Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 207 - год. X.

Севлиево, 6 февруари 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Единство

Химн на Любовта (стих.) – В. Недев.

Към будните души – Николай Шеерман

Словото на Учителя. И виделината свети. (из неделната беседа – 21 ноември 1937 г.)

Югославско-български кооперативен институт. Позив

Месото като „културна“ храна – Г. С.

Лозя градини

Астрологията като увод в херметичната наука – Влад Пашов

Из науката и живота. Астрономия – по К. Фламарион

Книжнина

 

[Ани]

ЕДИНСТВО

Както в природата съществуващо различни течения и влияния, така и в живота на хората, който представлява част от тоя на природата, съществуват различни течения и влияния. Ние сме единни когато вървим в едно течение, когато сме акордирани на един строй. Тогава ние, като отделни единици или общество, сме инструменти в ръцете на велик майстор, на който той може да свири и да изкара мелодия. Тогава ние сме градивен материал от който един майстор може да построи нещо. Тогава ние сме оня проводник, чрез който разумното и смисленото може да се прояви.

Без единство не може да се постигне нищо, без единство няма градеж, няма проява на разумното.

Без единство в топлото течение, например, то не може да разтопи ледове и снеговете. Ще каже може би някой, че топлото и студеното течения са единни, понеже се състоят от един и същ елемент — въздух. Да, състоят се от въздух, но произвеждат два различни резултати. Едното течение сковава, смразява, ограничава, а другото разтопява, дава простор, носи свобода, създава. условия да се прояви живота.

Ако в едно течение се намеси друго, противно на него, става борба, стълкновение.

Затова нашата сила е в единството на нашите мисли, чувства и постъпки. Да няма противоречия между мислите, чувствата и постъпките ни. Нашата сила е в познанието на Истината.

От нас се иска трезва мисъл и здраво схващане на пътя по който трябва да вървим. От нас се иска бъдно съзнание, да знаем, какво да правим и какво да мислим.

Прентис Милфорд казва: „При мисленето е необходимо голямо предпазване. Това, което човек си мисли само не е без значение, защото мислите се носят на вълни, както водата и вятъра! Еднаквите вълни се усилват, нееднаквите предизвикват явления на противоречия“.

Та не е без значение какво мислим и какви идеи ни вълнуват. Ако една група хора или общество имат прави мисли и се вълнуват от високи идеали, те ще представляват една мощна духовна станция, която ще пръска духовни токове в цял свят и ще топи — както топлия вятър топи. ледовете и снега — човешките заблуждения и фалш.

И днес света се нуждае именно от една мощна станция, която да разпръсва из цял свят духовни токове, които да носят и навяват в човешките умове, сърца и души Любов, Мъдрост, Истина, Мир и Радост.

Може ли да съществува такава станция? — Да, може, и такава има. От нас се иска само да влезем в нейното течение, за да се увеличи нейната мощ.

Да впрегнем силите си за мир, любов, братство и разбирателство между всички човеци на земята, е едно благородно дело и при това най-малкото добро, което можем да направим. Да извършим поне най-малката работа! Това може да извърши всеки човек без изключение, който жадува за повече правда, за повече светлина, за повече слънце на земята.

[Ани]

Химн на Любовта

Божествен плам, разнесен из всемира,

тържествен пулс в безбройните слънца,

без Теб покой душите не намират

и чезнат в смут покрусени сърца!

*

Как волно с Теб се диша и живее,

магичен лъч на младост и възторг!

Тих, нежен глас в Твоя пламък пее –

тих, нежен зов от Вечния Възток!

*

Ти бъдиш ни от сънища измамни;

извеждаш ни от тъмна долина,

и нашите миражи пустославни.

стопяваш във поток от светлина.

*

Възпламнеш Ти и мигом озарява

душите ден, и пролетен повей

полъхва в тях и те се устремяват

към висши мир, где вечна пролет грей.

*

Пред Твоя зов сърцата ни притихват

и стават храм на мир и красота,

в кой жители неземни се усмихват,

и славят Теб, о, лъч на Любовта!

