Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА

Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели. Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и непринудено. Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му.

Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска.

Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта.

Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност.

Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота.

Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване.

Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества.

Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ. Колкото човек по-често се сеща за ближните и им се притича на помощ, толкова е по-прав пътя му и по-възвишен идеала му.

Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко добруване.

Г. С ъ б е в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗА XЛЯБА

Хлябът е бил от панти века, е, и ще бъде за дълго насъщната храна на човека, особено на българина. За добиването на хляба по-голямата част от човечеството е посветило почти целия си живот; мнозинството работи за хляба, живее за хляба. За сега човек може да се лиши от много неща в живота си, но от хляба не може, или това е трудно. Ето защо, насъщният хляб трябва да бъде достъпен до всички человеци в такъв състав, щото да бъде най-полезен и здравословен.

Житото, от което днес чрез преработка се получава хляба, като продукт на земята и слънцето, съдържа всички хранителни и полезни за човека вещества и колосална слънчева енергия, от която се използва само една малка част. Тази енергия и хранителност на житото се губи от една страна чрез преработката му в хляба, а от друга — поради несъвършеното устройство на организма.

Житото и хлябът имат следния състав за 1 кг. в грамове:

Bratstvo_10g_012.jpg?fbclid=IwAR0rkBrcd_

Слънчевата енергия — същността на житото — не се подава на анализ, освен в калориите.

От тази табличка е явно, че голяма част от белтъците въглехидратите, мазнините и витамините на житото се губят при преработката му в хляб, главно поради отстраняването на люспата и печенето му. В хляба липсва витамина Д, който е много полезен за развитието на костна-та система и растежа на децата. А най-важното е, че се губи по-голямата част от слънчевата енергия.

Люспите на житото са много полезни за храносмилането на човека, като носители на много соли и витамини и регулатори за движението на червата и редовното изхвърляне на остатъците от организма при храненето му.

Житото — варено или накиснато — е пълна храна за човека; дава много енергия на организма, урегулира процесите му, заякчава зъбите и нервната система, подтиква умствената дейност, носи истинско здраве. То е и много по евтино. Затова житото може да замени напълно хляба.

Днес, градското население, което има повече седящ живот и се храни с бял хляб в по-голямата си част има разстроено храносмилане. Рядко са щастливците с напълно правилна дейност на всичките си органи. Разбира се за това са допринесли и много други фактори.

Не е срамно да се признае, че употребата на хартия при пречистването на организма, е признак, именно, на разстроено храносмилане. Защото виждаме, че животните нямат нужда от подобни „културни придобивки“, тъй като техните извержения са сухи, твърди и не ги зацапват, освен при някои заболявания.

А до сегашното си положение човек е стигнал съзнателно. Нещо повече, той е създал грамадни и скъпи мелници, които имат за цел: да отнемат една много важна част на житото — люспата, т. е. да отнемат една от възможностите на човека за здрав живот.

Стремежа трябва да бъде — житото да замени хляба. Но, ако днес това не се прави и жито се употребява само при някои обреди, то поне хлябът трябва да съдържа пълния състав на житото. Затова трябва да се въведе за обща употреба пълнозърнестия черен хляб, който да съдържа цялото житно зърно. С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др. телесни разстройства, ще се избегнат много заболявания. А предпазването е по-сигурно и по-евтино от лекуването. Така ще се икономисат  и много средства и въпросът за насъщния хляб ще бъде сравнително, най-добре разрешен.

Днес една част от населението все още яде черен хляб; друга част яде царевичен или смесен хляб, а в бедните балкански краища хляба, въобще, е недостатъчен. Напоследък се въвеждат разни типове хляб, на който все още му липсва по нещо, а най-важното — триците все още се отделят от брашното, за да се храни добитъка, като че ли хората още не са достойни да се радват на пълно здраве.

Ето защо, дълг се налага на лекари, възпитатели и всички напредничави и интелигентни българи да направят всичко необходимо за въвеждането на пълнозърнестия хляб за храна на всички.

Въпросът за хляба е основен и неотложен. С правилното му разрешение ще се допринесе твърде много за разумния и здравословен живот на човека.

Ю.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Есента

Върви в полето есента,

след нея вятър благодатен;

той рони златните листа

и плод узрял и ароматен.

*

Върви по пътя есента,

насреща й деца засмени,

поели книжните в ръка,

стъкмени в новите премени.

*

„Вий на училище, деца?“ —

ги пита тя с усмивка блага.

„Да, трябва“, — казва есента

и ябълки в ръцете слага.

*

Върви в полето есента

и пее свойта чудна песен;

зарадван, втурва се света

да сбира щедро дар донесен.

