Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 210 - год. X.

Севлиево, 20 март 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Слънчева култура – Пламен.

Слънцето и живота – И. А. Изворски.

Слънчевият лъч (стих.) – Д. Антонова.

Паневритмия – Л. Лулчев

Словото на Учителя. Лъчи на живота. (из съборната беседа – 18 юли 1937 г.)

Използване силите на живата природа

В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 209) – Елисавета Кидалова

Из науката и живота. Витамини – из в-к „Здрава раса“

Пролетно настроение – Мария

За книгата „проблемите на храненето“ – М. Стоицев

Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането – испанка – Ел. Кидалова

Хроника

Книжнина

 

[Ани]

СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА

В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя.

Моят взор пробива мрака на настоящето, подига завесата на бъдещето и пред него се разкрива вълшебната картина на това, което идва — тъй сигурно и неотменно— както идва ден след тъмнота нощ.

Царство на щастието, Слънчева култура. Свободна земя и свободен човек — така мога да нарека аз това, което виждам че се готви да замени в бъдещето мрака на невежеството, братоубийството и робството на настоящето.

Събудете се, деца на Светлината!

Тя ви зове!

Станете, напуснете мрака и излезте да я посрещнете!

Какъв неизразим поток на радост ще ви обхване, ще протече завинаги през вашите души, когато вие се свържете с нея! Беден е човешкият език, - няма думи, с които може да се опише това!

*

Първият отличителен белег на новата Слънчева култура, която идва да замени настоящата култура на тъмнината, на насилието и робството — това е великият култ на Слънцето — култ не на идолопоклонство, култ не на суеверие, култ не на невежество, а култ основан на Великата Божествена Мъдрост, култ, основан на дълбоко познаване на великите и вечни природни Закони, култ, който граби и издига, — култ на творчество, а не на разрушение.

Първите проблясъци на Новата Ера, скъпоценните бисери, неоценимите съкровища на бъдещето, са вече дадени на една малка група от хора, — бедни, скромни, и неуки, рибари, митари и грешници на нашето време, които са имали съзнанието да ги оценят и приемат, докато умните и учените, богатите и силните с надменност и гордост ги отхвърлят.

В Паневритмията, така както тя е дадена от Учителя на Всемирното Братство, аз виждам оная мощна, магична Божествена сила — божествен метод за свързване на земята и небето, който единствено може да осигури на бъдещите поколения — достойни за един по-светъл, разумен и щастлив живот — физическо и духовно съвършенство.

Новата слънчева култура на бъдещето идва да замени тъмнината и невежеството, на настоящето. И по някаква непонятна за човешкия ум Промисъл, нейните първи приемници и проводници, също както преди две хиляди години, са скромните „рибари, митари и грешници“, а не учените, умните и силните на настоящия век.

Обаче нейната светлина и нейната топлина са толкова обилни и мощни, животът, който тя носи, е толкова велик, красив и възвишен, че той ще стопи всичките ни вериги, ограничения, грехове и заблуждения, той ще унищожи всички изкуствени граници, издигнати между хората и народите и ще слее всички в божествена, братска прегръдка.

Когато Светлината дойде, границите изчезват.

Когато Светлината дойде, има изобилен живот за всички.

Когато Светлината дойде, противоречията изчезват. защото и тъмнината,— тяхната причина, — е изчезнала.

Тя идва!

Отворете душите си, сърцата си, умовете си и волите си, да я посрещнете и приемете.

Пламен

[Ани]

СЛЪНЦЕТО И ЖИВОТА

В живота на природата и на всички същества в нея има много тайни и чудеса, които удивляват умовете на человеците, и много сили и блага, за чието придобиване всички невежи человеци винаги са водили и водят жестоки борби. Ала най-голямото чудо, от което зависи живота на природата и на всички същества в нея, това е слънцето, а най-големият източник и носител на животворящите сили и на великите блага за человеците и за всички същества в природата, това е слънчевата светлина.

Защото слънцето е, което с могъщата си сила кара земята непрестанно да се върти около себе си и постоянно да обикаля около него с шеметна бързина. А слънчевата светлина е, която стопля земята, влага в нея живи сили и неизброими блага и учи всички растения как да никнат, да растат, да се разцъфтяват и да раждат плодове. Тя е, която показва пътищата и води человеците и другите същества да намират благата за живота си. Тя е, която на търсещите истината разкрива величието, порядъкът, красотата, разумността и смисъла на миросъзданието.

Но никое същество не може по своите си желания да накара слънцето да му се покорява или да застави слънчевата светлина да му служи. Само на Великата и Вечна Разумност, която е създала и устроила вселената — на Бога — Любов и Мъдрост, всичките слънца доброволно се подчиняват и всичката светлина с радост служи.

Любовта е майка на слънцето, Мъдростта е негов баща, а Истината живее в сърцето му. Затова онези человеци, които непреривно с любов устремяват мислите и копнежите си към слънцето и с обич посрещат светлината му, умовете им стават източници на велики знания, а в сърцата им винаги живеят доброто и радостта.

