Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201


Recommended Posts

Link to comment
Share on other sites

БОГОМИЛСТВОТО ВЪЗКРЪСВА!

Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа.

Българският народ още не знае своята история! Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически писания на нашите учени.

И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни.

Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал! Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения. Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство. Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието.

И това вие не го знаете! Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото.

Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята.

И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане!

Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света?

И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница?

Да не бъде това!

*

Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света.

Богомилството възкръсва !

Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове.

Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България.

Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход.

Богомилството възкръсва!

Днес бродейки по широките полета на нашата хубава земя, влизайки в непосредствен досег с останалата здрава и непокварена част от народа ни, аз виждам в умните, отворени лица на нашите „прости“ селяни, в сините, благи и хубави очи на ония които са възприели и тръгнали по правия път, същата оная мощна и непобедима сила, която действаше и в миналото, преди хиляда години!

Прости селяни ли? О! Тия „прости“ селяни са застанали като непоклатима канара на твърдите позиции на истински, абсолютно реален, притежаващ най-възвишени ценности, духовен живот. „Прости“ селяни, които познават много по-добре живота, отколкото най-учения наш професор, които знаят смисъла на живота и живеят истински разумен живот. „Прости“ селяни, които нищо не може да разклати, нищо не може да отклони от техния духовен път, — които чертаят пътя, по който ще мине народа ни, следващ техните стъпки, към истински възход.

Аз не съм виждал другаде такава твърдост в убежденията, такава беззаветна преданост, такава несъкрушима воля и вяра в доброто, такъв чист живот, както у тия селяни.

Само един едничък малък пример. Знаете ли какво значи вегетарианство за тях? — Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни. А аз познавам десетици и дори стотици „интелигентни“ вегетарианци, дори лекари, учени. адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим.

И само това ли?

Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път.

Древното богомилство възкръсва! То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде.

Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина.

Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината!

Тя се разнася вече навсякъде и, който я приеме, благословен ще бъде!

Идва нова ера за човечеството, защото древното богомилство възкръсна — Учителят дойде и донесе Новото Учение за разумен и братски живот, даде на света мощния тласък, който ще реализира заветите на Христа, като осъществя Царството Божие на земята.

Айтос 17.XI.1937 г.

С. Калименов

Link to comment
Share on other sites

В Твоя вечен път

В твоя вечен път върви,

Вслушан в тихий Божи зов!

В скръб и радост ти бъди

Лъч — надежда и Любов!

*

Във страдална ти душа

Извор чист е спотаен;

Там, в прозрачна глъбина

Цял всемир е отразен.

*

Ти сънят му разбуди,

И, в свещена тишина

Дивен химн ще прозвъни

Там с гласът на вечността.

*

Той в душата ти ще пей

Всеки миг със трепет нов.

В тебе младост ще повей

От възвишен свят — любов!

*

В твоя вечен път върви

С дух свободен, царствен смел

През страдан’я, мрак, сплетни

Към Велика, Свята Цел!

В. Недев

Link to comment
Share on other sites

НАШАТА ПЪРВА ЗАДАЧА

Хората носят в себе си нещо несъвършено, нещо което не спада към човешкото, нещо диво, което не е още опитомено и не е впрегнато в работа. В хората — както в отделният човек, така и в обществото — има една неорганизирана сила, която трябва да се организира и канализира. Докато тая сила не се организира, докато не се впрегне на работа и сложи на своето място, докато човек не й стане господар, а тя негов слуга, винаги ще има груби борби, винаги ще се водят войни, винаги ще има тенденции да заграбват чуждото, да нападат. Причината за водене на груби борби и войни е тая, че днес хората са слуги на неорганизираната енергия в себе си, че те са слуги на нисшата си природа.

Докато не се събуди човешкото в хората, докато човек не приготви жилище на Бога в себе си, докато той не стане жив храм на Бога, на всичко велико и красиво, докато Христос не възкръсне в неговата душа и Божественото в него не вземе надмощие, той ще си остане див, взе маши надмощие в него недостатъците, несъвършените прояви долното, низкото и свирепото.

Докато е в пелените на живота, човек другояче не може да се прояви.

А човек има друга, по съществена задача, диаметрално противоположна на тази, която той днес изпълнява под натиска на егоизма, под натиска на неорганизираната и неканализирана енергия в себе си. Човек има задача дадена му от Природата, която ако той не се стреми да разбере и разреши напразно минава дните си тук на земята, напразно губи времето си. Човек има прямата задача, да развие в себе си възвишени качества, да се изчисти от гнилотата и нечистото, да сложи за основа в душата си Божественото. Той има задача да върви към съвършенство, да стане син на Бога, син на Слънцето, който да носи Любов, мир и радост, да излъчва светлина към своите братя и близки.

