Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205

Докато душата на отделния човек бъде разкъсвана от противоречиви стремежи; докато силите на доброто не вземат надмощие в нея над силите на злото, човек няма да види мир: нито външен, нито вътрешен; нито душевен, нито физически: нито личен, нито обществен, нито международен.

Тъкмо там е ключа, разгадката на всички болни въпроси:

Докато не овладее себе се, докато не установи мир в душата си, човек за винаги ще живее в един хаотичен свет.

За да се установи навън, мирът трябва да дойде преди всичко в душите на хората и на народите:

Да спре омразата!

Да се освободим от хищническите инстинкти!

Да се възцари Любовта!

Колкото и да е трудно, това не е невъзможно!

Недейте мисли, че, както е било вчера, така ще бъде, и така трябва да бъде и утре.

Какъв би бил тогава смисълът на човешката еволюция и в какво би се състояла тя, ако сме осъдени да стоим вечно на едно място, или да се движим в един омагьосан кръг?

Новото идва, защото не може да не дойде!

Мирът, братството, любовта ще дойдат, защото те са естествени следствия на волята и копнежа за нов живот. Те са неизбежен етап в еволюцията на човечеството.

Но нека не чакаме да дойдат сами, защото . . . ще има още много да дочакаме!

Човекът е сила — за добро и за зло. За мир и за размирие.

Да впрегнем силите на нашия ум, на нашата воля и на нашето сърце за да установим мира вътре в нас и навсякъде вън от нас.

Когато човек силно пожелае нещо, небето и земята, видимо и невидимо, човеци и ангели сключват съюз за неговото реализиране.

Да се научим да искаме с всичката сила на Духа си мира и доброто, за да пребъдат.

Честита Нова година!

Пламен

Ани · 30 Юни, 2020

НОВИ РАЗБИРАНИЯ, НОВИ ПЪТИЩА

В живота има една равномерност. Всичко е така разумно наредено, че човек, дори и най посредствения, не може да не види ръката на една разумна воля. Човек не може да не види резултатите на една сила, която дирижира живота и нарежда всичко. Той не може да бъде сляп за оная сила, която държи всичко в равновесие, крепи хармонията в света, твори и гради

Въпреки това, намират се хора, които се силят да докажат, че всичко, което съществува в света, се дължи на некаква сляпа случайност, че всичко живо е произлязло случайно. без никакъв смисъл, без никакъв план на Природата. Като казват, че всичко случайно е произлязло, с това те отричат разумността в Природата. Обаче в Природата, в живота и техните прояви, ние виждаме една голяма разумност, един велик план, който не може да се види и разбере само от дълбоко спящите, от крайно ограничените, които не могат да се вдълбочат в себе си и замислят от явленията и фактите в живота.

За да дойде до едно дълбоко познание за живота, за да може да го разбере всестранно, човек трябва да добие едно всестранно образование. Не само това, което днес ни предлага и учи официалното училище — гимназия и университет — но човек трябва да се самообразова. Официалното училище ни дава знания, които могат да ни послужат само за основа, от където да почнем по нататък. Ние не го отричаме, то е необходимо, крайно необходимо за човека. То го улеснява в неговия път, разтваря му вратата към истинският живот, подтиква го да заинтересува и влезе в един красив идеален свят, в който той има да учи много, не само в един живот, а в много такива.

Блажени са ония, които могат да прекрачат прага на официално приетата наука и навлязат в науката на целокупният живот и се заинтересуват от неговата същина. Разрешението задачата на живота пропада всякога, щом мисълта на човека е затворена в рамките на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не може да се разпростре до света на рационалното, като допусне съществуването на светове по-горни от нашия. Които се държат здраво в официалната рационалистична наука и се страхуват да излязат от нейният ограничен кръг, замръзват на едно място или пък съвсем се обезличават.

Живота е движение. Нищо не е останало вечно на едно място. Човек трябва да бъде решителен, да се подвижи малко напред, за да излезе от заблуждението, в което е попаднал.

Това, което днес е установено, като официално, вчера е било неофициално и невъзприемчиво. За него са се водили борби, давани са жертви. А всичката наука в това ли е, което е възприето до днес за официално? Зад нея има още много нещо, зад нея има един безкраен свят, един красив живот, които, ако днес не се възприемат, утре, като се разшири човешката философска мисъл, ще се възприемат и бъдат на почетно място и помощници на човека в неговия дълъг път на развитие. Светът не е само това, което ни го дават нашите пет сетива. Той е много по обширен. Той е безкраен. Например, човек с ухото си може да схване звукови вълни от 32 до 96 хиляди трептения в секунда. А не съществуват ли трептения в секунда под 32 и над 96 хиляди! Съществуват, но нашето ухо не може да ги долови. Окото на човека може да схване светлината като червен лъч, който се проявява в него от 428 билиона трептения в секунда. Като се качваме нагоре по тая стълба, между червените и виолетовите лъчи има 739 билиона трептения в секунда. Няма ли трептения по долу от 428 и над 739 билиона в секунда? Има, но нашето око не може да ги схване. Значи света не е само това, което нашите сетива ни дават. Като са ограничени сетивата ни, ние не бива да ограничаваме духа си, не бива да затваряме себе си.