Не е потребно человеците да се покланят на слънцето, да му четат молитви и да му строят храмове, защото всичко това е безполезно. Слънцето изпраща светлината си, която всеки ден донася богати дарове и прави живота красив, радостен и смислен на тези человеци, чиито умове познават и слушат словото на Любовта, а сърцата им служат на Мъдростта. Но от даровете на слънчевата светлина не могат да се ползват людете със спящи умове, и в чиито сърца живеят лъжата, насилието, недоволството и неблагодарността.

Всяка пролет върху крилете на слънчевата светлина се носи Любовта и донася хиляди Божии благословения за земята и за нейните жители. Всички вие, които обичате и копнеете да имате силите на живота, на здравето, на младостта, на красотата и радостите, ще ги намерите само в колесницата на любовта, която идва от слънцето.

Всяка сутрин ставайте в ранни зори и тичайте към високите места да посрещнете Любовта, защото тя идва и отминава с първия слънчев лъч. На тези, които я очаквай с будни умове и пълни с обич и благородни копнежи сърца, Любовта оставя Божиите благословения, а на спящите същества тя не оставя нищо.

Всички вие, които дирите в живота щастието, ще го намерите да шества с колесницата на любовта, която идва от слънцето. Затова всички очаквайте и посрещайте любовта, която всяка сутрин идва и отминава с първия слънчев лъч.

И. А. Изворски

[Ани]

СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ

Най-после ти дойде, продума тихичко цветецът

и просия от радостна усмивка.

А аз си мислех веч, че ти си ме забравил,

че тъй ще си умра под снежната покривка.

*

— Бях другаде, отвърна слънчевия лъч усмихнат,

ей тука, под скалата;

надникнах там, че нежен глас ме викна,

едно стебло излезе над земята.

*

„Аз мислех пък, продума влюбеното цвете,

че ти за мене си обречен.

Мечтаех под снега за теб“... И засълзи цветецът

в копнежа недоречен,

*

„За теб ли сал? О, мило цвете,

аз в теб запалих веч божествена искрица.

Сега зове ме друг цветец, отивам,

и там трепти една душица“.

*

И слънчевия лъч сновеше по земята

и светлина и топлина разливащ,

и не една усмивка го посрещна

и не един глас нежен и преливащ:

*

„Благодаря за накита, за наниза брилянти,

аз вече съм щастлива.

Иди, любими, ти, при другите, те чакат,

усещам слънчев сок във мен да се прелива.

*

И този чуден глас прониква в сърчицето

на влюбеното цвете. –

Потрепна нещо там и следната минута

и неговият глас преля със гласовете

на радостния химн разлял се в утринта.

Д. Антонова

[Ани]

ПАНЕВРИТМИЯ

Всичките форми са от значение само когато са израз на съответно съдържание или на правилно взета посока, в която това съдържание ще има да се развива. Без това, независимо с какви закони, разпоредби или санкции се препоръчват или налагат, те ще си останат само пожелания.

Разумността на една личност или стойността на една дейност се мери с това до колко личността живее или дейността се проявява съобразно законите на живата природа. Ако човек няма правилни отношения с природата, със средата на силите, всред които живеем, ако ги употребява неправилно или своеволно, той в никой случай не може да има правилни отношения и със себеподобните си.

Ето защо при преустройството на едно общество, законите трябва да изнасят не само пожелания за нови форми, а да се дойде до по-същественото от тях — съдържание то, което ще трябва да вземе тия форми, като се внимава е ли то в състояние да запълни тия форми, а също явяват ли се тия форми сами по себе си като една естествена насока на развитие на това съдържа ние — било то като индивид или колектив.

Правилна физическа, естетическа и психическа дейност мисъл чувства и постъпки, може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни отношения спрямо околната среда. Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак или се смятат „в реда на нещата“ — без да се досетим че такъв именно „ред на нещата“ докарва безредието, от което се оплакваме.

Механичните закони и отношения в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот — те са само помощници, външни условия, материал. Разумният живот се основава на разумни отношения, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина — и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие.

Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон — хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна с която трябва всички да започнат, съзнателно или не. Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отразяват нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултат от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт.

Природата, като динамическа среда, в която проявяваме волно или неволно своята дейност, има свои закони, които, спазвани, дават строго определени резултати. Тези закони във физическия свят са за храната, за водата, за въздуха, за светлината. В етическия и психическия те засягат понятието доброто като импулс, злото като препятствие или противодействие, скърбите като метод, жертвата като път, любовта като сила, вярата като потик, надеждата като резултат, живота и щастието — като плод, който всеки разумен постига.

Това, което засяга физическата и механическата страна на живота е доста добре разработено и използвано. Но днес човечеството страда по-съществено от липса на нервни енергии, които като по-фини, по-незабелязано губи по много причини, а още няма достатъчно сигурния и общодостъпен начин за възстановяването им. Последиците от тия загуби или недоимък са тъй разнообразни и носят всевъзможни имена на физически и нервни болести, лекуването на които е почти невъзможно. Специалитетите против тях са обикновено само кратковременни палиативи, които след късо време стават безполезни. Но както се е научил човек да черпи от природата сили за физическото си тяло чрез разни видове храни (плодове, зеленчуци и пр.) така може да черпи нервна енергия и подновява своята чрез съответни движения и постъпки.