Човек е научил изкуството да отгледа едно дръвче, да подобри условията му и вида му, да го облагороди. Той знае изкуството да подобрява вида и качеството на животните които отглежда, а е крайно немарлив към себе си, не обръща внимание на ценното в душата си, оставя заровени скъпоценности дълбоко в нейните гънки. Затова е роб на несъвършеното, затова още не е проя-вил възвишеното в живота.

Блажени са ония, които са разбрали своята задача, а още по-блажени са ония които вървят към съвършенство, които растат. Те са навлезли в „благоприятната година“

Днес в тия тъмни времена, в тая студена епоха на ледените сърца, се подема наново една вълна на повече слънце и светлина, на повече топлина. Днес света се нуждае, именно, от слънце и топлина за да се разтопят ледовете в които е скован.

Слънце и топлина носи всеки един в душата си. Да дадем място и внимание на тях, да им дадем свобода да се проявят, за да носим радост на света, за да сгреем душите и стоплим ледените сърца, за да бликне през тях Божествената сила — Любовта.

Link to comment
Share on other sites

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Мястото на възвишеното и обикновеното в живота

(из неделната беседа „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“– 27.10.1937 г.)

Стремежът на хората към известен занаят или към някакво изкуство се свежда към това, че те искат да бъдат щастливи. А от какво зависи щастието на човека? — Щастието на човека зависи от добре организираният му ум, от добре организираното му сърце и от добре организираната му воля. Човек трябва да знае, че щастието и нещастието му зависи от неговия език. Като каже една дука при известни условия, човек вижда от какво произтича неговото щастие и нещастие.

Сегашните хора трябва да изучават много добре химията. В живота съществуват много отрови, които химиците познават. Както има различни отровни газове, така има различни отровни мисли, отровни чувства и отровни постъпки, които също така трябва да се знаят, както се знаят и отровните газове. Както по състояние материята бива твърда, течна, въздухообразна, етерообразна и светлообразна, така и мислите, чувствата и постъпките на човека могат да бъдат твърди, течни, въздухообразни, етерообразни и светлообразни.

Сега като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам колко криво мислят. И наместо да станат свети хора, те повече се объркват в живота си. Лицето на човека е един барометър. Лицето на човека показва дали той ще бъде щастлив или нещастен, праведен или грешен, учен или невежа, страхлив или смел, добър или лош.

Всичко е написано на човешкото лице.

Като знае това, човек трябва постоянно да се оглежда, да знае накъде отива, както капитанът на кораба постоянно следи накъде отива, каква посока взема движението на кораба. Когато човек иска да предприеме една работа, предварително той трябва да знае на каква посока да върви.

Та казвам: ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот. Ние сме се отдалечили доброволно от Бога. Сега, запример, вие не знаете, кога една мисъл, едно чувство и една постъпка са Божествени. Може да пред полагате само, но положително не знаете. Понякога вие казва те, че нещо ви е подшушнало отвътре, казало ви е нещо. Тогава казвате, че Духът отвътре ви каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив Д-р Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Един ден, когато се събрали неколцина в Бургас, казали на Д-р Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне щяло да му се открие някаква голяма тайна. Д-р Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открива. После му казали, че ако му се открие тази тайна целия Бургас щял да се покрие с жаби. Д-р Миркович се примирил с това положение.

Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото дето се намира той е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи мислите, чувствата и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват и дали могат да се разговарят с тях. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най малките дупчици. На земята ти по никакъв начин не можеш да хванеш един дух и да го ограничиш. За да се види духа непременно трябва да му се предаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате ясна представа за духа. Не се старайте да му дадете външна форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът, силата ма човека седи в неговата разумност.

Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше връз бездната“. Този Дух, именно, строи цялата земя. Той се е носил на повърхността, но и я построил. Какво значи повърхност? — Че се е носило на повърхността на земята, това означава една материя, която не е била организирана. Това е представяло един свят в който няма никакви закони, всеки си е живеел както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли какви нещастия биха станали при това положение? Когато на земята стават големи бури всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха и хората започват да се задушават. Пътници, които са минавали през големи бури в Сахара са се задушавали и умирали от тая материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл.