*

Овчар

Засвири млад овчар, след него стадото му тръгна.

Отиваше навътре в планината.

Премина вчерашната буря, ширна се небето

и ширна се и нему във душата.

*

И свиреше си той любимата си песен,

тя бликаше му тихо из сърцето.

Любимата девойка пееше я утрин,

на работа отивайки в полето.

*

„Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, —

с лъчи ми пътя осветявай,

на нивата отивам, грей, о, топло слънце,

в душата ми кът мрачен не оставяй.“

*

Вървеше младият овчар, след него стадото му кротко,

и песента му бликаше в сърцето.

Вървеше младият овчар, отиваше навътре в планината,

над него се синееше небето.

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СПОМНЕТЕ СИ!

На този земен свят ний всички сме като гости и всичките ни земни, материални притежания ще отминат като сън. Единственото, което ще ни остане завинаги, това е доброто, което сме направили на себе си и на другите — жертвите, усилията, труда, който сме положили за своето собствено всестранно издигане и за подкрепа на другите.

Истински разумният човек не може да си представи един живот, в който човек живее само за себе си. Необходимо за човека е да дава, за да може да се изпълни живота му със съдържание и смисъл.

Днес за днес, човечеството, като цяло, е достигнало до това състояние, че отделният индивид може да дава, да прави жертви с радост само за най-близките си — за своето семейство.

Сега трябва да се направи още една, следующата стъпка: човек трябва да се научи да дава, да прави жертви с радост, да посвети и отдаде живота си, не само на своите най-близки по кръв и родство лица, но и на всички, за които може да стори това.

Висок идеал трябва да си постави новият човек: живот за цялото, живот, който надхвърля тесните рамки на семейния, личния, класовия и националния егоизъм, живот, който си поставя за цел доброто на всички.

Днес, когато зимата сковава с ледения си дъх всичко, което е незащитено от студа, нека си спомним, че има наши братя и сестри, които зъзнат от студ необлечени и нестоплени в страшната зима. Нека си спомним, че има деца голи и гладни!

Вий, които сте сити и облечени, спомнете си за тях!

Защото престъпление е да охолстваш и да тънеш в разкош, когато хиляди и милиони около тебе гладуват и мизерстват.

Но не е нужна вашата лицемерна помощ.

Животът издъно трябва да се преобрази!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Разнообразието в живота

(из неделната беседа „Разнообразието в живота“– 17.10.1937 г.)

Разумният свят минава сега през една особена зона във вселената. Светът никога не е имал толкова благоприятни условия за развитие, както днес.

Сега аз искам да ви кажа нещо ново. Страданията в света произтичат от повторението на едни и същи неща. Ние постоянно слушаме хората да казват: Изгубих си парите, изгубих си младостта, изгубих си ума, изгубих си сърцето, изгубих си силата и т. н. Макар че има една поговорка, която казва, че повторението е майка на знанието, в същност не е така. Повторението не е майка на знанието. Този, който е създал тази поговорка, трябва да я коригира: учението е майка на знанието, а не повторението. Това, което никога не се повтаря, то е учение.

Това, което се повтаря, то не е учение, то е майка на заблуждението.

От всички живи същества на земята, човекът е единственото същество, на което природата е дала толкова много блага. От всички блага, които природата му е дала, той цени най-много живота си и ума си. И ако той се оплаква от едно от тия блага, това показва, че той не разбира благата, които му са дадени. Човек не трябва да бъде доволен от знанието си, а от това, че има какво да учи.

Някои питат: Какво нещо е Бог? — Оставете този въпрос настрана. Колкото и да разисквате върху него, нищо няма да постигнете. Хората разискват върху създаването на света по един механически начин.

Създаването на света не е механически процес.

Светът е създаден разумно. В днешно време ний трябва да изучаваме преди всичко човека. Гърците са казали: „Познай себе си!“ Но как може човек да се познае ? Има неща, които не могат да се кажат, но могат само да се загатнат, за да мислите върху тях.

Например, човешкото лице представя една книга, върху която са написани най-хубавите работи. Върху лицето на човека има особени линии, които може да се познае, дали даден човек е добър, разумен, дали има воля, постоянство в себе си и т. н.

По линиите на лицето може да се познае дали сърцето на човека е добре развито, дали той е музикант, художник, скулптор, оратор. За всяко нещо има особена линия, и ако човек може да чете, по тези линии той ще прочете написаното върху човека, ще го познае. Наблюдавайте челото на един музикален и на един немузикален човек да видите каква грамадна разлика има. Гениалният музикант има съвсем друго чело, от това на немузикалния. Ако сравните формите на главите на един духовен човек и на един, който не е духовен, ще видите, че те коренно се различават. Ако се изучават френологически черепите на хората от разните нации, ще видите грамадната разлика между тях. Черепът на съвременния французин прилича много на гръцкия череп. Черепът на славянина пък прилича на този на евреина. В известно отношение си приличат, но някъде се различават.

Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател.

Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил  се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си.

Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел. Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето куче и се спаси. Вие казвате: Е, едно куче ще слушам. — Не е така. Ако хората биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъдат по-малко. Ако човек езди вечер на кон, поради голямата тъмнина той не ще може да се ориентира и ще се забърка в пътя си. Но ако той пусне коня си свободно да пътува, той ще изведе на добър край. Преди години пътувахме с един приятел към едно варненско село. В това време валеше голям дъжд. Пътят, през който щяхме да минем, беше залят с около 30 см. вода. Казвам на приятеля: Ние се излагаме на голяма опасност.

— Какво трябва да правим?

— Да останем някъде в селото или, ако искаш непременно да вървим, да се оставим на конете. Ако те тръгнат, можем да продължим пътя си. Ако не тръгнат, ще останем някъде да почиваме. Ние се оставихме на конете и те ни изкараха благополучно. Конете знаеха накъде да ни изведат, но човек не знае.

Когато кожата на човека започне да пожълтява, а очите му да се помрачават, той трябва да вземе мерки. Клетките му казват: Слушай, господарю, ти не живееш както трябва. Тъй както се разполагаш с нас, няма да отиде далеч. Ние ще фалираме и ще те оставим. И ти ще фалираш и ние ще фалираме.

Три неща има, които човек Трябва да слуша и в които да вярва. Той трябва да се вслушва със стомаха си, каква храна иска. Не да пита вкуса, да слуша стомаха си. Второто нещо, което човек трябва да слуша, това са дробовете му. Той трябва да се допитва до тях какъв въздух искат. И най-после той трябва да се допитва до мозъка си, каква храна трябва да приеме. Дробовете са свързани с човешкото сърце.

Човек не може да бъде търпелив, ако не диша правилно.

Ако човек диша и издиша бързо, като физхармоника, той не може да бъде търпелив. Бавно, плавно трябва да диша човек, да може да задържа въздуха в дробовете с една и половина минута. Обикновено, в една минута човек трябва да вдиша и да издиша 20 пъти. Това е естественото дишане. Онези, на които дробовете са болни, те правят по 30-40 вдишки на минута. Тази е причината, задето кръв та не се окислява добре. При мене са дохождали много бол ни, със слаби гърди, и аз съм им давал начин на лекуване главно с дълбоко дишане.

Понеже в дробовете има растителни клетки, които се нуждаят от въглена киселина, то чрез дълбоко дишане, чрез задържане на въглената киселина в дробовете, тези растителни клетки засилват и продължават своя живот.

Следователно, като задържа въглената киселина за по-дълго време в дробовете си, човек усилва растителните клетки в себе си. Щом ги засили, той става здрав.

На какво се дължат страданията и мъчнотиите, на които съвременните хора с натъкват? —Те се дължат на бента, който сегашните хора са поставили между големия малкия мозък, вследствие на което кръвта се спира в малкия мозък. Това спиране на кръвта създава ред болезнени състояния в човека Често кръвта в човека спира в тия центрове, които са около ушите, и тогава човек става лош изопачава характера си. Той започва да се кара с всички хора. Най-малкото засягане на тия негови центрове го кара да избухва. Обаче, ако човек знае как да препраща кръвта по всички центрове равномерно, да препраща от задните части на мозъка в предните, той ще избегне всички аномални своя живот. За това се изисква знание.

Преди 20 години, когато ходех в България да правя своите научни изследвания, отидох в Габрово, дето срещнах един учен човек, свършил в Швейцария. Той ми каза: Защо ходиш да заблуждаваш хората?

— Аз не заблуждавам никого, но правя своите научни изследвания, гледам доколко са верни.

— Аз не вярвам в тях.

— Че и аз не искам да вярваш в тях, но мога още сега да ти кажа две интимни неща от живота ти, които само ти знаеш. Обаче искам да има никой между нас. Той ме покани у дома си. Седнахме двамата един до Друг и аз му казах: Ти си роден на село. В детинството си не си оставил нито едно дете, на което да не си счупил главата. Цялото село се оплакваше от тебе. Вярно ли е това?

— Вярно е.

— После, ти обичаш да вземаш повече, а по-малко да даваш.

— Кой ти каза това?

— Никой не ми е казал. То е наука.

— Как така? Ти ме заинтересува с всичко това.

Наука е това. Всичко е написано върху човека. Няма нищо скрито-покрито в природата. Всички хора носят своето минало написано върху себе си: и доброто носят и лошото носят.