Тези систематически движения. които помагат на човека да свърже своята нервна система с източниците на природата и да направи правилни обмяна с нея като вземе нужното за попълване недостига си. се наричат паневритмия.

Разбира се, отчасти тия попълвания може да станат със съответно подбрана храна, светлина, музика, мисъл, електричество, чувство и пр. Но чрез паневритмията се получават при много по-леки, общодостъпни усилия, прекрасни резултати.

Тези движения са няколко десетки на брой, правят се по строго определен начин, на определено време и място, съответно енергиите, които искаме да почерпим от природата. Те се придружават и от специална музика, която има за цел да подготви организма към онова предварително състояние (като същевременно му дава нужния ритъм) което е необходимо, за да стане правилно това преливане на енергии.

Без спазването на тия условия движението си остава чисто механическо, и може да ползва разбира се само физическото ни тяло (преимуществено мускулите). В такъв случай те приличат на действията на човек, който е видял как се пълни акумулатор, но не знае точно как — той прави движения, които само наподобяват нещата, а няма закономерната връзка, която ще му даде възможност да влезе в контакт с енергията (електричеството). Такива са почти всички досегашни гимнастически упражнения, които са крайно механически, не засягат съвсем, или пък засягат даже отрицателно — огрубяват психическият живот на тия, които ги правят.

Ето защо преобразованията в една държава трябва да се почнат с една разумна систематична гимнастика — панееритмични движения, които преди всичко ще внесат здраве и живот, след което всички други разпоредби и изисквания ще могат да бъдат правилно схванати, преценени и изпълнени.

Само здравия човек е полезен, защото може да разбере какво искат от него, как да го направи и правилно да го извърши. В противен случай се раждат противоречия, недоволство, борби.

Това е лесно понятно за всеки, който обича да вижда нещата тъй, както са сложени в самата природа, по нейните закони. За ония, които това им се вижда невероятно, достатъчно ще бъде да направят лично те върху себе си един опит с паневритмичните упражнения или пък това да се приложи в някое училище само за опит.

Повече от 20 годишни опити показват, че половин часова паневритмична гимнастика на ден направена правилно, ще е в състояние да измени значително здравето и успехите на децата и по тоя начин ще свидетелства по добре за себе си, отколкото всякакви други доказателства.

В Паневритмията всеки човек и народ може да намери съществени условия за здраве и живот и сигурен път към успех и щастие.

Л. Лулчев

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Лъчи на живота

(из съборната беседа „Лъчи на живота“ – 18.07.1937 г.)

Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията любов. Само пробудената душа познава Бога. тъй както само разцъфтялата пъпка познава слънцето. Бог е великата реалност, изворът на живота, на светлината, на свободата,

Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. То е освобождаване на Божествено то в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения. То е разцъфтяване на човешката душа. А разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека.

Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината, които иде от Любовта. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане първия Божествен лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост. Пробуждане то на човешката душа се придружава с възприемане на първия крепък Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.

Единственият  път, чрез който човек може да постигне онова, което Бог е опре-делил за него, е Любовта. За да намери този път, човек трябва да обича. Ти ще обичаш и тебе ще обичат. В сегашния живот любовта е метод за постижения. Без любов, човек не може да има никакви постижения. Иска ли човек да постигне онова, което Бог му е определил, той трябва да следва царския път на душата, да люби всичко живо За да върви по царския път на душата, човек трябва да използва възможностите, които му се дават. Любовта, Мъдростта, Истината са възможности за постижения. Чистотата, светлината, свободата са възможности. Любовта носи чистота, мъдростта носи светлина, истината носи свобода.

Любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота.

Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо.

Живот без любов не може да съществува. Животът е плод на любовта.

Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има.

Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си е; Стани!

Стани, и в Истината крепък бъди!

Стани, и в Любовта топъл бъди!

Стани, и в Мъдростта светъл бъди!

В Истината крепък ти бъди и свобода за всички ти носи.

В любовта топъл ти бъди и на всички живият хляб ти носи!

В мъдростта светъл ти бъди и на всички знание и утеха ти носи!

Стани, стани, стани!

Вечният Дух теб зове: Любовта приеми! Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари!

Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света.

Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце.

Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта.

Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.

Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето. Идеалното се изучава с ума. Пазете следното правило в живота си:

Никога не оставяйте ума си да се занимава с работата на сърцето. Никога не оставяйте сърцето да се занимава с работата на ума.

Сърцето ви постоянно трябва да се занимава с любовта, а умът ви — с мъдростта. А вие като ученици, като разумни души, всякога трябва да се занимавате с Истината.

Тогава ще разберете смисъла на живота. Велик е смисъла на живота, но той трябва правилно да се разбере Смисълът на живота не може да се разбере в кръчмата. Там човек придобива лоши навици. Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива гордост и тщеславие. Смисълът на живота не може да се разбере и в силата, защото силният човек без светлина на съзнанието става насилник.

