Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233


Recommended Posts

В ХАОСА НА НАСТОЯЩЕТО

Международният живот днес прилича на едно бясно развълнувано море, пълно с безбройни опасности, които малцина могат да предвидят.

Докато водната стихия беснее, докато вълните налитат отвред. кой би могъл да знае сигурно, дали под тях не се крият опасни подводни скали?

Слабите, беззащитни кораби на малките държави се лутат и не знаят кой път да хванат всред тази стихия. Измамни сирени ги зоват към себе си с очарователни, замъгляващи съзнанието гласове.

Но знаят ли корабниците, че гибел ги чака — тях и техният кораб, ако се подадат на измамната песен на съвременните сирени? . .

Знаят ли те, че могат да изгубят и това, което имат. ако се впуснат по хлъзгав път? . .

Самообладание, будност на съзнанието, необикновена прозорливост се иска от тия, които направляват държавния кораб в тия бурни времена.

Правият път е един:

Той е пътят на пълната независимост от когото и да било.

Той е пътят, по който ще имаме придобивки, без да залагаме своята свобода, без да рискуваме самото си съществуване . . .

Морето бушува.

Измамни сирени ни канят при себе си.

Отидем ли. обаче, при тях, ние сме обречени на гибел.

Защото този, който с начело на кораба, трябва да вижда не само повърхността на морето, но и това което се крие под неговите води: той трябва да вижда не само настоящето, но и бъдещето. към което би ни довела всека погрешна стъпка.

От всички страни подводни скали!

Има само един спасителен път!

ПРАВО НАПРЕД!

Да достигнем целите си по най-достойния път в името на Правдата, и без да се свързваме с това, което е обречено на гибел.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Белият цвят

Разказват за него планинските хора,

че той се разтварял по стръмни скали,

над бездни бездънни се клател свободно

там, гдето прехвръкват самотни орли.

*

Разказват за него планинските хора,

над снежни кристали белеел се той,

под трепета златен на слънцето чудно

възпламвали багри, искрици безброй.

*

Разказват за него планинските хора,

цветът му бил дивен, възпламнало чист,

мнозина във жажда поели нагоре,

но пътя към него бил тъй каменист.

*

Разказват за него планинските хора,

че ангел го пазел от лоша ръка,

докоснат от никой не бива да бъде

цветът му Божествен, просяйнал в мрака.

*

Разказват за него. че ток проговорвал

в минутите чудни, вълшебния цвят.

и тайни разкривал красиви и светли

из царството дивно на приказен свят.

*

Разказват за него, мнозина разказват.

малцина обаче са чули това.

което разкривал цветът белоснежен,

което продумвал с безсмъртни слова.

R.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТОЧНОСТТА

В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните. Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим.

Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават.

Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество.

Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си.

Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия.

Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение.

Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения.

Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота.

Точността не е изолирано качество т. е. не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа.

Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот

Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството.

Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения.

Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута.

„В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“

Лъч

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духовните импулси и задачите на новото време

II. Задачата на новия духовен импулс в света

Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата. Разви се силно спиритическо движение, в което влязоха редица видни учени със световна известност като Уйлям Крукс знаменит химик, Оливер Лодж, прочут физик, Шарл Рише — знаменит физиолог, Камил Фламарион и т. н. които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния свят имаме друг един свят, който се манифестира по различни начини в нашия свят и живот. Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен свят има друг, свръхсетивен свят, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него. И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия. Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния свят. Внесе една нова светлина в живота и подигна крайчеца на завесата що забулваше тайните на живота — древната мъдрост дойде на помощ на западния човек, който по свой път, чрез собствени усилия на мисълта беше си създал известни представи за света и живота, който беше придобил известна мъдрост, която почерпи в себе си и в заобикалящата го природа. Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия свят. Постепенно теософското движение стана едно масово движение и заля света със своето учение — учението на древните индуски мъдреци.

Но апостолите на теософското движение не можаха да разберат духа на западно европейската мисъл и култура, не можаха да разберат вътрешния смисъл и вътрешните причини на западно европейската култура, не можаха да разберат Християнството, което беше религия на западния човек. Те не разбраха импулса, който Христос донесе в света, не можаха да разберат и своето място и предназначение в този велик импулс. Те мислеха, че с това, което са научили от древната мъдрост, ще преобразят света. Те не разбраха, че не е въпрос само да вярваме и да знаем за онзи свят, но трябва да намерим конкретното отношение и вмешателство на този свят към нашия живот. Те допринесоха много, понеже подтикнаха будните умове на запада да търсят и проучват, да се доберат до тайните на природата. Но те не можаха да допринесат почти нищо за подобрението на живота, защото нямаха методи, които да отговарят на духа на епохата, и хората останаха да си живеят по старому, въпреки знанията, които им даде Теософията, както живеят и индусите, от където те почерпиха своето учение. Това показва, че на това движение липсваше нещо съществено, от което имаше нужда съвременния свят.