В. Недев

[Ани]

КЪМ БУДНИТЕ ДУШИ

КОИТО СЕ СТРЕМЯТ, КЪМ СВЕТЛИНАТА

Братя и сестри,

Тъмни облаци, предвестници на ужасна буря, помрачават хоризонта на човечеството. Всеки може да види и да чуе светкавиците и гръмотевиците, които прорязват тъмната нощ над някой страни, обгръщайки цялата атмосфера.

Всички сили на мрака са се здраво обединили и са потопили народите в бяс и лудост, водещи ги направо към бездната.

Будните хора от всички страни виждат в това признака, че ние сме пред прага на нова епоха. Старите форми на живота, с техните егоистични отношения между хора и държави, след като са дали това, което могат да дадат, са станали вече много тесни за пробуденото човешко съзнание за единството на всичко и затова те са осъдени на неизбежно разрушение. Това е повелението на живота и на по-високата еволюция.

Но тия, които разрушават, са много, а които творят са малко. Страданията на пробудените души, пред ужасната гледка на настоящето, са все по-големи и по големи и затова тяхното желание да вземат участие в ръководството на световните работи е естествено. Но от друга страна, участието в тия работи и самото тяхно естество представлява още една тежка и неразрешена задача за тяхната съвест.

Ето защо, ние се осмеляваме да поставим пред нашите приятели следните въпроси:

Не е ли вече дошло време, когато — за да може да се възстанови и затвърди равновесието в световния живот и да се даде отпор на елементите на разрушението, — трябва да се осъществи едно съзнателно обединение на всички творчески елементи? На този и на други въпроси, които изпълват нашите умове, ние трябва да дадем отговор, който може да бъде намерен само чрез обединението и съзнателното участие на много бъдни хора от всички части на света.

Поради това, ние, една малка група приятели от неорганизираното Международно Братство на „Човешкото семейство“, отдали целия си живот в търсене на истината, отправяме този позив към всички сродни духовни братя по целия свят. Ние ги питаме — не е ли дошло времето, когато ще може да се уреди едно общо събрание, на което да поставим на разрешение интересуващите ни въпроси?

Ние не желаем да организираме някого, да издигаме определена програма, или да основаваме ново движение, защото действаме подтикнати от съзнанието за нуждата от духовно единство на всички положителни елементи, които с готови да служат на Единният живот, за спасението на цялото човечество.

Всеки трябва да бъде свободен да намери интуитивно своя път, своето място и своята сфера на дейност в служба на Вечния.

Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност, простота и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции. Но, разбира се, всеки ще може да изрази свободно своето мнение и да изкаже мисли по проблемите на настоящето състояние на човечеството и за световната хармония от духовна гледна точка.

Макар че вземаме инициативата с този апел, ние не правим това с цел да заемаме някакво ръководно място или да прокламираме ново учение. Нашият Водач е Великият  Божествен Дух , който се проявява чрез всички нас, като чрез най-разнообразни проводници.

Молим читателите да разпространят този апел. А също и да разменят с нас мнение относно реализирането на проектираното събрание. Избраната за тази цял страна трябва да бъде централна. Считаме, че най-добре е това да бъде Швейцария или Холандия Молим да ни бъдат изпратени адреси на отделни лица. дружества и организации, които биха се интересували от тази идея.

Ний нямаме материални средства за организиране на събранието или за подпомагане на тези приятели, които не могат да дойдат по липса на средства, но ние се надяваме, че такива ще бъдат събрани чрез помощи от тия, които имат възможност да помогнат.

Желателно е настоящето да се преведе и препечата във вестници и списания, които симпатизират на тази идея.

Ний вярваме и знаем, че никоя външна система не може да даде мир и хармония човечеството, защото „Божието царство“ не е вън, а вътре във нас. Осъществяването на най-високите идеали на един народ зависи от неговото духовно водачество.