Любовта освобождава човека от всички окови и ограничения. Любовта облича душата с дрехата на светлия, на новия живот. Дето е любовта, там има живот, свобода, светлина и знание.

Не съдете хората, задето са попаднали на опасни места, но помагайте им. Това е предназначението на човека.

Човек се цени по три неща: по качествата на своя ум, на своето сърце и на своето тяло. Едно от качествата на добрия ум е, че и в най-мрачната нощ той носи светлина. Едно от качествата на доброто сърце е, че и в най големия студ то носи топлина. Едно от качествата на тялото е, че носи в себе си здраве и сила. Човек е дошъл на земята да придобие именно тези качества: светлина за ума, топлина за сърцето и сила за тялото. За да придобие тези качества, той трябва да служи на Бога, а не на себе си.

Човек, които служи само на себе си, той няма никакво бъдеще, той е в избите на материалния живот.

А който служи на Бога, на Цялото, който има висок идеал: съвършенството на Отца и изпълнява великия закон: Любов към Бога и ближните, той има велико бъдеще, побеждава смъртта. Новото учение казва: приложете любовта за основа на своя живот Христовото учение е учение на Любовта. Три велики добродетели има — вяра, надежда, любов, но от трите най голяма е Любовта (ап. Павел). В придобиване на Любовта човек придобива Божествените блага. Любещият човек е подобен на плодно дърво, което е вързало и плодовете му са узрели. Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на любовта, човек никога няма да възкръсне. Любовта е сила, която възкресява и дава безсмъртие

Чрез любовта човек може да постигне всичко, което желае.

Без любов човек нищо не може да постигне. Вярата и надеждата са удове на любовта. Любовта е проява на Божия дух. Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат. Влюбеният обича себе си. Човек трябва да люби не себе си, а Бога. Тази любов ще осмисли живота му, ще го освободи от всички ограничения.

Божията Любов е огън, който и водата на океана не може да изгаси.

За да придобие великата любов, човек трябва да има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Ако искате да имате резултати, вършете всичко с любов. Бог живее в умовете, сърцата и в телата на хората, т. е. в тяхната сила Умът, сърцето и волята са три връзки на човека с първата причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с великия пулс на живота.

Искате ли да чувствате този пулс, отворете сърцата, умовете и телата си за Бога; отворете сърцата си за любовта, умовете си — за мъдростта и телата си за силата на Духа. За Христа ще знаете, че е човек на изобилната вяра, на изобилната сила, на изобилната любов.

Живейте в любовта! Щастието се придобива при изпълнение волята Божия.

Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството.

Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение — учението на любовта.

В Божията любов седи разрешението на всички въпроси. Животът на вярата е опитан вече. Там хората са изучавали сладкото и горчивото и днес могат вече да ги различават. Влизат ли в любовта, те ще придобият новото — живот, пълен със светлина и знание, със свобода и простор. Животът на любовта носи безсмъртие за човека.

Светът трябва да мине през огъня на любовта, да се стопи и да светне. Вън от живота на любовта всичко е илюзия. Смисълът на живота е в любовта. В любовта всичко е постижимо. Човекът на любовта не умира, но заминава.

Бог живее в ума, в сърцето, в духа и в душата на човека Любовта е от Бога, а безлюбието е от хората.

За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила: Пази свобода та на душата си! Пази силата на Духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си!

Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си.

За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си.

Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Докато отрича доброто, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои. пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! Бог е източник на живот, на сила. на светлина и свобода. Доброто е цял в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави нещата реални. Без свобода любовта не е реална. Без сила любовта не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта, любовта е неприложима.

Стремежът на човека към свобода е Божествен.

Всичко живо се бори за свобода. Бог желае нашата свобода. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи същества! Първото условие за придобиване на свободата е любовта. Свобода без любов не съществува. Отворете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце и ги прочетете. Те са най-хубавите книги. По-хубави от тях не съществуват. Поздравете вашата душа с благите думи на свободата! Поздравете вашия дух с благите думи на силата! Поздравете вашия ум с благите думи на светлината! Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто!

[Ани]

ИЗПОЛЗВАНЕ СИЛИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща (предава) чрез положителния.

Когато един център е положителен той дава, а когато а отрицателен — той взема. Положителната енергия — твори. Отрицателната енергия - гради.

От полунощ до обед — земята (в същност дадено място) е отрицателна и затова възприема повече.

От обед до полунощ — е положителна, и затова дава повече.

След обед земята започва да изпуща в космичното пространство положителна енергия и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става последователно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта, при изгрев слънце, земята е най-отрицателна, т. е приела най-много. Този факт е от извънредно голяма важност. За да се оцени значението ма изгрева, трябва да имаме пред вид: че ние сме част от земния организъм и затова. когато земният организъм приема — тогава и човешкия организъм приема; и обратното — когато земята дава — и човек дава.

Затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава човешкия организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана) Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни.