Ние трябва да се събудим за нов път, за нов живот, за нови знания.

А. Н.

_________________________________

Голяма е силата на човека, който има убеждение. Човек трябва да бъде убеден его на сто в това. което прилага. И ако хората не успяват в нещо, единствената причина за това е, че убеждението им не е пълно. Слабата страна на съвременните християни седи в това, че те нямат убеждение. Те казват: Христовото учение е неприложимо със сегашния живот. — Не! Христовото учение може да се приложи и то ще се приложи. Нищо на света не може да отмени това!

Ани · 30 Юни, 2020

Дървото

Сега стоеше то обрулено и право

Под зимното небе.

Последният му лист окапа тази заран,

И вятърът далече го отве.

*

Мъгла обви оголените клони,

Мълчанието седна в своя трон,

И приказка кат старец дълголетен

Започна то с проточен бавен тон:

*

„Не знай се от кога, но тъй е наредено:

След дълги дни на радостен живот

В безмълвие да минете и мъка

По новия красив а сладък плод.

*

Ще спуснете завесите на вашите прозорци.

Но вътре ще ви свети и пламти,

И царят — времето, щом каже свойта дума

Цветец след цвет ще почне да цъфти.“

*

Разказваше мълчанието, скрило се в мъглата,

А бурята — тоз странствуващ певец,

Припяваше със припев многогласен,

И падаше звездистия снежец.

__ __ __ __ __ __ __ __ __

1. XII. 937 г. — Изгрев

Д. Антонова

Ани · 30 Юни, 2020

П. Г. Пампоров

ДУШАТА НА СЛАВЯНСТВОТО И ПОЛСКИЯ

МЕСИАНИЗЪМ

(резюме от сказката, държана в Белград на 14. XII. 1937 г.)

Всеки народ и всяко племе си има своя индивидуалност, свои характерни черти, своя душа. И в историята на човечеството всяко племе и всеки народ имат своя задача, свое призвание, своя мисия. Ако западните народи, особено немци и англичани, са люде на ума, на дисциплината, на организацията и техниката, то славяните са люде на сърцето, те имат широка и необятна душа, способна на самоотречение. Съвременната европейска цивилизация залязва. Защо? Защото това е цивилизация на техника без душа и сърце, цивилизация на институти без любов, защото няма в основата си възвишените нравствени принципи на справедливост, свобода и братство за всички. Без справедливост не може да има мир, без свобода не може да има творчество, без братство не може да има общество. И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия.

Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема. Досега то е било потиснато, ала отсега то е във възход, то се събужда и осъзнава. Шпенглер и др. немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае гроба на страшно самоунищожение. Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали. Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи. Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички.

Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало.

Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство.

Славяните трябва да се взаимно опознаят, културно да се обединят, да се отърсят от сляпо подражание на запада, да бъдат творци, носители на новата култура, а не роби, както до сега и да въз-вестят смело на свет а, че свободата, светлината и братството са за всички люде и народи.

Ани · 30 Юни, 2020

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Разумният живот

(из неделната беседа „Разумното слово“– 7.11.1937 г.)

Ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „ Лъчи на живота“ — беседи, държани на Рила, 1937 год.

„Смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в това, което човек вътрешно придобива от тях. Виждате, че някой човек се качва на висок планински връх. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. — Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто — той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените отъпкани пътища се отличават с много прах, а планинските — с простор. Когато се качват по планински върхове, хората вървят на разстояние един от друг, а в низините — се събират на едно място. Животът в низините е живот на човешки порядък“

„Сега помнете следното нещо: любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва на високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низки места и дига прах наоколо си, той не е влязъл още в любовта. Който се страхува от високите места, той е извън любовта. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта.“

„Съвременните хора лесно се обезсърчават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърчават. И вие лесно се обезсърчавате Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази висота и да се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи в себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък. Същото прави и природата. Като хване някого, тя изнася навън всичко старо, всичко нечисто, и започва да работи със своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старите неща, тя поставя нов ред и порядък, нови условия за живот. Който не разбира законите, с които природата си служи, той се смущава, че къщата му е разхвърлена, че паднали частици от вар и изцапали дъските и мебелите. Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе във вас нов ред и порядък — нов живот. Днес всички хора са изложени на такова пречистване. Ангелите слизат от небето да извършат това пречистване. Страданията, които хората преживяват, не са нищо друго, освен пречистване на техните домове, след което ще бъдат поставени при нови, подобри условия.“

В беседата „Опитано е“ се казва, че човек, който не се качва по планините, не може да бъде добър. Това се вижда чудно на хората, но така е в същност.

Който иска да се подигне, той трябва да се качва нагоре, по планините.

