Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 226 - год. XI.

Севлиево, 16 октомври 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

 

 

 

Съдържание:

Ще чакаме ли?

Рила, – 7. VIII. 1938 г.

Седемте езера (снимка)

Хлябът. (стих.) – S.

Рила, когато проговори – Орион

Словото на Учителя. Изтълкувай ни тази притча. (из неделната беседа – 11 септември 1938 г.)

Летният лагер на Всемирното Бяло Братство – Пламен

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще чакаме ли?

Мнозина казват: да се оправи веднъж света, че и аз да се оправя. Отде знаят те, че светът не е оправен? И защо най после те трябва да чакат светът да се оправи, че тогава и те да се оправят? С това чакане какво ще придобият? Нищо не ще придобият. Само времето си ще губят, ще тънат в невежество и ще вървят по стария отъпкан, но крив път.

Който е дошъл до това съзнание, да вижда нещо криво в света, нека се постарае да оправи кривото в себе си и ще види че светът е оправен. По съществено за всеки един е да оправи своя собствен свят, отколкото да се мъчи да оправи света отвън. И как е възможно, човек, който не е оправил себе си, да оправя другите, да справя света? Ако света е крив, това се дължи на нас, на нашето несъвършенство. Ако всеки поотделно реши да оправи себе си, то светът в едно много късо време ще се оправи.

Но преди да дойде човек до този процес, да оправи себе си и света, той трябва да дойде до едно по-дълбоко знание, до едно основно познание на законите на живата природа. Човек трябва да се запознае основно със законите на природата, защото той е нейно дете и извън нея той излиза от своята среда. А като излезе от средата си, очаква го смърт.

Няма защо човек да чака света да се оправи, че тогава той да почне да работи за своето оправяне. Той трябва да учи в живота, за да дойде до онова познание да оправи себе си — своите мисли, чувства, постъпки и пр.

Щом всеки оправи себе си, светът е вече оправен. И всички бъркотии в света произтичат от неоправените светове на отделните хора.

Съществено оправяне е съзнанието, което излиза от дълбочината на душата, а не онова, което иде отвън, от второ лице. То е вече насилие или по право дресировка, която няма корен и като така, няма и никаква стойност.

Впрегни своята съзнателна воля на работа и твоят свят е вече оправен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РИЛА

Тая година Рила е по-гостоприемна, по-весела и по-слънчева. И колко красива и грациозна е тя! Тук, на планината, в тоя чист въздух и много слънце, човек се намира в истинското царство на живата природа. Жива е тя, защото всичко в нея говори. И върховете, и скалите, и водите, и вятърът.

Застанеш до извор или водопад и неговите води ти нашепват чудни неща, за смисъла на живота, за красотата, за неговите пътища и пр,

А небето, тоя син връшник, който ни захлупва отгоре, колко е красиво, особено нощно време, когато се обсипе с безброй светли точки. Често между земята и небето се носят бели като сняг облаци, и като величествени кораби плуват в това обширно и безбрежно море. Това са мисли на висши същества. Това е писмо от разумния свят. Това е живо писмо. Всеки облак има специфична форма, която изразява символи. Чрез тях ни говорят съществата. И дали това писмо не може да се разбере? Който ги е наблюдавал дълго време и се е свързал с разумната жива природа ги разбира и чете по тях. Те са писмо за него.

Тая година летният ни лагер е разположен, както и през другите лета, край второто езеро от седемте рилски езера, под грациозния остър връх „Харно ми е“.

Тук летуват братя и сестри от всички краища на страната, но има такива и от чужбина. Техните палатки са разположени на едно място и ги наричат, „квартала на чужденците“. Дошли са от разни страни, далечни и близки: от Северна Америка, Франция, Латвия, Унгария, Сърбия и др. Наистина това е едно международно летовище.

Венец на всичко е Словото на Учителя. То е особено силно, носи светлина и къса веригите на човешките заблуждения. И кой го има уши да слуша, нека чуе, и който има разум нека разбере, че земята е училище и че ние сме ученици и трябва прилежно да учим, ако искаме да минем в по-горен клас.

Ето няколко мисли от Учителя:

„Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени очакват ги страдания, разочарования и смърт.“

*

„Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от дейността на Духа. Ще каже някой, че не вярва на това. Той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като му казва, че нищо не му дължи”

*

„Обаче съществува един закон. според който никой не е в състояние да скъса една полица подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи. В това отношение съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Кой каквото е вършил в живота си — добро или лошо — всичко е отпечатано върху него. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае“.

