възприемеш синия цвят. Не може да имаш сила, ако не знаеш как да схващаш виолетовия цвят. После човек не може да прояви чувствата си, ако не разбира правилата на розовия цвят, на червения цвят. Мислите ли, (че) на един човек, на когото лицето е пожълтяло, че той може да обича? Хората на любовта се отличават с един особен цвят. Хората на мъдростта се отличават с един жълт цвят. В сегашната светлина то е само сянка. Проекция има. Кои основни цветове имате? – Жълт, червен и син. Синият цвят е на волята. Трябва да се учиш да акумулираш тази светлина в себе си. Сега религиозните хора се занимават много едностранчиво, занимават се само със сърцето на човека. Всяко едно чувство не може да се роди, ако не му дадеш широчина, простор. Туй чувство не може да се роди, ако не му дадеш светлина. Светлина е необходима за чувствата. И сила е необходима. Сега ние се спираме и казваме: „Как да добием тези работи?“ Когато дойдат тези светли същества в ума – слушайте ги какво приказват. Когато дойдат светлите същества в сърцето – слушайте ги, каквото ви говорят. Когато дойдат тези светли същества в тялото – слушайте ги. Те ви просвещават. Ако искате да познаете силата на човека – ще слушате съществата, които ви говорят на тялото. Ще усещате една приятност. В ръцете, в краката, навсякъде тялото усеща приятност. Като пипате косите – навсякъде ви е приятно. Щом те боли кракът – няма ги тия същества. Те не са дошли. Същият закон е за сърцето. Когато те дойдат, подтикват те да се разбираш с хората. Не дойдат ли те, тогава човек казва, че не си струва да се живее за Бога.

Казвам: тази година запознайте се със светлите същества. Не че не се познавате но вие, като гледате главата, търсите някоя друга глава. Някой път не ви харесва главата. При сегашните условия може да бъдете в един палат, пък да нямате радио. Пък може да бъде(те) в една колиба и да си носите радиото. Питам: къде ще имате повече новини – в палата или в колибата? – Зависи. Един палат не е по-умен, отколкото една колиба. Важно е как е организирана една глава – може да има големи размери, но да не е организирана добре. Може да е малка, пък да е добре организирана. Ръката може да е малка, пък да е добре организирана. Зависи как са организирани очите. Погледнеш някои очи – приятни ти са, понеже са добре организирани. Погледнеш една ръка, не е добре организирана, много груба работа е (показва чертежа). С този човек искайте да бъдете на 92 милиона далече, от този искайте да бъдете на 400 километра, от този човек искайте да бъдете на 12 хиляди километра далече физически, за да се разбирате с него. За мене е тъй, пък ако вие сте по-умни. Аз, който съм толкоз умен, намирам, че не бива да съм близо, на дистанция може да се разбирам. Ако намаля тази дистанция – ще стане стълкновение. Имайте идея. Ако слънцето би дошло в своята големина наблизо, какво ще бъде? То е приятно, че е малко – малко се показва. Ако туй голямото слънце дойде на земята, къде ще го турите? Големите работи не са толкоз приятни. Аз разсъждавам за себе си по следния начин: турите един килограм на гърба си – приятно ви е, турите два, три, четири килограма – пак ви е приятно, но като турите десет килограма, 20, 40 килограма – не ви е приятно. Та казвам: не е в многото. В дадения случай много малко ви трябва. Вижте – тук има хубава черта. Малкият пръст показва, че обича да казва истината. Има една хубава черта. Пръстът му показва, че обича да си похапва. Може да е погрешно, но казва: „Трябва да се храни тялото.“ От музика не разбира много. Казва: „Майка ми пееше, аз хич не се учих. Може би за бъдеще. Обичам да слушам, но не обичам да пея.“ Като хване мотиката – може да работи. Тъпан може да бие. От този хубав тъпанар става и добър капелмайстор. Може да бие тъпана.

