Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 195 - год. X.

Севлиево, 22 септември 1937 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Опомнете се! – Пламен

Планината (стих.) – А.

Съзнателна работа

В-к „Братство“ намалява абонамента си! – Редакцията

Словото на Учителя. Христос

Мога да кажа (ноти на песента)

Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов

Лекуване чрез музика – д-р Минима

Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава.

Нови книги

Списък на книги, които доставя редакция „Братство“

СРЕДЕН БАЛКАН

Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195

Съдържание:

Пред новата учебна година

Образование и истинска култура

Камбанчето

Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОПОМНЕТЕ СЕ!

Когато гибелта приближава, все трябва да се намери някой, който да извика: Стига! Спрете! Върнете се назад! . .

Когато катастрофата идва, все трябва да се чуе един глас, който да предупреди спящите хора!

Когато сме на крачка от пропастта, коя сила би могла да спре честния дух да извика: Спрете! Върнете се! Назад !

Днес Европа и целия свят, всичките народи, са само на една малка крачка от пропастта. Само една малка крачка и . . . всичко потъва и изчезва в бездната на всеунищожението. Само една малка крачка и . . . ще пламне огромният пожар, който ще направи света на пепелище.

Само една крачка, сако една минута ни делят от катастрофата! И все пак, тъкмо тази крачка и тази минута могат  да ни спасят.

Хей! Има ли там машинист на бясно летящия влак на човечеството!?! ... Тревога! S. О. S.! Загиваме! . . Спрете!

Ще спре ли машинистът пъкления бяг към пропастта? . . . Ще повърне ли влака към живот, вместо да лети към смърт? . . .

Ний, безбройните хиляди скромни работници за доброто, пръснати по целия свят; ний, милионите, обичащи и уважаващи живота, правдата и свободата; ний, бленуващите за новия свят на братството, хармонията и любовта,—ще оставим ли влака на живота да потъне в бездната!

Един глас, една воля, едно сърце, един ум трябва да заживее в нас:

Не! Не! Никога!

Никога вече война!

Да бъде мир!

Да бъде мир, любов и радост навсякъде и за всички!...

Да се разлее вълната на Божията любов и мъдрост по всички страни на света!

Да се разлее вълната на Божията любов и мъдрост и в нашата малка България.

Да проникне тя и да стопли сърцата, да озари умовете на нашите близки, на нашите водачи, на нашито съседи, на всички, които опасността заплашва.

Една мощна и смела ръка трябва да хване и обърне в друга посока кормилото на живота:

Към мир, към братство, към любов!

Тази ръка не може да бъде нищо друго, освен нашата колективна воля, нашата непоколебима мисъл за мира, за братството и любовта:

Искаме мир, искаме братство ч разбирателство !

И вий, които стоите начело на народите, трябва да намерите пътища за тяхното достигане.

Трябва да ги намерите или — да слезете от високите места, които заемате, ако не сте способни да направите това!

Трябва да изведете народите си към добруване, или пък ако това не е по силите ви, да отстъпите местата си на други!

За да дойдат тези, които знаят, и виждат, и могат да водят.

*

Когато хора говорят, все още можем да си правим оглушки; когато хора предвиждат и сочат опасността, все още можем да се колебаем и съмняваме.

Днес сам Бог от небесата, чрез устата на своите проводници, ни предупреждава и сочи катастрофата, която ни заплашва.

И, същевременно, Той ни сочи пътя, по който леко и безболезнено можем да се отправим към светлина, благополучие, щастие:

Аз, и ти, и всички, да имаме една воля, една мисъл, едно желание:

Мир, братство и любов!

П л а м е н

Едно най-важно от всичко:

Да съзнаем, че от нас зависи да превърнем живота си в рай или в ад. Условията, които ни заобикалят, не са решающий фактор в живота ни. С воля и разум, с вяра и любов, с усилия и жертви, ние трябва да създадем нови условия, коренно различаващи се от досегашните.

Човекът е нещо велико, което стои неизмеримо по- високо от външните условия. Ла съзнаем това и да дадем възможност на духа си да твори новия живот, новите условия, това значи да тръгнем по пътя на свободата, който води към щастието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПЛАНИНАТА

*

Застанал на върха, оглеждам си пътя, по който преминах.

И спомням си всичко: и моята първа неволя,

и първата жажда във теб да проникна,

да чуя ти тайната светла, от чистия извор да пия.

*

Но тъй непонятна ти беше за мене тогава.

И ето попитах реката. която по пътя си срещнах.

Спокойно разляна течеше и бистра.

