Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204


Recommended Posts

ПРЕД НОВАТА ГОДИНА

Още една. година наскоро ще отлитне в безкрая на вечността. Ще изпратим „старата“ 1937 година и ще посрещнем новата — 1938 година. Тъкмо сега е време да направим една малка равносметка за изминалото и да набележим, в общи черти, един план за бъдещето:

Какво сторихме ний през изминалата вече 1937 година?

Нека оставим всеки отделен човек сам да си даде отчет пред себе си за своята дейност, а ние да видим какво сме извършили, какво е станало в света, като цяло, като колектив.

Светът се приближава с все по-бързи крачки към пропастта на една небивала в историята и невъобразима по своите ужаси и разрушения война.

Разумност, велика разумност и велико самообладание са нужни, за да може държавният кораб на един народ да премине невредимо през хилядите опасности, които се изпречват на всяка стъпка. Бури идват в света. И гигантски сили се опитват и ще се опитват да ни увлекат всред тези бури. В двубоя на два мирогледа, демокрацията и авторитаризма, тясно свързани поотделно с икономическите интереси на два стопански блока, ще се опитат да въвлекат и нас. И едните и другите ще ни теглят към себе си. И едните и другите ще ни предлагат и обещавате златни планини. Дотогава, докато имат нужда от нас. Защото те ще ни обикалят не заради черните ни очи, а за да ни използват.

Нека не мислим как да се продадем по-скъпо. Ние никак не трябва да се продаваме. Ние никому не трябва да ставаме слуги. Ние трябва да запазим пълно самообладание, като знаем, че само чрез самообладание можем да добием това, от което имаме нужда, и за което имаме право.

Всеки отделено гражданин., в когото е будно съзнанието за дълга му към обществото. към народа, всеки човек. който съзнава значението на индивида за колективните решения, трябва да държи постоянно в ума си мисълта за пълно самообладание на народа ни в приближаващите световни бури.

Мисълта е велика сила. Тя действа по тайнствени, невидими пътища, дори тогава, когато не е изразена по външен път. И тя е първоизточника на всички решения и постъпки, разумни или не разумни.

Не казвайте: „Кой ни пита нас? Какво зависи от нас?“

Не! Всичко зависи от нас! Ако нашите умове са будни, ако нашите воли са крепки, ако направим усилия — всичко ще бъде така, както ние искаме.

А ние искаме мир и братство между хората и народите.

Ние искаме спокойно разви шие на всички стопански и духовни сили на народа. Ние искаме тържеството на великата идея за любовта и човещината- в индивидуалния и колективния живот.

Има един велик План за доброто на човечеството като цяло и на всеки човек поотделно, който не е човешки, а е Божествен План.

Има духовни Водачи, — пратеници на Небето — които ни водят по пътя към реализирането на този План.

Нека ги намерим и тръгнем след тях, защото само така ще разрешим всичките си неразрешени до сега индивидуални и колективни задачи.

Има една велика светлина, има една Божествена, небесна светлина, пред която всичките знания, всичката светлина на нашите учени и философи, изглеждат като тъмнина.

Да потърсим тази светлина, да я намерим и да не преставаме да черпим от нея!

Само тогава ние ще прогледне м, ще вид им къде сме, какво трябва да правим и накъде да вървим!

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОВЕЧЕ ШИРОТА

„Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език“.

Човек дълбоко в душата си трябва да пожелае да се освободи от лъжливи устни и от измамлив език, той трябва да вложи мисълта в себе си — да пречисти мислите си, чувствата си и желанията си така, че нищо нечисто, нищо лъжливо и измамливо да не остане в него. Нечистото, лъжливото и фалшивото в човека са унаследени неща. Те му са предадени от неговите прадеди. Човечеството ги е добило в пътя на своето отклонение. А в пътя на изправянето, за да може човек да вземе една вярна посока, той гребва да се освободи от веригите на лъжливото и фалшивото.

По голямата част от човеците са роби на лъжливите устни и измамливите езици. Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове.

За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината.

Истината е извън желания та на човека! Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна.

Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор.

Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото.

Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците.

Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа.

Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата.

Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата. Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВАТА ГОДИНА

ЧОВЕКЪТ:

На брега съм на реката гдето времето тече.

Чакам новата година, нова реч да изрече.

*

Нова участ на земята, нов живот на красота

Нека той да бъде песен, бликнала из вечността.

*

Дигнали чела в безкрая, бдят гиганти върхове,

По челата им прочитам дълъг низ от векове.

*

Дълъг низ на робство черно и на мрачни тъмнини

На неволята човешка в безпросветни дълбини.

*

„О, кажете ми, гиганти, вие чудни върхове,

Не записахте ли радост през живот от векове?

 

Ще се сбъднат ли словата на един Човешки Син,

Кой посочи на земята към небето път един?“

*

ГЛАС НА ВЕЧНОСТТА:

От хармония роден си, от любов н красота,

Ще запееш скоро с радост песента на вечността!

*

Стига само да отвориш по-широко твоя слух,

За да чуеш, що говори тук един безсмъртен дух.

*

Крайно време днес е вече и започва светъл век,

В нови пътища ще тръгнеш, о повярвай, ти човек!

*

Нова ера на земята, нови хора веч зове,

Ще се сбъдне туй, което е мечта на векове,

*

Мир ще бъде на земята, и любов и красота!“

Тъй завърши свойте думи светъл глас от вечността.

*

На брега съм на реката, гдето времето тече,

Потопени в блян далечен бдят титани върхове.

*

И усмихнати ги виждам и с огрени чела,

На воали леки бавно от тях дръпва се мъгла.

*

И далеч по върховете и далеч по долини,

Се разнася нова радост, чудна радост на вълни!

*

 „Мир веч идва на земята, о красив и вечен мир!“

И ликуват небесата, и ликува земна шир.

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПЪТЯТ КЪМ РАДОСТТА

Би трябвало човек да скърби и да се плаши не когато е на върха на своите мъчнотии. защото тогава е вече на прага на избавлението, а да страда най-много когато е в първите стъпки на своите страдания, а още повече когато още страданията не са дошли — да скърби, защото има много път да извърви, докато постигне освобождение.

*

Блажен е този, който при първата стъпка, с която се отклонява от правия път на природата, изпитва най-силните страдания, които го предпазват да направи втората стъпка в това отклонение.

*

Тези, които са на върха на своите страдания, би трябвало да си кажат: има една велика любов в света, за която е дошъл часът да ми се изяви и ми подаде ръка. Ще викам към тази велика любов, ще я търся и тя ще изцели душата ми.

*

Страданията ще престанат когато престанем да се стремим към нещо ново, към по-голямо благо от това, което сме достигнали. В стремежа си към подобрение на условията за по-пълно изявяване на нашата същност се раждат страданията. А мъченията се раждат, когато искаме да избегнем страданията. Страданията обогатяват със знания и опит, а мъченията претъпяват и израждат.

Щастлив е който страда, защото това показва, че в него има растеж, идея. И горко му който изгуби способността да страда. Разумния, обаче не бърза да премахне страданията, защото не се съмнява в плодовете, които те носят. Бързането превръща страданията в мъчение и ги задържа за по дълго време. Когато не бързаме, най-бърже се движим .

Само във време на страдания човек става податлив да се свърже с повече хора и да увеличи числото на своите приятели.

Ако хората бяха лишени от страдания, щяха да живеят всеки за себе си, откъснати като дървета един от друг и щяха да си останат вечно със своите недъзи, без да се развиват и влязат във великия свят на хармония, красота.

*

Който разбира езика на страданията, е умен и щастлив Първата стъпка към щастието е да обикнем страданията. Страданието обаче се стопява пред любовта, тъй както се топи снега пред слънцето.

*

Честният човек обича страданията, тъй както честния длъжник с радост търси своя кредитор да му се издължи. Нашите отношения към страданията са барометъра на нашата честност. А честността е признак на присъствие на любовта. А дето е любовта. там всичко ще се превърне на добро.