Вие всички се безпокоите за нищо и никакво. Земята е дадена на ваше разположение, свободен билет имате да се разхождате из пространството. Недоволен сте. Месечината свети. Слънцето грее денем, пък сте недоволни. Дават ви работа, плодове ви дават дърветата – пак сте недоволни. Овцете ви дават вълна, мляко – пак сте недоволни. Какво ли не ви е дал Господ, от къде намерихте това недоволство? Все търсите нещо. Търсите онова, което го няма. Цветето трябва да има ухание, за да дойде пчелата. Тогава пчелата идва за него. Ако няма нищо цветето, пчелата няма да дойде при него. В странство един художник направил много хубави цветя, карамфилчета. Не могли да познаят кое е естествено и кое е изкуствено. Казва един: „Пратете една пчела, тя веднага намира цветето.“ Често аз съм проучвал какво отношение имат пчелите към естествените цветя. Всяко цвете, което дава мед, е естествено. Всяко цвете, което не дава мед, не е естествено. Всеки ум, който дава светлина, е естествен. Който има такава изкуствена светлина, не е естествен. Кибритени(те) клечки имат ли светлина? – Светне и загасне. Туй, което така загасва, не е реално. Първото нещо – турете в себе си да се не плашите, но Господ гледа. Ти никога не туряй в ума си да излъжеш някого. Да кажем – продаваш ябълки. Дойде някой богат – веднага избираш по-хубавите, като дойде сиромах – избираш дребните. На бедния и на богатия ще туряш еднакво. Дрехар си. Като дойде някой беден – ще дадеш хубава дреха, както и на богатия. Ще ги оставиш те да си избират свободно. Каквато дреха изберат – няма да вземеш повече, отколкото дрехата струва. В Божествения свят всички дрехи имат еднаква цена. Каквато дреха изберат – цената е една и съща. Вие някой път подценявате хората. Не сте верни в преценката. Казвате: „Този брат е невежа.“ Така не се говори. Този брат е малко учен, нищо повече. Способен е, но малко е работил. Казвате: „Не е добър.“ Не че няма добрина, но той не се (е) научил на доброто още. Кого ще викате на изкуство – художника или онзи, който е роден, но не е работил?

Първо има да работите. Вие казвате: „Остаряхме вече.“ Мислете – като идете в другия свят, пак ще се преродите. Не ви трябва никакво прераждане. Злоупотребили са хората със закона на прераждането. Ти всеки ден ще употребиш един-два часа да учиш нещо. Ще изучаваш камъните, но по минералогия – как са направени, качествата им. Или един-два часа ще учиш ботаника, ще се занимаваш с растенията, ще изучаваш лечебните им свойства. След туй ще се занимаваш малко с животните да видиш, че не са толкоз глупави животните. Тия всичките животни са много учени същества, но са малко лениви. Те са ходили на такива журфиксове*, ядене и пиене имало и са останали назад, не са учили. Всичките животни журфиксове са правили. Като се освободи България младите момци взеха бастуни да носят, върти го. Бастунът го вземаш да пипаш с него. Въртенето на бастуна не е култура още. Бастунът е да знаеш да пипаш с него. Ти искаш да докажеш, че когато маймуната минала от положението на животно и се изправила, взела бастун да се подпира. Всичките хора носят бастуни, да се подпират. Аз нося бастун, но не се подпирам. Аз му отдавам почитание. Казвам: отдавам почитание и едно време помогна за подигането на света. Третият край е той. Бастунът – то е човешката воля. Този бастун е палката на капелмайстора. Ако волята е слаба – все ще имаш един малък бастун, ще го носиш под ръкава. Които имат слаба воля, ще носят под ръкава една малка палка. Ще извадиш, ще пипаш с двата края.

Седите и казвате: „Не мога да мисля.“ Ще започнеш на ръката си да попоглеждаш и вече си действал на ума. Искаш духовен да станеш – ще започнеш да свириш.