Древната Мъдрост която беше полезна и е полезна за Изтока, се указа негодна за Запада в своите практически изводи. А западния човек е човек на практиката. Той иска да опита нещата на физическия свят. Затова не беше пригодена източната мъдрост, която му поднесе теософското движение. В душата на западния човек бяха се насъбрали ред противоречия от индивидуален, семеен, обществен и социален характер, които чакаха своето разрешение. Теософията не можа да даде разрешение на тези проблеми, не можа да даде цяр за болките, които имаше западната култура. Като отрече християнството, като каза че то не е нищо друго освен древната мъдрост, предадена даже не тъй умело, то не можа да даде нещо по-ценно. То не можа да вникне в онази нова мъдрост, която християнството съдържаше в себе си, не можаха да разберат смисъла и тайната на Христовия импулс, от който идваха жизнените сокове за западната култура. По този начин те се спънаха в своя път и не можаха да оправдаят надеждите на жадуващото за светлина и знание за живота човечество.

Но човечеството не беше изоставено. Имаше очи, които следяха всека негова стъпка и го подкрепяха там където трябваше. Из зад завесата на историческата сцена все така невидимо и незабелязано излязоха тези, които бяха душата на европейската култура и в края на 19 век и началото на 20 век, един вид като реакция на древната мъдрост на теософското движение, се разнесе новата мъдрост скрита в Християнството. Из необятна Русия прозвуча мощния глас на Толстой, който сам е бил един от тези, на когото душата се е разкъсвала от неразрешими проблеми и намирайки се в големи противоречия и обезсмисляне на живота дохожда по вътрешен път до скритата в Християнството мъдрост, и вижда в християнството — не църковното, но в учението на Христа — великото учение на живота, учението, което може да обнови живота във всяко отношение и да даде разрешение на всички проблеми, които разкриват човешките души. По същото време, пак като реакция на теософското движение, работи Владимир Соловьов, който според теософите бил причина, да не може теософското движение да проникне в Русия, защото той с авторитета си попречил на Блаватска да работи в Русия. Все по това време на запад в Германия, възниква Антропософското движение на Рудолф Щайнер, което в светлината на западната окултна школа разкрива дълбоката мъдрост скрита в Християнството. И нещо повече — разкрива мисията и задачата на Християнството и неговата бъдеща роля в развитието на човечеството. Все от същия източник получи импулса си и Макс Хайндел, който основа своето движение с център Калифорния. Всички те ни разкриват дълбоката мъдрост скрита в Християнството и посочват стойността на тази мъдрост за живота.

Редом с тези разпространители на новата християнска мъдрост, постепенно се развива в България учението на учителя Петър Дънов, което изнася в най-пълна форма и обем новата Християнска Мъдрост и посочва всички онези практически методи и пътища, по който човек може да придобие тази мъдрост, да придобие този нов живот, който се струи от Космоса към земята.

В. Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

В името Божие

(из неделната беседа „В името Божие“ – 6.XI.1938 г.)

Всеки човек трябва да има по един трансформатор в ума си. Светлината, която влиза в ума му, всяко чувство, което минава през сърцето му и всека постъпка, която извършва, трябва да се трансформират. Ако не знае как да ги трансформира, той ще се намери в чудо, т. е. в трудно положение.

Казвате: Коя религия е по-реална? Религия, в която Бог не живее, е мъртва. Всеки човек, в когото Бог не живее, е също мъртъв. А всеки човек в когото Бог живее, има дух, има сила. Силата на човека е в духа. В душата пък е любовта. Такава душа при никакви условия не се разклаща. Човек. в когото Бог живее, има и ум, който работи и мисли. В този човек има и сърце, има и топлина, от която всички хора могат да се сгреят. За такъв човек всеки казва: С този човек аз мога да живея.

Бог се е споразумял с него. Щом Бог се е споразумял с него, и аз ще мога да се споразумея. Какво ще търся при човек, с когото Бог не се е споразумял ? Следователно, и на вас казвам: там, дето е Бог, ходете при Него, там дето не е Бог, не ходете. На научен език казано:

Там, дето има светлина, ходете; там, дето има топлина, ходете; там, дето има любов, ходете; дето има сила, ходете.

Защото нещата стават само със сила. С любов нещата могат да се осъществят.

Любовта дава живот, а светлината дава всички блага, от които нашите чувства се нуждаят.

Новото, на което трябва да се спрем, е да преодолеем себе си. Някой седи и мисли и току изведнъж дойде в ума му мисълта да си има една къща, един голям апартамент.

