Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОРБА ЗА МИР

„Днес бялата раса е на пят да придобие мира“.

Учителя.

Нов принцип се внася в света, в живота на хората. Нова страница започва да се пише в историята на народите.

Обаянието, всемогъществото на силата, на грубата сила, като единствен фактор при решението на международните въпроси, почва вече да губи своето значение. Силата на насилието, силата на меча почва постепенно да бледнее и да отстъпва своето място на силата на Разума, на силата на Правдата и на съзнанието, че трябва да се избегнат безумните кръвопролития и да се намери, на всяка цена, мирно разрешение на съществуващите противоречия.

Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга несправедливост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на трънливите междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира.

Може би е още твърде рано да заспиваме с тази сладка увереност, — че войната е напълно и сигурно избягната. Може би има още много изпитания да преживее Европа и светът. Може би още страдания ни чакат.

Но, във всеки случай, не може да се отрече едно: Голямата всеобща война от 1914-18 год. не е минала напразно. Опитността, почерпена от нея, не се е изпарила тъй-бързо. Днес хората са други. Самите управници са други. — Колкото и да се показват готови и решени за война, те няма така лесно да се решат да хвърлят народите в нея. Защото знаят какво значи една нова общоевропейска или световна война.

Пои това, тъкмо тази решителност — да се отговори на силата със сила, да не се оставя насилието само да се справя и само да разрешава подигнатите въпроси, е която спре, в последния момент, разразяването на катастрофата.

Решавайки да пожертват себе си в защита на един принцип, рискувайки да приемат войната, великите демократични народи спасиха мира.

Отречена е грубата сила. Спряно е нейното пагубно действие. Не чрез нея, а с разбирателство, на зелената маса, ще се решават въпросите.

Началото е дадено. По този именно път трябва да продължи международният живот. Насилието трябва да бъде изключено.

И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира.

С. Л.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА

НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА

От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи. Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ. И затова виждаме, че органите на природата се състоят от отделни живи същества, които изпълняват определена служба в големия организъм. Това е, казах, благодарение на силното диференциране, което имаме в природата. Също така и човек е съставен от множество отделни същества, но благодарение на това че той не е така силно диференциран както природата, затова не схващаме органите му като отделни същества, а ги схващаме само като части, които не са още така обособени както в природата.

Като разглеждаме природата в тази светлина, тя ще ни разкрие още по-красива и очарователна, още по мила и по близка, защото и в нея пулсира същия космичен ритмус, кой то пулсира и в нас. Тогаз ние ще можем да влезем в съзнателно общение с природата, и ще се ползваме ог нейните огромни богатства и знания. Тогаз ще видим, че всичко е живо, всичко е разумно. Всяка тревичка, всяко цветенце, изворче, поточе, река, езеро, планина, долина — това са все живи същества, органи във великия природен организъм — средоточия на различни енергии, които функционират в природата. И когато посещаваме известно място в природата, ние, макар и несъзнателно, се свързваме с енергиите, които функционират а него и със съществата, чийто външен израз се явява тази външна форма от природата. Затова човек, за да може да се ползва от силите на природата, трябва да има знание, да познава силите и енергиите на всяко дадено место, за да знае какво отношение да вземе спрямо него, за да се ползва разумно. Да знае в даден момент какво му е потребно и къде ще го намери в природата, за да го получи. Например не е безразлично, дали ще посетите един висок планински връх, където преобладават острите и прави линии и е покрит с камъни или една красива долина покрита с цветя и плодни дървета. На двете места действат различни сили. Докато по върховете действа електричеството, което е проява на положителния полюс на космичния ритмус, то в долините действат магнетичните сили, които са свързани с негативния полюс на космичния ритмус. Това е само общо казано — като наблюдаваме природата, ще видим че навсякъде тези два принципа се преплитат и действат съвместно — връхче и долинка се редуват и образуват цели органи и системи — полета на действие на космичните творчески сили Долините с източно и южно изложение са богати с магнетични енергии, затова ще забележим, че те са по-богати с растителност, защото магнетичната енергия е която е свързана с корените на живота. А северните склонове на върховете и долините със западно и северно изложение са по електрични. А електричеството е свързано повече с умствения живот. Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна. Нормалния човешки живот изисква уравновесяване на двата вида енергии — на електричеството и магнетизма. Това значи да се даде правилен ход на космичния ритмус в нашия живот. За тази цел Учителя е дал паневритмията, която е метод  за хармонизиране на енергиите и поставяне на човека в хармония със силите на живата природа. Също така и екскурзиите в планините са един метод за хармонизиране на силите в човешкия организъм и влизане във връзка със силите на природата и ползване от тяхното голямо богатство. Но човек трябва да знае как и къде да прави екскурзии. За различните хора. различни места са полезни за екскурзия. Като говоря за полезността, разбирам нещо специфично — защото от външната страна на екскурзията всички еднакво могат да се ползват — от въздуха, от светлината, от красивите гледки. Но от силите които действат в дадена област, едни ще се ползват повече от едно место, други — от друго место, в зависимост от темперамента си. Понеже зад всека форма на природата стоят специфични сили, затова, като дойдем в контакт с известна форма, ние влизаме вече във връзка със самите сили, които стоят зад тези форми. Затова е необходимо да познаваме силите свързани с различните форми или различните енергии на природата, за да се ползваме съзнателно от нейните сили. Но това е една от тайните на Природата, която тя разкрива само на онези, които са готови да сътрудничат с нея във великото космично творчество.