Послушах й ромона кротък и тръгнах нагоре.

*

Каза ли ми нещо рекатане зная, но леко ми стана.

И стигнах гората. Гората ще питам.

Спокойствие чудно ме лъхна. Потънах в размисъл.

Разтвори се нещо в мене и вдъхнах дълбоко.

 

Каза ли ми нещо горатане зная. но бодро закрачих.

И срещнах потока. Той весел и буен избъбра ми нещо

и хукна надолу. Облъхна ме радост, наплисках се бързо

и скоро зарадван пред извора спрях се.

 

Прозрачен и светъл клокочеше сладко.

Не питах го нищо, бях жаден, напих се,

и чудна ме сила понесе нагоре.

Тук езеро чисто проблесна пред мене, голямо и синьо.

 

В скалите, изрязани в образи чудни над него,

кат в книга старинна зачетох.

Не помня аз, колко прекарах унесен,

Не помня, къде бях оставил и своята раница тежка,

но с вятъра, който ме лъхна, упътих се бодър

към върха, над който изгряваше светлото слънце.

А.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪЗНАТЕЛНА РАБОТА

Човек тук на земята е служител на живота, той е ученик в едно училище, което кой съзнателно, кой несъзнателно следва. Както всеки ученик като свърши учението си, държи изпит и според тоя изпит, изпитната комисия заключава до колко е усвоил това, което е учил и доколко е готов да го приложи в живота си. Както всеки ученик, който следва художествена академия, дава изложба след като завърши, и според тая изложба, според картините, които излага и тяхното артистично изпълнение се заключва, доколко той е усвоило това изкуство. Така също всеки човек на земята, като ученик на живота, като ученик в тая велика Школа, държи изпити и дава изложба на произведенията си, той излага своите картини. Според изпълнението на тия картини, според тяхното съвършенство или несъвършенство, се заключава, доколко той е можал да усвои изкуството, което е учил, доколко е можал да разреши задачата, която природата му е дала да изпълни. Ако един ученик в едно училище не направи добра изложба, той почва да се подготвя отново за изпит, той почва да работи по усърдно, за да направи по-добра изложба. Той се старае да представи по съвършено изпълнени картини. А човек, като ученик в живота, след като е пропаднал на изпита си, след като е дал една неиздържана изложба, след като е изложил несъвършено изпълнени картини, не почва ли да работи отново, не почва ли да разрешава задачата си от начало? Както обикновения ученик в училище, ако го скъсат на изпит повтаря класа, така и човек, като ученик в живота, ако не изпълни задачата си, идва втори път да я довърши. А след като я довърши, след като издържи изпита си той минава в по-горен клас, в по-горна степен на развитие.

Учениците в училище се стараят да научат добре уроците си, да издържат добре изпита си. Художникът се старае да изложи по съвършено изпълнени картини. И човек, като ученик в едно много по-важно училище, не бива ли да се старае да учи по добре уроците си, да рисува по добре картините си и да решава по-добре задачите си ? Много естествено, че така трябва да бъде, не бива да се забравя и отклонява от това което му предстои. Той съзнателно трябва да се старае да даде по-завършени картини. Когато съзнанието на човека е будно, задачата му е ясна и той добре я изпълнява.

А да дойде човек до това положение, съзнанието му да се пробуди и да осъзнае задачата и дълга си, Природата трябва да му отвори вратата на великата школа и той да премине от забавачницата към сериозно учене. В това училище човек ще се срещне с истинският си учител. Ако учи там, очаква го напредък.

Нека всеки се моли Природата да му отвори вратата на великата школа, за да влезе в нея и учи при Учителя си, нека всеки се моли да се събуди съзнанието му, за да изпълни задачата си както трябва!

*

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В-к „Братство“ намалява абонамента си!

Миналата година, вярвайки, че намалението на абонамента ще увеличи тиража на в-ка, ние намалихме абонамента на „Братство“ от 60 на 50 лв.

И не се излъгахме: това, което изгубихме от абонамента, ние си го възвърнахме чрез увеличение числото на абонатите.

Тази година, ръководени от мисълта да направим в. „Братство“ общодостъпен, ние правим още една крачка напред в това направление като намаляваме абонамента от 50 на 40 лева.

И ние непоколебимо вярваме, че непрестанният растеж на „Братство“ по тираж и във всяко отношение, няма да спре.

Днес в-к „Братство“ е разпространен не само в цяла България, но и далеч зад границите на нашата страна.

Чужденци учат български, за да могат да четат словото на Учителя в оригинал.