Но както си мисли, той си казва: Защо ми е толкова голям апартамент? Трябва да мисля за кираджии, които често не плащат. С този апартамент ще си създам големи безпокойства. По-добре е да нямам нищо. Като размишлява още по-дълбоко, той дохожда до мисълта, че Бог му е дал една къща — неговото тяло, което трябва да изправи.

Като започне да гледа на това тяло, той вижда, че нещо на челото му липсва. Той вижда, че челото му е много тясно — едва три-четири сантиметра.

Така той идва до заключението, че трябва да разшири тази горна стая. Като я разшири, ще може повече въздух да влиза в нея.

След това той разглежда лицето си, и всичките негови удове: веждите си, носа си, устата и намира, че навсякъде трябва да изправи по нещо. Така той иска да изправи цялата си къща, да я харесат и хората. Какво по-хубаво от това — да изправи човек къщата си? Някой казва, че не иска да отиде с това тяло на небето.

Външното си тяло той няма да занесе, но вътрешното си тяло ще вземе със себе си. И ако не може да изправи външното си тяло, той никога няма бъде пуснат на небето. Не мислете, че като отидете на небето, веднага ще се измените. Каквито чувства имате на земята, такива ще имате и на небето. Ако на земята сте сприхави, и на небето ще бъдете такива. Само че на небето няма да има кой да ви дразни, вследствие на което не можете да се проявите. На небето няма кой да ви тормози, да ви заставя да платите дълговете си. Там ще бъдете свободни. Там няма да се обезсърчавате, защото няма да има кой да ви създава такива условия. Там няма да се съблазнявате.

Значи, човек има условия да се прояви такъв, какъвто е, да прояви своите слабости, само когато слезе на земята. И в невидимия свят има духове, същества, подобни на хората. Някои ангели, които живеят на небето, пожелават понякога да оправят света. Като разбере желанието им, Бог ги изпраща на земята, като им дава задачата да възпитат един човек. Те се виждат в чудо.

Сега да дойдем до разбраните неща. Всички трябва да разберат, че светът е създаден по известни закони. Под думата закон аз разбирам нещо разумно. Има закони, които се менят, но има закони които никога не се менят. Закони, които се менят, са преходни, и в тях разумността е слаба. Има закони, които човешкият дух е създал. Има закони, които ангелите са създали. И най-после, има закони, който Бог е създал.

Всички несгоди, които се случват в живота на човека, се дължат на самия него, а не на някакви външни условия, на някакви препятствия. Лоши условия няма отвън. Всички препятствия в живота на човека се крият в неговия мозък. Вън в природата не съществуват абсолютно никакви препятствия. В природата всичко е така добре наредено, без никакви препятствия. Който не разбира това, казва, че всичко в природата е разхвърляно, в голям безпорядък. Когато разглеждаме нещата в природата, не е въпрос само за местата им, но има неща, които вие не виждате. Със своя дух човек може да се издигне по-високо, отколкото сега се намира.

Много неща има, които могат да се кажат на хората, но все таки за сега е опасно. Колкото и да е опасно, те трябва да знаят, че не е само сегашното тяло, с което могат да се движат. Човек има друго едно тяло, с което вечер може да излиза от физическото си тяло и да се разхожда из пространството. Това всеки е проверил. Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите. Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвъркате някъде из въздуха ? С кое тяло хвърчите? — Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло. Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават. С духовното тяло много работи, които минават за невъзможни, стават моментално. Невъзможните работи стават с духовното тяло, което е устойчиво.

Днес всички хора очакват да дойде Христос на Земята и по някакъв механически начин да оправи света. Христос дойде преди две хиляди години на земята. Ако и днес дойде, какво особено Го очаква? Христос е казал, че отива при Отца си да ви приготви жилища. При това положение, какво още Го очаквате? Хората Го очакват да дойде отгоре с множество ангели. Не, както и да Го очакват, Христос няма да дойде втори път на физическия свят. Той ще дойде в умовете на хората. Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали.

Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля. Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил.

Какво търсят хората света ?

Човек навсякъде търси Бога и като Го намери, ще му служи. В живота си човек търси две неща: да бъде обичан и да го обичат. Ако не намери някой, когото да обича, той е недоволен. И ако не намери някой да го обича, пак е недоволен. Щом намерите, някой да ви обича или вие да го обичате, веднага ставате доволен. На всеки човек трябват две неща: да обича и да го обичат. Радвайте се на всеки човек, в когото виждате проявлението на Бога. Какъв смисъл има да обичаш човека, а да не виждаш проявлението на Бога в него ? Тази любов не е на място. Ако в човека, когото обичаш, виждаш Бога, тази любов е на място. И тогава никога не противодействай на тази любов.