И когато човек иска да развие в себе си известен психичен живот, да развие специфични мисли и чувства, той трябва да знае какви форми — цветя и растения да употреби за целта. Защото развиването на известни състояния, чувства и мисли в човека е в зависимост от силите които ги обуславят. Например, едно изживяване ще имате като съзерцавате едно цвете с жълтозлатист цвят, една мисъл ще пробуди той в нас; а съвсем друга мисъл и изживяване ще пробуди в нас съзерцанието на розовия или ясночервения цвят Съвсем други мисли и изживявания ще породи виолетовия цвят и т.

Също така и формите на цветята имат своето значение в това отношение. И ако разбираше законите на силите и тяхното отношение към човешкия организъм, човек съзнателно може да си въздейства с тях за развиване и контролиране на специфични мисли и чувства и укрепване на волята. Това е един метод, който се практикува в окултните школи за развиване на вътрешните психични органи на човека, които ще го свържат с висшите светове. Защото, чрез съзерцание на външната форма, човек се свързва със силите които стоят зад нея, и тя служи като храна на неговото духовно тяло, което също така е проникнато от космичния ритъм.

Следователно, изучавайки по чисто обективен път качествата и свойствата на различните растения, цветя и треви, ние проучваме качествата и свойствата на силите които стоят зад тях и можем да се ползваме съзнателно от тези сили, според нуждата която имаме от тях. Затова розенкройцерите са изучавали подробно свойствата на различните растения цветя и треви и са ги използвали за развиване на психичните сили и способности в себе си. Розенкройцерската традиция говори за 12 магически растения, които са свързвали с 12-те фази на космичния ритъм, 12-те зодиакални знаци, които са били мощни акумулатори на космичната енергия и пътища за влизане във връзка със силите на духовния свет — сигурна врата за влизане във връзка с висшите светове. Но затова си има определено време — и кога и как да се употребяват. Това е една от великите точки, която се предава от уста на ухо. Древната традиция говори за 22 магически растения, които са свързани с 22 органи на древните посвещения. Това са 22 живи букви на тайния език на посветените като копие от които са еврейски и санскритски и с които си служат посветените на Агарта и всички вътрешни окултни школи.

Следователно цялата природа около нас е една жива книга, на която е отпечатан космичния ритмус и която посветените могат да четат тъй, както ние четем в нашите обикновени книги и разгадават по нея вътрешния смисъл на космичния ритмус. проявен във външните форми.

В. П а ш о в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОРЕЛ

Бе хванат жив и в клетката желязна бе поставен,

орелът горд, орелът в бурите кален.

— Ех, няма що, му каза някой, примири се,

от силния си, братко, днес пленен.

*

Пленен? Ти думи казваш неразбрани.

О, цар на въздуха съм аз!

Ще счупя, казвам ти, оковите железни,

ще хвръкна още тоя час.

*

Не бих орел се аз наричал.

ако останех тук.

Ако отпусна своите криле

и моля се покорно за храна

със своя клюн тъй жалко, чук, чук, чук!

*

Свободен казвам ти ще бъда!