Често хората говорят за Любов, но аз се чудя на тяхната любов. Казвате, че имате любов към Бога, а се обиждате лесно. Онзи, който има любов към Бога, той е глух за лошите работи. Каквото лошо и да му се каже, той е глух, нищо не чува. В Любовта си към Бога, той е готов всичко да носи. Влюбените хора са търпеливи и благоразумни. Светът страда от това, че не е влюбен в нещо високо. Аз не съм срещал още влюбен човек. Докато човек се сърди за нищо и никакво, той не е влюбен човек. Гледам жената и мъжът в един дом са се разсърдили един на друг, обърнали се гърбом, не си говорят. Тя се обърнала ма една страна, а мъжът на друга. Защо? — Мъжът казва: изучавам северният полюс. Жената казва: аз пък изучавам южният полюс. Тя казва, че не може да го търпи. И двамата искат някакво разнообразие. Няма човек между вас, който да не е обръщал гърба си на някого.

Сега ние говорим за човека. Докато в живота си човек не се влюби, той нищо не е разбрал. Трябва да се влюби човек. Влюбването е най-добрият, най-разумният живот то не е някакво захласване. Влюбването разрешава всички противоречия в живота. Като се влюби човек приема една нова насока в живота. Влюбването е Божествена сила, която носи щастието за човека Между влюбените хора сиромашия няма. Ако хората не са влюбени, между тях цари сиромашията. Според мене, ако някой иска да бъде богат, да се влюби. Ако иска да живее добре, да се влюби. Казвате че хората страдат от влюбване, не, от безлюбие страдат хората. Влюбването носи в себе си изобилие от мисли, от чувства, изобилие на всичко Когато човек се влюби в умствения и в чувствения му светове има изобилие. Тогава неговите мисли и чувства за почват да текат. Той не е подпушен. В любовта няма никакво подпушване, никакво спъване. Неговите мисли, чувства и постъпки текат правилно. В Писанието е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум. с всичкото си сърце с всичката си душа и с всичката си сила“. Това значи да възлюбиш, да възприемеш Бога в себе си.

Любовта с разумна сила.

Ако ти с духа си не обичаш Господа, сила няма да имаш в себе си. Питате: Как ла възлюбим Господа? Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им. Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал  вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него

За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите.

Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов?

Не искам да ви навеждам механизиране на нещата. Често вие искате да ви се даде нещо, но трябва да знаете, че може да ви даде нещо само онзи, който ви обича. Никой нищо не може да даде без Любов. Всяко движение в света с израз на Любовта.

Всяко разумно движение се произвежда от друга някаква причина вън от нас. Движенията се произвеждат от причина вън от нас.

Силата на човека не седи в това, което хората му дават. защото това, което хората днес ти дават, на Великден могат да си го вземат.

Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи към когото проявяват любов Силен е Бог, понеже Той проявява любовта си.

Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявявате любовта си. Но като проявявате любовта си не съжалявайте, че сте я проявили.

Вие искате да влезете в онзи свят и си го представяте такъв, какъвто не е. Като правят спиритически сеанси хората казват, че се явили архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели е било някаква сянка от тях. Като знаете това не се лъжете. Явила са някаква сянка като вас, и вие си мислите, че това са някакви ангели. Не се лъжете. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава Духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовният свят, които трябва правилно да се изучават.

Когато идва на земята ангелът не се проявява в своето естество, но се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята не се облече в своите дрехи с всичкото си великолепие, взе робски образ за да бъде достъпен за хората.

Вашите желания не са ши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава. Има смисъл да постигне едно желание, запример, да се подмлади човек, но с това той да съумее да обърне към Бога всички ония, които се влюбват в него и да събуди в тях любов към Бога. да развие техните благородни чувства.

Как се определя любовта? — Любовта се определя следния начин. Единственото нещо в света, което не се обезверява, е любовта. Единственото нещо, което не се обезнадеждава, е любовта. Следователно, в Любовта вярата и надеждата са абсолютни. Който има Любов в себе си, той лесно се справя с всичко.

Силата на вашия ум и силата на вашето сърце са вложени във вашите постъпки. Казвате: Всеки принцип има свои закони, свой начин на приложение. И всеки закон има свой начин и метод, как да се приложи. Ти не можеш да приложиш един принцип, ако не разбираш законите, които влизат в него. И ако не можеш да приложиш закона, ти не можеш да имаш никакво последствие. Аз съм срещал хора, които в движенията си, в махане на ръцете си са така хармонични, че те разполагат приятно. Други хора пък не те разполагат, движенията им не са така хармонични. Та като отивате при Бога, трябва да знаете, как да отидете. Сега хората от сутрин до вечер мислят само за себе си. Каквато работа и да почнат те мислят само за себе си. Някой казва, че служи на Бога. Той не е забравил себе си, а мисли, че служи на Бога. Какво значи да забрави човек себе си? — Да забрави човек себе си това значи да оживее. Хората умират по единствената причина, че мислят само за себе си. Смъртта се дължи на еднообразието в което човек често изпада, еднообразието уморява човека.