Ний вярваме в една религия, която се проявява чрез множество вярвания. Тази религия винаги учи, че най-важното нещо е Любовта.

Ний вярваме в братството на всички, безразлично към какъв цвят, раса, верую, народност или класа принадлежат, макар да знаем разликата на човешките качества и способности. Ний не настояваме за абсолютното равенство, защото различията, които се дължат на различните степени на човешката еволюция, не противоречат на истинското братство.

Животът ни учи, че нашият прекомерно развит интелект ни води по старите пътища на миналото и че гради само върху тях. R източникът на новото е винаги дълбоко в нас и избликва интуитивно из нашето подсъзнание, като по такъв на-чин ние получаваме вдъхновение съобразно степента на нашата духовна еволюция.

Животът действа по своите вечни и неизменни закони и ако ний се отворим за него с пълна вяра и упование в него, ний ще получим новите идеи и духовното ръководство.

Това вътрешно просветление ще придобие по-голяма сила, когато бъде свързано с общата атмосфера на колективната вяра и чрез нашите обединени усилия за постигане на високия идеал. И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот.

Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно събранието, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него. (Нека те бъдат така добри да при-бавят един интернационален купон за отговор).

Надявайки се да получим Вашата ценна подкрепа и съвети, ние ви изпращаме нашите братски поздрави в Единството на неделимия Вечен Живот.

Николай Шеерман

Главен секретар на международното братство „Човешкото семейство“

Адрес: N. Scheierman,

Hovsta, Sweden

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

И виделината свети

 (из неделната беседа „И виделината свети“ – 21.11.1937 г.)

За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Съществено е това, което при всички условия в живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.

Вие не трябва да спирате вниманието си върху погрешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче, не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Не е лесна работа да се издържи едно страдание толкова години. Даже и един месец не е лесно да се издържи дори един ден е много. Не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но

без страдания няма растене.

Някои казва: Не може без промени в света? — Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува тоя свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал и т. н. Всички блага в света се дължат именно на промените. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва.

И тъй, от какво зависи щастието на човека? Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек не трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойствия. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито със секунда.

Има случаи, когато щастието ви ще дойде например след 20 години. Това се дължи на разстоянието, от гдето иде. Понякога то иде от някоя звезда. Не че природата няма желание да ти изпълни това желание, да ти услужи, но ти трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: Не мога да търпя. — Ще се научите да чакате Както виждам, всички вие сте се родили преждевременно, взели сте си билет по-рано, отколкото е трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Той трябва да знае в коя година, кой месец, в коя седмица, в кой ден, час и минута, дори в коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, месеца, седмицата, деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли, и природните влияния, има известно несъответствие.

Също така, между вярвания знанията на хората има известно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види до колко са добри, могат ли да устоят на една служба, на една длъжност, която ще им повери. Защото той иначе може да направи хиляди погрешки. Като го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма. Често хората сами се изкушават.

За всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, например, че ти обичаш да си похапваш повече отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това, трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена.

Та казвам: първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище. Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл до заключението, че човешкият мозък може да събере знание, равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Някои питат, как да помагат. Питам: ти, като тази бедна англичанка не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може, като тази англичанка, да помогне поне на 250 хиляди хора. Англичаните казват: Което хората могат да направят, това мога да направя и аз.

Когато говоря за любовта, аз разбирам онзи велик разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човека свободен, мощен и независим от всякакъв страх. Човек не трябва да се страхува от мнението на хората защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.

Казано е: „В начало бе словото.“ Значи, в начало бе разумното. По-нататък се казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямата, но трябва да го възстановите. Сега всички вие трябва да се подмладите.

— Възможно ли е това?

— Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати; но всичко това може да стане само при едно условие: да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Христос казва; „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на Любовта, която е създала цялата вселена, не е ли в състояние и Любовта, Бог да направи заради вас всичко, каквото желаете? Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“

Казвам: същественото, което ви трябва, е любов към Бога. Тази любов е любов на подмладяване. Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Много пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша, с хубави увиснали надолу плодове, аз казвам: бих желал да бъда като тебе, с такива хубави плодове. Крушата не ражда тия плодове за себе си, тя ги ражда за хората. Затова именно, мене ми се харесва нейното поведение.