Човек с една голяма написана книга. Който знае да чете, всичко ще прочете.

Хората са недоволни от своя живот, защото не работят за развиването на своите дарби и способности. В човешкото сърце и в човешкия ум се крият несметни богатства, които трябва да се развиват. Всички въпроси върху реформиране, устройване на обществото и ред още. са написани в сърцето на човека. От там трябва да се извадят законите за неговото реформиране. Няма защо сега да се правят опити. Всичко е написано в сърцето. Един морски офицер от Англия казва: Законите на Англия са закони на природата. После добавя: Законите на природата са закони на Англия. С това той иска да каже, че каквото и да прави Англия, законите й са взети все от природата. Вие наблюдавате какво прави природата по отношение нас, виждате какво изобилие ни праща. Тя ни изпраща толкова много слънчева светлина и нищо не иска за това. Слънцето всеки ден изгрева и нищо не иска от нас. Природата ни дава изобилно въздух, вода, храна и никога няма да изпрати пристави да секвестират имотите на човека. Човешките порядки обаче не са такива. Ако някой не плати електричеството си, ще прережат жиците на осветлението. В невидимия свят обаче жиците седят от хиляди години насам, никой ги прерязва.

Сега ще ви дам няколко правила: Когато изгубите парите си, не гледайте към земята. Когато ви сполети некакво нещастие, пак не гледайте към земята. Дигнете очите си нагоре и кажете: За добре е. Кажете ли така, парите ще дойдат.

Вие трябва да знаете, че не можете да започнете една работа, докато умът и сърцето и са раздвоени. Не се безпокойте, не бързайте, чакайте да настане единство между ума и сърцето ви.

С това знание, което днес имате, вие не можете да минете. То трябва да стане почва за едно ново знание в човека. Виждате един човек с някаква слабост. Не го съдете, но вижте дали имате тази слабост в себе си. Срещате един музикант и харесвате в него една добра черта. Вижте имате ли тази черта в себе си. Какъвто човек срещнете и видите в него една добра черта, вижте има ли у вас, защото трябва да я добиете. Изведнъж това не може да стане, но с време.

Затова е дошъл човек на земята.

Ако той знае как да постъпва, ще има всичкото благо, и един ден ще живее така както иска.

В Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си, в ума си, в душата си и в тялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте. За добро е всичко. Бог е, който работи в нас и ни отправя към великия живот. Ние трябва да създадем онази връзка, която първоначално е съществувала Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я възстановите. Христос дойде на земята именно за да образува тази връзка. Първата връзка е връзката на любовта. Втората връзка е връзката на живота. Третата връзка е връзката на мъдростта и знанието. Четвъртата връзка е връзката на истината и свободата. Това са връзките, които трябва да възстановите. Вие не можете да започнете първо с любовта. Първо ще започнете с живота. Животът е богатство. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ — Как ще Го познаете?— Като Го обичате. Като обичате Бога, вие ще Го познаете. Не можете да познаете Бога, докато не го обичате.

Та казвам: Почнете да обичате Този, Когото не познавате, но който ви познава. Вие мислите, че трябва да обичате само онези, които познавате. И така обичате. Не, почнете да обичате тези, които не познавате. Започнете ли да обичате онзи, който не ви познава, ще видите, че той ви обича. Дали вие го познавате или не, то е друг въпрос, но казвам ви, че той ви обича. Започнете сега да обичате. И нека всички хора бъдат за вас отворени книги. Всеки човек представя лист на една книга. Всички книги пък се съдържат във великата книга, която Бог е написал. Започнете да четете великата книга, която Бог е написал. Това е задачата, която предстои сега на всички. Тази е задачата, дадена на всички хора на земята.

4-та неделна беседа от Учителя,

държана на 17 октомври 1937 г.

10 ч. пр. обед — София — Изгрев

__________________________________

Ценете всичко, което ви обикаля. И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата.

*

Идеите са семена, които трябва да се посадят, за да израстат и да дадат плодове. Защо ще храните идеи, ако не можете да ги посадите?

*

Никой не може да се освободи от страданията. Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието.

*

Пазете свободата на драгите, хора, за да пазят и те вашата. Не заставяйте хората да вършат това, което им е неприятно.

*

Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в сила да премахне хиляди нещастия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

(Извадки - кратки мисли за дълги размишления)

Истинското убеждение — това е живота на човека — другото е говорене за убеждение.

*

Ако искаш някого да изучиш да пее, трябва да събудиш желание за пеене в него. И да учи. Същото е потреба ако искаш да оправиш една погрешка на някого.