*

„Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда. В това време минавал генерал Вашингтон и го попитал: „Ти защо не помагаш? Взводният казал: „Аз съм взводен“. Тогава Вашингтон си туря рамото и вдига гредата, а после му дава своята картичка. И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата.

Та ония, които заповядват, все взводни ще останат. Който заповядва, за него няма повишение. А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал. Всички ония, които искат възвишен път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та. И ако не го туриш нищо няма да станеш.

*

„Велика наука е:

Считай, че всичко, което ти се случва в твоя живот, е предметно учение, дадено от Бога“.

*

„Тия камъни, слънцето, въздуха облаците и пр. са все предметно учение за вас. Ако чрез всички страдания можеш да видиш Любовта, и ако чрез страданията дойде Любовта, тогава страданията са на место.

Ако придобием Любовта, то страданията са само пътища, чрез които Божественото става достояние за нас.“

*

„Страданията са пътища, по които Божиите блага идат до нас. Страданието е опаковка за най-хубави неща“.

*

„Мене не ме интересуват погрешките на хората. Мене ме интересуват принципите. Един принцип трябва да се приложи: Че си направил 10 — 100 погрешки, нищо не значи, но изправи ги, стига човек да станеш.

Една погрешка е суров материал, който трябва да организираш. Погрешката е не-използван материал.“

*

„Мнозина искат да отидат направо при Господа. — Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултата от Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултата от Неговата работа—вън от себе си. Мнозина разпитват, къде е духовния свят. Англичанинът Хинтън изучавал десет години наред четвъртото измерение, но въпреки това, не можал да си обясни къде се намира духовния свят и къде — Божественият. За да разбере само до некъде духовния свят човек, трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос или да се реализира известно желание, първо трябва да се мине през съзнанието на човека, там да узрее и после да излезе навън“.

*

„Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любящи и т. н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че той трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата или към каква да е друга църква Човек е роден само с живота, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива в него. Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение.“

*

„Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и далечни, на хора от различни народности и вери. Щом духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака всички едновременно да я възприемат. Който е узрял, той трябва да се прояви.“

*

Всички хора са запалени свещи — едни с по-голям, други с по малък пламък. Безразлично какъв е пламъка им, те трябва да пръскат светлина, да разнасят според силите и възможностите си Словото на новото учение в света

Света е гладен и жаден новото Слово.

Дайте му го!

Светът се нуждае от светлината и топлината на новото учение.

Занесете му го!

Носете новото слово и разбиране във всички краища в света. Живейте го и дайте личен пример.

Живият пример е най силен и дава най-големи резултати.

Рила, 7. VIII. 1938 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Седемте езера — Бъбрекът

Bratstvo_11g_001.jpg?fbclid=IwAR2plx1w2X

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хлябът

От слънце и земя, от бисерна роса,

от пролетен зефир и тих дъждец безспир,

при труд благословен под зной, лазур и мир

ти раждаш се обилно за всички на земята,

о, хляб насъщний наш!

*

Бъди благословен, о слънчев, житен хляб,

кат извор чист, красив на мисъл и живот,

бъди благословен за мир и за любов,

и вечно бодра песен разнасяй по света,

о, хляб насъщний наш!

S

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РИЛА, КОГАТО ПРОГОВОРИ1)

Рилският лагер от далече

По Коледа има сняг на всякъде. Тогава никой не говори за него.

Но снежната преспа над челото на китката ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост.

Той рови с ръката си мократа пазва на преспата и не знае какво име да тури на сложните чувства, които го обземат.

Но ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи. Забравени от слънцето снежни купчини, бялнали се самодоволно срещу августовското слънце.

— Ето го и лагерът на Братството, прекъсва мълчаливото ви съзерцание водачът на натоварения кон. След един час и ние сме при тях, допълва той, съвсем поверително.

Сега е съвършено ясно и за вас, че белите петна около езерото не са изостанали снежни преспи, а разхвърлени по цялата му околност палатки.

Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгушеното всред зеленото море здание от неизгладени камъни. От целия му покрив излиза дим като от някаква фабрика.

Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езерото.

Други, събрани па групички по три-четири, са се оградили в зеленината на клека като бели цветове в свежа градина.

Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци.

Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е за сега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила.

И които обичат да се вслушвай, в шепота на нейната душа.

Седемте езера.

Котловината на седемте езера е самостоятелна личност със завършена физиономия. Тя има свой собствен живот. Когато поемеш от първото езеро нагоре, ти чувстваш съставните части на тая единна, цялостна личност.

Първото и второто езера са подножието, основата, нозете, върху които се крепи езерната маса.

Bratstvo_11g_023.jpg?fbclid=IwAR2plx1w2X

Второто езеро

Третото, заедно с двойното четвърто езеро са заели удобно огромно леговище между скалите. Те са в близко съседство. Малко по-нагоре с петото езеро, което е най-голямото в Седемострунната арфа на Рила.

Когато седнеш на неговия бряг при плискащите в крайбрежните камъни вълни, ти чувстваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувстваш сякаш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист.

То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума.

— Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб н при радост.

Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието. Набезите на вятъра, влакнестите нозе из облаците не нарушаван, нито за минута неговата съсредоточена размисъл.

Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не. Те са и, защото са дълбоки. Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима.

Bratstvo_11g_002.jpg?fbclid=IwAR2plx1w2X

Общ изглед

Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса мисъл:

В Начало беше Любов.

Когато тя порасна във Вселената, тя роди Слънцето.

Когато Любовта но Слънцето порасна, то роди Земята.

Любовта на Земята порасна и тя роди човека.

Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко.

И всеки ден, векове минават, той се блъска о миражите на Майя, жадуващ, търсещ през тях само едно: своята Прамайка Любовта.

И векове го гледам аз от тук, как долу там, в низината, той търси Любовта.

А аз, заради него, мисля, мисля, мисля!

И ето тая мисъл на езерото човек напипва, като твърда маса, изсипала на лъхащия ма мента бряг.

А огромната преспа, натопило полета си в езерните води, се усмихва сдържано, като девица, която не смее да покаже всичкия си чар.

Само розмаринената зеленина около полата й трепка.

Седмото езеро е великолепната фризура върху главата на милионо-годишен младеж, с кривната на дясно кепи, готов както за усмивка, така и за подвиг.

Гимнастиките.

До огнището бяха цигулките, една флейта, и една китара. Игривите тонове звучаха тъжно — сякаш бяха нагизнали в утринната влага.

Когато слънцето грес, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра, шега, радост и усмивка.

Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката — музикалната евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска, тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения.

Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи.

Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак — надежди, надежди, надежди.

Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ замах, в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство.

Душата на един голям организъм, почувствал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината.

Големият сборен организъм. който при несгодите на планината, и при нейното сурово величие, закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея — идването на Всемирното Братство на земята.

Учителят

Беше зимен ден, когато отидох при него. Навалелият от преди няколко дни снегът беше отъпкан от нозете на стотината посетители и бе скован от студа.

Тогава нямаше достатъчно широка аудитория за тая публика и Учителят седеше на прозореца на „Шестдесета и шест“1). Той говореше от него своята „беседа“.

Слушателите бяха вън на двора. Само малцина имаха столове и седяха. Останалите бяха, като мене, правостоящи. Беше студено и трябваше да се подскача от крак на крак, за да не се измръзне.

Над всичко изпъкваше неговата усмихната фигура, оградена от рамката на отворения прозорец.

Ставаше тихо чудо.

Душата се откъсваше от самия мене и се унасяше някъде на далече, на съвсем друго, непознато, топло и приятно място. Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове.

И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел.

Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички.

Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще.

Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване.

Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия.

Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствах — по-рано, на засмени доброжелатели.

Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост.

Това беше преди много години.

Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех.

И всякога, когато наближавах потока на неговата мисъл. струваше ми се, че се надвесвам над най-голямата дълбочина на моята собствена мисъл, озарена до най- дълбоките й бездни с изобилна слънчева светлина.

При всички случаи на живота си. когато наближавах към него, аз чувствах свобода и подеми.

Годините минаваха. Те сякаш не го докосваха. Той си оставеше все същият: здрав физически, усмихнат, шеговит. остроумен, благоразположени, търпели в и мъдър.

Само сивотата на косата Му се приближаваше към чистата белина и белите кичури по вътрешния ъгъл на веждите се разширяваха: странно наподобяваха крилцата на ангел, който се готви да хвръкне.