Като гледам слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този с пътят на нашето издигане. Бог присъства навсякъде в природата. .Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемем, да Го почувстваме. И като почувстваме Божието присъствие, веднага ще почувстваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат.

Като говоря за Любовта, аз имам предвид единствената сила в света. която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете, това не е любов. Аз говоря за оная любов, която е създала чистите планински извори. водата на които уталожва жаждата на всички утрудени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците?

— Защото там е Божественият дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в тоя извор присъства Божественият дух, той е нещастен човек Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъства Божествения дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божествения дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъства във вашия приятел, в сина ви. в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т. н. Навсякъде присъства Божия дух. Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов. Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъства Божия дух.

Един господин ми разправяше една своя опитност. Един ден той бил много недоволен от слугата си и го наругал на общо основание Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва. той се обърнал към приятеля си и му казал: Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да понеса това ругаене.

— Какво показва това?— Съзнание има човекът. След това този господин продължи: Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, което аз имам. Той не може да направи това, което аз искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато меря и себе си. Не съм прав.

Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпват така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15-16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и поета. Те трябва да се проявят на 21 годишна възраст (зрялата за тях възраст образувана от три пъти по седем). Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15-16 години. Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години. На обикновения човек времето не е дошло.

Казвам: ако днес още не сте богати, времето ви още не е дошло. Не се обезсърчавайте. Ако не сте гениални, времето ви още не е дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билета ви. Не, но покрай другата си работа трябва да отделяте по малко време и за тази мисъл.

Добре е човек да пее, да свири, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея, и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките.

Човек не може да усвои една наука или едно изкуство, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука искате да постигнете, любов ви трябва. Към всичко, към което се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите у дома си да излекува онези от вас които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите в себе си великата Божия любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли.

Сега аз бих желал всеки да носи в себе си, според своите сили и възможности Божията любов. И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас.

8-ма неделна беседа,

държана на 21 ноември 1937 год.

10 часа пр. об. — София — Изгрев

____________________________

Всички хора, дори и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва без насилие да влиза в света. Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Че, тя влиза свободно през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.

От всички ни се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов. Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце.

[Ани]

ЮГОСЛАВСКО-БЪЛГАРСКИ КООПЕРАТИВЕН ИНСТИТУТ.

ПОЗИВ

Кооперативизмът е рожби на обществения и стопански развой. Той се род л в дълбоките недра на живота, сред неговите големи противоречия. Дойде да лекува едно голямо зло и да облекчи съдбата на милиони човеци на труда и потреблението; да брани техните интереси в рамките на частно-капиталистическото стопанства; да обезвреди и отстрани стопанската и социална неправда, идеща от безогледния стремеж към честна печалба и така постепенно да преобрази днешните икономически отношения. Чрез осъзнаването, приобщаването и организирането масите на труда и потреблението, той създаде здрави предпоставки за друг обществен и стопански порядък в живота за народите в основа на който стои общественият интерес. Кооперативизмът сближава хората като стопански и социални групи вътре в държавата и чрез това изменя човешките отношения така, че се дава цялостен характер на човешкото общество, прави го един здрав и жизнеспособен обществен организъм с дисциплина и творческа воля.

Точно така кооперативизмът по пътя на своя развой сближава, приобщава, и отделните народи. Прояснявайки отношенията между хората в духа на човечността и братството той действа конструктивно и оздравително и върху отношенията между народите. По сила на една вътрешна необходимост към експанзивност, той прескача границите на държавите, събира и приобщава масите на труда и потреблението без оглед на тяхната народност, най-напред, разбира се на близки и родствени народи, след това и по-далечни. Ето защо кооперативизмът носи мир между народите, убедено, искрено. И то по един много реален начин чрез сътрудничество в стопански дейности, на практическа основа. Пример: случаят с Югославия и България. Тук първи кооператорите си подадоха ръце. Те допринесоха може би, и най много за психологическа подготовка на посетеното политическо сближение, което се изля в пакта за вечно приятелство.

Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство.

Този институт има следните цели: Кооператорите от двата съседни братски народе, югославски и български, обявяват своята воля да пристъпят с общи сили към осъществяването на трайно сътрудничество за кооперативен възход в двете страни и за взаимна стопанска полза, като етап към желано сближение между двата народа и съгласуване на техните общи политически и стопански интереси.

В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции:

а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни!

б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен.

в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др.

г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска политика на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна.

а) Евентуално за създаване на общи предприятия и институти с предназначение за осъществяване пълно или частично на някои от тия задачи, било за производство било за снабдяване, било за пласиране и др. (Гл. 9).

Ние сме убедени, че нашето дело, югославско-български кооперативен институт, както са сложени неговите задачи, ще намери пълно одобрение в средите на двата народа. Ние вярваме също така, че югославската и българската общественост ще се проникнат от голямата важност на извършеното вече и на неговото значение за сближението на два братски народа.

Мир е нашето знаме. Никакви разпри между народите, никакво насилие от човеци над човеци и от народи над народи. Затова смятаме, че изпълняваме най-голямата задача на кооперативизма, да сближава, да помирява, да разчиства пътя на братството между народите и най напред между близките и братски такива, като поставяме на разрешение конкретни задачи.

За изпълнението на тая наша голяма и тежка задача, ние се нуждаем, обаче, от съчувствието и подкрепата на интелигенцията на двата народа. Имаме съзнанието, че ако не бъдем подкрепени от интелигенцията от тук и от там, нашето дело мъчно ще успее, дори и при дадените благоприятни психологически и други условия в средите на двата тъй близки по кръв, език и съдба славянски народи.

Ние зовем, прочее, народ и интелигенция да се проникнат от върховната нужда за сближение и сътрудничество между двата славянски народи; да си дадат сметка за възможностите, които се откриват за тях, ако успее нашето дело, колкото скромно по цели и задачи да е на вид. Ние мислим отдавна да е разбрано, че кървавите разпри и омразата са носили и ще носят все повече провали, нещастия и беди, най-напред за слабите народи. Сближението, сътрудничеството и взаимопомощта са единствения спасителен път за тяхното благоденствие и напредък.

Нашият голям идеал, който ни вдъхновява и ръководи, е братството и мира между хората и народите. Тоя идеал трябва да стани общ на всички интелигентни сили, от тук и от там. Да изпълним, прочее, дружно своя обществен и човешкия дълг в духа на тоя идеал. Това го изисква бъдещото и прогреса на нашите народи.

Белград — София

Декември 1937 год.

[Ани]

МЕСОТО КАТО „КУЛТУРНА“ ХРАНА

Месото е празнична храна за ²/₃ от населението на нашата страна, което се храни изключително с растителна храна

Нашият селянин яде много плодове, без да знае, колко ценни лечебни свойства съдържат те, затова и не ги оценява достатъчно. Той се стреми към месната храна не от нужда, а от едно желание да подражава на богатите и на образованите, които му служат за пример. Ето, от тук, този наивен стремеж у селянина към култура чрез увеличаване дозата на месото в своята храна.

Извратеното хранене (каквото е храненето с месо) е един от ония бацили на разложението, които съпътстват културата и се насаждат едновременно с нея в девствената душа на нашия миролюбив селски народ. Нещо повече, отрицателното се насажда преди наченките на всяка култура. Такова нещо представлява месоядството. Безспорно е, че днешните културни народи употребяват много месо На първо място в това отношение стои Америка, после Англия, Франция, Германия и т. н. Америка е оная страна днес, в която пропорционално населението се употребява най-много месо в света. Там — в Америка, един професор (по нервни болести) е констатирал над 400 вида нервни болести. Но ако бихме имали възможност да проследим колко още безбройни видове болести — „спътници на културата“ има в тая културна страна, ние ще дойдем до изумление. И тогава човек се запитва: дали тези безбройни видове болести не се дължат до голяма степен на прекомерното употребление на месото като храна?