Едно, две, три,

о, виж ме, братко, ти!

Аз с бурите се борех цял живот.

крилете ми не знаеха преграда,

сърцето ми обичаше да страда

и горд останах аз.

*

— Крилете си ще счупиш,

оковите си, не!

— Оковите, ще счупя,

крилете, братко, не!

*

— Ех, хвръкна най-подир!

О, как си дивен и красив,

и как сияе ти рубина,

спечелен във борбата.

— На Бог аз нося го във дар,

 едничкия ми господар.

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Просете, търсете и хлопайте!

(из неделната беседа „Просете, търсете и хлопайте“ – 4.IX.1938 г.)

Просете и ще ви се даде;

търсете и ще намерите;

хлопайте и ще ви се отвори“.

Ев. Матея, 7;7

Казано е: Просете, и ще ви се даде. Кои просят?—Децата в ранната си възраст просят. Търсете. Младият търси. Хлопайте. Старият хлопа. Следователно, просенето е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането — за старите. Тъй щото, когато просите, знайте че сте деца. Когато търсите, знайте, че сте млади, възрастни, а когато хлопате, знайте, че сте стари. Когато се говори за материята разбираме еднообразието в света. Материята е еднообразна. Силата пък има две страни, т. е. две качества. Силата е подвижна. Силата представя съдържанието на материята. Казват: материя, сила и живот или разумност. Животът е разумното, т. е. в живота е разумността, разнообразието. И тъй, формите представляват неподвижното в живота. Силата пълни тези форми, а животът им дава съдържанието. Следователно вашето тяло представя външното, материалното, формата. Онова, чрез което се проявявате, представя вашата сила. А това, което представя цел, смисъл и към което се стремите, то е животът, разумното или Божественото. Така се назовава живота и на земята и на небето.

Относно материята съществуват различни схващания. Ние ще оставим тия схващания на страна, понеже, според нас, всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика за ума. И най лошите работи и най-добрите работи представят упражнение. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи, знаещия може да скъса незнаещия. Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може да победи слабия, но слабият  не може да победи силния. Това са контрасти в живота.

Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е. Защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Третото съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата. Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят. Ако у вас не е развито духовното съзнание, тогава и силата няма да бъде позната за вас. Вие няма да имате понятие как да използвате тази сила. Ако у вас не е развито съзнанието за живота, тогава вие няма да познавате живота. В живота се явяват големи противоречия, вследствие на различните философски идеи, които съществуват. Запример, онези хора, които живеят на север, имат едно разбиране за времето. Всички останали, които живеят в умерените пояси, имат друго разбиране за времето. Онези, които живеят на север, казват: Дебели дрехи ни трябват нас, с кожи трябва да се обличаме, лицето ни трябва да бъде покрито, не се живее така. Това е философия на живота. А онези, които живеят в умерените пояси, казват: Лицето не се нуждае от покривка Обаче, те съвсем не отхвърлят кожените дрехи. По някога и в умерените пояси има нужда от кожени дрехи. За да не се простудяват, те не отхвърлят кожените дрехи. В тропическите страни пък никакви кожуси не трябват. Там се обличат в съвсем тънки дрехи. Всичко това се дължи на външните условия, които диктуват на хората как трябва да мислят. Когато някой човек казва как мисли, аз му отговарям: Твоите възгледи отговарят за северния полюс. За умерените страни горе долу, а за тропическите страни съвсем не отговарят. Когато някой ми говори за тънки дрехи, питам го къде живее. Той казва, че живее в тропическите страни. — Твоето учение е за тропика. Казват за никого, че е материалист. — Той е в северния полюс. Еди кой си е много духовен. — Той е в умерения пояс. Еди кой си е божествен човек. — Той живее в тропическия пояс. Често най-големите лошавини се раждат от тропическия пояс. Запример, най-отровните змии се срещат в тропическите места. В се верния пояс няма такива отровни змии. И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни. В северния пояс животните са малко по-человеколюбиви. Мнозина мислят, че като станат божествени, ще изключат злото. Не, злото не е изключено и в божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения свят Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват.

Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а вие, казват, сте били големи специалист в злото. Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения свят, трябва да се измени.

Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си.

Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. Кажете ми, кое е онова, което прави плодът да изгнива? Първоначално плодът, който седи на дървото, е пресен, а после изгнива. Кажете ми: всички плодове, които цъфтят, завързват ли? Някои цветове цъфтят, без да завързват. Коя е причината на това? Явяват се разни теории, които ги обясняват. Теориите, обаче, са само една възможност за изяснение на фактите, а фактите са истини, които съществуват в природата. Днес съществуват безброй факти, на които ние не можем да дадем никакво разрешение. Фактът си е факт, той може да се обясни по един или по друг начин. Например, някои казват че математиката е точна наука. Но в какво се заключава математиката? В математиката се работи с отношенията на числата и буквите. При ред математически отношения, някои отношения са верни, а други не са верни. В какво седи геометрията? В отношение на точките, на правите линии, на фигурите и т. н. Значи, геометрията се ползва от математиката Казват, че някои учени са изчислили точно математически какво е разстоянието от слънцето до земята. Казват, че разстоянието е около 92 или 93 милиона мили или около 150 — 155 милиона километра. Питам: Колко точно е това изчисление, което може да ме остави на едно разстояние от пет милиона километра далеч от слънцето? Наистина има една невъзможност да се изчисли точно разстоянието на всички ония тела, които са далеч от слънцето. При тези изчисления някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, кое то препятства при тези изчисления. Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират, всяка година излизат нови теории. Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно. — Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там.

Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята.

Съществува един закон в света, който регулира щастието. Този закон казва, че Бог държи всички хора в ума си. Всички ония, които съзна-ват това, те живеят. Като извършват някакви погрешки хората образуват облаци в Божествения свят. Тия облаци пречат на Бога да ни виж да. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че с нашите грехове ние туряме една преграда между Него и нас, поради което Неговата любов не може вече да действа в нас.

Някой казва, че по-добре е човек да бъде свободен от богатството. Не, богатството в света е една възможност за хората да бъдат по-добри Следователно, можем да кажем. че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството им е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без това богатство.

Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта. Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде до доброто и го съзнае, оттам вече започва пра вия път. Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си. Спирате ли се тук-там, вашето положение ще бъде следното: Един пътник закъснял една вечер, и понеже било много тъмно, подхлъзнал се, но успял да се хване за клоните на едно дърво. Така прекарал той цяла нощ, но понеже ръцете му отмалели, той решил да се спусне надолу, че каквото ще да става. Той си представял, че под него има грамадна пропаст, че като се спусне в нея ще се убие. Като мислил какво да прави, мислено се простил с майка си, с жена си, с децата си, започнал да плаче и си казал: „Така ми е писано най после, да става каквото ми е определено от Бога“. Като се примирил с положението си, той се спуснал, но каква била изненадата му, когато видял, че под него имало само 25 см. разстояние до земята. Така и вие седите на едно разстояние само от 25 см. до земята и какво ли не ви дохожда на ума. Да, 25 см. е това. Пусни се, да ти е спокойна душата и да поемеш новия път. Следователно, всички големи страдания, от които се оплаквате са все на 25 см. разстояние. Ако се пуснете, ще се освободите.

Сега вие сте дошли на земя та при един такъв хубав живот и трябва да отправите своята мисъл към онова възвишеното, красивото, което съществува в секта. Вие никога не сте били при по-добри условия на живота, отколкото тия, при които сте сега Ако земята не беше толкова красива и хубава, и ако Бог не я обичаше, Той никога не би изпратил своя Син на земята, да каже на хората, че и на тази земя може да се живее и да се учи. Хората са дошли на земята при най-добри условия, но учат неща, които не са за тях.

В природата няма излишни неща. Това, което наричаме празно, излишно, то е човешка работа. Природата дава изобилно и радости и страдания. Вашите страдания са благословение за другите, а вашите радости са нещастия за тях. Така седи въпросът. Когато вие сте щастливи, други са нещастни. Когато други са нещастни, вие сте щастливи. Следователно, защо да не можем да се радваме на радостите на другите? Защо техните скърби да не бъдат и наши скърби? Защо да не се радваме и на скърбите и нещастията, които ни сполетяват? Нещастните хора се учат, а щастливите се забавляват. Добрите хора почиват, а лошите работят. Ако вие бяхте станали добри, щяхте да почивате И наистина, когато хората стават религиозни, те казват: „Ние завършихме нашата еволюция“. Те седят без работа. Докато хората са светски, те обичат да шият, да работят, като станат духовни, те казват: Нас вече не ни трябват дрехи. И поетът като стане духовен казва: Не искам вече да пиша.