Слънчевата енергия всеки ден минава през 4 периоди (състояния): от 12 часа полунощ до 12 часа на пладне има прилив (активна) слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа — полунощ — отлив (пасивна).

Приливът като започне от 12 часа полунощ достига до най-високата си точка — при изгрев слънце. Този прилив е най силен и животорящ. Той постепенно намалява до пладне, а след пладне започва отлив и най-силния отлив е при залез слънце.

Един час преди изгрев слънце — неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява енергията му и създава нов импулс за работа в тях.

Преди изгрев слънце лъчите, които се пречупват през атмосферата имат влияние повече върху мозъка

В време на изгрева — лъчите, които идват по права линия — имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А когато наближава към пладне (9—12) —лъчите имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. И затова лечебността на слънчевата енергия е различна.

През различните годишни времена слънчевите лъчи (енергии) имат и различно действие. Земята в началото на пролетта е най-много отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта слънчевите лъчи (енергии) действат най-лечебно. От 22 март нататък земята постепенно става положителна. И през лятото тя става много положителна — малко приема и лъчите й слабо действат ползотворно.

И тъй слънчевата енергия през 4-те годишни времена указва 4 вида влияния. Пролетта и лято представляват приливът на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив.

Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на земята, тогава и творческата дейност на земята се увеличаван затова имаме този силен растеж.

Най добрите месеци за обновяване с положителна енергия са от 22 март до 22 юни. На тая последната дата всяко растене спира растежа си.

Денят може да се раздели само на 4 периоди от 6 часа; от 12 часа полунощ до 6 ч. сутринта (до изгрев слънце) — това е пролет; от 6 ч. сутринта до 12 на обед — това е лято; от, 12 ч. на обед до 6 ч. вечер (до залез слънце) — това е есен: и от 6 ч. вечер до 12 ч полунощ — това е зима.

Слънчевата енергия слиза на земята като обширна струя опасва я от северния полюс към южния и се връща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че именно тая енергия е, която движи земята около дейната ос.

Когато растенията усетят, че тая оплодотворяваща енергия започва да се проявява и да приижда към земята - те напъпват, приготовляват се, а когато тя се усили, те се разлистват, разцъфтяват и завързват плод — като се стремят да съберат достатъчно енергия, необходима им за оползотворяване. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.

Затова именно, когато видим растенията да напъпват и цъфтят и в човешката душа се появява една вътрешна радост, че наближава денят на нашето освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване и обновяване на своите мисли, чувства, сили и пр.

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година препоръчително е да се ляга и да се става рано, да се посреща слънцето, за да приеме човек своя дял от него, (тъй както малките пчелички събират нектар от цвят на цвят през ранните сутринни часове.)

Винаги да бъдем в съгласие със законите на живата природа В тях се съхраняват истинските методи и закони за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, силни, здрави, щастливи и пр. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре с цялото си съществуване. Един от тези служители е слънцето.

Когато природата започва работата си, тогава трябва и ние да започнем нашата. Това е то Божественото, Великото в живота т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата, разумната, живата природа се проявява в живота, а не както измислените от хората всевъзможни системи и вярвания.

[Ани]

В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

(продължение от бр. 209)

Рило-родопският масив е най-високата планинска верига на Балканите. Тя е тясно свързана с Школата на Учителя, защото през време на двата летни месеци, юли и август, той отива в Рила със своите ученици и устройва там своя лагер.

Там учениците на Учителя придобиват много за своето духовно усъвършенстване и за физическото си обновяване. Местността, която Учителят е избрал за лагер, се нарича „Седемте езера.“ Това са редица красиви езера, разположени амфитеатрално всред рилските скали.

Обикновено Учителят с учениците заминават за Рила в края на м. юни, но тази година поради дъждовете, заминаването бе отложено за началото на юли. Това е голямо събитие за „Изгрева“ защото отиването на Рила е свързано с големи трудности и с цяла сложна организация. Преди всичко, на Рилските езера няма никакви удобства за живот Всички села и курорти се намират много по-низко от мястото, избрано от Учителя за негов лагер (то е на около 2400 м. височина). Пътят от лагера до низината е дълъг и стръмен. Всички продукти и други необходими неща се превозват на коне.

От „Изгрева“ заминават няколко групи с автомобили, но първата група отива няколко дни по-рано и подготвя някои предварителни работи. Тази първа група трябва да се справя с големи трудности, но тя прави това с любов и самоотверженост, като братска услуга към другите. С автобусите се пътува до където е възможно, от там насетне се върви пеш, а палатките и другия багаж се пренасят на малки планински коне, които са свикнали да се изкачват по стръмнините И тука пак стана нещо, което ме много зачуди. Аз се реших да тръгна в този път сама, готова да понеса всички трудности за да мога да се запозная с този необикновен и интересен живот. Но изкачването в планините, продължаващо цял ден, изглежда би могло да сломи в човека всяка воля. Обаче, аз го понесох сравнително лесно, почти незабелязано, макар да не съм привикната към такова пътуване.

