Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕТО ЛЕКУВА

Слънцето лекува всички болести! То е най-великият лекар. То е лекарят на лекарите. И един лекар е толкова по-добър и способен колкото по-близо са неговите, методи за лекуване до тия на слънцето. Слънцето не държи болест в човека. То я изпъжда, унищожава. Затова сега, през лятото отворете широко прозорците, дигнете тежките и дебели завеси на стаите си, за да проникнат неговите лъчи във всеки кът, за да дезинфекцират жилищата! Излезте вън на открито, излагайте се на слънчевите лъчи за да се закали тялото, да се ободрят и обновят клетките! Излизай рано на открито, дишай дълбоко чист въздух.

Който се крие от слънцето и седи винаги на сянка, който не отваря прозорците си и не пуска слънчев лъч да проникне в стаята му, лекар няма да излиза от нея. Той винаги ще боледува. Който ходи по слънце и чист въздух и прави дълбоки вдишки, който държи широко отворени прозорците си и слънчевите лъчи осветяват стаята му, той с лекар почти не се среща.

Истински лекар, приятел на болните, е онзи, който праща пациентите си на слънце и чист въздух.

Днес вече се прилага широко в някои страни и у нас хелиотерапия (лекуване със светлина) и закаляват здравето си с леки гимнастически упражнения на открито, правейки въздушни и слънчеви бани.

Човек има нужда прави въздушни бани не само външно, но и вътрешно. Затова той трябва да се запознае с дълбокото и ритмично дишане.

Човек има нужда да прави също не само външни слънчеви бани, но и вътрешни. Затова той трябва да възприема само прави и светли мисли и да го вълнувате велики дела и подвизи!

Дайте слънце и на душата си!

До сега тя е тънала в мрак и сянка, затова, се е изродила и недоразвила.

Най-полезни са баните и разходките на слънце, когато сме оптимистично настроени и ни занимават велики идеали, благородни пориви.

__________________________________

Безгранична е щедростта на природата. Неизчерпаем е изворът на живота. Всеки може да черпи с пълни шепи сила, живот, любов и радост. И затова не е нужно нищо друго, освен разумност. Да използваме енергията на слънцето, за да станем здрави, силни, богати, щастливи!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА

Всичко, което се движи и расте, е израз на светлината, всичко е слънце. Всичко се проявява под пулса, под тласъка на слънчевата енергия. Земята се движи под действието и тласъка на неговата сила.

Когато то е далеч от нас, всичко е в застой и почивка. Птичките не пеят — няма ги, цветята не цъфтят — спят. Но щом приближи то своят лик, всичко оживява, всичко се раздвижва и радост и благодарност изпълват душата ни. Напущат ни недъзите, изчезват болестите. Явяват се светли мисли, идва бодрост и желание за работа и учение.

Живота е под един закон на ритмус, на импулс, който ни тласка към растеж и развитие. Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца.

Всичко е слънце! Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа. И дрехата ни е изтъкана от нежните вибри на неговата светлина, а душата ни, — същинският човек, е отломък, искра от великият Дух. Като частица от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи. А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното.

Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота.

И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени. Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели. Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа.

Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи.

Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната.

Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него.

Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме. Когато видим и почувстваме в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ

Изобилна с блага е природата, изобилен с добрини е животът. Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва. Защото живота е пълен с блага и добрини, но се ползва от тях само умният, който разбира и който има един по друг стремеж, който има висок идеал и търси истината. А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце. Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища.

Светлина, слънце, чист въздух ни предлага природата. А това носи радост и светлина в душата. За всички тя е приготвила чиста светлинна храна, пълна с жизненост — плодове, зърна, зеленчуци. Това е най естествената храна на човека и най-близка до първообраза на светлината, защото расте, вирее и зрее под нейните лъчи. А неразумният не се задоволява с това. Той търси кръвна храна и се храни с трупове. За питие употребява не чиста вода, а вино и ракия и често ще го видиш с цигара в уста и от носа му да излизат кълба дим. Като че ли природата го е създала да му служи за комин. Не, тя го е създала да се диша чист въздух през него.

Освен физическата храна, която човек употребява, той се нуждае още и от слънце, чист въздух, вятър. Само физическата храна за него е недостатъчна, крайно недостатъчна. И ако той по една или друга причина е лишен от слънчева светлина и лъчи, от чист въздух, от полъхваме то на вятъра, той е изложен на израждане, на загиване.