Никъде другаде не може да намери Господа, освен на височините. Там ще познае доброто. Всички хора трябва да бъдат екскурзианти.

Когато хората спорят дали има Господ или не, казвам: Докато живея, и Бог съществува. Щом умра, Бог не съществува. Значи, Бог съществува за живите хора, за умрелите не съществува. Когато хората говорят за красота, трябва да знаят, че от тях зависи да бъдат красиви. От мислите, чувствата и постъпките на хората зависи да бъдат красиви или не. Здравите хора се отличават по това, че имат достатъчно количество сребро в кръвта си, а богатите имат излишък от злато в кръвта си. Това са малки обяснения върху четенето от беседата „ Опитано е“

Словото представлява онази съществена храна, която е необходима за човека. Без храна човек не може да продължи живота си на физическото поле. Мнозина правят опити да не ядат, повече да постят. Но постът има съвсем друго предназначение. Постът е наука за правилно хранене. Като пости, човек има предвид да даде почивка на стомаха си.

В стомаха има десет милиона работници, които работят за храносмилането. Представете си, че човек трябва да плаща на всеки от тия работници по един лев за всяко ядене: сутрин по един лев, 10 милиона, обед по 1 лв., 10 милиона, и вечер по един лев правят още десет милиона лева. Значи, човек трябва да има дневно по 30 милиона лева, за да плати надницата на тия десет милиона работници. Отде ще вземете тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош. Вие нямате представа за онази велика икономия, която съществува в природата. Вие нямате представа какво нещо е Божествения порядък, за който постоянно трябва да благо дарите. Вие сте изгубили смисъла на нещата. Погледнете се в огледалото и казвате, че сте остарели.

Помислете само колко работници работят заради вас. Щом започнете да се храните, те веднага започват да работят. За какво мислите работят? За вас ли? — Не, те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: понеже си чадо Божие понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него. Като ви накарат на никаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: Не съм му роб, не съм му слуга. Питам: тия десет милиона работници роби ли са на вас?

И най-после, Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: Понеже тези твои деца не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам. Когато смъртта хване недоволния, тя го туря в земята, взема му всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30-40-50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен няма нищо за ядене. Тогава Господ праща да го извадят от там и го питат: Втори път ще бъдеш ли недоволен? Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще види в гроба такова нещо, каквото никога не е виждал. Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост.

„Словото Божие е опитано.“ Дойде някой при мене и ми казва, че е закъсал нещо, болен бил. — Какво значи думата „закъсал“ ? Ако си мъж не си добър брат. Ако си жена, не си от добрите сестри. Щом си закъсал, изпрати молитвата си към Баща си и кажи: Татко, помогни ми, закъсах, не съм добър син. Баща ти ще ти отговори: Щом си закъсал намери погрешната си и я изправи. Не се извинявай с Петко или със Стоян, но изправи погрешката си. Нарушил си някакъв закон — изправи го. Аз нямам нищо против смъртта, против умирането. Но когато умира, човек трябва да мине с експрес, транзит през смъртта и да влезе в живота. А тъй, да го хванат като роб, че после да го изкупват, това не ви желая. Аз не желая никой от вас да остане в царството на смъртта. По-лошо място от царството на смъртта няма.

„Божието слово е опитано.“ Казвам: въоръжете се с любовта. Когато говоря за любовта, аз разбирам тази сила в света, с която можем да превъзмогнем всички мъчнотии.

Единствената връзка, която може да ни свърже с: идеалния свят и да ни направи силни, това е любовта.

Без любов животът е много тежък. Който дава без любов, той дава скъпернически. Даде един лев и мисли че много е дал. Който дава с любов, като извади от джоба си сто лева, мисли, че малко е дал; извади още сто лева, пак намира, че е дал малко. Като извади хиляда лева и тогава намира, че е дал малко, но в този момент няма повече в себе си. Който получава с любов, той пък е доволен на онова, което му се дава и намира, че много му е дадено. Като даваш без любов, онзи, който получава, пита: Още не можеш ли да дадеш? Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви.

Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват.

Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати. Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят, като че само вие сте на света. Мислете за вашите братя. Мислете за ония ваши братя, които ви обичат и които са образец за вас. Търсете ги навсякъде по света. А пък ония, които не ви обичат, те представят работа за вас. Вие трябва да се ползвате от любовта на онези братя, които ви обичат, и да дадете на онези, които не ви обичат. Онези, които не ви обичат, са празни стомни. Вие трябва да ги напълните. Като ги напълните с вода и вие ще бъдете доволни, и те що бъдат доволни.

Един ден срещнах един свободомислещ, който ми каза: „Не ми говори за тия работи, които не вярвам. Кажи ми нещо реално.“ Тогава аз му казах: Ти си млад човек, навярно мислиш да се жениш.

— Разбира се, че мисля. Какво друго ще правя.

— Добре, ако аз ти избера една добра, красива другарка, какво ще кажеш тогава?