През целия низ от години, през които го познавам, той не показа никога човешка слабост, нито лична болка — като че такива никога нямаше.

А може би и наистина да нямаше: какво зная аз за неговата личност, след като Го познавам вече десетки години?

Колкото пъти съм се опитвал да си отговоря на сложения по теософски въпрос: кой е той в същност? — из подсъзнанието ми всякога изниква една шега, която Той сам никога каза:

— Вие искате да знаете кой съм аз? Нима наистина това е толкова важно? Нека тоя въпрос не ви занимава толкова много! Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля житото? Дават ви жито, ако сте гладни, ако ви харесва. заповядайте, хапнете си! След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате. После, като огладнеете, пак елате! Ще ви нахраня с каквото мога. А кой съм аз, защо съм дошъл при вас и вие при мене, не питайте. То не е важното за вас.

Нали не е важно кон е касиерът на народната банка, щом ми брои почтено парите, които моят забравен вуйчо от Америка ми праща? Важното е да имам да вземам тия пари и те точно и навреме да ми се заплатят.

По-рано Учителят разпъваше палатката си до големия камък край второто езеро.

Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете. От там лагерът се виждаше като на длан, а неговият общ шум долиташе като тихо бръмчене.

Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му.

Песента.

Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо.

Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър.

Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея.

И я залюляваше над огромен океан от светлина и радост.

Нима може човек да се съмнява в съществуванието на небето, след като е изживял величието на една тържествена оратория?

Аз съм дълбоко убеден, че който преживее само веднъж величествената красота на една вдъхновена религиозна музика, той остава за винаги неин пленник.

Каквито и радости да му предлага животът, колкото и злато той да сипе по неговия път, душата знае. че това не е всичкото. Тя чувства, тя знае, че там, далече някъде, има още дълбочина и още красота, които тя би могла някога и някъде да изживее: запазен периметър на брилянтна мина.

Разбира се не беше нито каприз, нито излишък на средства. когато веднъж напуснах града, гдето живеех и отидох в столицата само и само да чуя песента „Благославяй, душе моя Господа“ То не беше каприз на охолник, защото трябваше да икономисвам от залъка заради тая радост. То беше естествен отговор на една нужда, една жажда, един копнеж. То беше кроткото, но неотразимо теглене на една невидима светла нишка, която водеше душата към самото небе.

Аз затварях очите и слушах: мъжките гласове, по-материални, пълни с копнеж и надежда, женските, по-ефирни, пълни с любов и съмнение. Аз чувствах, как земята се издига и небето се снишава, за да се целунат. И аз сам, дете на земята, се чувствах издигнат до небето.

*

По стар навик, колкото пъти чувах че някъде под палатките са се събрали братя и сестри на разговор, на работа или на песен, аз се запътвах към тях.

Там биваха сестри А. Б. В. Г. Д., там биваха братя Е. Ж. 3. всички до един добри певци, които обичат да пеят. Това биваше цял импровизиран хор.

Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас.

И всякога си мислех: мека небето се муси, нека пълзящите по земята облаци блъснати с мокрите си пръсти нашата палатка. Нека!

Ние ще пеем!

И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето.

Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството.

Орион

(Д-р Стефан Кадиев)

___________________________

1) Из книгата, със същото заглавие, която е под печат.

2) ул. Опълченска 66 — жилището на Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Изтълкувай ни тази притча

(из неделната беседа „ Изтълкувай ни тази притча  – 11.IX.1938 г.)

Човек има нужда да се учи, и то постоянно. Земята трябва да се счита като едно учреждение, като един университет на слънчевата система. Където и да е, каквато и погрешка да направи човек, пращат го на земята, да се изправи Земята е един университет за спасяване на хората. Когато казват, че човек трябва да се спаси, това подразбира да се освободи от всякакви болести, от всякакви препятствия.

Има два начина за придобиване на знанието. Някои казват, че нас ни трябва религия. Но религията е наука за сърцето, а човек не е само сърце. Човек е и ум. Следователно, човек се нуждае от светлината на Божията мъдрост.

