Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУША - СИЛА И ЕНЕРГИЯ

Живота е вечен. Той е постоянен, безспирен процес. И дала човек живее на земята във физическо тяло или пък го е напуснало, той е все жив. За Бога всички са живи. Казват за някой, че е умрял, че е мъртъв вече. Ако физическото му тяло е станало негодно за обитаване и не може да даде израз на онова, което душата желае, това не показва, че човек е умрял. Той живее, но вече като сила, като енергия, като душа.

Душата е сила, енергия, която в течение на известно време организира материята и си прави от нея жилище, с което се тясно свързва. Чрез него тя се проявява на физическото поле.

Всичкия материален свят, от атома до вселените и млечните пътища, е израз на сила, на енергия. Зад тях седи разумна сила, която ги организира и ръководи.

Плитките умове и повърхностните хора отричат тая сила, която седи зад всеки човек и зад вселената. Но питаме се: може ли да има такава чудна организация и непогрешна хармония във вселената и в едно органическо тяло без една по-висша интелигентна сила и енергия от самата нея? От неподвижното може ли да произлезе нещо подвижно без намесата на каква и да е сила? От неразумното може ли да произлезе нещо разумно? Според съвременното материалистично схващане ще излезе, че машината, която е плод на човешката интелигентност, е по-разумна от самия човек.

При това. в природата нямаме машини, на които интелигентността да е вън от тях. В природата машината е израз на интелигентността и нейно оръжие. Тя е жива. Всички тела в природата, в цялата вселена, са надарени с интелигентна сила, която е вложена в самите тях и ги управлява. Тая сила е надарена с вечен живот, с безсмъртие. За нея няма смърт. Смърт има само за формите, за физическите черупки, чрез които тая енергия се проявява, но самата тя е безсмъртна.

На физическото поле душата добива знания и опитност. Земята е нейно опитно поле. Душата не може да познава онова, което не е преживяла. Нищо не може да дойде до съзнанието и подсъзнанието на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването.

Учителят казва: „Погрешната на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да. се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Само за себе си материята никога не може да се обработи. За да се обработи. за да се организира в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от местото си. Без сила материята не може да се обработи. Благодарение на силите в природата от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме: „Сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под сила разбираме интензивността с която разумността се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят.“

Идеите са също плод на тая безсмъртна енергия. Те се хранят и крепят от сила и енергия. Затова те растат и се разширяват. Така например, идеята за човещина и братство между хората расте и се развива със сила, според колкото позволяват съвременните условия, или по право, тая идея се проявява до толкова, доколкото съвременните хора са готови да й дадат прием.

Но ще дойде ден, когато хората ще узреят и тая идея ще възтържествува тук на земята в пълна власт и сила.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ

Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването съзнанието на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка.

Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране.

Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др. науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух. На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф. Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма.

Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат.

Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения. Велико бъдеще очаква човечеството. Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие. То ще бъде възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили намиращи се в самия него.

В нашето време, на земята се проявява един велик Адепт, който ни сочи пътя към това усъвършенстване и възраждане. Той живее и работи всред българския народ, но всички други народи могат да се ползват от неговите напътствия и да пият от този светъл Извор на Истина, Мъдрост и Любов. Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен порив на вътрешния огън и вътрешната светлина. Нашата епоха е огнена епоха. Събуждането на духовното сърце е първия етап. Без него ний не можем да отидем по-далеч, и не можем да имаме никакъв успех.

Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които до сега са били неразбрани за нас. Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце. Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри.

Подробни сведения за това Учение могат да се намерят в многобройните беседи и лекции на Учителя Дънов и в книгите, издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца се призовават. Призовават се също така и многобройните руски души. разпръснати по цялото земно кълбо. Русите, бидейки винаги в своята основа духовни, стремящи се към великите идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и сега да помогнат за посяването на светлите истини на Духа в умовете и сърцата на хората.

Ел. Кидалова

(превод от руски)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОКАЯНИЕ И НОВОРАЖДАНЕ

Покаянието и следващото след него новораждане са стъпала по пътя на духовното растене. Чрез тях се започва усиления строеж на духовното тяло в нас, което преди това е било в зародишно състояние. А само чрез него Азът може да прояви своите божествени качества. . .

Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние. Той почва да чува гласът на Божественото Слово в себе си и той е близо до денят, когато може да вземе решение да заживее по внушението на този глас и по указанията на ония великани на Духа, които са изминали пътя на човешкото развитие и са се върнали на земята да посочват този път на своите по-малки братя. Това решение се нарича в Новия завет покаяние.

И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът!

С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава, преобразува, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си. Едни от отличителните му белези са, че той е любвеобилен. прям, не обича да прави компромисни със съвестта си и всякога говори истината.

Истинското покаяние е предшествано от размисъл, от съзнаване греховното си състояние и от разкайване, т. е. от скръб, от душевна мъка за това. Но ако спрем до тук, ако това ни разкайване не се развие в едно дълбоко желание да излезем из това състояние на греховност и в едно решение да сторим всичко, за да се завърши в нас този процес, да сторим .плодове достойни на покаяние“ (т. е. доказващи нашето покаяние) — процеса не е завършен и може да свърши с отчаяние.

Покаянието възражда човека. То очистя всички подпушени канали в неговото сложно естество и в него почват да се струят възродителните сили на човешката природа, невъзпирани от греха . . .

Обновлението, осветяването е продължителен процес. Ап. Павел казва: „Ако и да тлее външния наш человек, вътрешният обаче всякой ден се подновява“ (II. Корин. 4.6;).

Из кн. „Вечните истини“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Речи само реч

 (из неделната беседа „Речи само реч“ – 15.V.1938 г.)

„Речи само реч и момчето ми ще оздравее“

Ев. Матея 8:8

Речта е най-разумното, най-разбраното, най-реалното, което може да ни интересува. И ако речта в живота не би съществувала, това би било най-голямото нещастие, което би могло да сполети хората. В своята възраст, човечеството е минало през една епоха, минало е своето детинство, но още не е дошло до възмъжалост Досега човечеството е било в положението на десетгодишно дете. Сега е в положението на дванадесетгодишно дете и се готви за прогимназия. Ние казване, че един народ е културен В какво седи културата на нещата? Има известни черти, които определят степента на културата. Например, всички ония същества, които се движат мудно, са крайно невежи. Колкото по-културно е едно същество, толкова по-бързо се движи то. Нашата земя, която се движи с една скорост от 29 км. в секунда, е доста учена, доста културна. Един трен се движи със скорост сто или повече километра в час. Това показва, че зад него има едно разумно, учено същество, което, в същност, е причината за движението. Ако зад тренът не се крие едно разумно същество, той не би могъл да се движи. Същото нещо е и по отношение на земята. И тя не би могла да се движи, ако зад нея нямаше едно разумно същество.

Днес има аероплани, които се движат с бързина 200 - 300 км. в час. А някои аероплани с достигнали до 500 - 600, даже и до 700 км. в час. В това отношение ние донякъде сме надминали птиците, но още не сме надминали насекомите.

Съвременната наука се приближава до времето, когато ще ни даде една научна дефиниция за живота. Ние не трябва да се заблуждаваме от външната форма на нещата. Най-съвършената форма, която природата е създала досега на земята, това е човешката форма. На човека предстои едно велико бъдеще. Ако ви кажа, че за развитието на човека са потребни не по-малко от 300 хиляди години, навярно ще се укажат малко. Ако ви се каже, че с потребни един милион години, и това ще се укаже малко.

Някои богослови смятат, че откак съществува човечеството, са се изминали около осем хиляди години но мнозина се страхуват да оттекат или да потвърдят това число, защото не знаят за какви години се говори, за човешки или за божествени Тези осем хиляди години не с човешки, а Божествени. Ако тия осем хиляди години се приведат на човешки език, те се равняват на 190 милиона години, но за да дойде до едно по-голямо развитие, на човека с нужни още 200 милиона години. Аз говоря за цялото човечество, а не само за един човек.

Природата не е глупава. Тя е разумна. Следователно, ние трябва да имаме ясна представа за устройството на земния, на физическия живот. Това е необходимо, за да може човек да се избави от сегашните неприятности, в които постоянно изпада. Тези неприятности и нещастия следват не само отделния човек, но и всички нареди, както и сялото човечество. За сега земята мяза па една гробница, на място на изтребление. Най-големите нещастия стават на земята. Това със смени, промени в природата. Формите постоянно умират. а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, тя ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после отново да дойде и да почне да работи.

Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена както трябва и т. н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне и т. н. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най после своето предна значение.

