Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕХОДНИ ВРЕМЕНА

Живеем в дни на увлечения след лъжливи богове.

Тълпите, навсякъде по света, вървят слепешката след водачи, които ги водят към гибел.

Погрешни схващания и течения, които водят към взаимно изяждане, си пробиват път в умовете на хората навсякъде по свята.

Преходно време! . . .

Какво ново има в егоизма, бил той личен, семеен, класов или национален?

Допустимо ли е да се разрешат правилно болните въпроси на днешното време, въз основа на егоизма и алчността?

Правото принадлежи на силния, защото той винаги може да се наложи и ще се наложи! — това е върховната максима, свещеното верую на днешните хора.

Колко горчиво се лъжат те.

Слепи водачи, с още по-слепи водени от тях тълпи! — те не разбират, че, вън от човешкото право, относително и временно, съществува и едно вечно, върховно, абсолютно Право! . . .

Те не разбират, че освен човешката сила и човешката власт, колкото твърди и непоклатими да ни се виждат те, съществуват и друга една Сила и друга една Власт, непреходни и вечни!

Хората продължават да кадят тамян на своите лъжливи богове и сляпо вярват в тях.

Разочарованието, обаче, не ще закъснее да дойде.

Не е далеч времето, когато кумирите на днешното време ще бъдат развенчани.

Това. което днес ни се струва реално, единствено реално, утре ще бъде прах.

Човешката сила, човешката власт и човешкото „право“ са нищо пред силата, властта и правото на Върховната Реалност на живота.

Днешните човешки „реалности“ ще преминат като сенки.

Крушение очаква лъжливите божества на днешния век. И колкото по-силна е била вярата в тях, толкова по-голямо ще бъде разочарованието.

Преходни времена! . . .

Преходни кумири, увлечения на тълпите: индивидуализъм, омраза, разединение.

Ще минат и заминат, като да не са били.

И ще остане само едно:

Вечното Братство между хората и народите и върховната реалност на живота — Любовта.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Съществува една неразривна връзка между родителите и децата, затова нека не се иска от децата това, което самите родители не притежават.

Наистина, родителите полагат големи грижи да дадат добро възпитание и образование на своите деца, но те, забравяйки какво са били в своето детство, не виждайки какви физически и психически качества са предали на своите деца, изискват от тях твърде много, най-често това, което те сами са нямали или нямат.

Ще кажат, че това което родителите не с могли да го постигнат, нека го постигнат децата. Това е право, но ако за това постигане те са вложили вътрешен капитал у децата. А ако ли те не са вложили съответния капитал, имат ли право да искат това постижение? Имат ли право родителите да искат децата им да проявяват склонност към ученолюбив. когато те самите са нямали такава? Имат ли право родителите да искат децата им да ги не лъжат, да не крадат, да не се бият, да не говорят некрасиви думи, когато те самите лъжат, крадат по един или друг начин и се нагрубяват всеки ден пред очите на децата си ?

Възпитанието на детето казват, започва с раждането на детето. Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката. И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца.

Не е без значение вънкашното възпитание на децата. Естествено, то е необходимо и указва своето въздействие, но често пъти вънкашните методи, макар и най-добри, остават без последствие, ако не се употребят вътрешните — да бъдат най първо родителите такива, каквито искат да бъдат техните деца.

Затова днес възпитанието на децата трябва да започне най-първо от съзнателното самовъзпитание на родителите и тогава ще има едно правилно разрешение на доста трудният днес въпрос за възпитанието на децата.

Наклонността на младежите да пушат, да пият, да прахосват време, здраве и живот, да проявяват такива или онакива не добри навици, те са ги наследили като наклонности от своите родители, деди, па даже и прадеди. А също така всички изкуства, дарби и хубави качества те пак са ги приели като посети в мозъците им семена, които при съответните условия могат да се разрастват и дадат добри плодове, от своите родители и деди.

Имайки предвид това, нека родителите първом погледнат в себе си, в своите души, в своите мисли, чувства и постъпки, и да направят всичко възможно, щото погрешките, които не искат да ги имат техните деца, да ги нямат и те в себе си.

Ако ли пък децата проявяват отрицателни качества, които родителите не забелязват да притежават в себе си, то нека се постараят да бъдат полезни на своите деца, като проучат дълбоките причини, в които се крият тези отрицателни качества и да ги премахнат. Причините да премахнат, а не да прибягват към строгости и дресировки, които оказват твърде малко благотворни влияния.