Факт е, че културните народи много повече боледуват. На какво се дължи това, на културата ли? Не! Дължи се на неестествения живот въобще, а най-вече на извратеното, неестествено хранене с месо, което е или причинител, или условие за много болести. Месото е храна на хора с извратени вкусове.

Не трябва да се забравя, че най-големия враг на човека е неговият стомах, а „със зъбите човек сам си копае гроба“ казва една поговорка.

„Разумният човек сам се ограничава от разни излишества и удоволствия, а неразумния — яде всичко, говори всичко, и на края носи последствията за всичко. . .“

В живота мълчаливо се очертават две категории хора: едните са защитници на месоядството, а другите — на вегетарианството. Докато месоядците гледат с насмешка на вегетарианците то вегетарианците гледат със съжаление на месоядците, виждайки ги с каква охота, с какъв вълчи апетит ядат месо, без всяко стеснение ядат онова, от което утре ще се отвращават. Има още хора, които считат за особена привилегия, когато имат месо на софрата си, нещо от което след време ще се срамуват. Какво заслепяване! . . .

Месоядството спада към оная категория лоши навици, които имат много повече усърдни защитници, от колкото убедени противница.

Бъдещето е на онези, които служат на една по-пълна и по-велика истина, истина, която топли сърцата, която грее в душите и която прави духът мощен и непоколебим.

Г. С

[Ани]

ЛОЗЯ-ГРАДИНИ

В старите лозя често се срещат големи овощни дървета, в повечето случаи саморасли, които дават изобилно плод. Стремежа на всички днес е от малко земя да се получи много доход. В това отношение, чрез засаждане на овощни дървета в лозята, дохода от тях може поне да се удвои. И наистина, в много селища лозята се използват вече в плодни дървета, даже някъде са превърнати едновременно в градини.

От наблюдение всеки може да се убеди, че някои видове дървета, като: череши, бадеми, праскови, слаборастящи круши, мушмули и др., които дават по-малка сянка, освен че не са вредни за лозята, но и дават много доход.

Така например, ако в един декар лозе имаме 6 хубави череши, които да ни дадат по 50 кг. плод по 5 лв. кг. ще получим доход 1500 . лв. и б праскови по 30 кг. по 5 лв. кг. — 900 лв. или всичко 2400 лв. доход. От същото лозе може да получим средно и 800 кг. грозде по 3 лв. — 2400 лв. А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от лозето и дохода става двоен.

Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото лозето и без това се окопава. Те не правят и голяма сянка, ако са от видове с по-малка или рядка корона. В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане. Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници. Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а лозето — есента. А това значи, от едно място да получим две реколти, или непрекъснато да берем плодове от пролетта до есента, ако се засадят сортове с последователно зреене: череши, кайсии, праскови, круши, мушмули. бадеми и др.

[Ани]

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Тъй като астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и същевременно е ключ към цялата Херметична наука, затова, за да станат ясни и достъпни принципите на астрологията, ще ги разгледаме във връзка с цялата херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на битието.

Разгледана така, астрологията се явява като един метод за практическо приложение на великото знание.

За онези, които знаят, не изнасям нещо ново, но за онези, които не са запознати с тази материя, изнасям едно ръководство каквото няма за сега у нас.

I. ГЛАВА

Мястото на Херметичната школа в нашето развитие

В своето развитие човечеството винаги е било ръководено от Великия Божествен Дух, който се е проявявал чрез напредналите синове на човечеството, които са били Учители на човечеството. Винаги зад тия Учители е стоял Великия Божествен Дух, познаван в различните епохи под различни имена. И тези велики души, които са били във връзка с Него, са били Негови помощници и проводници в ръководството на човечеството. Те по откровение са добивали познание върху великите тайни на света и живота.

