Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КУЛТУРА НА ПРОЛЕТТА

Никой от нас не се съмнява, че след зимата, колкото и тежка и сурова да е тя, ще настъпи пролет. Това е така, защото в умерения пояс всяка година редовно се завършва кръга на годишните времена, които зависят от едно постоянно отношение на земята към слънцето. Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос. Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората спокойно и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде. А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали.

И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина..

Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот.

Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие.

Един от признаците, както не веднъж е изтъквал Учителя, че тази велика космична сила вече действа на земята, е увеличаване на страданията у хората. И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта.

Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта.

Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА

Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение.

С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия.

Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става!

При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо.

Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него.

Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност.

Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря.

Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток.

Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето!

Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния!

Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен.

Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват.

Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир.

Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния.

И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя!

Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът!

Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха!

Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели?“

О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта!

Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание!

Те не знаят, че сте намерили съкровище, което е по ценно от много злато, от богатствата земни, че сте намерили царство, което не ще да има край и за което воювате и сте кандидати да придобиете!

Те не знаят защото са още в тъмнина и сива мъгла. Но вие сте вече синове на светлината и ваша е радостта, благодарността и благоговението пред идването на Новото, Великото и Красивото!

Ваше е просветлението и просвещението в Любовта, Мъдростта и Истината!

Пригответе се за празника, припомнете си за силата и Благото на Любовта, разтворете душите си за нейните дарове, посрещнете Пролетта!

Дим. Станев

______________________________

Слънцето е проводникът, чрез който се излива Божията Любов на земята. Да се свържем — физически и духовно — с него, това значи да се свържем с Бога.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пак иде

Пак иде приказката пролет

Във чудна, светла колесница.

Със много цветни пак звънчета

И с нова песен и надежди.

*

И тихичко звъни н були ,

И пъпки, семена и гранки, .

И с любящ поглед нежно милва

Ливади, ниви и градини.

*

Навсякъде копнеж събужда

Навсякъде живот разлива,

Към слънце, красота н радост

И пак възражда зейна младост.

*

Да грейне чакам друга пролет

Макар да иде с бавни стъпки

И да залей земята с песен

Светът каквато не е слушал!

S.

Радост

Всеки ден аз търся и намирам

Нови извори, от гдето пия,

И разнасям свежото дихание

На младенческата радост, че живея!

Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен!

*

Днес в зори душата ми погали

Син, дълбок лазур и в мене

Пламна тихо детската ми вяра

Във великата разумност безначална!

*

После пратеник от небесата

Ме целуна чисто с кротост

И поръси щедро златни капки

От живот красив, обилен.

Боже! само радост грей в душата!

*

И събудената младост видях —

Трепна в цъфналите пъпки,

Чух и пролетната нежна песен

На завърнала се птичка.

Боже! туй е нейната молитва,

А за мене извор е на радост, чиста радост!

S.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА

Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък. Идва да запали угасналите факли всред хаоса на студа. Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага.

Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа. Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце.

Тя е на планината и всред полските цветя, пръска багрите си в чиста пролетна роса. И очите гледат как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни. Нежната и топла целувка събужда чувството на радост, щастие и очакване за подем.

Всички да отворим утринната врата и във висините на планината да съзерцаваме пролетната зора. Да подадем ръката си на Богинята, да ни отведе в градината но красотата — где безмълвно работят девите на пролетта.

Тогава с трепет ще посрещнем зората, на този златен ден; всички забравили злобата, ще слушаме химна на пролетта.

В. П.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Закон за контролиране

(из неделната беседа „Закон за контролиране“ – 19.12.1937 г.)

Цялата природа, както ние я виждаме, е една Божествена книга, която още не сме научили да четем. Благодарение на великите хора, които знаят този странен език, и ние се ползваме от тази книга. Те са оставили за нас преводна литература от тази книга, от която и ние се ползваме и с която се занимаваме. И следната култура ще бъде култура на човешкия ум, нито култура на човешкото сърце, но култура на човешката душа. Човешкият ум сега се намира в един преходен свят. Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце.

Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия.

Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, някой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: всяка мисъл, пусната в пространството, от когото и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да полудите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас да получите придобивките от него.

Често хората поставят своето щастие в зависимост от други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т. н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви дадат условия за щастието, но да ви направят щастливи, това по никой начин не може. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. За пример, на вас могат да ви донесат храна, богата, доброкачествена. Но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? — Това ще направите вие сами. Никой ме може да дъвче храната заради вас. И като учите, никой не може да учи заради вас. Каквото вие сами учите и разберете, това остава за вас. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, това е да спазва правилна обмяна между нещата.

Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава, човек първо трябва да взема. Като вземеш, ще дадеш навън . Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме пред вид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще се изгориш. Въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши.

Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Как става това? — Със своята мисъл, даже и светията може да повлияе на хората не само за добро, но и за зло. Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви пред царя и да му каже: Това, което си намислил да правиш, няма да те доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата ти ще изгубиш войната и след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост. Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете.

Та сега вие сте този цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: Нека прави каквото иска, нека си живее, както иска. Той не иска да каже на царя. Прави си оглушки, и царят прави големи глупости. И затова, като съдят царя, заедно с него съдят и светията. Сега, кой е вашият цар, и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво, надясно, то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? —  Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави.

От всички се изисква самовладеене, владеене на мислите. Мисълта е динамическа сила.

Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл.

В света има три вида мисли: Божествени мисли, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи.

Сега от всички се изисква самообладание на мисълта. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае, в дадения случай, какъв резултат може да произведе всека мисъл. Никога не пропущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всека отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действа като киселина — руши. Добрите мисли градят. Та въпроса не седи в това да не допускаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действа. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавайте. Тя е минала през хиляди умове, и през вашия ще мине.

Ние влизаме в противоречие, защото схващаме нещата отделно. Законът е — благото е благо за всички. Доброто е добро за всички. Вашето добро след време ще бъде. добро за всички Здравето е здраве за всички. Смъртта е смърт за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че тя е нещо зло за вас. Ако вие можете да разберете смисъла на сиромашия та, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание, също така носи известно благо за нас. Затова Писанието казва: Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро. Представете си, например, че вие гоните един човек да го убиете. В това време, вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, избягва и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двама ви Един ден, като оздравее крака ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастията на хората зависят от неразбиране на законите, които действат в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си. Не мисли лошо за приятеля си, не мисли лошо за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството.

Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко.

Онова, което се изисква от вас, то е да се заемете за своето самовъзпитание. Мнозина от вас сте нервни, не можете да търпите. Някой от вас има един съсед, не може да го търпи, казва: Да се махне този от тука. — Ако той се махне, друг ще дойде. Не искайте въшките да се махнат от света. Вие трябва да имате два гребена — един гъст и един рядък и с тях да ги хванете.

Казвам: съвременният живот на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли. Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното.

Често човек се проявява като неморален, без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, де до си или баба си, от четири поколения насам, една лоша наследствена черта, със с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тези закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното и в положителното. Запример, някой лош човек може да ти внуши мисълта да направиш на някого една пакост. И ти. както седиш, ставаш и отиваш да извършиш тази пакост. Защо, за какво, сам не знаеш. Ти вършиш това под влиянието на една чужда мисъл. За тази пакост, за този скандал, който си направил, ще те поставят в затвора за четири-пет години. А мисълта която си приел, не е твоя. Какво трябва да правите в такива случаи? Като получите една лоша мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл. Тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрала мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света.

Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Мислите, чувствата, които имате, това са вашите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова. По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре нещо в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владеят, контролират своята мисъл и нищо не казват. Като видят, че не вършиш добро, те само ти нашепват: Не прави така, не е добро това, което вършиш. Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.

И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре. Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя. Не! Търпи го.

Едно трябва да знаете: когато някой дойде и ви създаде една голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като ден и нощ. Ако спазвате този психологически закон, след всека скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и почваме да Го критикуваме. Вие казвате: Господ ни е забравил. Към другите е по-добър отколкото към нас. В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите, това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия виеш ум. Това е реалното, което не се изменя.

И тъй, владейте своите мисли. Бъдете господари на своите нисши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате.

12-та неделна беседа от Учителя.

държана на 19 декември 1937 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ел. Кидалова — Белград

(4)

В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Животът на Рилските езера е също така необикновен, както и цялата тази природа и всички тези хора. Рано сутрин, още по тъмно, ни будеше флейта, на която свираше тихо и нежно един ученик. Всички ставаха и отиваха на една височина, наречена „Молитвения връх“ гдето Учителят, след кратка молитва, а понякога и пеене, държеше своята беседа. Това утринно изкачване на този връх беше за мене едно от най-големите изпитания, които аз имах там. Пътят към върха беше толкова стръмен и толкова неудобен, че аз просто не знаях какво да правя. Освен това, на пътя до върха имаше три особени препятствия, които представляваха грамадни хлъзгави камъни, препречващи се точно пред малката пътечка, над пропастта. „Защо Учителят е избрал такова място за своите лекции?“ — си помислих аз в отчаяние, спирайки се първото утро и не бидейки в състояние да победя тия препятствия. Разбира се, после аз узнах, че това е за да се изпита силата на нашия дух. Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв. Но сам Учителят превъзхождаше всички. Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас. Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа.

Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане. Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля. Това е обяснението на факта, че Учителят е избрал именно това място за утринни молитви и лекции и че неговите ученици си съперничеха в изкачването по стръмните и непристъпни скали.

Чудно красив е изгревът, гледан от Молитвения връх. Там ний бяхме в самите облаци. Даже планинските орли летяха много по-низко от нашия лагер. Но тук от всички страни се издигаха могъщите скали на Рило-родопската планинска верига. При една обиколка, аз видех всички езера на „Седемострунната рилска арфа“. Всички тия езера са разположени почти паралелно едно над друго Те имат много интересни форми. Така например четвъртото езеро, наречено „Близнаци“, по формата си е подобно на двата бели дроба в човешкото тяло. Петото има формата на бъбрек и се нарича така. Шестото езеро, наречено „Сърце“ наистина напомня по своята форма човешкото сърце. Най-горното езеро е главата. На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система. Това са „Езерото на чистотата“ и „Езерото на съзерцанието“. Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно.

На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“

Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект.

След гимнастиката всички се разотиват, било по палатките, било по разходки из планината, а в това време дежурните братя и сестри приготовляват обеда, който е общ. Има изградена една каменна постройка, която служи за кухня и гдето обеда се приготовлява в два големи казана. Сутрин и вечер тук винаги има гореща вода за чай. Аз също дежурих веднъж. Заедно с другите дежурни, ний трябваше да очистим 100 кг. картофи за картофената супа, която Учителят много препоръчва. Настроението ни през време на работата ни беше отлично. През всичкото време на чистенето, ний пеехме.

Трябва да прибавя тука, че Учителят отдава голямо значение на музиката в създаването на новия живот. Хубавата, възвишената музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и съединява хората с духовния свят. Но в школата на Учителя понятието „музикалност“ има и друго значение— това е пълната вътрешна хармония и душевна мекота, а не само музиката като професия и като изкуство.

В една голяма палатка се намираше магазина на лагера, от гдето можеше да се вземе всичко което е необходимо. Продуктите се доставяха на коне. В лагера имаше също и баня, с топла и студена вода, направена в една палатка. Направена бе също и лодка, с която се носеше вода от чешмата стояща на другата страна на езерото, а през другото време служеше за разходки по езерото. На едно място в центъра на лагера имаше сандъче за намерените предмети. Тук се поставяше всичко, което някой е изгубил или забравил някъде и е било намерено от друг.

Едно от най-хубавите неща тук бяха вечерните събрания около огъня в центъра на лагера. Вечер, след запалването на огъня, всички се събираха там, насядали около него на дълги пейки и прекарваха така вечерта в песни и разговори. Често някой от братята и сестрите свиреха, четоха свои литературни произведения или разказваха нещо интересно. Аз забелязах, че в школата на Учителя има силен стремеж за развиване на вродените таланти и способности на учениците. Сам Учителят дава импулс към това. Освен към изкуствата, съществува голям интерес и към науката и към всички културни въпроси. Хората в това общество са от различни слоеве на народа, но всички са много любознателни и интелигентни. Когато аз бях на Рилските езера, там дойде, като гостенка, една французойка от Париж. Тя прочела една книга от Учи теля, печатана на френски език, заинтересувала се много от неговото учение и дошла тук да го изучи от близко. С голям интерес и въодушевление тя наблюдаваше живота на Рилските езера и остана много доволна от всичко.

Сега аз се прощавам, чрез тази си статия, с красивите Рилски езера. В планините аз закрепнах душевно и физически. Те носят здраве и сила за всички, а също така хубавите беседи на Учителя създават в нас морална устойчивост, полет на мисълта към високия идеал на чистотата и любовта.

Край.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДВЕТЕ СЕСТРИ

Едната бе достигнала замаха

вълшебно да твори.

Дворците й със мраморни колони

блестяха от искри.

*

О, майстор беше тя велик да вае

с безгрижна леснина.

Но там ни песен не потрепна,

ни лъч от топлина.

*

Твореше тя под ледното дихание

на вихри и мъгли.

Твореше тя по сипеите страшни

по шеметни скали.

*

И статуи извайваше красиви,

със царствени лица,

но в устните им нямаше усмивка,

че бяха без сърца.

*

В градините обширни н красиви

блестеше цвят до цвят,

без багрите разкошни на дъгата,

без нежен аромат.

*

С безсмъртие се хвалеше пред всички,

че нейните творби

от векове живеят те и никой

надминал ги не би.

*

Но че за туй сестра й отдалече,

и ето я на път

към ледните колони на дворците

самотни що стоят.

*

— Приветствам те — й каза тя с усмивка,

тук гений е творил.

Ръката ти е майсторка голяма

на чистия кристал.

*

Но най ми се харесват мен цветята,

какъв блестящ замах!

И приказност, и нежност и богатство

приветствам те за тях.

*

Не би ли ми ти дала да си нося

на долната земя?

— О, да — отвърна й сестрата поласкана

и гордо се засмя.

*

Но щом с ръка докоснат бе цветеца,

полъхна аромат

потрепнаха червените листенца

на дивно хубав цвят.

*

И тутакси се песничка проточи,

и шепот на крила.

На този цвят разтворен и ухаещ

бе кацнала пчела.

*

Царицата на леденото царство

в почуда и печал,

стоеше тук без трепет и усмивка

самата цвят-кристал.

*

Но в този миг пронизана тя беше

от две очи-лъчи.

Потрепна тя и сети чудна песен

в сърце й да звучи.

*

— Добре дошла, продума чак тогава

на своята сестра.

Добре дошла — едва сега познах те,

Добре, добре дошла!

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

(4)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

ГЛАВА IV.

Видението на Хермеса

(Видението на Хермеса се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщи под заглавие — Poimandres — дошли до нас чрез александрийската школа).

„Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс. Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството. И тогава му се открило, че същество, необятно по размер, без определена форма, го викало по име Кой си ти? — питал Хермес изплашен. — Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш? — Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога.

И незабавно Хермес се почувствал облят от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призива на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласа на светлината изпълнял Безконечността.

— Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти.

— Не, отговорил Хермес.

— Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят в който живеят обитателите на земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Живота. — Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? —То става затова — отговорил Озирис, защото Словото присъства в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово.

— Щом това е така — казал Хермес, — дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?

— Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо.

— Подигни очи и гледай — чул той гласа на Озириса,

И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияещи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той.

Този център бил опасан от млечния път. Във всека сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на СловотоСветлина. Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум. На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*)

— Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото — Светлина, единния Бог, който господства посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове?

— Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурн, щастливи, безгрижни, но не съзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.

— Могат ли душите да умират? — попитал Хермес.

— Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в  материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание. Ако в своята безудържна любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсва във вихъра на грубите елементи.

При тези думи на Озириса, Хермес затреперел, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия . . . Такава е — раздал се гласът на Озириса — съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по-високата сфера, която ги увлича в своето движение.

Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността да ги за непостижимо щастие. (но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1). Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, щото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе. и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете.

— Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове. Всяка се приближава към своя гений. Най-прекрасните обитават в областта на Слънцето. Най-мощните се изкачват до Сатурн. И само малцина се подигат до самаго Отца. ставайки сред съвършените сами съвършени, защото там, където всичко се свършва, всичко се вечно започва и всичките седем сфери възгласяват: „Мъдрост! Любов! Правосъдие! Красота! Слава! Знание! Безсмъртие!“

(следва)

___________________________________

*) Само по себе си се разбира, че тези божества другояче са наричани у египтяните. Но седемте космогонични божества съвпадат във всички митологии и по смисъл, и по атрибут. Техния общ корен е в древното езотерическо предание. Тъй като западното предание е възприело латинските имена, и аз запазвам тях за по-голяма яснота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РОДНА ПРОЛЕТ

Една нова и топла, изпълваща пролет

залива от всякъде, припламва и шепне.

Една чудна пролет - не както говорят

за ней във книгите. Ту запее, трепне

далече в просторите, а птица случайна

отнася ехото, ту в потока бликне

в горската песен за старите тайни.

*

Дървета и твари — до където стигне

всичко оживява със трепета свой.

Полазва по стволи, със кръвта се лее

тоз победен нежен пролетен порой!

С горските потоци планината пее;

цялото създанье прислушва тез химни

кат се превъзражда във нови одежди

и раззеленява гори, поля дивни !

*

Живот изобилен и скрити надежди

се вливат в сърцето човешко отново —

отново за борба и любов готово.

С. Момеков

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПЕСЕН НА МЛАДОСТТА

Гирлянди рози. Утро в лазур окъпано. И две ръце грижливо розите подреждат. Ах, дошла е пролет!

Музика! Цветя! Омая!

Очи, които лъхат прелест!

И песен, сладка птича песен в пролетта.

Да бъдеш млад! Да бъдеш силен! Да бъдеш вечно млад!

*

Утрото е също. И пролетта е пак. Едно след друго се менят, но пак се връщат.

Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!

*

Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост?

Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов?

Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!

Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост!“

Защото, в младостта се пее, младостта е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто.

Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!

*

Ето го върхът виши гордо чело. И стига небесата. Със звездите и с Боговете разговаря.

И що? Младежа попълзява нанагоре и скоро весело го поздравява.

А край ромонливото поточе тревите и цветята се усмихват кротко клатейки глава и приказчица му разказват, на него, на младежа!

И птичките за него пеят песен. Гората за него шумоли. Звездите, слънцето за него греят. За него са лазурите, простора, розовите багри на зората и дъгата със седемте си цветове!

За него, за младежа!

Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!

*

Чия е красотата, науката, доброто? Кой по цели часове над книгата седи, крои, кове доброто, бъднините. И що е то, което от ръцете на младежа ще се отърве?

Ах, те са злато! Те са златен чук? С тях твори доброто, красотата и светлия живот.

Да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш речно млад!

*

А кой на ранина с молитва и любов към Бога душата си отправя? И кой ще Го познае и кой ще Му слугува?

Не тоз ли, който има око за красотата, сърце за Любовта и златен чук в ръцете за доброто?

Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад!

Н.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

П. Г. Пампоров

СЛАВЯНСКА МИСЪЛ

В Белград от няколко години вече имаше кръжок „Славянска мисъл“, който от една година се оформи като цяло движение за културно сближение на славянството. Съществуват няколко секции, между които най-активна през зимния сезон беше художествената, под председателството на публицистката Катарина Хауг. Тя устрои три литературно-музикални вечери със сказки:

1. Славянството и полския месианизъм — П. Г. Пампоров.

2. За старото н новото славянство — Мир. Джоржевич.

3. Нашия живот в пословици — Кат. Хауг.

4. Славянската взаимност у Ян Колара — проф. Ал. Соловйов

Сказките бяха придружавани с музикални номера, главно песни чешки, полски, руски, български и югославски.

Отлично впечатление прави новия брой на „Наша земя“ — орган на Художествената секция при Д-вото. Най-интересни са статиите: Томаш Масарик, от Владислав Савич, бивш пълномощен министър във Вашингтон, който с отлично характеризирал великият славянин Масарика, с когото лично се е познавал. „Демокрацията почива на метафизичната еднаквост на безсмъртните души, за които свободата е право на съществуване“. Следва не по-малко интересна статия:

Епоха на славянството от Душан Грубич, който пише. че „епохата на славянството е вече настъпила, защото светските събития се нижат с главоломна бързина и с това ускоряват акцията на целокупното славянство за доброто и напредъка на цялото човечество.“ Славяните имат в душата си идеалът за истина, правда, свобода, братство и равноправност на всички люде и народи; етиката трябва да стане основа на политиката, а не лъжата и насилието.

„Старото и новото славянство“ — от Мир. Джоржевич, опит за идеология на новото славянство.

Отлична статия е също: „Духовните идеали на чехословашкия народ“ от Милан Марпанович, в която се проследяват идеите на Хус. Хелчицки, Коменски, чешките братя (потомци ма богомилите), Ян Колар, Палацки, Хавличек, Сметана и най-после Масарик, който е синтез на чешката борческа, духовна и практична природа.

„Българска селянка“ — от Ева Илкова, отлична характеристика на нашата селянка.

Обществото „Славянска мисъл“ живо се интересува за идеите на всемирното Братство.

Госп. Дж. Паункович. Владислав Савич, Душан Грубич и др., които са начело на славянското движение, са големи приятели на славянското сближение и духовно възраждане.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН

Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка.

Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие.

Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него:

— През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен.

Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно.

За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън.

Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал:

— Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари. Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен.

Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза:

— Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън.

Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител.

Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота.

Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза:

— Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира.

Мъдреца слушаше, а лицето му беше озарено от блага усмивка. Той гледаше младия мъж с пълни от обич очи. И му каза:

— Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе. Бъди благословен!

— Благодаря ти. мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек. Но бях нещастен. Тука изгубих всичко: лиших се от разкошният си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари. Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят.

И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю.

Мъдрецът каза:

— Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание.

Младият мъж отиде при хората. Отиде да запали и в техните сърца Свещеният огън. Отиде да им покаже пътя, който води към най-голямото богатство. — Любовта която е източник на най-голямото щастие и благо в живота.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...