Jump to content

Неговото духовно присъствие в моя живот. Страшимир Спасов


Recommended Posts

ПЕТЪР ПАМПОРОВ И

НЕГОВОТО ДУХОВНО ПРИСЪСТВИЕ В МОЯ ЖИВОТ

Страшимир СПАСОВ

С радост да сеем най-ценното семе,

което духът ни сили:

почит към Бога - добро за човека.

Да сеем! Да сеем до века!

Някой беше казал, че най-голямата и трудна за постигане длъжност е да постигнеш човека в себе си. Петър Пампоров постигна тази длъжност. Има хора, които със своя начин на живот, с творческите си наклонности и изяви, с високия си дух, светъл ум и светли идеали, оставят такова незабравимо впечатление в околните, че дори и тогава, когато си заминат от този свят, техният образ, безкористната грижовност, скромност и редица други човешки добродетели продължават да живеят в съзнанието на тези, които са имали щастието да общуват е тях.

Бях чувал за него. Имах възможността да го опозная по време на септемврийските съвещания на учителите през 1959 г. Пампоров току-що се беше завърнал от Полша като делегат на Световния есперантски юбилеен конгрес, по случай 100 г. от рождението на неговия създател - д-р Заменхоф. Той сподели е присъстващите своите впечатления от деловата работа на конгреса и бъдещето на международния език есперанто. Особеният патос, е който предаваше информацията, ми направи такова силно впечатление, че само след месец е удоволствие се записах в организирания от него курс за начинаещи есперантисти. Забелязал моето отношение към езика, Пампоров полагаше за мен специални грижи като се надяваше да стана един от неговите добри ученици и последователи. Често, извън заниманията в курса, ме канеше в семейния си кръг. По онова време семейството му живееше в старата Пампорова къща. В курса отделяхме време и за песни на есперанто, но времето за песни, които пеехме в дома му, беше много повече. Неговата съпруга беше солистка в хора на кварталната ОФ организация.

Самият Пампоров също обожаваше песните. Когато разбраха, че съм бил стажант-солист към ансамбъла “Родна песен” - София, и солист в оркестъра на ДНА - Смолян, радостта им бе неописуема. Оттогава започна нашето удивително красиво общуване, което като пример за подражание и като своеобразно училище на живота може да изпълни страниците на значимо литературно произведение. Съобразявайки се с целите и задачите на настоящото издание, посветено на живота и приносите на Петър Пампоров в духовно-културния живот на страната и света, опирайки се на поговорката, че “значимите неща не са в количеството, а в тяхната стойност”, ще се опитам да споделя само това, което ме е впечатлило най-много в нашата дълго-годишна дружба.

КАТО ПАЦИФИСТ той винаги се възмущаваше от проявите на военно насилие. Беше съвременник на Балканската война, Междусъюзническата война, участник в Първата световна война, свидетел на ужасите по време на Втората световна война. Всички тези събития бяха оформили у него силна ненавист към войната. Спомням си един конкретен случай. След американското нападение над Куба той беше силно възмутен и сподели с мен: “Защо американците постъпват така? Защо вместо да помагат на Куба, те така безразсъдно искат с военна сила да я сломят?”

КАТО ТУРИСТ Пампоров изпитваше не само благотворното въздействие на движението върху организма, но и като дете се радваше на природните красоти. С любов благославяше Бога и искрено се възхищаваше на всичко, създадено от Него. А с каква лекота преодоляваше и най-стръмните участъци. Често по време на излети кака Гинка, неговата съпруга, му напомняше: “Петре, ти си като дива коза. С такава лекота и така бързо се движиш по тия стръмни и тесни пътеки. По-бавно, моля ти се! Оглеждай се за билки и горски плодове! С какво ще напълним кошниците, ако все така препускаш нагоре?”