Понеже развоя на човечеството следва един много строго определен план, то и Учителите на човечеството не се явяват произволно и безразборно, но те като изпълнители на волята на Великия Космичен Дух, се явяват точно на определено време и на определено място със специална мисия и задача — да дадат един нов потик на човечеството и да внесат един нов импулс в живота на човечеството и да научат хората как да живеят при новите условия, в които развитието ги поставя. Следвайки един общ план, всеки следващ импулс продължава работата на предшестващия. И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници на велики разумни същества които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос.

Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя.

В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света.

Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят.

В древния Египет, освен школите за посвещение подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическият свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши) който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството. И когато говорим за Херметичната наука, имаме пред вид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес. Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти. От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей — в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителя каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука стига да знае човек как да ги чете.

Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата земя.

Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота.

И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител на който се явява Учителя (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме. Той също така има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение.

Горните бележки изнасям за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ към която се явява астрологията, и местото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството.

(следва)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Астрономия

По движенията на сателитите (спътниците) около небесните тела (планети или звезди) астрономите изчисляват големината им и те твърдят, че Юпитер е 310 пъти по тежък от земята; Сатурн — 92 пъти; Нептун — 16 пъти; Уран — 14 пъти, когато пък Марс е много по-лек защото теглото му е само 2/3 от нашето. Меркурий тежи много по-малко от земята, само 0’06, а Венера 0‘8. Слънцето е 324 000 пъти по-тежко от земята.

Меркурий е далеч от слънцето 57 милиона километри; Венера — 108; Земята — 149; Марс — 22б; Юпитер —775; Сатурн —1421; Уран —2831; Нептун най-отдалечен — 4470 милиони километри. Слънцето е в средоточието на нашата система. Нептун е 30 пъти по-отдалечен от Слънцето, отколкото Земята.

Меркурий обикаля Слънцето за 88 денонощия; Венера — за 224 денонощия; Земята — за 365 денонощия; Марс употребява близо 2 години за да завърши своето пътешествие около Слънцето. Юпитер — 12 години; Сатурн — 29 години; Уран — 84 год. и Нептун — 165 г.

Земята има един сателит (спътник) Луната, която е на разстояние 384,000 км. Нейният диаметър е 3.480 км. Тя обикаля земята за 27 дена и 8 часа.

По обем Слънцето е 1,280,000 пъти по грамадно от Земята.

Диаметърът на Земята е 12,742 км.

Слънцето, това великолепно светило, е източник на нашето съществуване и на онуй на всички планети. Туй исполинско и висше кълбо е по-обемисто от един милион пъти и по-тежко 324,000 пъти от земята.

Земята изминава на ден средно по 2.544.000 км. или в час по 106,000 км. или в секунда 29.500 км.

Този шеметен бяг, хиляди пъти по-бърз от хода на експресния трен, се извършва без друсане, без удряне, без шум Единствено разсъждението може да ни доведе да угадим страшното движение, което ни отнася в необзорните полета на бездната, всред Небето.

Светлината изминава в секунда 300,000 км.

Звукът се движи по 340 метра в секунда.

*

Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ?

Като наблюдаваме небето, не чувстваме ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме?

Живота и мисълта са, които сияят на земята. Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата.

Живот има навсякъде! Безкрайно малкото се равнява на безкрайно голямото.

Животът ни се показва нето неизбежен закон, като повелителна сила, на която всичко се подчинява. Прочие, под какъв предлог би могло да се допусне, че нашето малко клъбце, което не е получило от естеството никакви привилегии, да прави изключение, в цялата вселена, с изключение на един остров, да бъде обречена на нищожество и смърт?

Ние си въобразяваме, че живота може да съществува само при земните условия и че другите светове могат да бъдат населени, ако имат условия досущ като нашите. Но самата земна природа се натоварва да ни изведе от това заблуждение, ако попаднем във вода, ние умираме. Рибите пък умират, ако бъдат изведени от нея. Изследвачи са намерили в пещерите и дълбоките подземия животни и растения, на които органите са се видоизменили и приспособили към тия тъмни среди.