Учителят не проявяваше никакви признаци на умора. Той вървеше напред, заобиколен от група ученици и то толкова бързо, че изглеждаше като невъзможно за човек на неговите години. Той не носеше дори бастун в ръцете си, макар че пътя бе доста стръмен. Очарователни картини се разкриваха наоколо ни. Големи иглолистни гори и бързите планински реки, падащи с шум от скалите, извикваха моето възхищение. Аз никога още до тогава не бях виждала такава природа. Това беше особена, българска природа, величествена, живописна и ярка, която аз не можех да обхвани с един поглед. По пътя се правиха почивки на няколко места

Вечерта ний спряхме на една поляна, обкръжена от хубава борова гора, от едната страна на която течеше бърз планински поток. Учителят не искаше да отиваме по-далеч, защото пътят, който оставаше, бе най-стръмен, а ний бяхме вече закъснели. Мръкваше се вече. Ний прекарахме там една необикновена нощ на мократа трева, около грамаден огън, който от едната страна силно сгряваше тялото, докато от другата страна ни обхващаше силен студ. Въпреки това никой от присъстващите не се простуди. И тук правеха впечатление добротата и братските отношения между учениците на Учителя. Един от тях, когото аз никак не познавах, ми даде своята дреха, защото моето зимно палто беше в багажа, който закъсня и аз го получих късно. Там, на тази планинска равнина, когато стояхме до огъня, Учителят прочете моите тайни мисли, които аз не исках пред никого да изкажа и им даде видим отговор. Обхваната от силно учудване, аз не знаех какво да кажа. Такъв човек аз никога не бях виждала. Не можеше да има съмнение — той наистина знаеше това, което аз мислех.

Слабата утринна дрезгавина събуди нашия лагер. Всички станаха. Слънцето наближаваше да изгрее и Учителят отиде да посрещне неговите първи лъчи. Аз гледах как той стоеше на хълма — величествен, добър и спокоен и странно чувство обхвана моята душа. В този момент аз схванах, че това е един слънчев дух, същество, дошло от слънцето, не символически, а буквално, и че неговото идване на земята е свързано с очакваното идване на Христа. Всичко това проникна в моето съзнание интуитивно и аз не мога да изразя с думи величината на тази мисъл. Целият път до Рилските езера като че ли изразяваше символически духовно подигане. Преди всичко, на Изгрева, през време на обеда, аз. приех огненото кръщение (чрез слънчевите лъчи). Нощта аз прекарах в мократа трева на планинската поляна, а сутринта, когато тръгнахме на път, аз неочаквано паднах в ручея, подхлъзвайки се по тясното мостче. Това беше кръщение със земя и вода. Но най-тежкото изпитание ме чакаше занапред, на Рилските височини — това бе кръщението с въздух.

Пътят по нататък беше много труден. Той водеше през големи скали и скоро ний видяхме първото езеро, чисто и синьо, имащо продълговата форма. Бреговете му бяха залени с вода, но учениците бяха поставили камъни, по които можеше да се мине. И аз пак се учудвах на енергията и грижливостта на тези хора, защото тази работа съвсем не е била лесна. Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на скалата пред лагера, посрещайки ни с песента:

Напред да ходим смело

в чертозите безмълвни

на тайното познание

с живот и сила пълни.

Наоколо ни беше величествена и необикновена природа. Голи каменни скали, тук таме със снежни преспи па тях, a долу кристално чистото, спокойно малко езеро, второто езеро на седемострунната Рилска арфа. Наоколо само камъни и бързи планински потоци. В първия момент тази природа ми се показа гола и мрачна, но след няколко дни, когато аз разбрах нейната необикновена и тайнствена красота, целият пейзаж стана красив и пълен с живот. Нашите малки палатки, разхвърляни по бреговете на езерото, изглеждаха като ято гълъби. Освен мене, в нашата група имаше още десетина други гости, от Латвия, Литва и Полша, запознати с учението на Учителя и дошли в България специално за лагера на Рила. Нас, гостите, ни поведоха към група палатки, предназначени за нас. В палатките имаше легла от нарязана хвойна, върху които бяха поставени дюшеци напълнени със слама.

Последователите на Учителя проявяваха необикновено внимание и сърдечност към мене и другите гости. Такава грижливост аз не съм виждала на друго място. Всички тези хора, събрали се в името на една идея около Великия човек, който ги води към светлината, любовта, доброто и красотата, сияеха с духовна светлина и техните лица изразяваха доброта и топлина. Те като че ли си съперничеха в проявяването на благородни пориви, красиви чувства и служене на ближните. Чужди по народност, близки по душа, те проявяваха истинското братство.

(следва)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Витамини

След многобройните трудове, публикувани преди няколко години върху витамините, започваме да познаваме свойствата им; и днес знаем главната роля, която играят в развитието но младите хора, от една страна, и в превръщането на храните в организъма в асимилируеми вещества, от друга.