— Тогава ще повярвам в Бога и ще му служа. Готов съм да направя за Него всичко. Но ако ми даде някоя другарка, която цял живот да ме мъчи не вярвам в такъв Господ.

Тъкмо това се случва в живота. Някоя мома се оженва за мъж, който не я обича и тя казва: Измъчи ме този човек. Нейната длъжност е тя да го обича, да го напълни с вода, че като се върне при Баща си да каже, че го е напълнила. А тя какво прави? Хукнала при баща си, не иска да живее при този мъж. Не, тя трябва да го разглежда като празна стомна и да постъпи с него като със стомна. Да го измие, да го занесе на извора, да го напълни с чиста, извор на вода и така да му даде нещо ценно в живота. Ако аз съм жена и се намеря на такъв зор, ето какво бих на-правил: ще го наблюдавам известно време, докато започна да го изучавам и ще намеря онези добродетели, които са скрити в него и само тях ще държа в ума си. Постоянно ще мисля за тях и ще казвам: Добър си, добър си. Ще гледам всячески да му угодя. Няма да се мине много време и той ще почне да ме гледа изпитателно и ще каже: Има нещо добро в тази жена.

Щом мисля добро за него и държа само положителни мисли в ума си и той ще се измени по отношение на мене. Аз ще мисля, че той е добър, умен, учен, силен човек, че от него може да стане и поет, и музикант, и художник, и цар — каквото пожелае. Как да не може човек да стане цар? В Писанието е казано: царе и свещеници сме, в Бога живеем.

„Словото Божие е опитано.“

Оградете се със словото Божие. Винаги мислете най-хубавото за вашия Баща. Да мислим за Него и да бъдем готови да вършим Неговата воля. Заради любовта на нашия баща, да обичаме и себе си. Така само ще вършим Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнанието, че сме свършили добре работата си на този свят.

6-та неделна беседа от Учителя,

държана на 7 ноември 1937 г

10 ч. пр. об. София — Изгрев

____________________________________

Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови ще страдат.

*

Големи страдания идат в света. — Кога ще дойде Царството Божие на земята? — В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божи дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат, и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, да можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот.

*

Страдания, болести, глад, сиромашия, са методи за изправяне на света.

*

Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от любовта. Както и да си представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта.

Ани · 30 Юни, 2020

ПИСМА И ОТГОВОРИ

В желанието си да отговори на една належаща нужда, редакцията открива този нов отдел във вестника, в който ще се отговаря на въпроси, повдигнати от читателите.

Господин редакторе,

От скоро време станах абонат на вашия в. „Братство“. Идеята, която преследвате. е благородна и велика, и аз съм с убеждението, че тя, макар може би и много късно, ще бъде възприета от всички хора на земята, защото няма друг по-прав път за живот. Но само едно нещо във вашия вестник ми е непонятно, за което ви моля, ако обичате, да ми го обясните.

На много места срещам да споменувате името Бог.

Какъв е този Бог?

Има ли той някаква форма, видим ли е или невидим и где се Той намира? И има ли дела и факти, с които да може да се докаже?

Споменувате още за небето — каква е неговата форма, според вашата наука — някакъв под или преграда в пространството представлява?

Защото всичко писано във вестника аз от сърце и душа възприемам, но само тези две неща не ми се вярват, не мога да ги възприема. В невидимото, изобщо, не ми се вярва. С тези си думи не искам да ви оскърбя, но ви казвам това, което мисля. Моето разбиране е, че най-важното нещо в живота е доброто дело. Аз съм вегетарианец от седем години, но в Бога не вярвам. Може би с тези си разбирания да съм на погрешен път, затова ви моля да ми уясните тези въпроси.

Ц. К.

С. М. Луиза, Г. Opяховско

Отговор:

Въпросът, който повдигате, не е само ваш въпрос. Той е въпрос и на хиляди и милиони други души, които стоят смутени и озадачени от видимите противоречия между науката и религията и не могат да възприемат остарялата и детинска идея за някакъв личен бог.

Бог ние не можем да Го видим и познаем напълно, тъй както една малка клетка от нашето тяло не може да види и да познае напълно нас, не може да обхване нашето съзнание.

Ний живеем в Бога тъй, както клетката от нашето тяло живее в нас. Следователно, ние не можем да Го докажем. Но как ще Го отречем?

Животът, който ние имаме, е Негов живот, животът, който тече във всички същества, в целия безграничен космос, е Негов живот.

Бог обгръща всичко. Човек не може да Го докаже, но не може и да Го отрече.

Животът не може да се отрече! Човек може да отрече идеята за някакъв измислен от хората Бог. Той може да отрече наивните религиозни представи за някакъв личен бог, който стои някъде на някакъв златен трон и има някаква форма.

Но никой не може да отрече живота.

А в същност, Бог, — това е живота.