Г. Т.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Мъртъв бе и оживя

(из неделната беседа „Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се“– 31.10.1937 г.)

„Защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се“.

Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата. С това те влизат в противоречие с основните закони на живота и природата.

Онзи, който е създал света, Той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, по който този ум да се управлява. Въпреки това, в повечето случаи човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че поради непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще дойде чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието. Например, хората не разбират Христа както трябва, вследствие на което се отнасят с непослушание към Неговото учение.

Христос е едно съединително звено. Той дойде в света за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има вече 500 милиона християни, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят. Ако тия вярващи в Христа, в Евангелието, не могат да се примирят в Негово име, тогава става въпрос, дали те наистина следват Неговото учение.

Други хора минават за будисти, вярват в Буда, но не изпълняват неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос всичко е казал вече. Не, по думите му ние съдим другояче Той казва; „Много още има да ви кажа, но не сте още готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“

Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: „Ти какъв си?“ Ако отидеш в една православна църква, ще те питат православен ли си. Ако си православен ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат евангелист ли си. Ако отидеш в католическа църква, ще те питат католик ли си и т. н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името.

В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: „Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. Това, което имам, твое е.“ Щом братът се гневи на баща си, това показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да оживее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият им син оживее?

Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат. Където и да ида — при съдиите, при учителите, при управниците — всичко е добре наредено, само едно липсва — любов нямат.

Казвам:

Сега е времето, когато любовта трябва да дойде!

И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите. Следователно, когато Любовта дойде между хората, ще се разрешат всички въпроси.

Друго разрешение, вън от любовта, няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав. Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята Дали някой е правоверен или не е, и този въпрос не може да се разреши на земята. Той може да се разреши само когато отидем при Бога. Когато човек умре, тогава отгоре ще се разреши дали той е бил прав или крив, дали е правоверен или не. За да бъде човек правоверен, ето на какво трябва да отговаря. Той трябва да осветява името Божие. Той трябва да желае царството Божие на земята. Той трябва да изпълнява волята Божия. Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде царството Божие на земята ако се изпълнява волята Божия на всякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е водата за рибите. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздуха за хората. Това е същественото, което любовта носи в себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнема живота, е човешко.

Питам: Как могат хората да се спогодят? За да се спогодят, хората трябва имат един Баща. Дойде някой при мен и ми казва: Ти не ме обичаш. Питам го: Ти обичаш ли Баща ми? Ти искаш да те обичат, а не обичаш своя Баща. Ти си скържав по отношение на Него, нищо не даваш. Как ще обичам такъв човек? Никой не може да го обича. Син, който обича баща си и Бог не го обича. Дъщеря, която не обича майка си, и Бог не я обича. Най-първо ние трябва да обичаме Бога. Каква култура е тази, в която хората нямат любов към Бога?

Аз не разглеждам Бога като нещо отвлечено, като нещо далечно от нас, но като същина, която функционира вътре в нас. Движението, потикът на хората в света се дължи именно на този Бог, който работи в нас. Ние не знаем къде е този Бог. Ние не знаем мястото, гдето той се намира. Казват ни, че Бог е на небето. Под думата небе аз разбирам разумния живот. За да разбират Бога, хората трябва да бъдат умни. добри и справедливи.

Само при това положение може да дойде любовта. И тогава само думите на Христа могат да имат сила за нас. Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем Неговите страдания. Ние не знаем още какви са били страданията на Христа. Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви противоречия е внесло съвременното християнство в духа на Христа. Мислите ли, че Христос като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен? Не е доволен, но търпи.

Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то? — На всички ви трябва любов, в която всички трябва да отстъпите от стария път и да влезете в новия път в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя справедливостта, в пътя, който носи щастие за човешката душа. Вие разбирате тези неща. Аз вярвам във всинца ви и намирам, че всички сте много добри. Само едно ви не достига — любов ви трябва. Днес хората се оплакват от любов, но тя е неразбраната любов. Всички казват: дотегна ни тази любов.