Нас ни е потребна истината. Онази истина, която носи реалния живот. Без истината никакъв реален живот не може да съществува. Що е истината? Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. Онези хора, които само се радват, са много егоистични. Този човек се радва от сутрин до вечер, както някой от сутрин до вечер мисли само за своята възлюбена. Тя е като един идол за него, и той постоянно мисли за нея, само тя съществува в сърцето му

Питам: Какъв смисъл има живота, ако обичаш само един човек в света ? — Какво трябва да се прави? — Ще правиш това, което Бог прави. Бог само едного ли обича? Той е насочил своята мисъл и към най-малките същества. Той всички държи в своята мисъл. И те живеят благодарение на Неговата мисъл към тях. На всяко и най-малко същество Той е дал съответстващ живот, съответни условия, съответно внимание. По същия начин трябва да постъпваме и ние.

В сегашния век ние трябва да изменим своите вярвания. своите понятия и възгледи за живота и за природата. Ние мислим, че единственото разумно същество в света, това е човекът. Добре, но как биха мислили мравките за себе си? Ако влезете, в мравешкото царство, ще видите, че те мислят, какво, по-разумни същества от мравките няма. Такова е тяхното съзнание.

При сегашните условия ние сме толкова близо до Бога, доколкото разбираме Словото Му, доколкото разбираме Духът Божий. Колкото заблужденията на хората с по-големи, толкова те са по-далеч от Бога, толкова те с повече по периферията Наистина, ако турите едно дърво в огъня, то няма да се стопи, но ако го нагреете около триста градуса, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче, ако турите един метал в огъня, той ще се стопи. Има вещества, които само при топене могат да кристализират. Често хората говорят за Божията любов, но тази любов е един метод за претопяване на хората.

Човек не може да възрастне и да се усъвършенства, докато не мине през Божествения огън. Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот. Писанието казва, че Бог е огън пояждащ. За кои? — За неразумните, за онези, които не следват пътя към Бога. За онези, които разбират пътя Му, Той е вечен живот, живот на блага.

Сега аз не искам да ви говоря за теориите на хората, за това, какво те мислят. Хората са свободни да мислят каквото искат. Хората от памтивека са мислили, като са имали свободата за това. Първите хора бяха свободни в Рая, но след като дойде при Ева черният адепт и им каза, че им носи ново учение, те изгубиха свободата си. Той им каза: Вие още нищо не знаете. Но ако приемете учението, което аз ви нося, вие ще станете като Бога, ще станете независими. Питам: на каква степен на развитие е било съзнанието на първия човек, който се е подмамил от тази мисъл, че ще бъде като Бога ? Тази идея е много проста. Днес всеки човек може да се подмами даже с малко пари. Аз правя едно сравнение с честността на хората. Има хора, които са честни до хиляда лева; други — до десет хиляди; трети—до сто хиляди лева и т. н.

Съвременните хора се интересуват от това, как ще прекарат последните 10-30 год. Научните данни установяват положително, че откак този университет, земята, е създаден, са се изминали вече два милиарда години. А откак човек се е явил да следва този университет, са се изминали около триста хиляди години, Предполагам, че Този, който е направил този университет, земята, е определил нейния живот да се продължи за още два милиарда години. Казвате, какво има още да се учи? — Че човек едва е започнал да учи. Само триста хиляди години са минали досега в учение, а остават още много. Всичкото знание, което човечеството е придобило, може да се събере в 90 книги, големи като Библията. Ако тези книги ги напечатат в човешкия мозък, ще остане место за още 900 такива големи книги. Това са данни, които показват, какви големи възможности се крият в бъдещето развитие на човешката душа. Един ден човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в безсмъртно.

Сега ние страдаме по единствената причина, че не разбираме законите на истинския живот. Ние не сме родени от безсмъртни майки и бащи. Давид казва: „ В грях ме зачена майка ми*. Какъвто е бащата, такава ще бъде и дъщерята. Та, за да стане едно преобразование, Писанието казва: „ Роденият от Бога грях не прави „ . Как ще се родиш от Бога? Човек не може да се роди от Бога, докато не е заченат в любовта, в мъдростта и в истината. Значи, три неща се изискват, от които човек трябва да бъде заченат.