Човек разполага с известна собственост, своето тяло, с което трябва да се заеме да го изправи, както днес хората изправят своите къщи и апартаменти. За тази цел, човек трябва да работи върху челото си, да има широко, високо и изправено чело. После очите на човека не трябва да бъдат нито много далеч, нито много близо до носа му. Съвременните хора не знаят още как да гледат. Те трябва да се учат как да гледат правилно, за да могат правилно да възприемате светлината. Когато гледа нещо, погледът, т. е. лъчът, който излиза от очите му, трябва да образува ъгъл от 45 градуса. Ако, като се моли човек гледа надолу неговата молитва отива надолу в трапа. Очите, умът на човека трябва да бъдат насочени нагоре. Мисълта му също трябва да се отправи към Бога. Като се моли, човек трябва да се изолира от ония мисли и чувства, които го спъват. Това значи да се изолира човек от света.

Електротехниците знаят как да изолират жиците, да не тече тока напразно. И човек трябва да знае как да се изолира от света, да не му влияе. Днес електротехниците търсят начин как да се освободят от шума, който се прави от аеропланите.

В човешкия мозък съществуват същите апарати, каквито има и в аероплана и радиото. Човек има такива апарати, с които всеки момент може да се изолира от външния шум. С други думи казано: човек може да се подигне в мисълта си така, че да остане глух за най-големия шум около себе си. Мислете за онези работи, на който трептенията са бързи, силни. Не мислете за ония мъртви работи, които са в покой. Всички неща, които бавно се движат, те носят в себе си една по-низка енергия, която ни спъва Всички тела. които се движат бързо, те носят в себе си висша енергия, която се отразява добре на човека.

И тъй, истинският живот зависи от онези безсмъртни трептения в природата. Има в природата смъртни и безсмъртни трептения. Има смъртни трептения на светлината, но има и безсмъртни трептения на светлината. Също така има смъртни трептения на топлината, има и безсмъртни трептения на топлината. Мислете тогава върху безсмъртната светлина и топлина, които носят живот в себе си. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си, на действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще може да възприема такива звукове от слънцето, каквито никога не е чувал. Тези звукове идат от слънцето.

Достатъчно е човек да развие в себе си тази способност да се свързва с безсмъртната светлина и топлина на слънцето, и той ще може да се сбогува със съществата от невидимия свят, от горните светове изобщо. Така, като че ли с радио слуша, той ще почне да приема новини от слънцето. Жителите от слънцето ще почнат да ви разправят кога колко големи петна ще има на слънцето, какви преобразования стават там и т. н. Ще кажете, че тези неща не ви влизат в работа. Радио е това. Искате или не, ще можете да се съобщавате с горния свят. Сега ние сме в България, но по радиото можем да слушаме какво става в Лондон, в Берлин — по целия свят.

Едно време това не беше възможно, както днес не е възможно да се съобщава човек от слънцето със земята. Както е възможно да се съобщават хората от едно място на друго на света, така един ден ще бъде възможно да се съобщават от слънцето до земята.

Цялата вселена е едно обективно училище, в което човек трябва да учи, да се развият всичките му дарби и способности. Без това училище ние няма да имаме никакъв успех. Като знаете, че Бог е създал света, вие не трябва да се обезсърчавате. Вие днес сте повече от това, което сте били в миналото. Ще дойде ден, когато ще бъдете нещо повече, отколкото сте днес.

Казано е в писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Ние сме изпратени на земята като малки разумни деца да се учим. При сегашното състояние на хората, небето е недостъпно за тях. Вие можете да бъдете на небето, но нищо да не разберете от живота там. Ако при това състояние, в което днес се намирате. отидете на небето, в този висок свят вие не можете да учите. Там няма условия за вас Там можете да отидете на гости, за малко време, но веднага ще ви пратят в по-долните светове, гдето можете да учите. По-долните светове са свързани със земята. За да бъде небесното училище достъпно за вас, вие трябва непременно да слезете на земята, там да свършите курса. Като свършите земния курс, тогава ще можете да се учите и в небесното училище. За небесното училище се изисква по високо съзнание. Казват някои: Защо ни е земният живот? Че ако вие не можете да разберете земния живот, небесният съвсем не можете да разберете.

Казвам: Радвайте се, че сте дошли на земята.— На какво да се радваме? Лесно е да се каже „радвайте се“, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее. Още от най-дълбоката древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити, да им покажат илюзиите в живота, да ги освободят от заблужденията, от временните, от преходните състояния. Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала. Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала. Така се изгубвали един след друг учениците. Но змията била така направена че от едната страна ги гълта, а от другата пак ги изкарвала навън.