КАТО ЕСПЕРАНТИСТ Пампоров беше безспорен авторитет от световен мащаб. Безупречното му владеене на езика, познанствата му с есперантисти от почти всички краища на света (посещаваше много есперантски конгреси като делегат, влизаше в контакт с представители на различни страни, гостуваше им по различни поводи) допринесоха много не само за неговата известност, но и дадоха възможност да спечели уважението на есперантските среди в световен мащаб. Бях приятно изненадан, когато след едно пътешествие из Европа, професорът по художествено слово от Калифорнийския университет Луи Стайн, специално посети България, за да се види с Петър Пампоров. Помогнах за осъществяването на тяхната среща и бях свидетел на едно изключително внимание и интерес от страна на американския професор към личността и познанията на Пампоров. В края на срещата професор Стайн получи като подарък една книга с есперантски песни, което силно го развълнува и той реши да се отблагодари като извади 50 долара, но Пампоров категорично отказа да ги вземе и сподели, че най-големият подарък за него е изключителният жест на внимание от страна на професора със самото му посещение и интерес към неговия принос в есперанското движение.

По време на едно свое посещение в Смолян световно известният полски есперантист Ян Завада, на моя въпрос дали счита Пампоров за българския Ян Завада той отговори: “Не! Аз съм полският Петър Пампоров. Той е по-голям от мене!”

Когато в един разговор попитах Пампоров кое го е накарало да се залови и отдаде на изучаването на есперанто, той отговори: “Има една арабска пословица - “Светът е създаден за човека, а човекът живее за света”, и продължи: “Истинският човек трябва да познава света духовно и физически, обогатил себе си с културата на света, като отплата човек трябва да върне някаква духовна ценност на този свят или казано по-просто, като получаваме от света, ние трябва и да му даваме. Това аз постигнах най-вече чрез есперанто.”

Pamporov_031.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Спомням си как се радваше, когато в началото на 70-те години тогавашният Градски съвет ни подари изоставената и ползвана по това време за плевня рухнала училищна сграда в село Писаница. Решихме да я превърнем в база за обучение на есперантистите от Смолянски окръг. Започнахме усилена работа по ремонтирането и обновяването на тази изостанала сграда. Пампоров споделя тази наша инициатива със свой белгийски приятел, който от своя страна съобщава за този факт на страниците на международния авторитетен есперантски вестник “Heroldo de esperanto”. За голяма наша изненада, когато откривахме школата на 10 август 1973 г. , освен очакваните гости от окръга и страната, в резултат на тази публикация, пристигнаха и десетки чуждестранни есперантисти.

Pamporov_032.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Тогава аз станах директор на тази учебна база. Чужденците бяха във възторг от красотите на нашата природа, от състоянието на базата и най-вече от топлото родопско гостоприемство. У тях възникна идеята, че на това място може да бъде изградена по-голяма и модерна международна есперанска база за обучение и отдих на есперантисти от цял свят. С помощта на Министерството на финансите, на стопански начала, при 15 до 18-часов работен ден, без почивни дни работехме за осъществяването на тази идея. През лятото на 1978 г. във Варна се проведе Световен есперантски конгрес. След приключване на конгреса почти всички чуждестранни участници, заедно с новоизбраното ръководство на Световния есперантски съюз, посетиха Писаница. След като разгледаха новата сграда, ръководителите на Световния есперански съюз възкликнаха, че това е най-хубавата и с най-големи удобства учебна база в света и занапред тя ще се нарича Международна есперантска школа. Особено голяма заслуга за осъществяването на тази идея има Петър Пампоров, като духовен двигател и неуморим насърчи-тел на това благородно дело.

КАТО ВЕГЕТАРИАНЕЦ Пампоров имаше както опоненти, така и почитатели. Спомням си един случай, когато негов опонент, с висок политико-научен ценз, упорито го убеждаваше, че вегетарианството е нездравословно, на което той отговори: “Вегетарианството не натрапва на никого своя начин на живот, а само предлага алтернатива с много предимства. Вие, противниците на вегетарианството, твърдите, че анатомията и физиологията на човека са такива, че е съвсем естествено той да бъде всеядно животно. Но, за да бъде всеяден, човек трябва да има две системи за храносмилане, докато нашата система е пригодена изключително за растителна храна. Ние предлагаме превес на растителната храна, за да бъдем поздрави, по-красиви, по-добри и да не боледуваме от такива жестоки болести като рака. В много клиники по света онколозите препоръчват да се консумират: соя, чесън, зеле, коренови зеленчуци, джинжифил, лук, чушки, домати, картофи, бобови култури, карфиол, градински чай, острагон (вид пелин), ленени, слънчогледови и тиквени семена. Попитали една опитна козметичка с висок професионализъм и авторитет какво е нейното мнение за вегетарианството и има ли то някакво въздействие върху красотата на човека, на което тя отговорила, че плодово-зеленчуковите диети помагат за добрата форма и линия на тялото. Хората, които предпочитат растителната храна пред месото, обикновено имат по-чиста, нежна и красива кожа, лъскава коса, бистър поглед, светъл ум и висок идеал. Разговорите с такива клиенти й доставяли огромно удоволствие”.