Всички хора са екскурзианти, носени от земята. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдат на една нова планета, добре устроена. Коя е тази планета, къде е тя, няма да ви кажа. Като дойдете на тази планета, ще научите името й. Като дойдете до тази планета, всички хора ще слязат от земята като от кораб и ще се прехвърлят на новата планета. Земята ще остане на ремонт за един дълъг период от няколко милиарда го дини да си почива.

От това гледище земята е едно развлечение за хората. Бог обича да дава развлече ние на своите деца. Понеже хората не са готови още за науката и за живота на ангелите, ако останат дълго вре ме между тях, ще се отегчат, понеже не разбират науката им, няма с какво да се занимават, затова Бог ги е изпратил на земята като екскурзианти, да пропътуват цялата земя, във време, равно на едно число с 17 нули и след това да се върнат пак между ангелите. Тогава ангелите ще ви посрещнат с радост, защото вие ще бъдете готови за тяхната висша наука.

Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи с дошли до положение да внесат в живота си нова философия, но ви форми. Те ще намерят тази философия, тези форми, в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, съгрешава ли, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство против отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах. Гневът причинява голямо разстройство на стомаха.

Днес повечето хора се оплакват от неврастения и питат на какво се дължи неврастенията. Неврастенията се дължи на страх Човек се страхува от болести, от сиромашия, от смърт, от какво ли не, вследствие на което този страх го отравя постепенно. Кое е онова, което трябва да противодейства на страха? Вярата, любовта, знанието. Те идат в помощ на човека срещу страха.

Сега не е въпрос само да се каже на човека, че знанието може да му помогне, но той трябва да има такова знание, което всеки момент може да се подложи на опит Сега трябва да има училища, в които новото поколение трябва да се възпитава по нов начин, да видите какви ще бъдат резултатите. Не е достатъчно да се говори за ново възпитание или за любовта между хората, но теорията трябва да се приложи на практика. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да бъде свободен.

За да бъде човек свободен. той трябва да бъде разумен. Преди всичко човек трябва да спазва онази свобода, която природата е вложила и която се изисква от всички живи същества. Божественият закон на свободата е написан върху човешката глава, в човешкото сърце и в човешките дробове. Божественият закон е написан във всяка частица на човешкото тяло. Следователно, всеки човек трябва да живее съобразно тази написан закон. Ако всички хора биха живели по този написан в тях закон, светът би се оправил много лесно. Понеже хората не живеят според законите Му, и се отклоняват от тях, те постоянно влизат в стълкновение с Него и със самата природа.

Храненето на човека трябва да бъде разнообразно, дишането му също трябва да бъде разнообразно. Следователно, ако човек не употребява съответна храна за своя организъм, както и съответен начин на дишане, той ще носи последствията на това нарушаване. Когато диша, човек трябва да държи в ума си добри мисли, да не диша със страх. Като диша, той трябва да вярва, че във въздуха се крие една Божествена сила, която е в състояние да пречисти неговата кръв.

Ако хората разбираха каква енергия, какъв живот се крие в храната, те биха се ползвали от нея.

Ако те разбираха това нещо, то като приемаха храната с любов, щяха да внесат в организма си онази сила, онзи живот, който е скрит в нея. Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият  в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат.

Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира. Дотолкова, доколкото гражданите, поданниците на една държава, на един народ имат съзнание и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно. Любовта е закон за всеки дом, за всеки човек. Следователно, между стомаха и ума на човека не трябва да има никакво стълкновение. Главата не трябва да става роб на стомаха. Стомахът е доста учен. Неговите поданници, които са на брой около десет милиона, неговите клетки, извършват такъв процес, какъвто клетките на мозъка не могат да свършат Но енергията, която стомаха придобива, отива в мозъка. И мозъкът знае, как да изпрати тази енергия по цялото тяло.

Ако стомахът свърши работата си много добре, а мозъкът не свърши своята работа, както трябва, тогава се ражда известна болест на недоимък. Щом кръвта не приижда към главата, кръвообращението става неправилно, и тогава по посинелите пръсти и устни на човека лекарите констатират известна болест и препоръчват различни средства за лекуването й. Устните на човека трябва да имат свеж, червен цвят, а не да бъдат сини, до черни.