Аз ви говоря сега за това, което е потребно. Вий няма какво да оправяте света. Аз виждам, че светът е оправен, но той страда само от недоимък на любовта. Аз вярвам, че по който и да е начин , любовта ще дойде. Един ден любовта ще дойде, но вие трябва доброволно да отворите вратите й. Ако не отворите доброволно вратата на любовта, тя насила ще влезе, но няма много да се ползвате. Вие трябва да разберете закона на любовта. По-добре е да го разберете с любов, отколкото да го разберете без любов, с насилие. Всеки закон, който е разбран с любов, има смисъл, но разбран без любов, няма смисъл. Щом един закон е разбран без любов, в това разбиране е влязло известно насилие. Ето защо, хората трябва доброволно да отворят сърцата си за Бога. Когато хората държат сърцата си затворени, те могат да имат някакви съображения. Те имат право да затварят сърцата си, но трябва да имат пред вид за кого трябва да ги затварят,

Човек не може да отвори сърцето си за хората, докато не го отвори за Бога.

Ако цветето не се отвори за Бога, за никого не може да се отвори. Слънцето е, което отваря цветята. Щом слънцето отвори цветето, тогава от него излиза благоухание.

Ако Божията любов не е в състояние да отвори нашето сърце, ничия друга любов не е в състояние да го отвори. Колкото една свещ е в състояние да отвори цветето, толкова и човешката любов е в състояние да отвори сърцето на някой човек. Обаче, ако слънцето изгрее, цветът ще се разтвори. С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов вие още не сте опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място.

Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох.

Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки човек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното слово. Всеки човек има един нос, с който може да познае аромата на цветята. Всеки човек има една уста, с която може да възприема храната си, да различи хубавата храна от лошата. В това отношение ние не можем да се съмняваме.

Питат някои, кое е правото учение. Много лесно може да се познае това. Ако храните едно дете със здрава, доброкачествена храна, то ще бъде здраво и ще се развива добре. Ако го храните със слаба, лоша храна, то няма да се развива добре, няма да расте. Това дете постоянно ще боледува. В Божественото учение всички хора са здрави и весели. В Божественото учение противоречията лесно се разрешават, а в човешката любов мъчно се разрешават.

Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен. В същност, блудният син имал по-високо съзнание.

Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“.

Не само в православната църква или само между християните, но и между будистите. мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява. Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата някои думи, които не са казани в притчата. Бащата казва на сина си: „Синко, всичко имаш на разположение. Много си добър, но липсва ти малко любов. Трябва да вложиш любов в сърцето си. Това само ти не достига. Брат ти, който сега се върна от странство, донесе със себе си тази любов. Затова и аз отидох да го посрещна и прегърна. Зарадва се моето сърце, защото той донесе със себе си Божията любов. Да се повеселим заедно с него. Бих желал и ти да имаш тази любов в сърцето си“.

Сега пожелавам ви и вие да се върнете и вашия баща да се порадва с вас заедно. Пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се ваш брат, който е изпоял всичко.

5-та неделна беседа от Учителя,

държана на 31 октомври, 1937 г.

10 ч. пр. об., София — Изгрев

______________________________

Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вий сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се по някакъв начин, че вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят вън от кладенеца, именно с това въже. Връзват ви за въжето. Започват да ви теглят навън, но като е слабо, въжето се скъсва и вие наново падате в кладенеца. Казвате: тъй ли трябваше да стане с мене? Кой е направил такова слабо въже? Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте сам. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представя човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. Алб. Айнщайн

МОЯТ МИРОГЛЕД

Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо? За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос? На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот

Колко интересно е нашето положение в света! Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие. Той познава също така и едно множество, с чиято съдба той е също така свързан по един или друг начин.

Ето за кое мисля аз почти всеки ден: моят външен и вътрешен живот зависи от работата на моите съвременници и предшественици и затова аз трябва да им повърна това, което им дължа — което съм получил и получавам. Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа.

Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите.

Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата.

Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение.

В противовес с моето силно чувство за справедливост и за социален дълг, аз винаги съм чувствал нужда да се държа настрана от хората и от човешките общества. Изобщо, аз предпочитам да върша своята работа сам. Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота.