Но за постигане на добри резултати при възпитание на децата, се изисква от родителите повече безкористна обич към децата. И тази обич да се изрази не с глезене и разгалване на децата, а чрез онова съзнателно и разумно себеотрицание, което е същината на родителството.

Benitta

_________________________________________

Когато невидимият свят е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път. За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, които му са дадени, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ

Познала скръб и сълзи във света,

след дълги, бурни изпитания,

в теб, вечна страннице — душа,

избликват светлите желания.

*

За истински живот на красота,

на мир, на детска радост и усмивка

и с нова скръб — о, със скръб по любовта,

жадуваш топлий лъх на нейната обвивка.

*

Че в студ безлюбие животът ти премина.

В суровите борби забрави нежността

и свидний зов на Първата Причина,

далеч от живий пламък на Духа.

*

Но идва ден на огнено кръщение!

Разделните прегради на душите

ще рухнат във небивало крушение

и братската любов ще блесне във очите!

*

Познала Бога във всички хора — братя,

ти, страннице, познала любовта,

и стоплена във нейните обятия,

ще странствуваш със песен по света !

В. Недев

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УСЛУГИТЕ

като неизбежен етап по пътя на личното

усъвършенстване

Естествени, безплатни и еднократни действия — това са услугите. Те са израз на една вътрешна пълнота, изявена най-често във физически действия.

Много неща занимават ума или сърцето на човека всеки ден, но с отминаването на деня много от тях се забравят и не ползват човека, ако не намерят израз в конкретни действия, каквито са услугите.

Човека най-добре можем да познаем, не по онова, на което е способен, а по онова, което действително прави.

Знае се, че истински човек е оня, чийто ум, сърце и воля действат в съгласие и едновременно. Когато чистите и светли мисли на ума и възвишените пориви на сърцето се преобразят в услуга, само тогава можем да бъдем сигурни, че пътя, по който вървим, е прав и истински,

От всичко онова, което човек прави, едно е, което околните най-добре разбират — това са; услугите. Това е така, защото услугите са връзка с реалния живот. Те са мярка, чрез която виждаме до къде сме достигнали. Който прави услуги, е по-напред от оня, който само ги желае, но нищо не прави. Нещо повече: услугите поставят граница между въображението и реалното.

Умствения прогрес на човека е невъзможен без тях. Не се ли родят услугите, то спира всяко по нататъшно развитие и човек рискува да остане само един мечтател еднакво безполезен, както за околните, така и за себе си.

Човек се ползва от живота до толкова, до колкото удовлетворява идеите си. Услугите са; мост, по който мечтаните и далечни неща идват при нас и стават близки и разбрани.

Тъй както капките роса освежават и красят сутрин цветята, тъй също и услугите красят и услаждат живота.

Човек трябва да помага, да прави услуги, не заради някакво бъдещо небесно блаженство, а за това, че така по-добре ще служим на живота и още затова, че и ние трябва да правим нещо, а не само да очакваме.

Услугите с като лъчи, които греят право в душата, изпълват сърцето с радост и добри чувства. Тия добри чувства подхранват в човека хубави мисли, възвишени стремежи и добри дела. Който така служи, добре служи. Колкото повече хора така служат, толкова по-скоро и целия живот ще се преобрази.

Услугите не са плод на усилие, а са постоянни спътници на едно духовно израстване. Те са служене на Идеалното, Великото и Вечното.

Кой може да служи ? — Само оня, който има любов; само оня, които е надрасъл обикновените отношения и разбирания. Може да служи само разумния човек.

Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек.

Великото в живота се проявява чрез малкото добро — услугите. Чрез тях човек става съучастник във великото дело на Любовта и обновлението.

В отношенията си човек трябва да спазва следното правило; услуга за услуга, а не услуга за пари. Само така се създават правилни сърдечни отношения, които пораждат от своя страна добри мисли, добри чувства, добри дела, толкова много необходими днес в живота. И тъй: повече услуги.

Г. С. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

На двама господари

(из неделната беседа „На двама господари“ – 23.X.1938 г.)

Никой слуга не може на двама господари да слугува.

Лука: 16;13

От прочетената глава аз те се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава, има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да се използват. Днес, както и да се говори на хората, все криво ще разберат.

Тук се подига един спорен въпрос между един господар и неговия домостроител. Той е личен въпрос.