За сега вие сте под бремето на човешките майки и бащи. И Христос е казал: дотогава, докато вие не се отречете от вашите майки, от вашите бащи, вие не можете да бъдете мои ученици Тъй щото, в новата религия, която иде сега в света, три неща се изискват: всички хора, без изключение, трябва да бъдат заченати в Божията любов, в Божията мъдрост и в Божията истина Понеже вие сте във великата школа на живота, и аз ви казвам това. Ако Христос би дошъл днес, и Той би ви казал същото. Кога ще дойде Христос? — Когато и да дойде, Той ще ви каже същото, и вие ще го проверите. Когато дойде Христос на земята, Той проверяваше какво с казали пророците преди Него, и цитираше това, което те са казали. Но днес Христос няма да дойде по този начин както хората Го очакват.

Христос ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората.

За някой хора Христос е дошъл вече, но за някои още не е дошъл.

И в такъв случай, всеки друг който дойде в сърцата, в умовете и в душите н а хората, не е истински Xристос.

Онзи Христос, Който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. Той ще внесе любовта в сърцата на всички хора и народи, и ще се познават. Този, Който може да накара всички хора да съгласуват своите интереси, Той е истинският Христос. Когато Христос дойде, Той ще се всели в човека и той ще стане нов човек. В Писанието е казано: „ Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“ .

Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия. Писанието казва: „Истината ще ви направи свободни“. Тогава аз считам любовта като вътрешен импулс за посаденото семе, за израстваме на зародиша. Божията мъдрост считам за условия при които зародишът се развива. А истината — подразбирам вярата в Бога. Като вярваш в Бога, ти ще бъдеш свободен да се развиваш правилно. — В какво да вярвам? — Вярвай в каквото искаш.

Като разглеждаме живота на съвременното човечество, виждаме, че е вярвало в различни неща. В какво ли не е вярвало? Човечеството е вярвало в неща, които не са били Божествени. И днес хората вярват в неща, които не са Божествени. И от тези вярвания на хората, понеже нямат още Божествената любов в себе си произтичат всички съвременни стълкновения. Казват: Да преживеем още един живот, че каквото ще да става. Питам: Един живот от 120 години — живот ли е това? Според научните данни, на човек му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на слънцето.

Дойде някой при мене, и ме пита:

Къде е Господ?

Казвам му: аз ще ти отговоря на въпроса, ако ти изпълниш едно предварително условие. — Готов съм. — Добре. В нашата слънчева система има милиони слънца. Аз искам да ги посетиш всички, и след като се върнеш на земята, ще ти отговоря какво нещо е Господ и къде живее. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години, и като се върнеш при мене, ще бъда на твое разположение.

Bratstvo_11g_003.jpg?fbclid=IwAR2plx1w2X

Беседа на Молитвения връх - Рила

Мнозина задават този въпрос какво нещо е Господ — но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които Той е създал, и тогава питай. На земята съществуват не само обикновените хора, които виждате, но и много още невидими. Когато Христос беше на планината, при Него дойдоха Мойсей и Илия, известни капацитети на земята, и се разговаряха с Него Той се разговаряше с тях по важни въпроси. Но един от учениците му дойде и каза: Учителю, да направим тук три шатри — една, за Тебе една за Мойсея, една за Илия. Тези двама капацитети дойдоха от другия свят да се разтоварят с Христа.

Някои питат, кое е заставяло Христа да се моли. Те разбират молитвата в ограничен смисъл. Молитвата е дишане. Когато се качва по високи планински места, дишането на човека се усилва. — Ама защо човек трябва да се моли? — Ако не се молиш, ти нищо няма да придобиеш. Молитвата е процес, подобен на дишането. Чрез молитвата човек се освежава. Без молитва мъртъв ще бъдеш. С молитва жив ще бъдеш. Молитвата не търпи никакво еднообразие. Както при дишането всички мускули трябва да се развиват, такова нещо представя и молитвата. Иначе, отгде ще дойде живота? Казвате. Защо трябва да се моля на Бога? — Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат. Казват за някого: той си въздъхна. Да въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже.

Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: Господи, дай ми по вече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което Ти искаш от мене. Днес всички хора, млади и стари, всички майки, всички свещеници и учители, трябва да въздъхнат. И ученият трябва да въздъхне, за да се отвори пред него един по-голям простор. Религиозният трябва да въздъхне, за да се освободи от заблужденията си. Живият трябва да въздъхне, за да се освободи от тъгите си. Мъртвият трябва да въздъхне, за да дойде животът в него. Всички хора трябва да въздишат.