Преди месец и половина, един от тия чужденци, дошъл в България, за да пие направо от извора на Любовта, Мъдростта и Истината, заяви на един от нашите редактори, когато последният му казваше, че вестникът ни има още много недостатъци, и че трябва още много да се работи за неговото подобрение:

„Защо говорите тъй! Кажете ми, къде на друго място по света излиза такъв вестник, като „Братство?“ . . .

Ето как гледат на в. „Братство“ в странство. Там неговите статии не само се четат, но се превеждат и препечатват.

Всичко това, разбира се, съвсем не ще ни накара да затворим очите си и да не виждаме, че в. „Братство“ наистина има още много недостатъци и че още много трябва да се работи за неговото подобрение. Но същевременно ние не се съмняваме, че той ще се развива като един жив организъм, ще расте и ще се подобрява. Н ние каним настоятелно всички, които разбират значението и ролята на вестника, и които имат възможност, да спомогнат за неговото подобрение със своите статии, дописки, стихотворения, разкази н други.

Да съединим усилията си, за да направим „Братство“ напълно издържан носител на Новото, което сега идва в света.

Същевременно, да направим всички по нищо за неговото разпространение, за да може, след време, той да стане най-разпространения вестник в България.

Да дадем път на новото, защото то е, което ще ни спаси!

Редакцията

* * *

От този брой на вестника изпращаме на голямо число нови адреси. Тия, които желаят да получават в-ка, да попълнят приложената чекова бележка и да ни изпратят сумата 40 лв. или пък да съобщят в редакцията че желаят да получават вестника и ще изплатят абонамента му в непродължително време.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Христос

Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“. „мистичен“ и т. н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим.

Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта.

Христос — това е Бог, който се разкрива на света.

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.

И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.

Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.

Тя има форма, съдържание и смисъл.

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“.

Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.

И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по голяма любов от него.

Няма и в „космоса“ — вън, и в „мистичните“ дълбочини на душата — вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа.

И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос?

Проявен на земята в да- ден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен“. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човекът! Ето. истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага!“

Познат вътрешно, той става „мистичен“, а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен“.

И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно — това е физическата страна на Христа.

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна.

А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.

Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони.

Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.

Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат.

Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.

Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“.

Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ .

И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.

„Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“.

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“.

Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“.

Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството.

Без Христа няма история.

Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят.

Без Христа няма „мистичен“ живот.

Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.

Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.

Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“.

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.

Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.

Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят  усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.

Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.

И затова Той казва; „Аз съм Пътя, Истината и Живота“.

Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.

Живота — това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа.

Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.

Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят,

Христос свърза човешките души със света на Истината,

дето се крият великите цели на всяко битие.

Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога

Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.

Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение.

Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там. където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят .

Христос донесе на земята науката за душата.

Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.

Врата на този път е Любовта Който мине през тази врата, ще излезе ма онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.

Много велики, души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.

Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва.

Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.

Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога.

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло.

Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.

От това гледище

Христос е колективен дух.

Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов.

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.

Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.

То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.

Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?“ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки.

Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него.

Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.

Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него.

И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.

Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.

Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че

единственият път за спасение на човечеството е Любовта.

Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания.

За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?

Свещената книга казва, че така било „писано“ — и нищо повече.

Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.

Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината.

Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.

Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.

Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.

Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.

Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен .

Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл.

За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.

В страданията на Христа се крие нещо велико.

Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.

И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа — неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим. като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза.

Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов!

Това е канара, която нищо не може да разбие.

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението.

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта.

В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст  и гроб.

Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест.

Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!“

Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.

Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси.

Хората не познават още Христа в неговата божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят!

В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат.

Христос не може да бъде разпнат втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот.

Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.

Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?

Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.

Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята.

Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.

Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли?

ТЕ ще продължават да спорят за „разпнатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.

Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората.

За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават.

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот.

Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.

Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр.

Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света.

Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА!

Няма по благодатна, по здравословна, по-естествена, по-красива и по-чиста храна за човека от плодовете.

Идеалната, истинската храна, предназначена за човека от Провидението, са плодовете.

„И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на земята, и всяко дърво, което има плод: те ще ви бъдат за ядене. (Битие, глава I. 29).

Да се повърнем и да из-пълним Божия закон!

Да се повърнем към естествената, идеалната, истинската храна за човека.

И тогава ще бъдем здрави, силни, щастливи.

Да осеем цялата си страна с овощни дървета, да я превърнем в райска градина!

И ще бъдем богати, доволни, ще успяваме във всичко.

Просто страшно е като се помисли, колко малко ценим ние плодовете и колко малко сме използвали безграничните възможности, които имаме в това отношение.