Дори има същества, който живеят без въздух (кислород). Това са анаеробите. Нещо повече, кислородът ги убива.

Онуй, което знаем представлява един малък остров всред безкрайния океан на непознатото.

Ако тълкуваме както трябва зрелището на земният живот ние трябва да разширим нашите схващания и разсъждения. Земните органични форми се дължат на местните условия и причини на нашата планета.

Но ние нямаме никакво право да препятстваме на естеството да постъпва другояче със световете в които, например липсва някой от земните елементи.

За живота няма граници! Той се проявява навсякъде, най-различно, според условията и причините.

(по К. Фламарион)

[Ани]

КНИЖНИНА

Г-н проф. Димитър Михалчев е дал в редактираното от него списание „Философски преглед“, обстойна рецензия за книгата на Георги Радев „Лица и души“, която поместваме тук изцяло:

Георги Радев: „Лица и души“. София, 1936. 63. стр., 30 лева

Доколкото можахме да разберем. авторът но тая книга е млад човек, ученик на известния български мистик Петър Дънов. Пред нас е един прекрасен труд, написан трезво, с широка образованост, с психологическа тънкост и забележителна обективност. Г-н Радев тръгва от убеждението, че формите, външните черти на човека, са само символи, зад които се проявява един характер, една душа. И спирайки се на изкуството на характеролога, той отбелязва. че това съвсем не е шаблонна работа, както мнозина си мислят. Тя изисква физиономически обучено око и психологическа интуиция; това що е обикновено дар на майсторите портретисти. За вещия характеролог всичко у човека говори: и глава, и лице, и мимика, и движения, и жестове, и говор, и тембър на гласа, и походка. Физиономиката е наука за съществата, а не за нещата.

По всичко личи че, г-н Радев познава историята и проблемите на характерологията. Но неговата цел не е да ни изложи някаква физиономична система, нито пък да обсъди научно тия проблеми. След като ни дава в отделна част от книгата ключа за едно характерологично тълкуване формите на главата и лицето (стр. 9--22), авторът се е опитал да ни нарисува физиономичните портрети на 20 видни фигури из духовния живот на последните 150 години. Тук са засегнати: Гьоте, Ницше. Кант, Бергсон, Айнщайн, Едисон, Вагнер, Шуберт, Ибсен, д’Анунцио, Лилиенкрон, Новалис, Хинденбург, Амундсен, Толстой, Ленин, Гладстон, Клемансо, Мусолини и Ганди. Пред всеки духовен портрет е даден видимият образ (лицето, главата на съответният човек). — Характеристиките на г-н Радев са в по-голямата си част една тънка и умна работа.

Като говори, за Айнщайн например, той изтъква: „Способен на най-проникновения математичен анализ и на най-отвлечената от всички видове умствена дейност, при която умът мисли чрез математички символи“, създателят на релативната теория е същевременно „способен да преживява абстрактните откровения на математичното съзерцание“ и оттам — смята, че той лично „принадлежи към най-дълбоко религиозните хора в света“. Също тъй интересна е характеристиката на Бергсон (стр. 35 — 38). Съвсем точен е портрета на Ленин: диалектическа мощ на ума. абстрактен теоретик с конструктивно въображение, голяма концентрация, твърдост на характера и постоянство, единство на ума и безкруполната сила. Робеспиеровска външна коректност, своеобразен аскетизъм, сухота и безсочност. Не е демагог, не е отвътре един, отвън друг. Психически акумулатор на оная енергия на негодувание, събрана в душата на потиснатите маси, която изригна стихийно и разрушително (стр. 51 —52). Книгата на г. Радев е написана ясно и на много хубав, художествен език.

Д. Михалчев

*

в. Здравец, бр. 5, детско вестниче с добре подбран материал. Год. абонамент 15 лева. Редактор Д-р Н. Станчев, ул. Сердика 18, София.