И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия. Докато те мислят, че смъртта ги е глътнала, тя ги изкарва от другата страна цели, неповредени. Та когато мислите, че някой човек е умрял, ще знаете, че това са илюзии на живота, илюзии на човешкия ум. Човек не може да се изгуби.

Какво представлява човекът? Според изчисленията на някои учени, човек е съставен от триста милиона, а според изчисленията на други — от 30 милиарда клетки. Значи, 30 милиарда клетки съставят човека. Това е грамадно общество от. Души. Всяка една от тия души си има свои желания, свои мисли и чувства, своя свобода. Всяка душа има свой стреме. Обаче, всички тия души се подчиняват на една централна душа, която минава като цар пред всички останали души. Всека една от тия души се надява един ден да стане като централната. Значи всяка една от тия души представлява един член от това голямо общество. Следователно, каквото представлява всяка една от тия души в организма на човека, това нещо представлява всеки един човек във великия Божествен организъм, в Битието.

Всеки човек е една малка душичка във великия божествен организъм. Вие сте свободни, но се подчинявате на закони, които са общи за целия организъм. Така трябва да гледате на човека. Широко съзнание се иска от вас. И понеже живеем като гости на общия, Божествен организъм, затова трябва да изпълняваме волята Божия. Като я изпълняваме, волята Божия ще бъде наша воля, но и нашата воля ще бъде воля Божия.

Като не знаят това, хората се отделят от Бога и мислят, че могат да живеят вън от Него. Всичко можете да направите, но да живеете вън от Бога, това е невъзможно. Вън от Бога е смъртта, а в Бога е животът. Като си в Бога, ти живееш в надеждата, във вярата, в знанието и в свободата. Докато си в Бога, всичко можеш да направиш. Само в Бога можеш да създадеш своя рай. Вън от Бога, вие сте в ада.

Затова помнете следната мисъл: Щом Бог е в мене, и аз в Него, всичко мога да направя. Това трябва да бъде мотото на новите хора. Бог в мене, и с Бога всичко мога.

Каквото ти каже Господ, каквото ти каже твоят дух, каквото ти каже твоята душа, твоят ум и твоето сърце, направи го без страх. Направиш ли го, ти няма да сгрешиш. Така ти ще направиш едно велико добро за себе си и за другите.

Из беседата, държана от Учителя

на 6 ноември 1938г.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРЯХ

В предутринна омая,

потръпваше гората.

Блестяха росни капки

по свежите треви.

*

Внезапно гръм далечен

разтърси тишината

и някъде в леса се

разреден дим изви.

*

Побягна из гъстака

ранената кошута,

но нещо в нея трепна

и върна се назад.

*

Инстинктът й показа

че трябва да залута

ловците в път обратен

на нейните деца.

*

Но падна безпомощна,

в очите й налени

тъга по свидни рожби

се тихо отрази.

*

Засрамено зад облак

се слънцето засени

и леден дъх попари

крайпътните брези.

А. Чергарски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪН СРЕД ДЖУНГЛАТА

(Разказ)

— Каквото щете мислете, — каза д-р Виржев на една вечеря у дома му — но има една дълбока неизвестност, една област, където разума спира и захваща действието на необяснимото. Дали ви се е случило някога да осъзнаете съня си, да минете оная област на човешкото подсъзнание, отвъд която се заражда зората на съзнанието? Е добре, веднъж през живота си аз преживях едно странно и необяснимо приключение. което и днес не мога да разбера.

Всички привлякохме столовете си към доктора. Той беше от хората, които на времето си са много скитали, много нещо преживели и затова се ползваха с такава известност и уважение, на каквито мнозина биха могли да завидят.

— Това стана при един лов на едър дивеч из джунглата — започна той — него ден бях изгубил своите другари и трябваше сам да си търся път и убежище ако не исках да стана плячка на хищниците.

Сам с кучето си и бойна пушка сред безпътните и непроходими лесове на Африка на няколко мили южно от екватора!

Какво да правя?

Опасността беше голяма,особено като се имат пред вид изненадите, на които често биват подхвърляни пътниците в тия непознати области.

Опрян на пушката си, аз се огледах безпомощно наоколо. Ни път, ни светлинка, ни признак на живот.

Реших да вървя по един от северните притоци на Амазонка, където все още можех да намеря някое туземско село и да играя ролята на бел Бог Ала слънцето вече беше сложило глава зад западните възвишения, облаците се сгъстиха и изведнъж се стъмни, както това става в тая част на земята.

Идеше тропическа нощ.

Време за съображение нямаше.

Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище.

Заспал бях под една влажна и неприветна пещера, а се намерих край топло огнище на. меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми. — Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора? Не бях ли игра на някоя оптическа измама или привидение от по висше естество?