Българи! Плодовете, не ни са дадени за износ! Това е най-голямата глупост, която може да се помисли и направи. Плодовете ни са дадени за нас, за децата ни, за народа ни — за да се храним с тях. И само ако нещо остане излишно, чак тогава може да се изнесе.

Но днес България няма достатъчно плодове!

В нея, сега, няма дори и една стотна част от това, което е нужно, за да се задоволят истинските нужди на народа.

В България няма още плодове за износ, и всичко това, което се изнася, е откраднато от устата, от залъка на народа.

Износът на плодове от България трябва да се забрани. Защото срамота е да се купуват на пазаря ябълки по 20 и дори по 50 лв., (в София) когато при нашите условия те могат да бъдат по 5 лева и по-долу дори, и пак производителя да бъде богато възнаграден.

Един истински баща, преди да нахрани децата си, не може да изнася навън.

Държавата, ако иска да изнасяме плодове, нека преди всичко нареди да се насеят плодни дървета в такова количество, че да могат да задоволят всичките ни нужди и да остане за износ.

Престъпление е да се изнася, когато българските деца почти не виждат плодове.

А ние имаме всичката възможност да направим земята си райска градина.

България в това отношение е благословена страна.

В нея всека педя земя може да се засее с плодове, и те пак няма да бъдат много, пак няма да има свръхпроизводство, защото цялата земя, всички народи са гладни за плодове.

Глупост е мнението, че консумативните способности на масите. тук и в чужбина, били ограничени!

Ограничени са те само затова, защото досега никой не е помислил да даде на народа ни на достъпни цени това, което е негова първа необходимост.

Произведете грамадни количества ценни плодове и ги дайте на достъпна, низка цена на народа, и ще видите какво ще остане от тях.

Свръхпроизводство никога не ще има!

Защото днес и производителите, в по-голямата част от годината, са без плодове.

И производителите много по вече ще спечелят от голямото количество евтини плодове, отколкото от малкото количество скъпи плодове.

Затова сейте, сейте навсякъде, гдето това е възможно, овощни дръвчета!

Нека произведем преди всичко ценни, трайни плодове, за да имаме такива през всяко време на годината.

Нека превърнем празните места и голяма част от нивите в овощни градини. Нека засеем огромни количества десертни лозя.

И ние ще бъдем богато възнаградени.

Достатъчно е само да направим плодовете достъпни за народа.

Защото всичко, което малка България произведе, ще бъде капка в морето пред нуждите на народа ни и на света!

Да превърнем земята си в райска градина!

И тогава ще бъдем богати и щастливи, здрави и силни, ще имаме успех във всичко.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Минима.

Лекуване чрез музика

Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата, стремежите и постъпките на човека

Музиката в шестата раса ще служи като средство за лекуване.

Който пее е здрав човек; който иска да бъде здрав нека пее.

Учителя.

Човешкото тяло е нещо повече от една крайно сложна машина. В него е вложена една разумност, която е и негов постоянен спътник. Тая разумност обединява живота на отделните части в него в едно хармонично цяло. Основен закон в нея е: „Като служиш на цялото, да служиш на себе си“. Тая разумност е организиращата същност в физическия живот на човека и посредник между тялото и душата, между материята и духа. Престане ли тая връзка, отделните части на тялото заживяват всяка за себе си и започват разложението, което довежда до смърт. Животът е закон на единение, а смъртта е закон на разединение.

Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена. Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята партия, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония.

От друга страна, човешкото тяло може да се разглежда и като един многострунен музикален инструмент, на който свири душата и чрез който духът изявява себе си. Умът се проявява на земята чрез мозъка, сърцето (чувствата) — чрез дихателната система, а волята чрез двигателния апарат на мускулната система. Мозъкът, сърцето, балите дробове, стомаха, ръцете, краката, очите, ушите, носът и пр. са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото.

В последно време все повече се засилва схващането, че здравето е резултат на една вътрешна хармония между мислите, чувствата и постъпките у човека, резултат на едно вътрешно и дълбоко разположение. А една такава хармония, едно такова разположение е музика за онзи, който има уши да я чуе.

Силно изживяното чувство на гняв, ярост, озлобление и други, неизбежно се съпровожда от нервни сътресения, които имат значение на разрушителни експлозии в нервната система, а зачестят ли тия експлозии, явяват се нервните разстройства и от там всички нервни и психични заболявания. Ако носим в гърдите си едно покискващо чувство на огорчение, завист, отчаяние и др., процесите в дихателната система нарушават своя нормален и хармоничен ход и ако не вземем на време мерки да се освободим от тия разрушителни елементи, скоро ще се появят първите признаци на белодробни заболявания. Върху всички тия състояния може да се въздейства отлично чрез музиката.