Господарят извиква домостроителят и му казва: Що е това, което слушам за тебе? Казват, че си постъпвал несправедливо. Повече не искам да бъдеш домостроител при мене. Тогава домостроителят извика всички длъжници на господаря си и плати част от дълговете им. Тази постъпка се хареса на господаря му и той видя, че домостроителят е умен човек, знае как да постъпва.

Христос взема този пример не от живота на светиите, но от живота на един обикновен господар и един обикновен работник — домостроител. След това Христос казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Как ще си направим приятели от богатството на неправдата? Какво ще кажете желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човек може да го превърне в злато? Ако можеше да превърне една печка в злато, тя ще направи голяма добрини на хората Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ Това значи: превърнете желязото в злато. Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука.

„На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“. Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката. Нищо не си разбрал от музиката. Разбираме в музиката значи правилно изпълнение, правилно взимане на тоновете.

Сега да оставим тия обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логиката? — Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всека дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота. Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всека дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически. Ако той направи пет-шест логически грешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано. Каква логика е тази, от  която хората нищо не разбират от думите, от мислите и от тоновете?

Логиката трябва да изнесе същината, реалността на нещата, която да бъде разбрана от всички хора. И след като се разбере тази реалност, хората трябва да се ползват от нея. Ако тази реалност не може да се разбере и приложи, тя нищо не струва. Много хора са учили логика, но какво ще кажат ония които не са учили? При това, трябва да знаете, че в природата никъде не съществува такава логика, каквато хората познават.

Логиката не подразбира само правилно съчетание между думите и мислите, но правилно съчетание и между трептенията на всека дума. Всяка дума съдържа известен брой трептения. Трептенията на думите трябва да се преливат така, че да образуват едно цяло. Щом това преливане става правилно, в края на всека мисъл. на всека реч трябва да се схваща целокупността на нещата. Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност. Запример някой казва: Аз запалих огъня. Някой отива да види как гори огънят и вижда, че огънят още не е запален. Правилно ли е това говорене? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а в същност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а в същност той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща са така естествено наредени, че нито едно от тях не е нито надценено, нито подценено. В лъжата има само подценяване и надценяваме на нещата.

Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това. че хората служат на двама господари. Или по право, противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият — друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава ти трябва да седиш на едно место, да чакаш, да видиш, кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: Защо седиш и гледаш кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи. Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т. е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте от там. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас. В това време, когато те се борят, ти трябва да изнесеш главата си навън и когато те престанат да се борят, тогава можеш да видиш коя е надвила. Който е победил, той все ще те намери някъде.

Сега вие трябва да знаете на кого от двамата господари ще служите. Вие казвате, че вярвате в Бога. След като всички хора вярват в Бога, отгде произлизат тия големи противоречия в света? Вземете за пример християнството. В християнството, още от най-ранната му възраст, имаше два възгледа. Апостол Павел поддържаше, че вярата ще спаси човечеството. Обаче Яков се противопостави на тази идея. Той казваше, че не вярата, а делата ще спасят човечеството. След тях пък дойде евангелиста Йоан, който казваше, че светът ще се оправи само с любов.

Значи, единият поддържаше вярата, другият делата, третият — любовта. И тримата са прави. Всяко нещо е на своето място. Ако си при един учител, който ти проповядва, ти ще вярваш в него и ще проверяваш нещата. Ако не вярваш, трябва да го напуснеш. Ако държиш за делата, като ти дадат една работа, трябва да я свършиш. Не я ли свършиш ти ще се подцениш. Ако дойдете до любовта, вие влизате вече в друга една област. Значи, тримата излизат от три гледища, от три области на живота: областта на вярата, областта на делата и областта на любовта.

Областта на делата е физическият свят; областта на вярата е духовния свят и областта на любовта е Божествения свят. Законите в тия три области са различни. Законите на делата са едни, законите на вярата са други, а законите на любовта трети.

И Христос проповядваше вяра, но първо казваше, че Бога трябва да обичате. При това, като обичате Бога и мене ще обичате. Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: Давам ви и друга заповед: Отца ще обичате, но и Мене ще обичате. После едни други ще се обичате. За Божествения свят вярата не е достатъчна. Там се изисква още нещо, много повече от вярата. В Божествения свят работите не се уреждат само с вяра.