*

Както инженерът не може да конструира произволно, а според законите на механиката, така и държавниците не могат да пренебрегнат природните закони — инак техните построения ще бъдат нетрайни.

*

Необходимото природата го дава, а излишното заробва.

*

В движението е освобождението. Независимо под какъв предлог се отива към светлината — самото приближаване ще донесе освобождението. Но разумната свобода предполага самоограничение. Свобода, разглеждана без връзка с живота, е безсмислие.

*

Най-страшното заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане, с убеждението, че възлиза.

*

Не се плаши, че при светлината, която имаш, пристъпя тъмнината — а радвай се, че светлината е по силна от нея. Пък и помни, че и тъмнината е само по слаба светлина от тая, която ти имаш.

*

Колкото вътрешният мир е по-голям, толкова тишината в него е по-голяма.

*

Удоволствието усилва егоцентризма, отделя от общността, от Бога — там е злото.

*

Има хляб, който виждаш, разбираш, знаеш, но когато го ядеш вече силата му действа отвътре. И правата мисъл е така: до като я разбираш чрез умът си, тя е като външната храна — като я приложиш, тя дава вътрешна сила и външни възможности.

*

Семето не старее, но растението, което се развива във време и пространство — старее.

*

Не мисли, че ако си грабнал от океана вода в едно корито — океана е коритото — ако ти си схванал нещо от Учителя, че Той е тъкмо това, което си схванал.

*

На бездарния и всред една библиотека е безсмислен живота му. Също и ако е учен и не знае езика, на който с написани книгите — той ще гледа само картините. И сега мнозина в природата гледат само картини, без да могат да четат текста.

*

Само онзи, който може да жертва, той може да научи Истината. За другите, тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатия: Иди, продай богатството си и тръгни след мене.“

*

Свободата дава цена на всичко. А и дворецът без свобода става затвор.

*

Ако някой е недоволен от живота си, нека остави всичко това от което е недоволен, за да получи другото, което чака.

*

Природата е майка, а не враг. И ако съдбата ни туря наглед някое препятствие, тя прави това само да събуди, като реакция, някоя изоставена или неподозирана наша способност или дарование.

*

Срещнатите трудности с мярка на недостатъчното ни знание.

*

С болния човек можеш да бъдеш приятел, но с болестта му — не.

*

Живота не е нито проза, нито поезия. Той е. Ако се спреш на формите му — той е изкуство, художество. Ако се занимаваш със съдържанието му — това е наука. А ако търсиш смисъла му — това е философия.

*

Живота на един човек, общество или народ зависи от възприетите и живени идеали. Ако те са животински, човешки или Божествени — ще имаме съответните резултати.

*

Ако вървиш по пътя на светлината — тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината — те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоят път — ти си безумец.

*

Човек за човека нищо не може да направи. Едничкото велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го не знае.

*

Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество. Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството чрез знанието — ние ще се приближим при Източника на истинския живот.

*

От човека се иска само решението да върви с доброто, а силата ще му дадат тия, които винаги помагат.

*

Възможностите на човешката мисъл, не са всичките възможности на вселената.

*

Който слуша Бога, и хората слушат него.

*

Формата е свързана с миналото, съдържанието със сегашното, а смисъла — с бъдещето.

*

Не изисквай от другите туй, което сам не можеш да направиш.

*

Странно е, че днес богослужението става само в храмовете и в определено време . . . Когато Богослужението и живота трябва да с един непрекъснат процес. Себеслужението днес ни отнема девет десети от времето.

*

Ако, като намериш мене, изгубиш себе си — напразно си ме търсил.

Любомир

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

БЕЗСМЪРТНАТА ДУША

Тя обичаше с цялата си душа. И нейният любим беше за нея всичко: живот, щастие, смисъл, радост — всичко. Но тоя, когото обичаше, я обичаше повече плътски, отколкото духом. А плътската обич е временна и нетрайна, както с кратки и нетрайни желанията на тялото. Затова той скоро я изостави и заживее с друга.

Тя се отчая. Не й се живееше. Искаше да умре.

Написа му писмо. Последно писмо.

„Обичам те повече от живота. Живеех само с тебе и за тебе. Ти изпълваше и осмисляше живота ми. Но ти не си ме обичал. Затова ме изостави. Моя е грешката, че съм ти вярвала и съм сложила целият си живот върху едно тъй нетрайно чувство. Ала късно е вече да се говори за минали и съдбоносни грешки.

Изгубила тебе, за мене е все едно, че изгубвам живота. И аз ще го изгубя; той не ми е нужен, след като изгубих тебе, който си ми повече нужен и ценен.

Аз все още те обичам. На живота си турям край, но обичта ми към тебе няма да умре.

Желая да бъдеш щастлив.