Това е по отношение на външният, на физическият живот на човека. Но човек има и вътрешен душевен живот. Той е вярно копие на великия живот в целия Космос. И в себе си носи частица от Цялото, носи душа и дух, които оживяват тялото му. Някои отричат това, но те са заблудени и отричат истинският човек в себе си.

Човек лишен от вътрешното слънце също се изражда. Лишен от идеал, от възвишен стремеж, той остава в тъмнина, без въздух, задушава се и изчезва. Такъв човек не съществува за истинският живот. Колко жалко същество е той! Носи хляб и вода в себе си, а гладен и жаден ходи. Носи ги на гърба си, а не знае и ги отрича.

Какво се иска! — повече разумност и проницателност за да се разбере истината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В МАЙСКО УТРО

В ранно майско утро звуци ме опиват —

Весел птичи хор с химни предвещава

Дневния светлик и силата му жива —

Божията слънчева прослава.

*

Кой не се е вслушвал а таз звънлива песен?

Кой ли ратник, жаден за наслада чиста,

В този ранен час, във възторг унесен

Не се е прониквал от обич лъчиста ?

*

О, зная, тази светла обич със крила дарява

Душите, в които щедро тя се лей.

Нека тази обич всекиго да сгрява,

Нека всяка скръб в света да разпилей!

В. С. Недев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТРАГИЗМЪТ НА НАШАТА ЕПОХА

Нашата епоха има сподавено сърце. Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният интелигент се бои от проявите на едно спонтанно, макар и притиснато усещане, което той счита за отживял романтизъм. С отбягването от тоя романтизъм много хора искат да оправдаят своите егоистични чувства, като си присвояват качеството на студени, положителни и делови човеци.

Една голяма част от хората на нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки в огромния колос. И колко са чужди един на друг, тия хора под „общ покрив“. Каква бездна от студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и шестият етаж, и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичният инстинкт към общият организъм, като вместо него, са оставени да дирижират отблъскващите се една от друга съобразителности, родени от егоистичният напън на уморените мозъци.

Улицата е море от черни движещи се същества, връзката между които постоянно отпада за да се замени с една болезнена враждебност и отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на влага, всеки бърза на някъде. „Много съм зает това е най-популярното в наши дни. Всеки гони нещо. Не му стига времето. Обхванат от страшната сила на скоростта, гледа да свърши много, макар и повърхностно подхванати неща. Животът е разкъсан на часове, минути и секунди. Тия сиви студени късчета от времето са маркирани с етикетчета. Всяко едно е предназначено за нещо и пропускането му е причина за гняв, нерви и ужас. Няма спокойно творчество. Много са малко ония, които се залавят на някое спокойно и голямо дело, за чието осъществяване се иска потъване в тишината на широка размисъл. Сега трудно се намират такива, които биха могли да отделят пет, десет или двадесет години за някакъв труд. Такъв човек, сякаш, не е от своето време. Той не би могъл да устои. Ревът на фабричните свирки ще го стресне, клаксонът на автомобила ще го убоде като с игла, бръмченето на мотора и писъка на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове като демони ще му шепнат: бързай, бързай!

Понякога се случва да сложим глава с някакво доволство и малка блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка за това, но когато потънем дълбоко в себе си, откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени катадневни принципи,без огромни планове и излъчва от себе си простата и велика виталност, чистите и непокварени трепети на едно ценно сърце. Спомена за тия две простодушни зеници, е като едно далечно приветствие, долитнало от далечината на Всемира. Вечността ни е поздравила чрез тая тиха усмивка и ние сме вече щастливи. В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни. Самите ние не знаем колко са жадни душите ни за малко ласка.

Пътищата от човек до човек са трудни, трънливи, усеяни с вълчи ями и примки на ловци. Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване.

Какви са отношенията днес между мъже и жени? Жената е побягнала от своята свещена роля да бъде сърце в живота. Тя се държи по мъжки и счита това за стъпка към надмощието. Тя дебне, и с невидимите очи на своята проницателност, с която природата я е надарила за друго, проучва своите жертви, за да направи живота си по-удобен и по-лесен. В замяна на това, мъжът я наказва със своята враждебност и похотливост. Любовта, която получава с измама, е само залък на наслада, след която той става студен, равнодушен и горд. Днес всяка жена мисли, че трябва да отмъсти за своите излъгани сестри, и всеки мъж за своите онеправдани и измамени братя.

Век с потиснато сърце! Време с много наука и малко просвета. С много богатства и хиляди бедстващи. Времена с най-много учения, и най-много обезверени.