Казвам: Не можете да служи те едновременно на двама господари. От това гледище никой не може да обича двама души едновременно. Обаче, когато се каже, че човек трябва да обича всички, думата всички подразбира Бога. Това значи: Бог, който живее във всички хора, можем да Го обичаме. Но ако вие мислите, че можете да обичате всички които Бог обича, това е неразбиране. Думата всички подразбира единство. Значи, ти можеш да обичаш едногото във всички. Това е закон. Но да обичате всички в едногото, това е невъзможно Това е моето разбиране. Когато аз казвам, че можем да обичаме всички, аз разбирам Бога. който живее във всички същества. Както и колкото да се проявява Бог в тия същества, ние можем да го обичаме. В това положение невъзможно е да обичате някого, в когото Бог не се проявява. Тогава ние ще се намерим в едно вътрешно заблуждение, понеже ще заговорим за онова, което не можем да направим. А когато човек говори за нещо, подразбира се, че той може да го направи.

Искате ли да знаете дали някой ви обича, в неговото присъствие вие ще изпитате три неща в себе си: светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила във волята си. В негово присъствие вие сте готови да направите всичко. Ако сте при един учител, който ви обича, каквато трудна задача да ви даде, вие ще можете да я решите още в негово присъствие. Неговата мисъл ще се предаде на вашата, и вие ще решите задачата си лесно. Много ученици страдат в училището по причина на това, че учителите им не ги обичат. Често учениците се оплакват, че като излязат пред учителя си, всичко забравят. Този закон е верен в психологическо отношение. Влезете ли в един дом, дето мъжът и жената не се обичат, този дом е разделен против себе си. Любовта на този дом зависи от любовта на майката и на бащата. Ако човек няма любов в една работа, той не може да очаква никакъв прогрес. Прогресът зависи от същото. Същият закон има значение и за обществата. Ако между членовете на едно общество няма никаква любов, цялото общество ще бъде хилаво. В най-широк смисъл взето, вън от Божията любов никакъв прогрес не може да се очаква. Същият закон има отношение и към самия човек. Ако във всеки даден случай между ума, сърцето и волята на човека няма разбирателство, той не може да прогресира, не може да бъде здрав.

В Америка, в Индия, по целия свят имат специални системи за постигане на вътрешни резултати, но вън от любовта, всички методи нищо не струват. Любовта е единствения правилен и сигурен метод за работа. Дойде ли до ума, любовта трябва да се прояви като светлина. Дойде ли до сърцето, тя трябва да се прояви като мека, приятна топлина, която е в състояние да стопи всичко твърдо в човека, както външната топлина е в състояние да стопи и най-твърдите метали и да ги превърне в течни. Във волята пък любовта се проявява като сила. Онази любов, която едновременно произвежда светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята, това е божествената любов в живота. Това всеки може са опита.

Ние се намираме в един период, когато възгледите на хората постоянно се изменят. Вие сте изучавали закона на кармата. Според този закон. човек е резултат на ред усилия, които той е правил в миналото. Значи, той е прекарал ред съществувания на добри и лоши животи. Понякога той е живял охолно, разпуснато, вследствие на което е направил много дългове. Всички тия дългове са записани в Божествената книга. А понякога той е живял така, че е придобил големи печалби. Днес тези печалби и загуби се така преплитат, че докато отначало върви добре, изведнъж животът му се влошава. Той започва да се очуква защо хората го обиждат, защо го ограбват, защо някой запалил къщата му. Това е все резултат на миналото. Някой, в миналото, преди две пререждания, е запалил къщата на своя ближен и днес му се връща същото. Или преди две прераждания той обрал някого, а днес обират него. Обраният в миналото днес идва да си вземе това, което му е взето. Който разбира закона на кармата, казва: „Този, когото обрах в миналото, днес дойде да си вземе своето. Затова не дава крадеца под съд. Той все едно че скъсва полицата и ликвидира. Той се обръща към Бога и казва: Господи, простих му“. Като разреши така въпроса, втори път няма да го обират. Рече ли да се съди човек, с това той усложнява положението.

Дотогава, докато човек не реши да живее за Бога, а не за себе си, докато не постъпва правилно, божието благословения няма да дойде върху него. Изпълни ли Божия закон, не отвън, не чрез налагане, но по любов, всичките му работи ще се оправят. Хората се заблуждават като мислят, че живеят за себе си. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Моите крака живеят заради мене, моите очи живеят заради мене, моите уши, моите ръце, всичките ми удове живеят заради мене. Ако краката престанат да ми служат, те престават да бъдат крака. Докато живеем за Бога, ние сме удове в неговия организъм. Щом сме Негови удове, Той се грижи за нас. Щом се грижи за нас, всякога ще ни бъде добре.