Физиката се изучава действието на еднообразните процеси. Когато една капка вода пада продължително върху един камък, тя действа разрушително, благодарение на еднообразното й движение.

Всички трябва да мислим по това, как да извършим волята Божия Ние сме дошли на земята да извършим волята Божия! Вярата, величието на човека седи в изпълнение волята Божия. Ние трябва да носим три неща в ума си. Първото нещо е да бъдем свети и в името Божие да забравим всичко, което се отнася до нас. Второто нещо: от всичкия си ум, сърце и душа да пожелаем да дойде Царството Божие на земята. И трето: с всичкото си същество да пожелаем да се изпълни волята Божия на земята.

Бог, на когото хората трябва да се молят не се намира в центъра на земята, но в душата на човека. Аз не съм против поклоните, но те са заблуждение. Правилната стойка на човека е, когато той има правилни отношения, когато умът и сърцето т. е. когато мислите и чувствата на човека се балансират. Ти не можеш да бъдеш прав, ако нямаш правилни отношения към сърцето и към ума си. Ако енергиите на вашия ум и сърце не са правилни вие не можене да имате право положение. Някой навел главата си към земята и мисли, че всичко е на земята.

Щастието човек може да добие само при едно правилно отношение между своите мисли и чувства.

И когато обичате някого, вие трябва да обичате Божественото в него. Това значи, вашата любов през целия ви живот да не се измени нито на косъм . Правилно е Любовта да расте. Всеки ден към любовта ви трябва да се прибавя по един микроскопически придатък. Любовта е закон на разнообразието. Любовта подразбира безграничното щастие, в което вселената е потопена. Вие живеете в света, а сте затворили ума и сърцето си, а трябва да знаете, че всичките блага се приемат чрез ума и сърцето. Как ще дойде щастието за вас, ако умът и сърцето ви са затворени? Всеки ден трябва да бляскат в ума и сърцето ви по една светла мисъл и по едно топло чувство. Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви. Умът и сърцето са спомагателни средства за душата. Душата е ваша майка. След това тази енергия ще мине към духа. Вашите баща и майка — духът и душата и вашите син и дъщеря — умът и сърцето и най-после вие, човекът, ще се съедините в една фамилия между които ще се прояви Господ. Бог присъства в онзи човек само, в когото умът, сърцето, духът и душата са пробудени.

Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие.

Като се върнете дома си, вие трябва да се очистите.

Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили.

След това заемете се с новото. Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с Любов. Пътят на любовта е нагоре.

Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта.

Да обичаи някого това значи да спечелите нещо. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието.

Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях. И като се обичат по този начин, Любовта да тече в техните умове и сърца като извор. Това означава безсмъртие. Истинската Любов означава единство в мислите и в чувствата на човека. Когато някой казва, че е грешен човек, това означава, че той не обича. Щом почне да обича, веднага ще стане праведен, щастлив, богат учен.

Любовта, която носи всичките блага на света може да развие всички способности и чувства на човека. Като дойде Любовта в човека, той ще възкръсне. Всички трябва да възкръснете.

Сега вие се страхувате, какво света може да мисли за вас. Вие не искате да знаете, какво Господ мисли за вас, но се страхувате от въпроса, какво хората могат да мислят за вас. Вие трябва да се запитате, какво Господ мисли за вас и да живеете, както трябва.

В човека е вложено голямо богатство, което той и не подозира даже. Върху това богатство той трябва да работи. Когато човек не знае ценностите на своя ум, сърце, душа и дух, той нищо не знае. Истинското знание седи в познаване на тия ценности. За да познаете брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумното.

Започнете с приложението да станете силни, да живеете правилно. Престанете да живеете за себе си. Сега от всички се изисква любов към Бога Тази Любов включва благото на всички хора в света. Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно.

Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да организира своята материя, да организира своите мисли и чувства. Често наблюдавам хората и виждам от какви малки работи се смущават.

Сега всички трябва да се уважавате. Това се изисква от човека. Всякога да си отдавате уважение един на друг. Трябва да изучавате онова, което Бог е вложил във вас. Приложете Любовта към всичко живо в света. По този начин ще се разрешат всички мъчнотии, които ви измъчват.

Лесно се разрешават въпросите, но ако човек разполага с необходимите за това елементи. На онзи, който умира и се задушава, въздух му е нужно. На онзи, който ходи в тъмнина — светлина трябва. На гладният трябва хляб, на жадния — вода. Човек се нуждае, следователно, от същественото за своята душа, за своя дух, за своето сърце, за своят ум.

Това е учението на бъдещето, което сега иде в света. Това е учението, което ние трябва да носим в света.