Целокупният, безграничният, необхватният живот, велик и загадъчен, който обхваща всичко и всички, който блика в растения и животни, в слънца и планети, в хора и в по възвишени от хората същества — това е Бог.

Вселената е тялото на Бога, а Бог е духът и душата на вселената.

Това е Бог.

Ние го виждаме навсякъде и във всичко, но ние не можем да Го обгърнем, да Го познаем напълно.

Ние Го виждаме във великата разумност, във великата любов и мъдрост, с които е устроена вселената. Цялата природа ни говори само за Бога. Вземете което щете растение или животно, вземете който щете закон на природата — всички те ни говорят за Бога.

Законите на природата — това са законите на Бога

Мъдростта, любовта, животът и силата във вселената — това е Бог, това е божествения дух на безграничния космос.

Бог не се нуждае от доказателства, както не се нуждае от доказателства животът

Защото Бог и животът са едно.

По въпроса за небето.

Това е само един условен израз, с които се определя възвишеният, великият, 6о-жественият, чистият и свободният от земните недостатъци и несъвършенство живот.

Небето не е място, а е състояние на съзнанието, на живота — то е най-високият израз, най високото състояние на съзнанието, на живота.

Материална, физическа граница между небето и земята няма. Небето е тук и навсякъде, гдето съществува възвишен живот. Когато човек живее в любовта, той живее в небето. Не трябва да търсим небето на друго място или да го очакваме в друго време, а трябва да го създадем в себе си тук и сега.

„Царството Божие е вътре във вас“ — е казал Христос, и тези думи най-добре изясняват въпроса за небето.

За невидимият свят

Що е човек. в своето сегашно състояние, та да мисли, че той знае и вижда всичко? Човешкото око и човешкото ухо долавят само една съвършено малка част от вибрациите на светлината и звука. Следователно, невидимото съществува. Има състояния на материята, които не могат да бъдат схванати от зрителният апарат на човека. Но в преки това, те съществуват. Както има истини, които са такива, макар хората да не ги познават или признават.

Съществуват, обаче и хора, които са развили в себе си способността да виждат или чуват нещо повече, отколкото обикновените хора. Те се казват ясновидци, и тяхната способност е доказана опитно. Съществуват най-различни ясновидци, както съществуват и най-различни видове ясновидство. Едни имат само загадки и проблясъци на ясновидство. Други са развили в себе си едностранчиво, тясна ограничено ясновидство. А има хора, за които целият невидим свят е като отворена книга. Такива са Учителите на човечеството. Те виждат и знаят това, което ний, обикновените хора, не знаем и не виждаме. А понеже хората имат нужда от водачи в живота, те трябва да отидат при тези, които виждат и знаят. Не отидат ли при тях, те ще отидат след слепия водачи на слепи.

Началните стадии на ограниченото ясновидство са изследвани от проф. Шарл Рише в книгата му „Шестото чувство на човека“. За по високите форми на ясновидството ни говори Чарлз Ледбитер в съчинението си „Ясновидството“. А има форми и прояви на ясновидство, за които могат да говорят с авторитет само тия, които практически ги познават.

Вашето схващане, че доброто дело е най-важното нещо, е право. Но трябва да знаете, че, д ори и да има желание, човек не винаги знае и може да направи доброто, ако няма истинска светлина за живота.

А може би няма по голямо добро от това — да ориентираш правилно човека в живота.

С братски поздрав:

Редакцията

Ани · 30 Юни, 2020

СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК

(Из книгата „Вечните истини“ — стр. 423—428)

„Ето цитат и от книгата Въведение в асоционизма“ от Д-р Паскалев.

„Ако изключим из душевния живот присъствието на „аза“, то тогава ще се натъкнем на големи противоречия. Преди всичко веднага ще възникне въпроса: кое е това, което осъзнава, констатира душевните явления? Ако допуснем, че всяко явление се осъзнава само по себе си, то тогава ще изчезне всяко съзнание за цялостния душевен живот и всичко ще се разпадне на безчислено множество самоосъзнаващи се елементи. А това противоречи с действителността. Ако ли пък допуснем, че душевните явления се осъзнават едни други, то тогава се натъкваме на още по-големи противоречия. Как може напр, представата за една планина да осъзнае чувството за някакво скръбно събитие, или пък възприятието за едно дърво да търси в душевния живот да установи „аза“? Явно е, че това са абсурдности, до които по необходимост идваме, приемайки горното твърдение.

От друга страна, в душевния живот срещаме редица явления, които без наличността на един съзнаващ „аз“ остават съвършено необясними. Така например често сравняваме две възприятия или представи и търсим тяхната прилика, или различие. За да могат те да бъдат сравнени, необходимо е нещо трето извън тях, което да ги сравни. Още Платон се натъква на тоя въпрос. В случая дава следния пример: виждам един цвят и чувам един тон. По какъв начин мога да отлича единия от другия, когато нито в цвета намирам да се съдържа различието му от тона, нито пък в тона отличието му от цвета? Различието, което намирам помежду им, не се отнася поотделно нито до цвета, нито до тона. Това третото е което съпоставя двете и намира различието им. Явно е, че следвайки пътя на подобни разсъждения неминуемо се натъкваме на присъствието на „аза“.