Всеки ден си казвайте: Господи, всичко онова, което си вложил в моя дух, в моята душа в моя ум, в моето, сърце, ще го изпълня. Ще кажете, че на думи лесно се говори. Не, ако вие речете да направите това, което Бог е казал, Той ще бъде на ваша страна. В ума ви ще дойде светлина и тогава хората ще постъпват малко по-другояче, отколкото досега са постъпвали с вас. Бог живее във всички хора. Като съзнавате това, правете опити да видите доколко вярата ви е силна. Човек може да се лекува и с мисълта. Вярата е закон за възстановяване на трептенията, и то на онези трептения, при които мисълта чувствата и постъпките на човека могат да функционират. Мисълта, запример, може да се прояви при известен брой трептения. Същото може да се кажи и за чувствата и за постъпките.

Вярата е закон за регулиране на тези трептения. Ако нямате вяра, то и законът не може да работи. Тогава и мисълта и чувствата на човека не могат да работят, и той се чувства демагнетизиран. Демагнетизирането подразбира понижаване трептенията на човека. Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече след като се изпоти и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, да възстанови изгубената топлина на тялото си.

Същия закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Ако мисълта ви изгуби своята светлина, повишете трептенията й. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Тъй щото, живейте добре, за да не губите светлината на своите мисли и топлината на своите чувства. Не губете и силата на своята воля. В това се заключава здравето на човека. Това значи да служим на Онзи истински господар, който поддържа светлината, топлината и силата у нас.

София — Изгрев

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТИХОТВОРЕНИЯ

Обетованата земя

Че има такава, разказва цветецът,

звънчето си що разлюлява

над бялата, снежна покривка и кротко

той пролет и радост вестява.

*

Че има такава, разказват и пеят

крилатите, мили душици,

приятелки наши, сестрички любими,

наречени пролетни птици.

*

Че има такава от слънцето знаем,

когато високо изгрява,

страна лъчезарна, копнеж за сърцето,

о, има, о, има такава!

*

Да, има такава, за нея нашепва,

говори и пее душата.

Къде е, тя знае, защото прелита

към нея кат птица крилата.

*

Попитай я тихо и тя ще ти каже,

и ти ще потръпнеш от радост,

земята, в която животът е вечен

и вечна е твоята младост.

R.

Странници

Не сте за мене веч, вий странници,

поели пътя в мрачината.

Напразно чукате вий там, на моя праг,

смутили тишината.

*

Далеч от мен, далеч от вас,

не тук, където съм, не там, където сте,

аз зная пътя ваш и не за мен е той,

и не за тук — живота где расте.

*

Вий гости бяхте, да, на моя дом през вековете,

пирувахте, играехте от вечер до зори,

но днес храна аз нямам зарад вас,

ни залъче дори.

*

Че свърши се, вземахте туй, което беше зарад вас,

но где ще тръгнете сега?

Кого ще мъчите със ваши зли шеги,

чие сърце, заплакало в тъга?

*

Почакайте, да бихте вий светилници вземали,

на път по-леко е със тях,

и светове красиви опознали,

не бихте сторили веч грях!

R.

Ний само с Тебе сме...

Земният живо на ученика трябва да

представлява една хубава екскурзия.

Учителя

Ний само с Тебе сме, а сякаш

сме ний и още цялата Вселена;

пред нас далече Пътя ни протака:

към Планината крачим уверено . . .

*

Във нас потръпваш, мощните талази

на Пролетта и бодрите й стъпки

нали шумят с дърветата край нази,

целунати по всека цветна пъпка.

*

Вървиме ний . . . Над нас Небето синьо

се приповдига, сякаш да отбули

Върхът, към който може би години

и бурята, и вятърът ни брулиха . . .

*

А днеска грей ни топло Слънце меко,

за да разцъфнат нашите надежди,

че като нишка Светлата Пътека

със Теб кои сме за Върха извежда.

*

Блестят пречисти светлини в очи ни,

помамени към Идеала вечен

вървиме ний . . . Огреян от лъчите

блести Върхът, все близък и далечен.