Link to comment
Share on other sites

П. Г. Пампоров

Царството Божие

„Царството Божие не е ядене и писне,

а справедливост, мир и радост в Духа светаго“.

Ап. Павел

Бог е Любов, Светлина, Живот. Източник на Любовта, извор на живота, слънце. Царството Божие следователно, е царство на Любовта, на знанието, на Свободата, то е господство на Духа Святий, на най-висшия Дух на светлината, Дух на святостта.

Царството Божие е идеалът, който Христос е открил на човечеството, то е новият обществен порядък за всички люде и народи.

Преди всичко то е справедливост. А справедливост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества. Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост. Справедливост за всички люде и народи! Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички! Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване? Защо е това идолопоклонство на Марса и на грубата сила?

Днес всички съзнаваме, че човечеството е пред пропаст. Новата общосветска война ще бъде всеобщо изтребление, ще бъде тържество на всички адски сили, ще бъде триумф на разрушението. Това ли е венецът на християнската култура? Къде е влиянието на християнските църкви? Къде е силата на Христовите идеи? Нима те с безсилни?

Царството Божие е Мир. Но мир не може да има без справедливост. Дайте справедливост на всички люде и народи и тогава ще бъде възможно разоръжението и все-общият съюз на всички народи в едно истинско общество на народите. Обществото на народите е възможно само, когато се признае програмата на Уйлсона като изходна точка, когато се извърши ревизия на мирните договори, когато се гарантира справедливост и свобода за всички народи! Англия и Франция не изпълниха своите задължения да се разоръжат защото във Версайските договори витаеше духа на ненавистта и неправдата, а не духа на братството. Едничката възможност, която сега остава за да се избегне една страшна всеобща война — това е доброволна жертва от страна на силите победителки, това е ревизия на несправедливите договори, последвано от всеобщо разоръжение и организиране на едно универсално и могъщо общество на народите.

„Царството Божие е справедливост, мир и радост в Духа“

Социална справедливост, разоръжение, всеобщо сътрудничество, изключване войната като саморазправа между народите, ето новото което иде, ето новата общественост на Духа на справедливостта и мира. И ще се възцари радостта и хармонията тогава. Заслужава да поработят всички християни за царството Божие, за да осъществят програмата на Христа.

Link to comment
Share on other sites

Същинският човек

(Из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев — стр. 424—426)

Даваме цитати и от книгата „Преглед на съвременните учения за душата“ от руския професор по философия Г. Челпанов.

„От какъв род а ония данни, върху които философът строи своето предположение за съществуването на душата? Тия факти с главно следните: Първо, тъй нареченото единство на съзнанието и второ тъждество на личността. Под единство на съзнанието ние сме длъжни да разбираме следното: Ако ние например сравняваме две представи А и Б, ние трябва едновременно да държим в съзнанието си тия две представи. Следователно, трябва да има нещо такова, което съединява тия представи в едно цяло. Това нещо което ги съединява в едно цяло е душата. Нали в процеса на сравнението трябва и двете представи едновременно да се мислят, едновременно да присъстват в нашето съзнание. Ето това комбиниращо нещо философите наричат душа.

Друг аргумент, който се привежда в подкрепа за съществуването на душата, то е тъждеството на нашето „аз“, на нашата личност. Но какво нещо е „аз“ и какво трябва да се разбира под тъждество на личността?

За да отговорим на това, нека се попитаме: какво мислим, когато употребяване думата „аз“. Когато употребяваме думата „аз“, аз мисля, че заемам еди-какво си обществено положение,че съм се родил еди-де-си, че съм на еди-колко-си години, че имам еди-каква-си дреха, че съм оня същия, който преди една седмица говорих на това същото место. Ако речех да продължа разсъжденията си на същата тема, аз бих си спомнил за своето детинство и бих констатирал, че аз съм същия, който преди еди-колко-си години се учих еди-де-си, прекарах детинството си еди-де-си и т. н. Това е то моето „аз“, моята „личност“. За тъждество на личността ние считаме това обстоятелство, че аз отъждествявам моето сегашно „аз“, с онова „аз“, което имах преди много години. Между тях в действителност има разлика. Наистина, когато аз бях дете, като употребявах думата „аз“, мислех съвсем друго, отколкото когато сега употребявам тая дума. Но мене ми се струва, че моето сегашно „аз“ е тъждествено с моето минало „аз“.

Ако да не чувствах тъждеството на моето днешно „аз“ с моето „аз“ преди месец, не бих считал себе си отговорен за своите постъпки, извършени преди месец. Но тъй като аз се считам отговорен, това значи, че аз признавам своето тъждество в различни моменти на моя живот.