Моят идеал в политическо отношение е демокрацията. Личността на всеки един трябва да бъде зачитана, но никой не трябва да бъде въздиган като идол. Това е в известно противоречие с моя та съдба, е която аз съм срещнал  много адмирации и възхищения, без да съм ги искал или заслужил. Знам добре, че за да може да се организира добре едно дело, от какъвто и да било характер, необходимо е преди всичко един отделен човек да мисли, да предприема действия и да понася отговорностите за това. Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си.

Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните.

Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука. Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени. Да знаем, че съществува нещо, което ние не можем да обгърнем напълно, да знаем, че съществува мъдрост красота и величие, недосегаеми, и които са достъпни за нас само в най-примитивните им форми, в това се състои истинската религиозност; и, в този смисъл, аз съм един от дълбоко религиозните хора

Из книгата

„Comment je vois le monde“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На прага

На прага сме на дивна епоха

На светлите, пробудени души;

Пристъпва тя, усмихната и кротка

На щастието храм да съгради.

*

Таз блага вест ни носят днес лъчите

На вечната Божествена Любов

И нежни струни трепват във душите

Във ритмуса на мировий живот.

*

На изток веч на Новото Зората

Запали се плувна към зенит,

И зов на мир се чува по земята,

И звън от чист и радостен възклик.

В. Недев

Усмихни се!

Усмихни се лъч на Светлината!

Озарявай моя скръбен лик!

О свети, разпръсвай тъмнината!

О, води ме в твоя мир, велик!

Свиден път пред взора ми разкривай

*

Път към твойте слънчеви дворци!

С властен зов душата ми издигай

Към светът на светлите души!

О, души любящи и смирени!

О, жреци на Вечний Господар!

*

Вий, творци, във мъдрост посветени —

Вий сте моя търсен идеал!

Усмихни се, лъч на Светлината!

Озарявай моя скърпен лик!

О, води ме в пътя на живота!

О, води ме в твоя мир велик!

В. Недев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Причинните за развалата на зъбите

След досегашните си изследвания, професор Консулов, д-р Джераси и Ж. Ламбрев са докладвали в Биологичното дружество новите си изследвания върху кътниците на плъховете. Те доказват, че и развалата на кътниците се дължи на същите причини, на които се дължи и развалата на постоянно растящите резци на опитните животи, именно употребата на много сол, на много месо и на недостатъчно сурови храни, които са носители на витамини. Тези фактори имат значение само за младия организъм — старият ще остане до края на живота си тъй, както е израсъл. (Ето защо трябва да се обърне внимание на младото, подрастващото поколение и му се даде ново направление във възпитанието — досегашната възпитателна система ще трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б. н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби.

Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко. Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено.

(Из сп. „Природа и наука“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жетвата е голяма

(пътни бележки)

Автомобилът ни лети към Габрово. Трима от пътниците. увлечени в разговор, от дума на дума достигат до въпроса за търпението и устойчивостта като първо условие за достигане на нещо голямо и велико. Единият от тях сочи примера:

Когато Микеланджело работел своята прочута статуя Мойсей, идва веднъж един негов познат и след като вижда статуята му казва:

— Защо не работите вече върху нея?

— Но аз всеки ден работя.

— Как така, аз бях тук преди година и, както виждам статуята е в същото състояние.

— Това не е вярно! Ето вижте, тази гънка тук беше в неправилно положение, а сега е изправена, тази линия беше много силно подчертана, а сега е засенчена н т. н. И великият скулптор из броил на събеседника си редица „малки работи“, които може би никой друг освен него не би видял, но върху които той е работил бавно, търпеливо и методично, всеки ден, в продължение на цяла година.

И тъкмо тия „малки работи“ създават величието и съвършенството.

Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство.

*

Габрово. Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд. Тук едва ли не всеки човек храни в себе си мисълта да стане индустриалец, да произвежда нещо, да изнася, да създаде нещо. Всички работят: мъже и жени, млади и стари, бедни богати — всичко се е отдало стихията на труда. Мързела, бездействието като че ли са съвършено непознати в Габрово. В люлката на българската индустрия, гдето непрестанно се твори материалната култура на народа ни, всеки трябва па работи.