Pamporov_033.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

КАТО ТРЕЗВЕНИК беше неуморен борец против алкохола и тютюнопушенето. Неговите лекции за вредата от тези пороци винаги имаха добра посещаемост и се слушаха с подчертан интерес. Не беше безразличен към злоупотребата с тютюна и алкохола, използваше и най-незначителния повод по време на разходки и излети да посъветва, особено младите хора, дори на улицата, да обърне внимание искрено и със загриженост да коригира техните нездравословни увлечения.

Pamporov_034.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

КАТО ХУМАНИСТ, ПЕДАГОГ И ФИЛОСОФ Пампоров излъчваше огромна ерудиция, човечност, толерантност, удивителното умение да изслуша събеседника, независимо дали е опонент или съидейник.

Четеше много! Голяма част от денонощието използваше за четене. Веднъж си позволих да го попитам дали това не го изморява и той на шега ми отговори: “Има една френска поговорка - “В училището на живота няма ваканция”. Четенето не само не ме изморява, а напротив, ежедневно духовно ме обогатява, психически ме освежава и с много, много красота ме награждава.”

* * *

Когато семейство Пампорови се премести в новото им жилище - малка, скромна и приветлива къщичка с двор на ул. “Заменхоф” (зад кино “Дружба”), аз им подарих няколко ябълкови фиданки. За тяхна радост, всички се хванаха и раждаха много вкусни плодове. Казваха ми, че съм им ги дал от сърце и поради това раждат толкова много и вкусни плодове.

Pamporov_035.jpg?fbclid=IwAR13yxPI3jKBzl

Нашите чести събирания продължаваха и в новото жилище. Огромното количество книги и богат личен архив на Пампоров бяха така подредени, самата атмосфера в жилището беше такава, че човек имаше усещането, сякаш се намира в някакъв музей или е попаднал в градска библиотека. От редовните ми посещения в този дом това усещане постепенно породи у мен идеята след години къщата да се превърне в музей “Петър Пампоров”, като цялата му библиотека и лична документация да бъдат съхранявани там. Пампоров искрено се просълзи от умиление, като чу моето предложение и с мъка сподели, че това е невъзможно, тъй като има устно споразумение с неговия племенник (син на починалата му сестра Мария) - Никола Палагачев, по това време Първи секретар на ОК на БКП - Смолян. Аз отидох при него на разговор е надеждата да се осъществи тази моя идея. Палагачев ме прие много сърдечно, прояви нужното разбиране и морално ме подкрепи, но семейството му не възприе това предложение и идеята остана неосъществена.

Втората подходяща за музей сграда беше старото училище в с. Писаница. Когато в началото на 1973 г. ГНС - Смолян, ни я предостави за учебна база, употребихме много труд, средства и време, за да я ремонтираме. Приведохме я в такъв хубав вид, че при откриването първа смяна курсисти имаха прилични битови условия - спални помещения, бани с топла вода, санитарни възли и озеленен двор, ограден с канадски тополи. В този си вид обновеното училище и двор бяха използвани няколко години за водене на учебни занятия и почивка.

След като построихме новата сграда, с внушителни за с. Писаница размери, предложих на председателя на Окръжния комитет на БЕС да превърнем старото училище в музей не са-мо за Петър Пампоров, но и за историята на есперантското движение в Смолянски окръг. Йордан Йорданов - човек с колосални организационно-технически качества, предпочете да го разруши, за да се разшири двора и изпъкне новата учебна страда, “в която да намери място и музеят”. Това негово намерение не се осъществи поради преместването му на работа в София.

Най-голямата и най-модерна Международна есперанстка школа се превърна и преименува в “Туристически комплекс Есперанто”, в който създаването на музей не намери място.