Като забеляза моето пробуждане, жената едва видимо се усмихна и още по низко приведе лице.

— Не бойте се. Вие се намирате на съвсем безопасно и сигурно место, проговори тя.

Думите и акцента се произнесоха на английски, но гласът и лицето ми се сториха познати. Защо? Де и кога бях ги срещал?

Изглежда жената разбра моето учудване. защото побърза да обясни.

— Аз не съм истинска жена сър.

Продължавах да я гледам без да разбирам.

— Не? А какво?

— Аз съм само образ на един далечен сън. Моята родина е Англия.

Чак тогава ми стана ясно, че сънувам. И това. което ме обхвана в този момент беше страх — познатия на всички страх да не би да се събудиш преди да изпиеш чара на една призрачна илюзия.

—Дайте ми ръката си — казах тогава на жената под действието на тия усещания — тъкмо е сгода да направим един научен психологически експеримент.

— На ваше разположение сър. съгласи се тя, а какъв може да бъде тоя експеримент.

— Вие навярно сте чели за необикновените прояви на душевният живот?

— Е?

— Нека се опитаме да дадем съзнание или ако може тъй да се каже осезаемост на нашия сън. И побързайте защото всеки миг сънят може да отлети и да се осуети опита.

Тя се сети взе та написа с един вжглен на стената адреса си: Роберта Медисон М. стрит 111, Лондон.

— Ето сър, пишете ми на тоя адрес утре, когато се събудите.

Не успя Роберта да изрече тия думи и замръзна на местото си.

Некакво еднообразно бучене, което се надигаше нейде от далеч. бавно се приближи до прага и също така бавно се отдалечи катода потъна отвъд безкрайността. След малко пак се приближи и една ръка настойчиво започна да дращи по стената. Скочих и при. лепих челото си до стъклото на прозореца. Нищо друго не се виждаше освен непроницаемият мрак на нощта из който идеше това упорито и настойчиво драскане. Инстинктивно се дръпнах и посегнах към пистолета си, но ръката ми парализирана замръзна на кобура. Същият миг огънят люшна плахи петна по стените.

— Кучето нададе тревожен вой и стаята настръхна

Жената я вече нямаше. На нейно место стоеше един озъбен и хищно усмихнат скелет.

Побиха ме тръпки. В несъзнанието си скочих и се втурнах с юмруци срещу призрака. Тоз час усетих непоносими болки в китката на доената си ръка и се събудих.

Разсъмването идеше усмихнато и светло, тъй, като през нощта беше валяло. В пещерата обаче беше хладно и тъмно, само на стената при входа дето беше по светло като неразрешени кабалистични знаци се четяха думите: М. стрит 111, Роберта Медисон.

От ръката ми течеше кръв. В съня си кучето неспокойно потръпваше. Придошлата река в долът стихийно бучеше.

Беше 15 април.

Вие знаете че не съм суеверен. Писмо на отбелязания адрес разбира се не изпратих, но няколко месеца по късно съдбата ме отведе в Лондон.

Първата ми работа бе да направя справка. Улицата и номера съществуваха, но вместо Роберта, на вратата ме посрещна един нов некролог.

Още не разбрал нищо, приближих и започнах да чета, но буквите започнаха да танцуват пред очите ми. Душата ми все повече и по повече губеше равновесие.

„... Роберта Медисон... 15 Април през нощта ... след едно пътешествие из Джунглата.“

Стоях сам, малък и безпомощен да разбера и тоя път целесъобразната игра на провидението за което аз бях само една малка — безкрайно малка и нищожна частица.

Докторът свърши, без да откъсва погледа си от оная невидима точка на пространството — дето се беше спрял, все още унесен в далечния спомен за своето видение из Джунглата.

В гостната беше тихо и дълго още никой не намери какво да каже след това.

А. Чергарски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БРАТКО МОЙ

От векове аз слушам да подрънкват

веригите ти, братко мой.

От векове аз слушам да подрънкват,

и техний звън не дава ми покой.

*

По-жалък роб от тебе не познавам,

на робството създател сам си ти.

Ти сам скова веригите си тежки,

да, сам скова ги ти!

*

И днес подрънкват те — веригите ти тежки,

подрънкват, братко мой!

Веригите — вековните заблуди —

безлюбие, лъжа и грехове безброй!

*

Но време е, веч време да ги смъкнеш,

звъни уречен час.

В любов и истина, когато ти пребъдеш,

свободен веч ще видя те тогаз!

К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 232)

Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера, и темперамента.

Също така трябва да забележа, че не трябва да се смесват силите, които действат в човека със самия човек. Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията - подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот.

Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма.

Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификации на темпераментите, но няма да се спирам върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука.

Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера на темперамента.