Да дойдем до основното. Тая година има такива блага, за които трябва да работите. Имате условия, за които не сте сънували. Вие казвате, че сте стари хора. Едва в Небето има 24 старци и сега се приготовлява още един. Тук на земята милиони има – все стари хора. Не мязате на стари. Стари със знание, млади със сила, възрастни с любов. Младият силен трябва да бъде. Децата са, които воюват. Туй дете падне, поплаче и пак стане. После казва: „Ще ви победя.“ Пак си удари главата, поплаче и пак стане. Казва: „Ще видите.“ Туй дете се бори. Възрастният вече в любовта трябва да търсите, любовни работи. Да се запознаете тогава с любовта. Щом се запознаете с любовта – не рисувайте картини по гърба й. Никога не рисувайте картини на гърба на любовта. Знаете ли какво значи то? Пазете едно свещено правило: човек, ако е проявил любовта си – никога не критикувайте един човек в любовта му, защото за да го критикуваш – трябва да познаваш любовта му. Казваш: „Неговата любов не е такава.“ Че твоята каква ще бъде? В любовта не носете никаква критика. После в любовта не се налагайте. Казвате: „Аз ви обичам.“ Не говорете „Аз те обичам.“ Ти проявявай твоята любов както разбираш. Но не искам в името на любовта да насилваш хората. Щом обичаш хората – ще те оценят. Щом обичаш хората – и те те обичат. Не може да обичаш и да не бъдеш обичан. След хиляди години и пак ще бъдеш обичан. Христос в Неговото време не беше разбран. Сега 500 милиона хора разбират Неговата любов. Тя се дължи на тази любов, която Той показа на земята. Ако Той не беше показал тази любов, нямаше сега толкова хора да го обичат. Та казвам: по същия закон, ако вие покажете любовта – дайте свобода на всичките, в себе си дайте свобода. Има нещо, от което вие сте недоволни. То е друг въпрос. Сега не ви казвам да обичате греха, не ви казвам да обичате злото. Ето аз какво разбирам: Христос казва: „Не подобава на мене да вземам хляба от децата и да го давам на псетата. Първо ще нахраним децата, после псетата.“ Любовта е само за децата на Божествения свят. Да обичаме всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са Божествени деца. Може да е едно животно, едно карамфилче – може да обичам. Този карамфил ще стане добър човек. Може да е лоза, ябълка – нищо не значи. Аз не може да не обичам. Като дойдем до един магарешки трън, (той) казва: „Да се обичаме.“ Има една любов разбрана в света. В тази любов умът печели сърцето. Печели, печели и тялото. То е любов. Любов е това, в което умът печели. Любов е това, в което сърцето печели. Любов е туй, в което всички хора печелят. Не е любов това, в което всички хора губят. То е безлюбие. Казвам: да имате една ясна представа за любовта. Любов е това във вас, в което умът печели, сърцето печели и тялото печели. Може да живееш сто години, може да живееш 120 или 150 години, колкото и да е, но онова богатство, което умът печели, сърцето и тялото печелят – то ще бъде с вас. С туй богатство вие ще идете в другия свят, ще знаете как да живеете.

Та любовта към Бога разбирам всичко онова, което Бог ни дал – да го оценим и пазим свещено. Ако пазиш свещено твоя ум, ако пазиш свещено твоето сърце и ако пазиш свещено твоето тяло – ти обичаш Бога. Тъй седи работата. Казва: „Как да Го обичам?“ Да обичаш Бога за ума, който ти е дал, ще го обичаш заради сърцето, което ти е дал. Ще обичаш Бога заради тялото, което ти е дал. Да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото сърце, с всичката си сила.

OOK_20_13_2.GIF

В тази година искам да ви кажа, за да знаете. В тази година хората ще се разбират по-добре, отколкото миналата година. Какво искате да знаете сега? 365 дни всяка сутрин наблюдавайте какво ще ви кажат тези същества, които слизат отгоре. Идната година ще ми разправите по-добре каква е била годината. Запишете си. Единицата са тези същества, които слизат. Какво е единицата? Като напишете 9 – туй показва главата. Някои трябва да направите да потече – туй е извор. Господ е, Който слиза. Противоречията са с човека и тук Господ ги среща. Всяка сутрин Господ казва: „Трябва да мислиш, трябва да работиш, трябва да бъдеш справедлив.“ Като погледнеш главата, да кажеш: „Има един Господ и този Господ е създал света, за да мисля. Той иска да бъда справедлив, да не онеправдавам слугите, братята, сестрите, да се отнасям тъй, както Той иска.“ Като погледнеш – да видиш една усмивка на лицето, да видиш. Ти носиш една кошница с плодове. Ако момата е по-красива – по-хубав плод ще дадеш, ако е по-грозна – по-малък плод ще дадеш. Ти правиш различие. Те еднакво са красиви. Много се лъжете. Грозните моми са тъй красиви както красивите. Те са и по-красиви от красивите. Казвам: те са по-умни. Като дошли, скрили се под маска – да не ги безпокоят младите момци. Онези, красивите, са малко по-сантиментални, облекли се хубаво, момците ги закачат, те ходят да се оплакват.