Червеният цвят е цвят на живота. Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека. Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове — синият, жълтият, виолетовият, тъмно синият, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребят тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни При тона положение между хората щеше да има пъпна хармония. Хората днес носят червения цвят без да знаят защо го носят. Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо Червения цвят прави хората смели. Човек трябва да знае кога и как да употребява червения цвят Портокаленият цвят означава някакво примирение. Той представя друг един дар, даден на човека от природата. Зеленият цвят означава култура, растене. Той показва че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно. Синият цвят показва, че трябва да благодарим  на Бога за всички блага, които ни е дал. Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благородни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми — на всички живи същества. Към всичко това трябва да бъдем справедливи и благородни.

Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, той имал за цел да научи хората как да обичат Бога. Да обичаш Бога, това значи да обичаш всичко онова, което Той е създал.

Има един Божествен закон, който регулира нещата, и показва на всички народи, малки и големи, че са полезни едни за други. Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно. Вземете пример от еврейския народ. Няколко хиляди години се изминаха, откак евреите излязоха от Египет, но и до днес този народ не е изчезнал. През какви изпитания не е минал този народ, какви страдания не е понесъл, но и до днес още евреите, макар и пръснати по цялата земя, не са изчезнали. Всеки народ, когото Бог ръководи, не може да изчезне. Затова всеки народ трябва да чувства Бога в душата си. И да каже: Бог ни е изпратил на земята и ние ще Му служим. Бог е определил място на всеки народ и това място един ден всеки справедливо и достойно ще го заеме.

Мнозина се плашат пред мисълта какво ще стане с тях Вярвайте в Бога, не външно, а вътрешно. Вярвайте, че всички народи са деца на Бога. Вярвайте, че всички животни, които ни помагат, са изпратени като наши помощници, да ни помагат. Казвате Вол е това. В този вол се крие едно разумно същество, което е дошло на земята да работи, да ви помага и към което вие имате известен дълг. Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, те трябва да спазват правата, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове да види до колко ние разбираме Неговите дела. От това именно Той определя на какви места да ни тури.

Съвременните хора се нуждаят от школа, от учене, да разбират причините и последствията на нещата. Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа. Като мислил, че някой ще го чуе, че има хора около него, той казал: Едно време, на младини, не бях така, но като остарее човек, така става. Обаче като се огледал и видял че няма никой, наоколо, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.

Това значи: Дървото мяза на семката. Каквото е скрито в семката, това ще бъде и в дървото. Каквото не е било в семката, не може да бъде и в самото дърво. Следователно, какъвто съм бил на младини, такъв ще бъда и на старини. Не мислете, че на старини ще бъдете по добър.

Да бъде добър, това не значи човек да не прави погрешки. погрешките са възможности за него. Те не спъват човека. Погрешките са неизбежни в живота на човека. Може ли майсторът да гради къща, а да не се окаля, да. не изцапа дрехите си? Това е невъзможно. Дрехите си ще окаляш, но ще съградиш къщата. Като работиш някъде, ти все ще оцапаш ръцете си, но поне работа ще свършиш. Нека правим погрешки, но поне работа да вършим. Това е важно.

Не е въпрос да говорим за погрешките, които вършим. Важно е да живеем добре, че нашата майка природа и нашият баща — любовта, нашите братя и сестри, да бъдат доволни от нас. Когато Бог е доволен от нас, и ние ще бъдем доволни от себе си. Знаете ли, какви грамадни разходи се правят за нас, на земята? За да свършим земното училище, за нас се правят грамадни разходи. И ние трябва да бъдем разумни, да използваме тия средства.

„Речи само реч!“ Сега и аз ще ви кажа една реч: Всички вие ще станете учени хора. „Кажи само реч!“ Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора. „Кажи само реч!“ — Всички вие ще станете красиви хора.

Всички вие един ден ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки.

София – Изгрева, 1938 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едно свещено чувство

Едно свещено чувство към живота,

към всяко живо същество,

от мравчицата до човека,

(венец красив и тържество

*

На земния живот всестранен,

в душата с блян за красота)

едно свещено чувство ти да имаш

към всичко живо на света.

*

С една свещена вяра ти да вярваш

когато зимната мъгла

докосне сгушените пъпки,

за път готовите крила.

*

Една надежда да те води

през всички бури на света.

един светилник да ти свети

през мрака на нощта.

*

Една любов да имаш светла,

излъчваща лъчи,

безбройни златни и трептящи,

о, слънце да си ти!

Д. Антонова

* * *

КРИСТАЛИ

На масата си имам камъни от Рила,

отломени от святата й гръд.

Една градина мълчалива

със цветове, ши не цъфтят.