Ето фактите, в реалността на които на-дали някой ще се съмнява — но как да си обяснят те? Като се опитвали да обяснят тия факти, някой философи дошли да признаят необходимостта да допуснат съществуването на „душата“.

Те са предполагали, че съществува особена духовна субстанция, която те със считали за проста, неделима, нематериална и неразрушима. Тая духовна субстанция се явява, като носителка на всички духовни състояния; тя съединява в едно цяло всички отделни състояния. Благодарение на нея, нашето „аз“, ни изглежда тъждествено и непрекъснато. Тая духовна субстанция не е нещо тъждествено с нашите духовни състояния, с нашите чувства, мисли желания и т. н. Тя е нещо отделно, което стои вън от тях което има за цел да съединява духовните състояния в едно цяло. Тя, с други думи, ни напомня материалния атом. Както атомът като се скрива зад материалните явления, в действителност е носител на всички свойства на последните; така и духовната субстанция, бидейки непосредствено недостъпна за възприятие, се явява носителка на силите, с помощта на които тя предизвиква появата на съзнанието.

Философите, които признават съществуванието на такава духовна субстанция се наричат спиритуалиста в собствения смисъл на думата, (стр. 42 — 45)

Link to comment
Share on other sites

Живи образи

Живият образ е ней-силен. Той е над всяка теория. Ако една теория търпи отклонение, критика и оборване, модела е жив и подтиква към подражание Искаш ли импулс, търсиш ли стимул, спри се на живия образ. Той се проявява спонтанно. Той е творец и гради нещо ново. От него лъха живот и творчество. Той има замах да твори и създава нови форми в живота. Неговия пример подтиква и другите към велики подвизи и дела. А тези, които влизат в контакт с него подтиква да изправят по грешките си или най-малкото да се позамислят за делата си.

Днес имаме много теоретици, но малко практици. Имаме много знания, но малко прилагаме от тях. А теория и знание без приложение са мъртви. Най силната проповед е тая, която почива на Истината и която се прилага. Каквото проповядва човек, да го върши, да прилага всичко на опит.

Бай Ради.

Той е едър, здрав мъж. Камък да стисне, вода ще пусне. А как майсторски дига и слага мотиката кога копае градината. Тя е лъка в ръката на голям майстор виртуоз. Слънцето пече, а от челото му текат ручейчета пот. Трудолюбив и справедлив е. Пред нищо не се спира. Има хубава прошарена брада, широко и високо чело. Ходи като всеки работник — доста опърпан, но в душата си носи висок и свещен идеал, който му служи за мярка и ръководител в живота. И той прилага тая мярка дето види, че има нужда. Всеки човек има в душата си скъпоценни камъни, но той трябва да ги потърси. Иначе, тя ще останат завинаги дълбоко заровени. Учителя казва: „Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата.“ Сърцето му е чисто и наивно, като на дете. И действително, ако ние нямаме чистотата и наивността на десето, ние не можем да бъдем изразители на чистотата, ние не можем да бъдем носители на Божествения, на слънчевия живот.

За зарзават.

Бай Ради продала зарзават на пазаря. Веднъж един човек купува от неговия съсед зарзават, но се скарват. Клиента казва, че е дал 20 лева, а зарзаватчията — че не ги е получил. Чува това бей Ради и отива при тях. Събира се множество народ. Някои от придошлите казват да извикат стражар или да се дадат в съд. Обаче бай Ради казва: „Никакъв стражар, никакъв съд. Ние ще си образуваме тук един съд.“ Изважда той от джеба си 20 лв. и ги дава на клиента да плати на градинаря. Но той казва:

— Не, не може, аз му ги дадох. Два пъти ли ще му плащам. Дава ги на градинаря но, и той не ги взема. Иска ги от клиента.

След дълго каране и спорове градинаря намира на едно място край зарзавата на масата 20 лв. и се извинява.

За дърва.

Отива бай Ради за дърва. Един господин подарил една кола дърва за 340 лв., обаче след като дърваринът разтоварил дървата. той вместо 340 лв. дава му 320. Дърваринът се възмущава, почнал да се кара и да иска още 20 лв. Господинът се скрил някъде.

Дърваринът както се карал и викал от възмущение високо, бай Ради отива при него и му казва:

— А бе ти, като се караш преброи ли добре парите си?

— Разбира се да, иначе защо ще се карам, отговорил дърваринът.

— Ти си ги погрешно чел. Дай аз да ги прочета. Дърваринът му ги дава. Обаче бай Ради сложил предварително в ръката си 20 лв. и като ги прочел, излезли точно 340 лв. Дърваринът се изчервил и си отминал сконфузен. мислейки, че сам той е виновен.