Ани · 30 Юни, 2020

ВИЖДАНЕТО

(НАБРОСКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВИЖДАНЕ)

Една стара поговорка казва: „окото е прозорец на душата“, чрез което тя вижда и възприема света. Виждането обаче не е един механически процес, а е процес вътрешен, процес на съзнанието. До като гледането е само външно, то виждането е нещо вътрешно. Всички гледат, но само малцина виждат.

Човек вижда само онова, което знае, а всичко друго макар и видимо, остава невидяно, скрито, все едно, че не съществува за него. Нещата като че ли се раждат за човека тогава, когато той добие знание за тях, т. е, когато ги опознае. Почти всякога нещата в света, било вън от нас или у самите нас, ни се откриват само тогава, след като дълго сме ги търсили. Затова човек за да придобие нещо, той трябва да го потърси и да почне да работи. За белязано е, че онова което интересува човека, той най-напред него вижда, а от това следва, че колкото от повече неща човек се интересува, толкова света за него става по-пълен, по-обширен и безкраен.

Света е такъв, какъвто го виждаш, според това, кой как гледа и кой колко вижда. До като за едни света е бял, за други е чер, жълт, червен и т. н. Зависи от къде гледа човек и колко вижда. Един е светът за овчаря и друг за поета, за художника, философа или учения. Не е еднакъв светът за материалиста и за духовно пробудения човек.

Поетите, художниците, музикантите и пр. познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане. Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното.

Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване.

„Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат.

Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите. Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност.

Г. С ъ б е в

Ани · 30 Юни, 2020

Жетвата е богата

(пътни бележки)

Казанлък. Благословен град е Казанлък. Населението му е извънредна будно. Тук хората мислят. а не само съществуват. Наистина, мисълта им не е насочена предимно към практически, лични, „реални“ т. е. материални изгоди, както у габровци. Мисълта на казанлъчани е по-отвлечена, по-обща, по-идейна, по-неегоистична, затова техните постижения в материалния свят са много по-малки, но пък в духовно отношение Казанлък е по-добре.

Тук аз намерих едно Братство, което може да служи за пример на всички и на всякъде. Истинското братство не тъй лесно може да се осъществи от всички. Това е една много трудна задача, но достиженията на казанлъчани в това отношение ни сочат ясно, че това, за което говорим и и към което се стремим. — братството, братските отношения, не затъмнени от лична корист и амбиции, — може да се осъществи. В Казанлък се срещнах и говорих с доста много хора: работници,занаятчии, търговци, адвокати, ученици и др. И изнесох впечатлението, че тук всеки човек е повече или по-малко философ. Както казах и по горе, всеки тук мисли, разсъждава, а не само съществува. Изненада ме добрия прием. будността. съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора. които, според професията която имат, би могло да се предполага, че са хора само на грубия физически труд. Достатъчно е да заговориш тук с който и да било занаятчия — дърводелец. обущар, железар, шивач и т. и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че мисълта им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота.

В икономическо отношение Казанлък не е много добре. Трудно върви поминъка на хората. И мнозина, особено от тия, считани за „средна ръка“ хора са почти отчаяни. Трудно върви всичко, едва изкарват прехраната си, дори и когато има работа, защото последната не е достатъчно добре платена.

И тук непосредствено изниква въпроса: защо тия хора, дори когато имат работа, не могат да изкарат прехраната си, да свържат двата края ? — Отговорът е ясен и категоричен: защото с времената държава взема от хората всичко, което счита че може да се вземе и им остава само толкова, колкото да не умрат от глад. С преки и косвени данъци и по много други пътища, държавата взема лъвския пай от производството, за да го употреби за производителни и непроизводител ни цели.

Мъглиж. Едно село, в което още витае духът на борците за свободата на народа ни. Село, което сега е една духовна крепост, както в предосвободителната епоха е било крепост на националното съзнание.

И наистина, самата природа тук има вид на гигантски, неръкотворни крепости. Високи скали, дигнали се до небесата заграждат от три страни Мъглиж, който се крие в пазвите им, разположен на два етажа — горна и долна махала, от които първата, заемаща по-високата част на селото, е обградена с венец от борова гора. И всред спокойната вечна зеленина на свежите млади борове, над самото село, се белее отдалеч, виждайки се още от гората, едно голямо бяло здание, което блести на слънчевата светлина и привлича погледа на минувача.

Това е Братския дом, построен от мъглишани преди около петнадесет години. Това е местото за събрания на учениците на Всемирното Братство. Вечно зеления цвят на боровете и чисто белия цвят на чистотата и истината, се сливат тук на тази височина, в чудна хармония.