Р. Тагор казва следното:

„Изтокът със своите идеали, през течение на цели векове завардил в гърдите си свят липата на слънцето и мълчанието на звездите, може търпеливо да чака, докато Запада, с неговия стремителен бяг за постигане материални блага, не се спира. Европа, забързана, се движи навсякъде и хвърля презрителен поглед из вагонния прозорец на влака към жетваря, който събира ръжта в полето и следствие на грамадната скорост с която се движи, на нея се струва, че той едва се тътри като непрекъснато се отдалечава от него. Но всека скорост има свои предели. Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето. Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост. Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“

В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси. В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз.

Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава из под земята ще се събудят ония народи, които са най-много чакали и които най-много са страдали, и у които има най богати жизнени сокове. Само големите богати сърца ще могат да понесат огнените трепети на новото вре ме, само те ще могат да понесат огненото кръщение на една голяма обич. Една широка песен, тиха и тържествена, ще се понесе като вятърът над безкрайните полета, където са препускали в надпревара отчаянието и въздишките на толкова милиони човешки същества, през толкова дълги мъчителни столетия.

Г. Томалевски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Да ми бъде ученик

(из неделната беседа „Да ми бъде ученик“ – 20.II.1938 г.)

В човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито във всички, затова някой хора ценят, а някой не ценят. А всичко зависи от онази правилна цена, която ти даваш на един предмет или на някое живо същество. И в това седи науката. Запример, вие казвате: този човек е гениален. Но какво нещо е гениалността? Вие казвате, че един човек е талантлив или обикновен човек. Но какво е талантливият човек.

Гениалният човек с един завършен на хиляда процеси в миналото.

Аз деля гениалните хора на три категории, на три степени: първа степен, втора степен и трета степен. Първостепенни гениални хора са тези, които са ходили на слънцето и са се върнали. Второстепенни са, които чрез своите телескопи са видели слънцето. И третостепенни — които по доверие на първите и вторите, знаят нещо, което другите казват, вярват в авторитета. И талантливите хора са на три степени. Талантливият човек е ученик на гениалния. Има талантливи хора, които са само кандидати, други са вече слушатели, а трети са истински ученици на гениалните.

Грешката на днешните хора е там, че те имат криво мнение за самата природа. И между самите учени, които изследват природата, има гениални хора, които знаят какво нещо е природата. Ако говорят за слънцето, те са ходили там, видели са го, знаят какво има на слънцето. Те говорят за онова, което разбират, което са видели. Те са истинските учени хора. Други учени има, които отдалеч гледат, и трети, които говорят каквото чули от другите. Те казват: Аз съм чул от гениален човек. Това са третата степен учени, които на доверие приемат каквото отдалеч видели другите или каквото видели онези, които са ходили там.

И Учителите са на три степени. Има учители, които са били в Божествения свят. А има и такива които на доверие приемат. Всички са все учители. Три степени учители.

Христос казва: „Както ме е Отец научил, така и аз уча“.

Кога се е учил Христос от Отца? Искат да кажат, че Той се е учил в Индия или в Египет. Други казват, че в Юдея се учил. И там да се е учил е възможно. Но Христос се е учил много по рано, отколкото предполагат.

Че се е учил по-рано, се разбира от думите му:   „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят“.

Един от учените хора на израелския народ — Соломон — така пише в осмата глава на притчите, 31 стих: „И наслаждението ми беше с человеческите синове“. На кое място? Не на тая земя, която сега имаме, някъде другаде. Та и нашата земя няма да остане в туй положение. Понеже е предвидено, няма да се мине дълго време и нашата земя ще се измени. Тази старата земя ще си замине и ще дойде нова земя.

Вие искате да знаете какво нещо е човекът.

Човекът е едно същество, което няма никакво измерение.

Той не завзема никакво място в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение. Какво нещо е човек? Той не е пространствено нещо, не завзема никакво пространство, измерение няма, но се движи.

И по права линия, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията. Някой ще каже: как може да бъде това? За мене е проста работа. Ето как го обяснявам аз: Нима един грънчар, които трябва да направи едно гърне, сам той е гърне? Нима един художник, който може да направи една картина, той сам трябва да бъде книга и бои? Този художник е извън боите, извън хартията, рисува каквото иска. Следователно, човек е извън всички измерения. Той художник, който рисува в измеренията, но сам той е извън измеренията. Който не разбира, казва: как може да бъде извън измеренията? — Също така, както художникът може да бъде извън картината — той влага в нея само своята идея.