Господинът разбрал как стои работата и отишъл при бай Ради да му даде 20 лв. Той, обаче, отказва да му е дал пари. Отстранил се, но после пак се връща. Нещо отвътре не му дава спокойствие. Съвестта го гризе и го подтиква да си изправи погрешката. Казва му:

— Сигурен съм, че ти му даде пари. Но кажи колко си му дал за да ти ги върна, 20, 50 или ето, вземи. Бай Ради взел 20 лв., колкото е дал и се разделили приятелски.

За кафе

Отива бай Ради за чукано кафе Този път съдържателя на магазина го няма, а вместо него продава младата му булка. Хубава и красива млада жена. Бай Ради цени красивото и се вдъхновява от великото.

След като си купил кафе, той се обръща към нея с думите:

— Виж колко сте красива госпожо, — бузите ви румени, веждите ви добре извити, прическата ви изящна, устните ви коралови, стойката ви грациозна и пр.

Жената, като го чула, че говори така се изчервила дръпнала се назад и почнала да гледа плахо. Но бай Ради не се уплашил, той продължил:

— Не се страхувайте от тия думи и да се не смущава сърцето ви. Ако тая красота е вътре във вас, ако вложите в душата си и в сърцето си красивото и великото, пие ще бъдете на мястото си и най-близко до съвършения тип.

— Господине, вие да не би да сте окултист?—попитала младата жена.

— Да госпожо, отговорил бай Ради смутено, като видял че са го познали.

— И аз ще дойда при вас, горе на Изгрева, казала жената.

От 1 до 15 VI. т. г. група приятели около 10-12 души са посетили по свой почин чифлика на В. Нейчев — Карнобатско. И чрез лесковата пръчка „багетката“ те са открили подпочвена вода и са направили хубава чешма.

Желателно е да се образуват повече подобни групи и с помощта на радиостезията, лесковата пръчка или махалото да се търси подпочвена вода в сухите области. Има цели селища, които страдат от липса на вода. Такива групи ще събудят в селищата. които посещават висок идеал, безкористен стремеж и чувство на взаимопомощ.

*

Link to comment
Share on other sites

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Невидимите Лъчи

Сега вече учените са сполучили да установят напълно, че всичките живи същества и даже неодушевените предмети излъчват собствени лъчи, които се различа-ват едни от други по бързината на трептенията. Когато тези трептения достигнат 500 милиарда в секунда, лъчите стават видими. В други случаи те са достъпни не за окото, а за ухото. Понякога, — като например инфрачервените лъчи — те са невидими и не могат да се чуят, но пък вместо нас ги хваща и отбелязва фотокамерата.

Изучаването на тези явления води към много любопитни последици, които дават възможност да се обяснят много всекидневни явления, смятани до сега за необясними. Тъй например, всякой знае, че нощната пеперуда налита на светлина. Защо? Затова, отговарят сега учените, защото в нейното телце има един химически състав, който бива привличан от светлината. За проверяване на тази теория, била направена даже изкуствена пеперудка, за материал на която послужил именно онзи химически състав, който, както предполагали, принуждавал живата пеперудка да налита на светлината. Опитът оправдал очакванията. Изкуствената пеперудка също тъй трептяла около светлината, както и живата.

Но при разработването на въпроса излязло, че влечението, което изпитва пеперудата към светлината не е само светлинно. Пеперудата се подчинява още и на един вид „радиовълни“, трептенията на които по своята скорост отговарят на светлинните. Чрез тези вълни се сношават помежду си мъжката пеперуда с женската, както впрочем правят и много други насекоми. Светулките се привличат една към друга чрез светлинни вълни, комарите — чрез звукови, до толкова микроскопични, че едвам може да ги чуе човешкото ухо.

За да се докаже, че насекомите се привличат едно към друго именно вследствие на такива лъчи или вълни, направян бил следния опит: турили една пеперуда в кутийка, направена от цинк. Макар, че на близо имало много други пеперуди, нито една от тях не се приближавала до кутийката. Причината е тази, че цинкът е един от най-съвършените изолатори на радиовълните.

След опитите с насекоми учените се заловили с наблюдения над човеци. И мнозина от наблюдателите са склонни сега да обяснят такива явления, като телепатията, четене на мислите от известно разстояние, па даже и любовта, — с това, че две същества, тъй да се рече, „са нагласени на една вълна“.

