Преди не го разбрах, сега му се покланям. Росица Примовска

[Ани]

ПРЕДИ НЕ ГО РАЗБРАХ,

СЕГА МУ СЕ ПОКЛАНЯМ!

Росица ПРИМОВСКА

Впечатляващо за мен беше да попадна в средата на есперантистите в Смолян през 60-те години на миналия век. Набираха курсисти и аз се записах. Току-що завършила Райковската гимназия, бях надъхана за повече знания и връзки със света, а френският не ми вървеше. Есперанто тогава отваряше врати за контакти с целия свят. Спомням си, че беше много популярен у нас и в чужбина.

Първата сбирка, в която участвах, се проведе в читалище “Христо Ботев”. Пред нас застана мъж на възраст, но много бодър и ентусиазиран в идеята да ни убеди защо е нужно да учим есперанто. Петър Пампоров - така бе представен. Облечен беше в бели дрехи, говори дълго, но много увлекателно -разказваше за създателя на езика д-р Заменхоф и за това, че благодарение на есперанто е пропътувал хиляди километри в света, живял е в много държави и най-важното - според него хората, ползващи есперанто, се разбират много добре. Независимо от тяхната народност те са дружелюбни към другите, обладани от желанието да има мир в света. Тогава беше периодът на студената война. Естествено младите горяхме от желание да спре студената надпревара за надмощие, светът да си отдъхне и ние да имаме малък дял в това. Мечти! Есперанто ни помогна да се чувстваме отчасти полезни на България.

След сбирката не се разотидохме веднага, говорихме си общи неща и се опознавахме. В центъра беше той - не висок, слаб, говореше тихо и някак държеше ръцете си една в друга пред стомаха. Години след това разбрах, че там е слънчевият сплит - една от чакрите, и всеки посветен си има личен ритуал, свързан с това място.

Летях от идеята, че този човек ни показва пътя на развитие, но когато споделях това с други, чувах: “Той е дъновист!” Не знаех кой е Дънов, но усетих, че не е редно да се говори за това. Продължавах да се впечатлявам от знанията на Петър Пампоров, въпреки че изглеждаше странник - говореше за неща, които не съществуваха, според разбиранията тогава, и то когато учехме есперанто. Свързваше силата на езика за общуването между различни народи с това, че любовта към природата (сега разбирам, че не е искал да казва Бог) ще ни направи подобри, ще станем духовно по-чисти, по-полезни за себе си и за другите. Споделях ли това навън, все чувах: “Остави, той е вегетарианец!” или “Той не е на себе си! Въздържател!”

След известно време Пампоров ме забеляза като ученичка - и есперанто не ми вървеше лесно и аз се смущавах. Не смеех да отворя устата си да произнеса дума от страх да не сбъркам. И щях да напусна кръжока. Той ме изчака да си прибера учебника и когато станах да си вървя, ме попита: “Росе, ти кога си родена?” Съвсем неочаквано. Дори безсмислено ми се стори в такъв срамен за мен момент (да не мога да си отворя устата и дума да кажа на есперанто), някой да ме пита кога съм родена. Казах. На следващия път ми рече: “Питай, моля те, майка ти кога е било - вечер или сутрин, в колко часа?” Когато му предадох, че майка ми не знае часа на раждането ми, но си спомня, че е било сутрин и някой тъкмо им донесъл на родилките в стаята варени картофи за закуска, той ме хвана за ръцете, усмихна се и каза: “Не се отказвай, много неща ще научиш...” Това ни сближи и аз му повярвах. Сега разбирам, че ми е правил хороскоп, възможно е да е изчислявал и преражданията ми, но тогава не обърнах внимание защо му е нужна рождената ми дата и по-точно не знаех, че съществува подобно учение. А и той не насилваше естествения ход на нещата. Уверявам, че съм виждала Пампоров като много скромен човек, с изумителни знания без да се хвали и изключително търпелив. Няколко пъти е захващал разговори с мен за доброто у човека, подсещаше ме да се вглеждам в реакциите на хората и на себе си, защото те са израз на вътрешното Аз. Без да ми говори за Дънов и за който и да е друг, за Христово учение или Толстоизъм, деликатно искаше да ми открие нов свят. Не го разбрах.

Веднъж пред кино “Дружба” се срещнахме. Заговорихме се и той ми каза: “Хайде в къщи да видиш книгите ми.” Тръгнахме по пресечката на кино “Дружба”, после вляво. Къщичката ми се стори кокетна. Вътре ни посрещна съпругата му Гинка. Видимо гостоприемна, тя се зарадва. Веднага поднесе сладко с чаша вода. Подобна обстановка не беше позната за мен - книги, книги, книги и различни сувенири от чужбина. Бях виждала много книги само в Райковската гимназия и с библиотекарката Шинка мечтаехме някога да пренощуваме между книгите в библиотеката, но къщата на Пампоров ме смая. Когато влязох в остъкленото помещение (може би е било преграден салон или хол), аз се заковах на място. Където и да погледнеш - все книги. Рафтовете бяха натъпкани, но подредени. Изпитах огромно страхопочитание и смут. Как е възможно човек да притежава толкова огромно книжно богатство и да е чел по няколко пъти отделни книги (показа ми бележници по тях)? Как е възможно на неговата възраст (наближаваше 70-те) човек да е надъхан да чете и знае! Сега разбирам, че е възможно.

Предложи ми да си взема нещо за четене. Бях смаяна от толкова много книги и не знаех дали, ако посегна към някоя, ще я разбера. Бях чела доста и различни книги. Най-вече поезия и романи, а неговите бяха други. Внушаваха респект. Не си взех. Възможно е да съм го обидила. Поговорихме си тримата - аз, той и жена му, за различни неща и си тръгнах. На другия ден разбрах, че си нямат деца и ми стана безкрайно мъчно. Жена му така ме гледаше и поглъщаше всяка моя дума, разпитваше за моите родители. Видимо се натъжи, когато й казах, че съм останала на пет години сираче, без баща.

Пампоров си отиде от този свят неразбран. Виждала съм есперантисти като Спасов, Йорданов и др. видимо да изразяват уважението си към него. Виждала съм, когато идваха гости от чужбина, как той свободно разговаря с тях на есперанто, разказва им, а те го слушат в захлас и са радостни, че са с него.

       Но..., когато по-късно се запознах с живота му от публикации, ми стана ясно, че не е могъл в обществото да бъде цялостен. Той е бил извън нормата. И още по-ясен ми стана, когато преди 10 - 15 г. опознах Учението на Петър Дънов. В основата на това учение лежат разумните закони на Природата. То е учение на любов и братство, на сестринство, на абсолютна Свобода, в която всеки зачита правата на другите. То изисква да поставиш Доброто за основа на твоя дом, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Който не може да разбере и постигне това, отрича можещите. Лепи им етикети. Така беше и с Петър Пампоров.