Музиката е един вид математика, която може да се приложи в живота. Ти не можеш да измениш своя живот, ако не разбираш математическото отношение на звуковете. Понеже всека една материя, молекула, атом, вие трябва да я моделирате с музика. Ти не можеш да моделираш тялото си без музика. Защото в музиката, когато човек става по-музикален, трептенията стават помощни, по-силни. Когато ставаш по-слаб, то е едно състояние, което не е музикално. Тия животни, които не са музикални, издават едва няколко звука. В тях животът е много тежък. Всички ония хора в света, които страдат, те не са музикални. Които не разбират, страдат. Които разбират, за тях страданията стават музикални. Следователно, музиката е един метод да впрегнем в работа тази неорганизирана материя, която на нас ни причинява страдания, понеже живее само за себе си. Вземете една вредна микроба. Тя влезе в тебе и живее само за себе си. Така се размножава, че със своите нечистотии може да те отрови. Един холерен бацил може за 24 часа да се умножи на 50 — 60 или 100 милиона и тогава хората се отравят. От нечистотия се отравят.

И лошите мисли действат така.

Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си.

Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ.

Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този свят. Лошите условия на живота как ще ги обърнете? Сега вие искате да пресъздадете света. Най-първо светът не може да се пресъздаде. Трябва да започнем оттам, отдето Бог е започнал. Не можеш да пресъздадеш света, ако не пресъздадеш мъжа и жената. Понеже една двойка трябва да има, която да създаде новия Адам и новата Ева.

Говорят за шестата раса. Шестата раса ще дойде от небето. Но знаете ли какво нещо е небето? Небето е в нас. Небето е нашата глава. Туй, което виждате отвън, то не е никакво небе. То е отражение. Светът е едно отражение на самите нас. Реалността е вътре в нас, а не отвън.

Питам: какво е нашето разбиране за живота? Ние, съвременните хора вършим всичко, защото ни плащат. Проповедникът говори, защото му плащат. Майката отглежда децата си, но и на нея плащат: тя мисли за детето си, че може да стане министър, виден, велик човек може да стане, та и тя ще се прослави най-после. Против туй плащане нямам нищо против. Право е, че трябва да се плати нещо. Но според мене, най-хубавата заплата е любовта. И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви? Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Понеже всички хора оперират с пари, според мене, дето са парите там е невежеството. Човек който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше; всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене. Картините на един художник, това са неговите деца.

Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат. Следователно, тия същества и техния свят се различават според техния ум. Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени улиците чисти. Ако идете в някой източен град, ще видите, че не е така хубаво по строен. Там не са обърнали толкова внимание на домовете. Обърнали са внимание на храмовете, а обикновените жилища не са толкова хигиенични. В западната култура се обръща по-голямо внимание на жилищата. И храмовете и жилищата трябва да бъдат еднакво построени.

Но да дойдем до онова, което вас може да ползва. Вие, запример, никога не сте се спирали да мислите, какво съставя музиката. Ако е някой стар, казва: аз, старият човек, какво ме интересува музиката. Старостта е детрониране. Старият човек, след като се детронирал, слязъл под музиката. Затова остарял. Според мене има мелодии,с които човек може да се подмладява. И ще ви дам едно определение за съвременната музика. Според мен, мелодията е любовта на човешката душа към Бога. А хармонията е отговорът на Бога към човека. Хармонията е отзвук на Бога. Мелодията е на един глас. Бог ни отговаря на четири гласа, цял един оркестър. Той ни говори с оркестър, за да Го чуем. Понеже отдалеч говори Господ, Той говори чрез тази хармония, за да можем да Го чуем.

Ако един ученик види учителя си и в него не се събуди веднага мисъл, не се яви един потик да мисли — той в същност не е видел Учителя си. Ако един учител, като види ученика си, в него не се яви желание да му предаде нещо, и той не е видел ученика си. Ако една жена види един мъж и в нейното сърце не се зароди любов да му направи услуга, тя не е видела мъжа Ако един мъж види една жена, и ако в него не се зароди едно благородно чувство и той не е видел жената. Хубавото в любовта е това, че любовта трябва да роди нещо. В любовта се проявява Бог. Ако ние не дадем възможност Бог да се прояви, ние правим престъпление. Престъплението не е нищо друго, освен ние не сме дали условие на Бога да се прояви. Ако Той се прояви, това е за Неговата слава и за наша слава. Всеки, който е дал условие да се прояви Бог, ще получи безброй благости.