О! Как леко се диша тук! Какъв извор на енергии, на идеи, на подем е този кът!. Мъглишани живеят всред небивало духовно изобилие. Това, което те имат, е неоценимо богатство. Мнозина вече от селото са разбрали това. И всяка неделя и сряда те отиват нагоре, към ослепително бялото здание, разположено високо, всред вечната зеленина на боровете, и черпят от духовния мед на вечните истини на живота.

Хвала и чест на тия, които не пожалиха труд и средства за да издигнат тук, в това орлово гнездо, тази мощна крепост на Духа.

„Това, което могат другите, мога и аз“ — казва англичанинът.

„Това, което са направили мъглишани, ще го направим и ний“ — трябва да кажат всички други Братства.

(следва)

Ани · 30 Юни, 2020

Изложбата на българските художници

в Белград

Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни. Само през декември имахме: изложба на периодичния печат — в Югославия и България, която трая пет дни 1. XII. — 5. XII. Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания. На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп. „Житно Зърно“.

След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни Въодушевлението беше голямо и успехът заслужен. Трогателни слова за братство и обич бяха разменени. Вместо топове и пушки да се слушат между братски народи, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява.

Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова. Между другото той изтъкна, че никъде българските художнички не могат да намерят повече близка и сродна среда, способна да ги разбере — както в братския югославски народ, където също долавя т песните на стария Балкан.

Между изложителките обръщат особено внимание трите картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В. Княгиня Надежда, които наистина са високо художествени, портретите на Руска Маринова и двете картини на Цветана Симеонова (из Рила и Витоша), в които тя е изразила красотата на дивните наши планини с техните върхове и кристално-чисти езера. Българската духовна култура все повече печели сърцата на нашите братя в Югославия.

П. Г. П.

Ани · 30 Юни, 2020

НЕИЗБЕЖНОТО

Познавам. те, като благословен дар от мъдрата ръка на Вечния!

Познавам те, или — познавам само някои от твоите лица и форми, че ти си многолико и всякога за всички неизбежно! Колко са безчислени твоите изрази и колко разно-видни представите на людете за тебе!

Ето, мисля че те познавам като пелена, с която майката завива своето току що родено и проплакало дете. Красива е тая пелена, тая дреха, свещена е, защото е първия дар от Нея. И виждам: тя има чудни свойства: не се цапа, не се къса, еластична е и в нея детето може да се движи и расте безпрепятствено. Багрите и краските по нея се менят, и когато детето почне с удивление да спира поглед върху тях, то ще получи първите знания за светлината и цветовете. Красива е дрехата на страданието, с която мъдрата ръка на любящата Майка облича детето — човек! Красив и свещен е момента, когато човек съзнае себе си като дете! Познавам те и като път, единствен път, по който се минава и отива към обетованата земя. Дълъг, разнообразен, ту стръмен, ту равен или с опасни завои, с тръни и с камъни за препъване, но всякога красив, защото е озарен от една далечна светлина, която струи от слънцето в сърцето на Великата Майка. Не оставя тя децата си да се изгубят в тъмнина, иначе, как биха видели прострените към тях, ръце, които милват от далеч и зоват, тъй нежно зоват! Познавам те, познавам и не виждам днес друг път освен теб, страдание, ти вечен път на стремеж и възход към Бога. Познавам те и като от чисто злато ковано светло рало. Мъдър сеяч ходи след теб и те направлява, а ти браздиш и разкриваш на слънцето глъбините на човешката душа. Щедрата Му ръка кога хвърля семена в браздите аз не виждам, но когато семената почнат да поникват, сладостните тръпки на браздите като молитва се понасят нагоре и дирят сеяча със златното рало. Благословено това рало, що превръща целината в нива, що внася дълбокия живот в сърцето на човека, благословен и вещия Майстор, който го е изковал, благословен сеяча, който ходи след него и бразди и сее.

Когато не те разбирах и познавах, изпитвах палещия зной на мъката и ропота, днес превърнах мъката и ропота в търпение

S.

Ани · 30 Юни, 2020

Дните на годината

Вървя ли край брега, плавам ли спокойно по повърхността, треперя ли всеки миг вълните от внезапна буря да не потопят лодката ми, аз все изваждам по едно зърно от безкрайното море. Слаби те ми ръце държат тънка връв, на която пръстите нанизват зърната. Очите не виждат нито началото, нито края на моята низа. Нито сърцето може да отгатне още колко зърна ще се нанижат там. Колко са те разноцветни, разновидни като морски раковини, като полски цветя! Има между тях светли, бисерни, като че отронени звезди от вечерно небе. Има прозрачни, кристални, като водите на планински ручей, зърна в които се оглеждат лазура на небето и седемте багри на дъгата. Има други с променливи краски, ту ясни, ту тъмни, като облаци пред дъжд. Но има в дългата низа зърна черни като крилото на бурна нощ, тъмни като уста на морска бездна. И светлите и тъмните ли дава все морето, и светлите и тъмните еднакво нижат моите ръце. Но бисерните и кристалните зърна, отразили блясъка на слънце и звезди, ми посочва ръката, която бележи моя път в море го. Познавам я аз! А тъмните, от които често капят сълзи на мъка и скръб, аз събирам и нанизвам сама, когато съм далеч, далеч от свещената ръка. Има дни, когато облаци и бури скриват от вътрешния поглед ръката и сълзи замрежват очите, а моите ръце гребат от морската пяна и тогава изваждат, черни, тъмни зърна.