*

Но всеки цвят е бил помилван

в безбройни дни, протекли там,

от цветовете на дъгата,

оставили копнеж и плам.

*

В сърцето чисто на кристала

да зацъфти и да ухай

и с малка капчица кристална

под слънцето да засияй.

*

О, камъни, събрани край водите

на извори и езера,

събирани по сипеи, запели

под плясъците на дъжда,

*

сега сте тука, в тая стая,

където спомени трептят,

излъчвани от вас самите,

деца на чист и дивен свят.

Д. Антонова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проф. П. Бакалов

СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО

Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден. С радост ние ядем узрелите плодове на есента — червените ябълки, сочните круши, вкусното и сладко грозде. Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина.

Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини,

Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори. Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища.

Пресметнато е, че човечеството от откриването на мамените въглища е използвало около 50 милиарда тона к. въглища. Всяка година из пазвите на земята, където човек се рови като къртица, се вадят около милиард тона въглища, които превърнати на влакове правят един милион влакове. Добиването на въглища от земните недра обаче от ден на ден сс увеличава.

Само мини Перник например, през 1937 гоя. са извадили 13,903,375 тона.

Като се има пред очи това увеличаващо се използване на оная натрупана и скрита, през течение на стотици милиони години, з каменните въглища, слънчева енергия, поставя се въпроса: какви са запасите от каменни въглища в земните пазви и колко години ще могат те да задоволяват нуждите на човечеството. Според пресягането на геолозите, в достъпните за нас земни пластове и дълбочини се намират около половин трилиона тона въглища, които ще бъдат достатъчни за 75 най-много за 100 г.

Разбира се, че човечеството не трябва да се уповава за своите енергетични нужди само на слънчевата енергия, затворена в каменни въглища. Днес вече то е обърнало своето внимание на белите въглища — на силата на падащата вода, бързо течещите реки и водопади. Енергията, която те могат да дадат на човечеството, възлиза над 700 милиона конски сили, но от нея се използва само едно съвършено малко количество, около 5%. Постройката на големите северни електрически централи, както и сравнително малките у нас, хващат пенливите води на реките и водопадите и ги впрягат за добиване на енергия.

Но и водните запаси, който могат да дадат на човечеството енергия от 700 милиона коня са пресметнати, човечеството в бъдеще ще ги оползотвори: неговите потребности, по отношение на енергия изглаждат, обаче безкрайни.

Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра.

Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване.

Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него.

И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства.

Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи. А грамадна е тази енергия. На един кв. метър повърхност, която е перпендикулярна на слънчевите лъчи, съответстват 2-6 конски сили. При преминаването на тая енергия през атмосферата, поради влагата, въгледвуокиса, праха и т. н. голяма част се губи, поглъща се. При 45° ширина върху земята стига само около една конска сила на кв. метър повърхност, което съвсем не е малко. В пустинята Сахара например за една година слънцето праща енергия 10,000 пъти по-голяма отколкото оная употребявана от съвременното човечество и която то не може още да впрегне и употреби.

Правени са опити с грамадни вдлъбнати огледала да се впрегне част от тази грамадна неизмерима енергия, която слънцето ни праща. И бъдещето ще отправи погледите си към „червените въглища“! Стремежът на човечеството в бъдеще ще бъде да улови и впрегне енергията на слънчевите лъчи, да вкара в своите работилници, фабрики, двигатели и пр. енергията на слънчевите лъчи, които тъй изобилно ни изпраща нашия баща — слънцето!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕДНА ПОЛЕЗНА КНИГА

Това е книгата на известния зъболекар в Пловдив г. Михаил Стоицев озаглавена „Проблемата на храненето“, стр. 116, издадена в Севлиево. 1938 год. Една книга много поучителна относно здравето на човека, което винаги се намира в зависимост от храненето. С доводите на науката авторът на книгата доказва полезността от растителната храна, която дава на организма всички необходими вещества за неговото поддържане, освен това действа много благотворно върху душевното състояние на човека, като облагородява неговия характер, прави го по-мисловен трезво-разсъдлив, премахвайки физическите ни и душевни терзания.

В книгата си „Проблемата на храненето“ г. Стоицев най-изчерпателно разглежда добрия идеалния начин на храненето, изброявайки чрез научния метод съдържимостта на полезните за организма ни храни, начина по който Tpt6ea да ги предаваме на организма си, в какво количество да ги приемаме, съотношението между едни и други храни, въздействието им и ползата, материална и духовна, от тях за здравето ни.