Сега всички хора ги е страх, от любовта Неразбраната любов прави пакости. Разбраната любов носи всичките блага в света. Аз ви проповядвам за онази разбрана любов, висша любов, която носи щастие със себе си в света, Някои казват: остаряхме. Искат да умрат, че да дойдат да се преродят. Ще се научите да пеете. Наместо да кажеш: Господи, аз остарях, защото те разбрах, ще кажеш: Господи, аз ще се подмладя, ще върша Твоята воля. Щом не разбираме Господа, всички ще остареем, ще побелеят главите ни.

Щом престане да пее човек, той остарява. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявя вам доброто, което е вложено в мене. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам. Вие станете сутрин и се оплаквате. Оплаквайте се после — вечерно време, преди да заспиш, оплачи се. Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност.

Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън. Има едно пеене в причинния свят. Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена може да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога.

Колкото ние сне по-близо до любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски. Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една млада певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав. Тя влиза вътре, покланя се и му изпява една песен. Като му изпяла песента, банкерът се разположил, казва й: какво ще заповядате? Тя казва: ако обичате, да ми дадете 25,000 долара. — На ваше разположение съм. Изважда парите и й ги дава. Казва й: пак заповядайте, аз ще ви услужа. Тя изпява една песен, и той й дава 25,000 долара. Ама пее. Не мислете, че като се сгушите вие можете да пеете. Като пееш, ще бъдеш израз на цялото небе. То трябва да се изразява на твоето лице, от него трябва да излиза онази сила — от очите, ушите, устата — отвсякъде трябва да блика светлина. Всичко в нас трябва да бъде музикално. От пръстите на краката, до космите на главата, всичко трябва да бъде музикално. Казвам: бих желал всички да бъдете така музикални. Туй ви пожелавам. — Кога ще бъде? — Пожелавам ви го, че когато стане. Все ще стане някога. Тогава ще се подмладите.

По някой път аз правя изследвания. В мене, да речем, се прояви едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че ли не иска да се подчини на нищо. Казвам; не съм аз, от къде е дошло туй? Започвам да издирям. Търся, търся, намирам една жица отнякъде — виждам, дошло от юг, или от изток. или от запад; изчислявам. измеря километрите — от 10, 15. 20, 100, 1000 километра дошло. Дето е по-близо, иди дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра! Проверявам, намирам едно упорито същество, което не иска да учи. Аз искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва; не искам да уча. Ида, намеря го. занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разполага се туй същество. Върна се, и аз съм разположени Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние. Всички ще се стремите, всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятства. Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш.

Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска. Казват: голям талант е. В нашите усилия да направим едно велико дело — това е най-високият тон, това е музика. Всяко велико дело е музика лен тон. Да проявим най-великата добродетел, то е най високия тон, който можем да вземем. Да проявим онази мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне. и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради самите нас и за публиката.

Казвам: вярата без музика не може да се реализира. Любовта без музика не може да се реализира. Богатството без музика не може да се реализира. Всичките ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата. Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява. Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре. Да чуете онази музика в ония хубави извори, които извират. Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика — цели оркестри из пространството.

Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен свят, в тази плачевна юдол (ост. мъчителен свят)? За глухите светът е плачевна юдол. За тия с отворени очи е Царство Божие.

Та пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика. Тя да ви бъде за стимул в живота, и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне.

21 неделна беседа, държана

от Учителя на 20 февруари 1938 г.

неделя 10 ч. пр. обед, София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СВЕТЛИНА

В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО

(продължение от бр. 218)

* * *

И разтвори той втория лист на Папируса.

Пред духовните му погледи се представи един светло-розов фон на който бе написано словото на любовта, с мораво-зеленикавия блясък на верила, напъстрено с всичките цветове на съвършените!

И гледа той дълго време на него и нищо не разбра! „Защото словото на любовта не може да се чете с хладния език на ума!

И чу тогава той, там някъде в дълбочините на душата си, като да идеше от един много далечен мир, тих напев, който сладко му шепнеше:

„Аз съм милият глас на обичта, чрез която може да се достигне до свещения храм на любовта!“

Аз съм езика на душата, чрез който говори проявената Божия любов на земята!

Чуй и разбери!

Пътя за Нея — Свещената любов — в тебе е заграден още с дебела стенна преграда. Тя е скрита много дълбоко в гънките на твоята душа! И ако ти по често се вслушваш в моя глас — глас на обичта — който говори чрез езика на твоето пречистено сърце, преградата към нея ще се разруши!...