„Изтълкувай ни тази притча!“

Сега, като деца на този Велик Баща, ние Му благодарим, дето ни е изпратил в този университет. да се учим. При това, той се е погрижил за всички наши удобства, пратил ни е толкова добри професори да ни учат. Много хора не могат да намерят местата си в живота, защото не знаят коя част от мозъка си да употребят в работа. Мнозина мислят, че като работят със задната част на мозъка си, могат да станат религиозни. Не, искаш ли да видиш Господа, ти трябва да работиш с горната част на мозъка си, отгоре на главата, а работиш ли със задната част на мозъка си, или при ушите, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ако работиш с тила си, ти ще си създадеш такова положение, от което после ще плачеш. Господа ще търсиш в челото си и отгоре на главата си. Следователно, искаш ли да намериш любовта или Господа, търси ги в горната част на мозъка си, отгоре на главата. Искаш ли да намериш философията, търси я на челото си, над веждите.

Днес всички хора седят и питат кога ще се оправи светът. Ако всички хора биха въздъхнали истински, Бог щеше е да ги почувства и щеше да ги чуе, но те още не въздишат, както трябва. И Писанието казва: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите и аз ще ви се изявя.“ Когато човек е в едно вътрешно, голямо противоречие, той трябва да се обърне към Бога с всичкото си сърце. Има такива големи противоречия в човешкия живот. Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточава, че той не може да се моли. Има случаи, когато човешкият ум така се помрачава, че той не може да се моли. Той се намира в положението на човек, който има висока температура. Тогава той нито може да се моли, нито може да мисли. В организма на човека става голямо горене. Това горене се дължи на ред органически вещества, които се отличават с голяма неустойчивост.

Разумният човек предварително взема мерки. Като разбереш, че са се събрали такива вещества в повече, отколкото трябва, ти ще си наложиш някаква диета. Съвременните хора трябва да се подложат на една диета, чрез която да филтрират своите желания, да преработят своите чувства и мисли. Често през ума на човека минават такива мисли, с който той няма нищо общо. Само минават и заминават край него, без да му принесат някаква полза. Ако някой от вас би отишъл в рая, с какво особено ще се отличава? Ако някой глух влезе в света на музиката, какво ще чуе от тази музика? Нито ще чуе, нито ще разбере. Той ще види само, че ръцете на този човек играят върху пианото, но нищо повече няма да разбере.

Някои питат, какво нещо е божественият свят. — Нищо особено не е, но в него има такава поезия и музика, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за Божествения свят. Ако чуете някое от възвишените същества от оня свят, ще забележите, че техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата. Те кряскат, викат, но гласът им не се чува далеч. Колко далеч най-много се чува гръмотевицата? — Най-много на разстояние до 15—20 километра. Ако много викаш и кряскаш, твоят глас ще се чуе най-много три педи над главата ти.

Мнозина мислят, че с плач всичко могат да постигнат. Те плачат и казват: Господи, не виждаш ли нашите сълзи? Казвам: Ако вие ценяхте вашите сълзи, щяхте да ги събирате в бутилки. Где са вашите бутилки? Колцина от вас имат бутилки пълни със сълзи? Значи, това, което не цените, вие го оставяте да падне на земята. А Господ цени тъкмо това, което вие не цените. Где са вашите страдания? Според мен, ако вие наистина ценяхте вашите страдания, щяхте да имате долапчета, да ги скривате от чужди погледи. Страданията ви трябва да бъдат добре облечени, като някое красиво, добре облечено дете. Значи, това хубавото, вашите страдания, вие ги оставяте да ги тъпчат хората. И след това искате Господ да се интересува от вашите страдания. Как може Той да се интересува от това, което вий сами не цените?

Когато Христос се молеше в Гетсиманската градина, Той страдаше, вследствие на което от порите му излизаше пот и кръв. Христовите страдания отидоха при Бога. Питам: Отговори ли му Господ? Страшно беше положението на Христа тогава. Той трябваше да бъде изпитан в любовта си. Христос каза: Господи, даже и да не отговориш на моята молитва, аз знам, че това, което правите, е на мястото си. В Твоите ръце предавам духа си. Това е истинската, това е гениалната любов. Гениалната любов се състои в това, че, при всички противоречия, които срещаш в живота си, да кажеш: Господи, да бъде Твоята воля! А сега, когато нещата не стават така, както хората ги искат, те казват: Господи, не вярваме вече в Твоята любов. Защо? — Защото нещата не стават така, както те искат.