Твоята изоставена приятелка.“

Беше нощ.

Тя излезе вън от града. Спре се на железопътната линия. Постоя десетина минути.

Влака се зададе отдалеко. Тя го загледа като очакван спасител. Когато наближи на стотина метра до нея, тя легна върху релсите.

Влака мина и замина, както всякога. А нейното тяло беше смазано и разкъсано на няколко парчета.

Но душата й остана незасегната от колелата на влака; тя продължаваше да живее. Подобно птичка лекокрила, тя се издигна над полето, над града. Летеше и обгръщаше с поглед живота на хората, натълпени там долу, едни в мрачни и мизерни стаички, други в разкошни дворци. Гледаше и разбираше всичко и всички. И заговори сама на себе си.

— Аз мислех и вярвах, че обичам мъжът и копнея само по него; че той е нещо повече и от живота ми. Така мислят и вярват всички млади момичета. Така мислят и вярват и момчетата: че копнеят само по любимата жена. Заблуждение! Себеизмама! Сега виждам и разбирам всичко. Аз съм копняла по Обичта; тя ми с липсвала; и само тя може да осмисли живота; само тя може да бъде нещо повече, нещо по-ценно дори и от живота. Обикнала мъжът, аз съм се излъгала, че той е самата Обич. И изгубила неговата обич, аз реших, че изгубвам нещо повече от живота. Грешка! Гибелна грешка! Обичта е над всичко; тя е всичко. Който има Обичта, той има всички хора, целият свят, цялата земя, цялата вселена. . .

Тя лети над града и гледа хората. Погледа й се спира на мъжът, когото е обичала.

— Мъж, каквито с всички мъже — казва си тя. — И жените с все едни и същи. Всички хора с еднакви пред моя поглед. И всички обичам и жаля, като равни братя и сестри. Обичам ги, защото във всички виждам една безсмъртна душа, която е заробена и потисната от желанията и страстите на тялото. И ги жаля, защото всички са нещастни. Те се стремят и копнеят ту по едно, ту по друго, а не виждат, горките, че им липсва само едно: Обичта, защото тя е щастието, тя е смисъла в живота. Имат ли Обичта, хората биха били доволни едни от други, биха били доволни и от живота. Имат ли Обичта, мъжът и жената всякога биха се радвали един другиму и живота им ще бъде лек и приятен. Имат ли Обичта, хората не биха се делили на семейства, живеещи всяко за себе си и против другите; не биха се делили на вери и секти, гонейки се взаимно; не биха се делили на държави и класи, които враждуват помежду си, въоръжават се едни против други, бият се, избиват се. Не, нищо от това не би имало, ако имаше Обичта. При Обичта всички биха живели в мир и съгласие, всички биха се подпомагали взаимно, всички биха живели едни за други. И тогава, само тогава всички биха били радостни и доволни — всички хора по цялата земя, по целият свят...

Тя летеше все по-високо и виждаше все по далеко.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Седмичен преглед

У нас

Предстоят избори за народни представители. Отдавна се говори и се подготвя закон за тази цел, но все още няма нещо напълно определено. И наистина, задачата на правителството е трудна: от една страна то трябва да възвърне постепенно страната към демократичен режим. а от друга — да ни запази и да не позволява в никой случай издевателствата и лошите страни на партизанството.

Починал е във Виена известният български писател Антон Страшимиров, трудолюбив работник почти във всички полета на българската литература. Казват, че последните му думи били: Като се върна, знам каква книга да напиша.

В неделя, на 12 т. м. се откри новата ж. п. линия Кричим-Пещера, която е дълга около 30 километра.

В чужбина

Обиколката на Ив. Делбос. Френският министър на външните работи г. Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния. Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за привличане нови държави към оста Рим-Берлин.

Стоядинович в Рим. Международната преса отдава извънредно голямо значение на посещението на югославския министър председател г. Стоядинович в Рим. Твърди се че това е решителна стъпка към ориентиране на Югославия към Италия и Германия.

Полша иска колонии. При разговорите, които г. Делбес е водил в Полша, му е изтъкнато, че Полша се нуждае от колонии, където. да пласира огромния прираст на населението си.

Японците пред Нанкинг. След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на Китай - с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния Китай.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жетвата е голяма...

(пътни бележки)

„Жетвата е голяма, а жетварите са малко“

Xристос

Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път.

Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания.

Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички.

Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания.

Но има още един вид хора, които не само че са дошли до прага на новото, но и хлопат на неговите врати, търсят нещо повече от това, което са придобили, не са доволни от крачката, която са направили и желаят и се стремят да вървят напред. Тия хора, макар вече да са възприели и да живеят с известни идеи, те обаче са будни, не са закостенели, не сметат че всичко са вече узнали че няма по-голяма истина от тая, която е достъпна на тях и затова са винаги готови да възприемат нещо повече.