Потвърдено е вече със сериозни наблюдения, че близнаци, намиращи се често пъти на твърде голямо разстояние едно от друго, могат в един и същи миг да изпит ват еднакви усещания и даже да се разболяват от едни и същи болести. Също тъй и у човеци, които се обичат, настроенията и даже мислите им съвпадат. Това предположение за сега предизвиква не напълно сериозно отнасяне към него, но над много открития, сега напълно признати, от най-напред са се присмивали. Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от Сан-Франциско съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях. Макар че сполучи да изцери много хиляди болни, той умря, без да бъде признат за откритието си от своите колеги, самотен.

От тогава, в продължение на едно не дълго време, медицината напълно призна благотворното действие на същите тези лъчи и вълни при лекуването на най-разнообразни болести, като например, рака, туберкулозата, паралича, маларията, па даже и обикновената хрема, против която, колкото и да е чудни това, и до сега не е намерено напълно радикално средство.

Радиевите лъчи лекуват рака, като проникват в човешкия организъм и произвеждат в него нещо като малки „взривове“ (избухвания), убиващи микробите, които разяждат организма. Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото. Радиевите къси вълни, малко още изследвани, също тъй се прилагат за медицински цели.

Из в. „Мир“

Link to comment
Share on other sites

Как се руши здравето

Когато видях силно вдлъбнатите стъкла на очите на сина на моя приятел P., когато видях жабешкото изражение на погледа му, аз се много зачудих: Р. е съвършено здрав човек, жизнерадостен никога не е боледувал от сериозно страдание, всички органи му работят безпогрешно. Макар и вече наближил четиридесет и пет, той не е слагал нито веднъж очила. Жена му. г-жа Б., е също здрава жена, със здрави, отлично работещи органи, не познаваща очила.

— Знае се, казах си аз, че късогледството, до голяма степен, е наследствена особеност. Човек просто наследява от родителите си една намалена чувствителност на зрителния си апарат и, каквото и да прави, заставен е още от ранна възраст да се съветва с очния лекар. Но тук синът на това семейство да бъде късоглед — не мога да си обясня само с наследствеността. Навярно виновна е тая претрупана учебна програма, която кара учениците да се взират по цял ден в книгите, която не им оставя свободно време да излизат на чист въздух, на широка гледка, която просто заставя и най-здравите очи, с течение на времето, да стават късогледи.

Така мислих в себе си, докато видях две положения, които ми обясниха всичко.

Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството се беше събрало на вечеря около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа. Отсъстваше синът им X.

Видях го свит в кухнята на една кушетка.

В средата на стаята, на няколко метра далеч от него, на тавана, висеше малка електрическа лампичка, не по-светла от 15 свещи. След силната светлина в салона, при влизането в кухнята човек беше с чувството, че влиза в зимник или в пещера.

На тая светлина, на която едвам беше достатъчно да се различават формите на предметите, X. четеше някаква книга. Не беше учебник. Това беше никакъв миниатюрен номер на Всемирна библиотека, чийто букви бяха толкова дребни, че и при най-силна дневна светлина едва могат да бъдат четени.

Но не стигаше и това.

Младият X. Р. не държеше книгата поне при такова положение, което да му дава възможност да използва по най-правилен начин оскъдната светлина. Той не държеше книгата вертикално към светлинните лъчи, както препоръчва и най-елементарната хигиена на зрението. Книгата не образуваше с тях ъгъл по-голям от 30о.

— Какво, извиках аз, като го видях, тука ти си се свил да четеш, при тая светлина? При изразено вече късогледство от три и половина диоптри? И никой не ти е казал, че така не бива да се чете?

— Зная, че не бива, но какво да правя, отвръща, като се усмихва младежът и уморените му очи премигат, обезформени от силните стъкла. Обичам да чета, не мога да бъда на шум и като съм така легнал на кушетката ми е най-удобно.

Когато ми даде и последните си обяснения, всичко ми стана ясно. Разбира се, тук не може и дума да става за наследствено късогледство.

По непонятни за мене причини. младият X. Р. си е задал за задача да разруши великолепно наследени очи. Той се е заел да престъпи всички правила на хигиената на зрението и е постигнал неоспорими резултати. Не подлежи на никакво съмнение, че само след късо време той ще трябва да сменя стъклата на очилата си с няколко диоптъра по-силно. Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си.

Д-р Ст. К.

Link to comment
Share on other sites

Вълк и овчар

Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума:

„Слушай, вземи ме за другар! Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи!“

Овчарят отговори:

„За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив!“

Вълкът му каза мило:

„Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“

Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест.

В усърдие замина и кучета дори.

Овчарят го обикна и всичко му довери. —

Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник! А пък вълкът с насмешка му каза с поглед лих: „Смених си козината, но зъби не смених!“

Човек може да промени живота си само, когато промени вътрешното си разбиране за живота, когато промени начина на своето мислене, когато даде място на духа във всички свои жизнени прояви.

Радиозо

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...