Всеки може да направи следния опит: Когато човек е силно разгневен за нещо и е изпаднал в крайна възбуда, като рискува да направи нещо, за което в следния момент би съжалявал искрено, нека се спре за миг и да изпее гамата 2 — 3 пъти нагоре и надолу с едно вслушване в тоновете. Ако този опит се направи без предубеждение непременно ще даде резултат: ще се почувства едно облекчение и едно освобождение от някакъв товар, който е притискал преди съзнанието на човека и го е довел до хипнотично състояние на гневната възбуда.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Радиофеномените в Моравска Острава

Пръснатата преди няколко месеца сензационна новина за изключителните и неподаващи се на никакво научно обяснение способности на двама фабрични работници от Моравска Острава — Чехословашко, наречени „радио хора“ продължава да занимава специалистите, печата и любопитните из цяла Европа.

Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители.

Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат.

Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати.

Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага.

Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена, Будапеща, Бреслау, Берлин проф. Шафранек заявил:

— Новината отговаря на истината. Двама субекти проявяват способностите, които алармираха средноевропейския печат. При срещата си с тях ние взехме всички мерки, които могат да ни предпазят от евентуално мошеничество. Приложихме и всички изолационни методи. Опасявахме се и от хипнотично внушение, за това записахме целия разговор и придружаващите го ефекти на грамофонни плочи.

Всичко с факт.

— Какви хора са тия феномени?

— Единият се казва Франц Синори, 21 год., оксиженист. Родното си място — Моравска Острава — не е напущал. Другият е Рудолф Влтавски, 32 год., монтьор. И двамата са бедни хора. Каквото изкарат с труда си,едва покрива разходите по обикновените им нужди. Радиолюбители са, без особени технически познания. Твърде посредствени са, за да могат да организират и изнесат едно такова гениално мошеничество.

— Какви предохранителни мерки взехте при анкетата?

Основно обискирахме помещението и облеклото на присъстващите.

След това ги изолирахме и поставихме в положение да нямат възможност да се съединят с някой скрит електропроводник. Въпреки всичко, невероятното и необяснимото се реализира. След личната подготовка, високоговорителят, който бяхме донесли със себе си, се обади. Започна се хващането на станции по желание. Това именно е най-голямата мистерия.

Незадоволени от тия описания на изключителния случай, група журналисти заминали за Моравска Острава и лично присъствали на един от тия тъй чудни експерименти. Ето и впечатленията на един от тях:

След обичайните приветствия двамата приятели сепнаха на прости дървени столове и започнаха усилено да дишат по особен начин при кой го излагаха горната част на телата си и силно изопваха мускулите. Това продължи около 20 минути. Челата им лъв пот. Сикора се болезнено усмихна и взе един детектор, с който провери „дали се е хванало нещо“. Изглежда, че беше прибързал. Дихателната „гимнастика“ продължи и при втората проверка резултатът беше на лице. Сикора взе една електрическа крушка, стисна я между палеца и показалеца на едната си ръка, а другата подаде на Влтавски, който опря показалеца на свободната си ръка върху контакта на крушката.

Видях с очите си, а и моя фотоапарат го отбеляза: крушката светна.

Сикора и Влтеоски се уловиха за ръце и се съединиха с щепселите на високоговорителя, който не можеше да крие никаква магия в себе си, защото пражките професори бяха предложили свой високоговорител. След неколко минути мембраната затрепери, а след още няколко се чу предаването на една чешка станция. Това, което чух, сравнено с радиопрограмата, посочи, че е уловено предаване на станцията Моравска Острава.

Предаването се прекъсна, когато двамата отпуснаха ръцете си и продължи, когато ги уловиха от ново. Освен това, когато Влтавски започваше да диша тежко, звукът се значително усилваше. Опитът продължи около две минути.

— Коя станция желаете да чуете, запита ме Влтавски, който изглеждаше, че е главният медиум.

Нови дихателни упражнения, контакт с високоговорителя, който беше в ръцете ми, и се зачу немски говор и лека музика. Бреслау препредаваше емисия на Кьолн. Друго силно впечатление беше за мен обстоятелството, че тоновете бяха извънредно естествени и чисти.

Навън валеше дъжд и се навдигаше буря, но това не оказваше никакво влияние на живите приемници.

Никакви шумове, никакви паразити.