С игли бездънна пропаст копал ли си?

—Научи се!

Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . .

С езика на посветените то се казва Търпение!

То е правият път към посвещението.

— Постигни го!

И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . .

И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас:

Стани и изпълни!

        

„И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня!

„И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . .

„И ще доловиш моето чувство, което се носи в чистотата на сърцата, като сладка нега, която подмладява и облагородява всичко в света! . . .

„И ще прозреш светлината в моята сила, при топлината на която:

— Плодът узрява . . .

—Душата се подмладява,

—А духът в човека . . .

—Оживява и възкресява! . . .

* * *

„О, сине, на Любовта! — ти ме питаш къде съм аз? . . .

Аз съм вложен в основата на твоята незнайна същина! . . .

„Наричат ме — Бог - Любов!

„Събуди ме!

„И със силата на обичта —

„Изяви моята Божествена красота . . .

За да завладеем света.

„И му дадем мир, живот и светлина.

„Можеш ли ти да не доловиш в хармонията на живота, която се гради върху основите на добродетелта?! . . .

„Аз съм скрита в сладките думи, но с езика на думите аз не говоря. ..

„Моят език са делата . . . Чрез които говоря на душата:

„Стани и изпълни!

        

Може ли ти да почувстваш Моя свещен трепет, в дълбочината на сърцето си, който да ти даде потребната светлина на ума, с която да разбереш че съм всичко най-красиво в света?! . . .

„Аз съм обвита в нежните чувства, но с езика на чувствата аз не говоря. . .

„Моят език е благостта, чрез която творя доброто в света! . . .

— Подкрепи и обикни! . . .

        

„Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . .

„Аз съм скрита р светлината на ума,

„Но с неговия хладен разсъдък не светя!

„А чрез виделината, която съм в духа,

„Аз крепя хармонията и мира във вечността!

        

„Запали и осветли!

        

„Чул ли си ти, при първия лъч на слънцето, тихата песен на цветята, с която благодарят на Бога за красотата, с която ги е надарил? . . . Аз съм в тях! . , . Чрез мен те говорят с изявената си красота на любещата душа:

— Живей в радост и светлина!

        

„Аз съм елея на милосърдието, който подържа свещения пламък на живота в храма на твоята душа . . .

„И нося за света:

Мир, хармония и красота! . . .

* * *

„Ти искаш да знаеш какъв е моя глас, по който ще ме познаеш?!

Моят глас се носи в пулса на вселената.

„Ще го чуе този, който може да вложи сърцето си в сърцето на живота!...

„Той говори на душата, като събужда в нея най-нежните трепети на сърцето, когато види;

— Засмяното лице на детето.

— Милия образ на жената.

— И девствената красота на цветята |

Той говори на ума, като го прави да свети с разума на мъдростта, за да осветли разумното в света, което е същината на моята красота!

„Той говори на духа, като го повдига да вижда Бога в любовта! — Чрез която е проявено всичко във вечността.

„Бог е любов!

„Той е скрит в моята красота!

Прозри го в чара на моята топлина, който носи за тебе живот и светлина!

„Виж го с очите на сърцето си!

,,Виж го с топлината на душата си!

„Виж го в светлината на духа си! В храма на твоята бдяща душа!

(следва)

Слав Камбуров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Влад Пашов

(10)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действат в космичния човек във всички области на Битието. Специално в астрологията се изучават отношенията и влиянията на тези творчески сили върху живота на земята и специално върху човека.

Тези дванадесет принципи вземат материя и енергия за своята проява от четирите елемента и затова и зодиакалните знаци се разпределят в херметичната наука на четири групи от по три знаци, в зависимост от елемента от който взема материя и енергия за своята проява.

Когато говорим за космичните принципи, които обуславят проявата на Космичният човек, ние разбираме, че тези принципи са израз на мисълта на космичния човек, и зад тях стои мисълта на космичния човек, съединена с мисълта на Природата и мисълта на Бога, както казва Учителя.

Това е в съгласие с първия принцип на херметичната философия - че всичко в света е ум, че умът прониква цялото Битие.

Тези принципи се проявяват в човешкия живот като качества. И астрологията именно проучва качествата и силите, като израз на принципите, които стоят в основата на Битието, които са основно проучени в херметичната философия.