В 116 страници г. Стоицев ни излага една от най-важните проблеми за съществуването на човека, за неговото многоценно здраве — това е „Проблемата на храненето“, както е озаглавена и самата книга. Една проблема която днес занимава тъй много умове, и не само теоретици но и самите хора непосредствено. Особено е поучителна книгата за подрастващото поколение, което иде да ни замести и което тепърва ще образува своя мироглед; следователно то е което ще възприеме или не препоръчваната нова и научна проблема за храненето. С тази и с много още други книги е създадено вече движението за едно разумно хранене, за едно питателно и в научна смисъл на думата полезно ядене, което движение незабелязано се разраства и закрепва върху една здрава почва, каквато може да представлява младото поколение.

Книгата на г. Стоицев трябва да бъде като настолна книга за всеки здравомислещ човек, на първо място за младото поколение, което се интересува от всека нова проблема, тъй като се намира пред прага на живота. Предварителния интерес на спомоществователите на книгата, на брой 381, говори неопровержимо за големия интерес към нея. Прочее горещо я препоръчваме на всички здравомислещи трезви люди.

(Из в. Юг)

Н. Дориян

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 227)

Това са само общите принципи в определението и проявлението на силите, но те в своето проявление се диференцират още повече. Защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества и тази именно е причината за диференцирането на силите. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела - планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление.

Така че първото нищо, което трябва да проучим при изучаването на астрологията, това е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия - темпераментите. Всеки от четирите елемента има по три проявления - по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия космос и така получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представят 12-те знаци на Зодиака, които имат отношение във външния космос с 12-те зодиакални съзвездия. За това отношение говорих в първата част.

След проучването на четирите елемента ще пристъпим към проучване на 12-те зодиакални знаци, като проявление на тези 4 основни елемента. След това ще проучим планетите, които са също така проявление на тези четири елемента. Но докато зодиакалните знаци са пасивна среда, зони на енергия, а в организма представят скритите качества, то планетите са активно действащи сили, пробуждащи тези скрити свойства на организма. Всяка планета се явява като динамично проявление на силите на известен знак.

Проучвайки качествата и свойствата на всяка планета, т. е. на всяко космично течение в неговите проявления и законите на това проявление; след това ще проучим взаимните отношения между планетите и отношенията им към земята и живите същества върху нея, които отношения се наричат в астрологията аспекти. Също така ще се изучат и различните отношения между знаците и планетите и биопсихологичните типове, които всеки знак и всяка планета създава, когато заема асцедента на хороскопа. След това ще проучим така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед.

Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела:

1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите.

2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога.

3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите.

4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния.

5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях.

6). Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота.

7). Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука.

В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим.

За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание.

Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително.

Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната астрология.

Когато говорим за звездните влияния, нямаме предвид само механическото въздействие на звездите, но имаме предвид, че силите, които действат в звездите, действат и в човека като в микрокосмос. Само че силите в човека се намират в потенциално състояние и постепенно, с развитието на човека, тези сили се динамизират. И доколкото тези сили са динамизирани в човека, дотолкова му влияе звездния мир. Тъй както една антена, определена за възприемане на вълни с определена дължина, възприема само тях, а другите минават и заминават без да въздействат върху нея, така е и с човека.

В космоса има много вибрации, които минават през човека, без да оставят някакви следи, а само онези въздействат днес на човека, които имат същата дължина на вълните, каквито човек има при днешното си развитие.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЛОНА НА ЛЕКАРЯ

Д-р Ив. Жеков - натурист

ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Индивидуалният характер

В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на Нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др„ както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др.

Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозното, електричното и хипердинамичното. А темперамента на нормалния тип ме трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалност, a трябва да е електрично-магнетичен. Нервозния тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран.

Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живеене — двата анормални. Токсините на месните храни,*) силните подправки, солта, възбудителните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействат само като огнища на антифизиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят. повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции.

Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си.

А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм. Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности.

Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“.

Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля. на дисциплината на характера, на собствената, физическа, морална, умствена и духовна култура.

Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата „хранене и темперамент.“

Ако нервозния, хипердинамичния тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправките, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтина, меда, житните храни, вегетарианския хляб**) и др.

Яко типа със студен темперамент или магнетичния усвои един режим ма хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат.

_____________________________

*) Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека.

**) Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление, е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×