Въпреки това, ние се лишаваме от толкова необходимите витамини. Някога, когато витамините бяха непознати от физиолозите и лекарите, нашите прадеди не се лишаваха от тях. Инстинктът им е подсказвал храните, които са най-богати с витамини. Днес този инстинкт е загубен за нас. Защото употребяваме за ежедневната ни храна индустриални продукти, които са добре направени, с приятен вкус, но са изгубили изцяло, или отчасти своите витамини: такива са белият хляб, полираният ориз, пречистеното и обезмирисано масло и т. н.

Витамините са разделени малко изкуствено на пет главни групи: А, В, С, Д и Е.

Витамин А

Намира се главно в тлъстите вещества. Липсата му предизвиква разстройства в растенето у децата, а у възрастните — ксерофталмия (язва но конюнктивита с размекване на роговицата). Този витамин, като се нагрява, се разрушава от кислорода.

Не рафинираното маслинено масло съдържа големи количества витамини: обаче, хората отказват да купуват такова, защото го намират за много неприятно. За нещастие, рафинирането, като прави маслата по-леки и без вкус, ги лишава от витамините им.

Животните не фабрикуват сами своите витамини, а ги заемат от растителното царство. Кравето мляко от крави, хранени с трици и цвекло, не съдържа витамини: това е причина щото кравето мляко от скотовъдци около големите градове да е бедно откъм витамини. Превозването на мляко, поради раздрусване във влакове, камиони и каручки, благоприятства разрушително на витамин А чрез окисляване.

Колкото за яйцата, те съдържат витамини в достатъчно количество само ако кокошките са хранени с пресен и зелен фураж.

Витамин Б.

Витамин Б се съдържа най-вече зърната на житните храни, в млякото и зелените зеленчуци. Неговата липса е причина за неизвестни, твърде редки в нашата страна, болести: бери-бери и пелагра.

Витамин Б е изобилен в черния хляб; гражданите, обаче, предпочитат белия хляб. За да стане хлябът бял, трябва да се премахнат триците, а те именно съдържат твърде много хранителни вещества: минерални соли, белтъчни вещества, тлъстини и витамини.

Също е и с оризът. Употребява се полиран ориз. т. е. освободени от обвивната ципа, която съдържа витамини, соли и тлъстини. Даже индийците употребяват този бял ориз, и понеже тяхната храна се състои почти изключително от ориз, те често боледуват от бери бери. Неполираният ориз има вкус на лешник и приятна миризма, обаче, за нещастие, щом постои в хамбара, придобива гранива миризма.

Витамин С

Съдържа се в растенията и пресните плодове. Липсата му причинява скорбут. Този витамин се разрушава рядко; само ако средата стане алкална и се нагрява, може да изчезне. Поради това. не бива да се поставя бикарбоната сода, когато варим зелени зеленчуци. Твърде много този витамин се съдържа в лимоните.

Витамин Д

Липсата на витамин Д причинява рахитизъм. Този витамин се намира в изобилие в кравето масло, кокосовите орехи и в зелените части на растенията. Разрушава се, ако растенията се варят и запазват на тъмно, поради което добре е да се поставят на слънце.

Витамините са първостепенни лекарства срещу много болести. Трябва да се стараем да консумираме колкото е възможно повече и да не ги отстраняваме систематично от обикновените ни храни, както се прави по настоящем.

из в. „Здрава раса“

[Ани]

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

Пред мен достигнал е твоя слънчев лъч, о, пролет лъчезарна. Твоя ден е лек и тъй непостоянен, ту нежен, ту плачевен и мрачен, но тъй непорочен и чист. Златната твоя светлина танцува по дърветата и със своята омайна целувка събужда заспалите листи и цветя. Бели облаци плават бавно по небето и твоето дихание оставя прохлада по моето чело. Когато ти се усмихнеш и широко разкриеш гръд, бяло сияние и благост се изливат от небето и разноцветните багри на утринната светлина каква наслада даруват на моето тяло. С един замах ти наруши леденото зимно мълчание и с чуруликането на твоите птици смути горския покой. Краски, песни и благоухания се леят като безкрайни водопади в изобилието на радостта. Земята разтвори обятия и жадно поглъща топлите лъчи и нежните напоителни капки на твоята роса — нейния живот. Този живот, тоя тъй сладък и хубав живот, кои то безспирно се люшка като кораб всред океана — в приливи и отливи.

Тоя същия живот, който през праха на земята се промъква в тъй многото стебла на тревите и шумно прилива в цветята и листата. От докосването на тоя живот тялото ни става лъчезарно, гордост облива душата ни и стремеж безспирен обхваща духът, стремеж, който ничия сила не може спре.

Тържество велико загръща цялото небе. Въздуха трепти в божествен звук, и ние виждаме, че векове минават в това и че и ние като тебе, о, пролет — всемогъща царице, ту се скриваме, ту се откриваме.

Мария

[Ани]

ЗА КНИГАТА „ПРОБЛЕМИТЕ НА ХРАНЕНЕТО“

Настоящата книга се издава по желанието на много приятели, които са чули сказките ми за проблемата на храненето и са чели и таблицата за храните, печатана по-рано от нас, и които искат да се изнесе нещо по-пълно за храненето във връзка с новите научни и духовни разбирания за един по-разумен живот.

Затова ние се отнесохме в поканата във в. „Братство" с молба, които желаят да я получат, нека съобщят имената си в редакцията, за да се поместят и в самата книжка, защото вземат участие — и морално и материално за напечатването й.

Така става и една пряка и приятна връзка между авторът и читателите. Истинския автор, обаче, е Бог, ние сме оръдия на добрите неща.

Затова ние искрено благодарим на всички, които вземат участие за напечатване то й!

Ще молим да се прочита книжката внимателно и всеки, който намери и най-малкото разумно нещо и го приложи, да се радва! Ако пък му харесва, нека я дава и на други да я четат.

Зъболекар М. Стоицев

[Ани]

Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането - испанка

Госпожица Ирис Фарцади, млада унгарка, неотдавна заболяла тежко. Тя лежала дълго в безсъзнание, а когато се пробудила, тя се чувствала вече като съвсем друга личност. До тогава била унгарка, а се пробудила като испанка. Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и искала да види своя мъж и четиринадесетте си деца.

Най добрите специалисти по медицинските въпроси, които се заели да проучат този случай, твърдят, че тук не може да се предполага каквато и да бито измама.

При това, тя не била в състояние да обясни причините на своята промяна.

Наскоро се случило нещо необикновено с г-ца Ирис Фарцади, която тъй неочаквано се превърнала в испанската селянка Луция Алоарес де Салвио.

Присъствайки в едно Будапещенско кино, когато там давали филм от войната в Испания, внезапно тази девойка започнала с ужас да вика за помощ на испански език:

„Господи, цялата ми къща е в развалини! Пабло, сине мой! Где си, мой Пабло? . . . Убиха те, мой Пабло!“

Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители.

из в. „Политика“

В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло.

В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания. Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло.

Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други.

Ел. Кидалова

[Ани]

ХРОНИКА

Вегетарианското етично Д-во в Белград беше поканило П. Г. Пампоров да държи редица сказки. Досега са държани върху вегетарианството цикъл сказки, а именно:

1) Основи на вегетарианството. 2) Етични и научни основания на вегетарианството. 3) История на вегетарианството (великите люде за безкръвно хранене). 4) Трезвеност, планинарство и вегетарианство.

В същото д-во е открит теоретически и практически курс върху науката за храненето и вегетарианската кухня — ръководен от П. Г. Пампоров. Същевременно започва цикъл сказки върху учението на Всемирното братство — в етичната секция на същото д во.

Исландия — Рейкявик

На 13 февруари повторно държах сказка за идейните движения в България, като обстойно се спрях на богомилството и бялото братство, а на екрана с другите картини показах накрая и лика на учителя Дънов, рисуван от Б. Георгиев. Навреме пристигнаха и книгите пратени от брат Боев, които раздадох, тук са във възторг от всичко чуто — салонът бе препълнен. Наскоро, по желание, ще потретя на същата тена.

Ив. X. Кр.

[Ани]

КНИЖНИНА

Тебе аз дарувам (Тайното учение на Тибет) от Аменхотеп IV. Египетски фараон, който царували от 1360— 1350 пр. Рожд. Хр. Цена 20 лв. Доставя редакция „Братство“.

Подзаглавието на книгата е: „Тайното учение на Тибет“. по право, би трябвало да бъде: „Тайното учение на Египет“. Омар I е изгорил богатата Александрийска библиотека, в която се пазили дълбоките знания на египетските учени и посветени, събирани в продължение на много векове. Но най-ценното от тая библиотека е било пренесено тайно от тогавашните посветени в Тибет. И ето в библиотеката на Далай Лама с намерена тази книга от фараон Аменхотеп, която сега се предлага на българските четци.

От съдържанието на книгата се вижда, че автора е посветен в тайното учение. И не е чудно той да е един от учениците на Бялото Братство, понеже се казва, че първото седалище на Бялото Братство е било в Египет. На това се дължи и нейната висока материална култура, която е резултат на още по-голяма такава духовна. Тя ни е оставила дълготрайни паметници, които времето и катаклизмите не са могли да заличат — пирамидите, сфинкса, мумиите и пр.

Ето няколко цитати:

„Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия; който не е правил зло няма причини да се бои.“

„Във всичките твои начинания, нека разсъдливата увереност въодушевява твоите усилия защото, ако се отчайваш в успеха, то не ще успееш.“

„Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.“

„Затова познай себе си, гордост на творението Му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж! Частица от Самия Бог е в теб! Затова помни своето достойнство и не дръзвай да низпадаш до зло и низост.“

„Че ти имаш душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини. Бъди смирен по дух и бъди благодарен за това. Не търси да я уловиш с чувствата си, но се старай да се съобщаваш с нея.“

Избрани книги за всички. Получи се в редакцията пълният илюстрован каталог на книгоиздателство Ст. Атанасов. съдържащи всички негови издания — стр. 112. Изпраща се безплатно при поискване от книгоиздателство Ст. Атанасови, ул. Н. Рилски 36 — София.