Това е криво разбиране на живота. Като станеш духовен ако си музикант, ще свириш повече, ще пееш повече. Като дойде нещастието при тебе, свири за щастието на другите хора, понеже те са щастливи заради твоето нещастие. И когато си радостен, пак свири, за да утешиш онази, които са скръбни. Само по този начин като постъпвате, животът ще се подобри.

Мнозина мислят, че като дойде Христос, Той ще оправи света. Ако дойде Христос да подобри икономическото положение, животът пак няма да се подобри. Първият човки беше при най-добри икономически условия на живота. Адам беше при най-добри условия на живота. Той имаше на разположение голяма библиотека, да чете колкото иска. Кой го застави да сгреши? Той имаше всичките плодове на разположение. Пък имаше и отлична жена. Отгде дойде грехът в рая? Какво й липсваше на Ева? Тя имаше отличен другар. По-добре построен по ум, по сърце от Адама нямаше. Той беше отличен тип, слънчев тип, отлична душа. Но когато Ева сгреши, той каза: „Аз ще отида с нея, да й покажа какво да прави Ще напусна рая и ще отида да страдам заедно с нея.“ Невидимият свят одобри поведението на Ева Той пожела да отиде с нея, да я избави от страданията, които ще я сполетят. От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо, ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания са резултат  на нашето минало. Ето романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. Той беше честен човек, но пострада за своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало.

Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел да изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва.

При това, не ставайте съдии едни не други. Някой паднал и се окалял. — Ама защо падна, защо направи това? — Направих го вече. — Трябваше да бъдеш по внимателен. Трябваше, но не бях. — Знаеш ли колко вреда си направил? — Зная, но направих.

Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек който изправя погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Доброто е най-естественото положение за нас. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са съществени за нашата душа.

И тъй, като деца, трябва да просим, да имаме здрави тела. Като възрастни трябва да търсим, да имаме здрави сърца. Като стари трябва да хлопаме, да имаме отличен ум, да можем с него да служим на Бога през всичките времена на нашето съществуване на земята.

Беседа, държана от Учителя

на 4 септември 1938 год.

София — Изгрев, 10 ч.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЛАГ ДЪЖДЕЦ

Добре дошъл, о благ дъждец,

с' крила на лекия ветрец,

добре дошъл но наший край,

отдавна всичко те желай!

*

Повехна цвят. Зла суша вред,

пчелица не събира мед —

пресъхнаха треви, нивя,

потока спря, замря песня. —

*

Не раснат сочни плодове, —

пропадат много трудове; —

а бедните и целий свят

очаква скъпотия — глад!

*

Но ти дойде, о блага вест,

живот и радост пръсна днес:

треви, поля и дървеса

поглъщат твоята роса!

*

Ей въздуха се освежи,

човек и скот се утеши:

тревата пак се подмлади —

изгря надежда в гърди.

*

Дъга в простора се яви,

потока весело шуми.

И птичка радостно запя —

ей, знойна мъка отлетя!

*

Добре дошъл, добре дошъл

безброй блага за вси донел,

изпълни въздух с' аромат

направи красен целий свят!

*

Усмихна се селяка мил,

труда в кой себе посветил

Не ще погине: Бог е жив,

преблаг н много милостив!

*

Безценна всяка капка е,

Бог в нея свойта милост вля:

благословено е сал то,

на време сторено добро.

*

Към благодарни и към зли

тез капки ся добри към вси:

те себе си отдадоха

живот на други дадоха!

Дим. Станев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЕЗКОРИСТИЕ

Под думата безкористие не се разбира даване без да получиш, а това значи, колкото дадеш толкова да вземеш. Трябва да се има предвид, че не ние даваме, а Бог чрез нас дава. Вземането може да бъде в друго време, в друга форма и от друго лице и получаването да бъде чрез друго лице, което ние обичаме, но все очакваме да ни се възвърне за даденото поне като едно морално удовлетворение, че това, което сме дали, ще направи лицето по умно и по-добро. И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат,

Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения свят, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем.

Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел. Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“.

Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло. Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили.

Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие.

Безкористно може да се постъпи само с този, с който се чувстваме едно, т. е. когото обичаме.

Ако можем да издигнем съзнанието си до там, щото да се свържем с божественото начало на нашия враг, ние пак може да му дадем безкористно. И винаги, когато сърдечно прощаваме на врага си, ние правим тази връзка с неговата душа, виждаме себе си в нея и ние с радост прощаваме

Безкористието е един акт от божествения свят, и ние сме готови на безкористие в онези моменти на нашия живот, когато сме високо в божествения свят, когато любовта ни е посетила, когато Бог ни е посетил.

Ние сме безкористни само когато имаме в излишък, а излишъка иде от изобилието на Бога.

Който живее в закона на безкористието, той е верен касиер на Бога; на него Бог разчита, че нищо няма да присвои от това, което му се дава, и затова той го осиновява да разполага с неговите богатства, за да заплаща на слугите му, на всеки според заслугите му.

Когато сме в закона на безкористието. ние тогава сме синове на Бога, а когато сме в закона на користолюбието, ние сме слуги на низшето в себе си.

Г. Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към слънцето

Високо Ти грееш и даваш живот, живота на всички цветя и треви. Живот на всичко, що люби и мрази. Живота на всички: и зли, и добри. О, слънце велико, ти разлика не правиш: между гол, и облечен, между гладен и сит. Еднакво на всички ти благодат даваш, без разлика дали ще тебе ценят.

Ти вечно обичаш и вечно си благ. Омраза и подлост са чужди за теб, едно само знаеш, любов към вси братя, любов непорочна, велика, света. Ти грееш и светиш спокойно от горе и нищо не може теб да затъми, ти даваш живота, деня, светлината. Ти извор си, знам го, на живи слова.

О, Слънце велико, необятно, дивно, при тебе аз искам, да дойда, при теб да стоя!

От тебе да гледам земята, звездите, всемира, — безкрая необятен, космоса велик.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Где искам да ида

Аз искам да ида в страни необятни, там където няма злоба и вражда. Там където няма лъжа, лицемерие, ни болести страшни, ни доктори зли.

Там където вечно цари тиха пролет. Де хората болести, смърт, скръб не познават. Там където вечно цари благост, милост. В обилие всичко, в мир и тишина. Там където слънце нивга не захожда. Там где вечно цари мъдрост, светлина. Там където няма нощ и тъмнина. Там където вечно цветята цъфтят.

О, там аз искам вечно да остана, в тази земя тиха, прекрасна, добра. Там където няма сълзи и ридания, там където вечно цари любовта.

Надя Ив. Саръбеева (15 г.)

Свищов 1936 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БРАТСТВО

Братството, душевното съзна ние между хората се реализира чрез Любовта, чрез пробуждането на Божия дух в човека. Дето е пробудена Любовта, там е Бог и там се чувства най-добре братството, родството на душите на хората. Без съзнанието на Висшето начало, на Висшата душа. която живее във всички, е невъзможно да се мисли за братство. А науката за братството ни учи, че ние хората братя се различаваме само по степен на развитие и че във всекиго живее Великото същество. Връзката ни с това Същество, с Небесния Отец, ни подсказва, че хората сме братя и че братството е идеала, който сме призовани да реализираме. Пробуденият човек разбира, че Един е, Който ни е дал живот, здраве и различни дарби, за да му се радваме и да Му служим. Тогава ние любим брата си не защото или когато е заслужил, а защото Единия иска това. Този пък, който е обикнал става подчинен на Любовта и също започва да люби И тъй без край се увеличава, расте проявената Божия Любов от по-големите наши стари братя.

Наистина голяма сила е Любовта! При днешния тежък и труден живот непременно трябва да се опита любовта и да се приеме нейната подкрепа и сила. Всеки, който е в затруднение, инстинктивно се смирява и обръща за помощ и подкрепа към Любовта. Тя идва и първом облекчава душевното положение. Човек започва да се надява на това, което не се вижда, но човекът вярва и помощта идва. Винаги става така както вярваме. „Опитайте и вижте, че съм благ“, казва Господ. Когато веднъж опитаме любовта, виждаме, че от това желание за жертва нищо не сме изгуби ли и вярата ни се усилва Когато от любов към Общата, Висшата душа забравим себе си, тогава Бог се загрижва за нас. Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си.

Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си. Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят. Когато преди грижата за материални блага сме успели да станем по добри, разумни и отзивчиви към бедните, към нуждите и интересите на обществото, тогава сме заели правилно становище. Тогава ще сме готови да споделим онова, що имаме, със себеподобните си, а това е именно силата и благата на любовта, която реализира братството.

Много са днес болните, бедните и недоволните. Криза, безработица, свръхпроизводство суша, и над всичко това над хората постоянно дебне призрака на войната. Но любовта, родена в съзнанието на братството и единството с всички хора, е единствената сила, коя то може да ни помогне.

За пробудената жива любов няма нещо невъзможно. Това. което обикновено не можем да сторим, при любовта става възможно. Защото любовта е наистина сила, която прави необикновени неща, които в очите на спящите изглеждат чудеса. Любовта е особен род храна за човешката душа и извор на живот и сила! .Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово“. Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен. А грижата и страха какво да яде, какво да пие и какво да облече го особено изтощават. Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори. Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си. На работниците, които виждат как живеят богатите (езичниците) заплатата се вижда малка. А работодателите, на които се иска да печелят като лихварите (езичници) печалбата се вижда малка. И едните и другите изглеждат прави да защищават интересите си. Но знаят ли те, че има бедни български селяни, които работят по 12 часа дневно и са много по лошо нахранени и облечени от тях? Помирението и разбирателството ще се постигне пак чрез силата на Любовта.

„Мек ответ утешава ярост“. Блага дума железни врата отваря. Доброто и Любовта разрешават всичко противоречия. Все трябва да се намерят от едната и другата страна, които да дадат добър пример и да накарат другите да се засрамят. Много търпение и Любов са необходими, докато се отворят железните сърца на ония които мислят само за себе си. Държавната власт не е в сила да се наложи във всичко. Има неща, които все пак ще се решават по съвест. Доволните, съзнателните и благодарни работници изкарват много повече и по-добра работа, отколкото ония, които мислят, че не са платени добре и са недоволни и озлобени. Съединението на работниците трябва да става в името на Любовта и Братството, на чистата просвета, която ще им донесе истинска и трайна полза, особено ако прегърнат и въздържанието.

Приходите на всяко предприятие не са еднакви. Причините за това са много. Работниците в някои предприятия са платени добре и са сигурни както държавните чиновници. Но в повечето предприятия и работилници, дето едвам свързват двата края, там заплатата на работниците е доста малка и работата непостоянна. Прилагането на трудовите договори трябва да става не само по буква, а и по съвест за да се дойде до успокоение. Работниците са зависими от работодателите, те пък от клиентите, а последните от добрата реколта, която ги прави платежоспособни. Затова никой не е напълно свободен, освен чрез истината, която го подтиква да мисли и работи за ближния си. Работодателят може да е без капитал, самостоятелен майстор и за да изкара добра надница да работи по 16 часа дневно, без да роптае. Ако той сподели своята добра надница от 60 — 80 лева с един безработен и двамата работят по 8 часа, този работодател е постъпил по любов. Ако работодателя има право да работи според закона 9 или 10 часа, за да увеличи своята надница защо да не се даде това право и на работника, когато това става доброволно? Нима е по добре да гладуват децата му или да остане пак безработен и да гладува и той, ако глобят работодателя му ?

Братството се достига когато всеки направи известни жертви за другите. Тази проявена любов е силата и благодатта, която прави хората доволни и щастливи. Защото не всякога нуждата кара човека да роптае, а в повечето случаи несъзнанието, безлюбието и подражанието на езичниците. Не са християни тия, които пият, пушат и не изпълняват 10-те Божи заповеди. Братството се реализира чрез изпълнение волята Божия—Любовта. При това съзнание лесно може да се преодолеят всички бедствия и трудности създадени от кризата, сушата и безлюбието.

Дим. Станев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колона на лекаря

Д-р Ив. Жеков — натуралист

ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ

ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ

Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички меридионални страни на Европа. — Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус.

Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат:

Азотисти вещества....... 1.25 гр.

Въглехидрати (захари)...... 2.53 гр.

Мазнини...... 0.33 гр.

Пепел...... 0.63 гр.