Петър Пампоров остана силно разочарован. Аз се преместих на друга работа, за да не бъда свидетел и , не дай Боже, участник в разпадането на едно огромно есперантско постижение от световен мащаб. И двамата престанахме да ходим в Писаница. Ако някога издам книга, в нея непременно ще намери място и разказът: “Писаница - възход и срутение”.

* * *

Често съм размислял кое е най-характерното качество, определящо цялостната личност на Пампоров. Дългогодишна-та ни дружба ми даде изключително материал, за да вникна в неговия свят. Но истинското му опознаване стана след многобройните ми срещи и разговори с ветерани-есперантисти от много страни - връстници, курсисти, съидейници, които единодушно го определяха като сърцат човек и изключителен сеяч на хуманни и усъвършенстващи човека идеи. По време на лекции всички слушатели усещаха, че той, като истински сеяч, засява в съзнанието им семената на трезвеността, вегетарианството, здравословния начин на живот, ползата от туризма, миролюбието и т.н. Дори сам се определяше като такъв и споделяше, че в любимото му програмно стихотворение на Заменхоф “Пътят”, има един стих, който винаги цитираше по време на лекции:

Ние сеем и сеем неуморно,

мислейки за времената бъдни.

Сто семена, хиляда не покълват,

ние сеем щедро и спорно!”

По този повод споделих с Пампоров, че моята любима песен също е свързана със сеячеството и му разказах следния случай: Веднъж Вазов се разхождал из околните ниви с група приятели, сладкодумно разговаряли за песни, изкуство, слава... Наближили весел сеяч, що над браздите в пот плава. Силно възхитен, Вазов предложил:

“Гълчим за различни неща,

що в дар от живота да вземем.

Но нек замълчим! И сега

пред орача шапки да снемем!”

Прибирайки се у дома, поклонно впечатлен от срещата с орача, написва една от най-хубавите си песни:

“Морен орачът из нивата сееше,

сееше в рохки бразди,

руен се пот от челото му лееше

и по космати гърди.

*

Гледах как хвърляше весело семето –

чисти и здрави зърна.

Сей, земеделецо, днес му е времето,

хвърляй добри семена!

*

С жетва богата, със спор, изобилие

Бог ще труда надари.

Честно и славно е твойто усилие,

бодро засявай, ори!

По-нататък Вазов приканва сеячите на духовната нива:

Сейте, сеячи, доброто засявайте

в младата нива у нас.

Истини здрави в душите втълпявайте,

важен е днешният час.

*

Сейте ламтеж къмто правда Божествена,

сейте любов - не вражда,

милост в сърцата и обич Божествена

къмто дълга и труда!

След това обясних на Пампоров и неговата съпруга, че това е песен, при слушането на която в очите напират сълзи от възхищение и че е цял комплекс от усещания, които дават едно удивително психо-физично равновесие, създаващо чувство на доволство, лекота, радост, устрем, вяра в красотата, обич към Бога и любов към човека, изобщо към живота. Предадох им също, че е тази песен мои ученически хорове са печелили първи места на състезания и са разплаквали много присъстващи в салоните. Когато им изпях мелодията, и двамата я приеха също и като своя любима песен. При всички наши следващи събирания ние не пропускахме да запеем тази вече обща любима песен.

***

Изминаха двадесет години откакто него го няма сред нас. Моята красива идея-мечта за есперантски музей “Петър Пампоров” в родната му къща не се осъществи. Пропуснахме също и възможността за музей в сградата на старото начално училище в с. Писаница. Затова съм решил да си създам един музеен кът в стаята с личната ми библиотека, посветен изцяло на него. Това ще бъде моят израз на безкрайното ми уважение към паметта на този заслужил човек. Бих искал такава почит да му бъде отдадена и от общинските власти, есперанския съюз, както и всички, които си спомнят за тази изключителна личност, с чието съдействие се надявам да бъде поставена на подходящо място паметна плоча, за да отдадем дължимото на този наш именит съгражданин, оставил своя диря в културния небосклон на града и разнесъл славата на Родопите и България далече зад техните предели.

В житейския си път към светлината

той пося грижовно семената

на любовта, истината, красотата

и вяра в силата на добротата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...