Излизам из града и пристъпвам веднага към своята задача: тук, в стихията на денонощния труд, всред хората, за които животът като че ли се състои само от труд, всред хората, за които смисъла на живота е предимно в придобиването на материални блага, аз трябва да занеса едно по-широко схващане за живота и неговия смисъл, да опитам да разширя малко погледа на неуморимите хора на труда.

Влизам в една работилница. Шест-седем души се навели над тезгясите и чукат.

— Добър ден.

— Добър ден.

— Как е работата? Върви ли занаята?

— Работа има, но прокопсия няма. Конкуренция голяма. Ден и нощ работим, а едва се изхранваме.

— Слушайте, казвам, ако вие всички, занаятчиите от вашия бранш, намалите малко количеството на произведените от вас стоки, конкуренцията ще намалее. Тогава, вместо да работите денем и нощем, ще работите само денем, ще живеете като хора и ще имате, може би, по-големи печалби, отколкото сега, при денонощния труд.

— Вярно е. Така е, но могат ли всички да се разберат? Аз ако намаля моето производство, другите ще го увеличат и така съвършено ще пропадна.

— Значи, всичко е в разбирателството, в разумните и братски отношения помежду ви — производителите от един бранш. Човек не трябва да мисли само за себе си — как да заграби повече или дори, ако може, всичко, защото и другите почват да мислят и действат по същия начин и резултата е че се съсипват и изяждат един други като вълци. Сега ето какво: аз ви нося тук един вестник, от който ще научите, че смисъла на живота не е само в грубия физически труд и в придобиването на повече материални блага и че в живота за да се осмисли той, трябва да се вложи и нещо по-съществено, нещо по-трайно, нещо духовно. Вий ставате сутрин в 4 или 5 часа и работите цял ден до късна нощ. Вий нямате време дори да се нахраните и да спите, а камо ли да помислите за нещо повече. Вий сте се превърнали в некакви живи машини, които знаят само да работят. Какъв смисъл има всичко това?

— Няма как другояче. Ний имаме семейство. Деца, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование. Да се откажем да работим, то значи да се откажем да живеем. Но какъв е вестника, за който говорите?

— Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него. Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване. А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни.

Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите:

— Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете.

— Довиждане.

— Довиждане.

Влизам в друга работилница. После в трета, четвърта, десета, двадесета и т. н. В учреждения и магазини влизам по-рядко. Обикновено хората там са заети не само с ръцете си, но и с ума си, и нямат възможност да разговарят. А, освен това, като че ли обикновено занаятчията и работникът е по-буден в духовно отношение, по-идеен, по-лесно може да долови и възприеме великите истини на живота, отколкото търговеца и чиновника.

Срещам най-различни хора: най различни характери, най-различни разбирания, най-различни съзнания. Всеки си казва болката, всеки си изказва схващанията и разбиранията. И всекиму аз се опитвам да дам по нещо от оная велика светлина, чиито извор е Учителя. Всякъде оставям най-малко то по един вестник или една книжка, а някъде дори ги записвам за в. „Братство“. Колкото и малко да е това, то все е нещо.

В Габрово преобладава материалистичния дух, но там има и много идейни хора. Те са с различни убеждения, но все пак те са идейни. Живеят не само с хляба, с материалното, но живеят със и за известни идеи. Те са предимно младежи, дошли от околността да търсят прехраната си, да добият образование или да учат занаят в Габрово. Има ги и във всички други слоеве на населението.

И колко криви схващания имат повечето от тия хора! Какви заблуждения, какви лъжи изпълват човешките умове, — дори умовете на тия, които искрено търсят истината!

Материалистичното схващане на живота е сковало умовете на болшинството от хората, идейни или безидейни. А религиозните, от различните вярвания и секти, в голямата си част са такива фанатици и ограничени, че с топ не можеш да разбиеш заблужденията им . . .

И все пак, животът тече, не спира, а върви буйно напред.