Тази втора категория хора, които не са малко, са напълно готови, те са живите, напълно узрели житни класове в безкрайната нива на живота, които чакат само ръката и сърпа на божествения жетвар, който ще ги прибере в житницата, за да ги посее отново, когато дойде благоприятния момент, в полето на живота.

Тия живи, зрели и съзнателни класове, съдържащи едри, златни житни зърна, чакат нас!

Те се предлагат, те търсят, те хлопат! Те искат светлината, а не бягат от нея. Те жадуват за това, което ще оплоди душата им и ума им, а не се страхуват от него. Те протягат ръце към хляба на живота, а не го отблъскват.

Те чакат! . . .

С. К.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Превъплъщението

Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи. Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение. Но там, както и тук много са жадни за материални доказателства, дори и за случаи за които са напълно сигурни. Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая.

Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя.

Мнозина не вярват и в най-прецизните факти понеже, обикновено, факти от тоя род лошо се предават, дори и се обезобразяват от пристрастие, или от любов към чудесното. Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление.

Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка.

Един голям ум като Рудолф Щайнер, не се поколеба да посочи предшестващите превъплътявания на неколко големи хора. Според него Кеплер направи своите открития, благодарение на по-раншния си египетски живот, когато получил зародишите. Виктор Юго бил най-напред свещеник посветен в тайните на една загубена религия в Ирландия, и след това арабски учен, който е живял в Испания, в средните векове. Мусолини е въплъщение на Наполеон . . .

Едно нещо може да се каже: това е възможно. Аргументът, който се противопоставя, подлежи на разискване. Те казват: „Щом не може да си спомним за предишния живот, превъплъщението не ни интересува.“

Щастливото е тъкмо това, че не си спомняме! Природата често брутална и неумолима със своите закони, с отнемането на възможността да си спомняме, показва голямо състрадание.

Не напразно древните учеха, че всички умрели, без изключение, трябва да пият вода от Лета, реката която тече тихо, без шум и заличава радостите и скърбите, преживени в тоя свят.

из в. „Дневник“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нов опит за завладяване на Монт Еверест

Приготовленията в Англия

Още тъжното ехо, което донесе на света от заледените плещи на Нанга Парбат новината за трагичния край на членовете . на германската експедиция не е заглъхнало и в Англия започва подготовката На нова експедиция за Хималаите. Обектът ще бъде отново Монт-Еверест.

Покоряването на този първенец между вечно-снежните върхове е било стремеж на Мнозина. Не една експедиция, започната с хубави надежди, е завършила, ако не с нещастие, с горчив неуспех.

И все пак гордият Монт Еверест е зовял и продължава да зове смелите, безстрашните, носителите на авантюристичен дух.

Най-главната причина за неуспеха на експедициите е било времето, според г. Хю Рътледж, водачът на последната Хималайска експедиция, 1936 г. Г-н Рътледж, който неотдавна говори и в София, публикува наскоро в Англия книгата „Еверест — незавършената авантюра“. В нея той описва преживелиците на експедицията и главните мъчнотии, на които тя се е натъкнала.

Някои физиолози предлагат, участниците в експедицията да бъдат снабдени с апарати, произвеждащи кислород за последната фаза на експедицията, когато въздухът е разреден и дишането става трудно

На много места г. Рътледж описва безпримерната преданост, издръжливост и ентусиазъм на местните носачи, които са придружавали експедицията.

Когато една нишка от смелчаци се отправи от индийските долини към снежните върхове на Хималаите през 1938 г, отново хора от всички раси и народности ще ги придружават мислено в техния поход към върха — похода на Човешкия дух.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Есенно посаждане на дръвчета

Плодовете са отлична, полезна и здравословна храна за човека. Природата ги дава в изобилие и те винаги, през цялата година могат да бъдат достъпни за всички. Но при едно условие, че всеки засажда дръвчета. Плодовете са любими за всички, затова пък трябва всеки ежегодно да засажда плодни дръвчета: в двора, в лозето, в градината нивата, край улицата и пътя и пр.

Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет. Това е от особено голямо значение специално за Южна България, където пролетта настъпва рано.

С опадане на листата, видимо, в растенията спира всякакъв живот. В същност, в тях продължават особени жизнени процеси, приведени обаче, до точката на почивката, поради което не дават никакъв растеж. Затова казваме, че растенията се намират във вегетационна почивка.