Двамата радиохора са в състояние да ловят около 10 различни европейски станции и то по желание. Направи се и друг опит. Когато един от присъстващите допираше до челото на Влтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличаваше с около 30 на сто.

Тия са фактите по чудото в Моравска Острава.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нови книги

ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА

наблюдения, изследване и лична опитност

от проф. Ш. РИШЕ

В тази книга по необорим начин е доказано съществуването на шесто чувство в човека. В нея авторът ни дава преди всичко опити — изследвания над известни индивиди, наречени от него сензитиви, които притежават началният, стадии на шестото чувство, т. е. това, което окултистите наричат ясновидство.

Цена 30 лв. Доставя редакция „Братство“

* * *

ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ

от СТЕФАН ТОШЕВ

(свършил по правните и държавните науки,

бивш прокурор на окръжен съд, сега адвокат)

Тази книга съдържа 552 страници с най-разнообразен материал из сферите на религията, християнството, окултната наука, философията, теософията и пр. В тази книга автора е засегнал доста голям брой най-интересни въпроси. Както в главата „Същинския човек“, тъй и в главата „Ясновидството“ читателя ще намери осветления за човека и неговите тела, за Азът и неговите проводници, с указания за тяхното развитие и функции, за проявите на чакрите в тях и от какво зависи развитието на ясновидството и яснослухарството у човека. По този въпрос автора е дал доста цитати от големи, авторитетни окултисти, като Учителя Дънов, Д-р Анна Безант, Д-р Рудолф Щайнер, Ч. Ледбитер, Брахман Чатерджи, Макс Хайндел, Йог Рамачарка и др.

В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога. В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр. Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф. Шарл Рише, Абат Морьо, Камил Фламарион и др., за да убеди читателя, че материализма е една отживяла, несъстоятелна теория, че същинския човек не е тялото, а съзнанието (духа), което преживява смъртта на тялото.

В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери).

Цената на книгата е 50 лв. и се доставя: от книгоиздателство „Братство“ в гр. Севлиево.

* * *

ЛИЦА И ДУШИ

физиогномични портрети

ключ за характерологично тълкуване формите

на главата и лицето.

ОТ Г. РАДЕВ

В книгата са дадени портретите са разгледани паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагрнер и Шуберт, Ибсен  и Д'Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди.

Цена 30 лв.

Доставя редакция „Братство“.

* * *

Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ

ОТЧЕ НАШ

„Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството.

И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий!

„Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие.

И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата! Седемте печати са разпечатани, седемте просби са разтълкувани, и познатата на всички ни молитва „Отче наш“ ни се разкрива в съвършено нова светлина, като залог на великото и славно бъдеще, което ще донесе братство, свобода и мир за всички люде и народи.

На полски книгата е в 4 тома — 1000 стр. На български, преводът е съкратен, обаче е предадена същината и характерния стил на автора.

Книгата ще излезе в 9 коли и

ще струва за абонати 15 лева.

Умоляват се всички приятели да подпомогнат навременното отпечатване на това рядко по своята красота и ценност съчинение.

Всички суми, заедно с адресите на абонатите, да се изпратят в редакцията на в. „Братство“ по възможност до 20 октомври т. г.

* * *

Нова книга за

БОГОМИЛСТВОТО

По случай хилядогодишнината на богомилството излезе от печат книгата: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ от г. Боян Боев, бивш гимназиален учител. В нея са разработени идеите на Учителя по този въпрос. Тая книга хвърля ярка светлина върху най важното явление в историята на българската култура — богомилството. И то не се изучава откъслечно, но във връзка с мисията на славянството. Тая книга хвърля светлина върху местото, значението, ролята и дейността на Всемирното Братство в историята на човечеството. Тя е писана по най-новите изследвания на въпроса и съдържа изобилен фактически материал. — Отпечатана е в осем печатни коли и струва 12 лв. Желаещите да си я набавят да се отнесат до издателя й Н. П. Камбуров в Казанлък. На продадените екземпляри се прави 20% отстъпка. Отделни екземпляри се доставят от редакция „Братство“

* * *

НАЙ-НОВА

НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА ГОТВАРСКА КНИГА

с 200 рецепти за супи, ястия, десерти и салати, от Кр. Кадънков вегетариански майстор-готвач.

Практически проверени редица години от автора като вегетариански готвач.

С суровоядски отдел, от 33 рецепти за суровоядски гозби, салати, чайове.

Книгата е отпечатана на хубава хартия и струва 20 лева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С П И С Ъ К

на книгите, които доставя редакция „Братство“

Наука за дишането, Аледон 15 лв.

Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Лодж 30 лв.

Що е окултизъм, С. Калимемов 6 лв.

Възпитанието на детето, М. Хайндел 10 лв.

Човек и Бог, Пламен 10 лв.

Агни Йога 50 лв.

Вечната поема, Auroro 5 лв.

Шестото чувство, проф. Ш. Рише 30 лв.

Основа на здравето, Оуен 5 лв.

Новата Ева, П Дънов 12 лв.

Новият живот, П. Дънов 3 лв.

В царството на живата природа, П. Дънов 15 лв.

Беседи, IV. с. П. Дънов 25 лв.

Беседи, V. с. П. Дънов 40 лв.

Беседи, VI. с. П. Дънов 60 лв.

Трите основи на живота, 15 лв.

Где е Истината, 20 лв.

Живота на пространството, Мор. Метерлинк 10 лв.

Мисълта, която лекува, П. Ваше 15 лв.

Езотерическо Християнство, Безант 45 лв.

Учение за кармата, 6 лв.

Прераждане, С. Ников 15 лв.

Хирология, наука за ръката 40 лв.

Астрология, Сефариал 40 лв.

Четене характера, Дюрвил 55 лв.

Да ядем ли месо, Д-р Келог 30 лв.

Автобиография, Ганди 60 лв.

Бранд, Ибсен 15 лв.

Взаимопомощта, Кропоткин 55 лв.

Живота на звездите, проф. Ковачев 18 лв.

Нашето звездно небе, проф. Ковачев 25 лв.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕД НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА

Вечната, никога и с нищо неугасима жажда на човешкия дух за повече и по-широки знания, е сигурният залог, че развитието на човечеството никога не ще спре.

Понякога тоя стремеж към знание бива погрешно насочен. Понякога, дори много често, хората изпускат същественото, а се спират и ограничават в дреболиите, в несъществените подробности. Понякога хората, дори и тези, които се считат за най-учени, се заблуждават и поддържат криви схващания по най-важните въпроси на живота. Но, все пак, в края на краищата, тази вечна, естествена и искрена жажда за знание ще ни изведе на правия път.

Велико, необятно, безгранично е знанието, което очаква човешкия дух. Няма думи, с които може да се опише това, което идва след външното, повърхностно знание. Защото ядката, същината на знанието е в това, да познаем себе си и да се научим да живеем разумно, а не в запаметяването на известен брой факти.

Разбира се, външното знание е необходимо. Без него не може, защото то представлява основата на безграничната стълба на знанието. А без основа никой не може да гради.

И днес, когато навсякъде — по села и градове — трудолюбивите пчелници на знанието, — учениците — се събират отново в своите кошери — училищата — човек изпитва някакво радостно чувство, придружено с истинско благоговение пред тази вечна, велика и свята жажда за знание.

По случай настъпването на новата учебна година, пожелаваме на учители и ученици успешна и ползотворна работа в училището.

Безгранично е полето на знанието. Сейте и събирайте едновременно, защото, докато е на земята, човек завинаги ще остане ученик.

Среден Балкан

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОБРАЗОВАНИЕ И ИСТИНСКА КУЛТУРА

Мнозина все още отъждествяват образованието с истинската, духовната култура на човека.

Това е едно грубо заблуждение.

Образованието, така, както то се разбира и прилага днес, т. е. като запасяване на индивида с известно количество знания, по-вече или по-малко нужни за живота му, не е и не може да бъде някакъв особено голям фактор за истинска култура.

За да ни стане ясна тази мисъл, ще трябва да схванем разликата между външно и вътрешно знание, между външна, механическа култура и култура духовна, вътрешна, която е именно истинската култура.

Външно знание е всичко, което чие научаваме отвън, при преобладаващото влияние на пасивния принцип в нас. Външното знание придобиваме чрез запаметяването на редица исторически, географически, математически, естествено-исторически и др. факти. Това знание се придобива в училището и вън от него, чрез четене на книги, слушане на лекции и т. н.

Вътрешно знание е това, което ние придобиваме сами в безграничното училище на живота, при въздействието на многообразните преживявания, при най-различни условия и влияния на външната среда. Вътрешното знание е знанието ни да живеем, поведението ни, начина ни на живот.

Също така, външна култура е всичко материално, всичко външно: благоустройство, технически усъвършенствания, образование в общоприетия смисъл на думата — всичко, което улеснява живота ни, дава храна на нашия ум, на нашите - чувства и на нашето тяло, подобрява общите условия на живота ни.