Светлите, и тъмните, и сивите дни на чудната низа — живот!

S.

Ани · 30 Юни, 2020

ПОВЕЧЕ ГРИЖИ

Много често вестниците съобщават за откриване на нови ж. п. линии в царството, за свързването на изолираните области с централните линии — с артерията на живота. Наистина, когато един орган на тялото бъде изолиран и се прекъсне връзката му с главната артерия на живота, за тоя орган настъпва паралич. Всички части на едно тяло трябва да са хармонично съчетани и свързани с главната артерия на живота, ако искаме това тяло да бъде цялостно, здраво и читаво, а не недъгаво и сакато.

Един изолиран орган от тялото на нашата държава е Севлиево и Околията. Един край с население повече от 40,000 души изнемогва, лишен от съобщения. Една богата котловина и един китно хубав Балкан — богат със сурови материали, които гният в пазвите му, са лишени от съобщения, не са свързани с превозни средства. Както всички части на страната с икономическо значение са свързани с железопътни линии, така Севлиево и околията му — с не по-малко икономическо, значение, трябва да се свържат с ж. п. линия.

За тая цел севлиевци трябва да впрегнат на работа целият свой способен кадър работници да действат там, дето е място, и при това непрестанно. Да не се отчай ват и отстъпват от едно отказване. А да упорстват. Всички придобивки на човечеството са придобити с упорство и постоянство.

Докато не похлопаме, няма да ни отворят. Докато детето не заплаче, майка му няма да го освободи от нечистите пелени, няма да го нахрани.

Свързването на Севлиево с ж. п. линия ще стане само с искане, с действане. Така също и докарването на вода, направата на канализация, баня и пр.

За да има един град културни и материални придобивки и да се ползват от техните блага, гражданите му трябва да са единни и да си съдействат в благородните начинания.

Питаме: Севлиевци не са ли единни, не са ли съгласни да задоволят тия най-главни нужди? Те се чувстват от всички. И всички според силите си трябва да работят, ден по-скоро да се реализират горните искания. Както всички чувстват нужда, така също всички трябва да действат за тяхното придобиване, защото всички ще се ползват от тях.

А. Н.

Ани · 30 Юни, 2020

ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ

Варовитата вода, която севлиевци пият от чешмите си, е един постоянен източник на болести, един постоянно действащ фактор за преждевременно застаряване, за разсипване здравето на гражданите.

Единственото средство, с което може да се избегне незабелязаното, но методично, непрестанно и страшно разрушително влияние на варовитите утайки от нашата вода, това е нейното преваряване, при което варта се утайва на дъното на съда. Но преварената вода, ако се остави да изстине след възваряването си — губи не само своя вкус, но губи и жизнеността си, губи живота, животворният елемент в себе си, или това, което окултистите наричат „прана“.

Когато водата се възвари до 100°, жизнената сила или праната, която се съдържа в нея, се намира, тъй да се каже, в свободно състояние, и затова тогава тя най-лесно може да се усвои от организма.

Това е една от причините, поради които познаващите тоя въпрос препоръчват употребата на вряла вода (разбира се, в състояние при което може да се пие.)

Горещата вода увеличава вътрешната температура на тялото като с това ни предпазва от настинка в студено време и е веднага готова да се абсорбира от организма. Обратно, студената вода отнема от топлината на организма и е нужно известно време тя да се затопли в нас, да придобие температурата на тялото ни, за да може да се абсорбира.

Горещата вода пречиства стомаха, червата и отделните клетки, до които прониква, от различните вредни утайки, наслоени в тях.

Горещата вода, чрез изпотяването, което предизвиква, като се вземе в голямо количество (5 — 6 чаши) на празен стомах, е най-великия лекар и най-силното лекарство, особено за настинка и за много други болести, (тя може се вземе и като чай).

Ето защо, при тази варовита вода, която имаме в града, непосредствен източник за артериосклероза — т. е. за преждевременно застаряване на тия, които я пият, и при всички гореизброени, неоценими ползи за здравето от горещата вода, налага се на севлиевци, ако мислят за здравето си, да употребяват горещата вода (след като е минала през температурата на вренето).

Това нещо, особено зимно време, когато във всека къща има постоянно огън, не е трудно осъществимо. А лятно време може да се употребяват тъй наречените „термоси“, в които възварената вода запазва постоянна температура повече от 24 часа.

Пийте гореща вода, ако искате да бъдете здрави, да запазите силата си и да продължите младостта си.

С. К.

Вход

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход