Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 213 - год. X.

Севлиево, 17 април 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Музиката – Дим. Станев.

Иде пролет – да бъде вечна пролет. (стих.) – Н.

Пролет. (стих.) – С.

Двата пътя – Светослав.

Словото на Учителя. Имаше някой человек. (из неделната беседа – 26 декември 1937 г.)

Със силата на любовта. (стих.) – В. Недев.

Приятелю и братко мой. (стих.) – С. Я. Надсон, превел П. Г. Пампоров.

Друга пролет – Auroro

Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 211) – Влад Пашов

Из науката и живота. Един точно сбъднал се сън – д-р Ст.

Съобщения

Книжнина

 

[Ани]

МУЗИКАТА

Музиката ще спаси света

Музиката е израз на нещо велико и красиво, което се заражда в човешката душа. Музиката е светлинен лъч, който носи живот за човешката душа и ни свързва с един по-висок свят. Тя е най-възвишеното чувство до което душата на човека може да се издигне. Музиката носи хармония, тя настройва и ни потапя в една по висока, по-рядка среда, в която няма противоречия, в която няма борби. В нея всяко нещо е на мястото си. В бъдеще живота на земята ще се устрои музикално от великият диригент на света.

В миналото хората са били по-малко музикални отколкото сега. А и борбите и грубите прояви в живота са били повече и по-жестоки. За в бъдеще хората ще станат по-музикални. С това заедно ще намалеят борбите и ще се проявяват по-нежно, по-човешки.

Ако в днешната музика се допускат дисонанси като контраст, за да изпъкнат някои положения, в живата музика на бъдещето общество ще се изхвърлят всички дисонанси и ще останат само хармонията и мелодията, върху чиито закони се базира дори и днес живота на земята.

Музиката ще бъде един метод за превъзпитание. Затова Учителя казва: „Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в широк смисъл на думата.“

В славянството настъпва подем, възход към музикалността, една стъпка към хармонията. С голям интерес следят например от Америка развитието на музиката в славянските страни, слушат я с внимание и й предписват светло бъдеще, спасителна работа, която има да изиграе за напред.

Музиката е израз на нещо красиво и велико, на нещо възвишено и ново, както в самия човек, така и в целият свят. Достоевски навремето си каза: „Красотата ще спаси света.“ И ето днес става нещо подобно, нещо много по-велико.

Музиката е красота!

Светлината е красота!

Правата мисъл е красота!

Истината е красота!

Любовта, възвишеното чувство, благородната постъпка, свободата са красота! И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му.

Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали? От нас не се иска много, а само да отворим очите, умовете и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител.

[Ани]

Иде пролет – да бъде вечна пролет!

Иде пролет – да бъде вечна пролет

В градините, в полето и в леса

В душата и сърцето на човека

По цялата земя!

*

Да се стопи снегът, да си замине,

От юг да лъхне топлина!

И слънце да изгрее на небето,

В сърцето — Любовта!

*

Треви, цветя уханни с усмивка

Да бликнат вред по китната земя

Със сладост да наситят те окото,

Душата — с доброта!

*

И птичките вседен да веселят

В хор градините, горите,

По широките поля орача млад

Да пори в мир и радостно браздите

*

Да бъде пролет! Иде вечна пролет

В градините, в полето и в леса,

В душата и сърцето на човека

По цялата земя!

Н.

[Ани]

ПРОЛЕТ

Затихна смълчана и сетната буря,

Замина на север суровият мраз.

От юг веч повява зефира пролетен

Раздира небето и снежния пласт.

*

Под него тревите подават главите,

Цветята надничат едно по едно.

И слънцето мощно, красиво н топло

Приятелски сипе обилно злато.

*

А ручеи горски с песен поемат

Път дълъг, неравен из китни гори.

На тяхната песен ронлива приглася

И птичия хор от зори до зори.

*

Градините в цвят се обличат вълшебен

И диша омая и сладост навред.

Душите се пълнят обилно с радост

И литват с надежди в надзвезден полет.

С.

[Ани]

ДВАТА ПЪТЯ

„Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“

Христос

В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа.

Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна. Затова по нея се пътува бавно и трудно. По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр. . . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината.

Тя не е насипана с чакъл и пясък, нито изравнена с красиви гранитни блокчета — паваж. Не! Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините.

Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване.

От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали смисъл и изглеждат твърде парадоксални.

Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото! Тук вече те ще добият своя смисъл и съдържание.

Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в. Мусала или Монблан. Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак . . . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място. Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека. Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила. За него смисъла на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува. Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци. Те намират смисъл изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания. Те са добри гастрономи — обичат яденето, пиенето, наслоите и удоволствията — това е смисъла в живота им. В по-благородната им форма ще ги срещнете между хората на науката и изкуството. И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите. Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал!

Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител?

Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала.

Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта!

Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот.

Светослав

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Имаше някой человек

(из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.)

 „Имаме някой человек, на име Никодим,

началник юдейски“.

Ев. Йоанна 1, 3.

Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин, и го разпитвал върху някой важни въпроси. Учените хора страдат от много знания, а простите, невежите — от невежество. Значи, когато знанието не е употребено на място, то е една тежест! В какво седи истинското знание? Истинското знание седи в малките работи, в знанието на малките работи. Запример, като сте ходили на училище и сте се занимавали с числата, като сте дохождали до нулата, вие сте се запитвали какво нещо представя нулата. Нулата е нищо. Но въпреки това, казват, че Господ е създал света все от нули. Значи, Господ е създал света все от малки величини. Мнозина запитват: Как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата.

Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията.

Много хора страдат, понеже не знаят как да ядат. Не е лошо нещо яденето, но човек не трябва бързо да дъвче храната си. Човек се наяде бързо, казва, че яденето е било отлично, но после се оплаква, че коремът го заболял. Защо го боли коремът? Той е ял много бързо и не е дъвкал храната си добре.

Всеки човек, който не дъвче храната си добре, е прост човек, а който добре я дъвче, е учен човек. Всеки човек, когото коремът го боли, е прост, а онзи, кой то не страда от корем, е учен човек. Който страда от главоболие е прост човек, а когото глава никак не го боли, той е учен човек. Всеки който боледува е прост човек, а който никога не боледува, е учен човек. Който е здрав човек, той е учен. Това малко не ви допада. Но това са максими, които аз засягам, ние не можем да ги избегнем.

В какво седи злото в света? — В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най после работите ти остават недовършени. В какво седи доброто в света? — Във всяка завършена добре и разумно завършена работа.

Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи. Христос му казва: Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи. Той не може да разбере как може човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането. Tе казват: Човек трябва да се роди от дух и вода. Какво се разбира под думите дух и вода? Хората по това нищо не разбират и нищо не знаят, а учат другите на това, което и те сами не знаят.

Ако не започнеш от а, б, ти никога не можеш да се научиш да пишеш? Ако не знаеш азбуката, как ще пишеш? Ако не знаеш да изговаряш гласните и съгласните букви, как ще говориш? Езикът трябва да се упражнява.

Човек първо трябва да се научи да диша.

Дишането е процес на мислене. Ако правилно дишаш, ще почнеш и правилно да мислиш. За физическото поле дишането е упражнение за правилно мислене. За да стане мисълта на човека на физическото поле ясна, човек непременно трябва да се научи да диша правилно. Индусите имат един метод за правилно дишане. но хората на Запад, още не са се научили да дишат както трябва. Това зависи до известна степен от смяната на температурата, понеже те нямат още една температура.

Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва да умре. Това значи, ако житното зърно иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията И ако мъртвият иска да прави добро, той трябва непременно да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват , ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждаваш?“ И, наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата— нищо повече.

Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро. Вие имате известни възгледи, които ви спъват. Хвърлете ги настрана. Всяко нещо, което ви спъва в живота, изхвърлете го, турете го настрана. Ако има нещо, което те спъва в тялото, тури го настрана. Оставете тялото си, ума и сърцето си свободни. Защото

Бог се проявява само при свободните хора.

Той ще дойде с духа си и когато ви намери свободни, ще почне да действа. Законът е такъв. Когато житното зърно излезе от хамбара си и влезе в нивата, Бог веднага го намира и е на негово разположение със светлината си, с топлината си, с влагата си и започва да работи върху него. По този начин житното зърно постепенно се увеличава

Вие имате лоша представа за страданията, вследствие на което не искате да страдате. Вие трябва да си обясните страданията философски. Ако не искате да страдате, останете в хамбара. — Ние не искаме да спим. — Щом не искате да спите, ще отидете на нивата. — Ама страдания има там. — Ако искаш да правиш добро, ще приемеш страданията. Страданията са път в живота. Ти ще страдаш, докато влезеш в живота. Щом влезеш в живота, страданията ще престанат. Който не е разбрал още смисъла на живота, който Бог го е дал, той не е разбрал пълния живот.

Знание е нужно на хората. Истинското знание се отличава по това, че внася известна сила в човека. Но знание без вяра и без надежда не може. Вярата и надеждата са крилата на знанието. Животното и човекът в човека са двете крила, чрез които той може да се движи в света. Някой човек се възмущава как така да има животински работи в себе си. На земята без животни човек не може. Те са помощница на човека, те са неговите слуги- Следователно, в човека има една животинска душа, която е свързана с него. Тя живее в човешкото сърце и той трябва да я възпитава.

Има религиозни схващания, според които хората мислят, че са неспособни, не знаят как да живеят. Като стане религиозен, човек иска да умре, да отиде в другия свят. Същевременно той не иска да гледа дома си, жена си и децата си, не иска да ходи на служба. Това са особени религиозни хора. Обаче това е неразбрана религия. Като станеш религиозен човек, тогава именно, и науката и семейството, и жена ти, и децата ти, и службата ти ще се осмислят. Тогава човек ще цени всичко.

Често казвате: Да обичаме Господа, да обичаме Христа Съгласен съм с вас. Няма по-хубаво нещо от това, да обичаме Господа, да обичаме и Христа. Как ще обичате Господа от ваше гледище? Вие поставяте въпроса неправилно. В математиката имате четири действия. Вие не можете да събирате от там, дето не сте внасяли. Ти не можеш да извеждаш от там, гдето не си събирал. Ти не можеш да делиш там, дето не си умножавал . Вие трябва да разбирате този закон. Казвате, че трябва да давате.

За да дава, човек първо трябва да е събирал, да е придобил известни опитности.

Само при това положение човек може да опита Божията любов. Докато не си събрал никакви опитности. ти не можеш да опиташ Божията любов. Вие трябва да опитате Божията любов. За да разберете какво нещо е Божията любов, вижте първо какво правя т децата. Като стане от сън то веднага прегръща майка си. То иска да й каже: Мене Господ ме изпрати да ти дам любов. Като вземе в ръцете си това дете, майката веднага се зарадва, защото то й показва любовта на Бога. Който не знае това, той казва: Какво се занимава тази майка с това малко, глупаво същество? Не. той не разбира тази работа. Когато прегърне детето си, то започва да пише в ума, в сърцето и в душата й. Тогава тя казва: Господи, благодаря ти за това хубаво писъмце, което ми даде. Така разбира умната майка идването на детето в дока й, но глупавата майка казва: Господи, защо ми даде това дете, да ми създава толкова безпокойства? Та ако искате да знаете смисъла на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря на един дом, това са двете писма, които Бог праща в света. Та най първо ние сме длъжни да възприемем от Бога това, което Той ни изпраща. Първо трябва да дойде слънчевата светлина на земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът. Като възприемеш и складираш тази светлина в себе си, тогава ще възприемеш Божието благословение. Като възприемеш и топлината и влагата, тогава семето ще почне да расте нагоре. Сега вие гледате някой щастлив човек и не можете да се съберете в кожата си, че този човек е щастлив. Не, радвайте се на неговото щастие. Този човек, който е щастлив. който има жена. деца, той е възприел Божието благословение. Радвай се, че той е възприел това благословение. Щом той е възприел и твоят дом ще възприеме Божието благословение. Виждаш едно дърво, което расте. Радвай се, че то е възприело Божията любов. Това дърво расте от радост и дава своите плодове

Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодове от благодарност към Бога, че Той им дава блага, своите благословения. Като дават плодовете си, те казват: Ние сме възприели от Божиите блага в изобилие, вземете сега и вие от нас.

Та сега направете и вие това, което растенията направиха. Как ще го направите? Срещате един обезсърчен брат, който си е счупил крака. Макар и да не го познаваш, спри се при него и му кажи: Няма нищо, лесно ще се поправи крака ти. Срещаш един ученик или студент, който е пропаднал на изпит. Спри се и му кажи: Не се отчайвай, ти си способен ученик, лесно ще издържиш изпита си. Ти ще свършиш с отличие. Срещаш една млада мома. която е отчаяна, оставил я възлюбеният й. Кажи й: Не се бой, друг по-добър ще дойде. Този не е бил на мястото си. Другият, който ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър. Тъй щото, дето ходите, насърчавайте хората. Казвате: мене кой ще ме насърчи? — Като насърчавате хората, вие и себе си ще насърчите. Ще кажете: Каква полза от това? Кажи на човека доброто и не мисли. Ползата е голяма. Като кажеш на един човек, че ще оздравее, това е от полза за него. Като кажеш на някого, че ще се ожени, това е от полза за него. Като кажеш на градинаря, че плодовете му ще родят изобилно, това е от полза за него. Като родят дърветата му, той ще донесе и на тебе от своите плодове. Като кажеш на хиляди хора нещо добро и те ще ти донесат по нещо. Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо няма да излезе, кажи му: Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах.

Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена. Той казваше: Остави майка си. Ти сам ще се родиш. За да се роди сам, човек едновременно ще бъде и жена и мъж, няма да има нужда от майка и баща.

Тези са новите положения, които вие трябва да знаете. Защото вие се намирате в една епоха на матура. Ако не си готов, ще те върнат, ще те скъсат на общо основание. Когато някой се жени, това е една задача за него. Например, някой жена се ожени за лош мъж. Какво трябва да прави? Като заспи вечер тя трябва да отреже едно клонче от него и да го присади. Като стане сутрин, той ще се чуди как със станало това, че отдолу е трън, а отгоре е с благородна присадка. Така тя ще продължава, докато ней-после той се види коренно изменен. Той сам се чуди на станалото. Казва: Тази жена съвсем ме измени. Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание. Духът е този, който присажда нещата.

Научете да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека. Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав. Отрежи това клонче и го присади с щедрост. Малко си жесток. Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със снизходителност към тях.

Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат.

И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи? Хората и сега се готвят за война. И днес даже се бият. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро. В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това. Всичко ще се превърне за добро Но сега, докато стават нещата, е лошо. А после, че всичко ще бъде сто и едно на сто добро, в това няма никакво съмнение.

Сега аз ви съветвам да отидете при Христа, но не вечер, а денем Тогава вашият ум ще бъде светъл, вашето сърце ще бъде топло. Като отидете при Христа, каквото Той ви каже, приложете го. Той ще ви каже пак същото: „Ако се не родите от вода и от Дух, не можете да влезете в царството Божие.“ Но ако се редите отново от вода и от Дух, царството Божие ще бъде за вас.

Беседа от Учителя, държана

на 26 декември, 1937 год.

София — Изгрев

[Ани]

Със силата на Любовта

Кристален, Вечсн Извор на Живота

Звъни, услаждай моя път!

Централен!. Огън, — Слънце на слънцата,

Навред прониквай във светът!

*

Когато в мене обич се запали

О, колко близко съм до Теб!

Тогаз разпръскваш моите печали

Ти, Дух на целий миров ред!

*

Разбирам, Ти си в глъбините

На всички любещи души.

И всяка болка във лъчите

На Твоя пламък, се топи!

*

Когато с лъч любовен аз приветствам

Всемира дивен, многолик,

Тогаз във мене Твойта мощ усещам

О, мой Създателю Велик!

В. С. Недев

[Ани]

С. Я. Надсон

Приятелю и братко мой!

Приятелю, изнурений и страдающий брат,

Който и да си ти, не падай духом:

Нека неправда и зло пълновластно царят

Над умитата от сълзи земя.

Нека е разбит и поруган свещенний Идеал

И да се лее невинна кръв:

Вярвай, ще дойде време и ще погине Ваал,

*

И ще се върне на земята светлата Любов.

Не в търнов венец и не во вериги,

Не с кръст на прегъващи се нозе,

В света ще дойде тя в своята сила и слава

С яркий светилник на щастие в ръце.

И не ще има в света ни сълзи, ви вражди,

Ни роби, ни безкръстни гробове;

Ни нужди, безпросветни и гнетящи нужди,

Ни меч, ни позорни стълбове.

*

О братко мой! Не е мечта туй светло пришествие,

Не е само празна надежда една;

Погледни, злото твърде много гнети,

Нощта наоколо е твърде тъмна!

Светът ще се изнури от мъки, ще се потопи в кърви

Ще се изтощи във безумна борба,

И ще вдигне към Любовта, към беззаветната Любов.

Очи пълни със скръбна молба! . . .

Превел: П. Г. Пампоров

 

[Ани]

Друга пролет

Тя иде! Чуйте ехото на песента й! Светлина, мир и обич зарят нейния път. Пролет на Любовта. Трепти тая всеотдайна любов на брат към брата в дивна хармония през чудната арфа на проявения Бог — Слово. Кротичко милват душите ни топлите й звуци, възвестявайки нов, благ живот на земята, тая земя — арена на кървави борби и страдания.

Живот — пролет. Ония, в чиито сърца. Вселюбящият е написал своя закон, ще засияят като слънцето и всяка отрудена душа ще бъде милвана от тоя пролетен лъх.

Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди.

Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов.

Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие.

Скъпи братя и сестри!

Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим?

- Да!

Да станем тогава малките песъчинки за нейната спойка и градеж. А Вечният ще благослови тия песъчинки да извършат своята работа в целокупния живот.

Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за децата на светлината и на великата Любов.

Auroro

 

[Ани]

В. Пашов

(5)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

* * *

ГЛАВА V.

Четирите състояния на материята и енергията

Астрологията е език на посветените, тя е езика на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея.

Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна.

За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие. И цялата вселена в своята целокупност е проява на тези четири принципи. Това също бих нарекъл, четири състояния на Битието, на Единната Първична Същина, която сама по себе си остава непознаваема. Това е тайнствената Първична причина, за която Хермес казва, че е недостъпна за обикновеното познание. На познанието се подават само вторичните причини, проявени в четирите състояния на Битието, за които споменахме. Ето дословно какво казва Хермес: „Ни една от нашите мисли — говори Хермес на своя ученик Асклепиос, не е в състояние да познае Бога, и никой език не е в състояние да Го определи. Това, което е безтелесно, невидимо и няма форма, не може да бъде възприето с нашите чувства; това, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на временното; следователно, Бог е неизразим. Наистина, Бог може да съобщи на няколко избранници методите да се подигнат над естествените неща, за да се приобщят към сиянието на неговото духовно съвършенство, но тези избранници не могат да намерят думи, с които биха могли да предадат на обикновен език безплътното видение, привеждащо ги в трепет. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на творчеството, които минават пред техните очи, като образци на космическия живот, но Първопричината остава неразкрита“

Херметичната наука и философия разграничават четири състояния на материята и енергията Първо — твърдата материя, като емблема на,която е въглерода. И затова средновековните алхимици като говорят за твърдата материя, наричат я въглерод или земя. В нея работят силите на жизнения етер. Второто състояние на материята е течното, наречено от алхимиците водород или вода. Във водата работят силите на тъй наречения химически етер. Всички химически процеси са зависими от него. Третото състояние на материята е газовото или въздухообразното, наречено от алхимиците азот, в което работят силите на светлинния етер. Четвъртото състояние на материята е тъй нареченото светлинно или огнено, известно като елемент огън. В това състояние на материята работят силите на топлинния етер. Тъй че, имаме четири състояния на материята, известни в херметичната. наука под следните названия: земя — твърдата материя; вода — течната материя; въздух — газовото състояние на материята и огън — светлинното и топлинно състояние на материята. С тези четири състояния на материята са свързани четири вида етерни сили, известни под следните названия: жизнен етер, химически етер, светлинен етер и топлинен етер. Има генетическа връзка между четирите състояния на материята и енергията, което ни показва на появата на известна материя и енергия в процеса на космическото развитие.

С тези четири състояния на материята и енергията са свързани в различните области на Битието ред разумни същества, които стоят зад всички процеси в природата, като си служат с четирите състояния на материята и енергията като с агенти за проява. В най-нисшия план на Битието — физическия, тези четири състояния на материята и енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и от където те вземат субстанцията за своята проява.

Наричат ги още духове на елементите, със следните имена: Саламандри или духове на огъня, ундина — духове на водата, силфи — духове на въздуха и гноми — духове на земята.

В по-висшите сфери на Битието те са свързани с различните чинове на ангелската йерархия. Ето какво каза Агрипа в своята „Философия на окултизма“ по този въпрос: „Тези четири елементи са не само във всички неща тук долу, но също и в небесното пространство, в звездите, в духовете, в ангелите и в Бога самия, който е творец и създател на всички неща.“ Но в различните звезди и йерархии от същества те се намират в различни отношения и в различно поле на проява. От това зависи и тяхното влияние върху развоя на земния живот. И според това, кой елемент доминира в дадени небесни тела, определяме ги като огнени, въздушни, водни и земни. Също така и между съзвездията у едни преобладава елемента на огъня, у други — въздуха, водата или земята.

Според херметичната философия всяка енергия има свои специфични свойства, има свое специфично движение, което вече определя и характера, и структурата на формите, които строи. Защото енергиите сами по себе си са посредници, чрез които се предават импулсите, които идат от един разумен център. И в зависимост от вътрешното съдържание на импулса, в зависимост от онази мисъл, която е вложена в него, от там и от задачата която му е дадена, е и формата и характера на движение на дадена енергия А тази характерност на движението на дадена енергия определя и структурата на формата, която създава. Защо то всяка форма е външен израз на силите, които стоят зад нея. И онзи който разбира този закон, като види известна форма, знае каква сила, каква енергия, стои зад нея, знае тази форма на какъв импулс е резултат.

Според научните изследвания на д-р G. Wachsmuth изложени в неговото капитално съчинение: Le monde etherique (етерният свят), различните етерни сили се отличават със свойствен само на тях присъщ ритъм. Той казва: „формиращата тенденция в етера на топлината е сферата. Когато топлинния етер действа в материята той се стреми да създава сфери. Когато действа светлинния етер, той на свой ред се стреми да създава триъгълни фигури. Химическия етер се стреми към създаване на полукръгове. А жизненият етер създава квадратни форми.“ И според Г. Ваксмут и формата на клетките в различните организми и по специално в кръвта на различните организми е в зависимост от преобладаването на този или онзи род етерни сили.

Също така и външните форми на телата, респективно външните форми на човешкото тяло и на човешкото лице се обуславят от проявата на този или онзи етер.

(следва)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Един точно сбъднал се сън

Предстоеше до бъде опериран за апандисит войникът И. С., заедно с още двама свои другари. Той имал всичко две атаки, не много силни, без повръщане, без бурни явления. От тях последното атака било 30 дни преди операцията. След нея не е имал никакви болки, макар че е работил и се хранил с обикновена храна.

В деня срещу операцията, И. С. заяви пред другарите си и пред персонала на болницата:

— Сънувах. че моят апандисит е бил гноен и че съм излязъл 12 дни след другарите си.

Въпреки нашето невярване, че има гноен апандисит, първата част от съня му се сбъдна същия ден пред очите ни: апендиксът беше къс, дебел, колкото палец. синьо-червен, без сраствания наоколо, пълен с рядка, жълта гной — цяла кафена чашка. Само една капка от нея, ако бе попаднала в корема, би предизвикала перитонит и смърт.

Но никой не хвана вяра, че и втората част от съня му ще се сбъдне.

Операцията протече идеално гладко, оперираното място се заши двойно, покри се с остатъка от дръжката на апендикса, за сигурност всичко се изми с физиологически разтвор. Направи се пълно затваряне на коремните стени и можеше да се очаква оздравяване заедно с останалите двама оперирани. — Колкото се отнася до дванадесетте дни, съжаляваме, казвахме ние, но, сънят ще излъже!

И наистина, състоянието след операцията беше идеално добро — по добро от това на останалите: мек корем, отличен пулс.

Точно на осмия ден се извадиха скобите и на тримата. — Всички бяха идеално зараствали. Бяха представени пред комисия и тримата за отпуска.

— Е, излъга сънят — ама няма нищо — толкова по-добре, казваше си сам И. С.

Но ето непредвиден инцидент на единия край на заздравелия ръбец се яви зачервяване, оток, леки болки.

— Конец е, рекохме си.

Така излезе.

Другарите се изписаха И. С. остана да се лекува. Излязоха два малки конеца, отвори се цели два сантиметра дълбочина в раната.

— Пак ще излъже сънят, казвахме ние на И. С., тая отворена рана ще иска най-малко 3 седмици.

Но течението от раната изведнъж спря. Зачервяването изчезна. Ръбовете из дълбочината се запълниха. Раната заздравя само за още 3-4 дни.

— Е днес са точно 12 дни след изписването на другарите, рече И. С., като се усмихваше.

— И точно затова не можем да те изпишем, се шегувахме ние. Защото комисията заседава утре, ще ти се даде отпуската и чек в други ден, т. е. на четиринадесетия ден, ще те изпишем. Пак — не е далече! Грешка от два дни насън, то е все едно, че се е сбъднело напълно!

В тая минута влезе писарят на болницата да пита дали има болни за представяне на комисия за другия ден.

— Ето, войникът И. С. е за комисия, казваме ние и болните, които слушаха разговора за съня и го знаеха вече отдавна, се засмяха.

— Но на него отпуската е вече разрешена от миналата комисия, каза писарят из зад очилата си. Членовете на комисията уредиха отпуската, макар той и да остана да се лекува.

— Тогава — тогава нямаме причини да те задържаме, казахме ние на И. С. Значи, днес е точно дванадесетия ден след излизането на другарите ти.

Календарът потвърди думите му: другарите му бяха изписани на 25 февруари, а И. С. беше изписан на 8 март — точно 12 дни по-късно.

Д-р Ст.

[Ани]

СЪОБЩЕНИЯ

За „Проблемата на храненето“ . Книгата „Проблемата на храненето“ е под печат и наскоро ще излезе. Съобщаваме това за знание, понеже някои мислят, че е отпечатана.

За руския брой. Тези приятели, които желаят да раздадат на свои познати руснаци от бр. 212 на в. Братство, който излезе в по-голямата си част с руски текст, да ни съобщят колко екземпляри им са нужни, ще им изпратим безплатно. Същото се отнася и до нашите приятели и абонати зад граница

За каталога. Тези приятели, които искат да разпадат на свои познати каталози на книгите, които разпространява в. Братство, да се обадят като съобщях колко екземпляра да им изпратим.

[Ани]

КНИЖНИНА

Земята ще се изпълни със знание

Peteris Donovs

Zeme piepildisies ar zināšanām . . . преведа - Amalija Veilands, Riga 1938

Току що е излязла горната книга но латвийски в разкошно издание, с портрета на Учителя (от Борис Георгиев), съдържаща в превод шест беседи под общо заглавие: Земята ще се изпълни със знание.

Названията на другите беседи са: Зазоряване, Идат дни, Денят Господен, Ще хвърля мрежата, Ела след мене!

Едно след друго се явяват преводи на беседите на Учителя на английски, френски, немски, руски,есперанто, испански, италиански,сръбски, хърватски, латвийски, естонски, полски и пр. Много чужденци, не само славяни, но и латвийци, естонци. унгарци, французи, немци, учат български за да могат да четат беседите на учителя в оригинал. Разбират ли добре българите великата привилегия, която небето им е дало? Ще бъдат ли дотолкова разумни да оползотворят великото съкровище от светлина, сила и живот, което се крие в беседите на Учителя на Всемирното Братство, този величествен и жив синтез на Любовта и Мъдростта? Нека се надяваме, нека вярваме и нека работим. Тези, които са се пробудили вече за новия живот, и виждат. че сградата на старата цивилизация гори и ще се сгромоляса („хотелът гори!“) нека зоват спящите и нека се спасяват. Чака ни велика, славна, освободителна за нас и нашите братя работа! Сега е времето да посветим всичките си сили, материални и духовни и всичките си средства в служене на Царството Божие и Неговата Правда. Сега е време! Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито минута! Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща. Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще!

Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за царството на светлината, свободата и щастието. Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено.

Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни. благодарение на които той се е запазил от двойното робство цели 700 години! Живописни носии, разнообразни народни игри, които очевидно имат древно арийски произход и са свързани с култът на Слънцето, а особено празникът на лятното слънцестояние (24 юни) сведочат, че в този народ се крият големи духовни сили; може би затова той е така отзивчив към най-новите духовни движения и особено към идеите на Всемирното Братство. Още преди 7 години аз си спомням с какъв интерес се слушаха сказките за България и за Бялото Братство във всички кръгове на този млад, енергичен и свободолюбив народ, който за 20 год. е направил невероятен напредък в социално и просветно отношение. Латвия е една от трите Балтийски държавици, с близо 2 мил. жители, столица Рига. Почти целият народ изповяда евангелизма. Начело на управлението е Улманис, вожд на земеделската партия. В Рига има голяма и силна група от приятели и ученици на Учителя.

П. Г. Пампоров