Четирите темперамента, отговарящи на четирите елемента, носят следните имена: холеричен или жлъчен темперамент, който е свързан с огъня, с кислорода. Той е вътрешна поляризация на принципа на огъня. В него преобладава - жлъчката, костната система, черния дроб и нервната система.

Огънят, казахме, е горещ и сух. Това са основни качества и на холеричния темперамент. Те са активни като огъня.

Сангвистичен темперамент, наричан още въздушен, защото е свързан с въздуха, а въздухът, казахме, е горещ и влажен. Лимфатичен темперамент, който е свързан с елемента на водата и меланхоличен темперамент, който е свързан със земята.

Всеки темперамент определя една епоха от живота. Така лимфатичният темперамент отговаря на детската фаза на живота; сангвистичния — на юношеската; холеричният — на възмъжалата възраст и меланхоличният — на старостта.

Всеки темперамент се характеризира с доминирането на известна система. Така, в лимфатичния темперамент преобладава храносмилателната система. И затова виждаме, че до 7-годишна възраст, детето се развива предимно физически, а физическото в човека се характеризира със стомаха. В сангвиника преобладават дихателната и кръвоносната системи, които са свързани с развитието на духовния живот — това е втората фаза на живота — фазата на юношата, който е в постоянно външно и вътрешно движение.

Холерикът е деловият човек, човека на волята. У него преобладава костната система, черния дроб, жлъчката и нервната система — той е човекът, който реализира нещата. Меланхоликът, когото уподобихме на старостта е човек, в когото преобладава нервната система. Той е човекът, който мисли и асимилира опитностите, които е придобил, преминавайки през трите предшестващи фази на живота.

Така че у лимфатика имаме предимство на храносмилателната система, която съответства на физическия живот. У сангвиника има доминиращо влияние дихателната и кръвоносната система, която е свързана с душевния живот на човека. У холерика преобладава костната и мускулната системи - той е човек на практиката, човекът, който реализира нещата, човек на волята е той. При меланхолика имаме човек, у когото преобладава нервната система. Той е човек, който мисли и разсъждава.

Въз основа на всичко гореказано, можем да кажем, че всеки един елемент създава определена геометрическа форма, или определен морфологичен тип и специфичен темперамент. На това основание, нормални типове имаме тогаз, когато имаме съответствие, хармония между морфологичен тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с добрите аспекти и хармоничните взаимоотношения между планетите и зодиакалните знаци. При ненормалните типове няма съответствие между морфологичния тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с лошите аспекти и дисхармонията между знаците и планетите.

След тези общи бележки върху типовете, можем да пристъпим към описание на четирите основни типа, които са се развили от четирите основни елемента. Ще разгледам тяхната външна форма, техния темперамент, характер, умствените им способности и въобще техния психически живот. Впоследствие ще видим как тези четири основни типа се диференцират в 12-те зодиакални типове, които се развиват под въздействието на 12-те зодиакални знаци. Тогаз, както от всеки морфологически тип, така и от всеки темперамент, ще имаме по три варианти.

Типът на огъня — холеричния темперамент

Bratstvo_11g_005.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt

Видяхме по-горе, че в холерика преобладава костно-мускулната система, черния дроб и жлъчката, затова те са хора с едра кост, високи или среден ръст, с жълто-мургава, суха и груба кожа; лицето рязко очертано, кръвообращението е силно. Вените им са тъмносини и изпъкнали. Космите на холериците са твърде изобилни. Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни. Носът им е дълъг и леко заорлен. Челото им е голямо и повече или по-малко полегнало, силно изпъкнало в долната си част, което говори за развит и обективен ум. Вежди дебели; ухо голямо и добре оформено. Поглед проницателен и силен; цвета на очите сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред. Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане.

Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и дохождат до грубост. У тях е развита силно разрушителността. У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат до край благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия.

Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. За това те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. От тях излизат силни военачалници и въобще добри войници, добри борци, ловци, оратори, съдии.

Те са смели и решителни, със силно развити лични чувства и са хора с голяма амбиция. Те са хора с инициатива и постоянство и действат бързо и неочаквано. Те са буйни, сприхави, огнени. Те са хора на делото, и не знаят пречки, преминават от думи към дела. Те не дават време на своите желания да узреят. Умът им мисли бързо и е подвижен и проницателен. Не обичат да им се съпротивляват. Склонни са да господстват над другите, но те не търпят никакво господство над себе си - здраво държат за своите права и всякога са готови да ги защитят с всички средства. Те са общителни, приказливи. Умеят да внушават страх към себе си. В гнева си дохождат до буйност. С голям труд се владеят. Те са много славолюбиви и са всякога готови да дигнат знамето на бунта. Те са способни на саможертва и не се плашат от смъртта. С твърдост понасят нещастията. Лесно понасят безсънието и спят малко. Сънят им е тежък и изпълнен със страшни съновидения. Те дълго се задържат на едно и също поприще.