Тази година да приемете благословението, което Бог е дал. Господ слиза в райската градина – да почуствате Господа. Идната година друго ще бъде. Чрез ума, сърцето и волята, каквото Господ иска – да го направите. Каквото поиска Господ – да го направите. 1941 – понеже обяснявам закона, имате четири елемента, от които два са Божествени принципа, един е човешки. Божественото е, което освобождава човека. То е човешката воля – единицата. Миналата година имахме нула. Тази година имаме едно (1) – мощната Божествена сила, която ще накара всинца ви някои работи да ги разрешите. Тази година трябва да разрешите ще служите ли на Господа или не. Тази година ще разрешите дали ще учите или няма да учите. Тази година ще разрешите дали ще бъдете здрави или няма да бъдете. Ако сте здрави – ще имате шанс да живеете. Ако не сте здрави – ще ви уволнят. Щом си здрав – не те уволняват. Щом си болен – уволняват те по болезнени причини.

Тази година само по едно нещо искайте. Всеки да си тури в ума си само едно нещо да постигне, не много работи. Другите неща да са като спомагателни. Искаш да учиш музика – тури го на пръв план. Или поезия, или изкуство, каквото и да е – едно нещо да имаш в ума си, не четири-пет работи. Другите да бъдат като спомагателни. Идната година друго ще туриш. Ще живееш 50-60 години, имате възможност да проучвате. Вие искате в една година отгоре всичко да постигнете. Турете в ума си само едно нещо. Да кажем някои от вас сте бързореки, много говорите. Бързореките – те са силни извори, дето минават – търкалят камъни. Тази вода трябва да я прекараш и на места да намалиш бързорекия, да може да поливаш градини. Тя е силна вода, като върви – изкоренява. Ще туриш малко да се укроти. Някои от вас си давате мнението. Какво мнение ще си давате за тази ръка? Научно какво мнение ще дадете? Разбира се има гънки, които се образуват. Трябва седем принципа да ви представя, та сами да правите сравнение. Тази ръка спада към чувствените, активните ръце. Този човек, ако го оставиш да си свърши работата – ще я свърши. Храниш го добре – добре плаща. Ако речеш да го ограничиш, ако речеш да злоупотребиш – и той знае. Доста дипломат е. Ако се отнесеш добре с него – ще свърши хубаво работата. Каквото каже – ще го направи. Ако злоупотребиш – и той ще злоупотреби. Като копае лозето – ще го изкопае. Ако обрязва някъде – той от три пръчки ще остави само една. Ще бъде като онзи Стоян. Един свещеник пратил своя слуга да обрязва лозето. „Знаеш ли, казва, да обрязваш лозе?“ – „Зная, дядо попе.“ Като отива, той го обрязва тъй хубаво, че пита го попът: „Плаче ли лозето?“ – „Да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш.“

Първото нещо е да се зароди едно самоуважение. Вие още не се познавате. Трябва да се зароди във вашия ум като срещнете един човек – да му дадете съответстващо почитание и той да ви даде съответстваща любов. Туй е красивото в живота, то е запознаването, взаимното уважение и почитание, не принудително. То е. Като видя един човек какво ме интересува главата му? Мене ме интересува дихателната му система, понеже един човек с хубави дробове – то е една благо за цялото общество и за целия народ. Хора с хубави тела са едно благословение, хора с хубави сърца са благословение, хора с хубави умове са благословение. Казвам: то е бъдещата сила, от която ще се ползвате. Ако умът е на място, ако сърцето е на място, аз да ви подскажа – може да се подмладиш. Ако кажа: „Няма да се подмладиш“, ще констатирам – умът ви не е на място. Щом ние не се подмладяваме – умът не е на място. Щом не се подмладяваме – сърцето не е на място. Щом не се подмладяваме – тялото не е на място. Ако умът ви е на място – тогава имате всичките условия. Мене ми казват: „Подир десет години млад ще станеш.“ Ако идете при един дрехар и имате пари в джоба си мъчно ли е да си купите дреха? Ако имате стотина лева – това гледате, онова гледате, търсите евтина работа. На вас Господ ви е дал, вашите джуздани* са пълни. Ще си направите хубава дреха, няма да икономисвате от тялото. Защото две погрешки хората правят. Едни ядат повече, отколкото трябва, други не ядат, колкото трябва. Онези трябва да съкратят – не трябва да ядат толкоз, колкото ядат. Другите трябва да се откажат да не постят. Някои искат да постят повече. Ще дадеш на тялото нужната храна. Да се помъчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте.