Ал. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПО СТЪПКИТЕ НА РАЗУМНОТО

Скръбта е приготовление за радост, до толкова, доколкото при нея сме запазили чистотата на сърцето си, светлината на ума си и благородството в постъпките си.

Изповедта е крайно необходима за да се разтоварваме и опресняваме. Поетът се изповядва със своето перо, музиканта с тоновете; всеки по свой начин трябва да очисти сърцето си.

Само чистия по сърце знае цената на изповедта.

Изповедта е една от най-скъпите срещи на Бога.

Ако ние се радваме на чуждото творчество като на свое, и ако напредъка на другите изживяваме като свой напредък, нашето творчество ще бъде издържано по форма, по съдържание и по смисъл. Ако не спазим горното класическо правило ние четем смъртна присъда на своето творчество.

Доволството от малкото, което сме създали, е първото бисерно зрънце на безсмъртно творчество.

На завистливите и Бог е безсилен да помогне, а на доброжелателните Бог помага и тогава, когато даже и те не са желали.

Качеството на творчеството се определя от безкористието, което имаме към него.

Майка на всяко разочарование е неизползване времето за онази работа, за която природата ни го е дала.

Студентът, който не е използвал разумно времето си, винаги е бивал скъсван на изпит.

Само ленивият и егоистът искат да берат плодове преди да са сели.

Служенето на Бога е учение за напредналите души, а ненапредналите се учат от тези, които им служат.

Служенето за напредналите е опитна школа, където придобиват своето знание чрез опита. Те са истинските учени хора, чието знание почива само на опита.

Всяко неприложено творчество говори за нашето тщеславие, а всяко приложено творчество говори за нашата скромност и разумност.

Неприложеното знание е кисел , неузрял плод.

Предметите хвърлят сянка само при слънчев ден, но ние не можем да намерим реалността по сянката, ако сме слепи. Ние неможем да се учим от страданията, ако духовно сме слепи.

Благодарността от най-малкото благо е навик за умния и добрия човек.

Благодарността е последното благословение, което говори, че сме заслужили за благото и че разумно ще го употребим.

Благодарността говори най-красноречиво, че сме честни, умни и добри хора.

Благодарността е подписа на честния и справедлив човек.

Благодарността носи живот и светлина.

Нема по-красиво и скъпо заплащане за направеното ни добро от това да благодарим чрез извършване същото добро на другите.

Едно добро ще ни ползва, ще израсне в нас и ще даде плодове, ако го огряваме с лъчите на благодарността. Без благодарност посятото семе няма да поникне.

Бог сее своето семе на истината само в душите на тези, които ще облъчват това семе с лъчите на непрекъсната благодарност.

Благодарността има магическа сила да превръща злото в добро.

Г. Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 230)

Водата постоянно се стреми да дойде в равновесие. Водата е влажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Водата е негативна, пасивна, възприемаща.

Първият знак на водния тригон е Рак Bratstvo_11g_012.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt и символизира привързаност към живота и оттам и желание за безсмъртие, „което комбинирано със знанието тайната на пола – раждането и възраждането – извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствувания и материални въплъщения, чрез съединението със своята половина” – казва същият херметичен философ.

Вторият знак на Водата – Скорпион Bratstvo_11g_016.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постоянно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно деятелни, волеви, разумни и дълбоко проницателни.

За Рибите Bratstvo_11g_020.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, третият знак на водата, един съвременен астролог каза – широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса – Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно – у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората – отделеността изчезва и човека се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, от което се ражда ексцентричност.

Тригона на земята представя севера който символизира студа, инертността и кристализацията — качества на земята. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Елемента на земята е женски, негативен, студен и сух и има отношение към меланхоличния темперамент.

Първият знак земята — Телец — Bratstvo_11g_010.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt е символ на търпеливия труд и постоянство. Вторият знак Дева — Bratstvo_11g_014.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог — Bratstvo_11g_018.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt е резултат на Телеца и Девата — носи качествата и на двата.

Тритоните могат да се разглеждат от две гледища — като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа.

Тригона на огъня проявен като вътрешни качества на човешката душа се проявява като борба властолюбие, войнственост. Тригона на земята като търпение, трудолюбие и послушание. Тригона на въздуха — идеализъм, философия, артистичност. Тригона на водата — мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност.

Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организъма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили — на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот.

* * *

Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи — според елемента към който принадлежат това са четирите тригона и според динамичното им проявление, където във всека група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци.