Понеже всички функции в тях стават бързо, имат голям огън, голяма топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода.

Гърлото им винаги е сухо, и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават.

Гласът им е груб, силен и рязък. В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ.

Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение. Когато се намират в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ

Вредни ли са растителните рафинирани масла

Въпросът с растителните рафинирани в България масла, производни на слънчогледово масло, стана вече всекидневен. Това са „Олио“, „Оливия“, „Вега“, „Нива“ и др. фабрични марки. Мнозина лекари ги забраняват на болните от стомашни катари, увеличение на киселините (хиперацидитет), стомашна язва и такава в дванадесетопръстника, колит и др. Също и проф. Моллов се изказа миналата година, в една своя публична сказка, че застрашителното увеличение напоследък на стомашните страдания, язви (рони) и ракови заболявания на храносмилателните органи, се дължи, вероятно, на употребата на недоброкачествени растителни масла (недобре рафинирани), които са станали основна народна храна, по отношение мазнините. Те са евтини, лесно достъпни, наглед са пречистени, вкусни при готвенето, без никакъв дъх, не дават горчив вкус и не се развалят лесно. Маслото, зехтинът (маслиненото масло) и маста са скъпи, в сравнение с тия производни на слънчогледовото масло.

Вредни ли са растителните рафинирани масла — ето въпроса, който се задава от населението вече решително и недвусмислено. От него са смутени и лекарите. Санитарните органи трябва час по-скоро да осветлят обществото по този въпрос, но от здравословна гледна точка, а не от химическа. Химиците анализират маслата най-добросъвестно, търсят вредни примеси, свободни мастни киселини, химикали и др. вещества, определят Йодното число и разни други числа и коефициенти, според общоприетите норми и таблици, и заключават. че маслото е доброкачествено и годно за ядене. Въпреки това, след като хората го ядат, получават увеличение на киселините, оригвания, тежест и болки в стомаха. А след време може би и язва.

На какао се дължи това въздействие на рафинираните масла?

От обясненията, които някои химици дават, по рафинерията на маслата, може да се направят известни предположения, които говорят зле за някои масла. Пречистването им с цел да се премахнат свободните мастни киселини, белтъчни и други вещества, които преминават в маслото при просмукването му от кашата и могат лесно да се развалят при престояване, което придава горчив вкус на маслото, става със сода каустик (сода за сапун), сложена в едно определено количество. Содата се свързва с мастните киселини, образува се сапун, т. е. става едно обикновено осапуняване. Сапунът е разтворим във вода. Пречистването от сапуна става чрез изобилно промиване с голямо количество вода. Ако това се извърши добросъвестно и до крайния предел, такова масло наистина ще се нарече „рафинирано“, и спокойно ще може да се яде, дори и от стомашно болни, и спокойно ще бъде препоръчано от лекарите. Това промиване изисква разбира се. много повече вода, много повече време, работни надници и пр. А също така изглежда, че многото премиване намалява теглото на преработваното масло. От всичко това, вероятно, фабриките ще намалят доходите си за сметка на здравето на българския народ.

За да се установи доброкачествеността и безвредността на тия растителни масла, трябва да се предприемат в клиниките и лабораториите биологични опити с животни и хора, за да се установи точно какво влияние оказва маслото върху здравата и болка стомашна лигавица, върху сокоотделянето в стомаха върху състава на стомашните сокове и т. н. Това може да стане, и то Се налага, за да се успокои българският народ. Това трябва и самите фабриканти да искат, ако сметат, че са чисти! Твърди се от някой, че когато се слагат компреси с чист зехтин върху рани, или върху изгоряла кожа, те се успокояват, а ако се слага от някое българско рафинирано масло — те се разлютяват и зачервяват. И това влияние на маслата върху раните може да се проучи клинически.

Добро лекарство при увеличени стомашни киселини или стомашна язва е дървеното масло (зехтин, маслинено масло), което се взема сутрин на гладно по 2-3 суп. лъжици. То действа успокоително на болните. Същото нещо с рафинираното слънчогледово масло изглежда, че не става. Когато се сготви една гозба със зехтин, сусамов или орехов шарлаган или се направи салата с тях, храносмилането става много добре и кисели не се появяват у хора, който иначе страдат, когато ядат олио, оливия, или друго подобно рафинирано слънчогледово масло.

Въпросът е много важен, всенароден, държавен! Стига мълчание по него! Той трябва час по-скоро да се разясни и да се даде един последен, компетентен отговор в медицинския факултет и санитарната власт.

Д-р Н. Станчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...