А вътрешна, духовна или истинска култура е това, което ни прави мислещи, творчески и свободни същества. Истински културен човек е този, който може да мисли самостоятелно, който има свободна и творческа мисъл.

Тук ще трябва да изясним какво нещо е истинската мисъл и кой именно може да мисли.

Това, което обикновено хората прекарван през ума си, през съзнанието си — това не са техни, а чужди или общи мисли. Тези мисли са достигнали до тяхното съзнание или чрез четене, или чрез слушане и разговори, или най-сетне, направо, невидимо и несъзнателно за тях, от атмосферата, чрез своите етерни вибрации, каквито всяка мисъл има, подобно на радиовълните.

И сега, да прекарваш постоянно през ума си всички тия чужди мисли, които съзнателно или несъзнателно си възприел, това съвсем не значи, че ти сам мислиш. В случая — колкото и да е обидно това — е само един грамофон, който механически повтаря стереотипни клишета — плочи.

Не може да се отрече, че днес хората почти не мислят. Днес хората малко, съвсем малко мислят. Те говорят общи работи, повтарят чужди думи, плуват по вълните на чувствата си (което почти винаги вземат за мисъл), разсъждават, т. е. повтарят стереотипните, изработени за общо употребление съждения-клишета, но рядко, много рядко ще се намери едничка оригинална, истинска мисъл.

А мисълта именно, истинската, оригинална, извираща из дълбините на духа мисъл, е единствения признак за истинска култура.

Който няма самостоятелна мисъл, който не може да мисли сам, със свои, а не с чужди мисли, той не може да бъде наречен истински културен човек.

Следователно, не трябва да се счита, че всеки, който е придобил голямо образование, е придобил заедно с него и истинска култура.

Истинската култура се придобива само в училището на живота, в което ний, хората на земята, ще бъдем винаги ученици. Истинската култура е проява на духа, защото истинската мисъл, която е нейния отличителен признак, идва от вътре — от духа.

Без дълбок духовен живот е невъзможна истинска култура, защото е невъзможна и истинска мисъл. Последната е неразривно свързана с творчеството и със свободата (вътрешна, истински реална свобода).

Нека всички се стремим, покрай външната култура, покрай външното образование, които често могат да бъдат само едно краткотрайно и повърхностно лустро, да придобиваме все по-вече и по-вече тази истинска, духовна култура.

С Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАМБАНЧЕТО

Велика и свята е твоята песен.

В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание!

Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата.

Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати мечти, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота.

Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи.

Днес ти наново започваш твоята песен.

И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя!

Колко много ни говори тя!

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града.

Той е станал рано и рано се е заловил на работа, защото не е лесно да изкараш с труда на ръцете си своя хляб и тоя на семейството си.

Той е унесен в мислите за своята работа. Живота му е сив, делничен, еднообразен, изпълнен с труд и грижи. Днес това, утре това и в други ден пак същото това . . .

И изведнъж, неочаквано, ти запяваш своята песен.

Като че ли крайчеца на някаква тежка завеса изведнъж почва да се повдига в душата на бедния занаятчия.

Като че ли някаква нежна ефирна ръка леко се докосва до рамото му и нейното докосване произвежда необясним сладък трепет, който изпълва цялата му душа.

Очите, неговите вътрешни очи, се разтварят и пред тях се понасят, една след друга, светлите картини на безгрижната младост, на юношеския жар и упоение от живота, на детинска вяра и светли надежди.

Усмивка озарява лицето на човека. Погледът му става светъл и радостен. Някаква непонятна топлина като че ли по магически начин сгря душата и сърцето му, просветли мислите му и вля сила във волята му.

— О, колко хубав е животът! — прошепва тихо на себе си трудолюбивия занаятчия, като дълбоко поема въздух и продължава отново работата си.

Той е обновен, ободрен, умът му е озарен със светли, радостни мисли, живота му се вижда смислен и красив. И тиха песен, песен научена тогава, в детинството, избликва от неговите устни.

Мрачната картина на всекидневието изчезва, заместена от радост и вяра в живота, който наново придобива своята смисъл, като че ли е станало някакво чудо.

Това чудо направи ти, вълшебно камбанче, с твоята магична сила!

Ти и само ти сгря сърцето, просветли ума, окуражи и вдъхнови бедния работник.

Защото твоята сладка песен разлива светли краски навсякъде из простора. Защото тя разгръща нови хоризонти. Защото тя изпълва с младост, с вяра и надежда.

Защото тя буди спомените и ни кара наново да преживяваме това, което сме преживели някога, като ученици.

Благословена да бъде твоята песен!

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...