Първото нещо сега да ви кажа. Вие вече се обичате, за любовта няма какво да ви говоря. През годината може да се лекувате. Някой заболее. Помолете се заради него – ще оздравее. Всички тук може да се лекувате. Казвате: „Карма* има, нека си носи кармата.“ Някой не постъпва добре – ще се съберат няколко, ще се помолят заради него. Може да направите опит. В Америка, в една църква, един богаташ бил много лош човек. Имало смущения от него. Всички в църквата, каквото направят, искат да опразнят църквата. (Той) казва: „От мене зависи. Аз каквото кажа – ще бъде.“ Съветват го – не разбира. Събират се най-после цялата църква и в негово присъствие започват да се молят: „Или му дай ум, Господи, или го вземи – да се освободим от него.“ Той почва да чувства, че ще го задигнат и съзнава погрешките си.

Аз искам всички да проявите една интуиция, да проявите онова, което Бог е вложил във вас, да проявите. Всинца да бъдете свободни. Щом дойдете до човешкото – тогава проверявайте. Божественото във вас да е свободно. Трябва да бъдете свободни. Някои нямат свобода да се проявят. Ако аз съм на вашето място, за пример тук някой път ще дойдете на столовете, може да им говорите. Когато салонът е пълен, аз виждам – други се наредили и чакат като вас. Вие какво ще кажете? Затова не трябва да се говори. Всеки един стол носи характера на хората, които са сядали на него толкоз години. Умни са столовете. Като седнеш там, явява се желание – искаш да говориш. Седнеш на някой музикален стол – искаш да пееш, да свириш. Предметите носят качествата на хората, които са ги имали. Имаш книги, дрехи – трябва човек да бъде внимателен. Не мисли, че дето седиш, дето ставаш – навсякъде остават отпечатъци. В цялата природа виждам отпечатъци на всичките разумни същества, които са идвали. Реките, които текат, планините, плодовете, ябълките, крушите, сливите, скъпоценните камъни, звездите горе – всички са оставили отпечатъци. Говорим за онова великото, което съществува в природата.

Турете сега на ума си да изправите три погрешки. Някои от вас сте занемарили вашия ум, някои от вас са занемарили вашето сърце и тялото си. Ще бъдете справедливи спрямо ума си, ще бъдете справедливи спрямо тялото си. То е морал. Трябва да бъде човек справедлив. Като се научиш – тогава ще приложиш този, същия морал и за другите хора. Да бъдеш справедлив. Три неща: да не занемарявате умовете на хората, техните сърца и техните тела. Така може да бъдем съработници на Бог. За да бъдем съработници трябва отличен ум – ние го имаме, трябва отлично сърце – ние го имаме, трябва отлично тяло – ние го имаме. Часовникът трябва да се поправи, отличен ум имаме. Малките деца имат мъчнотии, когато тръгнат в училище но после, колкото годините минават – тия деца разбират. В туй отношение искам тази година тези, които се оплакват, че не могат да помнят – да се усили паметта им. Някои от вас не може да помните, понеже вашите умове са заети с много работи. С едно нещо ще се занимавате. Ако съм шофьор, като хвана кормилото – няма да гледам наляво, надясно, но напред. Няма да слушам този и онзи. Кой каквото говори да ме занимава. Ако слушам – ще съборя колата. Казвам: „Оставете ме на спокойствие. Като спре автомобилът, като стигна целта – тогава ще говоря. А сега никой да не ме закача.“ Това значи човек да има една мисъл. Имаш една тема. Свърши темата си и тогава говори върху други работи. Пишеш нещо – свърши писането и тогава говори. Ходиш – свърши ходенето и тогава говори. Това е истинският живот. Не се занимавай с много работи. Тия работи, за които ви говоря, са лесни.

Отче наш.

Хайде сега да посрещнем Новата година!

13 лекция на Общия Окултен клас.

1 януари 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта. Нова година.

 

Изгрев, София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...