Целулоза...... 0.84 гр.

Неазотисти вещества неопр. ...... 1.54 гр.

Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0.40% лимонова киселина само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалати. Тая липса на оксалатова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели.

Червените домати са богати и с витамините А или антиксерофталмични, В или антинеуритични и С или антискорбутни.

Действието им. — Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно.

Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнители за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни.

И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват от безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонов сок, защото се образува един вид отрова.

Противодействието им. — Червените домати не се препоръчват на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в хранопровода.

* * *

Храната за един обикновен човек

(през септември и октомври)

I. Обед. — Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др. с тричен хляб, наречеш, още цялостен хляб. Може и със сирене прясно, а не солено. Количество: 250 — 350 гр. хляб.

Вечеря — Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати добре зрели и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия и малко готварска сол. Количество: 200 — 250 гр. салата и 200 гр. хляб.

II. Обед. — Супа с ориз, сварен с бульона от различен зарзават: червени моркови, картофи, целина, цвекло, лук, зеле. В този бульон ще се сипе малко сок от домати. Сварен ориза, се прибавя две или три супени лъжици зехтин и малко сол. Отделно едно яйце сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин. Да се яде без хляб, защото ориза не хармонира с хляба.

Вечеря. — Сварени картофи 250 — 350 гр. полети със зехтин 50 гр. и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪН, ИЛИ КАКВО

Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен...

Седях на прозореца. Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше младите листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене. Някаква тъга, някакво тежко предчувствие ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта. Цялото ми тяло почувства силна умора. Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл. По едно време светлината на лампата малко по малко почна да намалява и в стаята настана полумрак. Тогава забелязах, че на закачалката срещу мене има нещо. Взрях се. Нещо прилично на бухал, на който очите бяха закрити с нещо, но все пак усещах, че погледът му беше фиксиран в мене. Аз го гледах и той ме гледаше. Изведнъж се хвърли на кракът ми. Поисках да го махна, но той ми хвана ръката. Започнах борба с него. Отмахна го от едната си ръка, той се хване за другата. Малките му крака, прилични по-скоро на маймунски ръце, се впиваха в пръстите ни. Не можех и да го съборя, чудна способност имаше да пази равновесие. Най-после, след продължителна борба, успях да го хвана за двата крака и с всички сили го хвърлих на пода. Тогава стана нещо чудно: през цялото време на борбата не можах да си спомня думите на никоя молитва, сега почти автоматично казах „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух...“ Изведнъж бухалът изчезна и светлината малко по малко заля цялата стая. Градския часовник отмерваше последните удари на 12 часа.

Сън или действителност, не зная. Не усетих нито да заспя, нито да се събудя. Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него.

С. С.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

(15)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие.

Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”.

Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство.

Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”. „Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие”.

Астрологически той е свързан с планетата Сатурн, с оловото и с тона „си”.

Различните състояния, различните мисли и чувства, които преживява човек в даден момент, зависят от преобладаването на един или друг цвят. В херметичната медицина науката за цветовете се използва като един отличен метод за запазване на здравето и регулиране и хармонизиране на енергиите, а при болести, за възстановяване на здравето, чрез внасяне в организма на известен цвят, като органическа сила, или отнемане - ако е в излишно количество. Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после.

Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието.

„Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят.

Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него.

Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига.

Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките.

Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство.

Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.”

Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя.

* * *

С изложеното дотук аз направих само една бегла скица на някои от основните принципи на Херметичната наука във връзка с астрологията. Който иска по-основно да се запознае с тази велика наука, нека проучва беседите и лекциите на Учителя, които са неизчерпаем извор на Великата наука. Там ще намерите всички онези методи, които са необходими за проучване на живота, проявен както в човека, така и в Безграничния космос. Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния свят, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек. В беседите и лекциите ученикът ще намери всички методи и пътища, по които са вървели учениците на херметичната наука през всички времена и епохи, само че са пригодени за настоящата фаза на развитие, в която се намира днес човечеството.

С това завършвам първата част, която е само като един увод в следващото изложение на астрологичната наука, като същевременно представя и завършена работа, която може да даде макар и най-бегла представа за Великото Херметично знание, което е осветлявало пътя на човечеството в миналото, осветява го и днес, ще го осветява и за в бъдеще.

Изгрев - София

В. Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...