Има хора, които приемат. Има хора готови. Има хора, които чакат. Както в Габрово, така и навсякъде, по села и градове, в България и по целия свят.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Чудесата на природата

Природата е един непостижим създател и много са нейните чудни дела. Между тези чудни създания е и едно растение, което се нарича бялата дикта (Dictamnus albus - Бял росен), която расте в южна Европа и Азия. Това растение израства като малко дръвче с бели и розови цветове на грозд. През топлите дни, когато няма вятър, то проявява едно необикновено свойство, Ако до неговото стъбло се доближи огън — свещ или кибрит, веднага цялото дръвче се обвива в пламък и заприличва на фойерверк.

Когато този пламък изчезне, човек, за голямо свое учудване, вижда, че дръвчето е съвсем неповредено, само се усеща един особен дъх.

Науката се е постарала да намери обяснение на това чудно явление. Като причина на това се сочи, че по неговите цветове има в голямо количество един особени вид етерно масло, което имало свойството да експлодира в голям пламък, но този пламък ни най-малко да не поврежда цветовете и растението.

В горещите дни, когато от това растение почва едно силно изпарение на маслото му, такива експлозиви стават и сами. Иначе, преди подпалване то на газовете, човек не би могъл дълго да понася миризмите, които растението изпуща.

Също така се възпламенява и друго едно растение от махагоновите дървета, които растат в западна Индия и Южна Америка, чийто плод — орех, експлодира веднага, щом до него се поднесе пламък. И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава.

В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч.

Музиката и животните

Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни.

Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града. Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват. Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения. Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение.

Ако даже животните попадат неминуемо под влиянието на музиката, колко по-силно тя трябва да действа върху човеците. Празненства без музика не създават настроение, даже понякога подобни веселби са немислими; и религията си служи с нея, за въздейства върху душата на вярващите. Директорите на затворите знаят много добре, че силата на музиката е довела не малцина обвинени в тежки престъпления към покаяние и признаване престъплението си. Тя, вече в Америка е станала едно важно помощно средство на правосъдието. Концерти от големи диригенти в затворите на Южна Америка са подигнали морала на затворниците по един поразителен начин.

Ако една военна музика засвири из улиците, всички човеци прекъсват работата си. Отварят се прозорците, стичат се люде, и ако имат време, някои придружават музиката вървейки под такт.

Когато Ян Кипура при първото филмиране запял от един автомобил, грамадната тълпа бурно го акламира. Колцина от тия въодушевени слушатели са били с музикално образование?

Установено е, че музиката може да лекува душевно болни и заболели от други болести.

Музиката може да стане едно помощно средство в медицината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Два дара

Темида, справедливата богиня

на правосъдието в света,

застана сред световната пустиня,

със завързани очи, с везни в ръка

и призова със властно, строго слово

мъжа и малкото дете.

Пред двамата изрече тя сурово:

„Избирай по желание“. И те

загледаха едно и друго блюдо.

В едното беше детски биберон,

а в другото безплътна истина,

прекрасна чудна,

неприложима във всекидневния живот,

прилична даже на лъжа.

Да, истина от други род,

наречена Идея. Мълчешком

размислиха те, кой да вземат дар.

Но жалко. В своя мозъчен разгар

не можаха да разрешат въпроса.

От дългото седене най-подир

гладът в стомасите им се кръстоса.

И възрастният мъж със лек допир

посегна биберона с умна дума:

— Това не може ми уби глада,

защото е една безплодна гума,

Езикът пъл — в устата ни следа! —

И той Идеята попипна, поизучи:

— Ах, само цветен дим! — Но в този миг

зачу, че нещичко детето смучи

и беззаветно млащи със уста.

Помисли възрастният мъж разкаен

прикрито от темидиния взор

да вземе биберона — дар по-траен.

Помисли тайно той, но за позор,

когато с жад ръката си протегна

разкри Темида своите очи,

със вледеняващ поглед го погледна

и каза, рече: „Идеята смучи!“

Идеята, духът, е истинската храна на нашия живот.

Радиозо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...