Казах по-рано; че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят от себе си мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект външния, обективен живот. Когато у човека преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот. Земния и водния тригони са пасивни, негативни и представят от себе си женския, мекия, формиращия принцип, който има отношение предимно към вътрешния живот на човека.

Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски, според тригоните, към които спадат. Така запример, Овен Bratstvo_11g_009.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt първият знак на зодиака е: мъжки, вторият знак Телец Bratstvo_11g_010.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, който принадлежи към земния тригон е женски. Третия знак — Близнаци Bratstvo_11g_011.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt е мъжки, защото принадлежи към тригона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби Bratstvo_11g_020.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски.

Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкия и женския.

Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки долини - пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели. Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение.

* * *

Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е. образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в трите света. Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: Кардинални, (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Тук спадат овен Bratstvo_11g_009.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, рак Bratstvo_11g_012.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, везни Bratstvo_11g_015.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt и козирог Bratstvo_11g_018.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt. Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, — началото на годината, началото на жизнения кръг. Рак е знака, в който слънцето стига най високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи, 22 юни, когато започва лятото. Оттам насетне слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септември слънцето влиза в Везните, третия кардинален знак, — знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог Bratstvo_11g_018.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt четвъртия кардинален знак. Тук слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг — до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път към север.

И така кардиналните знаци са: овен Bratstvo_11g_009.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, рак Bratstvo_11g_012.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, везни Bratstvo_11g_015.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt и козирог Bratstvo_11g_018.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt. Те са полюси — овен, везни, рак и козирог и образуват първия космичен кръст, или квадрат които, както и другите два кръста в езотеричната астрология, имат дълбок смисъл. Тези четири знаци са, как го казах, начало на четирите годишни времена — Овен на пролетта; Рак – лятото; Везни — есента и Козирог — зимата.

Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане на чело, дейност, активност инициатива, са тяхната обща характеристика.

Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента — от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност, основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните.

Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец Bratstvo_11g_010.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, Лъв Bratstvo_11g_013.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, Скорпион Bratstvo_11g_016.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt и Водолей Bratstvo_11g_019.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt. Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. С една дума казано, тяхното основно качество е стабилност.

Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове. (1, 4, 7, 10).

Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира роденият под неподвижните знаци. Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си — никога не се признават за победени. Ето защо те винаги достигат целта. която преследват, с усилена концентрираност и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и лесно се не подават на нововъведения. И никога не предприемат нещо, когато не са сигурни че ще постигнат задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни до край. Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защитават.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дафинка Д-р Л. Доганова

Ние се разделихме с нея на 2. декември т. г. — тя отлетя в отвъдния свят. Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот. Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовното културно просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и 38 българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени. Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер.

Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. „Детски другар“, беше членка на настоятелството на съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език. Но тези, който са слушали нейните сказки и беседи в Русе и София на религиозни, литературни и др. теми, никога няма да я забравят. Тя владееше магията на словото. Във всички тях проличаваше нейната широка ерудиция и поетичен, цветист език.

С нея аз се запознах през 1918 год. в гр. Русе, дето бяхме колеги с нейния съпруг. Тя имаше жива вяра в Бога, Исуса Христа и задгробния живот. Чрез мене тя се запозна с окултизма и още тогава тя се убеди в основните учения на окултната наука и те й спомогнаха да разбира и изнася пред другите истините на християнството, в тяхната дълбочина и ширина, а не ограничено, едностранчиво, както въобще се разбират от съвременните богослови.

Ще завърша за нея с неколко извадки от писмото, което ч нейния съпруг ми изпратиха през 1937 год., след като са получили моята книга „Вечните истини“. Тя ми пише:

. . . „откак я получихме, чела съм я и някой места много пъти препрочела. Тя чудесно хармонира евангелизма с окултизма. А е писана и на такъв лек и увлекателен стил, че се чете (при все че философска) като роман — просто на един дъх. Аз я заемах на наши хора — да четат и се просвещават . . .

Благословено е било времето, което сте дали на нея“ . . .

Стефан Тошев

Севлиево, 17. XII. 1938 г.

_________________________________

На 2 декември т. г. се помина в София нашата абонатка

Дафинка Доганова

известна литераторка и лекторка, отличаваща се със своята голяма ерудиция и висока духовност. На всички, които я познават, тя остава един добър спомен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...