Въз основата на горното, значи, когато кажем, че знака Овен е глава на Космичния човек, ние вече разбираме този принцип, чрез който се проявява космичната мисъл. И същевременно, тези принципи се трансформират в човешкия свят, като качества — правейки връзка между космичната мисъл и човешката, ние казваме — Овен има такива и такива качества и свойства.

И ако разгледаме развоя на човешкия живот и на човешката мисъл, ще намерим, че в разните моменти и епохи на това са развитие отразени и проявени различни качества, по които можем да знаем вече, кой космичен принцип е имал доминиращо влияние в дадена епоха на развитието. На същото основание и като изследваме качествата, които даден човек проявява, можем да знаем, под влиянието на кои космични принципи се намира, и кои принципи вземат участие в неговия живот в даден момент. Това е основния принцип на астрологическото изследване. По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми. Разбран така, творческият процес е музикален процес — една велика хармония. Тези качества, по този начин се предават на материя та на нашето тяло и на растенията, които употребяваме за храна.

Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организъма, като последните са подобни на първите. И закона на аналогията гласи: Туй което е във външния свят, е и вътре в самия организъм. Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действат от космоса, като съществува подобие между едните и другите. Но вътрешните сили на организъма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сили, които строят всички форми.

ГЛАВА IX.

Тайната на зодиака

Цялото небесно пространство, т. е. небето което виждаме „над нас“ и „под нас“ можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на земята си има своя ос, свои полюси и екватор. По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всека от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но на всякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславяй проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните -- слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика. Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на земята, пътя на земята около слънцето, но понеже ние се движим заедно със земята, като части от нея, ние приписваме движението на земята на слънцето и казваме — слънцето се движи, а то в същност е движението на земята около слънцето.

В движението си по еклиптиката слънцето минава през онази област на космичното пространство, в която се намират дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е случайно. Не че то минава през самите съзвездия, но минава през тази космична област, където се намират съзвездията. Затова и астролозите са разпределили еклиптиката на дванадесет (12) части, наречени зодиакални знаци и са установили тъй наречения интелектуален Зодиак, който в същност представя от себе си дванадесет поляризации на слънчевата енергия, когато за зодиакалните съзвездия можем да кажем, че са поляризация на онзи грамаден космичен център, около които се движи и нашето слънце заедно с много други слънца. Творческата енергия на безграничния Космос се предава на слънцето чрез 12-те зодиакални съзвездия, както нашето слънце предава творческите си импулси на нашата система чрез зодиакалните знаци. Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия.

Тъй щото принципът, който действа в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци е един и същ.

В миналото, когато Рама е установил зодиака в днешна та му форма, зодиакалните съзвездия са съвпадали със зодиакалните знаци, но днес са се разместили и не съвпадат, защото зодиакалните знаци отстъпват всека година с 50 секунди. Това отстъпване наречено удължаване на равноденствената точка се дължи на движението на слънцето около някакъв голям звезден център. Значи от това гледище зодиакалните знаци не са нищо друго освен 12 подделения на еклиптиката. Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие. След това пресичането е било в Рибите и сега вече е във Водолея. На астрологически език това се изразява по следния начин — когато пресичането е било в Овена, казва се, че слънце то е стояло в знака Овен 2100.

А сега като се казва, че пресичането е в знака Водолей, казваме че слънцето е влязло в знака Водолей където ще остане приблизително 2100 години. Това се дължи на тъй нареченото процесуално движение на земната ос, която прави едно пълно завъртване приблизително за 25920 години. При това си движение земната ос е отстъпвала по отношение на неподвижните звезди на зодиака, с по 50 секунди на година и така зодиакалните знаци са изостанали и се е получило разместване на зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия И на всеки 25920 години става едно ново съвпадане на зодиакални те знаци със зодиакалните съзвездия. От това вадим заключение, че на всеки 25920 години, се дава един нов импулс от Безграничния космос на нашия земен живот, един нов прилив на космичните енергии чрез съзвездията на зодиака.

Зодиакалния кръг, с кой то си служи съвременната практична астрология, представя един пояс, който се простира по протежението на еклиптиката и е широк 16 — 18 градуса. В плоскостта на Зодиака се движат планетите, слънцето и луната. И затова астролозите казват, че планетите, слънцето и луната минават през дванадесетте знаци на зодиака и в зависимост от природата на знака е и характера на тяхното проявление. Защото всеки знак има специфична природа, израз е на специфичен принцип. Всеки знак представя различна среда, в които по различни начини се проявяват дейните сили на планетите.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.