Ако през време на тази почивка още на есен посадим дръвчетата на новото им място, благодарение на все пак проявяващия се в тях живот, веднага става едно закореняване, т. е. коренчетата им заздравяват и свикват с новата среда, образуват на краищата си калос (гъбеста тъкан), връзката им със земята се възстановява и на пролет се развиват рано и по-буйно, като че ли не са изваждани. През лятото те се развиват по-добре и не страдат много от сушата, защото през зимата мястото, където са засадени, се напоява обилно с влага. А, понеже се развиват рано, използват и пролетните дъждове. При пролетното посаждане, напротив, зимната влага се губи, пролетните дъждове не могат да се използват, поради късното закореняване на дръвчетата. Така ги сварват летните горещини и се развиват бавно.

Есенното посаждане на дръвчетата има и това преимущество, че тогава работата в стопанството е привършено и стопанинът може да използва напълно свободното си време. Ако ще взима работници пък, надниците тогава са по-евтини! На есен, освен това, може да се направи най-добър подбор на доброкачествени дръвчета от разсадниците. А на пролетните те са пробрани, пък и стават по-скъпи. Пренасянето на дръвчетата на есен става без риск от изсъхване, понеже тогава времето е хладно и влажно, да се избягват мразовити дни. Напролет, напротив, дръвчетата дават голям процент на изсъхване при пренасянето им, поради настъпващите горещини. При пролетното посаждане може да не се прихванат много дръвчета, но при есенното, обикновено, се прихваща всичко.

Пролетно посаждане се препоръчва само за влажни места, където при есенно посаждане има опасност от загниване на корените.

Явно е, че есенното посаждане на овощните дръвчета има много преимущества и е за предпочитане пред пролетното. Особено за Южна България дръвчетата трябва да се посаждат само есенно време.

Ю.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

„Frateco“ есперантският вестник излезе от печат и се разпрати. Абонамент за год. 10 лв. Абонирайте се за него, абонирайте ваши близки и познати. Подкрепа за „Frateco“, „Братство“ и всяка друга наша книжнина е на място, защото се дава за разпространение на идеите. А ние и идеите сме едно.

Книгата „Отче наш“ е под печат и се работи усилено. До края на месеца ще бъде готова. Подписката й се продължава, събирайте абонати.

Домакиня и майка. В редакцията се получи брой 43, съдържащ последните модели за дамско и детско облекло, модели за най-модерни ръкоделия, статии съвети, рецепти и много други.

Със същия брой се получиха и пет безплатни приложения.

Абонамент 165 лв., платим и на части с право на трите подаръка: готварска книга, тишлайфер и албум с гоблени, парите се изпращат по пощенска чекове сметка № 975 на адрес:

Списание „Домакиня и майка“ — София, Алабинска 50.

Записванията продължават.

Избрани ръкоделия. В редакцията ни се получи брой 19 съдържаш множество модели за най-модерни ръкоделия, дамско и детско облекло, готварство, козметика, съвети, рецепти и др., 1 приложение с увеличени модели и 1 в-к „Семейна беседа“.

Абонамент 80 лв., платим и на два пъти по 40 лв., с право на два подаръка. Парите се изпращат по пощенска чекова сметка 2,300 на адрес:

Списание „Избрани ръкоделия“ — София, Алабинска 50.

Записванията продължават.

в. Здравец, бр. 2. год. 5-та. е едно превъзходно здравно-просветно детско вестниче, което прави отлично впечатление с разнообразното си съдържание и много красиви картинки.

То трябва да се получава в всеки дом и училище, и да се чете от всяко дете, за да го научи на здрав живот.

Главен редактор: Д р Никола Станчев, специалист по вътрешните и детски болести.

Редакция: ул. Сердика 18, София

Медът като храна и лекарство е специалния брой 3 ти на списанието Природен лекар год. Х-та. Книжката се продава и на неабонати срещу 10 лв. Тя съдържа подробности за меда като храна и лекарство и не трябва де липсва в никой дом. Доставя автора Д-р К. Йорданов бул. М Луиза № 34, Варна.

Получи Се в редакцията ни сп. „Природа и наука“ год. VIII. кн. 2, редактирано от проф. П Бакалов, проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание:

1. Нацията като биологична общност — Проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Радиевите руди в България — Стр. Димитров, 3. Озахаряване на дървото — Инж. хим. Йордан Чолаков, 4. Експедицията на Шмидт на Северния полюс — Проф. П Бакалов, 5. Природата на Олимп — Проф. Н. Стоянов, 6. Пънчушка — Б, Бързаков. 7. Сляпо куче — Ал. Иванов, 8. Ив. К. Урумов — Ал. Рад.

Научни, местни, книжнина, въпроси и отговори, разни.

Адрес: София VII. ул. Руен, № 24 сп. „Природа и наука“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...