„Изтълкувай ни тази притча!“

Тази притча седи в следното:

Ти не можеш да бъдеш обичан, докато не обичаш.

Ти не можеш да бъдеш умен, ако не обичаш. Ти не можеш да бъдеш истинен, ако не обичаш. За да бъде обичан, от човека се иска беззаветна любов, непомрачима светлина и истина. Пред лицето Божие човек трябва да се яви чист, с чисто, спокойно сърце, с всички хора да бъде примирен. Всички хора които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога, и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в каквато и Той е облечен.

Из беседата, държана от

Учителя на 11 септември 1938 год.

София — Изгрев

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света.

Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот.

Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство.

Егоизмът, особено националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света.

Но не!

Злото, насилието, не е и не може да бъде вечно! Тъжната картина, която представлява днес света не ще остане завинаги такава.

Залог за това е, повтарям, съществуването на Всемирното Братство.

Има една друга, надземна, върховна реалност. Има един друг свят, който стои над нашия. Има един велик извор на духовни, Божествени сили, с който е свързано и отгдето черпи своите идеи и сили Всемирното Братство.

Днешната земна реалност — реалността на борбите, противоречията и егоизма ще премине като сянка и над земята ще се възцари истинската и вечната, непреходната Божествена реалност — реалността на братството, хармонията и мира.

Мълчаливо, но непрестанно и упорито, безшумно, но ефикасно, обединените духовни сили на тия съзнателни души работят и те ще разбият най-сетне черната тъма, надвиснала над човечеството, и ще преправят пътя на мира и справедливостта.

*

Днес, в най-високата планина на Балканския полуостров — Рила, на височина над 2500 м. —е поставена в действие мощна духовна радиостанция, която разпраща по всички страни на света мислите-сили за любов и братство, за мир и разбирателство между хората и народите. Подтикнати от живият, неугасим огън на безпределната Божия любов, стотици умове разпращат всекидневно по всички страни мощните мисли за Новото, които невидимо проникват в подсъзнанието на хората и непрестанно работят за своето реализиране.

Духовната радиостанция в планината Рила, при Седемте кристално-чисти, божествено красиви и незабравими планински езера, това е лагерът на Всемирното Братство, който е увенчан с присъствието на Учителя.

Хора от седем различни страни на Европа, хора с непрестанно трептящи за доброто души. хора с възвишени стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и свята планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело.

България, Югославия, Франция, Латвия, Полша, Литва и Естония с представени в тазгодишния лагер на Всемирното Братство.

Кое е това, което кара тези хора да преминават хиляди километри, за да дойдат тук? — Без съмнение, това е Божествената любов, това е високият  идеал и безграничната вяра в Учителя и в неговата мисия.

Bratstvo_11g_024.jpg?fbclid=IwAR2plx1w2X

Беседа в планината

От своите далечни краища те се научиха за Божия пратеник и дойдоха тук, да чуят неговите живи слова, които вливат безгранична светлина в техните души и укрепват техните духове. И, запознавайки се с живия хляб на словото на Учителя, те учат български, език, знаят го вече — четат в оригинал беседите на Учителя, слушат неговите думи, разбират всичко.

Не е ли това, все пак, едно чудо? Не е ли то един белег — едно знамение и предупреждение за тия, които — в неговата собствена родна земя—отричат Учителя и неговото Дело, без ни най-малко да ги познават? Ето действителността: Интелигентни, високо образовани и високо духовни хора, знаещи всички главни европейски езици, не се задоволяват с тях, но предпочитат да учат български език.

Защо?

Защото те са разбрали, че никъде на света не могат да намерят това, което съществува днес в България. Защото те са се уверили, че никой друг език не може да им даде това, което те получават днес от българския език.

Защото те са познали Учителя и са открили в неговото учение единственото правилно разрешение на всички индивидуални, социални и международни проблеми на днешния живот.

Защото те видяха светлината и я прегърнаха с цялата си душа.

„И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“.

*

Всяка година нашият летен лагер в Рила се уголемява и устройва все по-добре. Всяка година нашата духовна радиостанция расте и се засилва. Всяка година идват нови и нови хора, нови, трептящи в огъня на Божията любов души, излъчващи по всички посоки Божествената светлина.

И светлината свети!

П л а м е н

Рила, август. 1937 гол.

(превод от есперанто)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×