За марулята

До неотдавна салатата-маруля, можем да кажем, не се употребяваше у нас, освен у еврейското население. Марулята се считаше за най-просташки зеленчук. Но напоследък все повече тази салата придобива гражданственост и, поне в по-големите ни градове, тя почва да се употребява с известно предпочитане между другите зеленчуци. И с право, защото марулята е много ценен по минералния си състав и по витамините си зеленчук, който твърде много ще подобри нашето хранене, особено в ранната пролет. Наред с репичките и спанака, марулята иде да възроди нашата органична самозащита. Да ни освежи и подбодри.

По състав, марулята е богата на основни минерални соли, най-вече варови и железни, които опресняват кръвта ни, също и на витамини, особено на витамина А, който в съчетание с хлорофила премного спомага на растежа. А като се има пред вид и съдържанието на лецитин. който е основна съставка на нервната и мозъчна клетка — всеки ще разбере от какво голямо значение за подрастващите и умствено работещите е употребата редовно на марулята.

Тук искаме да се спрем на начина как да се употребява. Най-добре е да се избира дългата или валчестата маруля, млада и добре стегната. Разрязва се на дълго, с кочана, на 4 части, които добре, грижливо се измиват на течаща вода, защото марулята се много замърсява, както при отглеждането й, така и при продаването й Добре измита в прясна, студена вода. тя става изрядно крехка. Яде се като се топи в малко солчица или в сос от чист зехтин и лимонов сок. Не бива да се разкъсва лист по лист, нито да се хвърля кочанът. Някой предпочитат сърцевината — бледите, крехки листа — като хвърлят или изоставят горните зелени листа. Те грешат. Сърцевината е много сочна и вкусна, а зелените листа, богати с хлорофил и витамина А, са най-полезните.

Марулята, заедно с репичките са за сега единствения зеленчук, който може да се яде суров и който най-благотворно влияе върху нашето здраве и нашето ободряване. Външните листа на марулята не трябва да се хвърлят, а се из-ползват за готвене, наред със спанака.

Колкото повече проникваме в тайната на нашия биохимичен живот, толкова повече и ще предпочитаме суровата, прясна зеленчукова и плодова храна, която най-вече ще ни заздравява и укрепва за борба с болестите и трудностите на живота.

(из „Народно Здраве“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.

Подмладяване на старите

Преди 25 години, през пролетта на 1913 г., У. А. Мак-Кивър, като професор в Земеделския държавен колеж в Канзас, Съединените Щати, почнал да изучава въпроса за здравното състояние на старците. По-късно, той отворил в града Оклахома училище за възрастни, в което днес има около 1000 ученика, на възраст от 70 години на горе, които редовно посещават училището. А онези, кои то, поради телесна слабост, не могат да правят това, биват посещавани в домовете им от професора, който им дава нужните наставления и внася надежда и радост в живота им. Такива ученици професорът има повече от 400 души

След дълга опитност със старите, професор Мак-Кивър останал убеден в следните положения:

„Не е естествено и необходимо за лица с напреднала възраст да страдат постоянно от болести и телесна немощ. За такива не е естествено да са умствено тъпи и да имат старчески маниери. За тях не е необходимо да изнемогват от душевен глад. Ако страдат от такива недостатъци, виновни за това са тия, които би трябвало да полагат съвсем други грижи за тях. Трябва да се стори всичко, за да се възобнови ума, тялото и духа им чрез употребата главно на алкалната диета.

„Човек може да живее дълги години. Чрез разумни грижи, той може да промени условията на своя живот, и коренно да повлияе на силите, които могат или да го подкрепят, или да го разстроят. Той може, чрез разумно живеене, чувствително да продължи попрището си. Всички умират преждевременно от болести или от немощ, поради по грешно хранене, следствието на което е отравяне на кръвта. Истината е, че човешкото тяло е снабдено със съвършен механизъм за неговото безкрайно добруване и дълголетие.

„Истинското положение днес е следното: Повечето човеци полагат основите на своята смърт на средна възраст и по-рано, посредством погрешно, неуравновесено и неразумно хранене. А същевременно те се трудят да се борят срещу това разрушително положение с разни упоителни и възбудителни вещества и пития, както и с разни лекарства. Трябва да скъсаме с много лъжливи навици и обичаи. Трябва да учим младите как да се готвят за една тиха и спокойна старост. Трябва да се учим как да избегнем болестите на старостта и как да живеем здравеопазно след средната възраст.“

Тези са думите на професор Мак Кивър.

Ив. П. Стефанов

(из в. „Добро Здраве“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...